РЕШЕНИЕ
№
493 20.12.2023
г., гр. Добрич
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ДОБРИЧ, в
открито съдебно заседание на двадесет и осми ноември през две хиляди двадесет и
трета година, в касационен състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИРА
ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: СИЛВИЯ САНДЕВА
ИВЕЛИНА
ВЕЛЧЕВА
при участието на прокурора РАДОСЛАВ
БУХЧЕВ и секретаря МАРИЯ МИХАЛЕВА разгледа докладваното от съдия Ивелина
Велчева КАНД №565/ 2023 г. по описа на Административен съд – Добрич и за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на глава
ХІІ от АПК, във връзка с чл. 63в от ЗАНН.
Образувано е по касационна жалба
на Г.И.К. ЕГН **********, чрез адв. А.Д. срещу Решение № 20/17.08.2023 г. по
АНХД № 60/ 2022 год. по описа на Районен съд – Тервел, с което е потвърдено
Наказателно постановление № №22-0851-000654 от 26.05.2022 г. на Началник сектор
„Пътна полиция“ при ОД на МВР Добрич, с което за установено административно
нарушение на разпоредбата на чл. 174, ал. 3 предл. 1 от ЗДвП, на основание с
чл. 174 ал. 3 предл. 1 от същия закон му са наложени административни наказания
- глоба в размер на 2 000,00 лева и лишаване от права на управление на МПС за
24 месеца.
В касационната жалба се релевира
незаконосъобразност на атакувания съдебен акт поради нарушение на закона.
Въвеждат се доводи, че в
процесното наказателно постановление липсват изискуемите по закон реквизити
относно описание на
нарушението, дата и място на извършване, обстоятелства, при които е извършено,
както и на доказателствата, които го потвърждават, което има за последица
нарушаване на правото на защита на касатора. Според атакуващия от съществени процесуални
и материални пороци страда и актът за установено административно нарушение. Оспорват
се отразените в него обстоятелства, при които е извършено нарушението.
Възразява се срещу изводите на въззивната инстанция относно осъществяване
състава на административното нарушение. Противопоставя се на приетата
фактическа обстановка, субсумирана под правната норма. Заявява се, че касаторът
не е управлявал процесния автомобил. Навежда се, че с издаването на Заповед за задържане на жалбоподателя
с peг. № 355зз-22/06.05.2022 г., служителите на РУ - Тервел са лишили от
възможността касаторът да даде кръвна проба, с което по безспорен начин да
докаже, че не е употребявал алкохол. Оспорва се часа на съставяне на АУАН и
талона за медицинско изследване.
При тези аргументи се настоява съдът да
отмени решението на въззивната инстанция, респ. и атакуваното наказателно
постановление.
Ответникът по касационната жалба, редовно призован, не се явява и не се представлява.
Не изразява становище по жалбата.
Представителят на Окръжна прокуратура – Добрич изразява становище, че
касационната жалба е неоснователна, а решението на Районен съд-Тервел като
правилен и законосъобразен съдебен акт намира, че следва да бъде потвърдено.
Административен съд – Добрич, в касационен състав, като прецени
събраните по делото доказателства и наведени касационни основания, прилагайки
нормата на чл. 218 от АПК, намира следното:
Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена в срока по чл.
211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна в производството по делото, за която
решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, съгласно
разпоредбата на чл. 210, ал. 1 от АПК.
Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна.
За да се постанови обжалваното решение, е прието от Районен съд-Тервел,
че на 06.05.2022 г. около 02.30 часа Г.И.К.,***, в посока изхода на селото, като
водач на лек автомобил Ситроен Ц2, В 0376 ВМ отказва да бъде извършена проба за
алкохол с техническо средство „Алкотест Дрегер 7510“ с фабричен номер ARPM
0838. Издаден е талон на водача за
медицинско изследване № 072427/06.05.2022 г.
За така установеното нарушение по чл. 174, ал. 3, пр. първо от ЗДвП на касатора
е съставен АУАН № 654 Серия АД № 020708, в който са описани обстоятелствата при
проверката.
Въз основа на съставения АУАН и събраните в хода на производството
доказателства, административнонаказващият орган приема, че водачът е нарушил чл. 174, ал. 3, пр. първо
от ЗДвП и на основание чл. 174, ал. 3 от ЗДвП му налага административно
наказание „глоба“ в размер на 2 000.00 лв. (две хиляди лева) и „лишаване от
право на управление на МПС“ за срок от 24 месеца, като издава обжалваното пред въззивната
инстанция НП № 22-0851-000654 от 26.05.2022 г.
При така установените факти съставът на Районен съд – Тервел приема, че наказателното
постановление не страда от съществени пороци, които да налагат отмяната му и го
потвърждава изцяло.
Решението е допустимо, валидно и правилно.
Въззивната инстанция правилно и въз основа на събраните доказателства
установява фактическата страна на спора. Касационният състав споделя изложените
от въззивния съд изводи за правилно прилагане на материалния закон от
административнонаказващия орган при реализиране на отговорността, а доколкото
възраженията, поддържани пред настоящата инстанция преповтарят коментираните
вече от районния съд, то на основание чл.221, ал. 2 от АПК Административен съд
– Добрич препраща към мотивите на Районен съд-Тервел.
Правилото за поведение е, че водачите са длъжни да окажат съдействие и
да бъдат проверени за употреба на алкохол и/или наркотични вещества или техни
аналози, когато бъдат спрени за проверка и бъде поискано от тях това поведение.
Нарушението е формално, поради което е описано чрез две алтернативни форми на
изпълнително деяние, представляващо отклонение от дължимото поведение.
Осъществяването, на която и да е от двете алтернативни форми на изпълнителното
деяние, представлява основание за ангажиране на административнонаказателната
отговорност за нарушение на чл. 174, ал. 3 от ЗДвП. В настоящия случай деянието
се състои в отказа на водача да бъде проверен за употреба на алкохол, предвид
фактическите обстоятелства. С оглед на това безспорно в случая е установено, че
водачът от обективна и субективна страна е осъществил състава на нарушението по
чл. 174, ал. 3 пр. 1 от ЗДвП. Неоснователно е възражението в касационната
жалба, че не било ясно за какво деяние е санкциониран водачът. Последният е бил
длъжен да изпълни разпореждането на контролните органи и бъде проверен за
употреба на алкохол, именно това е изпълнителното деяние – отказ да му бъде
извършена проверка с техническо средство за установяване употребата на алкохол.
Като не е сторил това, той носи административнонаказателната отговорност, предвидена
в закона.
В АУАН и в НП са посочени всички относими обстоятелства. След като
съставомерното поведение се изразява в отказ от дължимо поведение, то се налага
изводът, че необходимо и достатъчно е да се конкретизират онези обстоятелства,
които пораждат задължението на водача да се подложи на проверка за употреба на алкохол,
а именно: управление на моторно превозно средство в съответния ден, час и
място, съответно покана да бъде проверен. Тези обстоятелства са отразени, както
в НП, така и в АУАН.
С оглед изложеното касационната жалба е неоснователна. Районен съд – Тервел
е постановил правилен съдебен акт, който следва да бъде оставен в сила.
Ответникът по жалбата не претендира разноски.
Така мотивиран и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, във връзка с чл.
63в от ЗАНН, Административен съд – Добрич, I касационен състав,
РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 20/17.08.2023 г. по АНХД № 60/ 2022 год. по
описа на Районен съд – Тервел.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: