РЕШЕНИЕ
№
гр.Ловеч, 24.07.2020 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ЛОВЕЧ, ІІІ-ти административен състав, в публично заседание на петнадесети юли през две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЙОНИТА ЦАНКОВА
при секретаря ДЕСИСЛАВА МИНЧЕВА като разгледа докладваното
от съдия ЦАНКОВА Адм.д № 330 / 2019 год.
и на основание данните по делото и закона, за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е по чл. 211, във вр. с чл. 197 от Закона за Министерството на вътрешните работи /ЗМВР/, във връзка с гл. Десета, раздел І от АПК.
Постъпила е жалба от И.Г.Б., ЕГН: **********,***, срещу Заповед № 1762з-190/16.07.2019 г. на „ЗА Началник РУ – Ловеч”, издадена на основание на основание чл. 194, ал. 2, т. 1 и чл. 199, ал. 1, т. 6 от ЗМВР, с която на жалбоподателя е наложено дисциплинарно наказание „писмено предупреждение“ за срок от три месеца, считано от датата на връчване на заповедта.
Оспорващият твърди, че заповедта за налагане на дисциплинарно наказание е издадена при допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, неспазване на установената форма и нарушение на материалния закон. В жалбата и в съдебно заседание, чрез адв. Г.Г. от ЛАК, се излагат аргументи за отмяна на заповедта. Сочи се, че е нарушен принципът на истинност – чл. 7 от АПК. Отрича се извършването на соченото в обжалваната заповед дисциплинарно нарушение, като се твърди, че в обжалваната заповед неправилно е прието, че жалбоподателят „не изпълнява своите професионални задължения“. Сочи се, че в обжалваната заповед не е ясно какво е трябвало да изпълнява жалбоподателя – дали вътре в служебния автомобил или извън него. Сочи се, че в обжалваната заповед липсват убедителни доказателства за извършеното нарушение. Сочи се, че в заповедта не е обсъждан изобщо въпросът за вината и др. В заключение се моли съда да отмени оспорената заповед. В съдебно заседание се претендират разноски по делото само за адвокатска защита в размер на 500 лв. на основание чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата.
Ответникът – Началник РУ на МВР – Ловеч, към ОДМВР – Ловеч, не се явява и не се представлява в съдебно заседание, като не ангажира и писмено становище, като липсват доказателствени искания от стана на ответника.
Съдът, след като прецени доказателствата по делото, доводите на страните и след служебната проверка по чл. 168 от АПК на законосъобразността на административния акт, намира за установено следното:
Жалбата е подадена в законоустановения срок /обжалваната заповед е съобщена на жалбоподателя на 16.07.2019 г., а жалбата е заведена при ответника на 18.07.2019 г./, от надлежна страна, поради което е допустима и следва да бъде разгледана.
Жалбата е основателна.
При цялостната проверка на законосъобразността на процесния ИАА, на основание чл. 146 и чл. 168 от АПК съдът намира същият за незаконосъобразен поради противоречие с материалноправните разпоредби на закона, допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, неспазване на установената форма и несъответствие с целта на закона – отменителни основания по чл. 146, т. 2, т. 3, т. 4 и т. 5 от АПК.
Не се спори между страните, а и се установява от справка /на л. 91 от делото/, че жалбоподателят мл. инспектор И.Г.Б., ЕГН: **********, е държавен служител, заемал е длъжността полицай в група „Охрана на обществения ред“ на сектор „Охранителна полиция“ към РУ на МВР – Ловеч, към ОДМВР – Ловеч, считано от 18.08.2017 г., включително към датата на издаване на обжалваната в настоящото производство заповед – 16.07.2019 г.
Безспорно е между страните, а и се установява от удостоверение на л. 92 от делото и Заповед № 295з-1445/08.07.2019 г. на Директора на ОД на МВР – Ловеч на л. 93 от делото, че издателят на обжалваната в настоящото производство заповед – гл. инспектор Р.С.Р.е назначен на длъжност началник сектор „Криминална полиция“ в РУ на МВР – Ловеч, към ОДМВР – Ловеч, считано от 01.08.2011 г. и продължава да служи на същата длъжност и в момента, като съгласно Заповед № 295з-1445/08.07.2019 г. на Директора на ОД на МВР – Ловеч е разпоредено гл. инспектор Р.С.Р.да замества Началника на РУ на МВР – Ловеч поради ползването на платен годишен отпуск на последния за времето от 8,30 ч. на 10.07.2019 г. до 8,30 ч. на 29.07.2019 г. Ето защо съдът намира, че въз основа на удостоверение на л. 92 от делото и Заповед № 295з-1445/08.07.2019 г. на Директора на ОД на МВР – Ловеч на л. 93 от делото издателят на обжалваната заповед разполага с компетентност да издаде заповед от вида на процесната при условията на заместване.
Поради това съдът приема, че заповедта е издадена от териториално и материално компетентен орган, упражняващ дисциплинарната власт по отношение на служителя-жалбоподател, като липсва отменително основание по чл. 146, т. 1 от АПК.
Обжалваната Заповед № 1762з-190/16.07.2019 г. на „ЗА Началник РУ – Ловеч” не съдържа необходими правни основания и реквизити, както и фактически основания съгласно изискването на чл. 59, ал. 2, т. 4, във вр. с чл. 146, т. 2 от АПК и чл. 210, ал. 1 от ЗМВР.
В обжалваната заповед не е посочена разпоредбата на чл. 197, ал. 1, т. 2 от ЗМВР, като не е посочена и разпоредбата на чл. 199, ал. 2 от ЗМВР. Не е посочена и разпоредба на чл. 204, т. 3 или т. 4 от ЗМВР. В обжалваната заповед е посочена единствено разпоредбата на 199, ал. 1, т. 6 от ЗМВР, като не е посочена конкретна предпоставка от предпоставките на чл. 199, ал. 1, т. 6 от ЗМВР, поради което неясно остава какъв е конкретният фактически състав на дисциплинарното нарушение – като не е ясно дали е допуснато: системно неспазване на реда в службата, или закъснение, или преждевременно напускане на работа или неуплътняване на работното време.
Отделно от лаконичното съдържание на мотивите на заповедта не може да се направи извод дали изобщо е извършено някое от конкретно посочените 199, ал. 1, т. 6 от ЗМВР дисциплинарни нарушения.
Ето защо съдът намира, че от една страна непосочването на конкретния фактически състав със съответната правна квалификация е съществен порок на формата на административния акт, а от друга страна налице е и непълнота на фактическите основания в обжалваната заповед, поради което остава неясно допуснатото дисциплинарно нарушение.
Горното е съществено нарушение на формата на административния акт, т.к. не е ясно конкретно посоченото дисциплинарно нарушение. В обжалваната заповед е посочен единствено бланкетния текст, че наказаният „не е изпълнявал своите професионални задължения“, без каквато и да било препратка нито към някоя от предпоставките на чл. 199, ал. 1, т. 6 от ЗМВР, нито на друга разпоредба от чл. 199, ал. 1 от ЗМВР.
В допълнение сочените по-горе непълноти на правното основание в обжалваната заповед, не могат да бъдат компенсирани от посочване на конкретно дисциплинарно нарушение в мотивите на обжалваната заповед, т.к. мотивите на обжалваната заповед също са непълни. В мотивите на обжалваната заповед се сочи лаконично, че: „видно от приложеното писмо рег.№ 7855р-5715/17.06.2019 г. по описа на Дирекция Вътрешна сигурност – МВР и от съдържанието на разгледаните файлове /като не се сочат конкретни файлове, нито кое лице е разгледало същите файлове/ са налице данни за това, че младши инспектор И.Г.Б. полицай в група Охрана на обществения ред на Сектор Охранителна полиция към РУ-Ловеч при Областна Дирекция на МВР – Ловеч не е изпълнил своите задължения по контрола на пътното движение на 20.05.2019 г. за времето от 00.20ч. до 06.07ч., с което не е изпълнил разпоредбите на чл. 51, ал. 2 от Инструкция № 8121з-749/20.10.2019 г. за реда и организацията за осъществяване на дейностите по контрола на пътното движение, изменена и допълнена с Инструкция № 8121з-826/14.07.2015 г., изменена и допълнена с Инструкция № 8121з-1105/15.12.2017 г.“
Освен допуснатата техническа грешка при изписване на годината на издаване на Инструкция № 8121з-749, като е изписана от 20.10.2019 г., вместо от 20.10.2014 г., налице е и непълнота на фактическия състав на дисциплинарното нарушение в описанието на нарушението в обжалваната заповед, т.к. не е ясно дали жалбоподателят е наказан за това, че е напуснал служебното МПС, или за това, че не се е завърнал в същото в определен интервал от време, като не е ясно и за какъв период от време е прието, че жалбоподателят е бил извън служебното МПС, като не е ясно и дали жалбоподателят е наказан за това, че след напускана на служебното МПС се е отправил в посока сградата на Сектор „Пътна полиция“, където твърди, че е извършвал административна дейност. Съгласно чл. 51, ал. 2 от Инструкция № 8121з-749/20.10.2014 г. за реда и организацията за осъществяване на дейностите по контрола на пътното движение - Дейността по пътен контрол се изпълнява извън служебните помещения и МПС, като полицейските служители могат да извършват и обход пеша в рамките на указаните за поста или маршрута граници за изпълнение на конкретни задачи.
Съдът намира, че независимо от цитирането на чл. 51, ал. 2 от Инструкция № 8121з-749/20.10.2014 г. за реда и организацията за осъществяване на дейностите по контрола на пътното движение, същата норма сама по себе си не съдържа състав на конкретно дисциплинарно нарушение, поради което и като съобрази изложеното по-горе, че липсва конкретно описание на извършеното от жалбоподателя Б. дисциплинарно нарушение, както и непълнотата на изписването на правното основание в обжалваната заповед, налице е порок на формата на обжалвания административен акт, включително относно непълнота на фактическите основания.
Ето защо съдът приема, че е налице отменително основание на чл. 146, т. 2 от АПК и чл. 210, ал. 1 от ЗМВР, което е самостоятелно основание за отмяна на заповедта. Според съда оспорената заповед не отговаря на изискванията за форма по чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК, във вр. със специалните изисквания на чл. 210, ал. 1 от ЗМВР, което е самостоятелно основание за отмяната й на основание чл. 146, т. 2 от АПК.
Допълнително Заповед № 1762з-190/16.07.2019 г. на „ЗА Началник РУ – Ловеч” е издадена и при съществени нарушения на административнопроизводствените правила:
Действително заповедта е издадена в преклузивния срок на чл. 195, ал. 1 от ЗМВР. Съгласно нормата на чл. 196 от ЗМВР, дисциплинарното нарушение се смята за открито, когато органът, компетентен да наложи дисциплинарното наказание, е установил извършеното нарушение и самоличността на извършителя.
Съдът е указал многократно на ответника на основание чл. 170, ал. 1 от АПК, че носи доказателствената тежест за установяване на съществуването на фактическите основания, посочени в обжалвания акт и изпълнението на законовите изисквания при издаването му.
Съдът е констатирал, че административната преписка е непълна още с определение от з.с.з. на 18.11.2019 г., с което е изискано повторно заверено копие на административна преписка от ответника, като е указана доказателствената тежест на ответника по основание чл. 170, ал. 1 от АПК.
Независимо от горното и повторно изпратената административна преписка от ответника с писмо вх. № 4185/21.11.2019 г. отново е била непълна. Поради това с протоколно определение от 29.01.2020 г. съдът е изискал допълнителни писмени доказателства от ответника, посочени подробно в определението.
Постъпила е трета административна преписка с писмо вх. № 897/20.02.2020 г., която е идентична на предходните две преписка и отново е непълна.
Всички екземпляри на административната преписка, представени от ответника, не съдържат информация нито кога е образувано дисциплинарното производство - чл. 205, ал. 1 от ЗМВР, нито дали е разпоредена нарочна проверка, срок на приключване на проверката – чл. 205, ал. 2 от ЗМВР. Не са представени доказателства от ответника дали е назначен дисциплинарно разследващ орган. Неясно остава изобщо кои са членовете на дисциплинарно разследващия орган, в случай че такъв е бил назначен, като неясно остава какви са извършените процесуални действия по доказване на дисциплинарното нарушение – чл. 207, ал. 3 от ЗМВР. При това положение не може да се направи и проверка дали членовете на дисциплинарно разследващия орган са отговаряли на изискванията на чл. 207, ал. 2-6 от ЗМВР.
Най-същественото процесуално нарушение е неспазване на императивната разпоредба на чл. 206, ал. 1 от ЗМВР.
Съгласно чл. 206, ал. 1 от ЗМВР -Дисциплинарно наказващият орган е длъжен преди налагане на дисциплинарното наказание да изслуша държавния служител или да приеме писмените му обяснения, освен когато по зависещи от държавния служител причини той не може да бъде изслушан или да даде писмени обяснения.
По делото не са представени доказателства от ответника, че са били изискани, респ. дадени писмени обяснения от наказания И.Б.. Ответникът не е представил доказателства, че е отправена покана до И.Б. за даване на писмени обяснения, както и срок за това. Представените сведения от И.Б. от 09.07.2019 г. и от 12.07.2019 г. не представляват писмени обяснения по смисъла на чл. 206, ал. от ЗМВР, а и липсва информация изобщо нито за дата на образуване на дисциплинарно производство, нито за назначен дисциплинарно разследващ орган, нито за отправена конкретна покана до И.Б. с дата и час на даване на писмени обяснения, нито за даване на устни обяснения.
Константна е практиката на съдилищата, че нарушението на чл. 206, ал. 1 от ЗМВР е достатъчно съществено нарушение на административнопроизводствените правила, обосноваващо отмяна на заповедта за налагане на дисциплинарно наказание без да се разглежда спора по същество.
Допълнително с протоколно определение от с.з. на 03.06.2020 г. съдът е изискал от ответника обобщена справка по чл. 207, ал. 7 от ЗМВР, както и доказателства, че наказаният жалбоподател И.Б. е запознат с нея.
В изпълнение на протоколното определение от с.з. на 03.06.2020 г. ответникът е представил изрично писмо /справка/ вх. № 2438/29.06.2020 г., с което е удостоверил, че в „РУ Ловеч няма изготвена обобщена справка по чл. 207, ал. 7 от ЗМВР. Изготвен е доклад за извършена проверка, с който служителят И.Г.Б. не е запознат. Всички копия от документи, свързани с преписката по проверката на И.Г.Б. са изпратени на Административен съд гр. Ловеч и няма да представяме други доказателства.“
Ето защо съдът намира, че нарушението на разпоредбата на чл. 207, ал. 7 от ЗМВР, във вр. с чл. 18 от Инструкция № 8121з-470 от 27.04.2015 г. е друго достатъчно съществено нарушение на административнопроизводствените правила, обосноваващо отмяна на обжалваната заповед само на това основание.
В процесния случай не само, че не е представена обобщена справка, не само че няма как съдът да извърши проверка дали същата отговаря на реквизитите на чл. 207, ал. 7 от ЗМВР, във вр. с чл. 18 от Инструкция № 8121з-470 от 27.04.2015 г., но и няма информация на коя дата е приключила проверката, т.к. проверката приключва с изготвянето на обобщена справка, каквато в случая няма изготвена.
При липса на изготвена обобщена справка по чл. 207, ал. 7 от ЗМВР, във вр. с чл. 18 от Инструкция № 8121з-470 от 27.04.2015 г., няма и как жалбоподателят да е бил запознат със същата срещу подпис и отбелязване на дата и час. Поради това съдът намира, че е допуснато и друго съществено нарушение на административнопроизводствените правила – на чл. 207, ал. 8 от ЗМВР, обосноваващо незаконосърбазност на обжалваната в настоящото производство заповед.
От една страна установи се по делото, че не е съставена заповед за образуване на дисциплинарно производство. От друга страна установи се по делото, че липсва и изрична заповед за назначаване на дисциплинарно разследващ орган. От трета страна установи се по делото, че не е съставяна обобщена справка. При това положение и наказаният Б. няма как де е запознат срещу подпис и дата със заповедта за образуване на дисциплинарно производство и с обобщената справка по 207, ал. 7 от ЗМВР, във вр. с чл. 18 от Инструкция № 8121з-470 от 27.04.2015 г. – нарушение на чл. 207, ал. 8 от ЗМВР.
На следващо място няма доказателства наказаният Б. да е бил запознат със събраните при проверката доказателства /напротив – видно от писмо вх. № 2438/29.06.2020 г. на ответника се признава, че е бил изготвен само доклад по извършена проверка, с който Б. не е бил запознат/ , което е нарушение на правото на защита на лицето и е в противоречие с императивно разписаното в чл. 207, ал. 8, т. 3 от ЗМВР право на привлечения към дисциплинарна отговорност да се запознае с материалите по производството.
При всички случаи дисциплинарно привлеченото лице има правата по чл. 207, ал. 8 от ЗМВР, които има всеки държавен служител, срещу когото се води дисциплинарно производство, а именно: да се уведоми за започване на дисциплинарно производство и да се запознае със заповедта по ал.1, което се удостоверява с подпис и дата, да участва в производството самостоятелно или да бъде подпомаган в защитата си от посочен от него служител на МВР, да се запознава с материалите по производството и да прави необходимите извлечения, да представя доказателства, да прави искания, бележки и възражения, да дава или да откаже да дава обяснения.
Задължение на дисциплинарния орган е изрично да укаже на лицето, че е субект на дисциплинарно производство и за какво нарушение е привлечено към дисциплинарна отговорност, и в случая органът не е изпълнил това си задължение.
Дисциплинарно-разследващият орган не е извършил и необходимите действия по доказване на дисциплинарното нарушение. Наказващият орган е длъжен да събере и оцени всички доказателства (чл. 206, ал. 4 от ЗМВР), а дисциплинарно-разследващият орган е длъжен да извърши всички процедурни действия по доказване на дисциплинарното нарушение (чл. 207, ал. 3 от ЗМВР), като в случая това не е сторено.
С оглед на изложеното съдът намира, че в хода на производството по издаване на оспорената заповед са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, които са ограничили в значителна степен правото на адекватна и своевременна защита на дисциплинарно наказаното лице, което е самостоятелно основание за отмяна на заповедта като незаконосъобразна.
Ето защо всички посочени по-горе съществени нарушения на административнопроизводствените правила обосновават отмяна на заповедта на основание чл. 146, т. 3 от АПК.
Както беше посочено по-горе, оспорената заповед не съответства на изискванията за форма чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК, във вр. със специалните изисквания на чл. 210, ал. 1 от ЗМВР, което е самостоятелно основание за отмяната й на основание чл. 146, т. 2 от АПК, поради което и съдът не дължи подробна аргументация относно проверката по чл. 146, т. 4 от АПК.
Независимо от това, съдът намира оспорената заповед и за материално незаконосъобразна по чл. 146, т. 4 от АПК по следните съображения:
Дисциплинарната отговорност е вид юридическа отговорност. Лична - съгласно чл. 194, ал. 4 от ЗМВР, която следва да се ангажира само при безспорно доказано дисциплинарно нарушение, а не за други цели. За да бъде доказано дисциплинарното нарушение и ангажирана дисциплинарната отговорност на едно лице, е необходимо да се установи от фактическа страна деянието-действие или бездействие, което то е извършило. От обективна страна да се докаже противоправността на това деяние, че е налице обективно несъответствие между правно дължимото и фактически осъщественото поведение. От субективна страна следва да е налице вина на дееца - умисъл или непредпазливост. За определяне на размера на наказанието трябва да се прецени цялостното поведение на служителя. За да е законосъобразен актът, с който се налага дисциплинарно наказание, следва да установява посочените елементи на дисциплинарната отговорност и органът да е направил преценка и да е изложил мотиви за всеки от тях. Това в случая не е направено.
Установи се по делото, видно от съдържанието на самата оспорена заповед и сочените в самата заповед лаконични доказателства /преглед на видеофайлове, които не са индивидуализирани в обжалваната заповед/, че оспорената в настоящото производство заповед е издадена по повод на неясно индивидуализирано дисциплинарно нарушение, изразяващо се в това, че младши инспектор И.Г.Б. не е изпълнил своите задължения по контрола на пътното движение на 20.05.2019 г. за времето от 00.20ч. до 06.07ч.
От разпита на двамата свидетели Ц.В.Б. и Ц.И.А. в съдебно заседание на 15.07.2020 г. се установи, че на последния кадър от видеофайловете от 00.20ч. се вижда, че двамата служители на МВР – свидетелят Ц.Б. и жалбоподателят И.Б. са паркирали по време на нощна смяна служебния автомобил, оборудван с камери, в 00.20ч. на 20.05.2019 г. в „двора на КАТ – Ловеч“, след което са напуснали служебния автомобил. Свидетелят Ц.В.Б. сочи, че той е бил водач на процесния служебен автомобил и той го е паркирал в „двора на КАТ – Ловеч“, след което са отишли двамата с жалбоподателя Б. *** /Сектор „Пътна полиция“/ за извършване на административна работа. Свидетелят Ц.В.Б. сочи, че: „след като съм информирал дежурния и ни е разрешено и мога да се прибера в сектора, за да извърша административна дейност.....Информирал съм дежурния, защото без негово знание няма как да се прибера“.
При това положение съдът намира, че липсват категорични доказателства за вина на жалбоподателя И.Б., както и за конкретната форма на вината на същия, освен посоченото по-горе за липса яснота какво е конкретното дисциплинарно нарушение, за което е наказан с обжалваната заповед Б..
Ето защо налице са основания за отмяна на заповедта и поради противоречие с материалния закон – чл. 146, т. 4 от АПК.
Съдът намира, че оспорената в настоящото производство заповед не съответства и на целта на закона – дисциплинарно наказание да бъде налагано само при безспорно доказано дисциплинарно нарушение /отменително основание по чл. 146, т. 5 от АПК/.
При този изход на делото следва да бъде уважена претенцията на жалбоподателя за присъждане на разноски, като се претендират единствено разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 500 лв.
От жалбоподателя се претендира присъждане на адвокатско възнаграждение в полза на адвоката на жалбоподателя с оглед изхода на делото, като се сочи, че претендираното такова възнаграждение е в размер на 500 лв. съгласно чл. 38, ал. 2 от ЗА. Към нормата на чл. 8 от ал. 3 от НАРЕДБА № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения препраща изрично разпоредбата на чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата. Съгласно чл. 8 от ал. 3 от НАРЕДБА № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения - за процесуално представителство, защита и съдействие по административни дела без определен материален интерес, извън случаите по ал. 2, възнаграждението е 500 лв.
При това положение и като съобрази характерът на производството по чл. 211, във вр. с чл. 197 от Закона за Министерството на вътрешните работи /ЗМВР/, изходът на делото и разпоредбите на чл. 38, ал. 2 от ЗА съдът намира, че следва да бъде уважена молбата на жалбоподателя за присъждане на разноски за сумата от 500 лв., съгласно изричната разпоредба на чл. 8, ал. 3 от НАРЕДБА № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
На основание гореизложеното и чл. 172, ал. 2 от АПК Ловешкият административен съд
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ по жалба на И.Г.Б., ЕГН: **********,***, Заповед № 1762з-190/16.07.2019 г. на „ЗА Началник РУ – Ловеч”, издадена на основание на основание чл. 194, ал. 2, т. 1 и чл. 199, ал. 1, т. 6 от ЗМВР, с която на жалбоподателя е наложено дисциплинарно наказание „писмено предупреждение“ за срок от три месеца, считано от датата на връчване на заповедта.
ОСЪЖДА на основание чл. 143, ал. 1 от АПК, във вр. с чл. 38, ал. 2 от Закон за адвокатурата Областна дирекция на МВР – Ловеч /ОДМВР – Ловеч/ да заплати на адвокат Г.В.Г. *** /за процесуално представителство на жалбоподателя И.Г.Б./ сумата от 500 лв. разноски за възнаграждение.
Решението е окончателно съгласно чл. 211 от ЗМВР.
Да се изпрати препис от решението на страните.
АДМ. СЪДИЯ: