Р Е Ш Е Н И Е
гр. София,
22.10.2018 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, І-17 състав, в открито съдебно заседание на двадесет
и първи септември през две хиляди и осемнадесета година, в състав:
СЪДИЯ: СТИЛИЯНА ГРИГОРОВА
като разгледа докладваното от съдията гр. д. № 13208/2016
г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано по подадена от И.В.П. и И.Д.П.
срещу З. „Б.В.И.Г.“ АД искова молба за осъждането му да им заплати обезщетения в
размер на 200 000 лева на всеки от тях, частични искове от 500 000
лева, за претърпени болки и страдания от смъртта на С.И.П. при ПТП на
09.05.2016 г., ведно със законните лихви от 09.05.2016 г. до окончателното
изплащане.
Ищците твърдят в исковата си молба, че синът им С.П. и
колегата му П.П.работели на строителен обект на територията на АЕЦ „Козлодуй“.
За да се придвижват до мястото на изпълнение на работните си З.ължения
разполагали със служебен автомобил марка „Дачия“, модел „Логан“ С ДК № *******.
На 09.05.2016 г. П. и П.пътували от гр. Белене към гр.
Козлодуй, като служебният автомобил управлявал П.П.. С.П. пътувал на предна
дясна седалка.
В посока от гр. Бяла Слатина към гр. Плевен пътувал
л.а. „Фолксваген“, модел „Пасат“, управляван от С.П.Г.. В района на гр. Кнежа,
след излизане от десен завой л.а. „Дачия“ напуснал лентата за движение и
навлязъл в насрещното платно, където настъпил челен удар с л.а. „Фолксваген“.
Настъпила смъртта на водача на л.а. „Дачия“ П.П., на неговия спътник С.П. и на
пътник в л.а. „Фолксваген“.
Произшествието се дължало на виновно и противоправно
поведение на водача на л.а. „Дачия“ – П.П..
Внезапната смърт на пострадалия довела до страдания за
И.П., майка на С.П.. Заедно със съпругата и детето си живеели при тях, като С.полагал
грижи за родителите си и им помагал в ежедневието.
И.П. бил щастлив и горд баща на С., когото възпитал в
доброта, всеотдайност и грижовност към близките. Живеели в един дом, заедно със
съпругата и сина на С.и си помагали взаимно.
Смъртта на С.нанесла тежък удар върху психиката на
ищците. Изпитвали непреодолима мъка и безсилие и трудно намирали утеха за
нещастието си. Всеки от тях счита, че 500 000 лева е справедлив размер на
обезщетението. В настоящото производство претендират сумите от по 200 000
лева, ведно със законните лихви от 09.05.2016 г. до окончателното изплащане.
Към датата на увреждането за л.а. „Дачия“, модел
„Логан“ имало валидна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите
при З. „Б.В.И.Г.“ АД, поради което ответникът следвало да поеме отговорността
за заплащане на обезщетенията.
Ответникът е подал отговор, в който е оспорил
механизма на ПТП и вината на водача П.П.. Възразява за съпричиняване на вредите
от С.П., който пътувал без поставен обезопасителен колан.
Съдът, след
като обсъди доводите на страните и прецени събраните по делото доказателства,
прие за установено следното от фактическа и правна страна:
Предявен е
иск с правно основание чл. 226, ал. 1 от КЗ (отм.), като нормата е приложима
към спорното материално правоотношение, предвид § 22 от ПЗР на КЗ, според която
част ІV на КЗ (отм.) се прилага за застрахователни договори, сключени до
влизане в сила на действащия към момента на постановяване на настоящото решение
КЗ (обн. ДВ, бр. 102/29.12.2015 г.).
В случая
предявеният иск с правно основание чл. 226, ал. 1 от КЗ (отм.) се основава на
сключен преди 01.01.2016 г. договор за застраховка „Гражданска отговорност“ на
автомобилистите между собственика на л.а. „Дачия“, модел „Логан“ и Фолксваген
Голф“ и З. „Б.В.И.Г.“ АД, с което застрахователят се е З.ължил да покрие в
границите на определената в договора застрахователна сума отговорността на
застрахования за причинените от него на трети лица имуществени и неимуществени
вреди.
Съгласно
разпоредбата на чл. 226, ал.1 КЗ (отм.) увреденият, спрямо който застрахованият
по застраховка „Гражданска отговорност“ е отговорен, има право да иска
обезщетението пряко от застрахователя. Отговорността на застрахователя се
изразява в заплащане на обезщетение за претърпените от увреденото лице имуществени
и неимуществени вреди, пряк и непосредствен резултат от увреждането и е функционално
обусловена и тъждествена по обем с отговорността на делинквента.
За да се
ангажира отговорността на застрахователя по чл. 226, ал.1 от КЗ (отм.) е
необходимо към момента на увреждането да съществува валидно застрахователно
правоотношение по застраховка „Гражданска отговорност“ между прекия причинител
на вредата и застрахователя.
Налице е
валидно застрахователно правоотношение с ответното дружество, което обстоятелство
е отделено като безспорно между страните с определение от 13.07.2017 г.
Според
заключението на първоначалната съдебна авто-техническа експертиза, на
09.05.2016 г. около 6.28 часа в тъмната част на денонощието на път ІІ-13 в
землището на гр. Кнежа в посока от гр. Кнежа към гр. Искър се е движил л.а.
„Фолксваген“, модел „Пасат“ с ДК № *******, управляван от С.П.Г. със скорост
74.33 км/ч. В същото време в посока от гр. Искър към гр. Кнежа със скорост
101.75 км/ч П.Ж.П.управлявал л.а. „Дачия“, модел „Логан“ с ДК № *******. В
района на произшествието имало гъста мъгла, но пътят е бил сух. След навлизане
в десен завой л.а. „Дачия“ изгубил устойчивост и навлязъл в пътната лента за
насрещно движение, където се ударил в насрещно идващия л.а. „Фолксваген“. Като
причина за настъпване на ПТП вещото лице сочи лошата ориентация на водача на л.а.
„Дачия“ при движение в десен за него завой през тъмната част на денонощието в
условията на намалена видимост поради гъста мъгла. Докато водачът на л.а.
„Фолксваген“ не е разполагал с време да реагира, за да реализира спасителна
маневра и да предотврати настъпване на произшествието, водачът на л.а. „Дачия“
е имал възможност да намали скоростта си на движение и премине десния завой,
без да допуска навлизане в насрещното платно. Максималната разрешена скорост на
движение в процесния пътен участък е била 90 км/ч.
Допусната
е повторна авто-техническа експертиза, която е дала сходно заключение относно
скоростите на движение на двата автомобила и причината за настъпване на
произшествието – действията на водача на л.а. „Дачия“ П.П., който допуснал
навлизане в лентата за насрещно движение на управлявания от него автомобил и
предизвикване на челен кос и ексцентричен удар с л.а. „Фолксваген“. Водачът С.Г.не
е имал техническа възможност да предотврати удара, тъй като е разполагал с
малко време за реакция и не е могъл да задейства нито спирачките, нито волана.
При така
дадените единни и непротиворечиви заключения съдът приема за безспорно установено,
че водачът П.П.е реализирал противоправно поведение, с което е нарушил
обществените отношения, свързани с безопасността на движението по пътищата. П.не
е спазил З.ължението си за управлява МПС с разрешената за пътния участък
скорост – чл. 21, ал. 2 вр. ал. 1 от ЗДвП; не се е съобразил с влошените
метеорологични условия и пътната обстановка и това негово поведение се намира в
причинно-следствена връзка с настъпИ.вредоносен резултат – смъртта на повече от
едно лица, сред които С.И.П..
При
огледа, аутопсията и лабораторните изследвания, взети предвид от вещото лице
д-р М., е установено, че смъртта на С.П. е настъпила вследствие политравма:
лицево-челюстна травма – охлузвания, кръвонасядания, разкъсно-контузна рана на
брадата, счупване на носните кости и горна челюст вдясно; закрита гръдна травма
– охлузване, счупване на гръдна кост и на 1-10 ребра двустранно, разкъсване на
пристенната плевра, контузия и нараняване на белите дробове, контузия и
разкъсване на сърцето; закрита коремна травма – охлузвания и кръвонасядане,
разкъсване на диафрагмата, разкъсване и размачкване на черния дроб, счупване на
рамената на дясна ломна кост, разкъсване на кръстно-хълбочните стави, излив на
кръв в коремната кухина; травма на крайниците – охлузвания, кръвонасядания,
разкъсно-контузна рана на дясната подбедрица, счупване на десните мишница и
предмишница, на лява предмишница и лява подбедрица.
Водеща
причина за леталния изход на П. били закритите гръдна и коремна травми с
несъвместими с живота разкъсване на сърцето и черния дроб.
Установява се от приетото по делото удостоверение за
съпруга и родствени връзки, че И.В.П. е майка на С.П., а И. Д.П. – негов баща.
Размерът на обезщетението за неимуществени вреди се
определя от съда по справедливост (чл. 52 от ЗЗД). Понятието „справедливост“ по смисъла на чл. 52 от ЗЗД не е абстрактно,
а обхваща преценката на конкретни обстоятелства, които съдът следва да
съобрази при определяне размера на обезщетението. Сред тях са възрастта и
социалното положение на починалия, отношенията му с близките, които търсят
обезщетение за причинените им неимуществени вреди и др.
От показанията на разпитания по делото свидетел Е.П.,
съпруга на С.П., се установява по безспорен начин, че пострадалият и семейството
му са живели заедно с ищците, родители на С.П.. Отношенията между пострадалия и
родителите му били основани на силна привързаност. Първоначално младото
семейство живеело с родителите на С., но за около 6-7 години се преместили в
гр. Белене. Впоследствие се върнали в дома на И. и И., тъй като С.бил много привързан
към родителите си и със съпругата му разчитали на помощ в ежедневието и в отглеждане
на детето им. С.уважавал родителите си, търсел от тях подкрепа и съвети. Отзовавал
се на нуждата от работа в домакинството и помагал с парични средства. В дома им
царяло спокойствие и разбирателство. До трагичния инцидент И. и И.били весели и
общителни хора. Внезапната смърт на сина им причинила преждевременно
състаряване на ищците. При новината за загубата на С.И.П. изпаднала в истерия.
Появили се проблеми с артериалното налягане. Имала главоболие и световъртеж и
приемала медикаменти за овладяване на заболяванията. И двамата понасяли трудно липсата
на С.и непрекъснато повтаряли, че те е трябвало да бъдат на негово място.
Всеки от ищците е преживял състояние на
продължителен стрес и депресивно състояние, с което ще се бори до края на
живота си. Родителите на С.са търпели и
ще продължат да търпят изключително тежки страдания, които трудно могат да
бъдат материално оценени. Стресът от внезапната загуба на единствения син е
неизмерима и няма парична цена, която да компенсира най-голямата трагедия в
живота на всеки родител – да погребе детето си. Нелепата
и внезапна смърт на 39-годишния им син е довела до чувство на безнадеждност и
непримиримост с несправедливостта да преживеят смъртта на детето си. Единствената
им утеха е внукът им С., син на загиналия им син.
Като взе предвид всички гореизложени обстоятелства и
съобразявайки се с принципа на справедливост, съгласно чл. 52 от ЗЗД съдът
счита, че 150 000 лева е справедлив размер на обезщетението за претърпени
неимуществени вреди за всеки от родителите на С.П.. В тези размери ще бъдат
репарирани в относително пълен обем претърпените и продължаващи страдания на И.П.
и И.П..
За да определи обезщетението на тази стойност, съдът
съобрази и непрекъснатото осъвременяване на нивата на застрахователно покритие
за неимуществени вреди, причинени от застрахования на трети лица. Лимитите на
застрахователните суми за неимуществени вреди се увеличават почти ежегодно,
като от 11.06.2012 г. са определени следните размери на застрахователните суми
по застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите - за неимуществени и
имуществени вреди вследствие на телесно увреждане или смърт: за всяко събитие
при едно пострадало лице - 2 000 000 лв.,
а за всяко събитие при две или повече пострадали лица - 10 000 000 лв. (чл. 266 от КЗ (отм.). Конкретните
икономически условия и съответните нива на застрахователно покритие към
релевантния за определяне на обезщетението момент – 09.05.2016 г., когато е
настъпилото произшествието, от което са произтекли вредите, са ориентир за
определяне на размера на дължимото застрахователно обезщетение.
Ответникът е направил възражение за съпричиняване от
страна на С.П. за настъпването на вредите – пътуване без поставен
обезопасителен колан. По смисъла на чл. 51, ал. 2 от ЗЗД, съпричиняване е
налице, когато с поведението си пострадалият е допринесъл за вредоносния
резултат, като е създал условия или е улеснил настъпването на вредите. Приносът
на пострадалия трябва да бъде конкретно установен (решение № 169/28.02.2012 г.,
т. д. № 762/2010 г. на ВКС, II Т. О.), както и обстоятелството, че без приносът
не би се стигнало до уврежданията, в случая – летален изход. За този факт,
доколкото възражението е направено от ответника и го ползва при положителното
му установяване доказателствена тежест носи навелият го (застрахователят па
гражданската отговорност на делинквента).
