Присъда по дело №594/2021 на Окръжен съд - Варна

Номер на акта: 74
Дата: 23 ноември 2021 г.
Съдия: Стоян Константинов Попов
Дело: 20213100200594
Тип на делото: Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване: 4 юни 2021 г.

Съдържание на акта

ПРИСЪДА
№ 74
гр. Варна, 23.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА в публично заседание на двадесет и трети
ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Стоян К. Попов
СъдебниГалина Дойкова Парчева

заседатели:Николайчо Стефанов Калименов
при участието на секретаря Дебора Н. Иванова
и прокурора Дияна Иванова Иванова (ОП-Варна)
като разгледа докладваното от Стоян К. Попов Наказателно дело от общ
характер № 20213100200594 по описа за 2021 година
ПРИСЪДИ:
ПРИЗНАВА ПОДСЪДИМИЯ Р. М. Р. - роден на 06.02.1968 г. в с. П., обл. В.,
живущ в *******************, български гражданин, неженен, с основно образование,
неосъждан, безработен, ЕГН **********
ЗА ВИНОВЕН В ТОВА, ЧЕ:
на 07.07.2019г. около 19:40 ч. от разклона на село Дъбравино, обл.Варна към главен
път 904 по посока с. Горен Чифлик, обл.Варна, при управление на МПС - „Опел Астра“ с
per. № В 7359 СН, нарушил правилата за движение предвидени в Закона за движение по
пътищата - чл.50, ал.1 от ЗДвП - „На кръстовище, на което единият от пътищата е
сигнализиран като път с предимство, като водач на пътно превозно средство от друг път не
изпълнил задължението си да пропусне пътните превозни средства, които се движат по пътя
с предимство"; „чл.46, ал.1 от ППЗДвП - „Като водач на пътно превозно средство не
изпълнил указанието с пътен знак Б2 „Спри! Пропусни движещите се по пътя с предимство",
задължение да спре на „стоп -линията“, очертана с пътна маркировка и преди да потегли
отново, като водач да изпълни задължението си да пропусне пътните превозни средства,
които имат предимство" и чл.25, ал.1 от ЗДвП - „Като водач на пътно превозно средство,
който ще предприеме каквато и да е маневра - в частност да завие наляво за навлизане по
друг път, преди да започне маневрата, не изпълнил задължението си да се убеди, че няма да
1
създаде опасност за участниците в движението, които минават покрай него и да извърши
маневрата, като се съобразява с тяхното положение, посока и скорост на движение", като по
непредпазливост причинил смъртта на А. П. А. и средни телесни повреди на лицата: АН. М.
АС., изразяващи се в травматична дискова херния на ниво 5-6 шиен прешлен с компресия и
контузия на гръбначния мозък на същото ниво, квадрепаретичен синдром - долна
парапареза и тежка горна парапареза /невъзможност за извършване на движенията с горни и
долни крайници/, обуславящи трайно затруднение в движенията на снагата за период
надхвърлящ 1 месец, контузия на гръбначния мозък, обуславящо разстройство на здравето,
временно опасно за живота, пареза на горни и долни крайници, обуславяща трайно
затруднение в движенията на същите за период надхвърлящ един месец, счупване на 9,10,11
и 12 леви ребра, 4 и 5 десни ребра, обуславящи трайно затруднение в снагата за период не
по-малък от 4 месеца и на малолетното лице СТ. АС. С., изразяващи се в счупване на горния
и долния клон на лявата лонна кост на таза обусловили трайно затруднение на движенията
на левия долен крайник за период от около 2-2,5 месеца, поради което и на основание
чл.343, ал.3, вр. ал.1, б. „б“ и б. „в“ от НК и чл. 54 от НК му налага наказание
„ЛИЩАВАНЕ ОТ СВОБОДА“ за срок от ТРИ ГОДИНИ.
На основание чл.66, ал.1 от НК ОТЛАГА изпълнението на наказанието със срок
от ПЕТ ГОДИНИ.
На основание чл. 343г, вр. чл.343 от НК налага на подсъдимия Р. М. Р. наказание
ЛИШАВАНЕ ОТ ПРАВО ДА УПРАВЛЯВА МПС за срок от ПЕТ ГОДИНИ.
ОСЪЖДА подсъдимия Р. М. Р. да заплати направените по делото разноски в полза
на Държавата, от които 3887,12 лв. /три хиляди осемдесет и седем лв. и дванадесет ст./ по
сметка на ОД на МВР – Варна и 302,19 лв. /триста и два лв. и деветнадесет ст./ по сметка на
Окръжен съд – Варна.
На основание чл. 189, ал.3 от НПК ОСЪЖДА подсъдимия Р. М. Р. ДА ЗАПЛАТИ
на частните обвинители С.С., К.А., А.А. и П.А. направените от същите разноски за
адвокатско възнаграждение в размер общо на 6000 /шест хиляди/ лева съгласно чл.38,
ал.1, т.2 от ЗА.
Присъдата подлежи на въззивна проверка пред Апелативен съд - Варна в 15-дневен
срок от днес.
Председател: _______________________
Заседатели:
1._______________________
2._______________________
2

Съдържание на мотивите

МОТИВИ
КЪМ присъда по НОХД № 594 / 2021 г. по описа на ВОС, постановена на
23.11.2021 г.

На 04.06.2021 г. Варненска окръжна прокуратура е внесла във ВОС обвинителен
акт ПД № 52 / 2021 г., по който е образувано производство пред първа инстанция и е
повдигнато срещу Р. М. Р. - роден на 06.02.1968 г. в с. П., обл. В., живущ в с.
Дъбравино, обл. Варна, ул. „Лоза“, № 4, български гражданин, неженен, с основно
образование, неосъждан, безработен, ЕГН ********** по
чл. 343, ал. 3, вр. ал. 1, б. „б“ и б. „в“ от НК, а имено за това, че на 07.07.2019
г. около 19:40 ч. от разклона на село Дъбравино, обл. Варна към главен път 904 по
посока с. Горен Чифлик, обл. Варна, при управление на МПС - „Опел Астра“ с peг. №
В 73 59 СН, нарушил правилата за движение предвидени в Закона за движение по
пътищата - чл. 50, ал. 1 от ЗДвП - „На кръстовище, на което единият от пътищата е
сигнализиран като път с предимство, като водач на пътно превозно средство от друг
път не изпълнил задължението си да пропусне пътните превозни средства, които се
движат по пътя с предимство"; „чл. 46, ал.1 от ППЗДвП - „Като водач на пътно
превозно средство не изпълнил указанието с пътен знак Б2 „Спри! Пропусни
движещите се по пътя с предимство", задължение да спре на „стоп -линията“, очертана
с пътна маркировка и преди да потегли отново, като водач да изпълни задължението си
да пропусне пътните превозни средства, които имат предимство" и чл. 25, ал. 1 от
ЗДвП - „Като водач на пътно превозно средство, който ще предприеме каквато и да е
маневра - в частност да завие наляво за навлизане по друг път, преди да започне
маневрата, не изпълнил задължението си да се убеди, че няма да създаде опасност за
участниците в движението, които минават покрай него и да извърши маневрата, като се
съобразява с тяхното положение, посока и скорост на движение“, като по
непредпазливост причинил смъртта на А. П. А. и средни телесни повреди на лицата:
АН. М. АС., изразяващи се в травматична дискова херния на ниво 5-6 шиен прешлен с
компресия и контузия на гръбначния мозък на същото ниво, квадрепаретичен синдром
- долна парапареза и тежка горна парапареза /невъзможност за извършване на
движенията с горни и долни крайници/, обуславящи трайно затруднение в движенията
на снагата за период надхвърлящ 1 месец, контузия на гръбначния мозък, обуславящо
разстройство на здравето, временно опасно за живота, пареза на горни и долни
крайници, обуславяща трайно затруднение в движенията на същите за период
надхвърлящ един месец, счупване на 9,10,11 и 12 леви ребра, 4 и 5 десни ребра,
обуславящи трайно затруднение в снагата за период не по-малък от 4 месеца и на
малолетното лице СТ. АС. С., изразяващи се в счупване на горния и долния клон на
лявата лонна кост на таза обусловили трайно затруднение на движенията на левия
долен крайник за период от около 2-2,5 месеца.
Представителят на ВОП в хода по същество поддържа повдигнатото спрямо
подсъдимия обвинение. Счита, че извършеното от него деяние се доказва по несъмнен
начин от събраните в хода на досъдебното производство доказателства, приобщени по
реда на чл. 283 от НПК, както и събраните в рамките на съдебното следствие такива.
Изразява становище за налагане на наказание лишаване от свобода над минималния
размер предвиден в закона. Счита, че и кумулативно предвиденото наказание лишаване
от права следва да е в размер на определеното основно наказание.
Подсъдимият Р. дава обяснения пред съда, които се препокриват с изложените в
обстоятелствената част на обвинителния акт факти. В изявление в последната си дума
подс. Р. изразява съжаление за случилото се, акцентира на помощта, която е оказал на
пострадалите, като и иска от съда да му се определи минимално наказание.
1
Защитникът на подсъдимия, адв. Б. при липса на спор по фактите и правото, предлага
на съда да му наложи наказание в минималния размер, предвиден в закона. Счита, че са
налице многобройни, а и изключителни смекчаващи вината обстоятелства. Намира, че
определеното наказание не следва да се изтърпява ефективно, с оглед личността на
подсъдимия.
От събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в съвкупност
съдът прие за установено следната фактическа обстановка:
Подс. Р. М. Р. живеел в с. Дъбравино, общ. Аврен, обл. Варна. Той бил
правоспособен водач, притежавал СУМПС № ********* с придобити категории „М“ и
„В“, притежавал и управлявал лек автомобил „Опел Астра“ с peг. № В 73 59 СН.
В гр. Дългопол, обл. Варна живеели А. П. А., родителите му ПЛ. АНГ. АТ. и
АН. М. АС. и сестра му К. ПЛ. АНГ..
Св. А. имала две деца - З. А. С.а и СТ. АС. С., които живеели с баща си - св. АС.
С. АНГ. в гр. Долни чифлик, обл .Варна.
Около 16:00-17:00 ч. на 07.07.2019 г. А. П. А. и майка му св. АН. М. АС.
тръгнали от гр. Дългопол за гр. Долни чифлик, за да вземат децата на св. А.. Пътували
с лек автомобил „Ауди A3“ с peг. № В 50 80 РР, собственост на св. А.А. от гр.
Дългопол, като автомобилът бил управляван от А. А..
Около 19:30 ч., същия ден, А. П. А., майка му св. АН. М. АС. и децата св. З. А.
С.а и св. СТ. АС. С. тръгнали обратно от гр. Долни чифлик за гр.Дългопол, пътувайки с
посочения лек автомобил. Същият се управлявал от А. А.. До него на предната дясна
седалка седяла св. З. С.а, на задната седалка зад шофьора се намирала майка му св.
А.А., а св. С.С. стоял зад предна дясна седалка. Движели се по главен път № 904 между
с. Старо Оряхово - гр. Провадия, като в района малко преди Т-образното кръстовище
към с. Дъбравино, автомобила се движел със скорост около 97,70 км/ч. Зад него се
движел лек автомобил „Опел астра“ с peг. № РР 98 72 ВК, управляван от св. Х.Т.Х..
Заедно с него в автомобила се намирала и св. С.Х.. На кръстовището в същия момент
се намирал лек автомобил „Опел Астра“ с peг. № В 73 59 СН, управляван от подс. Р.Р.,
който се движел в посока от с. Дъбравино към главен път 904. Достигайки до Т-
образното кръстовище, подс. Р. не спазил намиращия му се отдясно пътен знак В2
/стоп/. Вместо да спре и да пропусне пътните превозни средства с предимство, той
предприел маневра ляв завой по главен път № 904 и навлязъл в пътното платно, където
в този момент се движел л. а. „Ауди A3“, управляван от А. А.. Последният нямало как
да предвиди внезапната поява на подс. Р. и двата автомобила се озовали един срещу
друг на отстояние от около 28 метра. За да избегне удара водачът на л. а. „Ауди A3“ А.
А. направил рязка маневра наляво, навлизайки в лявата пътна лента за насрещно
движещите се автомобили, с цел заобикаляне на л. а. „Опел Астра“ и избягване на
последващ удар в него, след което се върнал в дясното платно. Поради резките маневри
за избягване на удара, автомобилът на А. се занесъл по асфалта, в следствие на което
последвал удар в лявата част на автомобила от страна на водача му в предпазната
мантинела, намираща се отдясно по посока на движението му, след което се
преобърнал по таван в нивата край пътното платно. Поведението и на двамата водачи
било възприето от св. Х.Х. и съпругата му св. Х., който се движели с автомобила си зад
колата на А..
След като автомобилът, управляван от А. се преобърнал, подс. Р. продължил
пътя си като се включил в главния път в посока с. Старо Оряхово. В този момент св. Х.
му махнал да спре. И св. Х., и подс. Р. спрели автомобилите си малко след
кръстовището в посока с. Гроздьово, като подсъдимият успял да стигне пръв до
катастрофиралия автомобил и помогнал на пострадалите да излязат. Малко след това
2
на място спрели и други автомобили, бил подаден сигнал на „112“ и пристигнала
полиция и спешна помощ.
Вследствие на произшествието, водачът на лек автомобил „Ауди A3“ - А. А.
починал на място, а пътниците в автомобила св. А.А. и децата св. З. С.а и св. С.С. били
транспортирани и приети по спешност в МБАЛ „Света Анна“ - Варна.
От извършената СМЕ се установява, че причината за смъртта на А. е
травматичен шок, развил се вследствие на съчетана травма с водеща тежка коремна
травма-черепно мозъчна травма, гръдна травма, коремна травма и травма на
крайниците. Не е установено наличие на алкохол в кръвта на пострадалия.
Описаните травматични увреждания са резултати на удари с или върху твърди
тъпи предмети, изразени със значителна сила и биха могли да се получат от части на
купето на лек автомобил при условията на конкретното ПТП - водач, на лява предна
седалка на автомобила.
От заключението на съдебно-медицинските експертизи е видно, че в резултат на
произшествието:
З. А. е получила контузия на главата и пояса, които увреждания в своята
съвкупност са обусловили временно разстройство на здравето, неопасно за живота,
което представлява лека телесна повреда по смисъла на чл.130 от НК,
С.С. е получил счупване на горния и долния клон на лявата лонна кост на таза,
обусловили трайно затруднение на движенията на левия долен крайник за период от
около 2-2,5 месеца, което увреждане представлява средна телесна повреда по смисъла
на чл. 129, ал. 1 от НК и контузия на пояса, обусловило временно разстройство на
здравето, неопасно за живота представляващо лека телесна повреда по смисъла на чл.
130 от НК.
А.А. получила следните увреждания - травматична дискова херния на ниво 5-6
шиен прешлен с компресия и контузия на гръбначния мозък на същото ниво,
квадрепаретичен синдром - долна парапареза и тежка горна парапареза /невъзможност
за извършване на движенията с горни и долни крайници/, обуславящи трайно
затруднение в движенията на снагата за период надхвърлящ 1 месец, контузия на
гръбначния мозък обуславящо разстройство на здравето временно опасно за живота,
пареза на горни и долни крайници, обуславяща трайно затруднение в движенията на
същите за период надхвърлящ един месец и разстройство на здравето временно опасно
за живота, счупване на 9,10,11 и 12 леви ребра, 4 и 5 десни ребра, обуславящи трайно
затруднение в снагата за период не по малък от 4 месеца, които увреждания
представляват средна телесна повреда по смисъла на чл. 129, ал. 1 от НК.
От назначената допълнителна СМЕ за степента и характера на телесните
повреди на А.А. и дали същите са довели до осакатяване на горни и долни крайници е
видно, че травматичните увреждания не водят до осакатяване на горни долни крайни
по смисъла на чл. 128 от НК, а до затруднения във функцията на същите за период
надхвърлящ един месец, което представлява средна телесна повреда по смисъла на чл.
129 от НК.
В хода на разследването са били назначени една единична и една тройна
автотехнически експертизи.
Според заключението им лек автомобил „Ауди A3“ с водач А. А. се е движел по
пътя /главен път 904/ от Горен чифлик към Гроздьово със скорост около 97,70 км/ч, а
лек автомобил „Опел астра“ с водач подс. Р.Р. се движел по пътя от с. Дъбравино към
главен път 904, по който път се движел л.а. „Ауди A3“. На Т-образното кръстовище
подс. Р. е предприел маневра завиване наляво и е спрял в лентата за движение към с.
3
Гроздьово, вероятно виждайки приближаващия се в тази лента л.а. „Ауди АЗ“. За да
избегне удар в л.а. „Опел астра“, водачът на л.а. „Ауди A3“ е отклонил автомобила
наляво, заобиколил е л.а. „Опел астра“, минавайки покрай него, след което е отклонил
автомобила надясно за връщане в своята лента за движение. Това отклоняване е било
рязко, отколкото го допуска скоростта на движение на автомобила, поради което е
последвало занасяне, напускане на пътното платно надясно и преобръщане на
автомобила. От техническа гледна точка причина за произшествието е
обстоятелството, че в момента на навлизането на лек автомобил „Опел Астра“ в
лентата за движение на лек автомобил „Ауди A3“, последният е бил на разстояние от
траекторията на л.а. „Опел астра“ по малко от 28.00 м. при дължина на опасната зона
на спиране 85.76 м. При това положение водачът на л.а. „Ауди A3“ не е имал
техническа възможност да избегне удара в л.а. „Опел астра“, чрез спиране и се е
наложило той да предприеме маневра за заобикаляне на л.а. „Опел астра“, чрез
отклоняване наляво със следващо рязко връщане в своята лента, което при скоростта
на автомобила около 97.70 км/ч. е довело до занасянето му. Водачът на л.а. „Опел
астра“ - подс. Р. е излязъл от разклона за с. Дъбравино, насочвайки се за извършване на
ляв завой в посока към Горен чифлик ,като е навлязъл и спрял в лентата за движение на
„Ауди A3“, създавайки опасна ситуация за движението на последния. В този момент
л.а. „Ауди A3“ се е намирал на разстояние по малко от 28 м. от траекторията на л.а.
„Опел астра“. Скоростта на л.а. „Ауди A3“ в момента на възникване на опасната
ситуация е била около 97.90 км/ч., а в момента на удара в мантинелата скоростта му е
била около 60.44 км/ч. Водачът на л.а. „Ауди A3“ не е можел да избегне удара в л.а.
„Опел астра“ чрез спиране, тъй като в момента на възникване на опасната ситуация л.а.
„Ауди A3“ се е намирал на по - малко от 28 м. от траекторията на л.а. „Опел астра“ при
дължина на опасната зона за спирането му 85.76 м., при определената му скорост 97.70
км/ч. и 75.53 м. при разрешена скорост 90 км/ч. След като е заобиколил л.а. „Опел
астра“ отляво, водачът на л.а. „Ауди A3“ е отклонил автомобила надясно, за да се
върне в своята лента за движение. Това отклоняване е станало по рязко отколкото го
допуска скоростта на движението му, поради което е възникнало занасянето. Водачът
на л.а. „Ауди A3“ би могъл да избегне занасянето на автомобила, ако би извършил
плавно връщане в своята лента за движение. Водачът на л.а. „Опел астра“ е можел да
спре автомобила след стоп линията на кръстовището без да навлиза в лентата за
движение към с. Гроздьово. В това положение той би имал видимост към цялата права
част на главния път в посока към Горен Чифлик, би видял своевременно
приближаващия л.а. „Ауди A3“, би следвало да го пропусне да мине и тогава да
навлезе в лентата за движение към с. Гроздьово, извършвайки завоя наляво, с което
произшествието е щяло да бъде предотвратено. Опасната ситуация за водача на л.а.
„Ауди A3“ е възникнала в момента на потеглянето на л.а. „Опел Астра“, преди
навлизането му в лентата за движение на л.а. „Ауди A3“, а за водача на „Опел астра“
опасната ситуация е възникнала в моментна на навлизането му в лентата за движение
на „Ауди A3“.
Описаната фактическа обстановка съдът прие за установена като се позовава на
обясненията на подс. Р., които се подкрепят от доказателствата събрани в досъдебната
фаза и надлежно приобщени към делото по реда на чл. 283 от НПК, а именно:
показанията на свидетелите З. А. С.а, А.А.А., Х.Т.Х., С.Б. Х., Г.В. Р., Д.Й.Л., В.Н.Т.,
А.А. Х., Й.Н.Й., Х.А.Я., К.С.Н. и С.А.Й., протокол за оглед на местопроизшествие,
фотоалбум към него, констативен протокол за ПТП, справка за нарушител, протокол за
разпознаване, свидетелство за съдимост на подсъдимия, както и от заключенията на
вещите лица по приетите съдебни експертизи.
Посочените доказателства и доказателствени средства съдът кредитира изцяло,
като прие, че са единни, непротиворечиви, взаимно допълващи се и са относими към
4
основния факт, включен към предмета на доказване по делото.
Така установената фактическа обстановка обуславя следните правни изводи:
Анализът на така установената фактическа обстановка дава основание на съда да
приеме, че с деянието си подс. Р. е осъществил от обективна и субективна страна
състава на престъпление по чл. 343, ал. 3 от НК. Управлявал е нерелсово ППС и
съгласно разпоредбите на чл. 50, ал. 1 от ЗДвП - „на кръстовище, на което единият от
пътищата е сигнализиран като път с предимство, като водач на пътно превозно
средство от друг път, не изпълнил задължението си да пропусне пътните превозни
средства, които се движат по пътя с предимство; чл.46, ал.1 и ал. 2 от ППЗДвП - „(1)
„Пътен знак Б1 указва на водачите на пътни превозни средства, че са длъжни да
пропуснат движещите се по пътя с предимство, което може да стане и без спиране (2)
Пътен знак Б2 указва на водачите на пътни превозни средства, че са длъжни да спрат
на „стоп-линията“, очертана с пътна маркировка, или ако няма такава - на линията, на
която е поставен знакът. Преди да потеглят отново, водачите са длъжни да пропуснат
пътните превозни средства, които имат предимство" и чл. 25, ал. 1 от ЗДвП – „Водач
на пътно превозно средство, който ще предприеме каквато и да е маневра, като
например да заобиколи пътно превозно средство, да излезе от реда на паркираните
превозни средства или да влезе между тях, да се отклони надясно или наляво по
платното за движение, в частност за да премине в друга пътна лента, да завие надясно
или наляво за навлизане по друг път или в крайпътен имот, преди да започне
маневрата, трябва да се убеди, че няма да създаде опасност за участниците в
движението, които се движат след него, преди него или минават покрай него, и да
извърши маневрата, като се съобразява с тяхното положение, посока и скорост на
движение“.
По делото безспорно се установява от приобщените единична и тройна САвТЕ,
които съдът кредитира изцяло, както и от разясненията на ВЛ в съдебно заседание, че
подс. Р. не се е съобразил с посочените законови изисквания, с което е предизвикал
пътнотранспортно произшествие.
Налице е и другият елемент от фактическият състав на престъплението. Видно от
приетата СМЕ, травматичните увреждания на А. са съчетана травма с водеща тежка
коремна травма-черепно мозъчна травма, гръдна травма, коремна травма и травма на
крайниците е, вследствие на които е развил травматичен шок довел до неговата смърт.
З. А. е получила контузия на главата и пояса, които увреждания в своята
съвкупност са обусловили временно разстройство на здравето, неопасно за живота,
което представлява лека телесна повреда по смисъла на чл. 130 от НК,
С.С. е получил счупване на горния и долния клон на лявата лонна кост на таза,
обусловили трайно затруднение на движенията на левия долен крайник за период от
около 2-2,5 месеца, което увреждане представлява средна телесна повреда по смисъла
на чл. 129, ал.1 от НК и контузия на пояса, обусловило временно разстройство на
здравето, неопасно за живота представляващо лека телесна повреда по смисъла на чл.
130 от НК.
А.А. получила следните увреждания - травматична дискова херния на ниво 5-6
шиен прешлен с компресия и контузия на гръбначния мозък на същото ниво,
квадрепаретичен синдром - долна парапареза и тежка горна парапареза /невъзможност
за извършване на движенията с горни и долни крайници/, обуславящи трайно
затруднение в движенията на снагата за период надхвърлящ 1 месец, контузия на
гръбначния мозък обуславящо разстройство на здравето временно опасно за
живота,пареза на горни и долни крайници, обуславяща трайно затруднение в
движенията на същите за период надхвърлящ един месец и разстройство на здравето
5
временно опасно за живота, счупване на 9,10,11 и 12 леви ребра,4 и 5 десни ребра,
обуславящи трайно затруднение в снагата за период не по малък от 4 месеца, които
увреждания представляват средна телесна повреда по смисъла на чл.129, ал.1 от НК.
От субективна страна деянието е извършено при форма на вина несъзнавана
непредпазливост. Подс. Р. не е съзнавал общественоопасния характер на деянието,
като не е и предвиждал настъпването на съставомерните последици, но е бил длъжен и
е могъл да предвиди възможността за настъпването им, предвид факта, че е
правоспособен и дългогодишен водач МПС.
С оглед горните констатации за съда няма никакво съмнение, че допуснатото
нарушение на правилата за движение /чл. 50, ал. 1 от ЗДвП/ е в непосредствена
причинна връзка със съставомерния резултат. Подсъдимият е пренебрегнал основни
задължения на водачите на МПС, които като дългогодишен правоспособен шофьор на
МПС е следвало да спазва. Управляваният от него автомобил е бил технически
изправен. За Р. не са съществували никакви основания здравословни, психофизични
или други, които да му попречат да реагира правилно. Р. очевидно не е направил точна
преценка на ситуацията, навлязъл е около 1.5 м. в кръстовището, което е било
достатъчно за да възпрепятства водача на л.а. „Ауди“ и да го провокира към
извършването на спасителна маневра за предотвратяване на удар между двете МПС,
което обаче е довело до загуба на контрол върху автомобила. По този начин,
подсъдимият виновно е причинил вредоносният резултат - смъртта на А. А. и телесни
повреди на А.А. и С.С..
По горните съображения съдът прие, че подс. Р. е осъществил от обективна и
субективна страна състава на престъпление по чл. 343, ал. 3, пр. 4 и 7, б. „б“ и б. „в“ от
НК.

По отношение на вида и размера на наказанието:
За престъплението по горепосочената квалификация, което е непредпазливо,
законът предвижда наказание лишаване от свобода от три до петнадесет години. Съдът
при решаване въпроса за размера на наказанието прие, че нито деянието, още по-малко
дееца се отличават с висока степен на обществена опасност.
Основно акцента следва да се постави върху положителните характеристични
данни за подсъдимия, а и на липсата на отрицателни такива.
С оглед индивидуализацията на наказателната отговорност на подсъдимия,
съдът отчете положителните характеристични данни за него – определян като
трудолюбив, отговорен, изпълняващ безупречно трудовите си задължения. Липсват
данни за правонарушения, което е основание да се приеме, че подс. Р. има формирано
трайно правилно отношение към законоустановения ред в страната и извършеното от
него деяние е изолиран акт в поведението му. Съдът отчете и помощта на подс. Р. за
разкриване на обективната истина и неговото реално съдействие на пострадалите след
настъпване на ПТП, чистото съдебно минало и изразеното искрено съжаление за
случилото се.
Отделно към смекчаващите обстоятелства следва да се причисли и
пренебрежимия брой нарушения на ЗДвП и неговия правилник /две/, които
подсъдимият е извършил през 2015 г.. Това дава повод на съда да приеме, че се касае за
един дисциплиниран водач на МПС, а разглежданото деяние трябва да се определи
като инцидентна проява. Съдът отчете и помощта на подс. Р. за разкриване на
обективната истина и неговото реално съдействие на правоохранителните органи в
рамките на ДП. Към тези обстоятелства следва да се причисли искрено съжаление за
случилото се и изразеното разкаяние.
6
Идентични са изводите на съда и относно деянието. По делото няма нито едно
обстоятелство, което да завишава обществената му опасност. Всички налични, са
обективни признаци на състава на престъплението и не могат повторно да бъдат
отчитани при индивидуализацията на наказанието.
Противно на твърденията на процесуалния представител на частните
обвинители, съдът не констатира отегчаващи вината обстоятелства. Нито конкретния
механизъм на възникване на ПТП, нито значимостта на нарушените правила за
движение са обстоятелства от тази категория. Не са такива и липсата на съпричиняване
от страна на пострадалите, още по-малко пренебрежителното отношение към спазване
правилата за движение.
Разбираемо е, че стремежът в пледоарията е насочен към мотивиране на съда да
наложи наказание малко под средния размер /в случая е 7 г./, но от контекста на
изложението личи, че той е обвързан основно с изключително тежкия резултат
настъпил от поведението на подсъдимия – нелепата смърт на едно младо момче.
Както бе посочено по-горе, причинения престъпен резултат - смърт на лице и
телесни повреди на други две, допуснатите от подсъдимия нарушения на правилата за
движение, са обективни признаци на състава на престъпление и акцентирането на тези
обстоятелства е в конфликт с чл. 56 от НК. Посочената разпоредба не случайно
ограничава възможността за повторно отчитане на тези обстоятелства като отегчаващи,
с оглед факта, че именно поради тяхното наличие, подсъдимият отговаря за
престъпление, с наказателна санкция значително надвишаваща тази, визирана в
основния състав на престъплението, в случая по на чл. 343, ал. 1, б. „в“ от НК.
В тази връзка, удовлетворяване искането на частните обвинители за налагане на
наказание около 7 г. лишаване от свобода съдът прие за несъстоятелно.
При наличие множество на брой смекчаващи вината обстоятелства, голяма част
от които дори носят признаците на изключителни, ниска степен на обществена
опасност на дееца и деянието, съдебният състав прие, че няма никакво основание да
наложи на подс. Р. наказание различно от минималното предвиденото в закона, което е
лишаване от свобода за срок от 3 години.
Съдът прие, че наказанието не следва да бъде изтърпяно ефективно. Поначало,
при решаване на въпроса за отлагане на изпълнението на наказанието по реда на чл. 66,
ал. 1 от НК, съдът се ръководи от личните качества на дееца и въз основа на тях
преценява дали неговото поправяне и превъзпитание е постижимо с приложението на
този институт. Именно индивидуалността на дееца мотивира съдебния състав да
прецени, че подсъдимият не следва да бъде изолиран от обществото. Отчетени бяха
всички негови положителни характеристики и отнесени към извършеното, може да се
направи обосновано предположение за липса на риск от извършване на каквото и да е
престъпление.
Като се съобрази и обстоятелството, че индивидуалната превенция е водеща,
съдът прие за неуместно подс. Р. да бъде изолиран за определен период от обществото
и семейството си.
Срокът, за който следва да се отложи изпълнението на наказанието съдът прие,
че следва да бъде максималния предвиден в закона срок - 5 /пет/ години, като счете, че
той е повече от достатъчен да даде възможност Р. да преосмисли извършеното.
Съдът лиши на основание чл. 343г, вр. с чл. 37, ал. 1, т. 7 от НК подс. Р. от право
да управлява МПС за срок от 5 /пет/ години, считано от влизане на присъдата в сила.
При определяне на размера на допълнителното наказание, съдът отчете миналото на
подсъдимият като водач на МПС, както и всички негови действия по време и след
настъпване на ПТП.
7
Съдът възложи на подс. Р. направените по делото разноски в размер на 3887,124
лв. в полза на ОД на МВР Варна, 302,19 лв. в полза на Окръжен съд Варна.
Осъди подс. Р. да заплати и направените от частните обвинители разноски за
процесуално представителство пред съда в размер на 6000,00 лева, т.е за четиримата
ч.о по 1500.00 лева, съгласно чл. 13, ал. 1, т. 4 от Наредба № 1 / 2004 г. за минималните
адвокатски възнаграждения.
В останалата част за сумата от 6000,00 лева искането не е удовлетворено,
доколкото тези разноски са направени в ДП.


В този смисъл съдът постанови присъдата си.


ОКРЪЖЕН СЪДИЯ:
8
Съобщи за изтекли лични данни