№ 3389
гр. София, 07.06.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Г СЪСТАВ, в публично
заседание на петнадесети май през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:Татяна Димитрова
Членове:Румяна М. Найденова
Гюлсевер Сали
при участието на секретаря Алина К. Тодорова
като разгледа докладваното от Татяна Димитрова Въззивно гражданско дело
№ 20231100503444 по описа за 2023 година
Производството по делото е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
С решение № 675/16.03.2023 г., постановено по гр. д. № 10740/2022 г. на СРС, 72
състав, са частично уважени предявените от „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК *********,
представлявано от А.А., със седалище и адрес на управление: ГР. София, ул. **** искове с
правна квалификация искове с правна квалификация чл.422 ГПК вр. с чл. 59 ЗЗД - за
признаване за установено, че Областна администрация на Област София, БУЛСТАТ ****,
със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. **** ДЪЛЖИ на „Топлофикация
София“ ЕАД сумите, както следва: сумата от 428,23 лева, с която се е обогатил без
основание за сметка на обедняването на ищеца, представляваща доставена топлинна енергия
за периода от 01.07.2017 год. до 30.04.2019 год., ведно със законна лихва за периода от
19.11.2021 год. до изплащане на вземането, за която е издадена заповед за изпълнение на
парично задължение по чл.410 от ГПК по ч.гр.д. №66222/21 год. на СРС, като е
ОТХВЪРЛЕН иска за разликата над 428,23 лева до претендираните 3 317,73 лева.
ОТХВЪРЛЕНИ са предявените искове с правно основание чл.422 ГПК вр. чл.59 ЗЗД и
чл.422 ГПК вр. чл.86 ЗЗД за признаване за установено, че ответника дължи сумите: 861. 88
лв. мораторна лихва за периода от 31.12.2018 г. до 11.11.2021 г. върху главницата
съизмеряваща се с цена на доставена топлинна енергия, 15. 05 лв. цена на извършена услуга
за дялово разпределение за периода от 01.10.2018 г. до 30.04.2019 г., с неплащане на която
ответникът се е обогатил за сметка на обедняването на ищеца, ведно със законна лихва за
период от 19.11.2021 г. до изплащане на вземането, 3. 99 лв. мораторна лихва за периода от
1
01.12.2018 г. до 11.11.2021 г., за които е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 66222/21 г. на СРС. Страните са осъдени за
разноски съобразно отхвърлената и уважената част от исковете.
Въззивна жалба срещу решението в отхвърлителната част е подадена от ищеца, с
която оспорва решението в тази част като неправилно и незаконосъобразно. Смята, че
първоинстанционния съд не е преценил и кредитирал правилно съдебно – техническата
експертиза, от където е стигнал и до грешни крайни изводи. Смята, че за процесния период
топлинната енергия е начислявана и отчитана съобразно действащата нормативна уредба,
като в края на всеки период са издавани изравнителни сметки на база реален отчет. Навежда
твърдението, че липсва отправена в срок рекламация по реда, установен в приложимата
наредба относно отразеното в отчета. Твърди, че сумите са начислявани служебно поради
неосигурен достъп до имота, както е отразено и в заключението на вещото лице, като
препраща към аргументите на вещото лице в съдебно – техническата експертиза. Моли съда
да отмени първоинстанционното решение в тази част като неправилно, необосновано и
незаконосъобразно, а вместо него да постанови ново решение, с което изцяло уважи
предявените спрямо ответника претенции. Претендира и разноски.
Въззивната жалба е подадена от процесуално легитимирана страна, в
законоустановения срок и срещу акт, който подлежи на обжалване. По същество е
допустима и подлежи на разглеждане.
В срок не е постъпил отговор от насрещната страна.
Страните не представят нови доказателства и не сочат нови обстоятелства по смисъла
на чл. 266 от ГПК.
Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на
решението, по допустимостта и по наличието на противоречие с императивните правни
норми - в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в
жалбата.
Ищецът "Т. София" ЕАД, с ЕИК...., седалище и адрес на управление гр. София,...., е
предявил искове за признаване за установено, че ответникът Областна администрация на
Област София, БУЛСТАТ...., адрес: гр. София,...., дължи: сумата от 3 317, 73 лв.,
представляваща главница за цена на доставена от дружеството топлинна енергия за периода
от 01.07.2017 г. до 30.04.2019 г., ведно със законна лихва за период от 19.11.2021 г. до
изплащане на вземането, 861, 88 лв. мораторна лихва за периода от 31.12.2018 г. до
11.11.2021 г., 15, 05 лв. представляваща цена на извършена услуга за дялово разпределение
за периода от 01.10.2018 г. до 30.04.2019 г., ведно със законна лихва за период от 19.11.2021
г. до изплащане на вземането, 3, 99 лв. мораторна лихва за периода от 01.12.2018 г. до
11.11.2021 г., с неплащане на които суми /за главници/ се е обогатил за сметка на
обедняването на заявителя, за които е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 66222/21 г. на СРС. Поддържа се, че ответникът е
потребител на топлинна енергия за стопански нужди относно топлоснабден имот - ателие №
2
7 в гр. София, ж. к. ****. Твърди се, че продажбата на топлинна енергия за стопански нужди
се осъществява чрез сключването на писмен договор при общи условия, какъвто ответникът
не сключил с ищеца въпреки отправените покани. Ищецът твърди, че за процесния период в
имота на ответника е доставена топлинна енергия, която е следвало да бъде заплатена, но
ответникът не я заплатил, с което се обогатил за сметка на обедняването на ищеца. Твърди
се, че за сградата където е имотът, е сключен договор за извършване на услугата дялово
разпределение на топлинна енергия с фирма "Техем сървисис" ЕООД, като топлинна
енергия за имота е начислявана по прогнозни месечни вноски, като след края на
отоплителния сезон са изготвяни изравнителни сметки на база реален отчет на уредите за
дялово разпределение. Сочи, че подал заявление за издаване на заповед за изпълнение по
реда на чл. 410 от ГПК, срещу която длъжникът възразил, което обуславя интереса от
търсената с иска защита. Претендира разноските в заповедното и исковото производство.
Ответникът е депозирал отговор в срока по чл. 131 ГПК, в който оспорва исковете.
Оспорва получаването на покана, оспорва да е ползвал имота, който е необитаем. Оспорва
доставката на топлинна енеригя в претендираните количества и стойност. Оспорва
претенцията за лихви и ДР. Релевира възражение за давост. Моли за отхвърляне на исковете.
Постановеното по делото решение е валидно и допустимо.
По отношение правилността на решението настоящият състав на въззивния съд
намира следното:
В настоящия случай ищецът основава претенциите си на твърдения за липса на
сключен между него и ответната страна писмен договор за продажба на топлинна енергия за
стопански нужди и реалната доставка на ТЕ до стопанисвания от последния имот.
Поддържа, че ответникът е ползвал ТЕ, доставена от ищцовото дружество, без да я заплаща,
въпреки отправената от ищеца покана, поради което е налице неоснователно обогатяване на
последния и съответно обедняване на ищеца, като имущественото разместване е
осъществено при липса на валидно правно основание за това.
С оглед на фактическите твърдения, изложени в исковата молба (идентични с тези в
заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК), спорните права намират
своето правно основание в чл. 59 ЗЗД, както е приел и районният съд.
Вземането за неоснователно обогатяване по чл. 59 ЗЗД е обусловено от
кумулативното установяване на следните елементи: обогатяване на ответника, обедняване
на ищеца, които произтичат от един общ факт или обща група факти и това разместване на
блага да е настъпило без основание. Обогатяването може да е в резултат на спестяване на
разходи, които обогатилото се лице е следвало да извърши, увеличаване на имуществото му
или намаляване на пасивите му.
Обществените отношения, свързани с осъществяването на производство и продажба
на ТЕ за заявения в исковата молба период се регулират със Закона за енергетиката (ЗЕ).
Съгласно § 1, т. 33а от ДР на ЗЕ (в сила от 17.07.2012 г.) и приложима за исковия период,
"небитов клиент" е физическо или юридическо лице, което купува електрическа или ТЕ с
3
топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация, горещо водоснабдяване и
технологични нужди или природен газ за небитови нужди, като продажбата на ТЕ за
стопански нужди се извършва въз основа на писмен договор при ОУ, сключен между
топлопреносното предприятие и клиента на ТЕ за небитови нужди – по аргумент от нормата
на чл. 149, ал. 1, т. 3 ЗЕ (изм. ДВ, бр. 54 от 2012 г., в сила от 17.07.2012 г.).
По делото е установено, че сградата – етажна собственост, в която се намира
процесният имот, е била присъединена към топлопреносната мрежа.
Страните по делото не спорят относно обстоятелството, че между тях не е сключван
договор за доставка на топлинна енергия за небитови нужди до горепосочения недвижим
имот по чл. 149, ал. 1, т. 3 ЗЕ. С оглед на този безспорен по делото факт, въззивният съд
приема, че страните не са били обвързани от облигационно отношение по договор за
продажба на топлинна енергия за небитови нужди.
Видно от представената към исковата молба Заповед № РД-04-005 от 06.04.2015 год.,
процесният недвижим имот – Ателие № 7, находящ се на адрес гр. София, район „Изгрев“,
ж.к. ****, е частна държавна собственост, като правата на управление върху него са били
предоставени на Министерство на културата на основание заповед № РД- 04-046/11.06.2009
год. г., а на 06.04.2015 г. и Сключено споразумение за управление на недвижим имот –
частна държавна собственост с рег. № РД-006-04-025/15.04.2015 год. на Областна
администрация на област София правото на управление върху имота е предоставено на
Областния управител на Област София, съответно имотът е отнет от Министерство на
културата поради отпаднала нужда.
Областният управител, като териториален орган на изпълнителната власт съгласно
чл. 19, ал. 3, т. 1 ЗА, се подпомага от областна администрация съгласно чл. 36 ЗА и чл. 57
ЗА. Последната, на основание чл. 57, ал. 2 ЗА, е юридическо лице. Поради това за процесния
период ползвател на имота е именно ответникът Областна администрация на Област София.
Във връзка с изследване предназначението на имота и твърденията на ответника, че
имотът е бил необитаем, по делото е представен констативен протокол от 03.06.2015 г.,
изготвен в изпълнение на заповед № РД-04-005/06.04.2015 г. на Областния управител на
Област София от комисия в състав от двама младши експерти в отдел „Правно обслужване и
управление на собствеността“, дирекция „ Административно и правно обслужване, финанси
и управление на собствеността“ към Областна администрация на област София и комисия
от Министерство на културата, назначена със Заповед № РД 09-257/13.05.2015 год. в състав
от един старши юрисконсулт в дирекция „Управление на собствеността“ и един главен
специалист в дирекция „Управление на собствеността“, който съдържа констатациите на
комисията относно състоянието на имота и данните, които комисията е получила от
домоуправителя на блока. Настоящият състав счита, че по съществото си този документ
обективира писмени свидетелски показания на членовете на комисията и на управителя на
сградата, в която се намира топлоснабденият обект, които обаче не представляват
доказателствено средство по ГПК, поради това съдът не би могъл да ги обсъжда.
4
Предвид изложеното, по делото не се установява процесният апартамент да е бил
преустроен търговско помещение и/или да е бил използван като такова през процесния
период.
В мотивите на тълкувателно решение № 2/2017 г. по т. д. № 2/2017 г. на ВКС, ОСГК,
е прието, че присъединяването на топлофицирани жилищни сгради с изградени инсталации
към топлопреносната мрежа, както на заварените от ЗЕ, така и на новоизградени сгради, се
извършва въз основа на писмен договор (чл. 138, ал. 1 ЗЕ и чл. 29 – 36 от Наредба № 16-334
от 06.04.2007 г. за топлоснабдяването) със собствениците или титулярите на вещното право
на ползване върху топлоснабдените имоти в сградите, които поради това са посочените от
законодателя в чл. 153, ал. 1 ЗЕ клиенти на ТЕ за битови нужди, дължащи цената на
доставената ТЕ по сключения с топлопреносното предприятие договор за продажба на ТЕ за
битови нужди при публично известни общи условия. Предоставяйки съгласието си за
топлофициране на сградата, собствениците и титулярите на ограниченото вещно право на
ползване са подразбираните клиенти на ТЕ за битови нужди, към които са адресирани
одобрените от КЕВР публично оповестени общи условия на топлопреносното предприятие.
В това си качество на клиенти на ТЕ те са страна по продажбеното правоотношение с
топлопреносното предприятие с предмет – доставка на ТЕ за битови нужди (чл. 153, ал. 1
ЗЕ) и дължат цената на доставената ТЕ. Гореизложеното се отнася и за редакциите на чл.
153, ал. 1 ЗЕ, отпреди ДВ, бр. 54 от 2012 г., визиращи като страна по договора за продажба
на ТЕ за битови нужди при публично известни общи условия потребителите на ТЕ за битови
нужди.
В разпоредбата на чл. 125, ал. 1 ЗЕ е установено, че топлоснабдяването е процес на
производство, пренос, доставка, разпределение и потребление на ТЕ с топлоносител водна
пара и гореща вода за битови и небитови нужди. Дефиниции на понятията "битов клиент" и
"небитов клиент" се съдържат в § 1 от ДР на ЗЕ, като съгласно чл. 2а "битов клиент" е
клиент, който купува ТЕ с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и
горещо водоснабдяване за собствени битови нужди, а съгласно чл. 33а "небитов клиент" е
клиент, който купува ТЕ с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация,
горещо водоснабдяване и технологични нужди за небитови нужди. Въведеното в ЗЕ
разделение на клиентите е в съответствие и с целта на нормите на директива 2009/72/ЕО на
Европейския парламент и на Съвета от 13 юли 2009 г. относно общите правила за
вътрешния пазар на електроенергия и за отмяна на директива 2003/54/ЕО, съгласно която
"битов клиент" означава клиент, купуващ електроенергия за собствена битова консумация,
като се изключват търговски или професионални дейности /чл. 2, т. 10/, а "небитов клиент"
означава физическо или юридическо лице, купуващо електроенергия, която не е за негови
собствени битови нужди, и включва производители и клиенти на едро /чл. 2, т. 11/.
Следователно водещ критерий за разделението между битов и небитов клиент са
нуждите, за които се ползва ТЕ в обекта, а не неговото предназначение. В този смисъл
въззивният съд прима, че нуждите, за които се ползва ТЕ в конкретен обект, обуславя и вида
на правоотношението, което може да възникне с топлопреносното предприятие по повод
5
доставката на ТЕ, т. е. не е възможно по отношение на този имот да възникне както
правоотношение по договор за доставка на ТЕ за небитови нужди, така и правоотношение
по договор за доставка на ТЕ за битови нужди. В конкретния случай по делото не се
установи доставяната в процесния имот ТЕ да е била ползвана от ответника във връзка с
осъществявана от него търговска дейност, поради което и следва извод, че от момента, в
който държавата е придобила собствеността върху процесното жилище, между нея и ищеца
е възникнало договорно правоотношение, по силата на което държавата, в качеството на
собственик на недвижим имот в топлоснабдената сграда (респ. на потребител на ТЕ), има
задължение да заплаща стойността на доставяната от ищеца ТЕ в процесния имот.
С оглед на изложеното, по отношение на възраженията на ищеца - въззивник спрямо
отхвърлителната част на решението, въззивният съд споделя крайния извод на първата
инстанция, макар и по различни аргументи, че претенцията по чл. 59 ЗЗД за плащане на
претендираната сума като резултат от неоснователно обогатяване следва да се отхвърли като
неоснователна.
Доколкото това са оплакванията и възраженията с въззивната жалба, а съдът е
ограничен от рамките , същата се явява неоснователна и не следва да се уважава. На
уважаване подлежи насрещната въззивна жалба, доколкото се установи основателност на
възраженията на ответника.
Предвид изложеното, въззивната жалба на ищцовото дружество се явява
неоснователна и следва да бъде оставена без уважение.
По разноските.
С оглед изхода на спора, право на разноски има само въззиваемата страна, която в
открито съдебно заседание прави изрично искане за присъждане на разноски в размер на 100
лева, представляващи заплатено юрисконсултско възнаграждение. Съгласно чл.78, ал. 8 ГПК
в полза на юридически лица и еднолични търговци се присъжда и адвокатско
възнаграждение, ако те са били защитавани от юрисконсулт, поради което единствено
условие да се присъдят разноски за възнаграждение за юрисконсулт е съответното
юридическо лице да е било защитавано от такъв в хода на процеса. В такъв случай, не е
необходимо да бъдат представени доказателства, че юрисконсултското възнаграждение е
вече заплатено, тъй като претендиращата го страна заплаща на процесуалния си
представител възнаграждение по трудов договор, а не по договор за
поръчка. Възнагражденията за процесуално представителство, извършено от юрисконсулт са
регламентирани в Закон за правната помощ и Наредба за заплащането на правната помощ,
съгласно разпоредбата на чл. 25 от която за процесуално представителство и защита по
граждански дела с определен материален интерес възнаграждението е от 100 до 360 лв. На
въззиваемия следва да се уважи претенцията в пълния претендиран размер.
Предвид цената на исковете, настоящото решение не подлежи на касационно
обжалване, съобразно с ограничението по чл. 280 ал. 3, т. 1 ГПК /изм. ДВ, бр. 100/21. 12.
2010 год., ДВ, бр. 50/2015 год., ДВ, бр. 86/2017 год./.
6
По изложените мотиви, Софийски градски съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 675/16.03.2023 г., постановено по гр. д. № 10740/2022
г. на СРС, 72 състав, са частично уважени предявените от „Топлофикация София“ ЕАД,
ЕИК *********, представлявано от А.А., със седалище и адрес на управление: ГР. София,
ул. **** искове с правна квалификация искове с правна квалификация чл.422 ГПК вр. с чл.
59 ЗЗД - за признаване за установено, че Областна администрация на Област София,
БУЛСТАТ ****, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. **** ДЪЛЖИ на
„Топлофикация София“ ЕАД сумите, както следва: сумата от 428,23 лева, с която се е
обогатил без основание за сметка на обедняването на ищеца, представляваща доставена
топлинна енергия за периода от 01.07.2017 год. до 30.04.2019 год., ведно със законна лихва
за периода от 19.11.2021 год. до изплащане на вземането, за която е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК по ч.гр.д. №66222/21 год. на СРС,
като е ОТХВЪРЛЕН иска за разликата над 428,23 лева до претендираните 3 317,73 лева.
ОТХВЪРЛЕНИ са предявените искове с правно основание чл.422 ГПК вр. чл.59 ЗЗД и
чл.422 ГПК вр. чл.86 ЗЗД за признаване за установено, че ответника дължи сумите: 861. 88
лв. мораторна лихва за периода от 31.12.2018 г. до 11.11.2021 г. върху главницата
съизмеряваща се с цена на доставена топлинна енергия, 15. 05 лв. цена на извършена услуга
за дялово разпределение за периода от 01.10.2018 г. до 30.04.2019 г., с неплащане на която
ответникът се е обогатил за сметка на обедняването на ищеца, ведно със законна лихва за
период от 19.11.2021 г. до изплащане на вземането, 3. 99 лв. мораторна лихва за периода от
01.12.2018 г. до 11.11.2021 г., за които е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 66222/21 г. на СРС.
ОСЪЖДА „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК *********, представлявано от А.А.,
със седалище и адрес на управление: ГР. София, ул. **** да заплати на основание чл.78,ал.3
ГПК на Областна администрация на Област София, БУЛСТАТ ****, със седалище и адрес
на управление: гр. София, ул. **** сумата от 100 лева, представляваща заплатено
юрисконсултско възнаграждение.
Решението е постановено при участието на „Техем Сървисис“ ЕООД, ЕИК130036512
трето лице-помагач на страната на „Топлофикация София“ ЕАД.
Решението не подлежи на касационно обжалване съгласно разпоредбата на чл. 280,
ал. 3, т. 1 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
7
2._______________________
8