Решение по дело №1678/2017 на Районен съд - Монтана

Номер на акта: 499
Дата: 1 ноември 2017 г. (в сила от 18 ноември 2017 г.)
Съдия: Евгения Петкова
Дело: 20171630101678
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 14 юни 2017 г.

Съдържание на акта Свали акта

№ 499 / 1.11.2017 г.

                                                 Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

     гр.Монтана 01.11.2017г.

 

                                             В ИМЕТО НА НАРОДА

 

                РАЙОНЕН СЪД- гр.МОНТАНА, пети граждански състав, в открито заседание на 02.10.2017г. в състав:

 

                                                                        Председател: Евгения Петкова

 

при секретаря Димитър Цветанов, като разгледа докладваното от съдия Петкова гр.д.№ 1678 по описа за 2017г.,за да се произнесе взе предвид следното:

 

               Производството е по реда на чл.357 от КТ.

               Предявени са обективно кумулативно съединени искове, с пр.осн. съответно  чл.128 КТ, чл.220, ал.1 КТ, чл.222, ал.1 и чл.224, ал.1 от КТ и чл.86 от ЗЗД.

               Ищецът  Е.Б.Н. с постоянен адрес:xxx, ЕГН xxxxxxxxxx,xxx, служебен адрес: гр.Монтана,ул."Граф Игнатиев" № 14 е предявила искове против „М." АД с адрес за кореспонденция: гр. Монтана, ул."И." № xxxx  , с представляващ инж. Г. М. Ш., със заявени в исковата молба претенции: Моля ВИ, да ни призовете на съд и след като докажа исковете си да постановите решение, с което да осъдите ответника „М." АД с адрес за кореспонденция: гр. Монтана, ул."И." № xxxx   с представляващ инж. Г. М. Ш. да ми заплати полагаемите се заплати за месеците както следва:

-                     за м. 12.2015 г./с падеж на плащане 25.12.2015 г. остатък недоизплатен в размер на 217,01лв;

-                     за м.01.2016 г /с падеж на плащане датата на прекратяване на трудовото правоотношение -19.01.2016 г. сумата в размер на 1 478, 30 лв.,

въпреки многократните покани от моя страна. Както и с оглед правното основание на заповедта ответникът ми дължи обезщетение по обезщетение по чл.220, ал.1 от КТ в размер на 1 178,20 лв.; както и мораторна лихва върху това обезщетение в размер на 167,90 лв., по чл.222, ал.1 от КТ в размер на 1 178,20 лв.; както и мораторна лихва върху това обезщетение в размер на 167,90 лв., както ми дължи и обезщетение по чл.224, ал.1 от КТ - 100,00лв., както и мораторна лихва - 14,25 лв. Всички тези обезщетения по чл.220,ал.1 от КТ, по чл.222, ал.1 от КТ и по чл.224, ал.1 от КТ се дължат към датата на прекратяване на трудовото правоотношение - 19.01.2016 г.

считано от датата на падежа на плащанията, до датата на предявяването на исковата молба, както и законна лихва за всяко от плащанията, считано от датата на предявяването на исковата молба до окончателното изплащане на сумите, и направените по делото разноски и адвокатски хонорар.

              По молба на ищцата и на осн. чл.389 ГПК е допуснато обезпечение на исковете с Определение/14.06.2017г. чрез запор на движими вещи на ответното предприятие.

             С молба от 02.10.2017г. ищцата чрез пълномощника й-адв. Е.Ц. е заявила изменение в размера на исковете съобразно заключението на вещото лице И.П., което на осн. чл.214, ал.1 ГПК е допуснато. Поддържа исковете в открито съдебно заседание.

             Ответникът- „М." АД с адрес за кореспонденция: гр. Монтана, ул."И." № xxxx   с представляващ инж. Г. М. Ш.  не е подал писмен отговор на исковата молба по чл.131 ГПК и няма изразено становище по исковете. Негов представител не се явява в открито съдебно заседание.

              Съдът, като прецени събраните по делото доказателства във връзка с изразените становища и съобр. чл.235 ГПК, приема следното:

             Безспорно е между страните и от доказателствата по делото е установено, че  ищцата  Е.Б.Н. работила при ответника до 19.01.2016 г., на длъжност „домакин, склад", звено: Управление - Обсл.персонал, поделение на фирма "М." АД, гр. София, когато със заповед № 1/19.01.2016 г., било прекратено трудовото й правоотношение на осн. чл.328, ал.1, т.2 и т.3 от КТ-съкращаване в щата и намаляване на обема на работа.

              След прекратяване на трудовия договор между страните работодателят не й изплатил полагаемите се заплати за месеците както следва:

     за м. 12.2015 г.- недоизплатен остатък в размер на 217,01лв;

за м.01.2016 г .- 261.10лв. или общо незаплатено трудово възнаграждение в размер на сумата 478.11 лв.

             Мораторната лихва върху посоченото трудово възнаграждение възлиза на сумата 64.58лв.

            На ищцата не са заплатени и посочените в заповед № 1/19.01.2016 г. на ответника обезщетения и по-точно:

          -Обезщетение  за неспазено предизвестие по чл.220, ал.1 КТ-658.26 лв и мораторна лихва върху тази сума-86.34лв

          -Обезщетение  при уволнение на други основания по чл.222, ал.1 КТ-566.89 лв и мораторна лихва върху тази сума-83.24лв

          -Обезщетение за неизползван платен годишен отпуск по чл.224, ал.1 КТ-53.99 лв и мораторна лихва върху тази сума в размер на 1.14лв.

          Гореизложената фактическа обстановка се установява от заключението на назначеното по делото вещо лице И.Д.П., което съдът възприема като обективно и безпристрастно. Същото не е оспорено от страните.

              При така установеното от доказателствата в процеса съдът намира исковите претенции, след изменение на размера им по чл.214, ал.1 от ГПК за основателни. Ответникът като работодател не е изпълнил свои законови задължения  за заплащане в определен срок начислено трудово възнаграждение на ищцата, както и съответните обезщетение, свързани с прекратяване на трудовото им правоотношение по горепосочените текстове от КТ. Предявените искове са доказани по размер и основание.

              Предвид изложеното искът по чл.86 от ЗЗД- обезщетение за забавено плащане върху горепосочените суми  като акцесорен на главните искове следва съдбата им т.е. следва да бъде уважен в размерите по заключението на съдебно-трудовата експертиза на в.л. И.П..

              Разноските по делото следва да бъдат присъдени съобразно чл.78 ал.6 във вр. ал.1 от ГПК и чл.359 от КТ.  Ответникът следва да заплати на ищеца заявените по представен списък по чл.80 ГПК разноски или следва да му заплати сумата 460 лв- адвокатски хонорар. 

              По сметка на Районен съд- гр. Монтана ответникът следва да заплати дължимите в производството държавни такси, които възлизат общо на сумата 100 лв и сумата 132.00 лв- възнаграждение за вещото лице И.П. /платено му от бюджета на съда/.

             Водим от горното, съдът

 

                                                         Р Е  Ш  И

 

               ОСЪЖДА „М." АД,  XXXX  , седалище и адрес на управление гр. София р-н  xxxx  , с адрес за кореспонденция: гр. Монтана, ул."И." № 45, с представляващ инж. Г. М. Ш., да заплати на Е.Б.Н. с постоянен адрес:xxx, ЕГН xxxxxxxxxx следните суми: 1./  478.11 лв.- общо незаплатено трудово възнаграждение за м. 12.2015 г. и за м.01.2016 г., както и мораторната лихва върху посоченото трудово възнаграждение в общ размер на 64.58лв; 2./  Обезщетение  за неспазено предизвестие по чл.220, ал.1 КТ в размер на 658.26 лв и мораторна лихва върху тази сума-86.34лв; 3./ Обезщетение  при уволнение на други основания по чл.222, ал.1 КТ-566.89 лв и мораторна лихва върху тази сума-83.24лв; 4./ Обезщетение за неизползван платен годишен отпуск по чл.224, ал.1 КТ-53.99 лв и мораторна лихва върху тази сума в размер на 1.14лв, ведно със законната лихва върху посочените суми- главници от завеждане на исковата молба в съда-13.06.2017г. до окончателното им изплащане, както и сумата 460  лв - адвокатски хонорар/ деловодни разноски/.

               ОСЪЖДА „М." АД,  XXXX  , седалище и адрес на управление гр. София р-н  xxxx  , с адрес за кореспонденция: гр. Монтана, ул."И." № 45,  да заплати по сметка на Районен съд- гр. Монтана сумата 100 лв- държавни такси, сумата 132.00 лв- възнаграждение за вещото лице и 5 лв- д.такса при служебно издаване на изпълнителен лист.

                Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд- Монтана в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

                                                                 РАЙОНЕН СЪДИЯ: