№ 692
гр. София, 13.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I ВЪЗЗИВЕН БРАЧЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на шести февруари през две хиляди двадесет и трета
година в следния състав:
Председател:Емилия Александрова
Членове:Катя Хасъмска
Таня Кандилова
при участието на секретаря Кристина П. Георгиева
като разгледа докладваното от Катя Хасъмска Въззивно гражданско дело №
20221100506166 по описа за 2022 година
Производството е по чл. 258- 273 от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на ответника Р. Я. Б., срещу решение №
20004077/14.01.2022 г., постановено по гр. д. № 213/2021 г. на СРС, ІІІ ГО, 92
състав, с което съдът е издал на основание чл. 15, ал. 2 от ЗЗДН заповед за
защита в полза на В. В. Л., срещу Р. Я. Б., налагайки на ответника мярката по
чл. 5, ал. 1, т. 1 от ЗЗДН, както и глоба в размер на 200 лв. Въззивникът е
навел оплаквания, че обжалваното решение е неправилно и
незаконосъобразно. Изложил е съображения. Моли обжалваното решение да
бъде отменено и молбата за защита да бъде отхвърлена. Претендира
направените разноски. Прави възражение за прекомерност на адвокатското
възнаграждение на насрещната страна.
Въззиваемата страна В. В. Л., с подаденото възражение, моли жалбата
да бъде отхвърлена.
В съдебно заседание въззивникът моли жалбата да бъде уважена.
В съдебно заседание въззиваемата страна моли първоинстанционното
решение да бъде оставено в сила.
1
Жалбата е допустима. Подадена е в срока по чл. 17, ал. 1 от ЗЗДН от
ответника в първоинстанционното производство, която страна има правен
интерес от обжалването, и е срещу подлежащ на въззивно обжалване по
силата на чл. 258 от ГПК, във вр. с чл. 17 от ЗЗДН, валиден и допустим
съдебен акт.
С молба от 05.01.2021 г., уточнена с молба от 19.01.2021 г. В. В. Л. е
поискала да се издаде заповед за защита срещу Р. Я. Б. – бивш неин съпруг и
с който имат общо дете, с която да се наложат мерките по чл. 5, ал. 1, т. 1, т. 3
и т. 5 от ЗЗДН, описвайки в какво са се изразявали актовете на насилие по
отношение на нея.
С решение № 20004077/14.01.2022 г., постановено по гр. д. № 213/2021
г. на СРС, ІІІ ГО, 92 състав е издал заповед за защита на В. В. Л. срещу Р. Я.
Б., като му е наложил мярката за защита по чл. 5, ал. 1, т. 1 от ЗЗДН- да се
въздържа от извършване на домашно насилие по отношение на молителя,
осъдил е ответника да заплати глоба в размер на 200 лв. по сметка на СРС,
държавна такса по сметка на СРС в размер на 25 лв. и разноски в размер на
600 лв.
Въззивният съд, като прецени приетите относими доказателства по
делото и обсъди доводите на страните по реда на въззивното производство,
прие за установено следното:
Първоинстанционният съд неправилно е приел, че ответникът е
осъществил на посочените две дати домашно насилие спрямо молителката-
емоционално и психическо насилие, изразяващо се в непрекъснати телефонни
обаждания и отправени към нея заплахи (че детето им ще остане без майка),
както и опосредствана заплаха за живота й, отправена чрез приятел на
молителката (че ако молителката не се вдигне телефона, ще премине към
физическа саморазправа с нея).
Настоящия съдебен състав не споделя извода на първоинстанционния
съд, че се доказва извършването на твърдяното домашно насилие, поради
следните съображения:
В сезиращата съда молба за защита по ЗЗДН не се излагат конкретни
твърдения за отправените от ответника заплахи – твърди се, че на едно от
поредните позвънявания- на 02.12.2020 г. в 13,02 ч. молителката е вдигнала и
ответника й е отправил заплаха, че детето ще остане без майка и тя трябва да
2
се съобразява с бащата. В уточняващата я молба от 19.01.2021 г. се твърди се,
че при прието от молителката поредно обаждане ответника е крещял и й е
казал, че дори и той да крещи, тя е длъжна да бъде търпелива. Заканил се е, че
детето на молителката ще остане без майка.
На декларацията по чл. 9, ал. 3 от ЗЗДН не може да бъде придадена
силата на доказателствено средство съгласно чл. 13, ал. 2, т. 3 от ЗЗДН и на
основание само на нея- съгласно чл. 13, ал. 3 от ЗЗДН да бъде издадена
заповед за защита за актовете на насилие, за които няма други доказателства,
тъй като декларацията не е представена в оригинал (представена е снимка,
заверена от адвоката на молителката).
Със свидетелските показания на Х.Р., разпитан в първоинстанционното
производство също не се доказа психическо и емоционално насилие,
извършено от ответника спрямо молителката опосредствано, чрез телефонно
обаждане на ответника на свидетеля на 02.12.2020 г., около 19,20 часа.
Свидетелят установява, че ответникът е поискал да говори и предаде на В. да
бъде по-търпелива, когато говори с ответника, че ще се случи нещо лошо.
Твърденията са, че ответникът е заплашил, че ще се премине към физическа
саморазправа. Свидетелят дава показания и, че когато се е обадил на
молителката (според последната в 20,30 часа на 02.12.2020 г.), В. е била
разстроена, почти е заеквала, тъй като е била говорила с Р., който я е
заплашвал, че детето може да остане без майка. Свидетелските показания на
този свидетел настоящия съдебен състав счита, че не следва да кредитира, тъй
като противоречат на житейската логика- според самата молителка ответника
й се е обадил на същата дата в 13,02 часа-т.е. преди седем часа и половина и
съдът приема, че са дадени в полза на молителката.
Свидетелката Й. Б.а е присъствала през цялото време на разговора
между ответника и свидетеля Р., когато се твърди извършване на
опосредстваното насилие. Свидетелката установява, че ответника същата
вечер е звънял няколко пъти на молителката, за да пита кога могат да отидат с
ответника, за да уредят среща с детето, за да дадат подаръка му, за да не се
стига до ЧСИ. Не е имало друга заплаха, освен ако не се счита за заплаха
ЧСИ. За тези шест години свидетелката не е чувала съпруга й да заплаши В.,
да й говори на по-висок тон. Даже се е опитвал да оправдава поведението й.
През 2020 г. Р. е пътувал 5-6 пъти до гр. София от гр. Варна, където живее, за
3
срещи с детето. Последните срещи са били в контактен център. Това е по
инициатива на Р.. Р. не се вижда с А., тъй като В. не му позволява. Съдът
кредитира тези показания, въпреки връзката, в която свидетеля се намира с
ответника, преценявайки ги през призмата на чл. 172 ГПК, тъй като свидетеля
установява обстоятелства, за които има преки и непосредствени впечатления,
тъй като показанията му са логични и последователни, дадени са под страх от
наказателна отговорност.
Следва да се отчете и обстоятелството, че бащата на А. живее в гр.
Варна, отдалечен на повече от 500 км. В едната посока от гр. София, където
детето живее, че комуникацията между страните е преустановена, дори и по
повод на общото им дете, че молителката не е приемала телефонните
позвънявания на ответника- обстоятелство, за което не се спори между
страните, че бащата има определен със съдебно решение режим на лични
отношения с А., за осъществяването на който е необходимо съдействието на
майката, а последната на отговаря на телефонните му обаждания и
съобщения.
Поради изложеното, настоящия съдебен състав счита, че не може да се
считат за актове на домашно насилие опитите на родител, със съдебно
регламентиран режим на право на лични отношения с детето му, да
осъществи същия, поради липсата на съдействие от страна на другия родител
или възпрепятстването на контактите от страна на последния.
Разбираемо е нежеланието на някои родители, с оглед спецификата на
отношенията, за които се търси съдействие за изпълнение чрез
изпълнителното производство, да не се възползват от него в името на
психоемоционалното състояние на детето им, въпреки понасяните от тях
самите негативи.
Ето защо, въззивният съд приема, че обжалваното решение е
неправилно и следва да се отмени, а молбата за защита – да се остави без
уважение, поради което и жалбата на ответника по първоинстанционното
дело се явява основателна.
Като съобрази изхода на делото, въззиваемата страна следва да заплати
държавна такса в размер на 37,50 лв. по сметка на СГС (25 лв. за
производството пред СРС и 12,50 лв. държавна такса за въззивната жалба).
При този изход на делото, основателно се явява искането на въззивника за
4
присъждане на деловодни разноски и съдът му присъжда такива в размер на
12,50 лв.- държавна такса за въззивната жалба.
Водим от горното, Софийски градски съд
Р Е Ш И :
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 20004077/14.01.2022 г., постановено по гр. д. №
213/2021 г. на СРС, ІІІ ГО, 92 състав, и вместо него ПОСТАНОВИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на В. В. Л., ЕГН********** за
издаване на заповед за съдебна защита срещу Р. Я. Б., ЕГН********** и
ОТКАЗВА ДА ИЗДАДЕ ЗАПОВЕД ЗА СЪДЕБНА ЗАЩИТА , с която на
ответника да бъдат наложени мерки по чл. 5 от ЗЗДН.
ОСЪЖДА В. В. Л., ЕГН********** да заплати по сметка на СГС сума в
размер на 37,50 лв.- държавни такси.
ОСЪЖДА В. В. Л., ЕГН********** да заплати на Р. Я. Б.,
ЕГН********** сума в размер на 12,50 лева-разноски по делото.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5