Р Е Ш Е Н И Е № 260152
гр.
Враца, 23.06.2021 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Врачанският
окръжен съд, Гражданско отделение, в публично заседание на единадесети юни две
хиляди двадесет и първа година, в състав:
Председател: ЕВГЕНИЯ С.
Членове: ПЕНКА Т. П.
Мл.с. МАГДАЛЕНА МЛАДЕНОВА
в
присъствието на секретар Христина Цекова, като разгледа докладваното от мл. съдия Младенова
в.гр.дело № 131 по
описа за 2021 г.,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
С Решение № 260295/21.12.2020 г., постановено по гр. дело № 5163/2019 г.
по описа на Районен съд – Враца, са отхвърлени предявените от И.П.И., ЕГН: **********, и Г.С.И.,
ЕГН: **********, против Д.П.Б., ЕГН: **********, Н.Д.Б., ЕГН: **********, С.Д.Б.,
ЕГН: ********** и "АГРО-ЕМ" ЕООД, ЕИК: ***, положителни установителни
искове с правно основание чл. 124 ГПК за признаване за установено, че И.П.И. и Г.С.И.
са собственици въз основа на давностно владение и на останалата ½ /една
втора/ идеална част от Поземлен имот с идентификатор: 12259.1023.196 по
кадастралната карта и регистри на град Враца, одобрени със Заповед №
РД-18-43/16.09.2005 на Изпълнителния директор на АК с адрес на имота: гр. ***,
с площ от 233 кв.м., ведно със Сграда с индентификатор: 12259.1023.196.1 със
застроена площ от 51 кв.м. на един етаж, с предназначение – едноетажна жилищна
сграда при съседи на имота: 12259.1023.215, 12259.1023.197, 12259.1023.101,
12259.1023.195.
Срещу така постановеното решение е
подадена въззивна жалба от ищците И.П.И. и Г.С.И.,
чрез адв. М.Г., в която се излагат съображения за неправилност и незаконосъобразност
на същото. Твърди се, че първостепенният съд не е обсъдил изцяло, съпоставяйки едни с други,
събраните писмени и гласни доказателства, като не ги е съобразил с доводите на
страните, което може да се преценява като липса на вътрешно убеждение. Излагат
се съображения, че районният съд не е отчел, че от свидетелските показания по
делото се установява, че процесният имот се владее от ищците от повече от 10
години, като този срок е изтекъл както към деня на предявяване на иска, така и
към деня на постановяване на съдебното решение. Изтъква се, че срокът на
придобивната давност в случая не е прекъснат с предявяването на установителния
иск за собственост от ищците-владелци, които се позовават на нея.
Относно извода на първоинстанционния
съд, че намерението за своене трябва да бъде демонстрирано ясно и категорично с
отричане на правата на останалите съсобственици, се посочва, че съдът не е дал
конкретни примери в какво следва да се изразява това отричане през призмата на
съвременните отношения. Твърди се, че в процесния случай е прието, че през 2016
г. "АГРО-ЕМ" ЕООД е придобило съгласно сключен договор за замяна
½ идеална част от процесния имот, като е останал неизяснен въпросът
следва ли съсобственикът, който е завладял целия имот от деня на придобиване
чрез сделка на неговата идеална част, да знае кои са другите съсобственици на
останалите идеални части на имота, за да отрече техните права и да демонстрира
спрямо тях намерение за своене.
Излагат се подробни съображения за
правните изводи, до които е следвало да достигне първостепенният съд при
наличните по делото доказателства, които са в смисъл, че: Т. Б. е живяла
постоянно в процесния имот до смъртта си, като преди да продаде имота на
29.12.2008 г. на И.И. и Д.Б., е оставила саморъчно завещание от 08.12.2008 г.,
обявено на 19.10.2009 г., с което е завещала целия имот – къща с двор, находяща
се на ***, на ищцата И.И.; И.И. е разбрала, че имотът ѝ е завещан при
обявяване на завещанието, като независимо, че тя е била наясно, че е налице
договор за покупко-продажба, не е знаела към момента на сключването ѝ, че
има саморъчно завещание на продавачката, следователно самосъзнанието ѝ е
било, че независимо от нотариалния акт, с който получава ½ ид. ч. от
имота, след като има завещание, то целият имот е нейна собственост; двамата
ищци са започнали да своят имота изцяло за себе си, като не са зачитали правата
на останалите съсобственици, а упражняваната от тях фактическа власт се е
изразявала в това, че ключове от портата са имали само те и че самостоятелно са
извършвали подобрения в имота изцяло в собствен интерес; ответниците не са
заявили воля за упражняване на собственически права върху имота, като не са
обитавали къщата, не са ползвали двора и не са се противопоставяли на
действията на ищците. Изтъква се, че действията по своене се извършват върху
завладяния имот, като не е логично завладяващият съсобственик да посещава
останалите съсобственици, за да им демонстрира действията си по упражнавяне на
фактическа власт и ако същите са били заинтересувани от имота, са могли да
научат за явното владение на ищците.
По отношение на сключения договор за
замяна на недвижими имоти се посочва, че ищците са научили за него 3 години
по-късно след получаване на изрична нотариална покана от новите съсобственици.
Твърди се, че доказателствата по делото опровергават сключения нотариален акт
като замяна без доплащане и сочат, че е налице покупко-продажба, което прави
договорът за замяна привиден. Изтъква се, че това обстоятелство е от значение
за факта на завладяване на имота, тъй като ако Д. и К. Б. са имали воля да се
разпоредят с процесния имот, то за тях е била налице възможност да предложат
тяхната идеална част за продажба на ищците. Твърди се, че е налице значителна
нееквивалентност на престациите по направената замяна, тъй като полученият от
ответниците имот е драстично по-евтин и различен по вид и предназначение от
заменения такъв. Посочва се, че неправилно районният съд не е разгледал
направеното възражение за нищожност на договора за замяна, като е бил длъжен да
приеме за разглеждане всички реплики срещу действителността на сделката,
предявени с исковата молба. Твърди се, че това има значение за правния спор,
тъй като отношенията между съсобствениците на имота преди и след замяната
следва да бъдат изследвани относно установената пълна фактическа власт на един
от съсобствениците върху целия имот.
На последно място се навеждат доводи,
че владението на Д. и К. Б. върху ½ ид.ч. от процесния имот е било
отнето в предходен момент, като не е предадено от последните на
"АГРО-ЕМ" ЕООД в деня на подписване на договора за замяна, тъй като в
нотариалната покана от 09.04.2019 г., изпратена от дружеството до ищците, е
посочено, че се иска предаване на владението на имота чрез съставяне на
протокол и предаване на дубликати от ключове от портата и входната врата за
споделено ползване. Твърди се, че и от показанията на разпитаните по делото
свидетели се установява, че достъп до имота е имал единствено Г.И., като други
хора не са го посещавали и ползвали. Поддържа се, че е презумпцията на чл. 69
ЗС не е опровергана и имотът е владян от ищците като техен собствен, като
всички предприети действия от тях са от такъв характер, че да покажат по
недвусмислен начин на неограничен кръг лица отричането на владението на
останалите съсобственици. Изтъква се, че е обективно невъзможно да се отричат
правата на останалите съсобственици, част от които са неизвестни, освен чрез
явни и безспорни фактически действия, каквито са осъществявали ищците.
Иска се от въззивния съд да отмени
обжалваното решение и да постанови друго, с което да уважи предявения иск с
произтичащите от това правни последици.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК са депозирани
отговори на въззивната жалба с идентично съдържание от ответниците Д.П.Б. и "АГРО-ЕМ" ЕООД, чрез адв. Е. Г., в които се излагат съображения
за нейната неоснователност. Поддържа се, че решението на първоинстанционния съд
е правилно, законосъобразно и отразява в съвкупност всички писмени и гласни
доказателства по делото. Посочва се, че в полза на ответника Д.Б. също е било
направено саморъчно завещание от 17.05.2007 г. със същото съдържание, но тъй
като имотът е продаден, представените завещания не пораждат действие, като се
считат за отменени по силата на закона и не следва да се вземат предвид. Сочи
се, че от свидетелските показания по делото се установява, че при подписване на
нотариалния акт за замяна Д.Б. е предал на представляващия "АГРО-ЕМ" ЕООД ключ от
портата на сградата. Твърди се, че не е доказано твърдението на ищците, че са
научили за извършената замяна едва при получаване на нотариалната покана, като
им е било известно още от пролетта на 2017 г. кой е бил съсобственик. Изтъква
се, че чрез сключения договор за замяна на недвижими имоти не се постига
забранен от закона резултат, като не е налице заобикаляне на закона и нищожност
на договора по тази причина. Посочва се, че сделката е противопоставима на
ищците, като тяхното владение не е продължило непрекъснато и в продължение на
10 години. Изтъква се, че след като основанието, на което съсобственикът е
придобил фактическата власт върху вещта, признава такава и на останалите
съсобственици, то го прави държател на техните идеални части и е достатъчно, за
да се счита оборена презумпцията на чл. 69 ЗС. Споделя се
извода на районния съд, че едва от 19.10.2019 г. е налице явно и недвусмислено
манифестиране пред ответника-съсобственик на имота на промяна в намерението на
ищците, изразяващо се в държане за себе си на идеалните части на ответното
дружество с намерение да ги своят, което е доведено до знанието му.
Иска се от въззивния съд да потвърди
първоинстанционното решение. Претендират се и разноски.
Въззивната жалба е процесуално допустима като подадена
от надлежна страна, в рамките на срока по чл. 259, ал. 1 ГПК и срещу обжалваем
съдебен акт.
При извършената служебна проверка по реда на чл. 269 ГПК въззивният съд констатира, че обжалваният съдебен акт е валиден и допустим.
За да се произнесе по правилността на
първоинстанционното решение, настоящият съдебен състав взе предвид следното:
Районен съд – Враца е сезиран от ищците
И.П.И., ЕГН: **********, и Г.С.И., ЕГН: **********, с положителни установителни
искове за собственост с правно основание чл. 124 ГПК за признаване за
установено по отношение на ответниците Д.П.Б., ЕГН: **********, Н.Д.Б., ЕГН: **********,
С.Д.Б., ЕГН: ********** и "АГРО-ЕМ" ЕООД, ЕИК: ***, че ищците са
собственици въз основа на давностно владение на ½ /една втора/ идеална
част от Поземлен имот с идентификатор: 12259.1023.196 по кадастралната карта и
регистри на град Враца, одобрени със Заповед № РД-18-43/16.09.2005 на
Изпълнителния директор на АК с адрес на имота: гр. ***, с площ от 233 кв.м.,
ведно със Сграда с индентификатор: 12259.1023.196.1 със застроена площ от 51
кв.м. на един етаж, с предназначение – едноетажна жилищна сграда при съседи на
имота: 12259.1023.215, 12259.1023.197, 12259.1023.101, 12259.1023.195.
В исковата молба се сочи, че гореописаният имот е придобит
чрез покупко-продажба на 29.12.2008 г. с нотариален акт № 67, т.VI, н.дело №
846/2008 г. на нотариус, действащ в района на PC – Враца, вписан под № 026 от 29.12.2008
г., като Т. А. Б. продала имота на ответника Д.П.Б. и ищцата И.П.И. за сумата
от 6 050,00 лв. Ищците твърдят, че цялата сума била заплатена от тях. Посочват,
че Т. Б. е починала на 15.10.2009 г., а след смъртта й било разкрито саморъчно
завещание на 19.10.2009 г. от молителката И.П.И.. Съгласно Протокол за
обявяване на саморъчно завещание от 19.10.2008 г., същата била завещала на
08.12.2008 г. цялото си недвижимо имущество на И.П.И., ведно с описания по-горе
недвижим имот. Излагат се подробни съображения, че след изповядване на сделката
за покупко-продажба и преди смъртта й, Т. Б. била обгрижвана от ищците, тъй
като не е имала близки и роднини и собствено семейство, които да полагат за нея
грижи като възрастен човек. Същевременно първият купувач и ответник по сделката
– Д.Б., бил неин далечен роднина, който преди сключване на договора не търсил
прехвърлителката и не й помагал. Поради тази причина сочат, че ищците се
намирали постоянно в имота още преди да почине прехвърлителката като почиствали
двора, поддържали къщата с дребни ремонти, заплащали обикновените разходи по
него. След изповядване на сделката за покупко-продажба Д.Б. също не се
интересувал от имота, нито от прехвърлителката. Т. Б. починала на 19.10.2009 г.,
като два-три дни след смъртта й, ответникът Д.Б. ***, като ищците го заварили
да изнася мебели, включително бил демонтирал и водомера. Ищците прекратили
действията му, като той заявил, че не се интересува от имота и няма никакви
претенции към него. След този случай ищците сменили ключовете на къщата и на
портата, като от тогава Д.Б. изобщо не е посещавал имота. Ищците започнали да
поддържат имота, като целогодишно го посещавали и ползвали изцяло като свой.
Сочат, че на 09.09.2019 г. получили нотариална покана от "АГРО-ЕМ"
ЕООД, с която били уведомени, че дружеството е собственик на ½ идеална част от процесния имот, като било
заявено желание да бъде предадено с протокол владението на съсобствената
идеална част и дубликати от ключовете на портата и входната врата от имота за
споделено ползване в определена пред нотариус среща с дата и час. На
проведената среща на 19.10.2019 г. ищците заявили, че оспорват правото на
собственост на "АГРО-ЕМ" ЕООД, обективирано в нот.акт № 141 т. III, peг. № 402/25.11.2016 година на нотариус П. Ц.. Сочи се, ще
ищците, считано от 2008 г., владеят целия имот спокойно, явно, несмущавано,
непрекъснато и го своят, поради което намират, че са придобили и останалата
½ ид. част от него по давностно владение на основание чл. 79 ЗС. Твърди
се, че сключената сделка между Д. Б. и К. Б., от една страна, и
"АГРО-ЕМ" ЕООД, от друга страна, обективирана в нотариален акт № 141,
т. III, peг. №
402/25.11.2016 г. на нотариус П. Ц., представлява замяна на процесната ½
ид. част от имота с данъчна оценка на целия имот от 4 141,50 лв., като ответникът
"АГРО-ЕМ" ЕООД прехвърлил от своя страна притежавана от него ливада с
площ от 0.827 дка, VI категория, представляваща имот № 042012 в землището на с.
*** община Своге, находяща се в местността "Падината" при граници и
съседи: № 042013, № 042010, № 042011 и № 042014 с данъчна оценка от 55,80 лв.
за целия имот. В договора страните се договорили, че не си дължат доплащане.
Сочи се, че през 2017 г. е починала К. Б., като ответниците Д.Б., Н.Б. и С.Б.
са нейни наследници по закон. Считат, че направената разпоредителна сделка не
им е противопоставима, тъй като дори и след сключването й, владението на имота
не им е отнемано, не е било прекъсвано. Позовават се на изтекла в тяхна полза
придобивна давност повече от 10 години върху останалата ½ част от имота.
Считат, че договорът за замяна е нищожен като привиден и сключен при
заобикаляне на закона поради факта, че съществува значителна разлика между
стойността на заменяните вещи, като стойността на ½ идеална част с данъчна оценка от 4 141.50 лв.
е значителна спрямо стойността от 55.80 лв. и не е предвидено доплащане;
договорът за замяна нямал основание и липсвал мотив за сключването му.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК от страна на ответниците
Д.П.Б. и „АГРО-ЕМ“ ЕООД са постъпили писмени отговори, с които се оспорват
предявените искове. Ответникът Д.Б.
сочи, че е заплатил цената на придобитата от него част от процесния имот, както
и че в негова полза също е налице саморъчно завещание от Т. Б., съставено през
2007 г. В отговорите се твърди, че ответникът Б. не се е дезинтересирал от
имота, като същият е имал ключ от него, собственоръчно е извършвал поправки в
имота, заварявал е входната врата. Към края на 2015 г., когато отишъл в имота,
там бил посрещнат с юмруци от ищеца Г.С., който го изгонил от имота. През 2016
г. чрез борса за недвижими имоти извършил сделката по замяна на притежаваната
от него ½ ид. част от имота. На 25.11.2016 г. ответникът Д.Б. предал на
ответника "АГРО-ЕМ" ЕООД ключ от портата и сградата. Посочва се, че
извършената и вписана сделка е реална, не прикрива договор за покупко-продажба
на недвижим имот само заради факта, че в нотариалния акт е записано, че за
уравняване на дяловете не се дължи доплащане. Сочи се, че това е така, тъй като
преди това в офиса на дружеството била подписана разписка за сумата от 6 000,00
лв., според която дружеството заплатило на физическото лице преди сделката за
уравняване на дяловете посочената сума. Твърди се, че няколко дни след като е изповядвана
сделката – замяна на имоти, при ищците било изпратено от името на ответниците
лицето В. В. В., който да предупреди ищците за замяната като разговаря с тях,
но те се скарали с него.
За да се произнесе по основателността на жалбата,
въззивният съд обсъди събраните в първоинстанционното производство писмени и
гласни доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, при което приема за
установено от фактическа страна следното:
По делото е представено удостоверение за граждански брак, издадено въз
основа на акт за граждански брак № 118/1981 г., издаден от Общински народен
съвет гр. Враца, от което се установява, че на 19.04.1981 г. ищците Г.С.И. и И.П.
А., са сключили граждански брак, като съпругата е приела да носи фамилното име
на съпруга – И..
По делото са
приети като доказателства две саморъчни завещания, изготвени от Т. А. Б. на
17.05.2007 г. и на 08.12.2008 г. С двата документа Т. Б. завещава едни и същи
три имота /1. Къща с двор, находяща се на ***, гр. Враца; 2. Гора – 4 декара в
местността "Казов връх", гр. Враца и 3. Полски имот в местността
"Шаровитица", гр. Враца/ последователно – първо на Д.П.Б., а след
това на И.П.И.. Завещанието, съставено от Т. Б. на 08.12.2008 г., е обявено с
протокол за обявяване на саморъчно завещание № 17, том I, рег. № 9194/19.10.2009 г. по
описа на В. В. – нотариус с район на действие РС – Враца.
Установява
се от приетия по делото нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот от
29.12.2008 г. № 67, т. IV, рег. № 7793, нот. дело № 846/2008 г. по описа на Р. С. –
нотариус с район на действие РС – Враца, вписан в Служба по вписванията – Враца на същата
дата, че ищцата И.П.И. и ответникът Д.П.Б., в качеството им на купувачи, са
придобили от Т. А. Б., в
качеството й на продавач, собствеността върху процесния недвижим имот, а
именно: Поземлен имот с идентификатор: 12259.1023.196 по
кадастралната карта и регистри на град Враца, одобрени със Заповед № РД-18-43/16.09.2005
на Изпълнителния директор на АК с адрес на имота: гр.***, с площ от 233 кв.м.,
ведно със Сграда с индентификатор: 12259.1023.196.1 със застроена площ от 51
кв.м. на един етаж, с предназначение – еднофамилна жилищна сграда при съседи на
имота: 12259.1023.215, 12259.1023.197, 12259.1023.101, 12259.1023.195.
С нотариален
акт за замяна на недвижими имоти от 25.11.2016 г. № 141, т. III, рег. № 4201, нот. дело
№ 402/2016 г. по описа на П. Ц. – нотариус с район на действие РС – Враца,
ответникът Д.П.Б. и К. С. Б., от една страна, в качеството им на заменители, са
прехвърлили собствеността на притежаваната от тях ½ ид. част от
процесния недвижим имот на ответника "АГРО-ЕМ" ЕООД гр. Враца, който
от своя страна им е прехвърлил собствеността върху притежаван недвижим имот –
ливада с площ от 0,827 дка, шеста категория, представляваща имот № 042012 в
землището на с. ***, общ. Своге, обл. София, находящ се в местността
"Падината".
От съставена
разписка за платена сума се установява, че на 03.05.2016 г. ответникът Д.П.Б. е
получил от Е. Л. К., в качеството му на управител на ответното дружество "АГРО-ЕМ" ЕООД,
сумата от 6 000,00 лв., представляваща доплащане за обзавеждането, находящо се
в процесната сграда, намираща се в гр. *** в имот с идентификатор
12259.1023.196 по плана на гр. Враца.
Приета по
делото е и разписка за платена сума във връзка с извършената замяна на
недвижими имоти, удостоверяваща, че на 25.11.2016 г. ответникът Д.П.Б. получил
от Е. Л. К., в качеството му на управител на ответното дружество "АГРО-ЕМ" ЕООД,
сумата от 6 000,00 лв., представляваща доплащане за изравняване на дяловете на
заменените имоти и за имущество, находящо се в процесната сграда, намираща се в
гр. ***.
Приета като
доказателство е и скица на поземления имот № 15-37347-18.01.2019 г., издадена
от СГКК Враца, в която е отразено, че ищцата И.П.И. и ответникът "АГРО-ЕМ" ЕООД
са собственици на имота, при права – по ½ ид. част за всеки от тях.
Видно от
нотариална покана с рег. № 3298/04.09.2019 г. по описа на нотариус П. Ц., управителят
на "АГРО-ЕМ" ЕООД е уведомил
ищците И.П.И. и Г.С.И., че дружеството е собственик на ½ идеална част от
процесния имот, като последните са поканени да му предадат с протокол
владението на съсобствената идеална част и дубликати от ключовете на портата и
входната врата от имота за споделено ползване в определена пред нотариус среща
с дата и час. За проведената среща на 19.10.2019 г. е съставен констативен
протокол с рег. № 3502/19.09.2019 г. по описа на нотариус П. Ц., в който е
отразено, че в нотариалната кантора се е явил ищецът Г.С.И. и пълномощникът на
ищцата И.П.И. – адв. М.Г.. Констатирано е, че последните заявили, че оспорват
правото на собственост на "АГРО-ЕМ" ЕООД, обективирано в нот.акт №
141 т. III, peг. № 402/25.11.2016 г. на нотариус П. Ц., както и че
отказват да предадат владението на имота и ключове от същия за съвместното му
ползване, тъй като са придобили същия въз основа на изтекла в тяхна полза
придобивна давност.
По делото са събрани и гласни доказателства чрез разпита на шестима
свидетели.
От показанията на свидетелите В. П. С., П. Н. Б. и Б. Я. Б., намиращи се в
приятелска връзка с ищеца Г.И., се установява, че последният ползва процесния
недвижим имот от около 8-10 години. Свидетелите сочат, че ищецът използва
допълнително имота, а не като негово основно жилище. Същият поддържал имота и
го облагородявал. Дворното място било използвано за отглеждане на зеленчуци.
През годините извършил подобрения в имота, като подменил електрическата
инсталация, поставил водомер, поставил зелена декоративна мрежа, извършвал обща
поддръжка на имота. Свидетелите споделят, че през този период не са чували
други лица да са имали претенции към имота, не са виждали никой освен ищецът и
съпругата му да влизат в него, като знаели, че единствено ищецът И. притежавал
ключ от него.
От показанията на свидетеля Л. Е. К. – син на управителя на ответното
дружество "АГРО-ЕМ" ЕООД и работещ в същото, се установява, че във
връзка със замяната на процесния имот, през пролетта на 2016 г. е посетил
същия, за да извърши оглед, като къщата била отключена от ответника Д.Б.. Свидетелят посочва, че никой не живеел в
имота. След това се извършила замяната, като свидетелят посетил отново имота
през зимата на 2017 г., за да постави скеле за укрепване на къщата, която била
в лошо състояние. След това свидетелят извършил още едно посещение на имота,
като и трите пъти, в които ходил, не видял други лица, които да обитават имота.
Сочи, че след като изпратили нотариалната покана до ищците, катинарът на
вратата бил сменен, като известно време след това бил поставен отново стария
катинар. Потвърждава, че във връзка с извършената замяна на имоти, той предал
на ответника Д.Б. удостоверените в разписките суми.
От разпита на свидетеля К. А. И. се установява, че същият помагал преди
около 7-10 години на ответника Д.Б. да изнася мебели от процесния имот.
Посочва, че Б. му отключил катинара за вратата, като заявява, че не знае други
лица да стопанисват имота. Сочи, че през годините е минавал покрай имота, който
в момента е развалина и в лошо състояние.
От показанията на свидетеля В. В. се установява, че във връзка с процесния
имот съдействал на представляващия ответното дружество "АГРО-ЕМ" ЕООД
Е. К. /негов приятел/, тъй като последният бил инвалидизиран от около 7-8
години. Съдействието му се изразявало в това да отиде до процесния имот и в
случай, че открие съсобственика на имота, да го уведоми, че ответното дружество
"АГРО-ЕМ" ЕООД е придобило ½ ид. част от него. Сочи, че при
едното от посещенията му /през пролетта на 2017 г./ открил ищеца Г.И., който
бил в двора на имота, като го уведомил, че има нов съсобственик на имота. От
своя страна Г.И. заявил, че той е единственият собственик. Сочи, че често минава
покрай имота, който има запуснат вид.
При така
възприетата фактическа обстановка, настоящият съдебен състав прави следните
правни изводи:
По така предявените положителни установителни искове
за собственост ищците следва да докажат, че са придобили правото на собственост
върху 1/2 идеална част от процесния имот, въз основа на твърдения от тях
придобивен способ – изтекла в тяхна полза придобивна давност, при условията на
пълно и главно доказване.
По делото е установено, че с нотариален
акт за покупко-продажба на недвижим имот от 29.12.2008 г. № 67, т. IV, рег. №
7793, нот. дело № 846/2008 г. по описа на Р. С. – нотариус с район на действие
РС – Враца,
вписан в Служба по вписванията – Враца на същата дата, че ищцата И.П.И. и ответникът
Д.П.Б., в качеството им на купувачи, са придобили от Т. А. Б., в качеството й на продавач,
собствеността върху процесния недвижим имот.
Между
страните не се спори, че към момента на сключване на договора за покупко-продажба
ищците са били в граждански брак, а ответникът Д.Б. и К. Б. са били съпрузи. Не
е спорно и обстоятелството, че след смъртта си К. Б. е оставила за свои
наследници по закон съпруга си и двете си деца – Н.Б. и С.Б..
В
нотариалния акт за покупко-продажба не са посочени квоти, при които се
придобива собствеността върху имота от приобретателите, при което следва да се
приеме, че тя е придобита от ищците-съпрузи и ответника и неговата съпруга при
равни права, т.е. по ½ идеална част.
Съгласно
императивната разпоредба на чл. 41, ал. 1 ЗН отчуждението изцяло или отчасти на
една завещана вещ отменя завета относно това, което е отчуждено, дори и когато
вещта бъде отново придобита от завещателя или когато отчуждението бъде
унищожено по други причини, а не поради порок в съгласието. В настоящия случай
следва да се приеме, че последващото двете завещателни разпореждания от
17.05.2007 г. и от 08.12.2008 г. волеизявление на Т. Б. за прехвърляне на собствеността на
процесния имот по възмезден начин е отменило извършените от нея по-рано завети,
поради което същите не произвеждат правно действие.
Съдът намира, че в настоящия случай ищците
не са установили при условията на пълно и главно доказване, че са станали
собственици на притежаваната от ответниците ½ идеална част от процесния
имот въз основа на давностно владение. Това е така по следните съображения:
С Тълкувателно решение № 1/06.08.2012
г. по т.д. № 1/2012 г. на ОСГК на ВКС е прието, че при съсобствеността права на
собственост върху една и съща вещ се притежават от две или повече лица, а
количественото съотношение между правата се изразява в дялове, респ. идеални
части. Всеки от съсобствениците има правомощие да упражнява фактическа власт
върху общата вещ като се съобразява с правата на останалите. Независимо от вида
на правопораждащия факт /правна сделка, придобивна давност и др./, от който
произтича съсобствеността, е налице съвладение като правомощие, т.е
упражняването на фактическата власт отговаря на правото на собственост върху
съответната идеална част. Върху чуждите идеални части обаче съсобственикът няма
право на владение като правомощие и част от съдържанието на вещното право.
Затова той може да бъде техен владелец или държател в зависимост от намерението
си, тъй като може да се владее не само изцяло чужда вещ, но и чужда идеална
част от нея. Ако се предполага, че който има фактическа власт върху една изцяло
чужда вещ, я държи като собствена, то на още по-силно основание това се
предполага и за идеалните части от нея.
Презумпцията на чл. 69 ЗС в
отношенията между съсобствениците е приложима, но следва да се счита оборена,
ако основанието, на което първоначално е установена фактическата власт показва
съвладение. Независимо от правото на всеки от съсобствениците да ползва общата
вещ, то някой от тях може сам да упражнява фактическа власт върху цялата вещ,
без да се съобразява с правата на останалите. Това може да стане било като
въобще не знае, че и друг има право на собственост върху същия имот, било като
отнеме владението на останалите съсобственици и не ги допуска да го ползват
съобразно идеалните си части. В случаите, при които един от съсобствениците е
започнал да упражнява фактическа власт върху чуждата идеална част на основание,
изключващо владението на останалите, намерението му за своене се предполага.
Тогава е достатъчно да докаже, че е упражнявал фактическа власт върху целия
имот в сроковете по чл. 79 ЗС. Когато обаче основанието, на което е установена
фактическата власт, показва съвладение и съсобственикът е започнал да владее
собствената си идеална част, но да държи вещта като обща, то той е държател на
идеалните части на останалите съсобственици и презумпцията се счита за оборена.
Основанията, на които е възникнала съсобствеността, както и основанията,
на които е придобито владението на чуждите идеални части, могат да бъдат
най-различни, поради което винаги при правен спор трябва да се изследва
въпросът дали упражняването на фактическата власт е започнало за другиго и
следователно липсва намерение да се държи цялата вещ като собствена, или един
от съсобствениците е започнал да упражнява фактическа власт върху вещта на
основание, което изключва владението на останалите.
В настоящия случай по делото не се установи ищците да са започнали да владеят
самостоятелно чуждата за тях ½ идеална част от процесния имот,
собственост на ответниците. Липсват доказателства те да са отнели владението на
останалите съсобственици и да са останали единствени владелци. Действително
показанията на тримата свидетели В. С., П. Б. и Б. Б. са еднопосочни, че ищецът Г.И. е
ползвал имота от около 8-10 години, като го е поддържал, отглеждал зеленчуци в
него и извършвал подобрения, поради което настоящият съдебен състав ги
кредитира като обективно дадени. Нито едно обаче от посочените от свидетелите
действия, извършвани от ищеца в имота, не може да обоснове извод за започнало
самостоятелно владение от негова страна върху притежаваната от ответниците
идеална част от съсобствения имот. От свидетелските показания свидетелите К. И.
и Л. К. се установява, че същите са посещавали имота през периода, за който се
твърди, че е осъществявано владение от ищците, като същият им бил отключван от
ответника Д.Б.. Следователно ответниците са имали свободен достъп до имота,
което води до извод, че тяхното владение не е било отблъснато от ищците и
последните не са установили фактическа власт на основание, което да отрича
правата им. Съдът дава вяра на показанията на тези свидетели, тъй като са
непротиворечиви и намират потвърждение едни в други относно факта, че Д.Б. и
притежавал ключ от имота. Предвид всичко изложено настоящият съдебен състав
приема, че изначално не е била установена фактическа власт от ищците с
намерение за своене на идеалната част, собственост на ответниците, поради което
презумпцията на чл. 69 ЗС следва да се счита оборена.
Неоснователно е твърдението във въззивната жалба, че И.И. е
разбрала, че процесният имот ѝ е завещан при обявяване на завещанието на Т.
Б., като не е знаела към момента на сключването на покупко-продажбата, че има
саморъчно завещание на продавачката, следователно самосъзнанието ѝ е
било, че независимо от нотариалния акт, с който получава ½ ид. ч. от
имота, след като има завещание, то целият имот е нейна собственост. Видно от
отразеното в приетия като доказателство по делото Протокол за обявяване на
саморъчно завещание №
17, том I,
рег. № 9194/19.10.2009 г. по описа на В. В. – нотариус с район на действие РС –
Враца, на 19.10.2009 г. в кантората на нотариуса се е явила И.И., която е
поискала да бъде обявено оставеното в Нотариата саморъчно завещание на Т. Б..
Следователно не отговаря на обективната истина изложеното във въззивната жалба,
че И.И. не е знаела, че има саморъчно завещание, оставено от продавачката, след
като именно ищцата е поискала обявяването му четири дни след смъртта на
завещателката. Неоснователно е и твърдението, че обяваването на завещанието, с
което целият имот е завещан на ищцата преди извършването на разпоредителната
сделка от 29.12.2008 г. може да обуслови извод, че самосъзнанието й е било, че
целият имот е нейна собственост.
По начало упражняването на
фактическата власт продължава на основанието, на което е започнало, докато не
бъде променено. След като основанието, на което съсобственикът е придобил
фактическата власт върху вещта признава такава и на останалите съсобственици,
то го прави държател на техните идеални части и е достатъчно да се счита оборена
презумпцията на чл. 69 ЗС. Тогава, за да придобие по давност правото на
собственост върху чуждите идеални части, съсобственикът, който не е техен
владелец, следва да превърне с едностранни действия държането им във владение.
Тези действия трябва да са от такъв характер, че с тях по явен и недвусмислен
начин да се показва отричане владението на останалите съсобственици. Това е
т.нар преобръщане на владението, при което съсобственикът съвладелец се
превръща в съсобственик владелец. Ако се позовава на придобивна давност, той
трябва да докаже при спор за собственост, че е извършил действия, с които е
престанал да държи идеалните части от вещта за другите съсобственици и е
започнал да ги държи за себе си с намерение да ги свои, като тези действия са
доведени до знанието на останалите съсобственици. Завладяването частите на
останалите и промяната по начало трябва да се манифестира пред тях и осъществи
чрез действия, отблъскващи владението им и установяващи своене, освен ако това
е обективно невъзможно.
Според практиката на ВКС действията,
с които се демонстрира промяната на държането във владение, респ. промяната на
намерението на съсобственика или сънаследника да владее целия имот, следва да
бъдат конкретни по отричане правата на останалите съсобственици или сънаследници
и да са станали достояние на тези съсобственици или сънаследници. Такива
действия са например: отказът на ползващият имота сънаследник да допуска
останалите сънаследници в имота, доведеното до знанието на останалите
наследници намерение на владеещия сънаследник да се разпореди с имота само в
своя полза или такова ползване на имота, което ясно показва, че изключва
владението на останалите наследници /например отдаването му под наем на трето
лице и изричен отказ да се заплаща част от получения наем на останалите
наследници /в този смисъл Решение № 635 от 25.10.2010 г. по гр.д.№ 1405 от
По делото не са ангажирани доказателства, установяващи последващо
манифестиране промяната на намерението на ищците. За доказването на
отблъскването на владението на останалите съсобственици не са достатъчни
твърденията на свидетелите, че ищците са ползвали и обработвали имота. Никой от
разпитаните свидетели не установява предприемането на конкретни действия от
страна на ищците по отричане на правата на останалите съсобственици от вида на
гореизброените. Както правилно е отбелязал и първостепенният съд на проведената
среща на 19.10.2019 г, за която е съставен констативен протокол с рег. №
3502/19.09.2019 г. по описа на нотариус П. Ц., ищците заявили, че оспорват
правото на собственост на "АГРО-ЕМ" ЕООД, обективирано в нот.акт №
141 т. III, peг. №
402/25.11.2016 г. на нотариус П. Ц., както и че отказват да предадат имота и
ключове от същия за съвместното му ползване, тъй като владеят целия имот за
себе си, като едва от този момент /19.10.2019 г./ може да се приеме, че е
налице явно и недвусмислено манифестиране пред ответника –
съсобственик на имота, на промяна в намерението на ищците, изразяващо се в
държане
за себе си на идеалните части на ответното дружество с намерение да ги своят.
От показанията на свидетеля В. В. се установява, че при посещението му в
имота през 2017 г. Г.И. е заявил пред него, че той е единственият собственик.
Това действие не може да бъде прието като открито демонстриране на
промяна в намерението на ищеца, тъй като не е било насочено спрямо съсобственика на
имота, а освен това и от момента на извършването му не е изтекъл законоустановения
в чл. 79, ал. 1 ЗС 10-годишен срок.
Неоснователно е възражението във въззивната жалба, че първоинстанционният съд не е дал
конкретни примери в какво следва да се изразява отричането на правата на
останалите съсобственици през призмата на съвременните отношения. Действията, с
които съсобственикът превръща държането на чуждите идеални части във владение
за себе си, могат да бъдат различни, поради което и не може да се даде общ
отговор, валиден за всички случаи, какви конкретни факти и с какви конкретни
доказателства той следва да установи това. Във всеки отделен случай
обстоятелствата, установяващи преобръщане на владението, следва да бъдат
доказани конкретно от страната, която го твърди.
Действията по промяна на намерението
следва да са доведени до знанието на останалите съсобственици. Завладяването на
частите им по начало трябва да се манифестира пред тях и да се осъществи чрез
действия, отблъскващи владението им и установяващи своене, освен ако това е
обективно невъзможно. По реда на чл. 290 ГПК е създадена
практика /Решение № 214 от 28.10.2015 г. по гр. д. № 1919/2015 г. на I г. о. на ВКС/, според
която е обективно невъзможно да се манифестира промяната в намерението когато
невладеещият съсобственик е с неизвестно местожителство, напуснал е пределите
на страната преди години, не се е завръщал и не е проявявал никакъв интерес към
съсобствения имот. Състоянието на обективна невъзможност е изключение и поради
това не може да бъде прилагано разширително. То се отнася за случаи, при които
съсобствениците или изобщо не се познават, или между тях не съществуват никакви
отношения поради трайна отдалеченост във времето и разстоянието. Ето защо,
когато съсобствениците се познават, но живеят в различни населени места в
страната, то непосещаването на населеното място, където е имота, непроявяването
на интерес към него и неизвършването на действия, с които пряко се упражнява
правото на собственост, не обуславят обективна пречка /невъзможност/ за
демонстриране на намерението за своене от страна на владеещия съсобственик,
който желае да се ползва от придобивната давност /в този смисъл Решение № 17/01.03.2017 г. по гр.д. №
2923/2016 г., II г.о., ВКС/.
От
обстоятелствата по спора е видно, че не е била налице обективна пречка такова
демонстриране да бъде извършено по отношение на съсобствениците преди сключването на договора за замяна
на 25.11.2016 г. – Д. и К. Б.. Следва да се отбележи, че по
делото са останали недоказани твърденията в исковата молба, че след смъртта на Т.
Б. ответникът Д.Б.
се явил в имота, като заявил, че не се интересува от него и няма никакви
претенции към него. Както правилно е отбелязал и първостепенният съд, дори
да се приеме, че преди получаването на нотариалната покана ищците не са знаели,
че "АГРО-ЕМ" ЕООД е
придобило ½ ид. част от имота на 25.11.2016 г. /за което са узнали през
пролетта на 2017 г., видно от показанията на свидетеля В./, то на тях им е
бил известен съсобственикът на имота до този момент – ответникът Д.Б., тъй като
той е купувач на имота през 2008 г. заедно с ищцата И.И., като по отношение на
него не е съществувала пречка да бъде открит за манифестиране на промененото
намерение. Предвид това неоснователно е направеното във въззивната жалба
възражение, че ищците не
са знаели кои са другите съсобственици на останалите идеални части на имота, за
да отречат техните права и да демонстрират спрямо тях намерение за своене.
Предвид гореизложеното настоящият съдебен състав намира, че доказателствата по делото водят до еднозначния извод, че ищците не са придобили притежаваната от ответниците ½ идеална част от процесния имот въз основа на изтекла в тяхна полза придобивна давност.
По направеното възражение за нищожност на сключения договор за замяна
настоящият съдебен състав споделя заключението на първинстанционния съд, че какъвто
и да е изводът на съда, касаещ сделката за замяна на недвижими имоти, то това
не би рефлектирало върху крайния изход от делото, обусловен единствено от
установяване на елементите от фактическия състав на заявеното придобивно
основание – изтекла в полза на ищците придобивна давност.
За пълнота на изложението следва да бъде посочено, че съгласно чл. 26, ал. 2 ЗЗД нищожни са привидните сделки. Привидни са сделките, сключени при абсолютна симулация – когато между страните е постигнато вътрешно съгласие сделката да не прояви правните си последици между тях, както и сделките, с които се прикрива друго съглашение, чиито правни последици са целените от страните по сделката. Явната сделка е привидна и поради това нищожна, а прикритата сделка валидно обвързва страните и от нея се поражда право на изкупуване от съсобственика, ако са налице останалите предпоставки на закона. Когато собственикът на идеални части от имот цели да осуети правото на изкупуване на съсобственик чрез прикриване на продажба с друга сделка, договорът не е сключен в заобикаляне на закона, тъй като с него не се цели постигане на забранен от закона резултат. Резултатът от замяната е прехвърляне на собственост, който резултат не е забранен от закона.
Твърдяната симулация при извършване на замяната, като прикриваща продажба, не е установена по несъмнен начин по делото. Не е доказано, че договорът е симулативен и не е доказано да прикрива съглашение, с което страните желаят да се прехвърли правото на собственост вместо срещу прехвърляне собственост върху вещ, срещу заплащане на цена. Сключеният между ответниците договор е за замяна на недвижим имот срещу друг такъв, а съдържащите се по делото доказателства за доплащане на сума за изравняване на стойностите на заменените вещи не променят неговия характер и са допустими. За соченото основание за нищожност на договора – а именно неговата привидност, е ирелевантна еквивалентността на престациите по него. Само въз основа на посочените от ищеца твърдения, свързани със стойността на заменените престации, не може да се направи обоснован извод за привидност на договора за замяна.
При тези съображения настоящата съдебна инстанция също
намира така предявените положителни установителни искове за неоснователни. Тъй
като крайните изводи на двете съдебни инстанции съвпадат, обжалваното решение
на Районен съд – Враца следва да бъде потвърдено.
С оглед изхода на спора и на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, във вр. с чл. 273 ГПК въззивниците следва да бъдат осъдени да заплатят на въззиваемата
страна "АГРО-ЕМ" ЕООД сумата от 600,00 лв., представляваща разноски
за адвокатско възнаграждение за настоящата съдебна инстанция.
Така
мотивиран, Врачанският окръжен съд
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 260295/21.12.2020 г., постановено по гр. дело № 5163/2019 г.
по описа на Районен съд – Враца.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, във
вр. с чл. 273 ГПК И.П.И., ЕГН: **********, и Г.С.И., ЕГН: **********, да
заплатят на "АГРО-ЕМ" ЕООД, ЕИК: ***, сумата от 600,00 лв., представляваща разноски за адвокатско възнаграждение пред
въззивната инстанция.
Решението може да се обжалва с касационна
жалба пред Върховния касационен съд по правилата на чл. 280 ГПК в 1-месечен
срок от връчването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1.
2.