№ 2530
гр. Бургас, 27.11.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, II ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на тридесет и първи октомври през две хиляди двадесет и четвърта
година в следния състав:
Председател:КРИСТИЯН АНТ. ПОПОВ
при участието на секретаря АНАСТАСИЯ ЯНЧ. ЯНАКИЕВА
като разгледа докладваното от КРИСТИЯН АНТ. ПОПОВ Гражданско дело
№ 20242120102482 по описа за 2024 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по предявена искова молба от ”Юробанк
България” АД против С. П. Т., за приемане за установено, че в полза на ищеца
срещу ответника съществуват вземания за следните суми, претендирани на
основание договор за потребителски кредит № *** от 01.11.2019г.: 19 296,94
лева главница, сумата от 755,53 лева договорна лихва за периода от
01.10.2021г. до 26.04.2022г., сумата от 1765,51 лева мораторна лихва за
периода от 01.11.2021г. до 15.09.2022г., ведно със законната лихва върху
главницата, считано от подаване на заявлението по чл.417 ГПК – 06.10.2022г.
до изплащане на сумата, които вземания съставляват предмета на Заповед за
изпълнение № 3056/10.10.2022г. по ч. гр. д. № 6405/2022г. на БРС.
Претендират се сторените разноски в заповедното производство, както и
сторените разноски в настоящото производство.
В исковата молба се твърди, че по силата на договорa ответникът е
ползвал банков кредит. На 01.10.2021г. ответникът е преустановил плащането
на погасителните вноски и е изпаднал в забава. С оглед на формираното
просрочие, банката е направила кредита предсрочно изискуем на 26.04.2022г.
с редовно връчена покана до длъжника. Въпреки дадения срок за плащане,
сумите не са заплатени. Те се дължат като предсрочно изискуеми. Моли се
исковете да се уважат.
В законоустановения срок е постъпил писмен отговор от особения
представител на ответника, с който претенциите се оспорват като
неоснователни и недоказани. На първо място се оспорва обстоятелството, че е
настъпила предсрочната изискуемост на кредита и че същата е обявена на
1
ответника. Твърди се, че подобно изявление не е достигало до длъжника,
поради което вземанията не са изискуеми в претендирания размер и на
предявеното основание. На следващо място се оспорват клаузите, с които е
уреден лихвения процент, дължимите такси и комисиони. В заключение се
релевира възражение за изтекла погасителна давност за част от
претендираната главница и лихви.
В съдебно заседание, ищецът, редовно призован не изпраща
представител, но с писмена молба се взема становище по същество и се
поддържат предявените искове.
Ответникът чрез своя процесуален представител в съдебно заседание
оспорва исковете и пледира за тяхното отхвърляне.
Съдът е сезиран с обективно кумулативно съединени установителни
искове с правна квалификация чл.422, ал.1 ГПК, вр. с чл. 9 ЗПК, вр. с чл.430,
ал.1 ТЗ, вр. чл.79, ал.1 ЗЗД и чл.422, ал.1 ГПК вр. чл.86, ал.1 ЗЗД.
След съвкупна преценка на доказателствата по делото и
съобразявайки становището на страните, съдът приема за установено
следното от фактическа страна:
Видно е от присъединеното ч. гр. д. в полза на ищеца срещу ответника, е
издадена заповед за изпълнение по реда на чл. 410 ГПК за сумите, предмет на
установителните искове, която е връчена на длъжника по реда на чл. 47, ал. 5
ГПК и исковете са предявени в срока по чл. 415, ал. 4 ГПК.
По делото не се спори относно съществуването на сключен договор за
потребителски кредит № *** от 01.11.2019г. между ищцовото дружество и
ответника, като кредитополучател. Видно от договора на С. Т. са
предоставени в заем 25000 лв., за текущи нужди като същият се е задължил да
върне сумата ведно с дължима възнаградителна лихва съобразно погасителен
план до 01.11.2026г. В договора е уговорено, че сумата се отпуска по личната
банкова сметка на ответника в банката ищец. По делото са представени
заверено копие от договора и от погасителния план, като и двата документа са
подписани от ответника. Представено е и банково бордеро, видно от което
уговорената сума е преведена по сметката на ответника. Приложени са
методология за определяне на референтен лихвен процент Прайм,
погасителния план по кредита и извлечение от счетоводните книги на
„Юробанк България“ АД за задълженията по процесния договор към
15.09.2022 г.
Приложена е Покана за изпълнение от „Юробанк България“ АД
адресирана до ответника, с която е обявена предсрочната изискуемост по
кредита. Приложени са и разписка и уведомление за връчване на поканата по
реда на чл. 47 ГПК, като в разписката са удостоверени извършените действия
по връчването.
По делото е прието и изслушано заключение по съдебно-икономическа
експертиза, от което се установява, че съгласно счетоводните записвания на
Банката размерът на задълженията по Договор за потребителски кредит
***/01.11.2019. към дата 15.09.2022. възлизат на: просрочена главница от
01.10.2021./15.09.2022. е 19296,94 лв.; възнаградителна лихва от
2
01.10.2021/26.04.2022. е755,53 лв.; мораторна лихва от
01.11.2021/15.09.2022. е 1765,51 лв.; държавна такса = 436,36 лв.; адвокатски
хонорар = 1 028,72 лв. Ответникът е внесъл погасителни 24 броя вноски за
редовни главници по процесният договор и погасителен план, за периода от
вн.1/01.12.2019. до вн.24/02.09.2021. в общ размер на 5 703,06 лв. Обща
дължима главница е 19 296,94 лв., след приспадане на плащанията. Погасена
възнаградителна лихва от 01.12.2019./07.10.2021. е 2 132,55 лв., като остават
дължими възнаградителни лихви в размер на 756,76 лв. Дължими наказателни
лихви от 04.06.2021/16.09.2022. са 1 766,76 лв., като погасена лихва за
просрочие от 18.10.2019./22.01.2020. е 1,25 лв. и остават дължими наказателни
лихви в размер на 1 765,51 лв. Не са констатирани плащания след 15.09.2022.
Съдът кредитира заключението, тъй като същото не противоречи на
останалия доказателствен материал и е обективно и компетентно.
Въз основа на изложената фактическа обстановка и съобразявайки
становището на страните, съдът достигна до следните правни изводи:
В полза на ищеца срещу ответника е издадена по реда на чл. 410 ГПК
заповед за изпълнение за претендираната сума, връчена по реда на чл. 47, ал. 5
ГПК. В изпълнение на указанията на заповедния съд, заявителят в
законоустановения срок е предявил исковете за установяване на вземането,
които са допустими.
Съгласно разпоредбата на чл. 9, ал. 1 ЗПК договорът за потребителски
кредит е договор, въз основа на който кредиторът предоставя или се
задължава да предостави на потребителя кредит под формата на заем,
разсрочено плащане и всяка друга подобна форма на улеснение за плащане.
Законът въвежда императивни изисквания относно формата и съдържанието
на този вид договор, посочени в разпоредбите на чл. 10 и чл. 11 ЗПК. На свой
ред, разпоредбата на чл. 21 ЗПК предвижда, че всяка клауза в договор за
потребителски кредит, имаща за цел или резултат заобикаляне изискванията
на този закон е нищожна, а според чл. 22 ЗПК, когато не са спазени
изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7-12 и 20 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т.
7-9, договорът за потребителски кредит е недействителен.
При извършената проверка относно действителността на сключения
между страните договор с оглед изискванията на ЗПК, съдът намира, че
договорът за потребителски кредит не страда от пороци, водещи до неговата
недействителност в цялост и не противоречи на изискванията на посочените
разпоредби на ЗПК. Спазени са изискванията на чл. 10, ал. 1 ЗПК относно
формата на договора, както и изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 1-12 и т. 20 и ал.
2 ЗПК.
По делото е установено, че кредиторът е упражнил правото си да обяви
предсрочната изискуемост на кредита, като поканата за доброволно
изпълнение съдържаща и изявлението на банката за обявяване на
предсрочната изискуемост са валидно връчени на длъжника по реда на чл. 47
ГПК от призовкар в кантората на ЧСИ. Връчителят е събрал данни, че
ответника не живее на адреса и е записал източника на тези данни в
разписката. Направени са три посещения на постоянни и настоящ адрес на
3
ответника, не е установен трудов договор след справка в НОИ. След справка в
търговският регистър не се установява място на стопанска дейност. Ответника
изрично се е съгласил в договора да получава изявленията на банката на
посоченият в договора адрес, който съвпада с постоянният му и настоящ
адрес. Поради това съдът намира връчването на съобщението за обявяване на
предсрочната изискуемост до длъжника за редовно. По отношение на
получаването на уведомление за предсрочна изискуемост до Т. следва да се
приложи фикцията на чл. 47 ГПК, като се приеме, че уведомлението е
получено от кредитополучателя. Доколкото се установяват всички
предпоставки за редовно и валидно обявяване на предсрочна изискуемост,
следва да се приеме за установено, че на 26.04.2022 г. е настъпила предсрочна
изискуемост на задълженията по договора за кредит, тъй като на тази дата
изтича двуседмичния срок за получаване на книжата по чл. 47, ал. 2 ГПК.
Изводите на върховната съдебна инстанция по касационни дела са
категорични, че фикцията по чл. 47, ал. 5 ГПК е приложима в настоящата
хипотеза.
По отношение на възражението за настъпила погасителна давност
следва да се има предвид, че длъжникът е заплащал доброволно вноските до
02.09.2021 г., като първата падежирала вноска за която е налице изискуемост и
за която тече давността е от 01.10.2021 г. Заявлението по чл. 410 ГПК е
подадено на 06.10.2022 г. поради което не е изтекла нито тригодишната
погасителна давност по отношение на възнаградителната лихва, нито
петгодишната по отношение на главницата.
По отношение на възражението, че в договора е предвидена възможност
банката едностранно да променя лихвения процент, което нейно право почива
на неравноправна клауза в договора, следва да се има предвид, че няма данни
банката едностранно да е променяла лихвеният процент по кредита. Няма
данни и същият да е променян по взаимно съгласие между страните. Поради
това дори и тази клауза да е нищожна, този извод не е от значение за
настоящото дело, доколкото договорът би бил действителен и при
нищожността на тази клауза. Въпросът за действителността на тази клауза е
неотносим към настоящия правен спор. Същите изводи са приети и в
Определение № 594 от 15.07.2022 г. на ВКС по гр. д. № 3131/2021 г.
По отношение иска по чл. 86 ЗЗД, следва да се има предвид, че
изчисленията, както на ищеца, така и на вещото лице касаят размер на
неустойка за забава. Ищцовото дружество не е посочило нито в заявлението
по чл. 417 ГПК, нито в исковата молба, че претендира лихва въз основа на
неустоечна клауза, а единствено е посочило мораторна лихва, което означава
че се претендира обезщетение за забава в размер на законната лихва. В
доклада си съдът е квалифицирал предявеният иск по чл. 86 ЗЗД, а не по чл. 92
ЗЗД, срещу което ищецът не е възразил. При това положение съдът не може да
се произнесе по иск за мораторна неустойка. Такъв иск в настоящото
производство не е предявен, поради което следва да се присъди законната
лихва изчислена съобразно Постановление на МС от 18 декември 2014 г. за
периода 01.11.2021г. до 15.09.2022г. За периода от обявяване на предсрочната
изискуемост – 26.04.2022 г. до 15.09.2022 г. се дължи мораторна лихва върху
4
цялата главница в размер на 796,62 лв. За периода от началото на
претендирания периода – 01.11.2021 г. до датата на предсрочната изискуемост
се дължи мораторна лихва изчислена върху всяка падежирала, но неплатена
вноска от датата на падежа и до датата на предсрочната изискуемост, като
размерът на лихвата за тези вноски е в 57,67 лв. Поради това законната лихва
за забава за претендирания период възлиза на 854,29 лв. За горницата до
претендирания размер иска следва да се отхвърли като неоснователен.
В заключение, от събраните доказателства по делото се установява, че
ищецът е изпълнил договорното си задължение като е предоставил заемната
сума, поради което в тежест на ответника бе да докаже, че е изпълнил
насрещното си парично задължение по договора да върне предоставеният му
заем, ведно с начислените договорни лихви, в сроковете, уговорени в
договора. Доказателства за заплащане на договорените суми от страна на
ответника липсват, поради което предявените искове за главница, договорна
възнаградителна лихва и мораторна лихва за забава се явяват основателни в
цялост и следва да се признае за установено, че процесните вземания на
банката кредитор спрямо ответника съществуват.
С оглед изхода на спора, отправеното искане и представените
доказателства, на основание чл. 78 ал. 1 ГПК, в полза на ищеца следва да
бъдат присъдени сторените от него съдебно - деловодни разноски. Съобразно
ТР № 4/16.06.2014 г. на ОСТГК на ВКС при уважаване на искове с правно
основание чл. 422 ГПК, исковият съд дължи произнасяне за разноските на
заявителя по заповедното производство, с осъдителен диспозитив. Разноските
в полза на дружеството ищец следва да се присъдят съобразно уважената част
от исковете.
Мотивиран от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 422 ГПК, че С. П. Т.
с ЕГН ********** дължи на “ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ” АД с ЕИК *********
следните суми, претендирани на основание договор за потребителски кредит
№ *** от 01.11.2019г.: 19296,94 лева /деветнайсет хиляди двеста деветдесет и
шест лева и деветдесет и четири стотинки/ главница, сумата от 755,53 лв.
/седемстотин петдесет и пет лева и петдесет и три стотинки/ договорна лихва
за периода от 01.10.2021г. до 26.04.2022г., ведно със законната лихва върху
тези суми, считано от подаване на заявлението по чл.417 ГПК – 06.10.2022г.
до окончателно изплащане, както и сумата от 854,29 лева /осемстотин
петдесет и четири лева и двадесет и девет стотинки/ лихва за забава за
периода от 01.11.2021г. до 15.09.2022г., като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата
над присъденият размер от 854,29 лева до пълния предявен размер от 1765,51
лева мораторна лихва за периода от 01.11.2021г. до 15.09.2022г., като
неоснователен, които вземания съставляват предмета на Заповед за
изпълнение № 3056/10.10.2022г. по ч. гр. д. № 6405/2022г. на БРС.
ОСЪЖДА С. П. Т. с ЕГН ********** да заплати на “ЮРОБАНК
5
БЪЛГАРИЯ” АД с ЕИК ********* сумата в размер на 5421,58 лв. /пет хиляди
четиристотин двадесет и един лева и петдесет и осем стотинки/,
представляваща разноски в заповедното и в исковото производство.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред ОС – Бургас в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________
6