№ 21
гр. Дупница, 31.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ДУПНИЦА, V-ТИ СЪСТАВ НО, в публично
заседание на единадесети януари през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:Страхил Н. Гошев
при участието на секретаря Росица К. Ганева
като разгледа докладваното от Страхил Н. Гошев Административно
наказателно дело № 20221510201215 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.
Обжалвано е Наказателно постановление (НП) № 10-2200098 от 09.11.2022 г., издадено
от директор на Дирекция „Инспекция по труда“, със седалище: гр. Кюстендил, с което на
„Дейзи 2018“ ООД, със седалище и адрес на управление: гр. Бобов дол, обл. Кюстендил, ул.
„Отец Паисий“ №3, с ЕИК *********, представлявано от управителя Т. Д., на основание чл.
416, ал. 5, вр. чл. 414, ал. 3 от КТ е наложено административно наказание „имуществена
санкция” в размер на 1500,00 лева, за нарушение на чл. 62, ал. 1 от КТ.
Санкционираното дружество, чрез законния си представител обжалва НП в срок. В
жалбата се изтъква, че са допуснати съществени процесуални нарушения при издаването на
НП, както и нарушение на материалния закон, поради което същото е неправилно и
незаконосъобразно. Иска се отмяна на НП.
В съдебно заседание дружеството жалбоподател, редовно призовано се представлява
от управителя и редовно упълномощен процесуален представител – адв. П.. Двамата
поддържат жалбата, правят доказателствени искания и излагат допълнителни съображения в
подкрепа на доводите изложени в нея. Иска се отмяна на НП. Претендират се разноски за
адвокатско възнаграждение.
Въззиваемата страна е редовно уведомена и изпраща процесуален представител в
съдебно заседание – юрк. Д., който оспорва жалбата. В пледоарията си по същество същият
пледира за доказаност на нарушението по чл. 62, ал. 1 от КТ. Иска потвърждаване на
обжалваното наказателно постановление. Претендира за присъждане на юрисконсултско
възнаграждение.
1
Съдът като обсъди доводите на страните и събраните по делото писмени и гласни
доказателства намира за установено следното:
На 16.08.2022 г., около 11:00 часа служители от „Инспекция по труда“, гр. Кюстендил
(ИТ) и свидетелите С. С. и М.А., извършили проверка по работни места на територията на
гр. Дупница, като посетили обект - шивашки цех, находящ се в гр. Дупница, ул. „Хемус“
№3, в който в различни части на общо помещение осъществявали отделно дейност
дружеството-жалбоподател „Дейзи 2018“ ООД и друго дружество „Овиера дизайн“ ЕООД, в
което работи св. Е. А.. При проверката установили, че в обекта се изпълнявала поръчка от
работници на дружеството-жалбоподател „Дейзи 2018“ ООД, като дружеството, в
качеството си на работодател е приело на 16.08.2022 г. на работа, като работник на
длъжност „шивач“, шиещ якета лицето С.В.П., от гр. Дупница, с ЕГН **********. Към
посочената дата и час работникът е изпълнявал трудовите си задължения като шивач в
шивашкия цех в гр. Дупница, на ул. „Хемус“ №3, с работно време от 08:00 часа до 16:30
часа. Същата е попълнила и подписала на място Декларация по образец предоставена й от
проверяващите, в която записала, че работи в предприятие на „Дейзи 2018“ ООД, като не
било отразено, че има сключен трудов или граждански договор, както и дали е получила
заверено уведомление и екземпляр от сключен трудов договор с работодателя си. В т. 10 от
Декларацията работничката е записала, че в този ден била за проба, както посочили и
другите пет лица установени да полагат труд без представени трудови договори в цеха на
дружеството. На част от проверката на място присъствал и управителят на дружеството Т.
Д. от когото били изискани и предоставени на по-късна дата допълнителни документи във
връзка с проверката. Същият представил граждански договор от 04.08.2022 г., сключен
между възложителя „Дейзи 2018“ ООД и изпълнителя С.В.П. с предмет ушиване на 50 бр.
дамски якета и с посочени права и задължения на страните – „да изглади продукцията в
удобно за него време през работното време на цеха“, със задължение за изплащане на
хонорар, който не е изобщо посочен като размер и начин на плащане в договора.
На 12.09.2022 г. била извършена допълнителни проверки по документи и в регистъра
на уведомления за трудови договори на НАП, от които била потвърдена липсата на сключен
трудов договор между дружеството като работодател и работника С.П.. На жалбоподателя
била изпратена покана за съставяне на АУАН с посочена в нея дата и място, връчена на
15.09.2022 г., на управителя.
С оглед констатациите от проверките, на място по работни места и по документи на
дружеството-жалбоподател бил съставен АУАН от св. С. С.. Актът е съставен в
присъствието на служителите на ДИТ-Кюстендил М.А. и св. И. В., както и на управителя
на дружеството – Т. Д., на който е бил връчен и препис от акта срещу подпис.
Въз основа на този АУАН е издадено и обжалваното НП с № 10-2200098 от 09.11.2022
г., издадено от директор на Дирекция „Инспекция по труда“, със седалище: гр. Кюстендил, с
което на „Дейзи 2018“ ООД, със седалище и адрес на управление: гр. Бобов дол, обл.
Кюстендил, ул. „Отец Паисий“ №3, с ЕИК *********, представлявано от управителя Т. Д.,
на основание чл. 416, ал. 5, вр. чл. 414, ал. 3 от КТ е наложено административно наказание
2
„имуществена санкция” в размер на 1500,00 лева, за нарушение на чл. 62, ал. 1 от КТ.
Словесното описание на нарушението и възприетата за него правна квалификация по
акта и наказателното постановление съвпадат по признаци.
Горната фактическа обстановка съдът възприе въз основа на показанията на
разпитаните в съдебно заседание свидетели С. С., И. В., Е. А., С.П. и частично от
показанията на управителя Т. Д., както и въз основа на събраните по делото множество
писмени доказателства - приобщени по реда на чл. 283 НПК, вр. с чл. 84 от ЗАНН.
Съдът кредитира изцяло показанията на разпитаните свидетели служители на ДИТ-
Кюстендил С. и В., които добросъвестно, ясно, точно, последователно и конкретно споделят
установените от тях в различни етапи на проверката по случая факти и обстоятелства.
Казаното от тях изцяло кореспондира с посоченото в приложените писмени доказателства и
справки. Няма данни за някаква тяхна предубеденост и преднамереност спрямо
дружеството-жалбоподател или неговия управител.
Съдът се доверява само частично и на показанията на св. С.П., която пред съда заявява,
че е шивачка по професия, никога не е била гладачка на шитата от нея продукция и преди
деня на проверката никога не е ходила в цеха на дружеството на ул. „Хемус“ № 3. Твърди,
че е шила за дружеството само едно яке и не и е била възлагана друга работа от управителя
Д., сочи че се е била договорила да и се заплаща по 15 лева на яке. След това свидетелката
твърди противно на вече изложеното, че е ходила на работа около 1 месец за по 5-6 часа на
ден, като рядко е имал ден в който да не ходи на работа през този месец. Като сочи и че е
имала сключен граждански договор, докато работила, като работното време посочено в
попълнената при проверката декларация било това на цеха. С оглед посоченото вътрешно
противоречие между показанията на тази свидетелка, съдът приема за достоверни само тези
нейни показания, които съвпадат и не противоречат на отразеното в приетите писмени
доказателства, както и на казаното от свидетелите С. и В..
Съдът не споделя изцяло изложеното от свидетелите Д. и Арабчева. Показанията на
същите в една част не кореспондират с отразеното в приетите писмени доказателства и
съдът приема, че същите са заинтересовани, доколкото св. Д. е управител и съдружник в
дружеството-жалбоподател, а св. Арабчева е в близки бизнес отношения с дружеството-
жалбоподател, доколкото е служител на дружеството „Овиера дизайн“ ЕООД, чиито
едноличен собственик на капитала е нейния съпруг и което дружество осъществява дейност
именно в цеха на дружеството-жалбоподател. Казаното от тях е достоверно само в
останалата му част, в която съвпада изцяло с изложеното от свидетелите С. и В., както и в
събраните писмени доказателства, с изключение на приложения граждански договор, който
съдът приема за неотносим, доколкото е с дата 04.08.2022 г, т.е. 2 седмици преди
проверката, няма вписани всички необходими реквизити, вкл. не е посочен и размера на
договореното заплащане по договора, а видно от показанията на св. Попова, посочена като
изпълнител не е бил и реално изпълняван изобщо между страните, доколкото същата
твърди, че единствено е шила само едно яке в деня на проверката, а не посочения в договора
брой якета. Нещо повече според отразеното в Протокола за проверка №
3
ПР2226696/12.09.2022 г.- лист 12-14 от делото, подписан и връчен без възражения на
управителя е видно, че в цеха са установени още други 5 работещи лица, за които едва по-
късно, а не в деня на проверката, също са били представени сходни граждански договори за
различни производствени дейности, като и за тях не са били сключени, дори по-късно
дължимите според КТ трудови договори.
От декларацията на лицето С.П. и от приетите по делото справки от регистъра на НАП
се установява, че жалбоподателят към процесната дата 16.08.2022 г. не е сключил писмен
трудов договор регистриран по надлежния ред с този свой работник.
При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна
следното:
Въз основа на извършена служебна проверка съдът счита, че при съставянето на АУАН
и издаването на атакуваното НП не са допуснати съществени процесуални нарушения - НП
е издадено от компетентен административен орган, спазена е формата за съставяне на
АУАН и НП, които съдържат всички необходими реквизити. АУАН е бил връчен редовно
на законния представител на жалбоподателя, а и НП е връчено по-късно редовно на
дружеството-жалбоподател, чрез управителя срещу подпис.
Разглеждането на делото по същество означава, че съдът следва да осъществи цялостна
преценка на обосноваността и законосъобразността на акта и наказателното постановление,
истинността на обективираните в тях констатации и направените в тази връзка фактически и
правни изводи.
Безспорно е установено по време на проверката, че работникът С.П. е полагала труд
като шивач в процесния производствен обект – шивашки цех в гр. Дупница, ул. „Хемус“,
№3. В попълнената декларация същата сама е декларирала това с положения от нея подпис
и вписани обстоятелства. Съдът намира, че лицето не е имало сключен трудов договор,
както е отбелязано и в декларацията от него, тъй като по делото не е представен такъв, а
отделно такова нещо не се и твърди от жалбоподателя. В подкрепа на този извод е и
приложената справка от регистъра на трудовите договори на НАП. Трудов договор с този
работник никога не е бил регистриран в НАП от дружеството-жалбоподател. Тоест към
момента на заварването на работника да шие, на 16.08.2022 г., заедно с останалите няколко
лица, С.П. фактически е работила за дружеството „Дейзи 2018“ ООД, имащо качеството на
работодател, но без наличието на сключен писмен трудов договор между тях. В случая,
видно от съдържанието на декларацията, са налице почти всички основни реквизити на
трудово правоотношение – работодател – „Дейзи 2018“ ООД, място на работа „Шивашки
цех на ул Хемус №3“, длъжност „шивач“ и работно време. Посочено е допълнително при
разпита на работника, че договореното възнаграждение е било по 15 лева на брой ушито
яке.
Съгласно чл. 62, ал. 1 от КТ „Трудовият договор се сключва в писмена форма.“. В
същото време в чл. 1, ал.2 от КТ е посочено, че „отношенията при предоставянето на
работна сила се уреждат само като трудови правоотношения“.
4
За нарушаването на разпоредбата на чл. 62, ал. 1 от КТ, е предвидена съответна
санкция, закрепена в чл. 414, ал. 3 от КТ - „работодател, който наруши разпоредбите
на чл. 61, ал. 1, чл. 62, ал. 1 или 3 и чл. 63, ал. 1 или 2, се наказва с имуществена санкция или
глоба в размер от 1500 до 15 000 лв., а виновното длъжностно лице - с глоба в размер от
1000 до 10 000 лв., за всяко отделно нарушение.“
Работодателят обективно е нарушил императивното си задължение по чл. 62 ал. 1 от
КТ, а именно: задължително сключване на трудов договор в предписаната от чл. 62 ал. 1 от
КТ писмена форма за валидност още преди постъпването на работа, съгласно чл. 61 ал. 1 от
КТ.
В случая правилно е ангажирана безвиновната административнонаказателна
отговорност по чл. 83 от ЗАНН на наказаното с „имуществена санкция“ дружество-
жалбоподател. Не следва да се обсъжда нарушението и от субективна страна.
Нарушенията по чл. 62 и чл. 63 от КТ във вр. с чл. 1 ал. 2 от КТ са едни от най -
тежките нарушения на КТ, тъй като водят до сериозно засягане на трудовите и
осигурителни права на работниците и служителите. Законодателят в ДВ, бр. 7/2012 г. в чл.
415в ал. 2 от КТ изрично е обявил че не са маловажни нарушенията на чл. 61 ал. 1, чл. 62 ал.
1 и ал. 3 и чл. 63 ал. 1 и ал. 2. В този смисъл наложеното по вид и размер наказание е
съобразено с тежестта на извършеното нарушение и целта на закона. В този смисъл виж.
Решение № 53 от 01.03.2018 г. по к. адм. н. д. № 11 / 2018 г. на Административен съд –
Кюстендил, Решение № 145 от 19.06.2018 г. по к. адм. н. д. № 112 / 2018 г. на
Административен съд – Кюстендил, Решение № 160 от 24.06.2015 г. по н. д. № 135/2015
г. на Административен съд – Кюстендил и др.
Доколкото няма данни за отегчаващи отговорността обстоятелства или за други
предходни нарушения на дружеството по КТ, съдът приема, че правилно наказанието е било
определено и наложено в минимален размер.
Съобразно възраженията и оспорванията на процесуалния представител на
жалбоподателя следва да се посочи, че липсва нормативно изискване относно момента на
съставяне на протокол за извършената на място и по документи проверка, като поведението
и действията на контролните органи са били изцяло съответни на закона и протоколът е бил
съставен и връчен лично на управителя на дружеството-жалбоподател след съставянето му
при приключване на двете фази на проверката. Не представлява допуснато процесуално
нарушение и неиздаването на задължителни предписания за сключване на трудов договор
между дружеството и работника, доколкото работникът обективно е бил преустановил
окончателно трудовите си правоотношения с работодателя непосредствено след датата на
проверката по работни места, а трудов договор няма как да се сключи, респ. трудовото
правоотношение няма как да продължи да съществува между страните против волята на
работника. От друга страна, дали е или не е било обявено правоотношението за трудово след
проверката или по-късно с постановление на контролния орган, това по никакъв начин не
променя установената безспорно от събраните доказателства и непосредствено при
проверката противоправност и обществена опасност на реализираното в обективната
5
действителност към 16.08.2022 г. деяние от нарушителя, който вече е бил приел работника
на работа без сключен и регистриран трудов договор, както задължава КТ. Нарушението
вече е било налице и довършено, към момента, в който обективно е могло да бъде формално
обявено правоотношението за трудово с постановление на инспекцията по труда, но това
обективно не е било необходимо в случая с оглед прекратяването на същото, както се
посочи по-горе по собствена инициатива на страните. Предмет на настоящото производство
е категорично установеното от обективна страна нарушение на КТ от дружеството-
работодател, а не евентуални пропуски или неточности след случая допуснати или не от
контролния орган.
Съобразно изложеното съдът приема, че следва да потвърди изцяло обжалваното НП,
като правилно и законосъобразно.
По разноските:
С оглед изхода от правния спор и претенцията за разноски заявена своевременно от
процесуалния представител на АНО, на основание чл. 63д, ал. 4 и ал. 5 от ЗАНН, във вр. с
чл. 27е от Наредба за заплащането на правната помощ, съдът приема, че следва да осъди
Дейзи 2018“ ООД, със седалище и адрес на управление: гр. Бобов дол, обл. Кюстендил, ул.
„Отец Паисий“ №3, с ЕИК *********, представлявано от управителя Т. Д., да заплати в
полза на Дирекция „Инспекция по труда“ – гр. Кюстендил - юрисконсултско
възнаграждение в минимален размер от 80,00 лв., тъй като делото не е с голяма фактическа
и правна сложност.
Така мотивиран и на основание член 63 и чл. 63д, ал. 4 и ал. 5 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 10-2200098 от 09.11.2022 г.,
издадено от директора на Дирекция „Инспекция по труда“ – гр. Кюстендил, с което на
„Дейзи 2018“ ООД, със седалище и адрес на управление: гр. Бобов дол, обл. Кюстендил, ул.
„Отец Паисий“ №3, с ЕИК *********, представлявано от управителя Т. Д., на основание чл.
416, ал. 5, вр. чл. 414, ал. 3 от КТ е наложено административно наказание „имуществена
санкция” в размер на 1500,00 лева, за нарушение на чл. 62, ал. 1 от КТ.
ОСЪЖДА „Дейзи 2018“ ООД, със седалище и адрес на управление: гр. Бобов дол,
обл. Кюстендил, ул. „Отец Паисий“ №3, с ЕИК *********, да заплати в полза на Дирекция
„Инспекция по труда“ – гр. Кюстендил, със седалище в гр. Кюстендил, ул. „Гладстон“
№35, представлявана от директора, сумата от 80,00 лв. – юрисконсултско възнаграждение
по настоящото дело.
Решението подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от получаване на
съобщението за изготвянето му, пред Административен съд - гр. Кюстендил, на основанията
предвидени в НПК и по реда на Глава XII от АПК.
6
Съдия при Районен съд – Дупница: _______________________
7