№ 32
гр. Пловдив, 11.02.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, IV СЪСТАВ, в публично заседание на
осемнадесети януари през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Елена Й. Захова
Членове:Весела Ив. Евстатиева
Даниела Д. Събчева
при участието на секретаря Златка М. Чобанова
като разгледа докладваното от Елена Й. Захова Въззивно наказателно дело от
частен характер № 20215300602285 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на глава ХХІ-ва от НПК.
С присъда № 24/14.07.2021 г. на Районен съд- Асеновград,
постановена п о НЧХД № 275/ 2019г. по описа на същия съд, подсъдимата ЕЛ.
Л.. К. е била призната за виновна в извършването на две престъпления: по
чл.147, ал.1, пр. 2 вр.чл. 26, ал.1 от НК, за което при условията на чл. 54, ал. 1
от НК й е било наложено наказание глоба в размер на 3000 лева и
„обществено порицание“, което да се изпълни чрез обявяване на присъдата
пред обществеността на село Г, по подходящ за това начин, от кмета на
Община Асеновград; по чл. 148, ал.1, т. 1, вр. чл. 146, ал. 1, вр. чл. 26, ал. 1 от
НК, за което при условията на чл. 54, ал. 1 от НК й е било наложено
наказание глоба в размер на 3 000 лева и „обществено порицание“, което да
се изпълни чрез обявяване на присъдата от Кмета на Община Асеновград,
пред обществеността на село Г, община Асеновград. Уважени са били
предявени от частната тъжителка М. Г. КР. спрямо подсъдимата граждански
искове в размер на 1 000 лева за неимуществени вреди от престъплението по
чл. 148, ал.1, т. 1, вр. чл. 146, ал. 1 1, вр. чл. 26, ал. 1 от НК, ведно със
законната лихва върху сумата, считано от 04.11.2018 г. до окончателното й
изплащане и в размер 3 000 лева за неимуществени вреди от престъплението
по чл. 147, ал.1, пр. 2 вр.чл. 26, ал.1 от НК, ведно със законната лихва върху
1
сумата, считано от 04.11.2018 г. до окончателното й изплащане. В тежест на
подсъдимата са били възложени всички направени по делото разноски.
Срещу присъдата в законоустановения срок е депозирана жалба от
защитника на подсъдимата- адв. А.П., в която се излагат общо заявени
оплаквания за несправедливост и незаконосъобразност на съдебния акт.
Пред въззивния съд жалбата се поддържа изцяло от подсъдимата и
явяващия се пред въззивния съд защитник адв. Р. Д.. Навеждат се конкретни
оплаквания, че обжалваният акт е неправилен и незаконосъобразен, а
мотивите на първоинстанционния съд са недостатъчно убедителни, за да
подкрепят тезата, че подс. Е.К. е осъществила деянията по чл. 147 от НК и по
чл. 148 от НК, за които е ангажирана наказателната й отговорност. Иска се
присъдата да бъде отменена и подсъдимата призната за невинна. В подкрепа
на това искане се твърди неправилна оценка на доказателствата по делото,
тъй като възприетото от гласните доказателствени източници не е обсъдено с
оглед наличието на идентични съдебни спорове между свидетелите, в чието
присъствие се твърди да е реализирана обидата, респ. клеветата , което
формира извод за заинтересованост.
Алтернативно се навяват доводи, че следва да се приложи чл. 9 от НК.
Частният тъжител М.К. не се явява пред въззивния съд. Повереникът
й- адв. Д. изразява становище, че обжалваната присъда е обоснована и
законосъобразна. Излага доводи за доказателствена обезпеченост на
включените в предмета на доказване факти. Иска жалбата да се остави без
уважение.
В последната си дума подс. К. отрича да е автор на изразите, за които е
ангажирана наказателната й отговорност. Иска постановяване на
оправдателна присъда.
Пловдивският окръжен съд, като обсъди доводите на жалбоподателя и
извърши цялостна служебна проверка на правилността на обжалвания
първоинстанционен съдебен акт, при спазване изискванията на чл. 313 и чл.
314 от НПК, за да се произнесе, съобрази следното:
Жалбата е допустима. Депозирана е от лице, притежаващо правото да
обжалва съдебния акт, в предвидения за това срок. Разгледана по същество е
основателна, но не само по наведените от обжалващата страна съображения.
В хода на производството пред РС-Асеновград са допуснати
неназовани от обжалващата страна съществени процесуални нарушения, за
които съдът е длъжен да следи служебно. Те са се изразили в нарушаване на
основно право на подсъдимата- да бъде обезпечено правото й на защита, чрез
дължимо очертаване на предмета на доказване по делото.
2
Наказателното производство е било образувано под № 275/2019 г. по
описа на РС-Асеновград по тъжба на М. Г. КР., депозирана на 01.04.2019 г.
срещу ЕЛ. Л.. К.. В тъжбата са били изложени фактическите данни, които
според тъжителката съставляват престъпление и за които е поискала съдебна
защита.
С разпореждане от 02.02.2019 г. съдията- докладчик по делото е приел,
че се касае за престъпления „ по чл. 146 и чл. 147 от НПК“, „ между същите
страни и за събития, еднакви по време и страни е образувано и НЧХД №
272/2019 г. по описа на РС-Асеновград“ и е обединил двете производства.
Макар да не е разпоредено връчването на тази тъжба на подсъдимата, то от
приложените материали за извършването на соченото действие по НЧХД №
272/2019 г. по описа на РС-Асеновград може да се направи с висока степен на
вероятност предположение, че частната тъжба е била връчена на подс. К. като
едно от двете упоменати тъжби в приложението към призовката за подсъдим,
връчени й по НЧХД № 272/2019 г. по описа на РС-Асеновград ( л. 18 дело
РС-Асеновград).
С определение от 27.05.2019 г., след направено от повереника на
частната тъжителка възражение, съдът е отменил разпореждането на съдията-
докладчик за обединяване на двете производства и постановил
разглеждането им като самостоятелни. С разпореждане от 14.06.2019 г. ( л. 39
от първоинстанционното дело) съдията- докладчик по НЧХД№ 275/2019 г. по
описа на РС-Асеновград е приел, че правната квалификация на описаното в
тъжбата е за престъпление по чл. 146 ал. 1 от НК. Разпоредено е връчване на
частната тъжба на подсъдимата. Макар в приложената призовка да е отразено
връчване на „препис от обвинителния акт“, то според гореобсъденото може
да се изведе предходно осъществено връчване именно на частната тъжба,
положила началото на наказателното производство.
С обжалваната пред настоящия съд присъда наказателната
отговорност на подс. К. е била ангажирана не за 1 престъпление по чл. 146 ал.
1 от НК, каквато квалификация съдията- докладчик е дал с Разпореждането
от 14.06.2019 г., нито дори за двете най- общо дефинирани „ по чл. 146 и чл.
147 от НПК“ в първото постановено и впоследствие отменено разпореждане (
от 02.02.2019 г.).
Подс. К. е била призната за виновна в извършването на престъпления
3
по чл.147, ал.1, пр. 2 вр.чл. 26, ал.1 от НК и по чл. 148, ал.1, т. 1, вр. чл. 146,
ал. 1, вр. чл. 26, ал. 1 от НК. Едва с крайния съдебен акт са били предявени
на подс. К. и квалифициращи деятелността обстоятелства, както
извършването на престъпленията при усложнената престъпна форма на
продължаваното престъпление.
В правната теория тъжбата се определя като "форма за сезиране на
съда с искане за наказателно правна защита и за повдигане на обвинението в
наказателното производство от частен характер“ или с други думи като
"процесуален документ, който води до образуване на дело от частен характер
и обективира частното обвинение" .
Съобразно разпоредбата на чл. 247б ал. 2 т. 2 от НПК, когато съдията-
докладчик по наказателно дело от частен характер намери, че делото е
подсъдно на съда, осъществява правомощията по чл. 250-252 от НПК. В чл.
252 ал. 4 от НПК е въведено императивно задължение препис от
разпореждането за насрочване на делото и от тъжбата да се връчат на
подсъдимия. Не съществува спор в съдебната практика, че тъжбата, с
посоченото в чл. 81 ал. 1 от НПК съдържание за заявени съставомерни факти
не е задължително да съдържа правна квалификация на извършеното, а ако
такава е посочена- тя не е обвързваща за съда ( вкл. Определение №
61/19.04.2017 г. на ВКС по ч.н.д. 370/2017 г.; Р №9/28.01.2015 г. по дело №
1805/2014 г. ВКС, н.о.; Р № 93 / 16.02.1973 г. по н.д. № 28/73 г. на ВС, Р №
472 от 16.10.2001 г. на ВКС по н. д. № 424/2001 г., II н. о.,). Преценката за
какво обвинение и с каква правна квалификация следва да се проведе
наказателния процес е дължимо действие за съдията- докладчик още в този
начален (съобр. чл. 247 б ал. 2 т. 2) процесуален етап. Двете в своята цялост-
тъжбата и разпореждането по чл. 252 ал. 4 от НПК, определят предмета на
доказване по делото и гарантират правото на подсъдимия да научи в какво се
обвинява.
Частната тъжба, по която е образувано наказателното производство,
според настоящия съд отговаря на изискванията за съдържание на този
процесуален документ. Разпореждане на съдията докладчик, което да е
очертало рамките на предмета на делото- за две престъпления, с
квалифициращи деятелността признаци, при усложнената престъпна форма
на чл. 26 от НК и с сочената в присъдата правна квалификация, по делото не
е налично. На подсъдимата й е било известно, че следва да се защитава само
за едно престъпление по чл. 146 от НК. И пред настоящия съд, макар и с
4
други съображения, се излагат от защитата оплаквания относно неналичието
на доказателства за множество престъпления; за неправилно извеждане от
възприетата фактическа обстановка на две различни по вид престъпления,
реализирани с едно и също обективирано от подсъдимата поведение ( каквото
по принцип се и отрича да е реализирано).
От изложеното следва констатацията, че съдебното производство в
което е постановена обжалваната присъда се е развило при неизпълнение от
съдията- докладчик на задължението с разпореждането по чл. 252 ал. 4 от
НПК е да уточни правната квалификация на деянието, изхождайки от
фактическите признаци на деянието и съответно да даде правилна
формулировка на обвинението, изложено в тъжбата. Правото на защита на
подсъдимата не е било обезпечено чрез надлежно формулиране на
обвинението, срещу което да се защитава. Нещо повече- тя е призната за
виновна в извършването и на повече, и на по- тежко наказуеми престъпления
от сочените такива в разпореждането на съдията- докладчик. Нарушаването
на правото на защита в случая е съществено и е самостоятелно основание за
отмяна на съдебния акт, извън наведените от жалбоподателката и защитата и
оплаквания.
Оплакването за необоснованост на обжалваната присъда също е
основателно.
Следва да се констатира липсата на анализ на събраните в хода на
съдебното следствие доказателства. Проверяваният съд се е задоволил да
обсъди бегло изводимото само от част от свидетелските показания, като за
преобладаващата част декларативно е посочил, че ги кредитира, без да е ясно
какви факти приема за установени от конкретния доказателствен източник.
Част от тези показания- на свидетелите И.Д., Р.Б. М.Н. и Й.Н. не са били
обсъдени изобщо, макар точно те да са ползвани за възприемане, респ.
дискредитиране на заявеното от други свидетели по делото и изцяло
игнориране на обясненията на подсъдимата. Използваният от проверявания
съд подход нарушава основен принцип в процеса, прогласен в чл. 14 ал. 2 от
НПК- доказателствата и средствата за тяхното установяване не могат да имат
предварително определена сила. Какви факти проверяваният съд е възприел
от показанията на сочените четирима свидетели Д., Б., М.Н. и Й.Н., защо ги
кредитира безрезервно (извод, следващ и от това, че ги ползва за оценка на
останалите доказателствени източници), е неясно.
Твърдяната пред настоящия съд заинтересованост на всеки от сочената
група свидетели не е обсъждана изобщо, макар данни за това да е имало още в
момента на обединяване на двете наказателни производства, а такива
възражения са били и допълнително наведени. Доказателствените факти,
особено когато е налице съмнение за пристрастност, инициираща критичната
им оценка, се преодолява чрез съпоставка на твърденията на свидетеля с
други доказателствени източници, било косвени такива, които да послужат за
тяхната проверка. В случая тази проверка не е направена. Показанията на
5
свидетелите, въз основа на които съдът е отхвърлил изводимото от други
доказателствени източници, както бе вече констатирано, не са обсъдени
изобщо.
Липсват и каквито и да е мотиви, които да дават възможност да се
провери правилността на вътрешното съдийско убеждение защо е прието, че с
поведението си на 04.11.2018 г. подс. К. е реализирала едновременно
съставите на всяко едно от двете престъпления, за които е призната за
виновна.
Липсва и произнасяне дали са налице основанията на чл. 23 от НК.
Описаното съдържание на мотивите на атакуваната присъда сочи на
липса на съществени елементи и формира извод за непълноценен
доказателствен анализ, вкл. придаване на предварителна доказателствена сила
на показанията именно на онази част от свидетелите, за които е следвало да се
обсъди евентуалната им заинтересованост в качеството на близки
родственици на частната тъжителка, респ. първозаявител на поведение на
подсъдимата, което е прието да е в причинно- следствена връзка с
инкриминираните по делото събития, какъвто се явява св. Р.Б..
Мотивирането на съдебния акт, освен че прави видима волята на съда по
фактите и по правото, обективира процеса на формиране на вътрешното му
убеждение, като също така дава възможност на страните в процеса да
разберат фактическите и правни основания за взетото решение и съответно на
това да упражнят процесуалните си права. Спазването на процесуалните
правила за формиране на вътрешното убеждение на решаващия съд и
съответността на правните му изводи на установената фактология са предмет
на проверка при въззивен контрол, но той може да бъде реализиран само при
наличие на обективирани изводи на съда по същество по въпросите, посочени
в чл. 305 ал. 3 от НПК. Поради това и липсата на мотиви на съдебния акт е
предвидено от закона като абсолютно процесуално нарушение, обуславящо
отмяна на постановения съдебен акт. Налице е съществено процесуално
нарушение по смисъла на чл. 348 ал. 3 т. 2 от НПК, което е неотстранимо от
настоящия съд, но отстранимо при повторно разглеждане на делото.
С оглед констатираните по- горе съществени нарушения на
процесуалните правила, ограничили правото на защита на подс. К.,
обжалваната присъда следва да бъде отменена и делото върнато на Районен
съд- Асеновград за разглеждането му от друг състав на същия съд, от стадия
на разпоредителните действия на съдията- докладчик.
Воден от горното и на осн. чл. 335 ал. 2 от НПК, Пловдивският
окръжен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ присъда № 24/14.07.2021 г. на Районен съд- Асеновград,
постановена по НЧХД № 275/ 2019г. по описа на същия съд.
6
ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на същия съд, от
стадия на разпоредителните действия на съдията-.
Решението не подлежи на протест и обжалване.
Да се съобщи на страните за изготвянето му.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7