Решение по дело №286/2021 на Районен съд - Бургас

                                           Р Е Ш Е Н И Е

 

№260873                                          25.06.2021г.                           град Бургас

 

                            В   И М Е Т О    Н А    Н А Р О Д А

 

Бургаският районен съд,       наказателно отделение, XII-ти състав

На деветнадесети март                                                     година 2021

В публично заседание в следния състав:

 

                                           Председател: МАРИЕТА БУШАНДРОВА

                                           Съдебни заседатели:

 

Секретар: Камелия Славейкова

Прокурор:

като разгледа докладваното от съдия Бушандрова

НАХД № 286 по описа на съда за 2021 година

за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е образувано по повод жалба на Р.С.В. с ЕГН **********, с адрес: ***, в качеството на земеделски производител против Наказателно постановление № 02-0003069 от 02.12.2020 г. на Директора на Дирекция „Инспекция по труда” - Бургас, с което за нарушение на чл. 62, ал. 1 от Кодекса на труда (КТ), на основание чл. 414, ал. 3 от КТ, на жалбоподателя е наложено наказание „глоба“, в размер на 1500 (хиляда и петстотин) лева.

С жалбата се моли за отмяна на атакуваното наказателно постановление. Не се сочат нови доказателства.

В открито съдебно заседание, за дружеството - жалбоподател, не се явява представител. Не изразяват становище. Не сочат доказателства. Не правят искане за разноски.

Административнонаказващият орган –Дирекция „Инспекция по труда” - Бургас, надлежно призовани, се представлява от юрисконсулт Николова, която оспорва жалбата. Посочва, че нарушението, за което е санкционирано дружеството е безспорно доказано. Счита, че правилно е приложен законът и моли съдът да потвърди постановлението като правилно и законосъобразно. Не се сочат нови доказателства. Правят искане за разноски.

Съдът приема, че жалбата е подадена в рамките на седемдневния срок за обжалване. Подадена е от легитимирано да обжалва лице срещу подлежащ на обжалване акт, пред материално и териториално компетентен съд, поради което следва да се приеме, че същата се явява процесуално допустима. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна, като съдът, след като прецени доказателствата по делото и съобрази закона в контекста на правомощията си по съдебния контрол намира за установено следното:

При извършена проверка на 04.09.2020г. в 11:00 ч. в обект: Зеленчукова оранжерия, находяща се на входа на с. ..., общ. Камено, посока от гр. Камено за с. ..., проверяващите установили, че жалбоподателят, не е уредила като трудово правоотношение отношението при предоставяне на работна сила, като не е сключила трудов договор в писмена форма с ..., ЕГН **********. ..., била установена, при извършената проверка в обекта на контрол на 04.09.2020 г. около 11:00 ч., да предоставя работна сила, извършвайки дейности като „общ работник“ - събирала и сортирала краставици в торби. Козарова декларирала в съставен на място списък на работещите, че работи в обекта на длъжност „общ работник“, с уговорено трудово възнаграждение 25 лв. на ден.

Съставен бил акт за установяване на административно нарушение от 23.10.2020г, в който като нарушена била посочена нормата на 62, ал. 1 КТ. Нарушителката подписала АУАН, като посочила, че ще депозира възражения.

На 02.12.2020 г, било издадено и атакуваното наказателно постановление, в което при пълна идентичност с фактологията и правната квалификация на нарушението и за нарушение на чл. 62, ал. 1 от Кодекса на труда (КТ), на основание чл. 414, ал. 3 от КТ, на жалбоподателя било наложено наказание „глоба“, в размер на 1500 лева.

Горната фактическа обстановка се установява по безспорен начин от събраните по делото материали по административнонаказателната преписка, както и гласните и писмени доказателства, събрани в хода на съдебното производство, които съдът кредитира изцяло.  

Съдът, въз основа вмененото му задължение за цялостна проверка на издаденото наказателно постановление относно законосъобразност и обоснованост, както и относно справедливостта на наложеното административно наказание и предвид така установената фактическа обстановка, направи следните правни изводи:

Наказателното постановление е издадено от компетентен орган, а АУАН съставен от оправомощено за това лице, видно от приобщените към материалите по делото доказателства. Административнонаказателното производство е образувано в сроковете по чл. 34 ал.1 и ал.3 от ЗАНН. Както в АУАН, така и в НП се съдържа пълно описание на вмененото на жалбоподателя нарушение. Като нарушена е посочена разпоредбата на чл. 62, ал. 1 от КТ. Тези факти са подробно отразени в АУАН и НП, като е посочено, че жалбоподателя не е уредил като трудови правоотношения отношенията, които са възникнали между него и лицето, предоставило работна сила, като въпросните отношенията е следвало да се уредят като трудови, чрез сключване на трудов договор в писмена форма. Правната квалификация на нарушението напълно кореспондира на наведените фактически констатации.

От формална страна са спазени изискванията на чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН. В случая, не са налице формални предпоставки за отмяна на обжалваното НП, тъй като при реализиране на административнонаказателната отговорност на жалбоподателя, не са били допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, водещи до порочност на административно наказателното производство. С оглед липсата на доказателства в обратен смисъл, Съдът приема твърдението на жалбоподателя в тази насока като защитна теза, с цел избягване на административно наказателна отговорност.

В конкретния случай се касае за извършено нарушение по чл. 62, ал. 1 от КТ, съгласно която, отношенията при предоставянето на работна сила се уреждат само като трудови правоотношения и трудовият договор се съставя в писмена форма.

Р.В., притежава качеството „работодател“, по смисъла на § 1, т. 1 от ДР на КТ, съгласно която, „работодател“ е всяко физическо лице, юридическо лице или негово поделение, както и всяко друго организационно и икономически обособено образувание (предприятие, учреждение, организация, кооперация, стопанство, заведение, домакинство, дружество и други подобни), което самостоятелно наема работници или служители по трудово правоотношение. представлява работодател по смисъла на КТ/, поради което правилно е посочен като субект на административно - наказателната отговорност по този текст на закона.

По делото не е спорно между страните, че въпросното лице не е подписало трудов договор с жалбоподателя. Следователно жалбоподателят, в качеството си на работодател, след като не е уредил възникналото между него и Колева трудово правоотношение, съгласно изискванията на чл. 62, ал. 1, вр. чл. 1, ал. 2 от КТ, е осъществил от обективна страна състава на нарушението по чл. 414, ал. 3 от КТ, за което се предвижда наказание „глоба“, в размер от 1500 лв. до 15 000 лв. за работодателя.

В случая, не са налице предпоставките на чл. 28 от ЗАНН, тъй като нарушението е формално, а не резултатно, така че липсата на вредни последици от него, не представлява смекчаващо отговорността обстоятелство. От друга страна самия факт, че неизпълнението на описаното в цитирания текст задължение е обявено за нарушение е достатъчно да се приеме, че то съдържа вредни последици за трудещия се. Нарушението не се отличава с по - ниска степен на обществена опасност от останалите такива от същия вид, напротив – то е типичен пример за неизпълнение на задължението на работодателя по чл. 62, ал. 1 КТ.

За извършеното нарушение, разпоредбата на чл. 414, ал. 3 от КТ предвижда наказание „глоба“, в размер от 1500 лв. до 15 000 лв. Санкционната норма правилно е приложена от наказващия орган като относима към процесното нарушение и жалбоподателя е наложено наказание „глоба“, в предвидения в Закона минимален размер. Съдът счита, че с това наказание, ще се постигнат целите по чл. 12 от ЗАНН, без да се засяга прекалено имуществената сфера на жалбоподателя, като така ще се спази принципа за пропорционалност между обществената опасност на нарушението и наказанието. С така наложеното наказание ще бъдат постигнати целите, предвидени в чл. 12 от ЗАНН да се предупреди и превъзпита нарушителя, както и генералната превенция за въздействие върху обществото.

Съгласно разпоредбата на чл. 63, ал. 3 от ЗАНН, ред. ДВ, бр. 94 от 2019 г., в съдебните производства по ал. 1 страните имат право на присъждане на разноски. Предвид изрично направеното искане, на основание чл.63, ал.5 от ЗАНН вр. чл.37, ал.1 от ЗПП вр. чл.27е от Наредбата за заплащането на правната помощ, в полза на административнонаказващия орган следва да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение, което Съдът определи в размер на 100 /сто/ лева, които следва да бъдат заплатени от жалбоподателя на Дирекция „Инспекция по труда” - гр. Бургас.

Мотивиран от изложените доводи, Бургаският районен съд, наказателен състав на основание чл.63 от ЗАНН,  

 

                                      Р Е Ш И:

 

ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 02-0003069 от 02.12.2020 г. на Директора на Дирекция „Инспекция по труда” – Бургас против Р.С.В. с ЕГН **********, с адрес: ***, в качеството на земеделски производител, с което за нарушение на чл. 62, ал. 1 от Кодекса на труда КТ), на основание чл. 414, ал. 3 от КТ, на жалбоподателя е наложено наказание „глоба“, в размер на 1500 (хиляда и петстотин) лева.

ОСЪЖДА Р.С.В. с ЕГН ********** да заплати на Дирекция „Инспекция по труда” - гр. Бургас сумата от 100 /сто/ лева за юрисконсултско възнаграждение

 

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба пред Административен съд – гр.Бургас в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.

                                                                      

 

 

                                                                 СЪДИЯ: М. БУШАНДРОВА

В.О.: К.СЛ.