При огледа на трупа П. е намерен фиксиран с обезопасителен
колан на предна дясна седалка на л.а. „Дачия“, а въздушната възглавница пред
него е била отворена. Механизмът на произшествието и особено високата скорост,
с която е реализиран челния удар с насрещно движещия се л.а. „Фолксваген“ са
причина за фаталния край на живота на П.. Въпреки поставения предпазен колан,
леталният изход е бил неизбежен.
Поради това възражението за съпричиняване съдът намира
за недоказано. Исковете следва да бъдат уважени в посочените размери от 150 000
лева и отхвърлени за разликата до 200 000 лева.
За обезщетяването на вреди от непозволено увреждане
длъжникът е в забава от възникване на главното З.ължение (чл. 84, ал. 3 от ЗЗД)
– момента на причиняването на вредата. От този момент той дължи обезщетение за
забавено изпълнение, което е в размер законната лихва – чл. 86, ал. 1 ЗЗД. Съгласно
нормата на чл. 223, ал. 2 КЗ (отм.) застрахователят заплаща обезщетение,
включително за пропуснати ползи, които представляват пряк и непосредствен резултат
от непозволено увреждане, и за лихви за забава, когато застрахованият отговаря
за тяхното плащане пред увреденото лице. Отговорността му е функционално
обусловена от отговорността на прекия причинител на застрахователното събитие,
поради което застрахователят по застраховка „Гражданска отговорност” отговаря
за всички вреди при условията, при които отговаря техният причинител. По тези
съображения законните лихви върху обезщетенията следва да бъдат начислени от
датата на увреждането – 09.05.2016 г.
Ответникът дължи, съразмерно на уважената част от иска
да заплати по сметка на СГС държавна такса в размер от 12 000 лева и 450 лева
депозити за експертизи и за призоваване на свидетел.
На ищците е оказана безплатна правна помощ от адв. С.,
съгласно договори за правна защита и съдействие от 20.10.2016 г. (л. 71 и 72 от
делото), поради което следва да му се присъди адвокатски хонорар съразмерно на
уважената част от исковете – 8 295 лева.
Ищците са сторили разноски за снабдяване със съдебни
удостоверения в размер на 10 лева, от които им се следват 7.50 лева.
Претенции за присъждане на разноски е направил и
ответникът. Предвид характера на претенциите, извършените по делото процесуални
действия, броя на проведените съдебни заседания и сложността на спора, съдът
счита, че в приложение на нормата на чл. 25, ал. 1 от Наредба за заплащането на
правната помощ дължимото юрисконсултско възнаграждение е в размер на 400 лева.
Съразмерно на отхвърлената част от иска, ищците дължат да заплатят на ответника
сумата от 237.50 лева разноски за производството, или 230 лева по компенсация.
Така мотивиран, съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА, на основание § 22 от ПЗР на КЗ вр. чл. 226,
ал. 1 от КЗ (отм.), ЗАД „Б.В.И.Г.“ АД, ЕИК ********, със седалище и адрес на
управление *** да заплати на И.В.П., ЕГН ********** и на И.Д.П., ЕГН **********,
и двамата с адрес *** по 200 000 лева обезщетения за неимуществени вреди от смъртта
на С.И.П., ЕГН ********** при ПТП на 09.05.2016 г., ведно със законните лихви
от 09.05.2016 г. до окончателното изплащане, като отхвърля исковете за горниците
до пълните предявени размери от по 200 000 лева, частични искове от
500 000 лева.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК, ЗАД „Б.В.И.Г.“
АД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление *** да заплати по сметка
на СГС сумата от 12 000 лева държавна такса и 450 лева депозит за експертизи и
за призоваване на свидетел.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК вр. чл. 38,
ал. 1, т. 2 от ЗАдв., ЗАД „Б.В.И.Г.“ АД, ЕИК ********, със седалище и адрес на
управление *** да заплати на адв. П.С., с адрес *** адвокатско възнаграждение в
размер на 8 295 лева.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, И.В.П., ЕГН
********** и Илия Д.П., ЕГН **********, и двамата с адрес *** да заплатят на
ЗАД „Б.В.И.Г.“ АД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление *** по 115
лева разноски за производството.
Решението може да се обжалва пред САС с въззивна жалба
в двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ: