Р
Е Ш Е
Н И Е
№
град
ТЕТЕВЕН 14.08.2015 година
В ИМЕТО
НА НАРОДА
ТЕТЕВЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД -трети състав в съдебно заседание на двадесет и
осми юли
През
две хиляди и петнадесета година , в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ИСКРА МАКСИМОВА
При
секретаря В. М. , като разгледа докладваното Гр. дело № 138 по
описа за 2015 година със страни :
1/ Ищци: А.С.В. ЕГН ********** ***
А.И.И. ЕГН ********** ***
В.И.У. ЕГН **********
***
С.И.И. ЕГН **********
***
2/
Ответници : В.И.В. ЕГН ********** ***
З.И.В.
ЕГН ********** ***
И
за да се произнесе , взе пред вид следното :
Предявен
е иск на правно основание чл.64 от ЗС.
В исковата молба се излага от ищците ,че са
собственици на Двуетажна масивна жилищна сграда ,с разгъната площ от 120 кв. метра ,ведно със съответното право
на строеж върху УПИ с площ от 580 кв. метра , УПИ ХІ-141 в кв.32 по плана на
село Г…. , община Тетевен, област Ловеч ,при граници на имота : от две страни
улици , държавна собственост и Н…. ,видно от нот.акт № 178 том І ,дело № 199/ 2008
година.Собствеността върху сградата е придобита въз основа на отстъпено право на строеж , учредено със
заявление по реда на чл.56 ал.2 т.2 от ЗТСУ , вписано на 27.10.1986 година ,отстъпено от собственика на земята
към този момент А…..Въз
основа на това заявление е издадено и разрешение за строеж № 29 от 05.11.1986
година , утвърден е архитектурен проект , утвърден на 04.11.1986 година на Главен архитект на ОбНС Тетевен. По тяхна
искова молба с правно основание чл.124 ал.1 от ГПК в Районен съд-град Тетевен е
било образувано гр. дело № 139/2014 година за установяване ,че са съсобственици
на дворното место , но с влязло в сила решение искът им е бил отхвърлен, като неоснователен и недоказан или със сила
на присъдено нещо е установено ,че собственици на земята са ответниците по
делото. От няколко години са в лоши
отношения с ответниците и същите постоянно
им пречат да ползват спокойно жилищната сграда , като не ги допускат да
влезат в дворното место.Това е станало още по нетърпимо след влизане в сила
на решението ,с което е отхвърлен иска
им за собственост върху част от
дворното место ,за което многократно са се обаждали за съдействие от органите на полицията и другите
институции.
Ответниците
като собственици на терена имат право да
го ползват ,зачитайки правата им на
суперфициарни собственици на
онази част от имота , която им е необходима за използване на постройката според нейното
предназначение. Налице е и наличието на
изрична правна норма ,която е императивна и създава ограничение на
собственика на земята да я ползва изцяло ,когато в нея е построена сграда
,собственост на лица , които не притежават права върху терена , а именно чл.64
от ЗС.
Молят
да бъдат призовани на съд и бъде
постановено решение ,с което им бъде
определено място за преминаване до собствената им жилищна сграда през двора
,собственост на ответниците и
съответното място около сградата ,което
могат да ползват с оглед на
нейното предназначение.
Позовават
се на писмени доказателства.
В
срока по чл.131 от ГПК от ответниците З.И.
В. и В.И.В. е постъпил писмен отговор на исковата молба. На
първо место в отговора се възразява ,че двата иска са
недопустими ,както за учредяване право
на преминаване в полза на ответниците през собствения им недвижим имот ,така и
за определяне място около сградата
,което ищците да ползват според нейното
предназначение.В случай ,че съдът приеме ,че исковете са допустими ,то тези искове са неоснователни по
следните съображения: Ищците не са посочили нито едно доказателство ,че
са титуляри на правото на собственост върху двуетажната сграда ,построена в
собствения им поземлен имот.И тъй като
същите не са собственици на сградата , то и нямат право да преминават
през поземления имот, нито да го
ползват. Учреденото право на строеж на основание молба от А…. ,вписана на
28.10.1986 година не е реализирано от И… И.
В..Съществуващата сграда е
построена без да се взимат пред вид утвърдените архитектурни планове
,съобразно които е учредено правото на строеж. Не е съобразена със строителните
правила и норми.Към момента са подали жалби до Община Тетевен и ДНСК за
премахване на сградата , тъй като същата не отговаря на строителните норми и изисквания.
Съдът
приема ,че направеното възражение в писмения
отговор на исковата молба ,че
предявеният иск на правно основание чл.64 от ЗС е недопустим
е неоснователно. С оглед на
твърденията в исковата молба и
приложените към делото писмени
доказателства така предявения иск е
процесуално допустим.
В
указания от съда срок ответниците
,чрез пълномощника си адвокат С. П.
, не представят писмени бележки по делото.
Не се нуждаят от доказване следните обстоятелства : Ответниците по
делото са собственици на Поземлен имот- УПИ-ХІ-141 в кв. 32 по ПУП на село Г…. , област Ловеч с площ от 580 кв. метра – като
са признати за такива с нот.акт № 122 ,том ІІІ ,рег.№ 1819 ,дело № 207/2013
година. По заявление на ответника В.И.В.
е издадена Заповед № 406/12.07.2012 година на Кмета на Община Тетевен ,съгласно
която е одобрен план за изменение на подробен устройствен план-план за
регулация за регулация за УПИ-1-141 в кв.30
по ПУП на село Г…. , област Ловеч ,като
същият се разделя на два нови УПИ: І-141
за обществено обслужване и ХІ-141 за
ниско жилищно застрояване.С нот.акт за
констатиране право на собственост върху
постройка ,придобита по застрояване и наследство № 105 том І ,рег.№ 478 дело №
71/2008 година ищците по делото са признати за собственици по застрояване по
време на брака между А.С. В. и общия на заявителите наследодател И.. И. В. *** на Двуетажна масивна жилищна сграда ,с
разгъната застроена площ от 120 кв.метра
, ведно със съответното право на строеж
върху УПИ с площ от 650 кв. метра ,съответстващ на парцел І пл.№141 в кв. 32 по
ПУП на село Г…. от 1964 година , като
след изменението на Подробния устройствен план през 2012 година попада в Поземлен имот –УПИ-ХІ -141 в кв.32 по ПУП на
село Г…. , област Ловеч. С влязло в сила
Решение № 139 от 01.10.2014 година , постановено по гр. дело № 139 /2014 година
по описа на Районен съд-град Тетевен е отхвърлен , като неоснователен и
недоказан , предевеният от А.С.В. , А.И.И.
, С.И.И. и В.И.У. против В.И.В. и З.И.В. установителен иск за
собственост на поземлен имот , с основание чл.124 ал.1 от ГПК-за признаване ,че
са собственици на 2/4 идеални части от Поземлен имот-УПИ ХІ-141 в кв. 32 по ПУП
на село Г…. , област Ловеч с площ от около 580 кв. метра ,заедно с находящите
се в него едноетажна жилищна сграда и стопанска постройка.
Разпоредбата
на чл.64 от ЗС е императивна и създава ограничение за собственика на земята да
я ползва изцяло ,когато в нея са построени сгради ,собственост на лица ,които
не притежават права върху терена.На тях собственикът следва да им осигури
възможност да ползват земята в рамките на
необходимото за пълноценно ползване на постройката според нейното предназначение.
В
практиката на ВКС / Решение №363/17.10.2011 година по гр. дело № 663/2011
година І г.о. , Решение № 75/28.02.2012 година по гр. дело № 1283/2010 година І г.о., Решение №
273 от 12.11.2013 година по гр. дело № 3475/2013 година І г.о. , Решение № 48
от 25.04.2014 година по гр. дело №
2410/2013 година І г.о. , Решение № 33 от 26.02.2015 година по гр. дело №
6221/2014 година ІІ г.о. ,постановени по реда на чл.290 от ГПК / е дадено
тълкуване ,че съгласно чл.64 от ЗС
собственикът на постройката може да се ползва от земята ,само доколкото това е
необходимо за използване на постройката според нейното предназначение , освен
ако в акта ,с който му е отстъпено правото , е постановено друго. Ако в акта ,с
който е отстъпено правото по чл.63 от ЗС не е постановено друго , правото на
собственика на постройката ,се ограничава
само до правомощията , установено с
чл.64 от ЗС-ползване на такава част от мястото , върху което е построена
сградата ,която му осигурява нормален достъп до сградата ,включително до входа
й и за поддържането в нормално и годно за ползване състояние , а в решение №
153/07.10.2010 година по гр. дело №
847/2009 година на ВКС- че носителят на правото на строеж може не само да
притежава собствеността на постройката
,но и да ползва самостоятелно необходимия за поддържането и експлоатацията й
терен / принадлежаща площ/ , като
Законът за устройство на територията
създава ред ,по който се определят принадлежащите площи към съществуващите
сгради- чл.22 ал.7 от ЗУТ препраща за определяне на размера на принадлежащите
площи към съществуващите сгради към Наредба
№ 7 от 2003 година за правила и нормативи за устройство на отделните видове територии и устройствени зони ,която
наредба се прилага при определяне на площите ,за които правото на ползване на
собственика на земята следва да бъде ограничено при разделна собственост на
земята и постройките върху нея /
Решение № 538/09.07.2010 година по гр. дело № 519/2009 година на ІV г.о. на
ВКС/ Методиката по приложение № 1 към
чл.21 от наредбата изисква собственикът на сградата да има достъп до външните
стени на сградата.
По
делото е назначена съдебно –техническа експертиза.
Съгласно
заключението на назначената
съдебно-техническа експертиза , която не се оспорва от страните по делото и
която съдът възприема , като компетентно и добросъвестно изготвена , се установява
,че жилищната сграда на ищците , построена в дворното место , собственост
на ответниците е законнопостроена. Това обстоятелство е установено и при издавена на нот.акт за констатиране право на собственост върху постройка , придобита по застрояване и
наследство № 105 ,том І ,рег.№ 478 ,дело № 71/2008 година.По делото не е
приложено копие от нот.дело ,тъй като видно от писмо изх.№ 9 от 27.04.2015 година на нотариус Р……
същото е унищожено.
Относно необходимата площ за преминаване през поземления
имот , собственост на ответниците , подсигуряваща достъп до Двуетажната масивна
жилищна сграда , собственост на ищците , както и необходимата площ за ползване
на тази сграда по предназначението й , вещото лице е изготвило пет варианта.
Вариант
5 , показан на комбинирана скица № 5
според вещото лице е изготвен
при евентуално постигане на спогодба
между страните по делото и същият не е съобразен с никакви норми по Закона за
устройство на територията , поради и което съдът не възприема този вариант.
Вариант 2 , показан на комбинирана скица № 2 на
практика е неприложим ,тъй като се засяга съседната от изток къща и остава
малко разстояние до стопанската постройка от юг , а така също
“сече” и тоалетната на ищците , поради
и което съдът не възприема този
вариант.
Вариант
3 , показан на комбинирана скица № 3 на практика е неприложим , тъй като остава
малко разстояние до съседната от изток къща , а така също “сече” тоалетната на
ищците , поради и което съдът не
възприема този вариант.
Вариант 4 , показан на комбинирана скица № 4 , но при този вариант
от юг се “сече” тоалетната на ищците.
Вариант
1 , показан на комбинирана скица № 1 :Този вариант е изготвен на база сега
съществуващото положение в имота.
Жилищната сграда на ищците и външната тоалетна са оградени с метална мрежа , показана със зелена линия в
комбинирана скица № 1. В това заградено место около къщата се влиза от
северната страна на улицата , където е осова точа № 69 Заграденото место граничи и от запад с улица , но поради
стръмния терен от запад не е удобно за вход. Съгласно Приложение № 1 от наредба
№ 7 от 22.12.2003 година за правила и нормативи за устройство на
отделни видове територии и устройствени зони , точки 1 и 2 от приложението , при едносекционни жилищни
сгради /сгради с дължина по-малка от 20
м/ линиите определящи необходимата за функционирането им площ ,се предвижда на
разстояние от всички ограждащи стени на сградите най-малко 1/3 от височината им , но не
по-малко от 3 метра В случая процесната сграда е на два етажа с височина около
6 метра , поради което се приема минимално разстояние от 3 метра от ограждащите стени на къщата.
Съдът намира ,че следва да се възприеме вариант 1 , показан на комбинирана скица № 1 от заключението на назначената по делото
съдебно-техническа експертиза. При този вариант са спазени изискванията на ЗУТ и Наредба № 7 от 22.12.2003 година и при този вариант се подсигурява не само
достъп на ищците до собствената им
жилищна сграда , но и необходимата
принадлежаща площ за ползването й според предназначението й.
С
оглед на гореизложеното съдът намира ,че ще следва да бъде определено в полза на ищците по делото
право на ползване върху
234 кв. метра незастроена част от имота на ответниците , представляваща необходима
площ за достъп до жилищната им
сграда от улица с осова точа 69 и необходима площ за ползването на
жилищната им сграда по
предназначението й , така както
това е показано в комбинирана скица № 1 от заключението на назначената
по делото съдебно-техническа експертиза- оградено със зелен цвят , която скица е неразделна част от настоящето
решение.
При
този изход на делото ще следва да бъдат осъдени ответниците да заплатят на ищците
разноските по делото в размер на 950
лева.
Мотивиран
от гореизложеното и на основание чл.64
от ЗС съдът
Р Е Ш
И :
ОПРЕДЕЛЯ в
полза на
ищците А. С. В. ЕГН
********** *** , А. И.И.
ЕГН ********** *** , В. И. У. ЕГН
********** *** и С. И. И. ЕГН ********** *** правото
на ползване върху 234 кв. метра незастроена част от имота на ответниците
В. И. В. ЕГН ********** и З. И.В. ЕЖН ********** *** , съставляващ
Урегулиран поземлен имот , съответстващ на парцел ХІ-141 в кв.32 по ПУП на село Г… , област Ловеч с площ от 580 кв. метра ,при
граници : от две страни улица , Държавна собственост и Н…. , представляваща
необходима площ за достъп до собствената им Двуетажна жилищна сграда от улица с осова точка 69 и необходима площ за
ползването на тази сграда по предназначението й ,така както това е показано на
комбинирана скица №1 от заключението на
назначената по делото съдебно- техническа експертиза-оградено със зелен цвят , която скица е неразделна част от решението.
ОСЪЖДА В.И.В.
и З.И.В. *** да заплатят на А. ***
, А.И.И. *** , В.И. *** и С.. И.И. ***
разноските по делото в размер на 950/ деветстотин и петдесет / лева.
Решението
може да се обжалва пред Окръжен съд-град Ловеч в двуседмичен срок от връчването
му на страните по делото.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :