№ 20
гр. София , 16.06.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО V ВЪЗЗ. СЪСТАВ в публично
заседание на четвърти юни, през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Вера Чочкова
Членове:Тони Гетов
Константина Христова
при участието на секретаря ЦВЕТАНКА Б. ДЕЛОВА
в присъствието на прокурора Радка Стоянова Иванова (СГП-София)
като разгледа докладваното от Константина Христова Въззивно частно
наказателно дело № 20211100601958 по описа за 2021 година
Производството е по реда на глава XXI от НПК.
С определение от 19.04.2021 г., постановено по ч.н.д. № 4496/2021 г. по описа на СРС,
НО, 121-ви състав, на основание чл. 25, ал. 1 от НК, вр. чл. 23, ал. 1 от НК са групирани
наказания на осъдения Й. В. ИВ., като е постановено най-тежкото общо наказание да бъде
увеличено с 1/2 съобразно разпоредбата на чл. 24, ал. 1 от НК.
Срещу определението е постъпила жалба от служебния защитник на осъдения Й. В.
ИВ. – адв. А.В., в която се релевират доводи за неговата неправилност в частта, с която СРС
е увеличил общото най-тежко наказание на основание чл. 24 от НК с една година и четири
месеца. Според защитата определеното общо най-тежко наказание би могло да изпълни в
достатъчна степен целите по чл. 36 от НК, като не е необходимо приложението на чл. 24 от
НК. Счита се, че обременено съдебно минало на осъдения не следвало повторно да се цени
като основание за увеличаване на определеното общо наказание, доколкото същото
обстоятелство вече е послужило при индивидуализацията на отделните наложени наказания
и това повторно отчитане с цел увеличаване на общото наказание е неприемливо. По
изложените съображения се иска отмяна на атакуваното определение в частта, с която е
увеличено определеното от съда общото най-тежко наказание на основание чл. 24 от НК.
В закрито заседание на 28.05.2021 г. въззивният съд по реда на чл. 327 от НПК е
преценил, че за изясняване на обстоятелствата по делото не се налага събиране на нови
доказателства.
В хода на съдебните прения пред въззивния съд защитникът на осъдения И. – адв.
А.В., поддържа доводите, изложени в подадената жалба, като по същество доразвива устно
същите.
1
Прокурорът от Софийска градска прокуратура счита, че жалбата е неоснователна.
Осъденият И. в правото си на последна дума изразява съжаление и моли наказанието
му да е по-малко завишено.
Софийският градски съд, след като обсъди доводите в подадената жалба‚ както и тези,
изложени в съдебно заседание от страните‚ и след като в съответствие с чл. 314 от
НПК провери изцяло правилността на атакуваното определение, намери следното:
Въззивната жалба е подадена в срок и от легитимирано лице, отговаря на изискванията
на НПК, поради което е процесуално допустима и следва да бъде разгледана.
Настоящият съд, преценявайки обосноваността и законосъобразността на обжалвания
първоинстанционен съдебен акт, намира, че разгледана по същество въззивната жалба е
неоснователна. Съображенията в тази насока са следните:
С обжалваното определение от 19.04.2021 г. Софийски районен съд на основание чл.
25, ал. 1 от НК, вр. чл. 23, ал. 1 от НК е определено на осъдения Й. В. ИВ. едно общо
наказание по присъди /споразумения/ по: н.о.х.д. № 346/2017 г. на СГС, н.о.х.д. № 4775/2017
г. на СРС, н.о.х.д. № 1594/2020 г. на СРС, н.о.х.д. № 20361/2019 г. на СРС, н.о.х.д. №
1587/2020 г. на СРС, н.о.х.д. № 306/2020 г. на СРС, н.о.х.д. № 1338/2020 г. на СРС, н.о.х.д.
№ 308/2020 г. на СРС, н.о.х.д. № 20380/2019 г. на СРС, н.о.х.д. № 10659/2020 г. на СРС,
н.о.х.д. № 6456/2020 г. на СРС, н.о.х.д. № 4883/2020 г. на СРС, н.о.х.д. № 16057/2020 г. на
СРС, н.о.х.д. № 6925/2020 г. на СРС, н.о.х.д. № 9915/2020 г. на СРС, н.о.х.д. № 8394/2020 г.
на СРС - „лишаване от свобода“ за срок от две години и осем месеца. На основание чл. 24 от
НК е увеличил така определеното общо наказание с една година и четири месеца, като на Й.
В. ИВ. е определено да търпи общо най-тежко наказание от четири години „лишаване от
свобода“. На основание чл. 57, ал. 1, т. 2, б. „б“ от ЗИНЗС е определил наказанието да се
търпи при „строг“ режим, на основание чл. 59 от НК от така определеното наказание е
приспаднато времето, през което осъденият е бил задържан, а на основание чл. 25, ал. 4 от
НК от така определеното наказание е приспаднато времето, през което осъденият е
изтърпявал наказание лишаване от свобода, считано от 11.04.2020 г.
Настоящият съдебен състав счита, че с първоинстанционното определение правилно е
извършено групирането на наказанията, наложени от различни съдебни състави на осъдения
И.. Извършеното по този начин групиране на наказанията на осъдения се явява най-
благоприятно за него, като му е определено едно най-тежко наказание - „лишаване от
свобода“ за срок от две години и осем месеца. Това впрочем не се оспорва пред настоящата
инстанция и от осъденото лице и от защитата му. Ето защо въззивният съд следва да
потвърди атакуваното определение в тази му част като законосъобразно и правилно.
Правилна и законосъобразна е и преценката на Софийски районен съд по
приложението на чл. 24 от НК. Увеличаването на определеното за изтърпяване от Й.И. най-
тежко наказание с една година и четири месеца „лишаване от свобода“ е мотивирано от
първоинстанционния съд с обстоятелството, че осъденият е на млада възраст, но въпреки
това е осъждан многократно, основно за престъпления против собствеността, част от тях
извършени при условията на продължавано престъпление, което показва една трайна
нагласа за придобиване на доходи по престъпен начин. Изложените от решаващия съд
фактически и правни съображения относно приложението на разпоредбата на чл. 24 от
НК са логични и убедителни, поради което се споделят и от настоящия състав на въззивната
инстанция. Съобразно непротиворечивата практика на ВКС по наказателни дела - решение
№ 322 от 29.07.1985 г. по н. д. № 342/85 г., ІІ н. о., решение № 275 от 28.05.2010 г. по н. д. №
195/2010 г. и др., съдът може да приложи разпоредбата на чл. 24 от НК, когато след
преценка на цялостната престъпна дейност на осъдения, обществената опасност на
извършените престъпления, личната обществена опасност на самия осъден, подбудите за
извършване на престъпленията, степента и вида на вината и другите отегчаващи
обстоятелства, се убеди, че и най-тежкото наложено наказание не ще изпълни целите по чл.
36 от НК и преди всичко не ще въздейства поправително и възпитателно върху осъдения.
2
В разглеждания случай целите на наказанието могат да се постигнат единствено чрез
увеличаване на определеното за изтърпяване от въззивния жалбоподател по-тежко
наказание. Й.И. е лице с обременено минало и множество осъдителни присъди, които видно
от справката за съдимост са през близки интервали от време, или за непродължителен
период от време е извършил множество деяния. Тези фактически данни характеризират И.
като личност със завишена степен на обществена опасност и като човек, демонстриращ
трайно изразена нагласа за извършване на престъпления. До момента са му налагани
различни по размер наказания „лишаване от свобода“, които обаче не са постигнали целите,
посочени в чл. 36 от НК, и по-специално личното му поправяне и нагласата му да бъде
примерен гражданин и да спазва законите. Очевидна е липсата на поправителен ефект и
превъзпитание, поради което осъденият следва да бъде изолиран от обществото за по-
продължителен период от време. Реализираната спрямо него предходна наказателна
репресия не само че не е постигнала поправителната и възпиращата си цел, а по-скоро е
създала чувство за безнаказаност. Тези обстоятелства обосновават извод, че е необходимо
той да изтърпи едно по-голямо по размер наказание, чрез което не само да му се въздейства
поправително и възпитателно, но и да му се отнеме възможността да върши други
престъпления. Лицата, извършили две или повече престъпления, за които са осъдени с една
или повече присъди /какъвто е и Й.И./ са с по-висока степен на обществена опасност и
постигането на максимален поправително-възпиращ ефект спрямо тях обуславя и по-
строгото им санкциониране посредством увеличаване на определеното им общо наказание.
В аналогичен смисъл е и решение № 124 от 16.03.2009 г. по н. д. № 113/2009 г., ІІІ н. о.
Не могат да бъдат споделите доводите на защитата, че обременено съдебно минало на
осъдения не следвало повторно да се цени като основание за увеличаване на определеното
му общо наказание, доколкото същото обстоятелство вече е послужило при
индивидуализацията на отделните наложени наказания. Действително, данните за
съдимостта на лицето винаги се взимат предвид от решаващия състав при
индивидуализацията на наказателната му отговорност и определянето на справедливо по
вид и размер наказание. Същевременно обаче, именно разпоредбата на чл. 23, ал. 1 от НК
предоставя на осъдения благоприятната възможност в случаите, когато с едно деяние е
извършил няколко престъпления, или когато е извършил няколко отделни престъпления,
преди да е имало влязла в сила присъда за което и да е от тях, то съдът да трябва, след като
определи наказание за всяко престъпление отделно, да наложи най-тежкото от тях.
Съответно затова, защото реално в този случай осъденият ще търпи само едно наказани –
най-тежкото такова, независими от броя на извършените от него престъпления, то
законодателят е предоставил на съда правото да приложи чл. 24 от НК, а именно да увеличи
определеното общо най-тежко наказание най-много с една втора. В този случай не може да
се говори за двойно отчитане на съдебното минало на осъдения, в какъвто смисъл са
доводите на жалбоподателя, а е налице постигането на максимален баланс между
установеното противоправно поведение на осъденото лице и налагането му на справедливо
общо наказание, което в максимална степен да може да изпълните целите на чл. 36 от НК.
Така, при извършената на основание чл. 314, ал. 1 от НПК цялостна служебна
проверка на правилността на обжалваното определение, въззивната инстанция не констатира
наличието на основания, налагащи неговото изменяне или отмяна, поради което и с оглед
изложените съображения, постанови своето решение.
Воден от гореизложеното и на основание чл. 334, т. 6 и чл. 338 от НПК, Софийски
градски съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА протоколно определение от 19.04.2021 г., постановено по ч.н.д. №
4496/2021 г. по описа на СРС, НО, 121-ви състав.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване и/или протест.
3
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4