Р Е Ш Е Н И Е 816/19.11.2019г.
№ 19.11.2019 г. гр. Ямбол
В ИМЕТО НА НАРОДА
Ямболски районен съд, гражданско
отделение, ХVІ – ти състав
в открито съдебно заседание, проведено на двадесет и четвърти октомври две хиляди и деветнадесета година,
в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГЕОРГИ СТОЯНОВ ГЕОРГИЕВ
при участието на секретаря Т.К.
като разгледа докладваното от съдия Георги Георгиев
гражданско дело № 1200 по описа на съда за 2019 г.,
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството се
води по предявени от „Агенция за контрол на просрочени задължения” ООД, ЕИК № *********, със
седалище и адрес на управление: ***, чрез пълномощник
Д.В.А.-юрисконсулт, съдебен
адрес:***, против
Д.Й.С. *** обективно
съединени искове, с който се претендира
признаване за установено по отношение
на ответника, че съществува вземането
на ищеца за сумите от
387,00 лв. – главница,представляваща задължение по
договор за потребителски кредит №*** от ***г.,сумата от 85,99 лв. – договорна лихва за периода
28.04.2016 г. – 28.02.2017 г.,сумата от 518,44 лв.-мораторна
лихва за периода от 29.04.2016 г. до 14.12.2018 г., ведно със
законната лихва върху главницата считано от датата
на подаване на заявлението по чл.410 ГПК в съда-21.12.2018 г. до окончателното изплащане на вземането, за
което вземане е била издадена заповед
за изпълнение на парично вземане
по ч.гр.д. № ***г. по описа на
ЯРС.
Ищецът твърди, че
на 26.03.2006 г. между ответника, в качеството му на кредитополучател, и „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД, в качеството на кредитор, бил сключен Договор
за кредит за покупка на стоки или услуги № *** при спазване на разпоредбите на
ЗПК, по силата на който кредитодателя е предоставил
на кредитополучателя потребителски кредит в размер на 387,00 лв., срещу
задължението на последния да погаси кредита на 11 месечни вноски,всяка в размер
на 43,00 лв.,като в същата била включена и лихва в размер на 85,99
лв.,представляваща печалба на кредитора.Последния изплатил сумата по банковата
сметка на съответния търговец,от който кредитополучателя закупил стоките,като
по този начин изпълнил задължението си по договора.Ответника не извършил
плащания по посочения договор,като дължал сумата в размер на 387,00 лв.-главница.Поради
неизпълнение от страна на длъжника му била начислена и договорна лихва в размер на 85,99 лв. за
периода 28.04.2006 г. до 28.02.2007 г. Също така ответника дължал и обезщетение
за забава в размер на 518,44 лв. за периода 29.04.2006 г.до 14.12.2018 г.
С договор за продажба и прехвърляне на
вземания /цесия/ от 14.09.2018 г.и приложение № 1 към него от същата дата задължението на ответника към кредитора
изцяло с всички привилегии,обезпечения и принадлежности на основание чл.99 ЗЗД.
Ищецът подал за
дължимите суми заявление по чл. 410 от ГПК и било образувано ч.гр.д. № ***г. на
ЯРС, по което съдът издал заповед за изпълнение на ищеца. По заповедното
производство, в срока по чл. 414 от ГПК ответникът възразил, че не дължи,
поради което настоящото производство е образувано по реда на чл. 422 от ГПК.
Претендира се уважаване на предявените искове и присъждането на съдебно - деловодни разноски,
включващи и юрисконсултско възнаграждение.
В законоустановения
срок е бил депозиран отговор на исковата молба
от ответника,чрез
пълномощник адвокат. Ответникът възразява за изтекла погасителна давност, както
и възразява, че е бил надлежно уведомен за настъпилата цесия. Оспорва се,че
пълномощника на ищеца не е надлежно упълномощен.
В съдебно
заседание ищцовото дружество – редовно призовано, не се
представлява от законен или процесуален представител.Постъпила е молба с която
молят делото да се разгледа в тяхно отсъствие,като се претендира уважаване на
предявените искове и присъждането на съдебно-деловодни разноски съгласно
представения списък по чл.80 ГПК.
Ответникът се представлява от пълномощник –адвокат,чрез който пледира за
отхвърляне на иска,като неоснователен и недоказан и претендира присъждане на
съдебно деловодни разноски съгласно списък по чл.80 ГПК.
След преценка на твърденията на
страните и събраните по делото доказателства, съдът приема за установено от
фактическа страна следното:
Ч.гр.д. № ***г. по
описа на ЯРС е образувано по заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК, депозирано в съда на 21.12.2018 г. от заявител „Агенция за контрол на просрочени задължения” ООД и длъжник Д.Й.С. ***, за сумите съответно от 387,00 лв.
– главница,представляваща задължение по
договор за потребителски кредит № *** от ***г.,сумата от 85,99 лв. – договорна лихва за периода
28.04.2016 г. – 28.02.2017 г.,сумата от 518,44 лв.-мораторна
лихва за периода от 29.04.2016 г. до 14.12.2018 г., ведно със
законната лихва върху главницата считано от датата
на подаване на заявлението по чл.410 ГПК в съда-21.12.2018 г. до окончателното изплащане на вземането.
Съдът е уважил
това искане като е издал заповед № ***г. за претендираните
със заявлението суми, съставляващи главница, договорна лихва,мораторна лихва и законната лихва за забава върху главницата,
считано от 21.12.2018 г. до окончателното изплащане на вземането и разноските в
заповедното производство от 75,00 лв. общо.
Предвид , че
ответницата в срока по чл.414 ГПК възразила,че не дължи изпълнение на вземането
по издадената заповед за изпълнение,в указания едномесечен срок от уведомяването си за това заявителят е
предявил настоящия иск по чл. 422 ГПК.
От представените с исковата молба писмени доказателства се установява, че
на 25.03.2006 г. ответникът е сключил договор за кредит за покупка на стоки или
услуги с № ***,подписан от двете страни,като същият е сключен в гр.Я. между
Кредитора „Джет Файненс Интернешънъл“ АД,чрез упълномощен
Търговски партньор „Ямбол Комерс“ ЕООД,магазин ***,търговец М.А.С. и Д.Й.С.
като Кредитополучател. По силата на този договор „Джет Файненс
Интернешънъл“ АД предоставя на
ответницата Д.Й.С. потребителски кредит за закупуване на стока за посочената в
договора сума в общ размер на 430,00 лв.,която сума е преведена по сметка на
продавача на стоката,избрана от потребителя,за заплащане на продажната й
цена.Като стока,за която е отпуснат кредита в договора се сочи „тип стоката“
ТВ/TV,марка : SOGO,модел 21 със сериен номер и
гаранционна карта с единична цена от 387,00 лв. За получаване на
стоката-предмет на отпуснатия кредит от кредитополучателя в полето
„удостоверявания“ с подписа си като кредитополучател лицето удостоверило,че
стоката му била продадена и предадена в добро функционално състояние от
упълномощения търговски партньор,като към договора е приложена на л.8 от делото
Фактура № *** от *** г.,издадена от доставчика „Ямбол комерс“
ЕООД гр.Я,от която се установява,че е доставена 1 бр. TV,марка : SOGO,модел 21 с ед.цена 358,33 лв. с
ДДС 71,67 лв. или всичко на обща стойност 430,00 лв.
С процесния Договор за потребителски кредит
кредитополучателят се задължава да погасява кредит в общ размер 430.00 лв.
(главница,покриване на разноски на Кредитора по подготовка и обслужване на
кредита и изплащане на надбавка,представляваща печалба на Кредитора) на 11 равни
месечни вноски, всяка по 43.00 лв., а последната – 42.99 лева . В погасителния
план посочен в самия договор е посочен крайният
срок на договора - 28.02.2007г. Съгласно т.3 от договора било предвидено,че при
забава на една и повече месечни погасителни вноски,Кредитополучателя дължал
неустойка за забава в размер на 5 лв. за всеки работен ден от забавата върху
всяка забавена погасителна вноска. При просрочие на
две или повече месечни вноски,и считано
от падежната дата на втората погасителна вноска,вземането на Кредитора ставало
предсрочно изискуемо в целия му размер,включително всички определени от този
договор надбавки,ведно с дължимата неустойка за забава.Вземането на кредитора
ставало предсрочно изискуемо и в случай ,че били декларирани неверни данни при
кандидатстване и отпускане на кредита.В т.4 било предвидено,че в случай,че
договора предвиждал нулево оскъпяване и при условията на т.3,задължението се
увеличавало с 25 % на годишна база,включително и заплатените до момента месечни
погасителни вноски.
В т.6 било предвидено,че всички съобщения с изявления на
Кредитора,отправени от Кредитополучателя се считали за получени и узнати от
Кредитополучателя,ако му бъдат изпратени на адрес,съответно изпратени по факс
или на електронната поща,или съобщения по телефон на лицето,посочени на този
документ в съответните полета.
В т.7 било посочено,че падежите на месечните погасителни вноски по договора
за кредит са на,или не по-късно от датите ,посочени в поле „Погасителен план“.
Предсрочното погасяване на част от или цялото задължение не водило до промяна в
размера на задължението.
С оглед на това към момента на предявяване на иска срокът
на договора е изтекъл, т.е. вземането по него е
изискуемо. Договорът е подписан
от договарящите страни и не е оспорен
от ответника.
На 14.09.2018 г. АКПЗ и „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А“ клон Б. сключили договор за
цесия и Приложение № 1 към него от 14.09.2018 г., по силата
на които второто дружество прехвърлило на ищеца вземането си, произтичащо от договора за кредит за покупка на стоки или услуги с № ***,изцяло с
всички привилегии,обезпечения и принадлежности.
Към исковата молба е приложено уведомление,
адресирано до ответника Д.Й.С., с което ищецът, действайки като пълномощник на„БНП Париба
Пърсънъл Файненс С.А“ клон
Б. , е уведомил ответника, че на основание сключен Рамков Договор за
прехвърляне на парични задължения /цесия/ от 14.09.2018 г. и Приложение №1 от
14.09.2018 г. между „Агенция за контрол на просрочени задължения”ООД и„БНП Париба
Пърсънъл Файненс С.А“ клон
Б. задължението й, произтичащо от Договор
за покупка на стоки или услуги с № *** от *** е изкупено от „Агенция за контрол на
просрочени задължения”ООД, което Дружество е новият кредитор на ответника. На основание чл.99 от ЗЗД и на основание
чл.4.5 от Договора за цесия и съгласно Пълномощното от цедента
ответникът е уведомен, че считано от датата на получаване на уведомлението,
кредитор спрямо него е ищецът „Агенция за контрол на просрочени задължения”ООД
и всички плащания на дължими суми по Договора трябва да бъдат превеждани по
сметка на Агенцията.
При така установената фактическа
обстановка, съдът прави следните правни изводи:
Предявен е иск с правна квалификация по чл.422, вр.чл.415, ал.1 от ГПК, вр.чл.240
от ЗЗД и чл.86 от ЗЗД - положителeн установителен иск за установяване със СПН, че в полза на
ищеца „Агенция за контрол на просрочени задължения”ООД– частен правоприемник /цесионер/ на „БНП Париба Пърсънъл
Файненс С.А“ клон Б., съществува вземане срещу
ответника в претендирания размер - предмет на заповед
№ *** от *** г, издадена по ч.гр.д.№ *** г.по описа на ЯРС.
Съдът не споделя възражението на пълномощника на
ответника относно ненадлежната учредената власт на пълномощника на ищеца
юрисконсулт Д.А. Безспорно е установено след направената от съда служебна
справка,както и тази представена от пълномощника на ищеца извлечение от
търговския регистър,че управители на ищцовото
дружество са Н.Й.С. и И.Ц.К. На лист 27 по делото е представено пълномощно от
което е видно,че И.Ц.К. в качеството и на управител и законен представител на ищцовото дружество е упълномощила юрисконсулт Д.В.А. да
представлява дружеството. С оглед на посоченото възражението е неоснователно.
Неоснователно е направеното от ответника възражение
за липса на идентичност между дружеството ищец и кредитора „Джет Файненс Интернешънъл” АД, гр.С. Безспорно е, че посоченото дружество
е финансова институция и съгласно разпоредбата на чл.3, ал.1 от Закона за кредитните
институции, в редакцията й към датата на
сключване на договора финансова институция е лице, различно от кредитна институция, чиято основна дейност е извършването на една или
повече от дейностите, посочени в чл. 2, ал. 2, т. 5 -
14 , както и отпускането на заеми със средства,
които не са набрани чрез
публично привличане на влогове или
други възстановими средства. За извършването на
посочените дейности, съгласно изричната норма на ал.2 от
същия нормативен текст не е необходимо
разрешение. Следователно ищецът, в качеството си на финансова, а не
кредитна институция към датата на сключване на процесния
договор, не се нуждае от разрешение за извършване на кредитна дейност и липсата на такова
не опорочава сключения договор за кредит, съответно не е основание за неговата
нищожност.
Служебно известно е на съда, че с решение № ***г. на Комисия за защита на
конкуренцията /КЗК/, е разрешена концентрация на стопанска дейност, която ще се
извърши чрез придобиване от страна на С.С.А., Ф. на
контрол върху Джет Файненс Интернешънъл АД, София
посредством закупуване на акции. Видно от мотивите на решението БНП Париба С.А упражнява контрол върху придобиващото
предприятие и след сделката ще придобие косвен контрол върху Джет Файненс. Посочено е също, че БНП Париба
С.А е предприятие-майка на групата БНП Париба и е
дружество, учредено по законите на Ф. със седалище П., притежаващо надлежни
лицензии за извършване на банкови операции. Групата оперира в три основни сфери
на дейност: банкиране на дребно, управление на активи и услуги и корпоративно и
инвестиционно банкиране.
В тази връзка съдът не споделя и довода на ответника за неизпълнение от
страна на кредитора на изискването на чл.99, ал.3 ЗЗД, касаещо
задължението за уведомяване на длъжника при прехвърляне на вземане/цесия/. В процесния случай е спорно дали се касае за цесия, при която
на мястото на стария кредитор се появява нов, различен от предишния, на когото
длъжника дължи изпълнение на задължението си, т.е. промяна в кредиторите, или
за транслативна сукцесия.
При последната, представляваща деривативен придобивен способ, праводателят
прехвърля на друго лице изцяло своето съществуващо вещно право, което в пълен
обем се придобива от правоприемника. Установи се от коментираното
решение на КЗК, че чрез придобиване на 100 % от акциите на Джет Файненс, косвено и БНП Париба ще
притежава едноличен контрол върху придобиваното предприятие, поради което
следва да се заключи, че е налице транслативна сукцесия, а не цесия и съответно не са приложими правилата
на чл.99 ЗЗД.
Съдът
намира, че приложения рамков договор за продажба
и прехвърляне на вземания /цесия/ от 14.09.2018
г. е валидно сключен между притежателя
на вземането по процесния договор за потребителски –„БНП Париба
Пърсънъл Файненс С.А“ клон
България , в качеството му на продавач/цедент/ и „Агенция за контрол
на просрочени задължения”ООД, в качеството му на купувач/цесионер/.
По делото са ангажирани доказателства,
които по несъмнен начин установяват, че процесното вземане е било предмет на
цесионния договор и ищеца като титуляр
на вземането се явява материално
- правно легитимиран да претендира заплащането
му. Към исковата молба
е представено извлечение от Приложение
№1/14.97.2018
г. към Договора за продажба и прехвърляне
на вземания/цесия/ от 14.09.2018 г, в който процесното вземане е индивидуализирано в достатъчна степен чрез посочване
на договора и датата на сключването
му, трите имена и ЕГН на длъжника, размера
на вземането, в т.ч. и начислената лихва за просрочие
към датата на продажбата.
Съгласно разпоредбата на
чл.99, ал.3 от ЗЗД, предишният кредитор е длъжен да съобщи на длъжника
прехвърлянето и да предаде на новия кредитор намиращите се у него документи,
които установяват вземането, както и да потвърди писмено станалото прехвърляне.
Следващата ал.4 на същата разпоредба предвижда, че прехвърлянето има действие спрямо третите лица и спрямо
длъжника, когато то бъде съобщено на последния от предишния кредитор.
По делото няма
доказателства, които да установяват, че преди подаване на исковата молба
ответникът е надлежно уведомен за цедиране на
вземането.
Независимо от това
обстоятелство съдът приема, че цесията на процесното
вземане е породила своето действие по
отношение на ответника. В тази връзка съдът съобразява утвърдената
непротиворечива практика, която приема, че няма пречка уведомяването за извършена цесия да бъде направено
и чрез връчване на препис от искова молба, към която е приложено уведомлението
от стария кредитор – в случая „Агенция за
контрол на просрочени задължения” ООД в качеството му на пълномощник на цедента „БНП Париба Пърсънъл
Файненс С.А“ клон Б. Тъй като
този факт е от значение за спорното право, той следва да се
съобрази като факт, настъпил в хода на процеса по реда на чл.235, ал.3 ГПК. /В този смисъл е Решение № 123 от 24.06.2009
г. на ВКС по т.д.№12/2009г.,II т. о., ТК и Решение №78/09.07.2014 г. по
т.д.№2352/2013 г., ІІ т.о., ТК, постановени по реда на чл.290 от ГПК,
представляващи задължителна съдебна практика./ Съгласно второто от
посочените решения на ВКС “Изходящото от цедента
уведомление, приложено към ИМ на цесионера и
достигнало до длъжника с нея, съставлява надлежно съобщаване на цесията,
съгласно чл.99, ал.3, предл.1 от ЗЗД, с което
прехвърлянето на вземането поражда действие за длъжника на основание чл.99,
ал.4 от ЗЗД. Приема се също, че доколкото уведомяването не е лично и непрехвърлимо
право, то по силата на чл.36 от ЗЗД не е налице законова пречка да бъде
извършено чрез пълномощник, какъвто в случая се явява цесионера - „Агенция за контрол на просрочени задължения”ООД. Констатира се, че
самото упълномощаване е ясно оповестено в документа, като е приложено и изрично
писмено пълномощно. Настоящият състав счита, че с горните действия по никакъв начин
не са осуетени целите, насочени към защита на длъжника срещу ненадлежното
изпълнение на лице, което не е носител на вземането, още повече, че от
ответната страна не са въведени твърдения да е предложено изпълнение на стария
кредитор след цедиране на вземането. В решение №137/02.06.2015 г. на ВКС по гр.д.№5759/2014 г.,
постановено по реда на чл.290 от ГПК е указано, че няма пречка предишният
кредитор да упълномощи новия кредитор да уведоми длъжника за цесията като негов
пълномощник./ в същия смисъл са и Определение №602 от 29.10.2015 г. по т.д.№27/2015
г., ІІ т.о. на ВКС и Определение №213 от 16.03.2016 г. по т.д.№1745/2015 г. на
ВКС, ІІ т.о.
След анализ на
събраните по делото доказателства съдът приема за установено, че по силата на Договор за кредит за покупка на
стоки или услуги с № *** от 26.03.2006 г. между „БНП Париба
Пърсънъл Файненс С.А“ клон
България и ответника Д.Й.С. са възникнали облигационни
правоотношения, които валидно обвързват страните. Съдът приема за доказан
факта, че кредитора е изпълнил задължението си по договора,като по силата на този договор „Джет Файненс Интернешънъл“ АД
предоставил на ответницата Д.Й.С. потребителски кредит за закупуване на
стока за посочената в договора сума в общ размер на 430,00 лв.,която сума е
преведена по сметка на продавача на стоката,избрана от потребителя,за заплащане
на продажната й цена. За получаване на стоката-предмет на отпуснатия кредит от
кредитополучателя в полето „удостоверявания“ с подписа си като кредитополучател
лицето удостоверявало,че стоката му била продадена и предадена в добро
функционално състояние от упълномощения търговски партньор,като към договора е
приложена на л.8 от делото Фактура № *** от *** г.,издадена от доставчика
„Ямбол комерс“ ЕООД гр.Я.,от която се установява,че е
доставена 1 бр. TV,марка : SOGO,модел 21 с ед.цена 358,33 лв. с
ДДС 71,67 лв. или всичко на обща стойност 430,00 лв.
С процесния Договор за потребителски кредит
кредитополучателят се задължава да погасява кредит в общ размер 430.00 лв. (главница,покриване
на разноски на Кредитора по подготовка и обслужване на кредита и изплащане на
надбавка,представляваща печалба на Кредитора) на 11 равни месечни вноски, всяка
по 43.00 лв., а последната – 42.99 лева . В погасителния план посочен в самия
договор е посочен крайният срок на
договора - 28.02.2007г.
Доказателство относно факта на плащане на тези суми
не са ангажирани и до датата на приключване на съдебното дирене. Ето защо,
съдът приема, че ответницата е неизправна страна по договора, тъй като не е
предложила на кредитора изпълнение в уговорените срокове. В случая се касае за
парично задължение, чието реално изпълнение е възможно и е в интерес на
кредитора.
По възражението за изтекла погасителна давност.
При договор за кредит е налице
неделимо плащане и договореното връщане на заема на погасителни вноски не
превръща договора в такъв за периодични платежи, а представлява частични
плащания по договора. В този смисъл са постановени Решение № 28/05.04.2012 г.
по гр.дело № 523/2011 г. на ВКС, ІІІ отд., Решение №
261/12.07.2011 г. по гр.дело № 795/2010 г. на ВКС, ІV отд.
и др. Следователно по отношение на претендираното от
ищеца вземане за главница и договорна лихва е приложим общия петгодишен давностен срок по чл. 110 от ЗЗД, тъй
като няма характера на периодично вземане и не попада в хипотезата на чл. 111, б. "в", пр.
3 от ЗЗД. Вземането за главница е станало изискуемо на 28. 02. 2007
г. - датата, на която е уговорен краен срок за издължаване на всички задължения, а заявлението за издаване на заповед за
незабавно изпълнение е подадено в съда на 21.12.2018 г., т.е. претендираното вземане за главница и договорна лихва са погасени по давност. При доказателствена тежест, която носи ответникът, няма
ангажирани доказателства за погасяване на претендираните
задължения, с оглед което същите валидно
възникнали и изискуеми. Предвид изложеното, настоящия съдебен състав приема, че
иска по чл. 422, ал.1 ГПК
за установяване съществуването на вземане на ищеца спрямо ответника за сумата,
за която е предявен в размер от 387, 00 лв., представляваща главница по договор
за кредит № ***/ *** г. и за сумата от 85,99 лв. договорна лихва от датата на
първата вноска 28.04.2006 г. до датата на последната вноска по кредита
28.02.2007 г., като погасени по давност следва да се отхвърлят.
По предявения установителен иск с правно
основание по чл. 422, ал.1 ГПК
за установяване съществуването на вземане на ищеца спрямо ответника за сумата
от 518,44 лв. лихва за забава от 29.04.2006 г. до 14.12.2018 г., настоящия
съдебен състав счита, че се касае за вземане за лихва, което на основание чл. 111, б."в", пр.
2 от ЗЗД се погасява с изтичането на тригодишния давностен
срок,като същото се явява погасено по давност и като такива следва да се
отхвърлят.
С оглед на това исковете следва да се отхвърлят като неоснователни,като
същите са погасени по давност.
С оглед изхода на процеса,
на основание чл.78, ал.3 от ГПК в полза на ответника следва да се присъдят
направените по делото разноски по производството. Съгласно представения списък
по чл.80 ГПК такива се претендират в размер на 400,00 лв. –договорено
адвокатско възнаграждение,като е направено възражение за прекомерност на
адвокатския хонорар.
Съобразявайки се с определения минимален размер на адвокатското възнаграждение според Наредбата,както и от извършените фактически и правни действия,отчитайки договорния елемент,както и това,че с исковата молба са
предявени три обективно съединени установителни
искове, съдът
счита, че адвокатското възнаграждение не следва да бъде намалявано и ищеца следва да бъде осъден да
заплати на ответника сумата от 400,00 лв.
Мотивиран от горните
съображения ,съдът
Р Е
Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявения от „Агенция за контрол на просрочени задължения” ООД, ЕИК № *********, със
седалище и адрес на управление: ***, против Д.Й.С. *** обективно съединени
искове, с който се претендира признаване
за установено по отношение на
ответника, че съществува вземането на ищеца за
сумите от 387,00 лв. – главница,представляваща задължение по
договор за потребителски кредит № *** от 26.03.2006 г.,сумата от 85,99 лв. – договорна лихва за периода
28.04.2016 г. – 28.02.2017 г.,сумата от 518,44 лв.-мораторна
лихва за периода от 29.04.2016 г. до 14.12.2018 г., ведно
със законната лихва върху главницата
считано от датата на подаване
на заявлението по чл.410 ГПК в съда-21.12.2018 г. до окончателното изплащане на вземането, за
което вземане е била издадена заповед
за изпълнение на парично вземане
по ч.гр.д. № *** г. по описа на
ЯРС.
ОСЪЖДА, на основание чл.78, ал.3
от ГПК, АГЕНЦИЯ ЗА КОНТРОЛ НА ПРОСРОЧЕНИ ЗАДЪЛЖЕНИЯ”ООД, ЕИК:
********* ДА
ЗАПЛАТИ на Д.Й.С. ***,разноски по настоящото производство в
размер на 400,00 лв.
Решението подлежи на
обжалване пред Ямболски Окръжен съд в двуседмичен срок от съобщаването му на
страните.
На основание чл.7, ал.2
от ГПК препис от решението да се връчи на всяка от страните.
Препис от решението,
след влизането му в сила, да се приложи по ч.гр.д.№ 5035/ 2018 г. по описа на
ЯРС.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: