№ 102
гр. С. , 15.03.2021 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – С., ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в
закрито заседание на петнадесети март, през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:Тоничка Д. Кисьова
Членове:Росица Н. Кокудева
Мария А. Славчева
като разгледа докладваното от Мария А. Славчева Въззивно частно
гражданско дело № 20215400500064 по описа за 2021 година
И за да се произнесе взе пред вид следното:
Прозводството е по реда на чл. 274 и сл. от ГПК.
С.ският окръжен съд е сезиран с частна жалба вх.№355 от 23.02.2021
година от Б.А. Х.,депозирана чрез пълномощника й адв.Т.Д., срещу
определение № 31 от 15.02.2021година, постановено в закрито заседание по
гр.д. № 173 по описа на Ч. районен съд за 2020 година, с което е прекратено
производството развило се по реда на чл. 27, ал.2 от Закона за наследството,
поради липса на други процесуални действия, които съдът може да извърши.
В частната жалба се навеждат твърдения за неправилност, поради
незаконосъобразност и съществени процесуални нарушения на атакуваното
определение. Твърди се, че прекратителното определение е постановено в
охранително производство въз основа на това, че по делото са изчерпани
доказателствата и с оглед характера му други процесуални действия не биха
могли да бъдат извършвани. Навеждат се твърдения,че съдилищата са
длъжни съгласно чл.2 ГПК да разгледат и разрешат всяка подадена до тях
молба за защита и съдействие, а съгласно чл.7 ал.1 ГПК съдът служебно
извършва необходимите процесуални действия по движението и
приключването на делото, както и следи за допустимостта и надлежното
извършване на процесуални действия на страните, съдейства на страните за
1
изясняване делото от фактическа страна.
Направено е оплакване, че липсва правно основание за прекратяване
охранителното производство, тъй като лимитативно посочените в
разпоредбата на чл.539 ал.1т.1 и 2 ГПК две основания не са налице.
На следващо място е посочено, че сред посочените в ГПК основания
за прекратяване не само охранителното, но и исковото производство не
фигурира основание - ненамиране на страни.
На следващо място се твърди, че не са изчерпани всички
възможности за връчване книжата по реда на ГПК, тъй като съдът е служебно
задължен да изчерпа всички възможности и след като призовкарят е вписал,че
лицата живеят в чужбина, значи някой от близките живеещи на адреса е
съобщил това и е следвало да се направи опит да се връчи на домашните,
живеещи на адреса или на посочен от тях домашен адрес в чужбина, в случай,
че домашните откажат да получат книжата със задължение за предаване, а и
междувременно щяло да се предостави възможност заинтересованите страни
да оформят и изпратят пълномощно на адв.К., който вместо тях да получи
книжата.
Моли съдът да приеме, че не са налице основания за прекратяване
производството по делото и след отмяната атакуваното определение да бъде
върнато делото на Ч. районен съд за продължаване съдопроизводствените
действия.
ОКРЪЖНИЯТ съд, след като взе в предвид оплакванията
направени с въззивната частна жалба и провери изцяло правилността на
атакуваното определение, съобрази следното:
Частната жалба е подадена в срок и е редовна. Същата е допустима, а
разгледана по същество е неоснователна по следните съображения:
В молбата си пред ЧРС и доуточнителната такава се твърди от Б.А.
Х., в качеството й на законен наследник на А.П.М., че освен нея законни
наследници на починалия са и П.А.М. и Р.А.М. и от страна на други
наследници й е споделено, че А.М. е направил завещание, което до настоящия
момент не е представено и не знае къде се намира, нито кой го съхранява.
2
Поискано е на основание чл.27,ал.2 ЗН съдът да определи срок за
представяне завещанието на А.М. и ако такова действително съществува да
бъде обявено от нотариуса на П.А.М., Р.А.М. и тяхната майката С.Д..
С определение №144 от26.11.2020година ,постановено по горното
дело, ЧРС е определил едномесечен срок, от датата на връчване
постановения акт, в който П.А.М., Р.А.М. и тяхната майка С.Д. да представят
по делото завещанието на А.П.М., починал на 26.05.2020година.
Трите съобщения с адресати П.А.М., Р.А.М. и С.Д., с които е
направен опит да се връчи посоченото определение на районен съд са
върнати в цялост(л.21-42) от съответното длъжностно лице призовкар е
отбелязъл, че при посещения съответно на дати 6, 11 и 28.12.2020година,
както и на 6.01.2021година лицата не са намерени на адреса, тъй като не
живее никой, отбелязано е също така, че по данни на госпожа Г. живуща в
блока, последните се намират в чужбина.
С разпореждане №12 от 14.01.2021година, постановено по
горепосоченото дело Ч.ят районен съд е разпоредил залепване на
уведомление по реда на чл.47 ГПК на посочения в молбата адрес, който
адрес съвпада с вписания в система НБД "Население" постоянен и настоящ
адрес на лицата и е в гр.С., ул.“П.Д.П.“ №012,вх.А,ет.2,ап.5.
Видно от представените на л.49-51 уведомления, същите са залепени
на 20.01.2021година и до постановяване на разпореждане №55 от
05.02.2021година, с което е разпоредено изготвяне служебно справка за
актуални трудови договори на посочените лица не са потърсени.
С разпореждане №46 от08.02.2021година е указано на молителя Б. Х.
в три дневен срок да посочи ако са й известни други адреси, на които П.А.М.,
Р.А.М. и С.Д. да бъдат открити.
По повод депозирана молба вх.№262 от 09.02.2021година
пълномощникът на молителката адв.Т.Д. сочи, че заинтересованите страни
ще бъдат представлявани от адвокат Б. К. и е поискала книжата да бъдат
връчени чрез упълномощения адвокат.
Книжата са върнати с отбелязване,че адв.Б. К. не е упълномощен от
3
посочените лица и не ги е приел.
При тази фактическа установеност районен съд Ч. като е прекратил
производството по делото е постановил законосъобразен съдебен акт, който
следва да бъде потвърден.
Законът не определя срок за обявяване на завещанието, поради което
и искането, с оглед твърденията на молителя е допустимо. Производството
пред първоинстанционния съд е по реда на глава 49 от ГПК, като съгласно чл.
540 за тези производства се прилагат правилата на общия исков процес.
Съгласно чл. 532 от ГПК съдът разглежда делото в закрито заседание,
но по своя преценка с цел издирване на обективната истина може да бъде
разгледано и в открито заседание.
В случая първоинстанционния съд не се е произнесъл по същество по
направеното от молителя искане за представяне на завещание по реда на чл.
27, ал. 2 от ГПК, тъй като въпреки положените от съда многократни усилия,
книжата не са връчени на заинтересованите лица, които не пребивават на
постоянния и настоящ адрес, който съвпада и е отбелязано, че се намират в
чужбина.
Удостоверено е също така по надлежен ред, че лицата нямат
актуални трудови договори, както и посоченият от пълномощника на
молителката адв.Т.Д. - адв.К. е отказал да ги получи, поради липса на
упълномощаване.
В охранителното производство съдът дължи произнасяне с
окончателен съдебен акт, по молбата, с която е сезиран. Такова произнасяне в
производството по чл. 27, ал.2 от ЗН в случая не е направено от
първоинстанционния съд, тъй като посочените от молителката
заинтересовани лица въпреки положените от съда усилия не са намерени, за
да им се връчат съответните книжа.
Вярно е посоченото в жалбата оплакване, че производството е
охранително и според чл. 539, ал. 1, т. 1 и т. 2 ГПК, охранителното
производство се прекратява само в случаите, когато бъде оттеглена молбата
за издаване на акта или молителят не бъде намерен на посочения от него
4
адрес. В случая районният съд е прекратил производството, поради
невъзможност да се връчи съобщението на лицата,които следва да представят
по делото завещанието на наследодателя си. Въпреки положените от съда
усилия последните не са открити на постоянен и настоящ адрес, не
разполагат с актуални трудови договори и тъй като настоящата хипотеза
касае лични наследствени отношения, както правилно приема районен съд
не е удачно назначаване на особен представител.
Следва да се отбележи, че в съответствие с вмененото му по смисъла
на чл. 533 ГПК служебно начало, първоинстанционният съд е проявил
нужната активност да изясни спора от фактическа страна по начин,
съответстващ на интересите на молителката включително и чрез служебно
събирани доказателства, като молителката не е оказала съдействие и не е
посочила адрес за призоваване заинтересованите лица.
Макар, че в случая охранителното производство не е завършило с
издаването на надлежен охранителен акт, с оглед установеното по делото и
невъзможност заинтересованите лица да представят завещанието в
едномесечен срок, последващи процесуални действия не могат и няма как да
се извършват, поради което първоинстанционният съд по аналагоия
правилно е прекратил с определение в закрито заседание производството по
гр.д. № 173/ 2020 година по описа на Ч. районен съд.
Неоснователно е поддържаното в частната жалба, че е следвало да
бъде направен опит да се връчат книжата на домашния адрес или посочен
домашен адрес, тъй като отбелязването от призовкаря е по данни на съсед Г.,
а не на лица пребиваващи в жилището на адресата. Освен това в съответствие
с депозираната молба е направен опит книжата да се връчат на адв.К., който
не е упълномощен и е отказал да ги получи.
Настоящият състав намира, че определението е правилно и в
съответствие със закона, поради което следва да бъде потвърдено.
За пълнота прекратяването на производството на посоченото
основание не е пречка за подаване на нова молба, след представяне на
необходимите доказателства.
Поради гореизложеното, обжалваното определение следва да се
5
потвърди.
Мотивиран от гореизложеното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА определение в закрито заседание №31 от
15.02.2021година ,постановено по ч.гр.д.№173/2020година по описа на Ч.
районен съд, като законосъобразно постановено.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване с частна жалба по реда
на чл. 274 от ГПК пред ВКС в едноседмичен срок от съобщението, при
наличие на основанията на чл.284 във връзка с чл.280 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6