Р Е Ш Е Н И Е
№ 17/31.01.2020 г.,
град Добрич
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ДОБРИЧ, в открито
съдебно заседание на двадесет и осми януари през две хиляди и двадесета година,
І касационен състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИРА ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ТЕОДОРА МИЛЕВА
СИЛВИЯ
САНДЕВА
При участието на прокурора ВЕСЕЛИН ВИЧЕВ
и секретаря ВЕСЕЛИНА САНДЕВА разгледа, докладваното от председателя, КАНД № 732/
2019 год. по описа на АдмС - Добрич и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 63, ал.
1 от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН), във връзка с чл.
208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
Образувано е по касационна жалба на „****“
ООД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление: гр. Тервел, ул. „***“ № 20,
представлявано от Е.Н., срещу Решение № 51 от 01.11.2019 г. по НАХД № 77/ 2019
год. по описа на Районен съд – Тервел, с което е потвърдено Наказателно
постановление № 481/ 31.05.2019 година на Директора на Регионална дирекция по
горите - гр. Варна, с което на основание чл. 275, ал. 1, т. 2 и чл. 270 от
Закона за горите, за нарушение на чл. 206, ал. 1, т. 3 от Закона за горите (ЗГ)
на "****" ООД е наложена имуществена санкция в размер на 100 лв.(сто
лева)
Според касатора Решението на ТРС е
неправилно, тъй като не е отчел приложеното по делото удостоверение от фирмата,
инсталирала системата за видеонаблюдение, в което е отразено, че същата
отговаря на изискванията на чл. 14а, ал. 1, т. 2 от Наредба № 1 от 30.01.2012
г. за контрола и опазването на горските територии (Наредбата). Прави оплакване,
че липсва извод на съда за значението и същността на това удостоверение. Иска
от касационната инстанция да отмени съдебното Решение и да върне делото за ново
разглеждане от друг състав на ТРС.
В съдебно заседание касаторът, редовно
призован, не се представлява. Представя Писмено становище, в което поддържа
касационната жалба и преповтаря съображенията от същата за незаконосъобразност
на първоинстанционното Решение. Не представя и не прави искания по
доказателствата.
Ответникът - Регионална дирекция по
горите - Варна, редовно призован, не се представлява.
Представителят на Окръжна прокуратура - Добрич
дава заключение за неоснователност на касационната жалба.
Касационната жалба, подадена в срока по
чл. 211, ал. 1 АПК, от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, е
процесуално допустима.
Разгледана по същество, в пределите на
касационната проверка, е неоснователна по следните съображения:
Районен съд - Тервел с Решение № 51/ 01.11.2019
г., по НАХД № 77/ 2019 г., е потвърдил Наказателно постановление № 481/ 31.05.2019
г. на Директора на РДГ- Варна, с което за нарушение на чл. 206, ал. 1, т. 3 от
ЗГ на касатора е наложена имуществена санкция в размер на 100 лв. на основание
чл. 270 от ЗГ.
За да постанови оспореното решение,
първоинстанционният съд е приел, че в административнонаказателното производство
не са допуснати съществени процесуални нарушения. Счел е, че АУАН и НП съдържат
всички изискуеми реквизити, както и че правилно е описан фактическият състав на
нарушението, съответно авторът на деянието – юридическото лице, на което е
наложена имуществена санкция. Отразил е, че конкретните обстоятелства на
нарушението – дата, място, извършител, са безспорно установени, съответно че
няма съмнение относно наказаното лице. Позовал се е в тази връзка на нормата на
чл. 206, ал. 1, т. 3 от ЗГ и чл. 14а, ал. 1, т. 3 от Наредбата. Обсъдил е
твърдението на въззивника относно липсата на техническа грамотност у
собственика/ ползвателя за годността на системата, като е изложил доводи за
извода си, че това обстоятелство не е оневиняващо.
Така постановеното решение е валидно,
допустимо и правилно.
Имуществената санкция е наложена на касатора
за това, че в периода от 19.03.2019 г. до 19.04.2019 г. , в гр. Тервел, община
Тервел, ул. ***№ 20, склад за продажба на дърва по чл. 206 от ЗГ, не поддържа
системата за постоянно видеонаблюдение в обекта, като не осигурява непрекъснати
записи на изображенията.
Констатациите за извършеното нарушение
са обективирани в Констативен протокол серия Е00 № 151411, въз основа на който
е съставен Акт за установяване на административно нарушение № 481/ 24.04.2019
г.
В АУАН е направено възражение, че „***“
ООД е предоставило документ за съответствие с Наредбата. По акта е налице и
възражение от упълномощеното от дружеството лице ***, което се позовава на
същия документ (удостоверение за съответствие).
Възраженията на касатора са
неоснователни. Първоинстанционният съд е описал ясно защо приема, че няма спор
относно авторството на деянието. Настоящият състав напълно споделя тези доводи,
от НП се налага заключението, че наказаното лице е юридическото лице, а ***е
посочен като упълномощено от дружеството (от управителя на дружеството) лице.
Наложена е имуществена санкция, каквато се налага на юридическите лица и
едноличните търговци. На физическите лица се налага глоба. В този смисъл тези
оплаквания са напълно необосновани. На следващо място, касаторът не оспорва
установеното нарушение, нито представя доказателства в обратния смисъл, а
счита, че не следва да носи отговорност за липсата на непрекъснат запис, тъй
като за монтираната система имал удостоверение за съответствие. Вярно е, че
съставът на ТРС не е обсъдил наличието на това удостоверение, но липсата на
обсъждане не опорочава първоинстанционното Решение. Това е така, защото:
Административнонаказателната отговорност
на касатора е ангажирана за нарушение по чл. 206, ал. 1, т. 3 от ЗГ, съгласно
която разпоредба "Собствениците и ползвателите на обекти, в които
постъпва, преработва се или от които се експедира дървесина, са длъжни да
изградят и да поддържат система за постоянно видеонаблюдение на обекта, както и
да предоставят достъп до информацията.“ По делото няма спор, че дружеството е
собственик/ползвател на обекта. След като чл. 206, ал. 1, т. 3 от ЗГ вменява
задължение на собствениците и ползвателите на обекти, в които постъпва,
преработва се или от които се експедира дървесина, да изградят и да поддържат
система за постоянно видеонаблюдение на обекта, следва, АНО правилно е
приложил закона, а съдът, като е потвърдил НП, е постановил законосъобразен акт.
Какви са причините да няма постоянни записи, от които да се проконтролира влизането
и излизането на дървесина от обекта, е без значение. Дружеството обаче, което
има отношение към обекта, е длъжно по всяко едно време да извършва проверка на
системата и ако установи, че има проблем, да сезира фирмата, с която има
договор, за да изпълни изискванията на закона. В този смисъл наличието на
удостоверение не опровергава констатацията за извършено нарушение. Съгласно чл.
14а, ал. 1, т. 2 от Наредбата в актуалната към датата на нарушението редакция
задължението на собственика/ ползвателя на обекта е „да осигурява непрекъснати
записи на изображенията, датата и часа, с възможност за последващо разглеждане
на записите, като съхранява данните за последния календарен месец“. В случая
това задължение не е било изпълнено и законодателят е вменил
административнонаказателната отговорност на собственика/ ползвателя, поради
което сторените възражения се явяват защитна теза, но са необосновани и не почиват
на изискванията на закона.
Настоящият съдебен състав намира, че
приетата от първоинстанционния съд фактическа обстановка е изцяло съобразена с
установените по делото факти и обстоятелства, като споделя напълно направените
въз основа на нея правни изводи. Решението е правилно и не страда от пороци,
които да налагат неговата отмяна.
Воден от горното и на основание чл. 221,
ал. 2, предл. І-во АПК, във връзка с чл. 63, ал. 1, изр. ІІ-ро ЗАНН,
Административен съд - Добрич, І касационен състав,
РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 51 от 01.11.2019
г. по НАХД № 77/ 2019 год. по описа на Районен съд – Тервел.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: