Р Е
Ш Е Н
И Е №3
гр. Габрово, 23.01.2019 г.
В И М Е Т О Н А Н А
Р О Д А
Габровски окръжен съд, в открито съдебно заседание,
проведено на шестнадесети януари две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БЛАГОВЕСТА КОСТОВА
ЧЛЕНОВЕ: ПЛАМЕН ПОПОВ
мл. съдия МАРИЯ ДЪЛГИЧЕВА
при секретаря Михова и с участието на прокурор Петков,
като разгледа докладваното от младши съдия Дългичева ВНОХД № 119 по описа за
2018 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на гл. ХХI от НПК.
С присъда № 510/16.10.2018 г. Районен съд – Габрово е
признал подсъдимия П.К.П., ***, за виновен в това, че на 04.06.2017 г. в с. П.,
общ. Габрово, в бивш стопански двор, при условията на повторност съхранявал
незаконно добит от другиго дървен материал - шест пространствени кубични метра
дърва за горене от цер и дъб, на обща стойност 420 лева, поради което и на
основание чл.235, ал.3, т.4 вр. ал.2 вр. чл.28, ал.1 от НК и чл.54 от НК го е
осъдил на една година лишаване от свобода и глоба в размер на 5 000 лева в
полза на държавата.
На основание чл.25, ал.1 вр. чл.23, ал.1 от НК
районният съд е определил на подсъдимия едно общо наказание по настоящата
присъда и присъда по НОХД № 668/2017 г. на РС - Габрово, влязла в законна сила
на 29.06.2017 г., в размер на най-тежкото от тях, а именно една година лишаване
от свобода, а на основание чл.23, ал.3 от НК е присъединил към така
определеното общо наказание и наказанието „глоба“ в размер на 5000 лева.
На основание чл.57, ал.1, т.3 от ЗИНЗС на подсъдимия е
определен първоначален общ режим за изтърпяване на наложеното наказание.
Със същия съдебен акт подсъдимият е осъден на
основание чл.235, ал.7 от НК да заплати в полза на държавата равностойността на
предмета на престъплението в размер на 420 лева, а на основание чл.189,
ал.3 осъден да заплати сторените в
наказателното производство разноски в размер на 104, 64 лева.
В законния срок срещу присъдата е подадена въззивна
жалба от адв. В.П. - ГАК, като защитник на подсъдимия П.П.. Жалбоподателят
счита, че присъдата е незаконосъобразна, тъй като почивала единствено на
свидетелските показания на единия от горските инспектори. Намира, че по делото
не се е събрало нито едно доказателство, което да сочи, че подсъдимият е
съхранявал процесните дърва. Акцентира върху обвинението и това, че последното
е за съхранение на дървен материал, а по делото било установено, че превозното
средство, на което са били натоварени дървата, не е собственост на подсъдимия,
както и че имота, в който се е намирал той също не е бил негова собственост, а
дървата, видно от свидетелските показания, били закупени от свид. Х.С.. С оглед
изложеното моли за отмяна на присъдата и признаване на подсъдимия за невиновен.
Към въззивната жалба адв. П. е депозирала допълнителни
изложения, свързани с паричната оценка на процесните дърва. Счита, че нито
количеството, нито стойността на съхраняваната дървесина са безспорно
установени, тъй като при изготвяне на оценителната експертиза вещото лице е
използвало данните, отразени от горските инспектори в констативния протокол, а
в него не бил посочен технически способ/метод, по който последните са
установили обема на дървата, както и вида им.
В съдебно заседание представителят на държавно
обвинение моли за потвърждаване на първоинстанционната присъда, като намира
същата за правилна и законосъобразна. Счита, че от събраните по делото писмени
доказателства и свидетелски показания безспорно се установява фактическата
обстановка, описана в мотивите на присъдата.
Защитникът на подсъдимия акцентира върху двете групи
свидетелски показания по делото, като намира, че районният съд неправилно е
приел, че показанията на петимата свидетели, подкрепящи защитната теза, са
противоречиви, дадени от близки на подсъдимия и лица, които са заинтересовани
от изхода на делото. Намира крайния извод на съда досежно съхраняването на
процесните дърва за нелогичен, доколкото последните били собственост на свид. С.,
намирали се върху автомобил също собственост на друго лице, както и в имот,
обитаван от свид. С.. Въз основа на изложеното моли настоящия състав да
оправдае подзащитния й.
Подсъдимият П. поддържа жалбата и казаното от неговия
защитник, като добавя, че не е закупувал, съхранявал и докосвал процесната
дървесина. Твърди, че е бил в стопанския двор, за да помага на свид. С.с ремонт
на намираща се там сграда, като до камиона с дървесина е имало тухли, които
заедно със свид. Д. пренасял, когато горските инспектори дошли. В последната си
дума моли да бъде оправдан.
Настоящият съдебен състав, след като обсъди доводите
на страните, доказателствата по делото и извърши цялостна проверка на
обжалваната присъда, на основание чл.314, ал.1 от НПК, намира за установено
следното:
На 04.06.2017 г. горските инспектори към РДГ - Велико
Търново и свидетели по делото - Т.Г. и К.К. извършвали обход в района на с. П.
и близките села поради зачестили сигнали за извършване на незаконна сеч в
района. Минавайки през бившия стопански двор на с. П. забелязали товарен
автомобил, върху който имало натоварени дърва. Приближавайки се, за да извършат
проверка, установили, че автомобилът е марка "Щаер", с рег. № ***, с
който подсъдимият често бил забелязван в района. Подсъдимият П., заедно със
свид. Д. разтоварвали дърва от него. Върху каросерията на автомобила били
натоварени три пространствени кубични метра дърва от дъб и цер, а
непосредствено до него, на земята били разтоварени още три кубични метра дърва
от същия вид. И двете купчини дървесина били с дължина от по един метър, а вида
им бил цер и дъб. Нито натоварените, нито разтоварените дърва били маркирани с
контролна горска марка или производствена такава. До камиона имало брадви, а
дървесината била прясно отсечена.
В хода на проверката подсъдимият П. обяснил на
горските инспектори, че дървата са негови и че след малко може да представи
необходимите за тях документи, но така и не ги представил. Това довело до
съставяне на констативен протокол, с който инспекторите констатирали
административното нарушение и задържали товарния автомобил и дървата с разписка
за отговорно пазене. Доколкото пред Регионална дирекция по горите - Велико
Търново документ за процесните дърва не бил представен, дирекцията изпратила
сигнално писмо за извършено престъпление до Районна прокуратура - Габрово, като
по този повод било образувано досъдебно производство № 147/2017 г.
По делото била назначена съдебнооценителна експертиза,
според чието заключение паричната равностойност на процесната дървесина
възлизала на 420 лева.
Така изложената фактическа обстановка съдът прие за
установена въз основа на писмените и гласните доказателствени източници, както
и на базата на изготвеното по делото експертно заключение.
Подсъдимият П. в обясненията си както пред първата,
така и пред настоящата инстанция оспорва така приетата за установена фактическа
обстановка, като твърди, че не е имал никакъв досег с процесната дървесина, а
на инкриминираната дата се е намирал в бившия стопански двор по повод
извършване на ремонтни дейности на една от постройките в него.
Настоящият състав намира, че първоинстанционният съд е
извършил подробен, прецизен и обстоен анализ на доказателствата по делото,
както поотделно, така и в тяхната съвкупност, който настоящата инстанция
напълно споделя.
Правилно първоинстанционният съд за установените
обстоятелства се е позовал на информация, съдържаща се в показанията на
свидетелите Т.Г. и К.К., както и на писмените доказателства и изготвената
експертиза. Правилно е кредитирал свидетелските показания на посочените горски
инспектори като последователни, логични, вътрешно непротиворечиви и относими
към предмета на доказване в настоящото производство. Въззивният съд намира, че
тези доказателствени източници са правилно анализирани като такива,
обосноваващи извършено от подсъдимия престъпление.
Свидетелите Г. и К. описват случилото се в
инкриминирания ден, като показанията им са еднопосочни досежно причината за
извършената проверка, установеното разтоварване на дървесината от подсъдимия,
заявеното от неговата страна, че дървата са негови и има документ за тях и
непредставянето на такъв в последствие, както и че подсъдимият и друг път е
засичан да управлява камиона. Установените от тях факти са намерили отражение в
съставения констативен протокол и изготвената разписка за отговорно пазене.
Казаното от тези свидетели се подкрепя и от показанията на свид. И.в частта, в
която заявява, че камионът е на подсъдимия и той го управлява, а също и от
влязлото в сила на 29.06.2017 г. споразумение по НОХД № 668/2017 г. на ГРС, с
което подс. П. е осъден за управление на същия автомобил без надлежно
свидетелство за правоуправлението му. Не на последно място следва да се има
предвид и факта, че подсъдимият е подписал констативния протокол и разписката
за отговорно пазене без никакви възражения и твърдения, че друго лице съхранява
процесната дървесина и при ясното съзнание за запретеността на деянието.
Свидетелските показания на втората група свидетели,
дадени в подкрепа на защитната теза на подсъдимия, районният съд е счел както
за житейски нелогични в голямата им част, така и за взаимно противоречащи си.
Настоящият състав напълно споделя мотивите на първоинстанционния съд.
Противоречие се наблюдава между показанията на свид. С. и свид. И. досежно това
в коя част на деня са били докарани дървата в стопанския двор. Свид. С. твърди,
че вечерта са му ги стоварили две непознати момчета, а И. посочва, че това се е
случило през деня, около 14 - 15 часа. Между показанията на свид. С. и тези на
свид. И. също има разминавания. Относно обстоятелствата, касаещи продажбата на
товарния автомобил двамата дават различни показания. Свид. С. твърди, че за
автомобила научил от местния ежедневник, докато свид И. сочи, че подсъдимият П.
ги свързал.
Свид. С. твърди, че е закупил дървата около
Гергьовден. Доколкото проверката от горските инспектори е извършена на
04.06.2017 г., необяснимо остава обстоятелството, че цял месец дървата са
стояли на товарния камион, без да бъдат дори складирани някъде в стопанския
двор, обитаван от свид. С.. В тази връзка съдът кредитира показанията на свид. К.,
според който процесната дървесина е била прясно добита, преди около 3 - 4 дни.
Също житейски необясним остава факта на употребяването на цялата дървесина за
отопление, твърдян от свид. С. и то в летния сезон. Всички тези факти внасят
съмнение в достоверността на показанията и по тази причина те не могат да бъдат
сигурна доказателствена основа за изграждане на фактическите изводи на съда.
Отчитайки липсата на житейска обоснованост и логика в
показанията на някои от свидетелите, подкрепящи тезата на подсъдимия, а също и
немалкото противоречия, които се наблюдават в твърдените от тях факти,
първоинстанционният съд правилно е приел, че последните са недостоверни и
напълно опровергаващи се от последователните и логични показания на горските
инспектори.
При правилно установената
фактическа обстановка първата инстанция е направила законосъобразни изводи от
правна страна:
Габровски окръжен съд не намери
основания да отмени обжалваната присъда и да постанови оправдателна такава,
каквото е искането по жалбата, тъй като от доказателствата по делото безспорно
се установява, че подсъдимия П.П. е осъществил от обективна и субективна страна
състава на престъплението по чл. 235, ал.3, т.4 вр. ал.2 вр. чл.28, ал.1 от НК.
В съответствие със закона първата инстанция е приела,
че от обективна страна на 04.06.2017 г. в с. П., общ. Габрово, в бивш стопански
двор, при условията на повторност съхранявал незаконно добит от другиго дървен
материал - шест пространствени кубични метра дърва за горене от цер и дъб, на
обща стойност 420 лева. Независимо, че дървата са съхранявани върху автомобил и
в недвижим имот, които не са собственост на подсъдимия, то от показанията на
свид. Г. и К. бе безспорно установено, че той е упражнявал фактическа власт
върху тях в момента, в който са извършвали проверката, която се е изразявала в
разтоварване на дървата от камиона. В този смисъл възраженията на защитата се
явяват неоснователни, доколкото за съхранението на дървата се изисква просто
упражняване на фактическа власт върху тях, а такава бе доказана безспорно.
На следващо място несъстоятелни са възраженията на
защитата, с които се твърди, че обема и стойността на процесната дървесина не
били безспорно установени, тъй като горските инспектори не посочили как са
измерили дървата. От показанията на свид. Г. става ясно, че дървата са измерени
с рулетка, като последният посочва и начина, по който това е станало. Доколкото
и двете съдебни инстанции кредитират показанията му с доверие, то не се намери
причина, поради която количеството на процесния дървен материал да не се приеме
за установено. Оттук следва и че експертното заключение е изготвено на база
безспорно установени обстоятелства.
Настоящият състав се съгласи с изводите на районния
съд и досежно субективната страна на деянието, а именно, че то е извършено при
форма на вината пряк умисъл, доколкото подсъдимият е съзнавал, че съхранява незаконно
добит от другиго дървен материал в противоречие със закона.
След като е достигнал до верни правни
изводи, районният съд е наложил наказание на подсъдимия при превес на
смекчаващите отговорността обстоятелства. Макар наказанието да е наложено в
неговия минимум, без да са изложени мотиви за наличието на смекчаващи
обстоятелства и без такива реално да са налице, то настоящият състав също
намира, че така наложеното наказание ще постигне целите, уредени в чл.36 от НК.
Първоинстанционният съд правилно и
законосъобразно е преценил, че престъплението по настоящото дело /деянието е
извършено на 04.06.2017 г./ се явява извършено в условията на съвкупност с
онова, за което П. е бил осъден по НОХД № 668/2017 г. /деянието е извършено
на 27.04.2017 г., а споразумението е влязло в сила на 29.06.2017 г./ г. на
РС – Габрово, като законосъобразно е наложил по-тежкото измежду двете наказание
лишаване от свобода, а именно една година и на основание чл.23, а.3 от НК към
така определеното наказание е присъединил глобата в размер на 5 000 лева. Настоящият състав намира, че
първоинстанционният съд правилно е определил и режима, при който следва да се
търпят отделните наказания „лишаване от свобода“ – първоначален общ съгласно
разпоредбата на чл.57, ал.1, т.3 от ЗИНЗС.
При цялостна служебна проверка на присъдата въззивната
инстанция не констатира неправилно приложение на материалния закон, съществени
нарушения на процесуалните правила, с оглед на което прие, че съдебният акт
следва да бъде потвърден.
Така мотивиран и на основание чл. 338, вр. чл. 334, т.
6 от НПК Габровски окръжен съд
Р Е Ш
И :
ПОТВЪРЖДАВА
присъда № 510 от 16.10.2018 г. по НОХД № 318/2018 г. на Районен съд – Габрово.
Решението не подлежи на обжалване и протестиране.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.