Р Е Ш Е Н И Е
гр. София, 07.12.2021 г.
В И М Е Т О Н А Н
А Р О Д А
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО
ОТДЕЛЕНИЕ, І-29 състав, в публично съдебно заседание на девети декември
през две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РАДОСТ БОШНАКОВА
при
секретаря Михаела Митова, като разгледа докладваното от съдията гр. дело № 13504 по описа на
съда за 2018 година и за
да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени са искове по чл. 49 във вр. с чл. 45, ал. 1 от ЗЗД.
Ищцата Р.М.С. твърди следните обстоятелства за претендираните
от нея парични притезания: неправилна извършена от служител (д-р И. М.) на
ответника М.С.С. ЕООД, хирургична интервенция на 09.01.2018 г., изразяваща се дилатация
и кюретаж за изкуствено прекъсване на бременност, поради липса на обстоен преглед
преди операцията, погрешен подбор на хирургичен инструмент и използване на
същия в маточната кухина, довели до оставяне на плодни части и перфорация на задна
стена на матката, несвоевременното им констатиране и игнорирането на оплакванията
й, свързани с последващото й здравословното състояния - с поява на болки и напрежение
в горен епигаструм, а впоследствие обхванали дифузно корема, болки при уриниране
и дефикация, липса на апетит и безсъние, повишена температура; изписването й
като клинично здрава на 15.01.2018 г. и постъпването й по спешност за лечение на
23.01.2018 г. в УМБАЛ Света Марина ЕООД – гр. Плевен поради остри болки ниско в
корема, фебрилитет и усложнен гинекологичен статус – гноевиден секрет, болезнена
матка с увеличени размери и болезнени аднекси, за които е била поставена
диагноза пелвеоперитонит и проведеното консервативно лечение на които не било
резултатно и се наложило провеждане на 31.01.2018 г. на оперативно лечение за
премахване на матката (лапарохистероктомия), довело до загуба до детеродната й способност;
отстраняване на възпален апендикс при лечение проведено през периода 10.04.2018
г. – 16.04.2018 г. в УМБАЛ Света Марина ЕООД – гр. Плевен; причинени й в
резултат от немарливост при осъществяване на медицинската манипулация на
09.01.2018 г. на увреждания, изразяващи се в перфорация на маточна стена, животозастрашаващ
възпалителен процес от задържани плодни части, отстраняване на матката и загуба
на детеродната способност, апендектомия и хирургична менопауза – горещи вълни,
вагинална сухота, изпотяване и промяна в настроението; претърпени от тези увреждания
болки и страдания, сексуални и психологични проблеми, справедливото обезщетение
за които възлизало на 494100 лева, и направени във връзка с тях разходи за
болничен престой и извършени хирургични интервенции на обща стойност 5900 лева.
Претендира сумата 5900 лева обезщетение за имуществени вреди и сумата 494100
лева - обезщетение за неимуществени вреди (така допуснато на основание чл. 214,
ал. 1 от ГПК изменение на иска чрез увеличаване на неговия размер в съдебно заседание
на 09.12.2020 г.), заедно със законната лихва от 23.01.2018 г. за имуществените
вреди и от 09.01.2018 г. за неимуществените такива (така пояснение в съдебно заседание
на 11.07.2019 г.), и разноските по производството.
Ответникът М.С.С. ЕООД в законоустановения срок оспорва исковете, възразявайки че не
е налице причинна връзка между проведеното при него лечение и твърдяните от
ищцата увреждания, респ. отстраняването на матката. Излага съображения за
изключване на същата причинна връзка от липсата на данни за констатирани задържани
плодни части, свободна течност и съсиреци от кръвотечение в коремната кухина и
данни за висока температура при проведеното й лечение в МБАЛ Света Марина ЕООД и
извършването на изследвания (хистероскопия), които са невъзможни при
перфорирана матка, и неспазване от ищцата на предписания й лечебен режим.
Посочва, че дори и условно да се приеме наличие на перфорирана матка, е било
възможно антибиотично лечение и зашиване на матката, което в случая не е
осъществено в МБАЛ Света Марина ЕООД, а премахването й е било резултат от
преценката на лекуващия лекар в посоченото здравно заведение. Претендира разноски.
С определение от 18.06.2019 г., на основание чл. 219, ал.
1 от ГПК, З.У. АД е конституирано като трето лице помагач на ответника М.С.С. ЕООД, което изрично оспорва предявените искове.
Съдът, като прецени всички доказателства и доводи на
страните съгласно чл. 235, ал. 2 от ГПК, намира за следното:
По делото се установява от представените медицински
документи, а и безспорно между страните по производството, че ищцата Р.С. след
проведен преглед по амбулаторен лист № 545 от 18.12.2017 г. в ответното лечебно
заведение поради кафеникаво зацапване от гениталиите и установяване на продължителността
на бременността й (трета такава за нея) - 9 гестационна седмица и 5 дни, с
вероятен термин на раждане - *** г., е постъпила на 09.01.2018 г. в същото лечебно
заведение за прекъсване на бременността по нейно желание.
При постъпването си в лечебното заведение пациентката Р.С.
е съобщила за неясна последна редовна менструация, едно раждане по оперативен
път и един аборт и за придружаващо заболяване - тиреоидит на Хашимото, а от
проведените вагинално и ултразвуково изследвания се установило състояние на ВПО
на нераждала, влагалище - б.о. (без отклонения), ПВКУ - конично, матка - увеличена
за 3 лунарни месеца, аднекси (яйчници) - б.о., и сак с жив ембрион, отговарящ
на 13 гестационна седмица и 5 дни.
След проведените изследвания и предоперативна
анестезиологична консултация и преценка и дадено информирано съгласие за
медицински и хирургически процедури на 09.01.2018
г. в периода 12.10 ч. – 12.40 часа на ищцата Р.С. се е извършила операцията
Дилатация и кюретаж за прекъсване на бременност под венозна анестезия. Видно от
оперативния протокол № 27 от 09.01.2018 г., ИЗ № 267/2018 г. и епикриза за периода
09.01.2018 г. – 15.01.2018 г., операцията на ищцата Р.С. се е извършила от д-р
Илияна М. чрез поставяне на предна и задна валва, залавяне на шийката с
двузъбец, хистерометрия 14 см, дилатация на шийката до Хегар № 13 и евакуиране
съдържимото на маточната кухина чрез кюрета (голяма), абортцанг и вакуум канюла
№ 12.
В ранния следоперативен период - в 16.00 часа, ищцата Р.С.
се е оплакала от болки в корема, описани в книгата за наблюдения на болния като
такива дифузно в корема, при нормална перисталтика, микция и дефекация. В 20.00
часа тя отново се оплакала от болки в корема, които били отшумели след
терапията й от 16.00 часа, но се възобновили в 19.30 часа, като поради неповлияването
им от назначената в 20.00 часа терапия в продължение на около час, било направено
ултразвуково изследване (УЗИ), при което се установило малко количество на свободна подвижна течност (СПТ) пред и зад
матката и била предписана консултация с доц. д-р М. и д-р Н.. Състоянието
на ищцата Р.С. към този момент се установява и от дадените показания от
свидетелката д-р М. П.в съдебно заседание на 05.02.2020 г., която е присъствала
и участвала при проведеното от служител на ответното лечебно заведение УЗИ, при
което е установила и познанството й с ищцата отпреди, и показанията на която
съдът възприема за достоверни като възпроизвеждащи нейни лични възприятия, непротиворечивост
и подкрепящи се от други данни по делото. От показанията на свидетелката се
установява увреденото състояние на ищеца Р.С. към този момент, но не и шоково
или критично такова, болезненост в корема й и невъзможност да се изправи и да
позволи палпаторното й преглеждане, както и наличието на свободна течност в
корема. Наличието на последната като колекция от течност в малкия таз на ищцата
била установена от свидетелката и при извършен от нея по-късно преглед в
лечебното заведение, в която тя работила като началник отделение по патологична
бременност – ПСАГБАЛ Света София ЕАД (преди Т.К.). При този й преглед, проведен
около 2 седмици след прегледа, на който присъствала в М.С.С.
и за който липсват вписвания в книгите на болницата, без последното да поставя
под съмнение достоверността им, ищецът Р.С. е била насочена към хоспитализация
за провеждане на правилно лечение, но за което тя не се явила.
На 10.01.2018 г. се провела консултация на пациентката с
доц. В. М., която при УЗИ констатирала малко количество СПТ зад матката и раздути чревни бримки; матка - в AVF
(антеверзиофлексио), без отклонения (така наблюдения на болния от ИЗ и заключение
на първоначалната експертиза). Назначени били вливания и спазмолитици, антибиотик,
лед на корема и консултация с гастроентеролог, хирург и анестезиолог. При проведената
на същия ден консултация с гастроентеролог, д-р К.установила при пациентката балониран корем, дифузно болезнен при палпация, налична
перисталтика, а при УЗД – наличие на малко количество СПТ в пространството на Мерисон,
малък таз и около слезката, като е назначена обзорна графия на корема и изследвания.
От рентгенографията на корема са дилатирани тънкочревни бримки в горен и среден
етаж на коремната кухина с (хидроаерични) ХА нива, газови колекции на дебело
черво с ХА, деболочревни газови колекции в малкия таз, като е дадено заключение
за чревна (адинамична) непроходимост.
Поради продължаващи се оплаквания, включително и силна
болезненост в областта на епигастриума на 11.01.2018 г., без позиви за гадене и
повръщане, била проведена консултация (телефонна) с д-р Т., при която се
достигнало до вероятна диагноза за паралитичен илеус и назначена терапия с нивалин,
клизми, вливания. На следващия ден - 12.01.2018 г., оплакванията от болезненост
в корема продължавали и при УЗИ била установена отново СПТ зад матката и около десен яйчник, като е предписана и консултация
с хирург и ПКК за 13.01.2018 г., каквато е и извършвана през периода 09.01.2018
г. – 14.10.2018 г. и не са установени отклонения. Вечерта на 12.01.2018 г. е било
вписано състояние на значително подобрение на ищцата Р.С. и мек корем,
палпаторно слабо болезнен. В допълнителен лист към ИЗ са извършвани вписвания
за добро общо състояние, афебрилна, мек и спокоен корем и без субективни
оплаквания, а при палпация – слаби болки в корема.
На 15.01.2018 г. ищцата Р.С. е била изписана, като според
изготвената епикриза (екземпляр от която е получила с отбелязване в ИЗ) с
подобрение, включително и след възникналото усложнение, което не е наложило
допълнително оперативно лечение, и в добро общо състояние, афебрилна. Посочени
са дадени препоръки за ХДР и медикаментозно лечение, но не и техният вид, и са назначени
два контролни прегледа в рамките на 30 дни.
За състоянието на ищцата Р.С. след извършения аборт и
престоя й в М.С.С. ЕООД свидетелстват в съдебно
заседание на 11.07.2019 г. и Д.И. и Н.К., които са нейни приятелки и са
разбрали за проявените при ищцата болки и състоянието й от същите в ответното лечебно
заведение. Св. Д.И. е категорична за видимо лошото здравословно състояние на
ищцата след извършения аборт и за изразеното от други лекари специалисти, включително
и от лекар в С.М.д. ЕАД (при прегледа от който тя е присъствала), съмнение за
перфориране на матката, споделено с лекар от медицинския екип на ответника М.С.С. ЕООД, невъзприето от последния и определящ оплакванията
й като колит. Същите свидетелстват и за тревожното и объркано състояние, в
което тя е изпаднала поради изразените съмнения за перфориране на матката и
останали плодни части и желанието й да запази матката си, въпреки липсата на
готовност към този момент да имат свое дете с партньора й.
На 21.01.2018 г. в 20.40 часа, видно от ИЗ № 897/66 от
2018 г. и дадените в съдебно заседание на 11.07.2019 г. свидетелските показания
на Д.И. и Н.К., ищцата е постъпила за лечение в С.М.д. ЕАД поради болки ниско в
корема, предимно вдясно, след направен аборт по желание и при ултразвукови
данни за резидуа (останала в матката тъкан след аборт), като й е била поставена
диагноза „Обс. Резидуа пост интеррупционем.“ В статуса на пациентката от проведените
след приема й изследвания (вагинално и ултразвуково такова) са вписани данни за
ВПО на нераждала, влагалище - зацапано с течна кафява кръв, ПВКУ - конично, матка
- AVF, леко увеличена, слабо палпаторно болезнена, аднекси и параметри - б.о.,
Cavum Douglasi – свободен, и данни за обилен кръвоток в маточната кухина и субсерозен
миомен възел по фундус утери (дъното на матката), при които е била поставено
под наблюдение и антибиотична терапия. След проведените й прегледи на
22.01.2018 г. от лекуващия й лекар – д-р К., са вписани данни за добро общо
състояние и леки болки ниско в корема, проведена консултация с д-р Р. Д., леко
болезнена при палпация матка и без УЗ данни за СПТ в корема. Такива данни са
отразени и на 23.01.2018 г. с отшумяване на болките по данни от пациентката,
когато в 11.35 часа е констатирано напускането й на лечебното заведение и
непровеждане на назначените й изследвания и терапия, обосновало и нейното изписване
на 24.01.2018 г. с окончателна диагноза „Остра възпалителна болест на матката.“
През време на престоя й в С.М.д. ЕООД не са извършвани вписвания за
констатирана висока температура.
Последвалото лечение на ищцата Р. Стойково по настояване
на партньора й (така дадените пред настоящата съдебна инстанция свидетелски
показания) е продължило в УМБАЛ Света Марина - Плевен ООД, което лечебно
заведение е представило по делото изготвените за лечението й медицински
документи. Част от тези документи са представените епикризи от 05.02.2018 г. и
12.02.2018 г., като последната във варианти с различен лекуващ лекар и взет
материал за изследване (към исковата молба е приложена епикриза от 12.02.2018
г. с лекуващ лекар проф. д-р Г.Г.и взет материал за
хистологично изследване при проведеното оперативно лечение на 30.01.2018 г., а
в съдебно заседание на 26.09.2019 г. е представена такава с лекуващ д-р А.Л.и
без отбелязване за взет материал за хистологично изследване, какъвто обаче е
взет от пациентката и въз основа на който е било направено изследването, видно
от хистологично изследване № 1728, 29/2018 г.). За проведеното на ищцата лечение
през периода 23.01.2018 г. – 29.01.2018 г. е изготвена епикриза с окончателна
диагноза Пелвеоперитонит по ИЗ № 498/2018 г. (последната непредставена по
делото) с лекуващ лекар проф. д-р Г. Г., според която тя е постъпила по
спешност с анамнестични данни за болки ниско долу в корема и фебрилитет до 38.5
градуса след извършен аборт по желание, последна менструация на 02.10.2017 г.,
два аборта, три бременности, родено едно дете, без приемана терапия и фамилно
обременяване, за част от данните в която са и дадените от ищцата обяснения по
реда на чл. 176 от ГПК. В обективното състояние на гинекологичния й статус е вписано
ВПО – нераждала, влагалище – б. о., ПВКУ - конично, розово, ОЕСС – кръгъл, Can. Cerv. – затворен, Ex utero –
гноевиден секрет, матка - AVF, с леко общо увеличени размери и силно болезнена,
аднекси – силно болезнени, като в паракличните изследвания от 23.01.2018 г. са
показани високи стойности на утайка (СУЕ) – 55 мм/h, и С-реактивен протеин – 50.4 mg/l. Проведени са консултативни
прегледи за оперативна интервенция и медикаментозно лечение, в резултат от
системното неспазване на което и напускане на лечебното заведение се наложило
насочването й към оперативно лечение – лапорохистеректомия (оперативна
интервенция за премахване на матката). Изписана е на 29.01.2018 г. с тази препоръка
на лечение и при оплаквания с умерени до силни болки ниско долу в корема, задоволително
общо състояние, афебрилна, мек, умерено палпаторно болезнен в долната половина
корем и Ex vaginam с гноевидно изтичане.
В деня на изписването по ИЗ № 498/2018 г. и след
насочването й в стационара от д-р А.Л.(така и лист от 26.01.2018 г.) ищцата Р.С.
е приета в същото лечебно заведение по клинична пътека № 160 Нерадикално отстраняване
на матката за лечение на Пелвиоперитонеални сраствания при жени. В ИЗ № 647/2018
г., въз основа на която е изготвена и епикризата от 12.02.2018 г. за
проведеното й лечение през периода 29.01.2018 г. – 05.02.2018 г., за приема й на
29.01.2018 г. са вписани същите анамнестични данни и неповлияването й от проведеното
консервативно лечение, както и температура при приемането й – 36.6 градуса. Описани
са данни за гинекологичен статус – влагалище – б. о., шийка конично розова, Or. Ext. cc – кръгъл, Can. Cerv – затворен, Ex utero –
не изтича, матка – AFV, с леко общо увеличени размери, ляв аднекси - б.о, параметър
уплътнен, вдясно кистозна формация, Cavum Douglasi - ангажиран, и данни от УЗИ
- матка с р-ри 41 х 46 х 56 мм, ендометриум - 12мм, ляв яйчник - с размери 31 х
20 мм, и десен яйчник – с размери 27 х 23 мм.
През време на този й болничен престой на ищцата са се
провели 2 оперативни интервенции, за които са изготвени представените по делото
предопоперативни епикризи, протоколи за консултации и изследвания и листове. Първата
интервенция се е провела на 30.01.2018
г., като са се извършили диагностична хистероскопия и лапароскопия
от д-р Й.Й., за които последният е съставил оперативен
протокол № 418 от 30.01.2018 г. Видно от последния в хистероскопския етап на
операцията, осъществен чрез въвеждане на хистероскоп, иригирайки физиологичен
серум с налягане до 100 мм/Нg, в маточната кухина на
ищцата се установели остатъчни плодни части и перфорационно отвърстие по
задната маточна стена, а при лапароскопския й етап - кръв в коремната кухина около
50 мл и плътни сраствания на чревни бримки към задна маточна стена, като са взети
материали за микробиологично и хистологично изследване, с резултати от хистопалогичното
изследване № 1728, 29 от 30.01.18 г. - меки тъкани и плодни части с гноен ексудат, и от микробиологичното изследване – Ешерихия
коли.
На 31.01.2018 г.
за ищцата се е провела втората оперативна интервенция от д-р А.Л., като се
извършила лапаротомия по разреза на Пфаненщил с отстраняване на матката (хистеректомия)
без аднексите. През време на провеждането й са се установили около 100 мл мътна
течност в малкия таз, матка с леко общо увеличени размери, къслива, с възпалителни промени и плътни сраствания на чревни
бримки към задна маточна стена, покрити с фибринови налепи, и перфорационно
отвърстие по задна маточна стена и фундус утери с некротични ръбове и фибринови налепи. Взети са и материали от перитонеално
съдържимо за цитологично и микробиологично изследване, с резултати на перитонеално
съдържимо за цитологично изследване № 231/2018 - обилно левкоцити, еритроцити,
гнойно-хеморагичен ексудат, и от хистологично изследване № 1802-1807/18 от 31.01.2018
г. – маточна шийка б. о., секреторен ендометриум в обратно развитие, плодни
части, децидуа и хорионни въси с фиброзиране и възпалителни промени, множество
хорионни въси и трофобласт в разнокалибрени венозни съдове и възпалителни
инфилтрати и фибрин по серозата.
Ищцата е изписана 05.02.2018 г. афебрилна, с мек и
спокоен корем, и спокойна оперативна рана. Разяснения са й ХДР и терапия и са назначени
2 контролни прегледа в рамките на 30 дни.
Видно от ИЗ № 905/2018 г. за периода 09.02.2018 г. –
12.02.2018 г., изготвена от Хирургично отделение на УМБАЛ Света Марина - Плевен
ООД и приложените към нея медицински документи, ищцата на 09.02.2018 г., в
06.30 ч., е постъпила за лечение поради зачервяване, оток и болезненост на
предна коремна корема стена около пресен следопредоперативен цикатрикс с диагноза
„Абсцес на предната коремна стена“. Провела се е радикална ексцизия на абсцеса
и на 12.02.2018 г. тя била изписана, без данни за инфекция, с добре зарастваща
оперативна рана с оскъдна серозна секреция.
На 10.04.2018 г. ищцата Р.С. е постъпила отново в същото
лечебно заведение, видно от ИЗ № 2046/2018 г. и приложените към нея медицински
документи., поради болки ниско в корема и нарушена дефекация, с диагноза „Appendicitis
acuta.“ На 11.04.2018 г. се е провела лапароскопска апендектомия, при която се е
установил флегмонозно възпален апендикс с прилепнал десен аднекс към него, а от
проведеното хистопатологично изследване - флегмонозен апендицит. Тя е изписана
на 16.04.2018 г. афебрилна, без данни за възпаление, с добре зарастващи оперативна
рана.
Представени са по делото и бележки, издадени от УМБАЛ
Света Марина – Плевен ООД. Със същите е удостоверено получаването от болницата
на заплатена от ищцата Р.С. сума от 4300 лева за извършените й в болницата
оперативни интервенции през периода 29.01.2018 г. - 05.02.2018 г. и на сума от 1600
лева за осъществена друга такава през време на престоя й за периода 10.04.2018
г. – 16.04.2018 г.
За анализ на така представените медицински документи и
извеждане на изводи въз основа на тях относно релевантните обстоятелства са приети
заключения на първоначална и повторна и допълнителна съдебно-медицинска експертиза.
Според заключението на първоначалната експертиза при приема на ищцата Р.С. в ответното
лечебно заведение е установена бременността й в 13 гестационна седмица и 5 дни, проведени са параклинични
изследвания на кръв, урина, кръвна група, резус
фактор, време на кървене и на съсирване, без
влагалищна чистота, и са липсвали медицински противопоказания за извършване
на аборта по желание, за който ищцата е предоставила своето информирано
съгласие и за който лапароскопията не е приложим метод за прекъсване на
бременността. Вещото лице изяснява, че абортът е хирургична интервенция, която
в приблизително 10 % протича с усложнения, като перфорация на матката може да
настъпи през всеки етап от извършването на аборта и с всеки от използваните инструменти
- хистерометър, дилататори,
абортни щипци, кюрети. При перфорацията,
причинена от малък инструмент - хистерометър или
малък дилататор, и перфорационното отвърстие във
фундус утери, уврежданията са минимални и не е необходимо извършване на лапаротомия.
В тези случаи се провежда евакуация на маточното съдържимо, антибиотик, лед,
покой и наблюдение. При влошаване на състоянието, въпреки провежданото активно
консервативно лечение, с признаци на повишаване на температурата, левкоцитоза и перитонеално дразнене, се пристъпва към диагностична
лапароскопия. Когато перфорацията е с голям инструмент, задължително се
провежда диагностична лапароскопия, при която след локализацията на перфорацията
се преценява обемът на оперативната интервенция - да се запази матката, като се
зашие перфорационното отвърстие, или да се извърши хистеректомия. При станала
перфорация са налице внезапна остра болка в корема и признаци на шок, а при
неусложнените перфорации проявите на шок са по-слабо изразени. В случаите на
зараснала перфорация е възможно продължаване на медикаментозно лечение, но след
като матката е изпразнена от съдържание.
В ответното лечебно заведение се е извършила операцията Дилатация
и кюретаж за прекъсване на бременността на ищцата Р.С., осъществена под венозна
анестезия, като според изготвения за нея оперативен протокол прекъсването на
бременността й протекло по установените правила. Според вещото лице, ако е имало
перфорация, то моментът на перфорацията не е доловен, но поради болковия
синдром при ищцата са се провели редица диагностични и лечебни мероприятия,
които се провеждали и при перфорация на матката с малък инструмент. При изкуственото
прекъсване на бременността, което като манипулация се осъществява без видимост
и се разчита предимно на тактилния усет, винаги се допуска настъпване на евентуални
усложнения, включително и перфорация на матка (което е тежко и сравнително
рядко усложнение 0.3 - 0.8 %), като в случая проявата на болка при ищцата, без признаци
на шок и тежко общо състояние, не са насочили според вещото лице към възможност
за перфорация на матката й. Настъпването на усложненията при аборт се предопределяли от няколко фактора -
гестационен срок, метод за прекъсване на бременността, наличие на съпътстващи
бременността заболявания и опит на оператора, като за настъпване на перфорацията
като усложнение от значение е наличието на дистрофични промени в стената на
матката поради възпалителни изменения след аборт или усложнено раждане. В
случая предразполагащи фактори за евентуална перфорация на матка са били срока на бременността, предшестващото
раждане по оперативен път и извършения предходен аборт. Всяка перфорация
създава реална възможност за здравето на пациентката и тази опасност е
по-малка, когато се установи своевременно и се вземат мерки за лечението й. При
провеждане на лечение на ищцата в М.С.С. ЕООД не е
констатирана перфорация на матката, но е проведено консервативно лечение, което
е в съответствие с оплакванията и състоянието на пациентката, а и е приложима
за перфорация на матка, причинена от малък инструмент - хистерометър
или малък дилататор. В случаите на зараснала
перфорация вещото лице посочва за възможност от продължаване на медикаментозно
лечение, но след като матката е изпразнена от съдържание.
В заключението е посочено, че при наличие на задържани в
матката части от плодното яйце след извършеното абразио или няколко дни след
неговото извършване са налице кървене, различно по сила, повишена температура,
болезнена, мека, уголемена матка, отворен цервикален канал, наличие на
ехопозитивни структури при извършване на ехография, като това състояние, установимо не само по ехографски, но и по
клинични признаци, налага реабразио и антибиотично лечение. Понякога е възможно
в маточната кухина от задържане на малки участъци от плацентата или плацентарни
въси да се образува плацентен полип, който се формира след като задържаните
части се покриват с кръвни съсиреци, фибрин и съединителна тъкан и симптомите
на който са оскъдното, непостоянно кървене, като след третата или четвърта
седмица маточните контракции могат да изхвърлят този полип без кървене или в
други случаи кървенето да бъде обилно, налагащо хирургична намеса, като тази диагноза
се потвърждава чрез хистологично изследване и може да развие като усложнение
инфекция. В заключението (отговора на задача 25) и при изслушването си в
съдебно заседание на 05.02.2020 г. вещото лице изяснява, че при задържани
плодни части е възможно и пациентката да няма оплаквания и под въздействие на
маточните контракции тези задържани части да се експулсират от маточната
кухина, без да са налице усложнения, като именно защитните сили на организма на
пациентката обуславяли различния ход на заболяването. Изяснява също, че по
литературни данни 4-11 % от абортите по желание протичат с различни усложнения
като травма на шийката, непълна евакуация на плодното яйце, инфекциозни
усложнения, вътрематочни сраствания.
Според вещото лице обективните данни от оперативните
протоколи и изследвания в УМБАЛ Света Марина – Плевен ООД водят до извод за
задържани плодни части (резидуа) при ищцата Р.С. след
прекъсване на бременността й, извършено при ответното лечебно заведение, но не
и за перфорация на матката, при
усложнение на която е налице СПТ (отговор на задача 16), като
несвоевременното диагностициране на задържаните части от плодно яйце от лечебните
заведения, в които тя е постъпвала за лечение, и несистемното провеждане на консервативната
антибиотична терапия са имали значение за крайния резултат – отстраняване на
матката (хистероктомия). Именно последващите
усложнения на възпалителния процес на матката и вътрешни сраствания на червата
към матката са в причинно-следствена връзка със задържаните части на плодното
яйце, но не и настъпилият флегмонозен апендицит, наложил провеждане на лапароскопска
апендектомия и за който от хистологичната находка се установявало остър
флегмонозен апендицит, а не такъв развил се по съседство като усложнение на
хроничен възпалителен процес на аднексите.
Вещото лице изяснява, че хистероскопията, извършена на
30.01.2018 г. в УМБАЛ Света Марина – Плевен ООД, представлява ендоскопско изследване на маточната кухина, чрез което се
получава директна информация за анатомичните, физиологичните и патологичните
състояния на маточната кухина и се извършват вътрематочни манипулации с диагностична
и терапевтична цел. Процедурата при хистероскопия се свежда до трансформация на
маточната цепка в кухина чрез използване на раздуваща среда - газ (въглероден
двуокис и по-рядко двуазотен окис), физиологичен разтвор, източник на светлина,
хистероскоп - инструмент, който предава образа, и допълнителни инструменти за
извършване на вътрематочни манипулации с диагностична и терапевтична цел. При
перфорацията на матката не се получава пневмометра
или разширяване на маточната кухина с течни средства, поради изтичане на газта
или течностите, разширяващи маточната кухина, дистензионната
течност в кавума се изгубва и спада вътрематочното налягане, поради което хистероскопията не
може да се проведе. При изслушването си в съдебно заседание вещото лице посочва,
че за констатираното при оперативната интервенция перфорационно отверстие на
матката липсва описание от оператора дали то е зараснало или не, като е
възможно (така и вещото лице по повторната експертиза при неговото изслушване в
съдебно заседание на 09.12.2020 г.) същото да е зараснало за времето от
прекъсването на бременността на ищцата (09.01.2018 г.) до приемането й в
лечебното заведение в гр. Плевен (23.01.2018 г.).
