№ 836
гр. София, 26.09.2022 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ в закрито заседание на двадесет и шести
септември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Стефан Илиев
Членове:Венелин Иванов
Величка Цанова
като разгледа докладваното от Стефан Илиев Въззивно частно наказателно
дело № 20221000600874 по описа за 2022 година
Производството е на основание чл. 243, ал. 8, във вр., ал. 7 от НПК.
Образувано е по частна жалба на адвокат Т. С. М. упълномощен
процесуален представител на Д. М. В. - пострадал по досъдебното
производство, Определение № 45 от 1105 от 12.07.2022 на Специализирания
наказателен съд по частно наказателно дело № 20221050201697/2022 по описа
на СпНС, с което е потвърдено постановление за прекратяване на наказателно
производство от 21.04.2022 г. по досъдебно производство № 32863 ЗМ-
61/2017г. по описа на ГДНП, пр.пр. № 563/2016г. по описа на СП.
Жалбата има следното кратко съдържание:
Определението на окръжния съд е неправилно и незаконосъобразно,
постановено в нарушение на материалния и процесуалния закон. Твърди се,
че нормата на чл.24, ал.1, т.1 НПК, въз основа на която СпП е прекратила
наказателното производство, е неприложима, когато жалбоподателят е бил
конституиран в ДП като пострадал. Ако деянието не е извършено или не
съставлява престъпление, то не би могло да има и пострадал от
престъпление.оспорва се основанието за прекратяване на производството
като се твърди, че е налице погасителна давност, а не липса на извършено
престъпление. Сочат се и искания за събиране и прилагане на доказателства
по делото.
Софийският апелативен съд намери, че не са налице формални пречки
да бъде разгледан депозираната частна жалба по същество. Жалбата е
постъпила в СНС преди да изтече 7 дневния срок за атакуване на
определението на първия съд и от лице, което има правомощия по закон да го
атакува пред по горна съдебна инстанция. С оглед законодателните промени
относно специализираните съдилища и прокуратури компетентен да стори
това е Софийският апелативен съд.
От материалите по делото е видно, че в производството по реда на чл.
243, ал. 4-6 от НПК, Специализираният наказателен съд е разгледал ЧНД №
1
20221050201697 по описа за 2022 година и се е произнесъл в закрито съдебно
заседание с Определение№ 1105 от 12.07.2022г. С този акт съдът е потвърдил
постановление на Специализираната прокуратура от 21.04.2022г. по ДП №
32863 ЗМ-61/2017г. по описа на ГДНП, пр.пр. № 563/2016г. по описа на СП, с
което на основание чл. 24, ал.1, т. 1 от НПК е било прекратено наказателното
производство, водено за престъпление по чл. чл.214, ал.2 т.2 вр. ал.1
вр.чл.213а, ал. 3 т.2 от НК, така и за извършено престъпление от общ
характер.
След като се запозна с материалите по делото и мотивите на първата
инстанция апелативният съд намери, че атакуваното определение е правилно
и законосъобразно и като такова следва да бъде потвърдено, поради следните
причини:
По делото са събрани в достатъчен обем възможните доказателства –
писмени и гласни за установяването на случилото се. Основание на жалбата е
твърдението, че утвърждавайки качеството на пострадал на В. досъдебното
производство не може да бъде прекратено поради липса на извършено
престъпление. Това твърдение не намира опора в закона. В случаите на
образувано досъдебно производство по оплакване на дадено лице, то следва
да бъде квалифицирано като пострадал по смисъла на НПК. Това се прави с
оглед осигуряването на процесуалните му права, включително и да обжалва
актовете на прокурора за прекратяване на наказателното производство и
съответното произнасяне на първоинстанционния съд. Същевременно това
обстоятелство не означава, че задължително е извършено престъпление и не е
пречка прокурорът да прекрати наказателното производство на основание
липсата на извършено престъпление, както се твърди в жалбата.
Обстоятелствата дали е извършено престъпление или не са предмет на
установяване в хода на разследването и не зависят от волята на
жалбоподателя. По тези причини заключението какво да се прави по
досъдебното производство се извършва от прокурора по негово вътришно
убеждение след приключването му по реда на чл. 243 НПК и се основавана
анализ на събраните доказателства, а не на това дали дадено лице се счита за
пострадало в хода на провеждането на разследването.
В хода на разследването на досъдебното производство по настоящето
дело не са събрани и не могат да бъдат събрани доказателства, че изнесеното
от жалбоподателя В. твърдение, че спрямо него са упражнени заплахи за
насилие от страна на К., за да прехвърли свой имот противно на волята му
съответства на истината. Прехвърлянето на имота е оформено пред нотариус
през 2006 г. Няколко години по-късно, вследствие на влошаване на
отношенията между В. и К. жалбоподателят по настоящето дело е завел
гражданско дело на основание чл. 26 ал.1 от ЗЗД, където се обсъждало
именно липсата на съгласие при сключването на договора. По този въпрос са
се произнесли три инстанции съответно на Окръжен съд Кюстендил,
Апелативен съд София и ВКС като искът е бил отхвърлен като
неоснователен. Едва през 2016 г. В. се е оплакал в Специализираната
прокуратура, като чак в този момент е заявил за упражнените спрямо него
заплахи от К. да го принуди да сключи на сделката. По делото са разследвани
2
обстоятелства, които нямат пряко отношение към този въпрос – данни за
фиктивни договори за заеми с цел избягване на плащане на данъци или пране
на пари и други твърдения, които нямат отношение към произнасянето на
настоящия състав. От цялостния анализ на доказателствата по делото може да
се направи и извод, че между жалбоподателя и К. е имало различни
имуществени отношения, спорове и дела, включително и наказателно дело от
частен характер. В случая се иска от прокуратурата по наказателно правен
път да ревизира решения на гражданските съдилища с отправянето на
недоказани обвинения относно законността на сделка, оспорвана пред
граждански съдилища и решена с влязъл в сила съдебен акт. В тази насока е и
искането на жалбоподателя да се ревизира постановлението на прокурора
като се измени правното основание за прекратяването на делото не поради
липса на престъпление, а поради изтекла давност. Следва да се има предвид,
че предмет на наказателното производство е обстоятелството дали К. е
отправял заплахи, за да принуди В. да сключи с него договор за продажбата
на недвижим имот през 2006 г., а останалите твърдения са само съпътстващи
обстоятелства потвърждаващи или опровергаващи това твърдение.Поради
това кога е подписана пред нотариус сделката за прехвърлянето на имота не е
от съществено значение за установяването на факта дали сделката е сключена
не по свободната воля на В., а вследствие на отправени заплахи срещу него от
страна на К.. За имуществените им отношения и валидността на сделката са
меродавни влезлите в сила съдебни актове на гражданските съдилища. Заради
това следва да бъдат отхвърлени опитите да се ревизират тези актове
посредством подаването на оплаквания за извършени престъпления 10 години
след твърдяното време за случилото се.
Поради изложеното настоящата инстанция счете, че е правилен
изводът на първоинстанционният съд и постановлението на прокурора е
правилно и законосъобразно. По делото не са установени конкретни факти
указващи, че К. е отправял през 2006 г. заплахи, за да принуди В. да му
прехвърли недвижим имот през същата година.
Поради тези причини атакуваното определение на СГС - СНС закрит
следва да бъде потвърдено, а частната жалба оставена без уважение.
Водим от изложеното и на основание чл. 243, ал. 8 от НПК‚
Апелативен съд- София, НО, 3 състав
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частната жалба на адвокат Т. С. М.,
упълномощен процесуален представител на Д. М. В. гр. *** срещу
Определение № 45 от 1105 от 12.07.2022 г. на СГС - СНС закрит по частно
наказателно дело № 20221050201697/2022 по описа на СпНС- закрит, с което
е потвърдено постановление за прекратяване на наказателно производство от
21. 04. 2022 г. по досъдебно производство № 32863 ЗМ-61/2017 г. по описа на
ГДНП, пр.пр. № 563/2016 г. по описа на СП- закрита.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване или протест.
3
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4