Решение по дело №287/2024 на Административен съд - Смолян

Производството е образувано по жалба на С. З. А., [ЕГН] срещу отказ на главен архитект на [община], обективиран в писмо изх.№ 94-00-2628/29.07.2024г., с което се отказва издаване на удостоверение за търпимост за сграда с идентификатор 31111.31.290.2 в ПИ №31111.31.290 по КК на [населено място], за който е отреден УПИ XIII-2107 кв. 31 по ПУП на [населено място]. В жалбата се твърди, че отказът е незаконосъобразен, постановен при неизяснена фактическа обстановка, в нарушение на административно-производствените правила и в несъответствие с целта на закона. Посочено е, че търпимостта не подлежи на установяване по реда на пар.16 ал.2 ПР ЗУТ, а по пар.127 ПЗР ЗИД ЗУТ; нарушен е чл. 35 АПК; в отказа не се съдържат фактически и правни основания; обектът не е индивидуализиран в достатъчна степен. Иска се отмяна на отказа и присъждане на разноски.

В с.з. жалбоподателят лично и с пълномощника си поддържа жалбата; претендира за разноски. Депозирани са подробни писмени бележки вх.№ 2853/ 11.11.2024г.

Ответникът – главен архитект на [община], редовно призован не се явява и не изпраща представител в с.з. Не се депозира писмено становище по жалбата.

С обжалваното писмо изх.№ 94-00-2628/29.07.2024г. на главен архитект на община З. е отказано издаване на удостоверение за търпимост на сграда с идентификатор 31111.31.290.2 в ПИ 31111.31.290 по КК на [населено място], за който е отреден УПИ XIII-2107 кв. 31 по ПУП на [населено място]. Съображенията на административния орган се свеждат до това, че съгласно декларациите на заявителя и на неговата майка, сградата е построена в периода 1995 - 1997г., поради което търпимостта подлежи на установяване в режим по пар. 16 ал.2 ПР ЗУТ, а не по пар.127 ПЗР ЗИД ЗУТ, който се отнася за периода от 2.01.2001г до 31.03.2001г. На второ място, административният орган сочи, че след направена справка в архива на Дирекция УТ не е открита декларация от Заявителя А. в срока до 31.12.1998г. Цитирано е, че според пар. 16 ал.2 ПР ЗУТ незаконни строежи, започнали в периода от 8.04.1987г. до 30.06.1998г. но неузаконени до влизане в сила на ЗУТ не се премахват, ако са били допустими по действащите подробни градоустройствени планове и по правилата и нормативите, действали по време на извършването им или съгласно ЗУТ, ако са декларирани от собствениците им пред одобряващите органи до 31.12.1998г. Писмото е получено на 29.07.2024г. /л.45, л.47/ и е обжалвано на 12.08.2024г. /л.11/, поради което жалбата е подадена в законоустановения срок. Същата е допустима като подадена от лице с правен интерес, пред родово и местно-компетентния съд.

Производството пред административния орган е започнало по заявление вх. № 94-00-2020/ 06.06.2024г. /л.25/ от С. З. А. до главен архитект на [община], с което се иска издаване на удостоверение за търпимост на сграда № 31111.31.290.2 с адрес [населено място] [улица], със застроена площ от 13 кв.м., на един етаж, с предназначение – постройка на допълващо застрояване. В заявлението е посочен пар.127 ПЗР ЗИД ЗУТ. Към заявлението са приложени две декларации по пар.127 ПЗР ЗИД ЗУТ /л.27, л. 28/, според които Р. А. А. [ЕГН] и С. З. А. [ЕГН] декларират, че строеж – масивна сграда с предназначение лятна кухня, построена в северозападната част на имот 3111.31.290, с номер по предходен план УПИ XIII пл.сн. № 2107 в кв. 31 с площ 297 кв.м. при съседи ПИ 31.286, ПИ 33.457, ПИ 31.292, ПИ 31.429, ПИ 31.291, ПИ 31.288 и ПИ 31.287, е построена в периода 1995-1997г. от З. Т. А., б.ж. на [населено място], починал на 25.07.2018г., който е съпруг и баща на деклараторите.

Представено е по делото Геодезическо заснемане /л.31, л. 32/. Според него сградата е масивна на един етаж, със застроена площ от 13 кв.м. с функционално предназначение – друг вид сграда за обитаване.

Според Нотариален акт №162, том първи, рег. № 2217, дело 154 от 30.09.2011г. /л.26/, С. З. А. е собственик по дарение от родителите му, на следния недвижим имот: поземлен имот №31111.31.290, за който имот е отреден УПИ XII , № 2107 в кв.31, с адрес [населено място], [улица], с площ 297 кв.м., както и сграда №31111.31.290.1 със застроена площ от 76 кв. м. на 3 етажа, с право на ползване върху първия етаж от З. и Р. А..

Според писмо изх.№ 92-00-84/ 16 май 2024г. /л.62/ на кмета на [община], С. А. на 22.04.2024г. е подал друга молба за издаване на удостоверение за търпимост, към която е приложил декларации по пар. 127 ПЗР ЗИД ЗУТ. Посочено е, че поради декларирания период на построяване на лятната кухня - 1995-1997г., е необходимо да се подаде заявление по пар. 127 ЗУТ и за да бъде издадено удостоверението следва още да се представят: 1.заснемане на сградата от лицензиран геодезист и 2. обследване за допустимост на наклона на покрива към съседния имот. От горното става ясно, че пред административния орган е било подадено искане за издаване на удостоверение за търпимост на датата 22.04.2024г., тоест преди процесното заявление с приложени други две декларации по пар. 127 ЗУТ. Процесните декларации са от 07 май 2024г., тоест издадени са след предходното искане за издаване на удостоверение, по което искане няма данни да има нарочно произнасяне.

По делото са разпитани като свидетели, които са съседи на жалбоподателя - Н. и Л., според които родителите му - Р. и С. построили лятната кухня в имота през 1997г., а керемидите сложили есента на 1998г.; обектът представлява масивна сграда с площ от около 12-13 кв.м., с едноскатен покрив, с керемиди, дограма и е измазана. Свидетелите са еднопосочни, че обектът към момента съществува в първоначалният му вид; не твърдят да има последващи преустройства.

Правни изводи.

Съдът счита жалбата за неоснователна, мотивиран от следното:

Съгласно § 16, ал. 1, изречение последно от ПР на ЗУТ удостоверенията за търпимост се издават от органите, които са овластени да одобряват съответните инвестиционни проекти. Същото предвижда и § 127, ал. 1, изречение последно от ПЗР на ЗИД на ЗУТ. В нормата на чл. 144, ал. 3 от ЗУТ е регламентирано, че инвестиционните проекти се одобряват или се отказва одобряването им от органа по чл. 145 от ЗУТ, съгласно който техническите или работните инвестиционни проекти се съгласуват и одобряват от главния архитект на общината. Посочените императивни норми определят главния архитект на общината като органът, компетентен да издаде или да откаже издаването на удостоверение за търпимост по § 16 и § 127, ал. 1 от ЗУТ. В случая, писмото е издадено от компетентен орган.

Отказът, също така е издаден при спазване изискванията за писмена форма и съдържа реквизитите съгласно общата норма на чл. 59, ал. 2 от АПК. Главният архитект, макар и пестеливо, е изложил релевантните според него факти и е направил преценка на предпоставките на пар. 16 ал.2 ПР ЗУТ, а именно посочил е периода на построяване - 1995-1997г; приложимостта на пар. 16 ал.2 ПР ЗУТ, а не на пар. 127 ПЗР ЗИД ЗУТ и липсата на деклариране до 31.12.1998г. от собственика.

Хипотезите на § 16 ПР на ЗУТ и § 127 1 ПЗР ЗИД ЗУТ са в условията на алтернативност, а не на кумулативност. Търпимостта е правно заключение, а фактите, които изпълняват нейния състав, в това число времето на извършване на строителството, могат да бъдат установени с всички доказателствени средства. Институтът на търпимостта, предвиден в § 16 от ПР на ЗУТ, се прилага съответно за строежи, които не са били узаконени до влизане в сила на ЗУТ и са: 1) изградени до 07.04.1987 г., 2) започнати от 08.04.1987 г. до 30.06.1998 г. и 3) започнати след 30.06.1998 г. С § 127, ал. 1 от ПЗР на влезлия в сила 26.11.2012 г. Закон за изменение и допълнение на ЗУТ, е предвидена четвърта възможност за търпимост - на строежи, изградени до 31 март 2001 г., за които няма строителни книжа, но са били допустими по разпоредбите, които са действали по времето, когато са извършени, или по действащите разпоредби съгласно този закон. Тези нови условия за търпимост на незаконен строеж по § 127, ал. 1 от ПЗР на ЗИДЗУТ не са приложими за всички незаконни строежи, изградени до 31.03.2001 г., защото § 16 от ПР на ЗУТ е била и продължава да е действаща норма, тоест новите условия за търпимост касаят само строежите, изградени през периода от влизане в сила на ЗУТ (02.01.2001 г.) до 31.03.2001 г.

Предвид горното, определянето на приложимата правна норма и оттам крайният изход от производството зависят от установяването на момента на изграждането на конкретния строеж. Доколкото това обстоятелство е благоприятно за заявителя, той носи доказателствената тежест за установяването му както в административното, така и в съдебното производство.

В случая декларациите, които представя жалбоподателя сочат период на построяване 1995 г. – 1997г г. А гласните доказателства, които съдът кредитира като обективни и достоверни, тъй като и двамата са съдени, а единия свидетел е и помагал при изграждането на лятната кухня, сочат завършване на строежа през есента на 1998г., когато вече окончателно са сложени керемидите. Именно тези гласни и писмени доказателства, доколкото са единствените налични данни относно годината на построяване, налагат проверка на една от хипотезите на пар. 16 ЗУТ, а именно тази по ал.2, където са уредени строежите, започнали преди 30.06.1998г. Нормата на пар.16 ал.3 ПР ЗУТ касае строежи, които са започнали след 30.06.1998г., която хипотеза предвид доказателствата по делото не е приложима, тъй като според доказателствата лятната кухня вече е била построена до тази дата, а през есента на 1998г. са сложени окончателно само керемидите. Поради това, че строежът е започнал в периода: 8 април 1987 г. - 30 юни 1998 г., то следва да бъде проверена именно хипотезата на пар. 16 ал.2 ПР ЗУТ. Според тази норма, незаконни строежи, започнати в периода 8 април 1987 г. - 30 юни 1998 г., но неузаконени до влизането в сила на този закон /02.01.2001г./, не се премахват, ако са били допустими по действащите подробни градоустройствени планове и по правилата и нормативите, действали по време на извършването им или съгласно този закон, и ако са декларирани от собствениците им пред одобряващите органи до 31 декември 1998 г.

Предвид горното, преценката на главния архитект, че е приложима разпоредбата на пар. 16 ал.2 ПР ЗУТ, се явява обоснована и правилна. Неоснователно се явява становището на жалбоподателя, че е приложима разпоредбата на пар. 127 ПЗР ЗИД ЗУТ, тъй като последната се отнася за строежи, които са изградени в периода от 02.01.2001г. до 31.03.2001г., какъвто не е процесният строеж.

За да постанови отказът, административният орган се е обосновал с това, че няма деклариране в срок до 31.12.1998г. Кумулативно с изискването за допустимост на строежа по действащите подробни градоустройствени планове и по правилата и нормативите, действали за съответния период или съгласно ЗУТ, законът предвижда и допълнително условие, за да се признае търпимостта на строежа, а именно – строежът да е бил деклариран от собствениците пред одобряващите органи в срок до 31.12.1998г. По делото не се установява това изискване да е било изпълнено по отношение на процесния строеж. Няма данни по делото, а и не се твърди от жалбоподателя той да е декларирал строежа пред надлежните одобряващи органи до пределния момент по § 16, ал. 2 от ПР на ЗУТ – 31.12.1998г. Само на това основание процесният строеж не може да се квалифицира като търпим, доколкото предпоставката е кумулативна и неосъществяването й е достатъчно основание строежът да бъде изключен от категорията на ползващите се с търпимост, независимо дали е допустим по подробен устройствен план и по правилата и нормативите, действали към момента на извършването му или понастоящем. Това прави обоснован отказа на главния архитект да издаде удостоверение за търпимост /Решение № 10585 от 8.10.2024 г. на ВАС по адм. д. № 6397/2024 г./.

По отношение на това дали в случая става дума за „строеж“, доколкото пар. 16 ал.2 касае „строежи“, спор по този въпрос няма, а и доказателствата сочат, че лятната кухня съставлява „строеж“, тоест може да бъде предмет на производство по пар. 16 ЗУТ. Според ЗУТ в понятието „строеж“ се включват всички надземни, полуподземни, подземни и подводни сгради, постройки, пристройки, надстройки, укрепителни, възстановителни работи, консервация, реставрация, реконструкция, огради, мрежи и съоръжения на техническата инфраструктура, благоустройствени и спортни съоръжения, както и техните основни ремонти, реконструкции и преустройства с и без промяна на предназначението /пар. 5 т. 38/. Процесната сграда е нанесена в кадастъра с идентификатор 31111.31.290, с предназначение „постройка на допълващо застрояване“; според геодезическото заснемане е масивна едноетажна сграда със застроена площ от 13 кв.м.; според свидетелите към момента тя съществува в първоначалния и вид, като има дограма, керемиди, измазана е, с ток, вода и канализация.

Неоснователно е твърдението в жалбата, че в обжалваното писмо обектът не е индивидуализиран в достатъчна степен. В атакувания акт обектът е посочен с идентификатор, с посочване на поземления имот, в който се намира, с номер на УПИ, както и е посочено, че произнасянето е по заявление вх.№ 94-00-2020/ 06.06.2024г. Това е заявлението на С. А., в което сградата е описана освен с идентификатор, също и с административен адрес – [населено място] [улица], със застроена площ - 13 кв.м., с етажност и предназначение. Посочването на местоположение, площ, етажност и идентификационен номер са достатъчно индивидуализиращи обекта белези / Реш.3630/15.04.2022г. по адм.д. 7137/2021 на ВАС/. Няма пречка те да са посочени, както в административния акта, така и в преписката по издаването му.

Като има предвид изложеното съдът счита, че жалбата е неоснователна и следва да бъде отхвърлена. Отказът, обективиран в обжалваното писмо е законосъобразен и правилен.

Водим от горното съдът

 

Р Е Ш И

 

ОТХВЪРЛЯ жалбата на С. З. А., [ЕГН] срещу отказ на главен архитект на [община], обективиран в писмо изх.№ 94-00-2628/29.07.2024г., с което се отказва издаване на удостоверение за търпимост за сграда с идентификатор 31111.31.290.2 в ПИ №31111.31.290 по КК на [населено място], по заявление вх.№ 94-00-2020/ 06.06.2024г.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Върховен административен съд в 14-дн. срок от съобщението на страните.