Според заключението причината
за отстраняване на матката е възпалителният процес на матката, засягащ ендометриума, миометриума и серозата,
поради задържаните части от плодното
яйце, което се потвърждава и от хистологичните изследвания от 31.01.2018 г.,
но преди отстраняването й не е проведено своевременно реабразио, а проведено антибиотично
лечение, не е имало ефект поради системното
му неспазване и напускане на лечебното заведение от ищцата Р.М..
В заключението на първоначалната експертиза е посочено
също, че след остро изключване на яйчниковата функция по хирургичен път или
след прекратяване на дейността им под влияние на други причини се проявявя
посткастрационния синдром (ПКС), обективиран с топлинни пароксизми, хипертония,
депресивни състояния, понижена работоспособност, ендокринно-обменни нарушения и
по-изразена костна загуба, които се преодоляват в течение на две до пет години.
Този синдром може да се развие и след хистеректомия при запазване на яйчниците,
но в конкретния случай в по медицинска документация няма данни за проведени хормонални
и други изследвания и прегледи, от които да се направи извод за наличие на
изменение в здравния статус на ищцата в резултат от оперативното отстраняване
на матката й.
По делото е прието и заключение на повторна и
допълнителна експертиза, за което вещото лице е изслушано в съдебно заседание
на 09.12.2020 г. Според вещото лице при оплаквания след извършен аборт всеки акушеро-гинекологичен специалист извършва
проверка за перфорация и резидуа и когато наличието им или липсата, не може да
се установи амбулаторно, окончателното диагностициране се осъществява
стационарно. При леки случаи лечението е консервативно, а при съмнителни или по-тежки състояния се
прави диагностична лапароскопия, която може да премине в оперативна (при налагане
на шев на перфорационното отвърстие), като задължително през време на
лапароскопията се реабразира кухината на матката. Само при възпалителен процес лечението
е консервативно с двойна/тройна комбинация антибиотици, вливания, болкоуспокояващи
и т.н., като при напреднал възпалителен процес - пелвеоперитонит, той е
единственият перитонит, който се лекува консервативно, а не оперативно. След
анализ на медицинските документи за проведените прегледи и изследвания и назначени
терапии на ищцата и търсените от нея извън лекарския екип на ответното лечебно
заведение медицински консултации и отчитайки липсата на съмнение за резидуа или
механично увреждане на матката (перфорация) до извършването на хистероскопията
на 30.01.2018 г., вещото лице е достигнало до извод за липса на данни за механично
увреждане, вкл. перфорация на маточна стена, и за задържани части от концепсуса
по време на престоя на ищцата в М.С.С. ЕООД. Изводът
за последното вещото лице обосновава и с възможността хориални въси и децидуа
да се намерят в малки количества след аборт до третия лунарен месец, дори и при
най-добре изпълнената манипулация, тъй като е възможно при ненужно почистване
да се засегне с неблагоприятни последици функционалният слой на регенериращия
се ендометриум, който в случая при ищцата отговарял на фазата и деня от менструалния
й цикъл. Според заключението противоречивите вписвания в медицинските документи
и липсата на описано перфорационно отвърстие в хистопатологичните изследвания изключвали
перфорирането на матката при прекъсването на бременността на ищцата в ответното
лечебно заведение, която перфорация следвало да е зараснала към момента на извършената хистероскопия в УМБАЛ
Света Марина ЕАД, при която вероятно при описаното в медицинските документи
състояние на матката е настъпило механичното й увреждане. Хистеректомията в
случая е извършена в интерес на пациентката, но тя не е резултат от
непрофесионално или във вреда на пациентката медицинско обслужване, а от
нейното поведение, свързано с неизпълнение на предписаната й терапия и дадени
указания и с неспазване на болничния режим, и довело до еволюция на
възпалителния процес с необратим след определен момент край – хистеректомия.
За претърпените от ищцата Р.С. неимуществени вреди са
разпитани св. Д.И. и св. Н.К. – близки нейни приятелките. Същите сочат, че след
случилото се ищцата се променила – от весел и изпълнен с положителна енергия
човек се превърнала в емоционално нестабилен такъв като почти постоянно плачела
и изпитвала нетърпимост към бременни жени на нейната възраст, тъй като знаела,
че не може да има вече дете с мъжа до себе си и с който тя искала да създаде
свое семейство. Отслабнала около 13 кг и постоянно изпитвала предменструални симптоми
– изпотяване, задушаване и треперене.
Прието по делото е и заключение на съдебно-психологическа
експертиза, изводите на което съдът възприема като обективно и компетентни от
вещото лице. От същото се установява, че при ищцата Р.С. е налице посттравматично
стресово разстройство при разстройство в адаптация, като последица от преживяното
и загубата на детеродната й способност. Вещото изяснява, че периодът на
възстановяването й ще е дълъг и не се изключва възможност за живот в постоянна
психотравма, включително и поради наличието на психосоматичен терен, обусловен
от наличието на есенциална хипертония, синдром на Хашимото, гастрит и анемия.
Представена е по делото и застрахователна полица от
11.10.2017 г. по сключена застраховка Професионална отговорност на лицата,
упражняващи медицинска професия, между ответника М.С.С.
ЕООД и третото лице помагач З.У. АД, изключените рискове по която не са предмет
на разглеждане в настоящото производство.
Други относими доказателствени средства в предвидените от
процесуалния закон срок не са ангажирани по производството.
При така установените данни съдът приема от правна страна
следното:
Когато вредоносните последици настъпват от действие или
бездействие на лице, на когото е възложено да извършва определена работа, то
правният субект, който е възложил тази работа, следва да носи уредената в чл.
49 във вр. с чл. 45 от ЗЗД гаранционно-обезпечителна отговорност за виновното
деяние (действие или бездействие) на лицата, на които е възложил работата.
Когато при изпълнение на така възложената работа е допуснато нарушение на
предписани или други общоприети правила, отговорността е по чл. 45 от ЗЗД,
съответно чл. 49 от ЗЗД. В този смисъл са задължителните за съда тълкувателни
разяснения, дадени в т. 3 от Постановление № 4/1975 г. на Пленума на ВС и т. 2
от Постановление № 17/1963 г. на Пленума на ВС. Предвид тези съображения и при
установена лекарска грешка отговорността се носи от лечебното заведение, което
представлява обособена структура, в която лекари самостоятелно или с помощта на
други медицински и немедицински специалисти осъществяват всички или някои от
дейностите по диагностика, лечение, рехабилитация на болни, описани подробно и
изчерпателно в чл. 2 от Закона за лечебните заведения ЗЛЗ). Лечебното
заведение има правното положение на работодател, респ. възложител на работа на
посочените по-горе лица и ако последните причиняват виновно и противоправно
вреди на пациенти при или по повод упражняване на своята дейност, то носи
гражданска отговорност за техните действия или бездействия. Отговорността на лечебното
заведение е за виновно чуждо поведение.
Следователно, за да възникне гаранционно-обезпечителната
отговорност на възложителя за причинени вреди при или по повод на уговорената
работа, трябва в обективната действителност да са настъпили следните материалноправни
предпоставки в съотношение на кумулативност: деяние - действие или бездействие;
противоправност - несъответствие между правно дължимото и фактически осъщественото
поведение; вреди, изразяващи се неблагоприятно засягане на имуществената сфера
на увредения или накърняване на неговия телесен интегритет; причинно-следствена
връзка между противоправното поведение и настъпилите вреди; вина на делинквента,
която съобразно уредената в чл. 45, ал. 2 от ЗЗД оборима презумпция се
предполага, и виновното лице да е причинило вредите при или при повод на
изпълнение на възложената работа. Отговорността на възложителя, респ. на лечебното
заведение като такъв, не би възникнала, ако причината за вредата е случайно събитие
или непреодолима сила или ако ищецът не може да докаже непозволеното увреждане,
фактическият състав на което включва посочените материалноправни предпоставки.
Установи се от преценката на доказателствената съвкупност
по делото, че причините за настъпилите усложнения от изкуственото прекъсване на
бременността (аборт) на ищцата Р.С. по нейно желание, изразяващи се в перфорация
на матката и задържани части от плодно яйце и последващите такива –
пелвеоперитонит и хистероктомия, са резултат от извършването му и
несвоевременното им диагностициране и лечение от работещите при ответното лечебно
заведение медицински специалисти. Не се установи обаче от същата
доказателствена съвкупност настъпилият при ищцата Р.С. възпален апендицит, наложил провеждането на лапароскопска апендектомия,
да е настъпило усложнение, респ. да е в причинно-следствена връзка с извършения
при ответното лечебно заведение аборт. Установеният от хистологичната находка остър
флегмонозен апендицит изключва възпалението му да е усложнение от предходния
възпалителен процес, респ. от хроничен възпалителен процес на аднексите.
Доказването се осъществява с доказателствени средства.
Последните са косвени, когато чрез тях се доказват факти, въз основа на които
съдът може да направи логически извод за осъществяването на правнозначимите
факти, предвидени в хипотезата на приложимата правна норма. За да се постигне
пълно (несъмнено) доказване чрез косвени доказателствени средства, е необходима
такава система от доказателствени факти, която да създаде сигурност, че фактът,
индициран чрез съвкупността на доказаните доказателствени факти, наистина се е
осъществил (в този смисъл решение № 61 от 01.03.2016 г. по гр. дело № 4578/2015
г., на ВКС IV ГО, решение № 262 от 11.05.2010 г. по гр. дело № 1155/2009 г. на
ВКС, ІV ГО, и други). Изхождайки от тези правни съображения, настоящият състав
на съда намира, че гореописаните доказателствени средства, разгледани в тяхната
съвкупност, обосноват в достатъчна степен сигурност, за да може въз основа на
тях да се приеме, че ищцата Р.С. е имала перфорация на матката и задържани плодни
части (резидуа) след изкуственото прекъсване на бременността й, извършено при ответното
лечебно заведение, поради което и по изложените по-долу съображения възраженията
на ответника в обратния смисъл се явяват неоснователни.
Съдът не възприема изводите на медицинските експертизи за
липса на перфорационно отвърстие на матката на ищцата през време на прекъсване
на бременността в ответното лечебно заведение и на повторната експертиза за
липсата на останали в матката й плодни части след осъщественото интеррупцио -
резидуа. Последният извод не е съобразен с категоричните данни в оперативните
протоколи и хистопатологичните изследвания за наличие не само на хорионни въси
и децидуа, но и на плодни части, наличието на които несъмнено е от бременността
на ищцата Р.С., за изкуственото прекъсване на която тя е постъпила в М.С.С. ЕООД. При изводите пък за липсата на перфорационно
отвърстие вещите лица не са взели предвид категоричните данни по делото за установената
от дежурния лекар на ответното лечебното заведение в присъствието на д-р М. П.СПЧ
пред и зад матката на ищцата, установена и при проведената на следващия ден в
болницата консултация с доц. д-р В. М. и в последващи такива, описаното от
свидетелите тежко здравословно състояние на ищцата след проведения аборт,
включително и за невъзможността от палпаторното й преглеждане, както при
прегледа й в деня на аборта, така и около две седмици след него при прегледа й
от д-р М.П.в болницата, в която работи, макар и той да не е документно удостоверен
в същата. Именно наличието на тази СПТ е посочена от вещото лице по първоначалната
експертиза за симптом при перфорация
на матката като усложнение от извършен аборт, в каквато насока са и категоричните
свидетелски показания на д-р М.П., присъствала като специалист при прегледа на
ищцата Р.С. вечерта след извършения й аборт, при който е установена и СПЧ в
малкия й таз. Тези изводи и безкритичността към предприетите действия относно
здравословното състояние на ищцата са в противоречие с изложеното от вещите
лица при наличието на оплаквания след извършения аборт и необходимите прегледи
и изследвания за изключването именно на задържаните плодни части и перфорацията
на матката като възможни усложнения след прекъсване на бременността. Не са
взети предвид и липсата на предприети действия, които да изключат перфорацията
на матката на ищцата както поради наличието на СПТ в малкия таз на ищцата, така
и поради изразеното съмнение от друг лекар специалист за такова механично
увреждане, което макар и да не е вписано в ИЗ при ответното лечебно заведение е
съобщено от приятелка на ищцата Р.С. (св. Д.И.) на лекар от ответното лечебно заведение.
От вещото лице по повторната и допълнителна експертиза не е взет предвид и фактът
не само, че не са предприети посочените действия от ответното лечебно заведение
М.С.С. ЕООД, но и че предприетите в болницата такива
- антибиотик, лед, покой и наблюдение, като консервативно лечение на пациент,
са приложими при перфорация на матка, причинена от малък инструмент (така заключението
на първоначалната експертиза).
Гореизложеното и установените по несъмнен начин
релевантни факти за получените от ищцата Р.С. силни болки в корема около 3 часа
след извършения аборт, тежкото й състояние, непозволяващо нейното палпаторно
преглеждане, и наличието на СПЧ в малкия й таз – пред и зад матката,
констатирани в същия ден от лекари специалисти, преценени заедно с данните за
перфорационно отвърстие по задна стена и дъното на матката, наличие на меки
тъкани, плодни части с гноен ексудат, възпалителни инфилтрати и фибрин по
серозата на матката, констатирани в оперативните протоколи от различни лекари
(оператори) и хистопатологичните изследвания, водят до логичния извод, че перфорирането
на матката и задържаните части от плодното яйце представляват настъпили усложнения
от извършеното при ответното лечебното заведение прекъсване на бременността на
ищцата в 13-та гестационна седмица и 5 дни и при отсъствие на изискуеми показатели
на параклинични изследвания. Именно несвоевременното им диагностициране като
възможни усложнения и винаги предполагаеми такива от АГ специалистите при
оплаквания на пациентка след извършен аборт и ненавременното и адекватно на
състоянието й лечение са довели до усложнения на възпалителния процес на
матката и вътрешни сраствания на червата към нея, респ. до отстраняването на матката
(хистероктомия) на ищцата Р.С..
Съгласно чл. 81 от Закона за здравето (ЗЗ) всеки
български гражданин има право на достъпна медицинска помощ, осъществявана въз
основа на прогласените в закона принципи, сред които и принципите на своевременност, достатъчност и качество
на медицинската помощ и зачитане правата на пациента. Последните са регламентирани
в чл. 86 от ЗЗД и сред най-съществените от тях са правото на пациента на повече от едно медицинско становище
относно диагнозата, лечението и прогнозата на заболяването, правото да бъде информиран ясно и достъпно за
здравословното му състояние и методите за евентуалното му лечение, правото на сигурност
и безопасност на диагностичните и лечебните процедури, провеждани по време на
лечението му, правото на достъп до
най-добрите практики и правото да се избягва ненужното страдание и болка. Във
всички предвидени в чл. 89, ал. 1 от ЗЗ хипотези, сред които е и хипотезата на
хирургични интервенции, пациентът и другите лица по чл. 88 от ЗЗ следва да
бъдат уведомени за: диагнозата и характера на заболяването; целите и естеството
на лечението, разумните алтернативи, очакваните резултати и прогнозата;
потенциалните рискове, включително страничните ефекти и нежеланите лекарствени
реакции, болка и други неудобства,; вероятността за благоприятно повлияване,
риска за здравето при прилагане на други методи на лечение или отказ от
лечение, и да предоставят информирано съгласие.
Хирургична интервенция представлява и абортът, който е
изкуствено прекъсване на бременност, извършвано по желание и по медицински
показания и при условия и ред, регламентирани в Наредба № 2 от 1.02.1990 г. за
условията и реда за изкуствено прекъсване на бременност (Наредбата). В чл. 7 от
Наредбата е предвидена възможността абортът по желание да се извършва по искане
на всяка бременна жена, ако срокът на бременността й е до 12 гестационни
седмици и няма заболяване, при което прекъсването на бременността може да доведе
до усложнения, заплашващи здравето и живота й, посочено в списъка по приложение
№ 1 от Наредбата. На бременната жена, която желае да й бъде извършен аборт,
личният (семеен) лекар или специалист акушер-гинеколог от лечебно заведение за
извънболнична помощ по неин избор установява срока на бременността и липсата на
медицински противопоказания за извършване на аборта и осигурява извършване в
10-дневен срок на параклинични изследвания на кръв, урина, кръвна група,
фактор, време на кървене и на съсирване, влагалищна чистота, след което незабавно
я насочва към лечебно заведение по чл. 10 от Наредбата за извършването на аборта
– чл. 8 и 10 от Наредбата.
В случая за прекъсването на бременността на ищцата не е
имала медицински противопоказания, но то е извършено от лекар акушер-гинеколог
при ответника МБАЛ Света Марина ЕООД по нейно искане при установен срок на
бременността й от 13 гестационни седмици и 5 дни, който също е предопределящ за
настъпването на усложнения при аборт (така заключението на първоначалната
експертиза), и при липса на показателя влагалищна чистота като част от
извършените при нейния прием параклинични изследвания. Независимо от
изложеното, значимо за отговорността на ответното лечебно заведение е установената
по делото причинна връзка между извършения аборт и последващото поведение на
медицинските му специалисти и причинените на ищцата Р.С. усложнения на
здравословното й състояние. Възможността за настъпването на различни усложнения
от извършването на аборт, включително и на задържани части от плода и
перфорация на матката, не освобождават ответното лечебно заведение от
отговорност при липсата на своевременност и достатъчност на предоставената на
пациентката медицинска помощ чрез използване на съответни на здравословното й състояние
диагностични и лечебни процедури, установени от добрата медицинска практика.
Противоправното поведение на медицинските специалисти при
ответното лечебно заведение се дължи не само в допуснатите от оператора
предвидими усложнения на извършения на ищцата Р.С. аборт, обусловени и от
гестационния срок на бременността, и опита на оператора, но и в липсата на
предприети действия за своевременно им диагностициране и лечение, което да е
съответно на нейното здравословно състояние. При категоричните данни за СПТ
около матката на ищцата, която е сигурен симптом за перфорационно усложнение от
извършения аборт, и съобщеното становище на други АГ специалисти за състоянието
й, на което тя несъмнено е имала право като пациент, не е проведена нито
евакуация на маточно съдържимото, приложима при перфорация, причинена от малък
инструмент, нито диагностична лапароскопия, осъществявана при влошаване на
здравословното състояние на пациентката или перфорация от голям инструмент, които
процедури са могли съобразно добрата медицинска практика да осигурят адекватно
на състоянието й консервативно и/или оперативно лечение, а при отсъствие на
такова лечение е изготвена епикриза с вписване като изход на заболяването
„Клинично здрава“. Макар и при вписаните в медицинските документи данни,
включително и за клиничните оплаквания на пациентката, извършването на диагностичната
лапароскопия да не е била задължителна процедура, последното не променя извода
за осъществено от медицинските специалисти при ответното лечебно заведение
противоправно поведение. Предвид тези съображения, съдът намира за установен
фактическия състав, обуславящ възникването на гаранционно-обезпечителната отговорност
на ответника М.С.С. ЕООД за противоправното
му поведение по реда на чл. 49 от ЗЗД.
Тъй като неимуществените вреди, които представляват
неблагоприятно засягане на лични, нематериални блага, не биха могли да бъдат
възстановени, предвиденото в закона обезщетение не е компенсаторно, а заместващо
и се определя съобразно критериите, предписани в чл. 52 от ЗЗД – по
справедливост от съда. Съгласно Постановление № 4/1968 г. на Пленума на ВС
понятието „справедливост” по смисъла на чл. 52 от ЗЗД не е абстрактно понятие и
е свързано с преценката на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства,
които трябва да се имат предвид от съда при определяне на размера на обезщетението.
При определяне на това заместващо обезщетение на ищцата
следва да се вземе предвид както причинените от извършения й аборт усложнения -
перфорация на матката и задържани части от плодно яйце, и последващите такива –
пелвеоперитонит и хистероктомия, които несъмнено са и причинили болки и
страдания, установени и от свидетелските показания, така и наличието на посттравматично
стресово разстройство при разстройство в адаптация, като последица от
преживяното и загубата на детеродната й способност, периодът на възстановяване
от който е продължителен и не се изключва като постоянна психотравма. Съобразявайки
посочените обстоятелства, както и зрялата възраст на ищцата Р.С. - 39 години, която
е и фертилна такава, като даваща й естествена способност да създаде потомство
със своя партньор, и в която тя е осъществявала своето родителство над непълнолетната
си дъщеря (16-годишна към този момент), съдът намира, че справедливото
обезщетение за претърпените от нея неимуществени вреди съгласно чл. 52 от ЗЗД следва
да бъде определено в размер на 80000 лева. Причините за прекъсване на една бременност
могат да бъдат различни, включително и такива, свързани с възможността за
създаване на семейство с партньора и с даваната подкрепа от последния, поради което
взетото решение за прекъсването й, включително и на предходна такава, не влияе
върху страданието на жената от невъзможността да има свое дете с партньора, с
който тя иска да създаде семейство, поради което и наведените възражения от
ответното дружество в обратния смисъл съдът намира за неоснователни.
По делото се установи от съвкупната преценка на
представените медицински документи и служебна бележка от УМБАЛ Света Марина –
Плевен ООД, че ищцата Р.С. е извършила разходи за медицински услуги общо в
размер на 4300 лева, които са били необходими и използвани за лечението й през
периода 29.01.2018 г. – 05.02.2019 г. Следователно извършените от ищцата разходи
са в причинна-следствена връзка с противоправното поведение на делинквента,
отговорността за което по изложените вече съображения носи ответното лечебно заведение.
Настоящият състав на съда обаче намира за основателно
направеното от ответника М.С.С. ЕООД възражение за неспазване
от ищцата Р.С. на предписвания й режим на лечение, но не като водещо до отсъствие
на причинната връзка между противоправното поведение и вредата, а до съпричиняване
на причинените от деликта вреди на ищцата. Съобразно дадените с точка 7 от
Постановление № 17/1963 г. на Пленума на ВС тълкувателни разяснения за
правилото за съпричиняване по чл. 51, ал. 2 от ЗЗД, такова е налице, когато с
действието или бездействието си пострадалият обективно е способствал за
настъпване на вредоносния резултат или за увеличаване размера на вредоносните
последици, т. е. когато приносът му в настъпването на увреждането е конкретен,
независимо дали поведението му като цяло е било противоправно. В случая от медицинските
документи и заключение на медицинската експертиза се установи, че назначаваното
и провеждано в последващите лечебни заведения, в които ищцата е постъпвала за
предоставяне на медицинска помощ, антибиотично лечение не е имало ефект поради
системното му неспазване от ищцата Р.С. и самоволното й напускане на лечебните
заведения. Именно това поведение на ищцата, извършено в нарушение на чл. 94, т.
1 и 3-4 от ЗЗ относно предписваното й лечение, което в много от случаите е
имало благоприятен за пациента резултат, заедно с несвоевременното му диагностициране
и лечение на настъпилите усложнения от извършения при ответното лечебно
заведение аборт, а не само с липсата на такива в последващите лечебни заведения,
в които тя е постъпвала за лечение (така заключение на първоначалната медицинска
експертиза) е способствало както за последващите усложнения на възпалителния
процес на матката и вътрешни сраствания на червата към матката, така и за отстраняването
на матката (хистероктомия), което поради нейното състояние противно на
изложеното от ответника е било единствено възможно. Поради това съдът приема,
че в случая е налице съпричиняване на вредите и съгласно разпоредбата на чл.
51, ал. 2 от ЗЗД обезщетението следва да се намали.
След като прецени подробно причините, довели до осъществяването
на противоправното поведение и вредите (значимостта на своевременна и достатъчна
медицинската помощ при прилагане на най-добрите практики за пациента и на оказваното
от него съдействие на изпълнителите на медицинска помощ при осъществяване на
дейностите, свързани с подобряване и възстановяване на здравето му), съдът
приема, че е налице 50 % съпричиняване, поради което обезщетенията за неимуществени
и имуществени вреди, възлизащи съответно на сумата от 80000 лева и 4300 лева,
следва да се намалят с посочения процент на съпричиняване. Следователно
ответникът М.С.С. ЕООД дължи на ищцата Р.С. за
причинените й вреди обезщетения в размер на сумата от 40000 лева – обезщетение
за неимуществени вреди, и сумата 2150 лева – обезщетение за имуществени вреди,
за които суми исковете се явяват основателни и доказани и следва да бъдат
уважени, заедно със законната лихва върху тези суми съответно от 09.01.2018 г.
и 05.02.2018 г. В останалата част - за разликата над тези суми до сумите от 494100
лева и 5900 лева, и за законната лихва върху имуществените вреди за периода
23.01.2018 г. – 04.02.2018 г. вкл. (при данните за тяхното извършване от ищцата),
исковите претенции са неоснователни.
С оглед изхода на спора ответникът следва да бъде осъден
за заплати на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК на ищцата сумата 2996.02 лева,
представляваща разноски по производството за държавна такса, възнаграждения за
вещи лица и адвокатско възнаграждение, определени съразмерно на уважената част
на исковете. Разноските са определени въз основа на адвокатското възнаграждение
от 14400 лева с включен ДДС, уговорено по договора за правна защита и
съдействие от 10 октомври 2018 г. Този размер на адвокатското възнаграждение е към
минималния размер на адвокатското възнаграждение от 13836 лева с включен ДДС по
чл. 7, ал. 2, т. 5 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения, поради което наведеното от ответника възражение по
чл. 78, ал. 5 от ГПК се явява неоснователно и посоченото адвокатско възнаграждение
не е редуцирано при определяне на отговорността за разноските по производството.
На ответника на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК следва да се
присъди сумата 773.95 лева – разноски по производството за възнаграждения за
вещи лица, определени съразмерно на уважената част на исковете.
По изложените съображения Софийски градски съд
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА М.С.С. ЕООД, ЕИК *****, със
седалище и адрес на управление:***, да заплати на Р.М.С., ЕГН **********, със
съдебен адрес: ***, офис 4, на основание на основание чл. 49 във вр. с чл. 45,
ал. 1 от ЗЗД сумата 40000 лева, представляваща обезщетение за претърпени от нея
неимуществени вреди от непозволено увреждане, настъпило в резултат на
действията на лекарски екип от М.С.С. ЕООД по осъществено
на 09.01.2018 г. изкуствено прекъсване на бременността й по нейно желание,
заедно със законната лихва върху тази сума от 09.01.2018 г. до окончателното й
изплащане, и на основание чл. 49 във вр. с чл. 45, ал. 1 от ЗЗД сумата 2150
лева, представляваща обезщетение за претърпените от нея имуществени вреди,
изразяващи се разходи за медицински услуги – болничен престой и хирургични
интервенции, в УМБАЛ Света Марина – Плевен ООД, от същото непозволено
увреждане, заедно със законната лихва върху тази сума от 05.02.2018 г. до
окончателното й изплащане, като ОТХВЪРЛЯ
иска за неимуществени вреди за разликата над уважения размер от 40000 лева до
пълния предявен размер от 494100 лева, иска за имуществени вреди за разликата
над уважения размер от 2150 лева до пълния предявен размер от 5900 лева и
претенцията за законната лихва върху имуществените вреди за периода 23.01.2018
г. – 04.02.2018 г. включително.
ОСЪЖДА М.С.С. ЕООД, ЕИК *****, със
седалище и адрес на управление:***, да заплати на Р.М.С., ЕГН **********, със съдебен
адрес: ***, офис 4, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК сумата 2996.02 лева, представляваща
разноски по производството.
ОСЪЖДА Р.М.С., ЕГН **********, със съдебен адрес: ***, офис 4,
да заплати на М.С.С. ЕООД, ЕИК *****, със седалище и
адрес на управление:***, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК сумата 773.95 лева,
представляваща разноски по производството.
РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на трето лице помагач на М.С.С. ЕООД – З.У. АД,
ЕИК *****, с адрес: ***.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Софийски
апелативен съд в двуседмичен срок от връчване на препис от него на страните.
СЪДИЯ:
_________
Р.
Бошнакова