О П Р
Е Д Е Л Е
Н И Е №
255
гр. Пловдив, 20.06.2019 г.
Пловдивски Апелативен Съд – трети граждански състав в закрито заседание на двадесети юни две хиляди и деветнадесета година в състав
Председател: Вера Иванова
Членове: Славейка Костадинова
Величка Белева
като разгледа докладваното от съдията Белева ч.т.д. № 329/2019 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл. 278 във вр. 274 ал. 1 от ГПК, образувано по частна жалба вх. № 12652/19.04.2019 г. от ищеца по спора О.К. ЕИК ********* срещу Определение № 776 от 04.04.2019 г., постановено по т.д. № 470/2018 г. на Окръжен Съд – П., с което е оставено без уважение искането на жалбоподателя за възстановяване на внесената за делото държавна такса в размер на 19 169, 43 лева. Поддържат се оплаквания за неправилност на обжалвания съдебен акт и искане за неговата отмяна и постановяване на друг от въззивния съд за възстановяване / връщане / на държавната такса.
По отношение на ответника по спора „ Б.С. „ ООД, ЕИК ********* е изпълнена процедура по чл. 276 от ГПК, отговор не е депозиран.
Съдът установи следното:
Жалбата е в срок, от надлежна страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, внесена е дължимата ДТ. Процедура по чл. 276 от ГПК не се дължи, тъй като въпросът относно дължимостта, респ. недължимостта на ДТ касае процесуално правоотношение между съответната страна и съда. Следователно е допустима и ще се разгледа по същество.
Производството пред първоинстанционния съд е образувано по предявени от О.К. срещу „ Б.с. „ ООД искове по чл. 79 ал. 1 от ЗЗД и чл. 86 ал. 1 от ЗЗД - за парични суми, произтичащи от договорно основание – сключен между тях договор от **********г. за изпълнение на СМР на обект „ реконструкция и рехабилитация на общински път К. – ж.п. гара К. „, и представляващи причинени на ищеца от ответника вреди от неизпълнение на договора и обезщетение за забава. Държавната такса, чието връщане се претендира е внесена с исковата молба, по която е образувано производството по първоинстанционното дело № 470/2018 г. – чл. 3 ал. 1 от ЗДТ и чл. 128 т. 2 от ГПК.
В хода на процеса, след първото заседание по делото ищецът е оттеглил исковете и поискал прекратяване на делото / молба вх. № 7362/7.3.2019 г. на лист 933 от делото /, за което ответното дружество е дало съгласие – чл. 232 изр. първо от ГПК и на това основание с Определение № 644/20.03.2019 г. производството по делото е било прекратено. Определението е стабилизирано на 03.04.2019 г. като необжалвано.
С молба от 29.03.2019 г. ищецът е поискал връщане на внесената ДТ с аргумент че исковете са оттеглени, съответно съдебното производство е прекратено и няма произнасяне по съществото по спора.
С Определение № 776/04.04.2019 г. – предмет на настоящата въззивна проверка, искането е оставено без уважение. Изложените мотиви са че държавната такса не е цена, която ищецът заплаща само в случай че по претенцията му се постанови съдебен акт. Съгласно чл. 3 ал. 1 и чл. 4 б. „а „ от ЗДТ държавната такса, която се събира от органите на съдебната власт е за предявяването на искови молби и образуване на производство по тях, а не за постановяване на съдебно решение по спора. Законът не обвързва задължението за заплащане на ДТ по иска с насрещно задължение на съда да постанови такъв резултат. Освен това изрично в закона е предвидена само една хипотеза за възстановяване на ДТ при липса на постановено по спора съдебно решение и това е визираната в чл. 78 ал. 9 от ГПК възможност при приключването на делото със спогодба между страните, одобрена от съда, като и в този случай таксата не се връща изцяло.
Поддържа се в частната жалба този извод на съда да е неправилен. Независимо че чл. 3 ал. 1 от ЗДТ, както и чл. 128 т. 2 от ГПК предвиждат че държавната такса се заплаща при предявяване на искането за извършване на съответното действие и в този смисъл и чл. 76, изречение първо от ГПК постановява че всяка страна предварително внася разноските за действията, които е поискала, то това не обосновавало извод че при оттеглянето на иска не се дължи връщане на внесената ДТ. Напротив, така цитираните разпоредби - според жалбоподателя, обосновавали именно извод че при оттеглянето на иска се дължи връщане на внесената за него ДТ. Защото – както е приел и съда, таксата е дължима за извършване на определено действие и това действие жшалбоподателят настоява да е постановяване на правораздавателен акт, разрешаващ повдигнатия от ищеца спор по същество и ползващ се със сила на присъдено нещо. И след като то не е извършено и няма да бъде извършено поради предприетото от ищеца оттегляне на исковете, то внесената от него ДТ по исковата молба се явява недължимо платена и подлежи на възстановяване. В този смисъл било и постоянно поддържаното в съдебната практика разбиране за характера на таксите и тяхната дължимост /респ. недължимост, като се цитира Решение № 4 от 04.07.2013 г. на КС на РБ по к.д. № 11/2013 г.. Поддържа се още че в настоящия случай следва да се има предвид и спецификата на конкретната хипотеза, при което е предявен, а впоследствие оттеглен иска. Същият – според жалбоподателят, бил предявен във връзка със съставен от А. Акт за начет против ответното дружество, който акт съгласно ЗДФИ общината била длъжна да предяви и можела да предяви пред съда както чрез процедурата по чл. 27 ал. 4 от ЗДФИ, като чрез общия исков процес по чл. 124 ал. 1 ГПК / в случая чл. 365 т.2 предл. 2 от ГПК /. Впоследствие искът бил оттеглен, тъй като в хода на вече образувания по него процес актът за начет бил отменен, съответно отпаднало е основанието за ангажиране на отчетническата отговорност на ответното дружество. Следователно процесуалните действия на жалбоподателя – ищец по предявяването на иска и последващото му оттегляне не са били предоставени и не са зависили от неговата преценка, а са били предпоставени от актове и действия на друг орган на власт. С оглед което ищецът не би следвало да понесе негативите от заплащането на държавна такса по дело, което първо е бил длъжен да образува, а впоследствие да прекрати, тъй като не той е съставил, а впоследствие отменил акта за начет.
Частната жалба е неоснователна.
Държавната такса по искови молби се заплаща по сметка на съответния орган на съдебна власт при предявяването им – чл. 3 ал. 1 от ЗДТ, чл. 128 т. 2 от ГПК. Тя е за извършване на определено действие - дължими от съда процесуални действия по чл. 2 от ГПК за образуване на исково съдебно производство - което в случая е сторено и на което производство е даден ход в открито съдебно заседание с призоваване и явяване на страните, събиране на доказателства и допускане на други. Следователно държавната такса не е обвързана – както неправилно счита жалбоподателя, с постановяване на съдебен акт, разрешаващ спора по същество. Законът не предвижда като основание за внасяне на ДТ по искови молби очакван от вносителя правен резултат по предявените искове – както в хипотеза на издаване на документ, при която таксата се заплаща само ако документът бъде издаден. Затова и при оттеглянето на предявените искове в хода на процеса и прекратяване на делото на това основание, след като съдът е изпълнил задължението си по чл. 2 от ГПК да отпочне неговото разглеждане, задължението за внасяне на държавната такса не отпада и тя не се явява недължимо платена по смисъла на чл. 4б от ЗДТ. Цитираното от жалбоподателя Решение № 4 от 04.07.2013 г. на КС на РБ по к.д. № 11/2013 г. е неприложимо в случая, тъй като то не касае държавните такси, събирани от съдилищата по реда на ГПК. Неприложим е и поддържания довод че предявяването на исковете и оттеглянето им били предпоставени от действия на друг орган на власт – А., във връзка с издаден и впоследствие отменен Акт за начет срещу ответника, тъй като производството по спора в случая не е по ЗДФИ - за ангажиране на имуществената отговорност на ответното дружество на основание чл. 21 ал. 3 от ЗДФИ - както неправилно поддържа жалбоподателя, а по чл. 79 ал. 1 и чл. 86 от ЗЗД – вж Определение № 463/30.10.2018 г. по приложеното ч.т.д. № 625/2018 г. на Апелативен съд - П..
Предвид изложеното обжалваното определение, с което първоинстанционният съд е отказал връщане на внесената ДТ поради прекратяване на делото на основание предприето в хода на процеса оттегляне на исковете е правилно и се потвърждава.
Водим от горното съдът
О П Р
Е Д Е Л И
Потвърждава Определение № 776 от 04.04.2019 г., постановено по т.д. № 470/2018 г. на Окръжен Съд – П., с което е оставено без уважение искането на ищеца по делото О.К. ЕИК ********* за възстановяване на внесената за предявяване на исковата молба държавна такса в размер на 19 169, 43 лева поради оттегляне на исковете и прекратяване на делото.
Определението може да се обжалва пред Върховен Касационен Съд в едноседмичен срок от връчването му на жалбоподателя.
Председател: Членове: