Р Е Ш Е Н И Е
№ 26.06.2020 г. гр.Айтос
В ИМЕТО НА НАРОДА
АЙТОСКИ
РАЙОНЕН СЪД ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ
На
двадесет и осми май
две хиляди и
двадесета година
в
публично заседание в състав:
Районен съдия: Таня Спасова
секретар
Р. Марковска
като разгледа докладваното от съдия
Спасова гражданско дело № 396 по описа
за 2019 г., и за да се произнесе, взе предвид следното:
Ищец по делото е
„А1 България” ЕАД, с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление ***, чрез адв.
Д.Ц., преупълномощена от АД „***“, със съдебен адрес ***, ***, против Р.З.К. с ЕГН ********** ***.
Предявени са
искове по реда на чл.422 от ГПК вр. чл.79 от ЗЗД, чл.86 от ЗЗД и чл.92 от ЗЗД – за признаване за установено дължимостта на
вземане, за което е издадена заповед за изпълнение на прично задължение по чл.410
от ГПК по ч.гр.д. № 69/2019 г. на РС-Айтос. Поддържа се, че вземането произтича
от три броя рамкови договори за мобилни услуги №№ М3613931 от 07.05.2013 г.,
М4298651 от 19.11.2014 г., М4862963 от 06.02.2016 г. и договор за продажба на
изплащане от 16.03.2016 г. с предмет Таблет Леново Таб 2 А7-30 Сърф XL 50 % 23м. Претендира се, че по тези договори
ответницата дължи сумата от общо 587, 94 лева, за което са издадени фактури, а
поради едностранното прекратяване на договорите от страна на мобилния оператор
са начислени и неустойки в общ размер на 453, 24 лева. Претендира се и лихва за
забава в размер на 108, 44 лева. С оглед указанията
по ч.гр.д. № 69/2019 г. на РС-Айтос, по което е издадена заповед за процесните
вземания, се предявява настоящия установителен иск по реда на чл.422 от ГПК за
установяване на вземането по издадената заповед.
В срока за отговор е постъпил такъв чрез назначения на
ответницата по реда на чл.47, ал.6 от ГПК особен представител адв. Ж.А., със
съдебен адрес ***. Претенцията се оспорва като неоснователна и недоказана.
Оспорват се фактурите, които са представени с исковата молба, като се поддържа,
че не са подписани от ответницата, а са частни документи, изхождащи от мобилния
оператор, на когото лежи доказателствената тежест за извършените услуги. Приложените
документи не могат да бъдет годни доказателства средства досежно доказването
дължимостта на описаните суми. Не носят подписа на ответницата, поради което
тежестта на доказване пада върху страната, която ги е представила, а това е
ищцовото дружество.
Въз основа на събраните по делото доказателства от
ФАКТИЧЕСКА и ПРАВНА СТРАНА съдът намира следното:
От представените по
делото писмени доказателства съдът приема за безспорно установено,
че между ищеца и ответника са сключени процесните договори - №№ *** от
07.05.2013 г., М 4298651 от 19.11.2014 г. и *** от 06.02.2016 г. Към посочените
договори са подписани допълнително съглашения – приложения и договори за
продажба на изплащане на Таблет Lenovo Tab 2 A7-30
Сърф XL 50% 23м. За ползваните услуги и продаденото
устройство ежемесечно са били издавани фактури, които са представени по делото.
За претендираните неустойки за съставени сметки, които също са били представени
по делото. Ищецът също така се позовава на Общите условия, които са приложими в
отношенията между него и потребителите на услугите по сключените договори.
По делото е приложено
ч.гр. д. № 69/ 2019 г. на РС гр. Айтос, от което е видно, че след подадено
заявление по чл. 410 от ГПК в полза на ищецът е била издадена заповед № 29/24.01.2019
г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК за претендираните
суми, описани в заявлението за издаване за заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК, както следва: 1 041, 18 лева сборна главница, включваща сумите 264,
36 лева неплатена стойност на ползвани услуги по договор № *** от 06.02.2016 г.
за периода от 26.10.2016 г. до 26.04.2017 г., 183, 79 лева неплатена стойност
на ползвани услуги по договор № *** от 07.05.2013 г. за периода от 27.12.2016
г. до 26.05.2017 г. и 139, 79 лева неплатена стойност на ползвани услуги по
договор № М 4298651 от 19.11.2014 г. за
периода от 27.12.2016 г. до 26.05.2017 г., ведно с начислените договорни
неустойки от 50, 01 лева по договор № *** от 07.05.2013 г. и 403, 23 лева по
договор № *** от 06.02.2016 г., 108, 44 лева мораторна лихва за периода
16.11.2016 г. до 17.12.2018 г., законна лихва от 21.12.2018 г. до окончателното
изплащане на задължението, както и сумата от 26 лева разноски по делото,
представляващи държавна такса за производството и банкова комисионна.
Заключението на вещото
лице Р.Д., което е неоспорено от страните, е категорично – задълженията на
ответника възлизат на 587, 94 лева главница, 453, 24 лева неустойка и 108, 44
лева лихва за забава /мораторна лихва/, изчислена върху сумата от 587, 94 лева
от първия ден след настъпване на падежната дата по всяка една от фактурите до
датата на депозиране на заявлението за изпълнение на парично задължение с вх. №
2614 от 21.12.2018 г.
Предявеният иск за
установяване вземанията на ищеца към ответника е процесуално допустим,
доколкото е предявен от кредитор, в чиято полза е издадена заповед за изпълнение.
Заповедта е била връчена на ответника по реда на чл.47, ал.5 от ГПК, което
обосновава интереса на ищеца да предяви иска си в настоящото производство,
съгласно разпоредбата на чл. 422, ал. 1 вр. чл. 415, ал. 1, т. 2 от ГПК.
Предмет на
установителния иск по чл. 422 ГПК е съществуване на вземането по издадената
заповед за изпълнение и успешното му провеждането изисква установяване дължимостта
на сумите по същата на посоченото в нея основание. Това предполага
установяване наличието на валидно облигационно правоотношение между страните по
процесния договор за мобилни услуги, изправността на ищеца като доставчик на
същите, т.е. че е осигурил възможност и е предоставил на абоната
договорените мобилни услуги, както и стойността на продаденото устройство, размера
на претендираното вземане, а по претенцията за неустойка – уговарянето на
неустоечна клауза между страните по договора, настъпване на основанията
визирани във фактическия състав на тази клауза, които дават право на оператора
да начислява неустойка в търсения размер.
От събраните по делото
доказателства категорично се установява, че между страните е възникнало валидно
облигационно правоотношение по посочените договори за предоставяне на
далекосъобщителни услуги, които са конкретизирани и допълнени с подписаните приложения,
както и по договора за продажба на устройство на изплащане – таблет.
По силата на тези
договори ищецът се е задължил да предоставя на ответника за срок от две
години, в качеството му на абонат и потребител на мобилни услуги по см. на § 1,
т.1 и т. 49 от ДР на ЗЕС, договорените между тях с Приложения № 1 основни и
допълнителни електронни съобщителни услуги по конкретни тарифни
планове. От своя страна абонатът е поел задължение да заплаща за срока на
договорите месечна абонамента такса, както и активираните и ползвани
допълнителни услуги. С допълнително съглашение е закупен таблет, чието
изплащане е уговорено за срок от 23 месеца и цената на устройството е
калкулирана в месечните фактури издавани от ищеца. Следва да се посочи, че така
както е уговорена абонаментна такса е минималната цена, която абонатът следва
да заплаща всеки месец през действието на договора за мобилни услуги и се дължи
за това, че мобилният оператор е поддържал своите телекомуникационни системи в
изправност и по начин, че да не се възпрепятства достъпа на абоната до
използването на предоставените услуги. Поради това заплащането на месечната
абонамента такса и нейният размер не зависят и не са обвързани от реалното
потребление на мобилни услуги за конкретния месец. От представените по
делото фактури се вижда, че ищецът е начислявал цена за потребени услуги извън
месечните такси и вноските за устройствата на изплащане. Съображенията на
особения представител на ответника за недоказаност на доставените услуги и
начина на отчитане с представените фактури не могат да се споделят. На първо
място, ответникът не е оспорил издадените спрямо него фактури, след като същите
са били издадени, за което има право съгласно общите правила. На следващо място,
ответната страна не оспорва наличието на сключени договори между ищеца и
ответника, по който страните са обвързани от постигнатите договорености и които
са основание за издаване на представените фактури. Следва да се отчете, че
сумите за ползвани услуги са конкретизирани, описани са видовете услуги,
ползвани от ответника, тяхната стойност и обем на потребление и възражението,
че не са доказани доставените услуги и начина им на отчитане не следва да се
приема. Ответникът е закупил на изплащане таблет, който му е предаден от ищеца
и за цената на който не е изпълнил задълженията си. Ето защо за тези вземания
исковата претенция да бъде уважена, като този извод на съда кореспондира със
заключението на вещото лице Р.Д. относно дължимостта на главницата по
фактурите, издадени към горепосочените договори.
Претенцията за дължимите
неустойки за прекратяване на договора на основание чл.92, ал.1 от ЗЗД подлежи
на отхвърляне. Търсените от ищеца неустойки са в общ размер на 453, 24 лева,
като не се доказа осъществяването на предпоставките, водещи до възникване
на това вземане. Неустойката е форма на договорна отговорност, която служи за
обезщетяване на вредите от неизпълнението, като предварително установява
размера на тези вреди, без да е необходимо кредиторът да ги доказва. В това се
изразява типичната за неустойката обезщетителна функция. Понастоящем между
страните има уговорена неустоечна клауза. Там е уговорено, че при
прекратяване на договора по вина на абоната или по негова инициатива преди
изтичане срока на ползване, абонатът дължи на оператора неустойка в размер на
месечните абонаментни такси до изтичане срока за ползване, като за физическите
лица това е ограничено до размер на трикратния размер на месечните абонаментни
такси. Допълнително се сочи, че абонатът дължи на оператора и стойността на
отстъпките от абонаментните планове и от пазарните цени на крайните устройства,
съответстваща на оставащия срок на ползване на съответния абонамент. За да
обоснове правото си на неустойка, ищецът се позовава на клауза от ОУ /т.40ж и
т.54.1/, даваща му право едностранно да прекрати процесния договор за мобилни
услуги. Надлежното прекратяване на процесната договорна връзка е елемент от
правопораждащия фактически състав на вземането за неустойка, недоказването на
който е достатъчно за отхвърляне на претенцията по чл.92, ал.1 от ЗЗД. Това
прекратяване се подчинява на общите правила на чл.87, ал.1 от ЗЗД за срок
и форма. Неизпълнението на договорно задължение по причина, за която отговаря
длъжника, включително неплащането на възникнали задължения през предварително
определен срок в договора, е основание за развалянето му според
разписаното в чл.87, ал.1 от ЗЗД. Следователно доколкото
процесните договори са сключени в писмена форма,
изявлението за прекратяването им също следва да е в такава
форма и с тях следва да се даде подходящ срок за изпълнение. По
делото не се установява ищецът да е отправил до абоната писмено предизвестие, с
което да му е дал достатъчен срок за изпълнение на задължението му за плащане
на дължими по договорите суми. Липсата на надлежно прекратяване на
договорите препятства пораждането на вземането за неустойка в полза на ищеца
поради прекратяване на договорите за мобилни услуги преди изтичане на
уговорения срок.
В
обобщение може да се изложи, че се установи дължимост на предоставените на и
незаплатени от ответника суми по горепосочените договори за далекосъобщителни услуги
според посочените фактури – сумата в общ размер на 587, 94 лева, от която 264,
36 лева неплатена стойност на ползвани услуги по договор № *** от 06.02.2016 г.
за периода от 26.10.2016 г. до 26.04.2017 г., 183, 79 лева неплатена стойност
на ползвани услуги по договор № *** от 07.05.2013 г. за периода от 27.12.2016
г. до 26.05.2017 г. и 139, 79 лева неплатена стойност на ползвани услуги по
договор № М 4298651 от 19.11.2014 г. за
периода от 27.12.2016 г. до 26.05.2017 г., сумата 108, 44 лева мораторна лихва
за периода от 16.11.2016 г. до 17.12.2018 г., както и законната лихва от
подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК – от 21.12.2018 г. до окончателното
изплащане на вземането.
Не се установи дължимостта
на сумата от 453, 24 лева договорна неустойка, начислена по двата от
договорите, поради което исковата претенция подлежи на отхвърляне.
Следва съобразно
решението и на основание чл.78, ал.1 от ГПК, с което искът е частично отхвърлен,
разноските по воденото производство и тези сторени в заповедното такова да
бъдат уважени съразмерно на това. По заповедното производство разноските са в
размер на 26 лева, а в настоящото исково производство ищецът е сторил разноски,
вкл. като е представил списък на разноските на л.167 от делото за общо от 428,
30, за доплащане на държавната такса с комисионна за банков превод в размер на
26, 10 лева, 201, 10 лева за особен представител с комисионна за банков превод
и 201, 10 лева за вещо лице с комисионна за банков превод. Съобразно уважената
част на иска от направените съдебно деловодни разноски в полза на ищеца следва
да се присъди сумата от 275, 19 лева.
Така мотивиран, съдът
Р ЕШ И:
ПРИЕМА
за установено в отношенията между „А1 България” ЕАД, с ЕИК ***, със
седалище и адрес на управление ***, чрез адв. Д.Ц., преупълномощена от АД „***“,
със съдебен адрес ***, ***, и Р.З.К. с ЕГН ********** ***, че Р.З.К. с ЕГН
********** дължи на „A1 България” ЕАД, ЕИК ***, следните суми, а именно: сумата от
587, 94 лева - главница, от която 264, 36 лева по договор № *** от 06.02.2016
г. за периода от 26.10.2016 г. до 26.04.2017 г., 183, 79 лева по договор № ***
от 07.05.2013 г. за периода от 27.12.2016 г. до 26.05.2017 г. и 139, 79 лева по
договор № М 4298651 от 19.11.2014 г. за периода от 27.12.2016 г. до 26.05.2017
г.; сумата от 108, 44 лева - мораторна лихва за периода от 16.11.2016 г. до
17.12.2018 г., както и законната лихва от подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК – от 21.12.2018 г. до окончателното изплащане на вземането, за което
вземане е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по ч.гр.д. № 69/ 2019 г. на РС гр. Айтос.
ОТХВЪРЛЯ иска в
останалата му част - за сумата в общ размер от 453, 24 лева договорна
неустойка, от която 50, 01 лева по договор № *** от 07.05.2013 г. и 403, 23
лева по договор № *** от 06.02.2016 г. като неоснователен и недоказан.
ОСЪЖДА Р.З.К. с ЕГН **********
***, да заплати на„А1
България” ЕАД, с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление ***, чрез адв. Д.Ц.,
преупълномощена от АД „***“, със съдебен адрес ***, ***, сумата от 275, 19 лева
сторени съдебно деловодни разноски в заповедното и исковото производство
съответно на уважената част на исковата претенция.
Решението може да се
обжалва пред Бургаския окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
Районен
съдия: