Разпореждане по дело №500/2015 на Окръжен съд - Благоевград

Номер на акта: 5632
Дата: 4 декември 2015 г.
Съдия: Диана Узунова
Дело: 20151200200500
Тип на делото: Частно наказателно дело
Дата на образуване: 2 декември 2015 г.

Съдържание на акта

Публикувай

Определение №

Номер

Година

25.1.2011 г.

Град

Благоевград

Окръжен Съд - Благоевград

На

01.25

Година

2011

В закрито заседание в следния състав:

Председател:

Маргарита Коцева

Секретар:

Атанас Маскръчки Илияна Стоилова

Прокурор:

като разгледа докладваното от

Атанас Маскръчки

дело

номер

20111200600021

по описа за

2011

година

и за да се произнесе, взе предвид следното:

В рамките на производство по реда на чл.243 от НПК е постъпила частна жалба от С. Д. Ш. от гр. Г. Д. срещу Определение № 4167 / 22.12.2010 год., постановено по ч.н. дело № 874 / 2010 год. на РС – гр. Г. Д., с което производството по делото е прекратено, поради процесуална недопустимост на жалбата на Ш. срещу Постановление на Р. П. – гр. Г. Д. от 29.11.2010 год. за прекратяване на наказателното производство по ДП № 258 / 2010 год. по описа на РУ на МВР – гр. Г. Д., водено срещу Д. Ж. К. от същия град, за престъпление по чл.311, ал.1, пр.1 от НК.

Според изложението в жалбата определението на районния съд е необосновано и незаконосъобразно, поради което се иска неговата отмяна. При това жалбоподателят Ш. твърди, че наред с инкриминираният документ, релевантен за престъплението по чл.311 от НК, е сезирал органите на досъдебното производство за “редица престъпления”, по които не е извършена проверка. Ето защо се иска разследването да бъде продължено в посока на останалите престъпления.

Въззивният съд, след като се запозна с материалите по делото и възраженията на жалбоподателя, намира за установено следното:

ДП № 258 / 2010 год. по описа на РУ на МВР – гр. Г. Д. е образувано срещу Д. Ж. К. от гр. Г. Д. с обвинение в това, че на 24.03.2006 г. в същия град, в качеството си на длъжностно лице – специалист в служба “ГРАО” при Общински администрация гр. Г. Д., в кръга на службата си е съставила официален документ – удостоверение за наследници № 426 / 24.03.2006 год. на Б. С. Г. – бивш жител на гр. Г. Д., в което удостоверила неверни обстоятелства, че лицето Б. Д. М. й е наследник – син, с цел да бъде използуван като доказателство за тези обстоятелства - престъпление по чл.311, ал.1, пр.1 от НК. С Постановление на Р. П. – гр. Г. Д. от 29.11.2010 год. производството е прекратено, като прокурорът е приел, че Д. К. не е извършила съставомерно деяние по чл.311, ал.1, т.1 от НК.

Срещу постановлението на РП – гр. Г. Д. за прекратяване на наказателното производство е подадена жалба от С. Ш. и е образувано ч.н. дело № 874 / 2010 год. по описа на РС – гр. Г. Д.. С Определение № 4167 / 22.12.2010 год. делото е прекратено, като по същество районният съд е приел, че жалбоподателят Ш. не се явява пострадало лице, поради което няма право на жалба и инициираното от него производство се явява процесуално недопустимо.

Настоящия състав на въззивния съд намира, че така обжалваното определение е постановено законосъобразно и обосновано:

Съгласно разпоредбата на чл.243, ал.3 от НПК право да обжалват постановлението на прокурора за прекратяване на наказателното производство имат обвиняемия, пострадалият или неговите наследници, или ощетеното юридическо лице. По силата на чл.74, ал.1 и 2 от НПК качеството на пострадал има лице, което е претърпяло имуществени или неимуществени вреди от конкретно престъпление. В случая, както правилно е отбелязал първоинстанционния съд, обект на документните престъпления по гл. IХ от особената част на НК са обществените отношения, свързани със съставянето, ползването и съхраняването на документите. С деянията по посочената глава от НК се накърняват реда и правната сигурност на документирането, затруднява се дейността на държавните и обществените органи, както и отношенията между тях и гражданите. Ето защо с оглед специфичния обект на тези престъпления, пострадал от тях не може да бъде физическо лице.

Безспорно, наред с указания общ обект, всяко документно престъпление застрашава или уврежда и известни по-близки обекти. Когато се касае до официален документ винаги е засегната в известна степен правилната дейност на държавните и общинските органи, а по-нататък вече - отделни права и интереси на организации и граждани. Престъпленията, свързани с частни документи, дават отражение върху правоотношенията, които съществуват или се претендира да съществуват между отделни граждани с оглед на изразеното в документа и неговото "правно значение. Този по-близък, конкретен обект на документните престъпления не означава, че засегнатите граждани или организации придобиват качеството на пострадал по смисъла на чл.74, ал.1 НПК, тъй като се касае до опосреден обект, а не до обществените отношения, които НК пряко защитава с разпоредбите, касаещи документните престъпления /Решение № 562 от 17.12.2009 г. на ВКС по н. д. № 639/2009 г., III н. о./.

Наред с това следва да се отбележи, че независимо от подаденото съобщение от жалбоподателя С. Ш. до органите на досъдебното производство, конституционно право на прокурора е да образува или откаже образуването на досъдебно производство, да прекрати образуваното такова или да внесе обвинителен акт срещу дадено лице за конкретно престъпление. В тази насока съдът не може да дава указания на прокурора. В производството по чл.243, ал.3 от НПК съдът проверява правилността на постановлението на прокурора, само ако бъде сезиран от лицата, посочени в този текст. Те са изчерпателно изброени в закона и кръгът им не може да се разширява. Това са обвиняемият, по отношение на когото е прекратено наказателното производство, и пострадалите от престъплението, които в съдебната фаза на процеса могат да бъдат конституирани като граждански ищци и частни обвинители. Само за тези лица при прекратяване на наказателното производство не съществува друга процесуална възможност да защитят правата си, освен чрез обжалване на постановлението. Съдът, при преценка на правилността на прекратяването, преценява спазени ли са техните права, а не - правата на други лица, засегнати от престъплението /Решение № 596 от 21.11.2002 г. на ВКС по н. д. № 504/2002 г., II н. о./.

При тези съображения атакуваното въззивно определение е законосъобразно и следва да бъде потвърдено.

Водим от горното и на основание чл.341, ал.2 и сл. от НПК вр. чл.243, ал.7 от НПК, съдът

О П Р Е Д Е Л И :

ПОТВЪРЖДАВА Определение № 4167 / 22.11.2010 год., постановено по ч.н. дело № 874 / 2010 год. на РС – гр. Г. Д., с което производството по делото е прекратено.

Определението не подлежи на жалба и протест.

Председател: Членове: 1.

2.