РЕШЕНИЕ
№ 680
гр. К., 12.12.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – К., ВТОРИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и пети ноември през две хиляди двадесет и четвърта
година в следния състав:
Председател:СТЕЛА В. ГЕОРГИЕВА
при участието на секретаря М. Т. М.
като разгледа докладваното от СТЕЛА В. ГЕОРГИЕВА Гражданско дело №
20235510100850 по описа за 2023 година
В исковата молба пълномощникът на ищцовото дружество юриск. К.
моли съда да постанови решение, с което да приеме за установено, че
ответникът К. М. Н., ЕГН ***, дължи на ищеца „С." ООД, ЕИК ***, сумата от
1 652.35 лв., състояща се от 1 300 лв. - главница по Договор за заем № ***г.,
215,14 лв. – възнаградителна лихва, 137.21 лв. - законна лихва за забава за
периода, ведно със законната лихва за забава от датата на подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК - 30.11.2022
г. до окончателното изплащане на задължението.
Излага следните аргументи от фактическа страна:
Договор за паричен заем № *** от *** г. между К. М. Н., ЕГН
********** и „С." ООД, ЕИК *** бил сключен въз основа на молба за
сключване на договор за паричен заем. Договорът за заем бил сключен
съобразно законовите разпоредби на Закона за потребителския кредит.
Заемателят, съобразно установената форма за кандидатстване от Заемодателя,
е предоставил своите лични данни, телефон за връзка, параметри на желания
заем (размер на главница и период на погасяване), две лица за контакт. По
този начин Заемателят е обективирал волята си, че желае да сключи договор за
паричен заем със „С." ООД. Параметрите и условията на сключения договор
за потребителски кредит са описани и в предоставените на Заемателя от
Заемодателя Стандартен европейски формуляр и Общи условия към договора
за паричен заем, с които Заемателят, съгласно чл. 4, ал. 2 от договора се е
съгласил изрично и безусловно. Индивидуализацията на начина на
плащанията от страна на Заемателя във връзка с паричните задължения към
1
„С." ООД, като размер на плащане и брой на погасителните вноски, както и
падеж на задълженията, били в Погасителен план към договор за заем № ***.
Сумата била получена от заемателя в брой, в деня на сключване на
договора, като договорът служил за разписка за получената/ предадената
сума.
Сочи, че длъжникът не е изпълнил задълженията си по договора и не е
погасил дължимите суми.
Предвид горното дружеството е депозирало заявление по чл.410 ГПК
срещу длъжника и било образувано ч.г.д. № 2855/2022г. РС – К. издал Заповед
за изпълнение на парично задължение за сумите по заявлението.
Длъжникът е депозирал възражение по чл. 414 ГПК, като за заявителя е
възникнало правото по чл. 415 ГПК - да предяви установителен иск за
описаните по-горе суми.
От правна страна заявява, че:
Между страните има валиден договор, съгласно който заемодателят -
„С." ООД е изплатил на заемателя – К. М. Н., заемната сума, а от своя страна
Н. се е задължила да върне заемната сума в размер и срок съгласно
уговореното.
Ако длъжникът не изпълни задължението си, както е в настоящия
случай, кредиторът има право да иска изпълнение заедно с обезщетението за
забава - в случая обезщетението е в размер на законната лихва за забава -
съгласно чл. 86 ЗЗД, каквато дружеството е претендирало със Заявлението си,
както и от датата на подаване на Заявлението по чл.410 ГПК – до
окончателното изпълнение на задължението.
Предвид гореизложеното моли съда да постанови решение, с което: Да
признае за установено, че К. М. Н., ЕГН **********, дължи на „С." ООД, ЕИК
***, сумата от 1300 лв. – главница по Договор за заем № *** г. ведно със
законната лихва за забава от датата на подаване на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК – 30.11.2022 г. до окончателното
изплащане на задължението; 215,14 лв. – неизплатена възнаградителна лихва
за периода от ***20г. до 13-07-2021г.; 137,21 лв. – законна лихва за забава за
периода от 01-01-2021 г. до 01-11-2022 г. Претендира присъждането на
сторените в производствата (заповедно и исково) разноски, включително
юрисконсултско възнаграждение в настоящото исково производство в размер
на 450 лв. на основание чл. 78, ал. 8 ГПК, вр. чл. 13, ал. 2 и чл. 25, ал. 1 от
Наредбата за заплащането на правната помощ. Моли, в случай че
представител на ищцовото дружество не се яви на първото по делото открито
съдебно заседание, да се даде ход на делото и същото да се гледа в тяхно
отсъствие.За съдебно заседание ищцовото дружество е редовно призовано не
изпраща процесуален представител.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил писмен отговор от ответника К. М.
Н., с който заявява, че счита предявения иск за нередовен и недопустим,
поради съдържащите се в него твърдения за дължими суми, без да е
упоменато, че е заплатила сума в размер на 500,00 – 600, 00 лв.
Сочи, че счита исковата молба за изцяло неоснователна, поради
2
съдържащите се в нея твърдения за дължимост на сума в размер на 1652, 35
лв. без да се отчетени плащания направени от нея.
Моли съда да обяви договор за паричен заем № *** от ***г. на „С.“
ООД, с ЕИК : *** за недействителен, защото нарушава добрите нрави с
включеното в него необосновано високо задължение в размер на 2664, 00 лв.,
съдържа неравноправни клаузи, защото „задължава потребителя при
неизпълнение на неговите задължения да заплати необоснованото високо
задължение и неустойка“.
Твърди, че Договор № *** от ***г. на „С.“ ООД е с подвеждащо
съдържание и противоречи на нормите на българското законодателство и
всяко физическо или юридическо лице, приело съдържанието му е в
заблуждение, без да знае, че горепосоченият договор е в противоречие със
законови норми. А съгласно разпоредбите на чл.29 от Закона за задълженията
и договорите „Измамата е основание за унищожение на договора, когато
едната страна е била подведена от другата да го сключи чрез умишлено
въвеждане в заблуждение“. Твърди, че дружество „С.“ ООД, ЕИК: *** е
направило това умишлено с цел неоснователно, противоречащо на добрите
нрави, незаконно облагодетелстване. В съдебно заседание ответницата се
явява лично и твърди, че договорът за заем противоречи на добрите нрави.
Твърди, че е изтеглила сумата от 1 300 лева, а трябвало да връща около 3 000
лева.
Съдът като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в
тяхната съвкупност и като взе предвид становищата и доводите на страните,
намира за установено следното от фактическа страна:
Видно от приложеното частно гражданско дело № 2855/2022 г. по описа
на Районен съд – К., на основание чл. 410 от ГПК съдът е издал заповед за
изпълнение № 1759/06.12.2022 г. срещу длъжника К. М. Н., за сумите: 1 300
лева за главница, 215.14 лева възнаградителна лихва от *** г. до 13.07.2021
г., 137.21 лева законна лихва за забава за периода 01.01.2021г. до 01.11.2022 г.,
ведно със законна лихва върху главницата, считано от 30.11.2022 г. до
изплащане на вземането, както и сумата 99.46 лева разноски по делото.
Посочено е, че вземането произтича от следните обстоятелства: договор за
паричен заем № ***/*** г.
В срока по чл. 414 ГПК е постъпило писмено възражение от длъжника
К. М. Н., че не дължи изпълнение по издадената заповед за изпълнение по
ч.гр.дело № 2855/2022 г. по описа на Районен съд – К., което е обусловило
правния интерес на ищеца от завеждане на настоящия специален
установителен иск по чл. 422, ал. 1 от ГПК.
По делото не е спорно, а това се установява и от представения договор
за паричен заем № ***/*** г., че "С." ООД се е задължило да предостави на К.
М. Н. заемна сума в размер на 1 300 лева. Ищецът кредитодател е отпуснал на
ответника – кредитополучател сума в размер на 1 300 лева. Ответникът - К. М.
Н. се е задължила да върне сумата на 37 броя вноски – седмични, ведно с
посочените лихви. Кредиторът предоставя на кредитополучателя
потребителски кредит при следните условия: размер на кредита – 1 300 лева;
размер на погасителна вноска – 3 броя х 10.12 лева и 34 броя х 43.67 лева;
брой вноски – 37 броя; вид вноска – седмична; дата на първо плащане –
3
03.11.2020 г.; дата на последно плащане - 13.07.2021г.; годишен процент на
разходите /ГПР/ - 49.87%; годишен лихвен процент /ГЛП/ - 40.05%; обща сума
за плащане - 1 515.14 лева. С полагане на подписа си ответникът К. М. Н.
удостоверява, че надлежно е получила в брой заемната сума в размер на 1 300
лева, съгласно параметрите, посочени в чл. 3 от договор за паричен заем №
***/*** г. /лист 5 и сл. от делото/.
По делото са представени и приети като писмени доказателства: общи
условия по договор за потребителски кредит, стандартен европейски
формуляр за предоставяне на информация за потребителските кредити, искане
за сключване на договор за потребителски кредит, тарифа за таксите за
допълнителни услуги предоставени от „С.“ ООД, копие от разписка № ***г.,
копие от разписка № ***г., копие от разписка № ***г., копие от разписка №
*** г., копие от разписка № *** г., копие от приходен касов ордер № *** г.
По делото е назначена и изслушана съдебно-счетоводна експертиза,
която е депозирала заключение, което не е оспорено от страните и съдът
възприема като компетентно и добросъвестно изготвено. От заключението на
експертизата се установява, че ищцовото дружество „С.“ ООД е отпуснало
на ответника К. М. Н. сума в размер на 1300 лева, съгласно сключен договор
за паричен заем № ***/***г. На *** г. с полагането на подписа си ответницата
удостоверява, че надлежно е получила в брой заемната сума в размер на 1 300
лева, съгласно параметрите, посочени в чл.3 от договор за паричен заем №
***/***г. Посочено е, че процесния договор служи като разписка,
удостоверяваща получаването на заемната сума от страна кредитополучателя
– чл.4, ал.1 от договор за паричен заем № ***/***г. От заключението на
експертизата се установява, че непогасения остатък по главницата по договор
за паричен заем № ***/***г. е в размер на 1 300 лева. Няма извършени
погасителни вноски по главница. Размерът на непогасения остатък от
възнаградителната лихва по договор за паричен заем № ***/***г. е в размер на
215.14 лева. Няма извършени погасителни вноски по редовна възнаградителна
лихва. Възнаградителната лихва в размер на 215.14 лева е за периода от ***г.
до 13.07.2021г. Размерът на непогасения остатък от мораторната лихва по
договор за паричен заем № ***/***г. е в размер на 238.33 лева. Законната
лихва в размер на 238.33 е дължимата и неплатена сума за периода
01.01.2021г. до 01.11.2021г. Посочено е, че ответницата е извършвала
нерегулярни погасителни вноски Общата сума на извършените плащания от
К. М. Н. е в размер на 872.50 лева. Погасителните вноски от ответницата К. М.
Н. са извършени на дати, различни от посочените в погасителния план към
договор за паричен заем № ***/***г.
При така установената фактическа обстановка се налагат следните
правни изводи:
Предявеният иск с правно основание чл. 422 от ГПК има за предмет
установяване на вземане на ищеца, за което е била издадена заповед за
изпълнение на парично задължение. Съгласно общото правило на чл.154, ал.1
от ГПК в тежест на ищеца е да установи основанието, от което произтича
вземането му и неговия размер. В тежест на ответника е да установи фактите,
на които основава своите възражения срещу вземането.
„С." ООД представлява финансова институции по смисъла на чл. 3, ал. 2
4
от ЗКИ, поради което може да отпуска заеми със средства, които не са
набавени чрез публично привличане на влогове или други възстановими
средства (както е в конкретния случая). Това определя дружеството като
кредитор по смисъла на чл. 9, ал. 4 от ЗПК.
Ответницата не оспорва сключването на представения по делото
договор за паричен заем и получаването на сумата – последният факт е
установим и от заключението на съдебно-счетоводната експертиза.
Основното възражение на ответницата е, че със заплатената от нея сума
е погасена главницата по договора и че други суми по същия не дължи, тъй
като договорът е нищожен, респ. отделни негови клаузи са нищожни, поради
нарушаване на разпоредбите на ЗПК.
Видно от заключението на съдебно-счетоводната експертиза
ответницата е заплатила на ищеца по договора общо сумата от 872.50 лева.
Предвид горното, съдът намира, че с извършените от ответницата
плащания общо в размер на 872.50 лева, същата е погасила изцяло дължимата
възнаградителната лихва в размер на 215.14 лева и частично главницата в
размер на 657.36 лева. Следователно е останала непогасена част от главницата
в размер на 642.64 лева.
Съдът не възприема довода на ищеца и отразеното от него в
счетоводството му, че с платените от ответницата суми в общ размер от 872.50
лева са погасени неустойка и такси за извънсъдебно събиране на вземания,
поради това, че клаузите, с които е уговорени неустойката и таксите са
нищожни, по следните съображения:
Клаузите от договора за паричен заем, че се дължи неустойка, поради
това че в 3-дневен срок от усвояването му заемателят не е представил на
заемодателя едно от следните обезпечения: поръчител или банкова гаранция,
са нищожни, тъй като с тях се предвижда обезщетение за неизпълнението на
едно акцесорно задължение – недадено обезпечение, от което пряко обаче не
произтичат вреди. Косвено вредите, чието обезщетение се търси с тази
неустойка, са, че вземането няма да бъде събрано. На практика така се стига
до кумулирана неустойка за забава, компенсаторна неустойка и иск за реално
изпълнение, което е недопустимо. При това следва да се подчертае, че тези
вреди са самопричинени, тъй като, ако има предварителна оценка, че е нужно
обезпечение, за да се отпусне кредитът (заемът), той не би трябвало да се
отпусне преди да се предостави обезпечението. В случая това изискване не е
спазено и от неизпълнение на това задължение за предварителна оценка
финансовата институция не може да черпи права за себе си, за да изведе
легитимен интерес да претендира описаната неустойка. Неустойка за
неизпълнение на акцесорно задължение, което не е свързано пряко с
претърпени вреди, е типичен пример за неустойка, която излиза извън
присъщите си функции (обезпечителна, обезщетителна и санкционна) и цели
само и единствено постигане на неоснователно обогатяване, какъвто е
настоящия случай и съответно клаузата, с която е уговорена е нищожна,
поради противоречие с добрите нрави –чл. 26, ал. 1 ЗЗД (т. 3 от Тълкувателно
решение № 1/15.06.2010 г. на ВКС по тълк. д. № 1/2009 г., ОСТК, Р-74-2011,
ІV г. о.; Р-88-2010 г., І т. о.; Р-702-2008 г. ІІ т. о.). Допълнителен аргумент за
нищожността на клаузата, с която е уговорена тази неустойка може да бъде
5
изведен и от Директива 2008/48/ЕО, доколкото в случая не е спорно, че
заемодателят е финансова институция. От член 8, параграф 1 от Директивата в
светлината на съображение 28 става ясно, че преди сключването на договор за
кредит кредиторът е длъжен да направи оценка на кредитоспособността на
потребителя, като при необходимост това задължение може да включва да се
направи справка в съответната база данни. В този смисъл в съображение 26 се
посочва, че в условията на разрастващ се кредитен пазар е особено важно
кредиторите да не кредитират по безотговорен начин или да не предоставят
кредити без предварителна оценка на кредитоспособността, а държавите
членки следва да упражняват необходимия надзор с цел избягване на такова
поведение и да приложат необходимите средства за санкциониране на
кредиторите в случаите, в които те не процедират по този начин.
Преддоговорното задължение на кредитора да направи оценка на
кредитоспособността на кредитополучателя, доколкото цели да предпази
потребителите от свръхзадлъжнялост и неплатежоспособност, допринася за
постигането на целта на Директива 2008/48/ЕО, която се състои, както става
ясно от съображения 7 и 9, в предвиждането в областта на потребителските
кредити на пълна и наложителна хармонизация в редица ключови области,
която се приема като необходима, за да се осигури на всички потребители в
Съюза високо и равностойно равнище на защита на техните интереси и за да
се улесни изграждането на добре функциониращ вътрешен пазар на
потребителски кредити. В този смисъл и решение от 27 03. 2014 г. по дело
C565/12 на СЕС по повод преюдициално запитване от френски съд. Предвид
това клауза, която предвижда, че се дължи неустойка при неосигуряване на
двама поръчители или банкова гаранция, което задължение става изискуемо
след неизпълнение на договора за кредит, е в пряко противоречие с целта на
Директивата. На практика такава клауза прехвърля риска от неизпълнение на
задълженията на финансовата институция за предварителна оценка на
платежоспособността на длъжника върху самия длъжник и води до
допълнително увеличаване на размера на задълженията. По този начин на
длъжника се вменява задължение да осигури обезпечение след като кредита е
отпуснат, като ако не го напри, дългът му нараства, тоест опасността от
свърхзадлъжнялост на длъжника се увеличава. Целта е, ако има съмнение в
платежоспособността на длъжника, първо да се поиска обезпечение и след
предоставянето му да се да отпусне кредитът, която практика би
съответствало на изискванията на Директивата. Задължение за предварителна
оценка на платежоспособността на длъжника преди отпускане на кредита
произтича и от разпоредбата на чл. 16 от Закона за потребителския кредит.
Съдът има задължение да се придържа към Директивата при тълкуването на
националния закон, като той следва да се тълкува изцяло във връзка и с оглед
целите на директивата.
Нищожна са и уговорките, с които се предвиждат такси за извънсъдебно
събиране на просрочено задължение. Макар вземанията да са наименувани
"такси", то срещу тези такси не се дължи никакво поведение, а точно обратно
– изискуемостта на тези вземания следва автоматично от изпадане на
длъжника в забава. Така както са уговорени тези "такси" всъщност
представляват неустойки. Съгласно императивната разпоредба на чл. 33, ал. 1
ЗПК, при забава на потребителя кредиторът има право само на лихва върху
6
неплатената в срок сума за времето на забавата.
Съдът не възприема и възражението за недействителност на целия
договор, поради това, че е нарушена разпоредбата на чл. чл. 11, ал. 1, т. 10
ЗПК. Действително е налице противоречива съдебна практика относно
въпроса – дали за да е изпълнена разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК
следва да е посочен годишния процент на разходите по кредита като цифрово
изражение и общата сума, дължима от потребителя, както е в случая или
следва да бъдат посочени всеки един отделен разход по чл. 19, ал. 1 ЗПК и § 1,
т. 1 от ДР към ЗПК, който се включва. Настоящият съдебен състав счита, че от
тълкуването на разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК не следва извода, че
всеки един разход следва да бъде посочен, който се включва в ГПР. Вече
когато в хода на производството се установи, че неправилно е посочен този
процент и че в него не са били включени разходи, които е следвало да бъдат
включени, тогава в зависимост от конкретиката на случая следва да се
преценява дали е налице недействителност на договора - чл. 22 ЗПК (в случая
по делото не се установи това) или на клаузата, с която е уговорен ГПР – чл.
19, ал. 5 ЗПК ( в случая ГПР е 49.87%, т. е. не надвишава петкратния размер
на законната лихва).
Предвид гореизложеното, следва, че искът за установяване
съществуване на вземане на ищеца за главница в размер на 642.64 лева е
основателен, ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението в
съда – 30.11.2022 г. до окончателното й изплащане, като над сумата 642.64
лева до пълния претендиран размер от 1 300 лева, следва искът да бъде
отхвърлен.
Доколкото видно от погасителния план, обективиран в договора,
падежът на последната частично неплатена вноска за главница е бил
27.04.2022 г., а видно от съдебно-счетоводна експертиза останалите суми за
главница са били платени и преди падежите им, следва, че ответницата е
изпаднала в забава на 28.04.2022 г., поради което от тази дата се дължи
обезщетението за забава, а не от претендираната от ищеца такава – 01.01.2021
г. Предвид това и след служебно изчисление, обезщетението за забава в
плащането на главница от 642.64 лева за периода от 28.04.2022 г. до 01.11.2022
г. (крайната дата, посочена от ищеца) възлиза на сумата от 33.56 лева и в този
размер следва да бъде уважен иска за мораторна лихва и отхвърлен над
сумата от 33.56 лева до пълния претендиран размер от 137.21 лева.
По отношение на претендираните от ищеца разноски, съдът възприема
следното:
В разпоредбата на чл. 236, ал. 1, т. 6 от ГПК е предвидено задължение за
съда да се произнесе в тежест на кого възлага разноските.
Съгласно Тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014 г. на ВКС по
тълк.дело № 4/2013 г., на Общото събрание на Гражданска и Търговска
колегии на ВКС на РБ, съдът в исковото производство се произнася с
осъдителен диспозитив по дължимостта на разноските в заповедното
производства, включително и когато не изменя разноските по издадена
заповед за изпълнение. Принудителното събиране на разноските се извършва,
въз основа на издаден, след влизане в сила на решението по установителния
7
иск, изпълнителен лист по чл.404, т.1 от ГПК от съда в исковото производство.
Направените от ищеца разноски в настоящото производство са 49.46
лева за държавна такса, 350 лева - възнаграждение за вещо лице и 100 лева за
юрисконсултско възнаграждение, определено от съда на основание чл. 25, ал.
1 от НЗПП. С оглед изхода на делото и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК
ответницата следва да бъде осъдена да заплати на ищеца направените по
делото разноски, които съразмерно с уважената част от искове, възлизат на
сумата от 204.40 лева.
С оглед приетото ТР № 4/18.06.2014 г. на ВКС по тълк. дело № 4/2013г.,
ОСГТК, съдът по исковото производство по чл. 422, ал. 1 ГПК дължи
произнасяне и по разноските по заповедното производство, като съгласно
указанията, дадени в т. 12 от ТР, това следва да стане с осъдителен
диспозитив. Ето защо, ответницата следва да бъде осъдена да заплати на
ищеца и направените разноски по заповедното производство в размер на 40.70
лева, съразмерно с уважената част от исковете.
Воден от горните мотиви, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на К. М. Н., ЕГН
**********, с адрес град К., ж.к. ***, съществуването на вземанията на „С."
ООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: град С., район С., ул. ***,
представлявано от управителя Н.П.П. за следните суми: сумата в размер на
642.64 лева – неплатена главница по договор за паричен заем № ***/*** г.,
ведно със законна лихва върху главницата, считано от 30.11.2022 г. до
окончателното й изплащане, както и сумата в размер на 33.56 лева – лихва за
забава за периода от 28.04.2022г. до 01.11.2022 г., за които суми е издадена
заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК №
1759/06.12.2022 г. по частно гр. д. № 2855/2022 г. по описа на Районен съд –
К., като ОТХВЪРЛЯ иска с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК за
присъждане на главница над размера 642.64 лева до пълния претендиран
размер от 1 300 лева, както и иска за присъждане на законна лихва за забава
над размера 33.56 лева до претендирания размер 137.21 лева и за периода
01.01.2021г. до 27.04.2022г. вкл., като неоснователен.
ОСЪЖДА К. М. Н., ЕГН **********, с адрес град К., ж.к. ***, да
заплати на „С." ООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: град С.,
район С., ул. ***, представлявано от управителя Н.П.П. сумата от 40.70 лева
представляващи направени по делото разноски по частно гр. дело №
2855/2022 г. по описа на Районен съд – К..
ОСЪЖДА К. М. Н., ЕГН **********, с адрес град К., ж.к. ***, да
заплати на „С." ООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: град С.,
8
район С., ул. ***, представлявано от управителя Н.П.П. сумата от 204.40 лева,
представляващи неправени по настоящото производство разноски.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд – С. с въззивна
жалба в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – К.: _______________________
9