РЕШЕНИЕ
№ 379
гр. Пловдив, 09.11.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 2-РИ ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на тринадесети октомври през две хиляди двадесет и
трета година в следния състав:
Председател:Нестор Сп. Спасов
Членове:Емилия Ат. Брусева
Радка Д. Чолакова
при участието на секретаря Катя Н. Митева
като разгледа докладваното от Радка Д. Чолакова Въззивно търговско дело №
20235001000224 по описа за 2023 година
намери следното:
Производство по чл. 258 от ГПК, образувано по повод подадена
въззивна жалба от Я.Г.И. в качеството му на ЕТ З.-Я.И., ЕИК***, действащ
чрез процесуалния си пълномощник *** В. М. Д., против постановеното
решение №375 от 19.12.2022 г. по търг.дело №1516/2021 по описа на Окръжен
съд С.З..
С посоченото решение жалбоподателят е осъден да заплати на А.
ЕООД, ЕИК ***, сумата 19 905 лв. главница, частично предявена от общ
размер 195 139 лв., представляваща виновно причинени вреди от ожъната
продукция *** от 700 дка земеделски земи, находящи се в с.Х., обл. С.З.,
отдадени под наем с договори за наем №*** и №*** от ***г., ведно със
законната лихва върху тази сума, считано от предявяване на исковата молба
на 31.122021 г. до окончателното изплащане, както и сумата 6 065 лв.
законна лихва от 01.11.2018 г. до 01.11.2021 г., частично предявена от общ
размер 60 658 лв., както и разноски в размер 5 239 лв. Решението е
1
постановено при участието на встъпилото на основание чл.226,ал.2 от ГПК
трето лице М. ЕООД, ЕИК ***.
Жалбоподателят Я.Г.И. в качеството му на ЕТ З.-Я.И. е останал
недоволен от така постановеното решение, като счита, че то е неправилно,
незаконосъобразно, постановено при съществени процесуални нарушения,
тъй като не е извършен анализ на събраните по делото доказателства
поотделно и в тяхната съвкупност и се е достигнало до неправилни правни
изводи. Посочва, че погрешно е приложен материалният закон, както и се
позовава на допуснати процесуални нарушения във връзка с недопускане на
доказателства - събиране на гласни доказателства, като в тази връзка е
поискал да бъдат допуснати свидетели, а след изслушването им да постави
въпроси на съдебно-техническа експертиза. С определението по чл.267 от
ГПК въззивният съд е уважил направеното доказателствено искане, като са
допуснати поисканите свидетели.
Моли да се отмени обжалваното решение, като вместо него се
постанови друго, с което се отхвърлят исковите претенции. Претендира
разноски.
Ответникът А. ЕООД – в *** /обявен в хода на настоящото
производство/, представлявано дружество от *** С.Г., чрез процесуалния си
представител *** Р. З., е представил отговор, с който счита въззивната жалба
за неоснователна по подробно развити аргументи срещу оплакванията на
жалбоподателя.
Моли да се отхвърли жалбата, като се потвърди обжалваното решение.
Претендира направените разноски за въззивната инстанция.
Третото лице при условието на чл.226,ал.2 от ГПК М. ЕООД,
представлявано дружество от *** В.Р., чрез процесуалния си представител
*** Р. З., е представил отговор, с който счита въззивната жалба за
неоснователна по подробно развити аргументи срещу оплакванията на
жалбоподателя.
Моли да се отхвърли жалбата, като се потвърди обжалваното решение.
Съдът, след като се запозна с акта, предмет на обжалване, наведените
оплаквания, както и след преценка на събраните по делото доказателства,
намери за установено следното:
2
Обжалваното решение е връчено на жалбоподателя на 16.01.2023 г., а
въззивната жалба срещу него е подадена по пощата на 30.01.2023 г.
Следователно е спазен предвиденият двуседмичен срок в закона за
обжалване. Жалбоподателят е надлежна страна, жалбата му е срещу
подлежащ на въззивно обжалване валиден съдебен акт. Следва да се разгледа
по същество.
Видно от исковата молба, предявени са обективно съединени искове с
правно основание по чл.45 от ЗЗД. Ищецът А. ЕООД моли да се осъди
ответника Я.Г.И. в качеството му на ЕТ З.-Я.И. да заплати следните суми: 1.
сумата 19 905 лв. главница за причинени имуществени вреди, частично
предявена от общ размер 195 139 лв., 2. сумата 6 065 лв. законна лихва върху
главницата от 01.11.2018 г. до 01.11.2021 г., частично предявена от общ
размер 60 658 лв.
Твърди, че през стопанската 2017/2018 г. отглеждал *** в землището
на с.Х. върху имоти, които му били отдадени под наем от ответника, с обща
площ 1564 дка. Въз основа на наемните договори имал правото да ползва,
обработва и прибере реколтата от наетите земи. Посочва, че получил земите
на годно основание, че ги засял и имал правото да получи добитата реколта
от засяването и отглеждането на ориз. Допълнително посочва, че тези имоти
били „очертани“ от него в анкетните карти, информацията за това била
подадена в съответната администрация – О.С.-З., като била получена
субсидия, заради отглеждането на ориз.
Твърди, че на 10.10.2018 г. ответникът ограничил достъпа му до
оризовите площи, навлязъл със своя техника, ожънал най-добрите оризови
клетки / с най-висок добив на кг/дка/, натоварил реколтата в свои камиони и
продал на трето лице. Ограничаването продължило до 01.11.2018 г. За случая
било образувано досъдебно производство за престъпление по чл.323, ал.1 от
НК, като случаят не е маловажен, по което Я.И. признал, че е ожънал 700 дка,
като е прибрал и продал ожънатата реколта.
Счита, че тези действия са противоправни, като се позовава на вчнхд
по описа на Окръжен съд С.З., по които е прието, че са налице достатъчно
доказателства за процедура по чл.219 от НПК, както и, че от тях са настъпили
вреди – претърпени загуби. Размерът на имуществените вреди извежда от
общоизвестните и официално заявени данни от компетентните държавни
3
ведомства – годишен доклад на М. на з., статистика на О.д. З.-С.З. за
стопанската 2018 г., като посочва средната стойност от тези добиви 550
кг/дка, Н. с. и. – 517 лв. за тон / 700 дка х 550 кг/дка = 385 000 кг или 385 тона,
385 тона х 517 лв.= 199 045 лв./.
Обосновава отговорността на ответника – **, който отговаря с цялото
си имущество за всички свои задължения - частноправни и публичноправни,
като физическото лице и търговското му предприятие като ** са едно и също
лице и не следва да бъдат разделяни като различни правни субекти, няма
разлика в правосубектността им, причинно следствената връзка между
самоуправното поведение на ответника и причинените от това вреди, тъй като
сам би ожънал и продал продукцията на цени и при добиви не по-малко от
тези, посочени в официалните данни, вината.
Ответникът оспорва изцяло исковата молба, като счита предявените
искове за неоснователни.
Твърди, че ищецът не е изпълнил задължението си по двата наемни
договора, посочени от него, за заплащане на наемна цена, което следвало да
бъде престирано до 15.08.2018 г. Отделно от това ищецът му дължи суми за
извършени услуги, за които суми е постановено решение по т.д.№254/2018 г.
на Окръжен съд С.З.. При посещение на нивите, констатирал, че продукцията
в голям брой от засетите земи е в недобро състояние и с малък добив. Поради
всичко това, опитал да се свърже с ищеца, но без успех. Това наложило
изпращане на нотариална покана за плащане на наемната цена в седмичен
срок, като в противен случай и при неплащане в срок ще се считат наемните
договори за развалени. Посочва, че поканата била връчена по реда на
чл.50,ал.2 от ГПК на 20.09.2018 г. До 27.09.2018 г. не е извършено плащане,
поради което сключените договори са развалени към този момент. Поради
това започнал жътва, за да си възстанови дължимите от ищеца суми.
Твърди, че на 31.10.2018 страните се срещнали, като взели устно
решение ответникът да преустанови жътвата, след като ожъне количество
***, което да бъде равно в килограми на дължимото наемно възнаграждение
по двата договора за наем – 187 814 кг. Към момента на срещата
количеството ожънат ориз било 154 640 кг. Постигнали съгласие за
прихващане на ожънатите количества *** със задължението по двата наемни
договора за заплащане на наемна цена, като финализирането на сметките да
4
се случи след представяне на кантарните бележки за предаване на
продукцията в пункта на фирма А.ЕООД, гр.Р.. Посочва, че на следващия
ден изпратил кантарните бележки, но повече срещи между страните не се
състояли. Била извършена допълнително жътва на 31.10.2028 г. и на
02.11.2018 г. съгласно уговорките в размер на 187 800 кг, която реколта също
била предадена на А.ЕООД. Поради лошото качество на *** ,
бонифицираното количество било определено в размер на 147 030 кг.
Твърди, че поради лошата реколта ангажирал частна агрономическа
експертиза, която била извършена от А. П.-П..
Твърди, че не е извършвал жътва избирателно на блокове, които
имали най-голяма реколта с оглед на чисто финансови съображения. Посочва,
че жътвата е извършена последователно на площи, които са едни до други,
но с много нисък добив.
Счита, че е имал противоправно поведение, че ищецът не е понесъл
вреда, че се претендират количества и цени, които по никакъв начин не
отговарят на действителността.
В допълнителната искова молба ищецът посочва, че исковата му
претенция не почива на договорното правоотношение между страните, по
което той е изпълнил своите задължения. Оспорва наличието на устно
споразумение между страните, като посочва, че не е давал съгласие за жътва и
продажбата на продукцията от ответника. Счита, че тези действия са
самоволни, продължили са 21 дни, като е ожънато количество в размер на 194
600 кг, което е в повече от заявеното в отговора и приложените доказателства
към него. Посочва, че писмено е възразил и сезирал органите на МВР и
прокуратурата за действията на ответника, като е образувано досъдебно
производство, както и, че от тези действия са настъпили твърдените вреди, че
не е погасена годишната арендна вноска, че същата е следвало да се изплаща
в ечемик или зърно, но не и в ***. Оспорва, че е имало лошо качество и
ниска реколта през стопанската година.
В допълнителния отговор ответникът поддържа възраженията си
срещу исковата молба.
Страните са ангажирали доказателства в подкрепа на становищата си
-писмени, гласни и комплексна съдебно-агрономическа и счетоводна
експертиза за установяване на фактите и обстоятелствата, които се твърдят
5
от тях.
Ищецът е представил писмени доказателства – наемни договори №***
и №*** от *** г., ведно с приложения към тях с описание на наетите имоти,
карта на очертани земеделски площи за отглеждане на **, писмо от
ответника, постановление за образуване на досъдебно производство,
определения по вчнхд №1042/2020, №2436/2020, №2553/2021 на Окръжен съд
С.З., годишен доклад за състоянието и развитието на земеделието на МЗХГ,
доклад за дейността на О.д. З. С.З. през 2018 г., показа за доброволно плащане
до ответника ведно с отговор, че не се дължи посочената в поканата сума,
както и фактури за закупуване на торове и препарати за растителна защита
през 2018 г., а в хода на делото и протокол за разпит на свидетел от
досъдебно производство за разпит на Я.Г.И..
Ответникът е приложил приемо-предавателни протоколи за предадена
продукция на А.ЕООД от 12.10.2018 г. с кантарна бележка №***, от *** г. с
кантарна бележка №***, от ** г. с кантаарна бележка №***, от *** г., от **
г. с кантарна бележка №**, от *** г. с кантарна бележка №***, от *** г. с
кантарна бележка №***, от *** г. Представил е уведомление-покана до
ищеца за заплащане на наемна цена, като в случай на неплащане в
седмодневен срок ще се считат договорите за развалени, както и извлечение
от електронна поща за изпращане на приемо-предавателните протоколи и
кантарните бележки до ищеца, отговор на покана от ответника до ищеца, че
не му дължи каквито и да е суми, решение по т.д.№254/2018, влязло в сила на
20.12.2021 г.
Назначена е комплексна съдебно- техническа и счетоводна
експертиза, изготвена от вещите лица Б. И. и Д.Д.-Г.. От констатациите се
установява средната пазарна цена на оризова арпа в страната и обл.С.З. през
2018 г. – 517,20 лв. на тон, както средният добив на *** за страната – 576,3
кг/дка, средния добив в обл.С.З. – 504 кг/дка, осреднена стойност на добива
539 кг/дка. Общата пазарна стойност на оризова арпа, придобита от 700 дка
през 2018 г. е 195 139,56 лв. / 500х539=377 300 кг= 377,300 т.х517,20 лв./
Установява се какви са количествата оризова арпа, заведени в
счетоводството на ответника през 2018 г. Той е осчетоводил заприхождаване
и изписване на 153 076 кг ориз. За заприхождаването е дебитирана
счетоводна сметка 304 Стоки, аналитична партида 26, като е посочена обща
6
стойност 52 588,07 лв. и е кредитирана счетоводна сметка 411 Клиенти,
аналитична партида 308 А. ЕООД. За изписване на ориза, който е продаден на
А.ЕООД с фактура от 02.11.2018 г. е дебитирана счетоводна сметка 702
Приходи от продажба на стоки с 52 588,07 лв. и е кредитирана счетоводна
сметка 304 Стоки със същата сума. Осчетоводени са разходи, свързани с
оризища, за същата година - 12 419,52 /за материали и за външни услуги/,
посочени по пера.
Установена е и средната пазарна цена за пшеница и ечемик за 2018
г. и е изчислена наемната цена по процесните два наемни договора за 2018 г.
– 57 223,47 лв. за мека пшеница, 56 545,46 лв. за твърда пшеница, 54 954,67
лв. за ечемик.
Разпитани са свидетели за уговорките между страните през м.10.2018
г. От показанията на свидетеля И.Я.Г., доведен от ответника и негов **, е
видно, че между страните по настоящия спор е имало отношения във връзка с
договор за преарендоване на земи и жътва с комбайн. Проблемите им
възникнали през последната година. Опитвали се да се свържат с ищеца,
нямало отговор и решили да влязат и да жънат. Нямали разрешение в
писмен вид за влизане в имотите.
От показанията на свидетеля М.С.Г., *** през 2018 г. при ищеца, се
установява, че всичките операции по обработка на земята – оране,
мулчиране, изравняване, сеитба, торене и пръскане, са извършени от него
през 2018 г. Накрая на жътвата започнал конфликт. Влезли чужди комбайни и
ожънали част от реколтата. Накрая дошла полиция и ожънали остатъка.
Посочва, че чуждите комбайни не жънели наред. Където имало неудобни
места, преминавали напред. Жътвата била тежка, защото се извършвала в кал
и различна от другата жътва. Добивите варирали окото 600 – 700 кг на декар.
Пред въззивната инстанция са разпитани свидетели на страната на
жалбоподателя /ответник в първоинстаницонното производство/ във връзка с
наведените оплаквания за нарушение на процесуалните правила при
събирането на доказателства за установяване на относими факти и
обстоятелства спрямо наведените му възражения в отговора.
От показанията на свидетеля А. П.-П. се установява, че през
въпросната 2018 г. е изготвяла експертизи за страните, включително
представената на лист 135 от първоинстанционното дело частна експертиза.
7
Първо и се обадили представители на ищеца, които искали да посочи среден
добив на реколтата и цена, като за целта направили оглед само по пътищата
на самите клетки. След време и се обадил представител на ответника, който
имал готовност да направи жънене в самите *** клетки с комбайн, за да се
види количеството ожънато от тези площи. Не си спомняла за количеството
и качеството на реколтата. Добивът е бил този, който е посочила в частната
експертиза. За качеството не можела да отговори. Посочва, че на място
засетият блок бил голям, влезли в две клетки, където започнало жъненето.
От показанията на свидетеля В. Н. Б., се установява, че той е
изготвил агрономическа експертиза в образуваното досъдебно производство
по случая въз основа на данни за предадено количество ориз за преработка и
кантарни бележки, предоставени от едноличния търговец. Няма конкретен
спомен за количества и брак, както и как е изглеждало *** и отделните
клетки.
Свидетелят В.М.П., *** при ответника, посочва, че през 2018 г.
възникнал спор между страните, поради неплащане на наема от страна на
ищеца. Тъй като той отказвал контакт, наложило се да му изпратят
нотариална покана. От показанията и се установява и, че ответникът е жънал
в отдадените под наем земи, като всичко е заведено в счетоводството, а
ожънатото е закарано в А.ЕООД, с. Б.. Не помнела ожънатото количество, но
то покрило задълженията от дължимия наем. От показанията и се установява,
че не е виждала документ за прихващане между двете фирми, но знаела от
Я.И., че по време на жътвата са се срещнали с *** на отсрещната страна, на
която са взели решения за остойностяване на ожънатите количества, за да се
направи прихващане. Била накарана да изпрати имейл с всички протоколи на
***, което сторила през октомври или ноември, когато е жътвата.
Така събраните доказателства следва да бъдат преценени поотделно
и в тяхната съвкупност, като свидетелските показания бъдат съпоставени с
останалите данни по делото съгласно чл.172 от ГПК, а констатациите на
комплексната експертиза възприети, като изготвени от професионалисти и
въз основа на документална проверка.
Несъмнено, между страните се установява твърдяното
правоотношение през стопанската 2017/2018 г., по силата на което ответникът
е отдал под наем на ищеца земеделски земи с начин на трайно ползване – ***,
8
срещу заплащането на годишна наемна цена по чл.4,ал.1 от договорите №***
и №*** от *** г. в размер на 120 кг на декар зърно /пшеница или ечемик/.
Уговорено било наемната цена да бъде заплатена в зърно /пшеница или
ечемик/ или в левовата му равностойност по пазарна цена към деня на
плащането, както и падеж на задължението до 15 август на съответната
година. Отдадените под наем земи били засети с ориз съобразно
предназначението им. Част от реколтата през м.октомври и на 02.11.2018 г.
била ожъната и прибрана от ответника – наемодател. Спори се дали тези
действия са правомерни или противоправни.
Съгласно чл.2 от наемните договори, наемателят има право да
получи собствеността върху плодовете, добити от ползването на наетите
имоти, предмет на договорите. Т.е. той се явява собственик на добитата
реколта през стопанската 2017/2018 г.
Ответникът наемодател твърди, че процесните договори са
прекратени, поради развалянето им, тъй като ищецът наемател не е изпълнил
задължението си да заплати уговорената наемна цена. Посочва, че той му
дължи и сума с влязло в сила съдебно решение. Видно от приложеното
уведомление-покана към отговора на исковата молба, в него се съдържа
изявление за неплащане на наемна цена, както и покана за плащането в
седмодневен срок от съобщаването с посочване на последиците от
неизпълнението в срок – ще се считат договорите за развалени. Установява
се, че е положен печат за връчването и на адресата А. ЕООД на 20.09.2018 г.
Липсва разписка за връчването, удостоверяваща кое е лицето, получило
уведомлението, както и удостоверяване приложението на чл.50,ал.2 от ГПК
съобразно твърдението на ответника в отговора му. Поради което не се
установява по настоящото дело надлежно връчване на уведомлението-покана
до неговия адресат. Следва да се приеме, че то не е достигнало до неговия
адресат и, че не са настъпили последиците от разваляне на процесните
договори. При положение, че договорите се отнасят до стопанската 2017/2018
г., действието им изтича с приключването на съответната стопанска година, а
именно на 31.10.2018 г., съгласно чл.60 от ЗС. През м.октомври 2018 г.
процесните договори са имали своето действие. Дори да се приеме, че това не
е така, този факт няма значение спрямо собствеността на добитата реколта
съобразно спецификата на договорите за наем за ползването на земеделските
земи, даваща право на получаване на произведената реколта и изричната
9
уговорка на страните в чл.2, посочена по-горе.
На следващо място, ответникът се позовава на среща между
страните от 31.10.2018 г., в която наемателят се съгласил устно наемодателят
да ожъне количеството ориз, равно в килограми на дължимото наемно
възнаграждение по договорите за наем – 184 814 кг., както и ожънатото
количество ориз да бъде прихванато със задължението за заплащане на
наемна цена. Т.е. позовава се на осъществено извънсъдебно прихващане. По
делото не е представено писмено споразумение между страните за така
посочените уговорки между тях, което е необходимо за установяване на
посочените обстоятелства с оглед размера на наемната цена. Разпитаните
свидетели пред първата инстанция също не знаят за уговорки в този смисъл,
а показанията на свидетеля П. в настоящото производство потвърждават това,
тъй като посочва, че знаела за взети решения за остойностяване на ожънатата
продукция, като и било наредено да изпрати документи на ответната страна,
но не е виждала писмен документ за прихващане. Обстоятелството, че
ответникът е отразил твърдяното прихващане в счетоводството си, не е
достатъчно, за да настъпи ефекта от прихващането. Съгласно чл.103 от ЗЗД,
когато две лица си дължат взаимно пари или еднородни и заместими вещи,
всяко едно от тях може да го прихване срещу задължението си, ако вземането
му е ликвидно и изискуемо. В случая посочените предпоставки не са налице.
Няма две вземания, годни за компенсиране, които да са ликвидни и
изискуеми към момента на твърдяното споразумение.
Въз основа на така установена фактическа обстановка по делото не
може да се приеме, че действията на ответника - жънене, прибиране и
продаване на реколта от отдадените под наем земеделски земи са правомерни.
С отдаването под наем той е предал на ищеца ползването на имотите, което
включва правото да използва вещта съобразно предназначението и правото да
получи добивите от нея съгласно чл.56 от ЗС. Ответникът не само е нарушил
задължение, произтичащо от наемните договори, но е осъществил нещо
повече: нарушил е норма на закона, като се е разпоредил с чужди вещи,
съзнавайки, че прави това, с което е нарушил субективното право на
собственост, принадлежащо на ищеца върху реколтата и правото му да
получи добивите от нея. Т.е. извършил е самоуправни действия, което е
противоправно.
10
В чл.45 от ЗЗД е уреден фактическият състав на непозволеното
увреждане, който включва следните елементи заедно: деяние /действие или
бездействие/, вреда, противоправност на деянието, причинна връзка и вина.
Последният – вината се предполага до доказване на противното. По делото се
установява противоправното поведение на ответника, както и не се
опровергава вината от негова страна. С прибирането на част от реколтата на
ищеца е нанесена вреда, като е налице причинна връзка между
противоправното деяние и вредата, тъй като тя е в негов резултат. Ето защо,
посоченият фактически състав е изпълнен. Следва да се определи
обезщетението за вреди, което включва всички вреди, които са пряка и
непосредствена последица от увреждането.
Ищецът се позовава на претърпени загуби, тъй като не е реализирал
произведената от него реколта и не е получил доходи от нея. В тази връзка са
от значение констатациите на комплексната експертиза по делото, от които
се определя сумата 195 139,56 лв. на база официални документи –
статистически справки за среден добив и цена в страната и област С.З..
Следва да се отбележи, че не се спори за количеството на ожънататите площи
от ответника – 700 дка, което е признато от него в досъдебното производство
пред официален орган и следва да се зачете по смисъла на чл.175 от ГПК. Не
се установява качеството на ожънатата реколта. Без правно значение е
продажната цена, на която ответникът е продал ожънатата реколта.
С оглед гореизложеното, основателни се явяват заявените частични
претенции от ищеца, до който извод е достигнал и първоинстанционният съд,
като ги е уважил. Ето защо, постановеното решение следва да бъде
потвърдено. Въпреки събраните доказателства пред въззивната инстанция,
правилно е приложен материалният закон, поради което въззивната жалба не
следва да се уважава.
По отношение на разноските - ответникът претендира разноските за
въззивното производство, като е приложил списък по чл.80 от ГПК, както и
договор за правна помощ, служещ и като разписка за плащането на
адвокатското възнаграждение в размер на 5000 лв. С оглед резултата на
делото искането е основателно и разноските следва да се присъдят.
Ето защо, съдът
11
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА постановеното решение №375 от 19.12.2022 г. по
търг.дело №1516/2021 по описа на Окръжен съд С.З., с което Я.Г.И. в
качеството му на ЕТ З.-Я.И., ЕИК***, е осъден да заплати на А. ЕООД, ЕИК
***, сумата 19 905 лв. главница, частично предявена от общ размер 195 139
лв., представляваща обезщетение за виновно причинени вреди от ожъната
продукция *** от 700 дка земеделски земи, находящи се в с.Х., обл. С.З.,
отдадени под наем с договори за наем №*** и №*** от *** г., ведно със
законната лихва върху тази сума, считано от предявяване на исковата молба
на *** г. до окончателното изплащане, както и сумата 6 065 лв. законна лихва
върху присъденото обезщетение от 01.11.2018 г. до 01.11.2021 г., частично
предявена от общ размер 60 658 лв., както и разноски в размер 5 239 лв.
Осъжда Я.Г.И. в качеството му на ЕТ З.-Я.И. да заплати на А. ЕООД
направените разноски във въззивното производство в размер на 5000 лв.
Решението е постановено при участието на встъпилото на основание
чл.226,ал.2 от ГПК трето лице М. ЕООД, ЕИК ***.
Решението подлежи на касационно обжалване пред ВКС в
едномесечен срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
12