РЕШЕНИЕ
№
334
гр. Русе, 06.12.2021 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд – Русе, в публично заседание на 24 ноември
през две хиляди двадесет и първа година, в състав:
|
ПРЕДСЕДАТЕЛ: |
РОСИЦА
БАСАРБОЛИЕВА |
|
ЧЛЕНОВЕ: |
ЕЛИЦА
ДИМИТРОВА |
|
|
ИВАЙЛО
ЙОСИФОВ |
при
секретаря БИСЕРКА ВАСИЛЕВА и с участието на прокурора ГЕОРГИ МАНОЛОВ като разгледа докладваното от
съдия БАСАРБОЛИЕВА КАН дело № 315
по описа за 2021 год., за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е по чл. 63, ал. 1,
изречение второ от ЗАНН, във връзка с чл. 208 и сл. от АПК.
Постъпила
е касационна жалба от Т.О. ***,
депозирана чрез процесуален представител адв. И. Д. ***, против Решение № 413
от 04.08.2021 г., постановено по АНД № 633/2021 г. по описа на Районен съд -
Русе, с което е
потвърдено Наказателно постановление (НП) № 21-1085-000168 от 10.02.2021 г.,
издадено от Началника на Сектор „Пътна полиция“ при Областна дирекция на МВР –
Русе, с което на Х. за нарушение на чл. 104б, т. 2 от
Закона за движението по пътищата (ЗДвП) и на основание чл.175а, ал. 1, пр. 3 от ЗДвП е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 3 000 (три хиляди)
лева и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 12 месеца. Счита, че
решението е неправилно поради нарушение на разпоредбите на материалния закон и
съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Иска от съда да отмени
решението на РС - Русе и да реши делото по същество като отмени наказателното
постановление или в условията на алтернативност след отмяната на решението
делото да бъде върнато на РС – Русе за ново разглеждане от друг състав на
първоинстанционния съд.
Касационният
ответник, чрез процесуален представител – гл. юрисконсулт Г. Д., в депозирано
по делото писмено възражение на касационната жалба вх. № 17955 от 23.09.2021 г.
по описа на РС – Русе, оспорва основателността на жалбата. Претендира и
присъждането на юрисконсултско възнаграждение.
Становището
на представителя на ОП - Русе е, че жалбата е неоснователна.
Съдът, като съобрази изложените в жалбата касационни
основания, становищата на страните,
събраните по делото доказателства и извърши касационна проверка на оспорваното
решение по чл. 218, ал. 2 от АПК, прие за установено следното:
Касационната жалба, като подадена от надлежна страна,
в срока по чл.211, ал. 1 от АПК и отговаряща на изискванията на чл. 212 и чл.
213 от АПК, е процесуално допустима.
Разгледана по същество, същата е неоснователна.
За
да постанови оспореното в настоящото производство решение РС - Русе е приел, че
при съставяне на АУАН и издаване на НП не са допуснати съществени нарушения на
процесуалните правила и правилно е приложен материалният закон.
Решението
на РС – Русе е правилно.
Касационната
инстанция напълно споделя изложените от районния съд съображения по тълкуването
и приложението на закона, към които тя препраща на основание чл. 221, ал. 2,
изр. второ от АПК, във връзка с чл. 63, ал. 1, изр. второ от ЗАНН.
Изцяло се споделя заключението на въззивната
инстанция, според което
от съвкупния анализ на доказателствата по делото се установява по несъмнен
начин, че жалбоподателят е осъществил от обективна и субективна
страна състава на административното нарушение по чл. 175а, ал. 1, пр. 3, вр.
чл. 104б, т. 2 от ЗДвП, за което е санкциониран, като на 12.01.2021 г., около 23:05 часа,
в гр. Русе на ул. „Потсдам“ до бензиностанция „Ромпетрол“, посока МОЛ – Русе,
полицейски служители при сектор ПП на ОД на МВР – Русе, единият от които се
явява актосъставител и е разпитан в качеството му на свидетел по въззивното
дело, били нощна смяна и извършвали обход по посочената улица, като станали
очевидци, възприемайки непосредствено как в посочения пътен участък водачът на
движещия се пред тях лек автомобил марка „БМВ“, модел „530 Д“, с рег. №
РР2732ВМ, променил праволинейното движение на автомобила, умишлено нарушавайки
устойчивостта му на пътя, чрез последователно поднасяне в ляво и дясно, като
това действие се повторило многократно (около 5-6 пъти).
Първата съдебна инстанция е извършила
правилна оценка на събраните по делото гласни доказателства, като ги е обсъдила
както поотделно, така и в съвкупност с останалия доказателствен материал. Разпитаният
по делото полицейски служител, очевидец на нарушението, който е и
актосъставител, подробно описва поведението на жалбоподателя на процесните
дата, час и място, а именно умишлено подаване на газ и нарушаване устойчивостта
на задните задвижващи колела на автомобила, като в резултат на тази
маневра автомобилът поднесъл
последователно вляво и вдясно на пътното платно, тези действия се повторили
многократно. Този свидетел лично, непосредствено е възприел точно по какъв
начин се е движил автомобилът, управляван от Х., неговата продължителност, а
именно че автомобилът първоначално се е движил праволинейно, след което на
няколко пъти – около 5-6 пъти поднесъл вляво и вдясно, така автомобилът се
движил дълго както като пътно разстояние, така и като отрязък от време.
Свидетелства и за това, че не е възприел да е имало някаква обективна
предпоставка за неволно изпускане на контрола върху автомобила от страна на
водача. Свидетелят сочи, че действително пътната обстановка – заснежено пътно
платно, по време на снеговалеж, но без заледяване на пътя, би могла да бъде
причина за поднасяне на автомобила, но то би било еднократно, а в случая
полицейските служители били очевидци на многократно поднасяне на автомобила –
около 5-6 пъти, което продължило, както сочи и св. Червенски, „доста дълго като
отсечка и като отрязък от време“. Всъщност според св. показания поднасянията
спрели едва след като полицейските служители подали звуков и светлинен сигнал
на водача да спре, тогава автомобилът спрял да поднася и продължил да се движи
праволинейно. Правилно показанията на полицейския служител са ценени от съда
като достоверни – те са за обективни възприятия на служителя, дадени са безпристрастно,
съответстващи са на писмените доказателства по делото и на данните от видеозаписа,
съдържащ се в 1 брой
CD-диск, приобщен към въззивното дело по надлежния ред – предявяване на записа от съда (чл.284 НПК) и преглеждането му в присъствието на страните
по делото (чл.285 от НПК). От друга страна правилна е и оценката на показанията
на водения от жалбоподателя свидетел относно спорния по делото факт дали
поведението на Х. е било умишлено, като в тази връзка следва да се има предвид,
че св. Ибрям е приятелка на водача, което обяснява и желанието й да съдейства
на жалбоподателя да избегне административнонаказателна отговорност.
В
хода на съдебното следствие от първата съдебна инстанция са събрани
доказателства от различни доказателствени източници за всички относими към
спора факти. Доказателствата са обсъдени и проверени
в тяхната съвкупност, както изискват чл. 107, ал. 3 и ал. 5 от НПК, като въз
основа на тях РРС е достигнал до обосновани изводи от фактическа и правна
страна. Касационната
инстанция счита, че фактическата обстановка е изяснена в пълнота от въззивния
съд. В този смисъл, противно на довода на касатора, не е било необходимо
събирането и на други доказателства, включително назначаване на автотехническа
експертиза за причините за поднасянето на автомобила, управляван от наказаното
лице. С неназначаването на такава експертиза от
РРС не е допуснатото съществено процесуално нарушение по смисъла на
чл.348, ал.3, т.1 НПК, на каквото без основание се позовава оспорващата страна.
С
оглед гореизложеното решението на Районен съд - Русе е правилно, поради което
следва да бъде оставено в сила.
Съответно на разпоредбите на чл. 63, ал. 5, във вр. с
ал. 3 от ЗАНН е искането от процесуалния представител на ответната страна – ОД
на МВР - Русе за присъждане на разноски за юрисконсулт на основание чл.37 от ЗПП, във вр. с чл. 27е от Наредбата за заплащане на правната помощ. По преценка
на фактическата и правна сложност на казуса и при резултата от делото на
ответната страна ОД на МВР - Русе следва да бъдат присъдени разноски за
процесуално представителство в размер на 80 лв.
Водим
от горното, на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, съдът
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА
Решение № 413 от 04.08.2021 г., постановено по АНД № 633/2021 г. по описа
на Районен съд - Русе, с което е
потвърдено Наказателно постановление № 21-1085-000168 от 10.02.2021 г.,
издадено от Началник на Сектор „Пътна полиция“ при Областна дирекция на МВР –
Русе.
ОСЪЖДА Т.О. Х., ЕГН **********, с адрес: ***, да заплати на Областна дирекция на
МВР - Русе сумата от 80 (осемдесет) лева – юрисконсултско възнаграждение.
Решението
не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.