РЕШЕНИЕ
№ 5471
гр. София, 19.12.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 8-МИ СЪСТАВ, в публично заседание
на двадесет и шести ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:СИЛВИЯ Г. ЦЕПОВА
при участието на секретаря ВАЛЕНТИНА Д. КЬОСЕВА
като разгледа докладваното от СИЛВИЯ Г. ЦЕПОВА Административно
наказателно дело № 20231110214778 по описа за 2023 година
Р Е Ш Е Н И Е
№………
гр. София, 19.12.2024г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, НО, 8-ми състав, в публично
заседание на двадесет и шести ноември през две хиляди двадесет и четвърта
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СИЛВИЯ ЦЕПОВА
при участието на секретаря Валентина Кьосева, като разгледа докладваното от
съдия С. Цепова н.а.х.д. № 14778 по описа на СРС за 2023г., за да се
произнесе, взе предвид следното:
1
Производството е по реда на чл. 59 и сл. ЗАНН.
Образувано е по жалба на М. С. М., чрез адвокат Л. Б. срещу наказателно
постановление /НП/ № **********., издадено от началник отдел към СДВР
О”ПП”-СДВР, с което на жалбоподателката М. С. М. е наложено
административно наказание „глоба“ в размер на 2 000 /две хиляди / лв. на
основание чл. 174, ал. 3 пр. 1 ЗДвП за нарушение на чл. 174 ал.3 ЗДвП и
„лишаване от право да управлява моторно превозно средство” за срок от 24
месеца; административно наказание „глоба“ в размер на 2 000 /две хиляди / лв.
на основание чл. 174, ал. 3 пр. 2 ЗДвП за нарушение на чл. 174 ал.3 ЗДвП и
„лишаване от право да управлява моторно превозно средство” за срок от 24
месеца .
В жалбата се оспорват фактическите констатации в акта. Твърди се, че
М. не е управлявала моторното превозно средство по време на проверката.
Иска от съда да отмени издаденото наказателно постановление.
В съдебното заседание, жалбоподателката редовно призована, се явява.
Представлява се от адв. Б.. Той поддържа жалбата и доводите в нея. Иска от
съда да отмени издаденото наказателно постановление.
Въззиваемата страна О”ПП”-СДВР не изпраща представител. По делото
са постъпили писмени бележки. Претендира се юрисконсултско
възнаграждение.
Софийски районен съд, след като взе предвид доводите на страните
и след като обсъди събраните по делото доказателства, намира за
установено от фактическа страна следното:
На 23.08.2023г. около 23:30 часа в гр. С. на ул. „В.“ жалбоподателката
М. М. управлявал л.а. „М. ***”, с ДК № ******* ТР. Тя се движел с посока на
движение от ул. „В.” към ул. „Б. Д.”. М. била спряна за проверка пред №
******, от екип, състоящ се от св. Й., и св. Е.. Двамата били патрулен екип,
когато забелязали движението на превозното средство. Спрели автомобила.
Водачът на превозното средство – М. била на шофьорското място, когато към
нея се приближил св. Е.. След като се представил, тя загасила двигателя на
превозното средство. Поискани били документи за проверка. От тях установил
самоличността на водача. На водача била предоставена възможност да бъде
изпробвана с техническо средство – дрегер за употреба на алкохол и
техническо средство за употреба на наркотични вещества или техните
2
аналози. Свидетелят Стоянов следвало да извърши тестването с техническо
средство, но М. отказала. На М. М. бил съставен талон за медицинско
изследване от св. мл. автоконтрольор Р. Б.. Съставен бил и протокол за
медицинско изследване и вземане на биологични проби за изследване, но М.
М. не дала проби. Отказът бил отразен в съставения протокол.
За така констатираното св. А. С. съставил АУАН, в който описал
фактическите си констатации и дал съответна правна квалификация на
сочените две административни нарушения. В съставения АУАН било отразено
обстоятелството водачът на превозното средство да е сам в автомобила.
В последствие било издадено НП *********г., издадено от началник
отдел към СДВР О”ПП”-СДВР, с което на жалбоподателката М. М. е наложено
административно наказание глоба в размер на 2 000/две хиляди / лв. на
основание чл. 174, ал. 3 пр. 1 ЗДвП за нарушение на чл. 174 ал.3 ЗДвП и
„лишаване от право да управлява моторно превозно средство” за срок от 24
месеца и административно наказание глоба в размер на 2 000/две хиляди / лв.
на основание чл. 174, ал. 3 пр. 2 ЗДвП за нарушение на чл. 174 ал.3 ЗДвП и
„лишаване от право да управлява моторно превозно средство” за срок от 24
месеца.
Горепосочената фактическа обстановка беше установена въз основа на
показанията на свидетелите С., Е. и Й., както и въз основа на писмените
доказателства, приобщени на основание чл. 283 НПК към материалите по
делото - АУАН, заповед на министъра на вътрешните работи, справка-
извлечение за извършени нарушения и наложени на жалбоподателя
административни наказания по ЗДвП, талон за медицинско изследване,
протокол.
Гореизброените доказателства единно и непротиворечиво изграждат
фактическата обстановка по случая. Между същите не съществуват
противоречия и несъответствия, с оглед на което съдебният състав ги
кредитира в цялост. Свидетелските показания очертават фактите, свързани с
време, място и механизъм на осъществяване на нарушението, респективно
съставянето на акта. От показанията на свидетелите съдът установи и отказа
на жалбоподателката да бъде изпробвана с техническо средство за употреба на
алкохол и за употреба на наркотични вещества или техните аналози, / тази им
част те намират потвърждение в издадения талон за медицинско изследване и
3
протокол/.
Тъй като гласните доказателствени средства подкрепят въведеното в
АУАН, същия може и следва да се ползва от съда като писмено доказателство,
относно дата, място, време на съставяне на същия, респективно отразеното в
него. В този смисъл следва да се отчете и че в синхрон с АУАН е отразеното
талон за медицинско изследване и справка-извлечение за нарушения на
водача, които бяха кредитирани от съда.
Съдът кредитира и показанията на разпитаните свидетели А. и С., но
същите не установяват факти и обстоятелства противостоящи на разказаното
от кредитираните свидетели С., Е. и Й.. Изведеното от тях онагледява
дейност, извършена от жалбоподателката, но неотносима към предмета на
производството. Дали жалбоподателката е подреждала лични вещи в
автомобила си, дали същата е възнамерявала да пътува на следващия ден, са
обстоятелства неотносими към предмета на производството и същевременно
непротивостоящи на изведеното от останалите свидетели.
При така установената фактическа обстановка от правна страна
съдът приема следното:
Жалбата е процесуално допустима, тъй като изхожда от процесуално
легитимирано лице, подадена е в предвидения от закона срок, срещу акт,
подлежащ на съдебен контрол. Разгледана по същество тя е неоснователна.
Видно от приобщената по делото заповед на министъра на вътрешните
работи АУАН и НП са издадени от компетентни органи.
Въз основа на извършена служебна проверка съдът приема, че при
съставянето на АУАН и издаването на атакуваното НП, не са допуснати
съществени нарушения на процесуалните правила досежно първото описано в
НП нарушение. Съгласно чл. 42, ал. 1, т. 4 и чл. 57, ал. 1, т. 5 ЗАНН, както в
АУАН, така и в НП следва да бъде описано както самото нарушение, така и
обстоятелствата, при които то е извършено.
В конкретния случай и в акта, и в наказателното постановление са
посочени точно и ясно обстоятелства, при които е извършено нарушението.
Изрично са отразени време, място, МПС, което е управлявал
жалбоподателката, респективно отказа да бъде изпробвана с техническо
средство и неизпълнение на предписание да даде кръв за изследване.
4
Административнонаказателната отговрност на жалбоподателката е била
правилно ангажирана.
Несъмнено установено от доказателствата по делото е жалбоподателката
да е управлявал моторно превозно средство като е отказала да бъде
изпробвана с техническо средство за наличие за употреба на алкохол и
употреба на наркотични вещества или техни аналози. Заради отказа е издаден
талон за медицинско изследване приложен към делото. Тези нарушения
отразява конкретно съзнателно волево поведение на водача концентрирано в
липсата на активно поведение, когато такова се изисква - да бъде изпробван с
техническо средство или да даде кръв за извършване на изследване по дадено
предписание за това. Като е отказала тестването и като не е дала кръв за
изследване е осъществила и сочените две административни нарушения.
Наложените й административни наказания – глоба и лишаване от право
да управлява МПС е в рамките на законоустановеното, адекватно е на вида и
тежестта на нарушението, поради което не следва да бъде редуцирано.
Разпоредбата на чл. 174, ал. 3 ЗдвП не се интересува от това дали водачът
на МПС е управлявал същото след употреба на алкохол / наркотични вещества
или техни аналози или не. За да е съставомерно деянието по реда на
цитираната разпоредба необходимо и достатъчно е лицето да е водач на МПС
и след като е било поканено да бъде изпробвано с техническо средство за
употреба на наркотични вещества или техните аналози или алкохол е отказало
да му бъде направена проверка, респективно не е изпълнил предписанието за
изследване.
В конкретния случай от събраните по делото гласни и писмени
доказателства по безспорен и несъмнен начин се установи, че на въведената в
АУАН и НП дата жалбоподателката М. М. е управлявала лек автомобил, била е
поканена да бъде изпробвана за употреба на алкохол и за употреба на
наркотични вещества или техните аналози с техническо средство, като
жалбоподателката е отказала да й бъде направена проверката.
Абсолютно ирелевантно в случая и с оглед на конкретното основание, въз
основа на което е ангажирана административнонаказателната отговорност на
жалбоподателката, е дали е била употребила наркотично вещество или
техните аналози или алкохол. Отказвайки да бъде изпробвана за употреба с
техническо средство /независимо дали преди това жалбоподателката е била
5
употребил такива или не/ и неизпълнявайки даденото предписание за
медицинско изследване, М. М. е осъществила от обективна страна състава на
административното нарушение, визирано в чл. 174, ал. 3, пр. 1 и в чл. 174, ал.
3, пр. 2 ЗДвП, за което е ангажирана административнонаказателната й
отговорност.
От субективна страна деянието е извършено при форма на вината- пряк
умисъл. Жалбоподателката е съзнавала общественоопасния характер на
деянието си, като въпреки тези представи е формирала и волевото си
отношение, отказвайки да изпълни задължението.
Не са налице основания за приложение на ЗАНН.
Предвид изхода на производството М. С. М. следва да заплати в полза на
СДВР сумата от 100 лв., представляваща разноски за юрисконсултско
възнаграждение.
Водим от горното и на основание чл. 63, ал. 1, пр. 1 ЗАНН, Софийски
районен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление /НП/ № *************г.,
издадено от началник отдел към СДВР О”ПП”-СДВР, с което на М. С. М. е
наложено административно наказание „глоба“ в размер на 2 000 /две хиляди /
лв. на основание чл. 174, ал. 3 пр. 1 ЗДвП за нарушение на чл. 174 ал.3 ЗДвП и
„лишаване от право да управлява моторно превозно средство” за срок от 24
месеца; административно наказание „глоба“ в размер на 2 000 /две хиляди / лв.
на основание чл. 174, ал. 3 пр. 2 ЗДвП за нарушение на чл. 174 ал.3 ЗДвП и
„лишаване от право да управлява моторно превозно средство” за срок от 24
месеца.
ОСЪЖДА М. С. М. да заплати в полза на СДВР сумата от 100 лв.,
представляваща разноски за юрисконсултско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Административен съд –
София град в 14-дневен срок от получаване на съобщението от страните за
изготвянето му на основанията, предвидени в НПК, и по реда на глава XII от
6
АПК.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7