№ 162
гр. Пловдив, 22.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 1-ВИ ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на деветнадесети март през две хиляди двадесет и пета
година в следния състав:
Председател:Надежда Ив. Желязкова
Каличкова
Членове:Славейка Ат. Костадинова
Красимира Д. Ванчева
като разгледа докладваното от Красимира Д. Ванчева Въззивно търговско
дело № 20245001000351 по описа за 2024 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл.258 и сл. от ГПК.
С решение №260002 от 05.01.2023 г.,постановено по т.д.№57/2020 г. по
описа на Окръжен съд-С.З.,е осъден ответникът по делото „Д.“ ЕООД - гр.
С.З., ул. „В.Л.“ №**, етаж *, апартамент *, ЕИК ********* да заплати на
ищеца „А.И.“ Дружество с ограничена отговорност, ул. „Л."№**-* апартамент
**, ******, гр. Х., У., код **************** сумата от 62 684,50лв. /левова
равностойност на 32 145,90 евро/, произтичаща от незаплатени доставки на
дървени мебели за дневни и трапезарии, нови, в разглобено състояние,
извършени на 14.12.2018г. и на 29.12.2018г., съответно получени на 16.12.218г.
и на 11.01.2019г. във връзка с изпълнение на рамков договор и търговски
условия за доставка на стоки от 09.03.2017г., както и направените по делото
разноски в размер на 2507,38лв. /левова равностойност на 1285,84 евро/ и 240
лв. разноски за извършени преводи.
Срещу горното решение е подадена въззивна жалба от ответника в
първоинстанционното производство- “Д.”ЕООД-гр.С.З., с ЕИК
*********,чрез пълномощника му адв. П. Д.,с която решението се обжалва
изцяло като неправилно,поради допуснати съществени нарушения на
материалния закон и съдопроизводствените правила и поради
необоснованост.Според дружеството-жалбоподател съществените нарушения
1
на процесуалния закон се изразяват на първо място в липсата на доклад по
реда на чл.146 от ГПК и на следващо място-в липсата на произнасяне по
направено от ответника искане за постановяване на неприсъствено решение
по реда на чл.238,ал.2 от ГПК,като и двете процесуални нарушения водят до
накърняване на правата на ответника като страна по делото.
Наред с това,във въззивната жалба се поддържа и довода,че
първоинстанционният съд не е обсъдил направените от ответника /настоящ
жалбоподател/ възражения и изложените от него аргументи за
неоснователност на предявения осъдителен иск и за недължимост на
претендираните суми.Твърди се още,че в решението не е посочено
направеното от ответника искане да бъде задължен ищеца да представи в
оригинал рамковия договор,приложен като копие към исковата молба и не е
обсъдено поради какви причини е направено това искане.Твърди се,че макар
така представения договор да е оспорен от ответника /като несъответстващ на
действително подписания между страните/ и въпреки,че същия договор е без
дата,първоинстанционният съд се е позовал на разпоредби именно от този
вариант на договора в обжалваното решение.
Жалбоподателят поддържа още,че никъде в решението не е посочена
каква е позицията на ответника,какви са неговите доводи и становища,какви
доказателства е ангажирал и какви искания е направил,а и не е обсъдил
всички събрани по делото доказатества,съответно на е дал и отговор на
въпроса на кои доказателства дава вяра и на кои не,на кои доказателства
основава извода си за основателност на исковата претенция.Всички тези
необсъждания и непосочвания,според жалбоподателя,правят обжалвания
съдебен акт немотивиран и необоснован и представляват грубо нарушение на
процесуалните правила,визирани в разпоредбите на ГПК.
Поддържа се и аргумента,че атакуваното първоинстанционно решение е
постановено в противоречие с материалния закон,както и че е неправилен
изложения в решението извод за липсата на спор между страните относно
сключването на представения с исковата молба рамков договор и че
процесните доставки са извършени именно по този договор.Относно самите
доставки жалбоподателят твърди,че са осъществени извън всички договорени
между страните срокове и че извършването им след датата 01.12.2018 г. е
неприемливо за него.Заявява,че ищеца е извършил доставка на стоки в
срок,който е бил неприемлив за ответника и че това е било известно на първия
преди да започне осъществяване на доставките,но в атакуваното решение
същите обстоятелства не са били обсъдени.Твърди още,че в същото решение
са обсъдени бегло и повърхностно възраженията на ответника относно
дефектите на стоките,предмет на процесните доставки.По-подробни доводи в
тази насока са развити във въззивната жалба.В обобщение жалбоподателят-
ответник счита,че не дължи заплащане на стоките по процесните две доставки
поради извършване на доставките след крайния,посочен като
приемлив,срок,поради лошото качество на стоки и поради неизпълнение на
други задължения от страна на ищеца.
И въз основа на всички изложени в жалбата аргументи е поискано да
бъде отменено изцяло обжалваното решение №260002 от 05.01.2023
2
г.,постановено по т.д.№57/2020 г. по описа на Окръжен съд-С.З.,като
неправилно,необосновано и незаконосъобразно и вместо това да бъде
постановено неприсъствено решение против ищеца на основание чл.238,ал.2
от ГПК,с което да се отхвърли предявения иск,а в случай,че въззивната
инстанция прецени,че не са налице условията на чл.238,ал.2 от ГПК -да
отхвърли изцяло предявения срещу ответника-жалбоподател иск,като
неоснователен и недоказан,ведно с всички произтичащи от това
последици.Жалбоподателят моли да му се присъдят направените от него
съдебни и деловодни разноски за двете инстанции.
Въззиваемият „А.И.“ Дружество с ограничена отговорност, ул.
„Л."№**-* апартамент **, ******, гр. Х., У., код ****************,не е подал
в законния срок писмен отговор на въззивната жалба и не е взел становище по
същата.
Пловдивският апелативен съд,като се запозна с акта,предмет на
обжалване,както и с наведените от жалбоподателя оплаквания,а също и със
събраните по делото доказателства и доводите на страните,намира за
установено следното:
Въззивната жалба е процесуално допустима,тъй като е подадена от лице
/в случая-юридическо лице/,имащо правен интерес да обжалва конкретното
първоинстанционно решение с оглед на постановения с него краен резултат и
при подаването на жалбата е спазен двуседмичния срок по чл.259,ал.1 от
ГПК.Ето защо въззивната жалба подлежи на разглеждане и преценка по
същество.
Извършвайки служебно проверка за валидността на обжалваното
решение по реда на чл.269 от ГПК,Пловдивският апелативен съд намира,че
същото решение е валиден съдебен акт,тъй като е постановено от надлежен
съдебен състав,в пределите на правораздавателната власт на съда,в
изискуемата писмена форма,решението е подписано,волята на съда е ясно и
недвусмислено изразена,като диспозитива на решението кореспондира изцяло
с мотивите му.
Извършвайки проверка по реда на чл.269 от ГПК за процесуалната
допустимост на обжалваното решение, Пловдивският апелативен съд
намира,че решението се явява процесуално допустимо и в тази връзка-че с
решението първоинстанционният съд се е произнесъл именно по иска,с който
е сезиран по конкретното дело,а самият този иск въззивният съд счита за
допустим.
Съгласно разпоредбата на чл.269 от ГПК,по въпросите относно
законосъобразността и правилността на обжалваното решение,въззивният съд
е ограничен от изложеното в жалбата.В тази връзка,преценявайки
оплакванията в жалбата и събраните по делото доказателства,Пловдивският
апелативен съд приема следното:
С предявения по т.д.№57/2020 г. по описа на ОС-С.З. осъдителен иск
ищецът “А.И.”-дружество с ограничена отговорност със седалище в гр.Х.,У.,е
поискал да бъде осъден ответника “Д.”ООД-гр.С.З. с ЕИК ********* /настоящ
жалбоподател/ да му заплати сумата от 32 145,90 евро с левова равностойност
3
от 62 684,50 лева към момента на подаване на ИМ,представляваща неплатена
цена за доставки на дървени мебели за дневни и трапезарии, нови, в
разглобено състояние, извършени на 14.12.2018г. и на 29.12.2018г., съответно
получени на 16.12.218г. и на 11.01.2019г. във връзка с изпълнение на рамков
договор и търговски условия за доставка на стоки от 09.03.2017г.Поискал е
още ответника да бъде осъден да му заплати съдебни разноски за държавна
такса в размер на 1 285,84 евро с левова равностойност от 2 507,38 лева по
курса на БНБ.
Така предявения иск е основан на следните твърдения,изложени в
исковата молба:
Твърди се,че на 09.03.2017 г. между ищеца и ответника е било сключено
“рамково споразумение и търговски условия за доставка на стоки”,с което
ищецът като доставчик и по назначение от ответника се е съгласил да
извършва поставка на стоки до логистичен център,посочен от ответника при
условията на споразумението.Член 6-ти от това споразумение предвиждало,че
не по-късно от датата на доставката доставчикът е бил длъжен да изпрати на
ответника копия на фактурите за съответната доставка,а последният съгласно
чл.14 от споразумението е следвало да плати цената на всяка отделна доставка
от момента на предаване на стоките и документите.Всички плащания
следвало да се извършват чрез банков превод по банкова сметка на доставчика.
Твърди се още,че в изпълнение на условията на горепосоченото
споразумение ищецът на 14.12.2018 г. и на 29.12.2018 г. извършил доставка на
стока на ответника,което се потвърждавало с приложените към исковата
молба митнически декларации,фактури и международни товарителници за
автомобилен превоз,а именно:
- на 14.12.2018 година от доставчикът било извършено митническо
оформяне на стока, която се доставяла на ответника /наричан в исковата молба
“цедент”/ - дървени мебели за дневни и трапезарии, нови, в разглобено
състояние с обща сума в размер на 15 951,10 евро. В частност доставчикът
доставил: мебелна стена от Веton, цвят - бетон/бял - 50 броя, на стойност 5
252,50 евро; мебелна стена от ламинирането на дърво и пластмаса Ме1bourne,
цвят - дъб санремо/бял - 21 броя, на стойност 3 351,60 евро; масичка за кафе
от ламинирането на дърво и пластмаса Note I, цвят - дъб сонома трюфел/дъб
крафт - 50 броя на стойност 560,00 евро; чекмедже за легло Воss BS,
20/160,цвят - дъб сонома/тьмен, 50 броя, на стойност 349,00 евро; бюро Воss
BS,цвят - дъб сонома/тьмен, 50 броя на стойност 730,50 евро, купе-гардероб
Fado 180,цвят - бял, 50 броя на стойност 5 707,50 евро.
Посочените стоки били получени от ответника на 16 декември 2018
година, за което свидетелствала поставената от него отметка за получаване на
стоки в графа 24 на Международна товарителница за автомобилен превоз А
№******* „Товарът е получен“.
-на 29 декември 2018 година от доставчикът също така било извършено
митническо оформяне на стока, която се доставя на ответника, а именно,
дървени мебели за дневни и трапезарии, нови, в разглобено състояние с обща
сума в размер на 16 194.80 евро. В частност: купе-гардероб Fado 235, цвят -
4
бял, 50 броя на стойност 7 412,50 евро; купе-гардероб Fado 235, цвят -
дъб/сонома, 50 броя на стойност 7 412,50 евро; купе-гардероб Fado 180, цвят-
дъб/сонома, 12 броя на стойност 1 369,80 евро.
Посочените стоки били подучени от ответника на 11 януари 2019
година, за което свидетелствала поставената от него отметка за получаване на
стоки в графа 24 на Международна товарителница за автомобилен превоз А
№****** „Товарът е получен“.
По такъв начин доставчикът извършил доставката на стоки на обща
стойност 32 145.90 евро (15 951,10+16 194,80).
Твърди се,че в нарушение на условията на споразумението ответникът
не платил за получените от него стоки,поради което на 19.02.2019 г. и на
08.03.2019 г. ищецът-доставчик изпратил на адрес на ответника писма за
наличие на забавено плащане за доставените му и получени от него стоки
съгласно фактури №*********** и ************ на обща стойност от 32
145,90 евро.Въпреки това,към датата 03.02.2020 г. по сметката на доставчика
не било постъпило никакво плащане за доставените стоки на посочената обща
стойност.По такъв начин,според твърденията на ищеца,дългът на ответника по
споразумението възлиза на 32 145,90 евро,което съгласно курса на БНБ към
момента на предявяване на иска е еквивалентно на 62 684,50 български лева.
Ищецът твърди още,че при условията, посочени в член 40 от
споразумението, страните са се споразумели за това, че за регулиране на
всички въпроси, които не са описани в това споразумение, се прилага
българското законодателство и че споровете помежду им се решават по
взаимно съгласие,а ако това е невъзможно-в съответствие с Гражданския
процесуалния кодекс в компетентния съд в град С.З. (член 41 от
споразумението).Твърди,че по такъв начин страните определили, че към
правоотношенията за спазване и изпълнение на условията на споразумението
се прилага законодателството на България и в частност нормативно-правният
акт,регулиращ договорните отношения в България - Закон за задълженията и
договорите /ЗЗД/, на който ищецът се позовава и по-специално на
чл.20,чл.63,чл.75,чл.79 и чл.81 от същия закон.
Ищецът се позовава и на Конвенцията на организации на обединените
нации относно договорите за международна продажба на стоки от 11 април
1980 година,поддържайки,че тя се прилага към договори за покупко-продажба
на стоки между страни, чиито търговски предприятия са в различни държави,
когато те са договарящи държави или когато правилата на международното
частно право водят до прилагане на правото на договаряща държава. Посочва,
че У. и Р.Б. са участници на горепосочената Конвенция на ООН и се позовава
на посочените в исковата молба текстове от тази конвенция.
Ответникът “Д.”ЕООД с ЕИК ********* е подал в законния срок
писмен отговор на исковата молба,с който е оспорил изцяло-по основание и
размер,предявения срещу него осъдителен иск,заявявайки,че същият е
неоснователен и недоказан.Заявил е в тази връзка,че между страните
действително са съществували търговски отношения по повод покупката от
ответника на произвеждани от ищеца стоки,като тези отношения са
5
съществували от преди датата на твърдяното от ищеца рамково споразумение
и понеже по време на тези отношения имало проблеми,свързани с качеството
на стоките и сроковете за доставката им,то това породило нуждата от
сключване на рамков договор,в който да са уговорени условията за
поръчка,доставка,заплащане и рекламация на стоките.Твърди в продължение
на изложеното,че след преговори е било постигнато между него и ищеца
съгласие относно условията на такъв договор и той-ответникът подписал
договора и го изпратил на ищеца за подпис,но до момента на получаване на
стоките по процесните фактури ищецът не бил върнал подписан от него
екземпляр от договора.Едва няколко месеца след доставката ищецът изпратил
на ответника екземпляр от договора,който обаче бил съвсем различен от
този,приложен към исковата молба.
На следващо място,в отговора на исковата молба ответникът е изложил
възражението,че и двете процесни доставки са осъществени извън всички
договорени между страните срокове.По отношение на сроковете и тяхното
неспазване били водени многократно разговори между представители на двете
дружества,но те не довели до желания краен резултат-доставка в разумните
срокове,посочени в рамковия договор.Ответникът твърди,че забавянето в
сроковете за доставка е извън приемливите за него и че това обстоятелство
било известно на ищеца-както от разпоредбите на рамковия договор,така и от
изрично съобщаване в кореспонденцията,водена между страните.Твърди,че
процесните поръчки били направени на 12.07.2018 г. и на 14.09.2018 г.,като в
писмо от 05.10.2018 г.,отправено по електронна поща,ответникът информирал
представител на ищеца,че очаква двете поръчки да бъдат изпълнени в срок до
01.12.2018 г.,съгласно действащите условия.В същото писмо изрично било
посочено,че получаване на доставка на стоки по двете поръчки след
01.12.2018 г. е неприемливо за ответника,а от посоченото в исковата молба е
видно,че двете поръчки са осъществени след тази дата и дори стоките са
натоварени и са тръгнали от У. за България на дати,които са след датата
01.12.2018 г.От изложеното,според ответника,следва,че ищеца е извършил
доставка на стоки в срок,който е бил неприемлив за ответника и това
обстоятелство е било известно на ищеца от преди да започне осъществяване
на доставките.Било му известно,както от разпоредбите и условията на
договора,така и от изричното посочване на това обстоятелство в писмото по
електронна поща от 05.10.2018 г.
Наред с това ответникът е изложил в отговора си и възражението,че
стоките по двете процесни доставки са били с дефекти и лошо качество.Тези
дефекти били установени от страна на ответника в един по-късен момент,тъй
като стоките пристигнали при него в разглобен вид-те представлявали мебели
на части,опаковани в кашони и поради това било невъзможно да се установи
дали съдържанието на кашона съответства на вида и качеството на продукта в
готов/сглобен вид.Дефектите били установени най-често при монтаж на
мебелите при крайния клиент,а установяването им от ответника било
възможно в случай,че монтажа /сглобяването/ на мебелите се извършвало от
негови служители.И при двата варианта обаче,както поддържа
ответникът,дефектите и лошото качество на стоките по двете процесни
6
доставки,се установявали не в момента на получаване на стоките,а в един по-
късен момент.
В контекста на гореизложеното,ответникът е изложил в отговора си и
твърдението,че след неколкократно установяване на дефекти на стоките по
процесните доставки,той /посредством служителите си отговарящи за това/ е
известил ищеца за наличието на дефектни и некачествени стоки от двете
доставки,като пример за такова известяване има в писма по електронна поща
от датите 19.02.2019 г. и 06.03.2019 г.Освен това,многократно били водени
разговори с представители на ищеца за наличие на некачествени и дефектни
стоки от процесните две доставки,като такива разговори били проведени по
телефон,чрез интернет платформи осигуряващи разговори и размяна на
текстови съобщения,както и по електронна поща.В тези разговори ищеца бил
уведомен от ответника,че по повод на предявени рекламации ответникът ще
следва да замени или върне заплатените суми на свои крайни клиенти,както и
че тези суми ще следва да бъдат приспаднати от дължимите към ищеца
суми.Ищецът обаче не предприел никакви действия,след като неколкократно
бил информиран за установените некачествени и дефектни стоки и по повод
на това бездействие ответникът спрял да предлага в търговската си мрежа
стоките,предмет на двете процесни доставки,като информирал за това ищеца
и го поканил да си получи обратно останалите стоки,които били оставени в
централния склад на ответника.Но въпреки водените разговори с ищеца за
това стоките да му бъдат върнати обратно или той да приспадне цената им,от
негова страна не последвала никаква реакция.
И на следващо място,ответникът твърди в отговора на исковата
молба,че ищеца не е изпълнил и други свои задължения по договора.Пример
за това се съдържал в писмо от 29.08.2018 г.,изпратено от ответника по
електронна поща.В него се посочвали допуснати грешки от страна на ищеца
при предишни доставки-недоставяне на част от стоките,посочени във
фактурите и неотразяване на договорената отстъпка за определени артикули.В
следствие на тези допуснати грешки от ищеца,ответникът бил заплатил по-
висока от договорената цена,както поради неприложената отстапка,така и
поради недоставянето на всички посочени във фактурите артикули.В писмото
се посочвало още,че съобразно постигнатите договорености между
страните,тази неточности следвало да бъдат коригирани при последващите
доставки и фактури,а следващи се явяват двете процесни доставки,за които са
издадени двете процесни фактури.Това обаче също не било направено от
страна на ищеца,като и в двете процесни фактури не намерило отражение
посоченото в писмото от 29.08.2018 г.
В обобщение,на база горните аргументи,ответникът е изложил в
отговора си становището,че не дължи заплащане на стоките,предмет на
процесните две доставки-както поради извършена доставка “след крайния
посочен като приемлив срок”,така и поради лошото качество на стоките и
неизпълнение на други задължения от страна на ищеца.С оглед на това е
заявил,че предявения срещу него иск е изцяло неоснователен и недоказан и
като такъв следва да бъде отхвърлен,ведно с всички произтичащи от това
последици.
7
Препис от отговора на исковата молба,подаден от ответника,е връчен
редовно на ищеца,но от последния не е подадена в законния срок
допълнителна искова молба.
С обжалваното решение първоинстанционният съд е счел предявения
осъдителен иск за изцяло основателен и го е уважил в пълния му предявен
размер от 62 684,50 лв. /левова равностойност на 32 145,90 евро/,а с
подадената от ответника въззивна жалба решението е атакувано изцяло.
В жалбата най-напред е изложен аргумента за допуснати от
първоинстанционния съд съществени нарушения на процесуалния
закон,изразяващи се в липсата на доклад по чл.146 от ГПК и в
непроизнасянето от съда по направено от ответника искане за постановяване
на неприсъствено решение по реда на чл.238,ал.2 от ГПК.
Както въззивният съд е констатирал в протокола от проведеното на
19.03.2025 г. открито съдебно заседание,действително не е изготвен от
първоинстанционния съд доклад по делото по реда на чл.146 от ГПК.Съгласно
т.2-ра от Тълкувателно решение №1 от 09.12.2013 г. по тълк.д.№4/2012 г. на
ОСГТК на ВКС,пропускът на първоинстанционния съд да направи доклад или
извършването на непълен или неточен доклад е съществено нарушение на
съдопроизводствените правила,но това не води нито до нищожност,нито до
недопустимост на крайния съдебен акт,а и само по себе си такова процесуално
нарушение не води до порок на съдебния акт,явяващ се основание за отмяната
му.При ограничението на чл.269,изр. 2 от ГПК въззивният съд не е длъжен да
следи служебно за нарушение на чл.146 от ГПК,а единствено при наличие на
оплакване във въззивната жалба.Характера на въззивното производство на
ограничен/непълен въззив изключва повторение на опорочените процесуални
действия.Липсата на доклад или извършен непълен/неточен доклад от
първоинстанционния съд се преодолява от въззивната инстанция чрез даване
на страните на указания за възможността на предприемат процесуални
действия по посочване на доказателства,чието представяне е допустимо за
първи път пред въззивната инстанция на основание чл.266,ал.3 от ГПК.В
случая въззивният съд,с оглед съдържащото се във въззивната жалба
твърдение за липса на доклад по чл.146 от ГПК и предвид констатацията,че
такъв действително липсва,е извършил процесуални действия по разпределяне
на доказателствената тежест между страните,указал е на ответника-
жалбоподател,че носи доказателствена тежест за установяване на заявените от
него възражения срещу предявения иск,съдържащи се в отговора на ИМ и му
е дал възможност за ангажиране на доказателства във връзка с тези му
възражения,т.е. въззивният съд е извършил необходимите процесуални
действия по преодоляване липсата на доклад,който да е изготвен от първата
инстанция.
На следващо място,както се отрази по-горе,жалбоподателят се е
позовал и на процесуално нарушение на първата инстанция,изразяващо се в
това,че няма произнасяне по направеното от него искане за постановяване на
неприсъствено решение по отношение на дружеството-ищец по реда на
чл.238,ал.2 от ГПК.Действително,когато съдът е сизиран с такова искане,той е
8
длъжен да се произнесе по него,било с неприсъствено решение /ако
прецени,че са налице предпоставките за това/,било с определение,с което да
отхвърли искането,ако счете,че не са налице предпоставките за постановяване
на неприсъствено решение.В ГПК не е предвиден краен срок,в който страната
може да поиска постановяване на неприсъствено решение,като няма пречка то
да бъде заявено във второ или следващо заседание по делото,но при всички
случаи искането следва да се направи преди да приключи съдебното
дирене,защото до този момент страните могат да правят искания и да
извършват процесуални действия.В случая е видно от протокола на
проведеното на 28.11.2022 г. съдебно заседание /последно по делото/,че
пълномощникът на ответника адв. Д. е направил искане за постановяване на
неприсъствено решение против ищеца,едва след като съдът е приключил
съдебното дирене и е дал ход на устните състезания,като такова искане не е
правено от ответника в друг по-ранен момент по делото.В този смисъл
искането не е направено своевременно и е преклудирано,а съдът не дължи
произнасяне по него.Ето защо не е налице твърдяното от жалбоподателя
процесуално нарушение на първата инстанция,изразяващо се в
непроизнасянето по заявено от ответника искане за постановяване на
неприсъствено решение.Всъщност,произнасяне по това искане действително
няма,но такова произнасяне не се е и дължало от съда поради
несвоевременното заявяване на искането.
Предвид гореизложеното,както първата,така и въззивната инстанция
дължат произнасяне по съществото на спора с решение,постановено по общия
предвиден в ГПК ред.В тази връзка въззивният съд приема следното по
съществото на спора,повдигнат с предявения по делото осъдителен иск,а
именно:
Ищецът претендира заплащане цената на две извършени от него в полза
на ответника доставки на стоки-дървени мебели за дневни и
трапезарии,нови,в разглобено състояние,твърдейки,че доставките са
осъществени на датите 14.12.2018 г. и на 29.12.2018 г.,като първата е на
стойност от 15 951,10 евро,а втората-на стойност 16 194,80 евро,или общо за
двете доставки ответникът дължи непратена цена от 32 145,90 евро /с левова
равностойност от 62 684,50 български лева/.Към исковата молба са приложени
митнически декларации,съответно от 14.12.2018 г. и 29.12.2018 г.,както и
международни товарителници за автомобилен превоз от същите тези две
дати,чрез които се потвърждава ищцовото твърдение за осъществяването на
твърдяните доставки на стоки от ищеца на ответника.Както е прието и
правилно констатирано в обжалваното решение,стоките /представляващи
мебели в разглобено състояние/ са получени от ответника по първата доставка
на датата 16.12.2018г., а по втората на 11.01.2019г., като е направена отметка за
получаване на стоки в графа 24 на международната товарителница за
автомобилен превоз А №*******/14.12.2018 г. и международната
товарителница за автомобилен превоз А №*******/29.12.2018 г. и е посочено
че „товарът е получен“. Общата стойност на двете доставки е 32 145,90
евро.За същите достави ищецът е издал и фактури,приложени в копие към
исковата молба-фактура №************ от 14.12.2018 г. на стойност от 15
9
951,10 евро и фактура №************ от 28.12.2018 г. на стойност от 16
194,80 евро.
Самият ответник не е оспорил получаването от него на стоките по
процесните две доставки,нито извършване на доставките от дружеството-
ищец,но въпреки това оспорва дължимостта на исковата
главница,представляваща сбор от цената на двете
доставки,противопоставяйки възраженията,че доставките са извършени с
неприемлива за ответника забава,извън разумните срокове,посочени в
рамковия договор и че стоките и по двете доставки са били с дефекти и лошо
качество.Забавянето в сроковете извън приемливите за ответника срокове било
известно на ищеца както от разпоредбите на рамковия договор,така и от
изричното съобщаване в кореспонденцията,водена между страните и по-
специално от изпратено му по електронна поща писмо от 05.10.2018 г.От
изразената в отговора на исковата молба позиция на ответника става ясно,че
той не е оспорил изрично представения от ищеца рамков договор /без дата/,не
е оспорил автентичността на договора и както е видно,относно уреждане
сроковете за доставка,изрично се е позовал на този договор.Вярно е,че е
изложил и твърдението,че има друг рамков договор,съвсем различен от
този,приложен към исковата молба,но това му твърдение остава
голословно,като такъв договор,с различно съдържание,не е представен от
ответника по настоящото дело.С оглед на това въззивният съд приема,че
действалия по време на извършването на процесните доставки рамков договор
между страните е именно този,който е приложен като копие към исковата
молба.По искане на ответника първоинстанционният съд е задължил ищеца да
представи оригинала на договора и това задължение не е изпълнено от
ищеца,но въпреки това съдът счита,че договора не следва да се изключва от
доказателствата по делото,тъй като оригиналът не е изискан с цел открито
производство по оспорване на документа по реда на чл.193 от ГПК,каквото
оспорване в случая не е заявено и провеждано,а както се отрази по-горе-
автентичността на договора не е оспорена от ответника.В чл.2-ри от рамковия
договор се съдържат уговорки във връзка със срокове за извършване на
доставка,но такива конкретни срокове не са уговорени,нито пък е уговорено
при каква конкретна /като време/ забава на доставчика,ответникът-възложител
има право да се откаже от дадена от него поръчка.Според буквалния текст на
чл.2,ал.2-ра от договора,възложителят има право по всяко време да се откаже
от дадена поръчка,”когато срокът за доставка е надхвърлен с повече от
...календарни дни”,но не е отразено колко точно са тези дни и от тази гледна
точка остава неясно при каква точно забава възложителят има право на отказ
от дадена поръчка и като цяло,от съдържащите се в рамковия договор
уговорки не може да се направи извод какъв е приемливият за ответника срок
на доставка.Относно процесните две доставки ответникът е заявил,че
поръчките за тях са направени от него съответно на датата 12.07.2018 г. и на
14.09.2018 г.,както е посочено от него и в изпратено до ищеца по електронна
поща писмо от 05.10.2018 г.,приложено в заверено копие към отговора на
исковата молба.В същото писмо ответникът е заявил,че очаква тези поръчки
да бъдат изпълнени до 01.12.2018 г. и че изпълнението им през м. декември
10
/т.е. след последната дата/ е неприемливо за него.Както се установява по
делото,процесните две доставки са осъществени от ищеца именно през м.
декември 2018 г.-след срока,посочен от ищеца като приемлив за него в
коментираното писмо от 05.10.2018 г.Тази забава обаче,дори и да е налице,не
освобождава ответника от задължението му за заплащане на цената на
доставените му от ищеца стоки по процесните две доставки.Поначало
забавеното изпълнение на дадена доставка не освобождава купувача от
задължението за плащане цената на доставката,щом като купувачът,както е
станало и в случая,е приел доставената му стока.Така,че поддържаното от
ответника възражение за недължимост на исковата сума поради забавено от
страна на ищеца изпълнение е неоснователно.
Неоснователно е и възражението за недължимост на главницата поради
лошо качество на доставените стоки.Самото твърдение на ответника за
наличие на дефекти в доставените му от ищеца стоки и като цяло-за лошо
качество на същите стоки,не е подкрепено с убедителни доказателства.В две
от приложените към отговора на ИМ писма на ответника до ищеца,изпратени
по електронна поща,а именно-писма от 19.02.2019 г. и 06.03.2019 г.,се
съдържат изявления на ответника за наличието на рекламации относно
качеството на някакви стоки,но не става ясно кои точно са стоките и по-
специално дали се касае за стоки от процесните две доставки.Освен това
чл.23,ал.2 от рамковия договор предвижда доставчикът да бъде уведомяван за
рекламации относно доставените от него стоки посредством протокол за
рекламация,представляващ приложение №5 към договора,който да съдържа
точна информация за естеството на проблема и ако се налага снимков
материал.Ответникът,позоваващ се на лошо качество на стоките,установено в
по-късен момент след получаване на стоките,не е представил протокол /или
протоколи/ за рекламация съгласно чл.23,ал.2 от рамковия договор и в
обобщение не е доказал твърдението си за лошо качество на стоките по
процесните доставки,поради което и възражението му за недължимост на
исковата главница с оглед твърдяното лошо качество е неоснователно.
Наред с горните две основни възражения срещу иска,ответникът се е
позовал и на неизпълнение от страна на ищеца на “други задължения по
договора”,на допуснати от ищеца грешки при предишни доставки-
недоставянето на част от стоките и неотразяване на договорена отстъпка за
определени артикули.На такива грешки на ищеца ответникът се е позовал в
негово писмо до първия,изпратено на имейл адрес на датата 29.08.2018 г.,но
самото писмо не доказва твърдяното неизпълнение на ищеца,а и не са
представени други доказателства в подкрепа на това твърдение,нито пък са
представени доказателства в подкрепа на твърдението на ответника,че между
него и ищеца е било постигнато съгласие допуснатите от ищеца неточности
при изпълнението на предходни доставки да бъдат коригирани при
последващи доставки.Има само твърдение на ответника за наличието на
такова съгласие,но не и доказателство за реалното му постигане между него и
ищеца като страни в конкретното облигационно правоотношение.
Предвид гореизложеното,като се има предвид доказаното реално
извършване от ищеца на процесните две доставки,приемането на стоките по
11
тези доставки от ответника и неоснователността на поддържаните от него
възражения за изключване дължимостта на цената на доставените стоки и
наред с това,липсата на доказателства за плащането на тази цена,следва да се
приеме,че процесният иск,намиращ правно основание в разпоредбите на
чл.327 от ТЗ във вр. с чл.200 от ЗЗД и чл.62 от Конвенция на ООН относно
договорите за международна продажба на стоки,е доказан изцяло по своето
основание,а е доказан и по размер,като се има предвид,че дължимата цена по
процесните две доставки,съвпада изцяло с претендираната такава,а именно-на
сумата от общо 32 145,90 евро /с левова равностойност от 62 684,50 лв.Ето
защо предявеният иск подлежи на уважаване в пълния му предявен размер и
правилно е уважен с обжалваното решение.Затова разгледаната въззивна
жалба срещу това решение е неоснователна,а решението като правилно ще се
потвърди изцяло,включително и в частта за разноските,правилно изчислени в
решението и присъдени съобразно изхода на спора пред първата инстанция.
Предвид изхода на спора пред въззивната инстанция не се дължат
разноски на дружеството-жалбоподател,а такива не следва да се присъждат и
на въззиваемия,тъй като от негова страна не е направено искане за
присъждане на разноски за въззивната инстанция.
Мотивиран от горното съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА изцяло решение №260002 от 05.01.2023 г.,постановено
по т.д.№57/2020 г. по описа на Окръжен съд-С.З..
Решението подлежи на касационно обжалване пред ВКС в едномесечен
срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
12