Решение по дело №3526/2018 на Районен съд - Сливен

Р Е Ш Е Н И Е № 1387

 

                               Гр.С., 27.11.2018г.

 

                               В ИМЕТО НА НАРОДА

 

   С.ски районен съд,гражданско отделение, VІІ-ми състав, в публично съдебно заседание на тридесет и първи октомври, през две хиляди и осемнадесета година, в състав:

 

                                                       РАЙОНЕН СЪДИЯ: М. Каранашева

 

 

при участието на секретаря Добринка Недкова

като разгледа докладваното гр.д.№ 3526 по описа за 2018 г.,

на С.ски районен съд,

за да се произнесе, взе предвид следното:  

 

В исковата молба се твърди, че съд заповед от 3.11.2017 г. е разпоредено премахването на сграда с № 67338543.64.2, намираща се в УПИ ХІХ-42, кв. 186 по плана на гр. С.и с административен адрес: гр. С., ул. Х. №..., собственост на ответницата. Твърди се, че в същия поземлен имот и на същия административен адрес ищцата има собствена сграда, съставляваща пристройка към обявената за събаряне сграда. Твърди се, че изпълнението на заповедта на кмета на Община С.и събарянето на сградата застрашава съществуването на жилищната постройка на ищцата и поражда за нея правен интерес от предявяването на настоящия установителен иск. Сочи се, че ищцата е собственик на сградата, по силата на нотариален акт от 19.09.1988 г. Сочи се, че сградата е построена 1968 г, като пристройка към съществуваща сграда, чрез отстъпено право на строеж, като учредител на вещното право е дядото на ищцата. Твърди се, че чрез много прехвърлителни сделки по настоящия имот е собственост на ищцата и единственото нейно жилище в което живее. Сочи се, че през 2005 г. ответницата е придобила правото на собственост върху основната сграда. Твърди се, че от момента на придобиването на имота – 3.11.2005 г. до момента на предявяването на исковата молба, ответницата не полага грижи за имота, не го стопанисва с грижата на добър стопанин и не живее в него и поради тази причина, сградата е без стъкла по прозорците с напукани мазилки, дупки по таваните и вътрешните стени, без електрозахранване и без вода. Твърди се, че ответницата няма открита партида за електрозахранване и вода за имота си. Сочи се, че ищцата живее в имота, полага грижи за дворното място и е поставила мрежи на прозорците на сградата на ответницата. Твърди се, че след издаването на заповедта от 3.11.2017 г. ищцата я е обжалвала, но жалбите й са оставени без уважение от АС – С.и ВАС.  Ищцата твърди, че е упражнявала недобросъвестно давностно владение върху дворното място от момента на придобиване на сграда в него 1988 г., а относно сградата и гаража от 2005 г. Сочи се, че владението е непрекъснато във времето, явно – повече от 10 години ищцата е полагала грижи за двора и сградата като добър стопанин и е манифестирала поведение, което ясно е показало,ч е владее имота за себе си. Сочи се, че фактическата власт , която е упражнявала е необезпокоявана и несмущавана. Ответницата не се е противопоставяла, че стопанисва имота като свой.

Поискано е, да бъде признато за установено по отношение на ответницата, че ищцата е собственик на ПИ с идентификатор № 67338.543.64 по плана на гр. С.с площ 293 кв. И застроените в него сгради, сграда жилищна еднофамилна, с идентификатор № 67338.543.64.2 с площ от 91 кв.м. и избено помещение под нея, гараж с идентификатор № 67338.543.64.1 с площ от 17 кв.м. и баня и тоалетна с идентификатор№ 67338.543.64.4 с площ 10 кв.м.  и да бъде осъден ответника да заплати на ищеца направените по делото разноски.

Съдът е квалифицирал така предявения иск, като такъв с правно основание чл. 108 от ЗС, вр.чл.124, ал.1 от ГПК положителен установителен иск за собственост на процесното дворно място и сгради.

Указано е на   ищеца, че доказателствената тежест по отношение на твърденията, че е придобил правото на собственост върху процесното дворно място и сгради по силата на недобросъвестно давностно владение продължило за дворното място от 1988 г. до датата на предявяване на исковата молба, а за сградата и гаража от 2005 г. до датата на предявяване на исковата молба, е негова.

В едномесечния срок за отговор, отговор от ответника  е постъпил.

В отговора е оспорено обстоятелството, че ищцата е придобила правото на собственост върху земята и сградите на основание упражнявано от него владение върху имота на ответницата. Твърди се, че ищцата е била само и единствено държател на имота. Сочи се, че ответницата не се е дезентересирала от имота и доказателство за това е подадената от ищцата жалба до Административен съд – С.. Твърди се, че рез 1993 г. имота е бил предмет на спор за дебла, който е приключил с публична продан и постановление за възлагане на ДСИ при СлРС. Сочи се, че за този период не е възможно да е текла придобивна давност и ищцата да се позовава и ползва от нея. Твърди се, че ищцата не е демонстрирала владение ясно, несъмнено, несмущавано, непрекъснато и да е отблъсквала владението на ответницата.

Поискано е, да бъде отхвърлен предявеният иск, като неоснователен и недоказан и да бъдат присъдени на ответницата направените по делото разноски.

Указано е на ответницата, че доказателствената тежест по отношение на твърденията й, че ищцата е била само държател на имота, че от 1993 г. до 2005 г. имота е бил предмет на производство за делба, а в последствие и на постановление за възлагане, е нейна.

В съдебно заседание, процесуалния представител на ищцата адв. Х., моли да бъде уважен предявения иск и да бъдат присъдени на доверителката й направените по делото разноски.

В съдебно заседание ответницата, чрез процесуалния си представител адв. М., моли да бъде отхвърлен предявения иск, като неоснователен и недоказан и да бъдат присъдени на доверителката му направените по делото разноски.

Съдът като взе предвид становището на страните и събраните по делото писмени и гласни доказателства приема за установено от фактическа страна следното:

 С нотариален акт от 05.04.1939 г. М. Н. В., Г. Н. В., В. Н. В. и П. Н. В. са продали на А.А.В.парцел ХVІІІ-3 в кв. № 34, празно място от 284.20 кв.м. при граници: улица Х., парцел ХVІІ-3, парцел І-3 и парцел ХІХ-4.

С нотариален акт от 06.12.1968 г. А.А.В.е учредил право на строеж върху чужда земя /суперфиция/ на А.А.Б., а именно да пристрои до съществуваща към момента сграда две стаи, коридор и кухненски бокс откъм североизточната страна на собственото на първия дворно място от 40 кв.м., съгласно утвърдения план, намиращи се в гр. С., съставляващо парцел ХV-5069 , кв. 234 по плана на гр. С.от общо 284 кв.м. при съседи : И.П.Ж., К.А.С.и наследници на В.С.Р.. В нотариалния акт е посочено, че А.А.Б. е заявил, че приема учреденото му право на строеж, което ще упражнява в рамките на условията посочени в т. 1 и съобразно утвърдения архитектурен проект. Посочено е, че правото на строеж се дарява.

С нотариален акт от 25.07.1975 г. е признат А.А.Б.  за собственик на една жилищна сграда, застроена върху 45 кв.м. въз основа на учредената суперфиция.

С нотариален акт от 16.07.1976 г. А.А.Б. е продал на сестра си М.А.П. следния свой собствен недвижим имот: една жилищна сграда, застроена върху 45 кв.м. в източната част на имота, заедно с отстъпеното право на строеж върху парцел ХV-5069 в кв. 234 по плана на гр. С., състоящ се целия от 284 кв.м. при граници И.П.Ж., Г. П. Ж., Н. В. Р. и улица за сумата от 1480 лв., като купувача  М.А.П. е заявила, че е съгласна и купува  имота при условията на договора.

С нотариален акт от 19.09.1988 г. М.А.П. и В.И.П. са дарили на дъщеря си Андрияна В.П., чрез назначения й особен представител собствения си недвижим имот жилищна сграда, застроена в източната част на имот с планоснимачен № 42 в кв. 274 по плана на гр. С., състоящ се целия от 284 кв.м. при граници имоти ПИ № 41, 43, 44 и улица ведно с правото на строеж върху държавна земя, сградата е построена върху 45 кв.м. състои се от две стаи и салон, обособена като самостоятелен жилищен обект.

С решение от 14.03.1995 г. по гр. дело № 2459/1993 г. на СлРС, е допусната делба между Наташа Атанасова Паракозова, М.Х.Б. и М.А.П. на следния недвижим имот, находящ се в гр. С., представляващ парцел ХІХ-42, кв. 74 по плана на гр. С., състоящ се целия от 284.20 кв.м., от които застроени 182 кв.м., заедно с жилищната сграда в западната част на имота, състояща се от три стаи, кухня, вестибюл, входно стълбище, заедно с избените стаи под нея, представляваща самостоятелен жилищен обект и гараж, заедно с другите подобрения в дворното място, при граници: И.П.Ж., Г. П. Ж., Н. В. Р. и улица, при квоти по ¼ идеална част за Н. П. и М.Б. и ½ идеална част за М.П..

С решение от 26.05.1995 г. на СлОС по в.гр.д. № 385/1995 г. е оставено в сила решение от 14.03.1995 г. по гр. дело № 2459/1993 г. на СлРС.

С решение № 137/23.03.2001 г. по гр. дело № 2459/1993 г. на СлРС е изнесен на публична продан следния недвижим имот, находящ се в гр. С., представляващ парцел ХІХ-42, кв. 74 по плана на гр. С., състоящ се целия от 284.20 кв.м., от които застроени 182 кв.м., заедно с жилищната сграда в западната част на имота, състояща се от три стаи, кухня, вестибюл, входно стълбище, заедно с избените стаи под нея, представляваща самостоятелен жилищен обект и гараж, заедно с другите подобрения в дворното място, при граници: И.П.Ж., Г. П. Ж., Н. В. Р. и улица.

С решение от 25.10.2002 г. по в.гр.д. № 636/2001 г. на СлОС е оставено в сила решение № 137/23.03.2001 г. по гр. дело № 2459/1993 г. на СлРС.

С решение № 344/23.07.2003 г. по к.гр. дело № 891/2002 г. на ВКС е оставено в сила решение от 25.10.2002 г. по в.гр.д. № 636/2001 г. на СлОС.

На 4.11.2003 г. е издаден изпълнителен лист за изнасянето на публична продан на недвижимия имот, като изпълнителния лист е издаден на Н. П. и М.Б..

На 15.08.2005 г. е издадено постановление за възлагане на недвижим имот по изпълнително  дело № 98/2004 г. Посочено е в постановлението, че се възлага върху М.Х.Б. следния недвижим имот: дворно място, образуващо УПИ ХІХ-42, кв. 186 по плана на гр. С., улица Х. №..., състоящ се целия от 284.30 кв.м. при граници ПИ №№ ХVІІІ -43, ХVІІ-44, ХХ-41 и улица, заедно с построената в западната част на имота жилищна сграда, със застроена площ 82.72 кв.м., гараж в западната част на имота със застроена площ  17.08 кв.м., баня, тоалетна в двора, със застроена площ 8,25 кв.м. за сумата от 10 412 лв. В постановлението е посочено, че е влязло в законна сила на 7.10.2005 г. Постановлението е вписано в Служба Вписвания на 19.10.2005 г.

С нотариален акт от 03.11.2005 г. за собственост на недвижим имот придобит на основание постановление за възлагане на недвижим имот е призната М.Х.Б. за собственик на УПИ ХІХ-42, кв. 186 по плана на гр. С., улица Х. №..., състоящ се целия от 284.30 кв.м. при граници: запад – улица, север - ХХ-41, изток - ХVІІ-44, юг - ХVІІІ -43 ведно с построената в западната част на имота жилищна сграда, със застроена площ 82,72 кв.м., гараж със застроена площ  17,08 кв.м. и баня, тоалетна в двора, със застроена площ 8,25 кв.м.

С нотариален акт от 28.11.2017 г. е призната  А. В.П. за собственик от дарение и давностно владение на следния недвижим имот: 16/61 идеални части от сграда с идентификатор № 67338.543.64.5 с предназначение жилищна сграда еднофамилна, находяща се в гр. С., кв. Клуцохор, ул. Х. №..., със застроена площ 61 кв.м.

От скица на поземлен имот с № 67338.543.64 се установява, че в имота се намират четири сгради с номера от 1 до 5, съответно сграда с №  67338.543.64.1 със застроена площ 17 кв.м. на един етаж с предназначение хангар, депо, гараж; сграда№ 67338.543.64.2 със застроена площ 91 кв.м. на един етаж с предназначение жилищна сграда еднофамилна; сграда с № 67338.543.64.3 със застроена площ 30 кв.м. на един етаж с предназначение друг вид сграда за обитаване; сграда с № 67338.543.64.4 със застроена площ 10 кв.м. на един етаж с предназначение друг вид сграда за обитаване; сграда№ 67338.543.64.5 със застроена площ 61 кв.м. на един етаж с предназначение жилищна сграда еднофамилна.

От извадка от кадастралния регистър на недвижимите имоти се установява, че имот планоснимачен № 67338.543.64, представляващ ПИ от 293 кв.м. се води като собствен на М.Х.Б. въз основа на нотариален акт от 3.11.2005 г. за правото на собственост и на А. В.П. за правото на строеж от 19.09.1988 г. За сградите с №№  67338.543.64.1 до № 67338.543.64.4 е описано, че са собственост на М.Х.Б., а сграда № 67338.543.64.5 е описана , че е застроена върху 61 кв.м. и е собственост на А. В.П..

От удостоверение за наследници на М.А.П. се установява, че е починала на 21.05.2013 г. и е оставила за наследници В.И.П. – съпруг и А. В.П. – дъщеря.

На 07.07.2017 г. М.Х.Б. е входирала молба до кмета но Община С.за това, че е собственик на жилищна сграда с площ от 82.72 кв.м. и дворно място 284.30 кв.м., съставляващи УПИ ХІХ-42 в кв.186, квартал К., ул. Х. №... по плана на гр. С.. Посочено е, че сградата е рушаща се и е опасна, а се ползва за игра от деца. Поискано е, да бъде премахната.

Със заповед от 3.11.2017 г. на кмета на Община С.е посочено, че собственик на сграда с идентификатор № 67338.543.64.2 е М.Х.Б., извършена е проверка на място и е констатирано, че дограмата е дървена, стандартна, демонтирана, електро и ВиК инсталации, неработещи. В състояние към момента на огледа е посочено, че сграъдата е с видими конструктивни проблеми, част от покривната конструкция е нарушена, като през липсващите керемиди влиза дъждовна вода, таванската конструкция на места липсва, като липсите са както от външна влага, така и от проникване на лица, дограмата е частично демонтирана, в местата на ъглите се наблюдават пукнатини, образуващи фуги с размер до 30 мм, както и диагонални пукнатини, говорещи за компрометиране на основите, посочено е, че съществува непосредствена опасност от самосрутване. Със заповедта е наредено в срок от два месеца от получаване на заповедта сградата да бъде премахната като опасна за здравето и живота на гражданите, негодна за използване, вредна в санитарно хигиенно отношение. Премахването на сградата да се извърши при запазване на общия разделителен зид на сграда с идентификатор № 67338.543.64.5.

С определение от 12.04.2018 г. по  административно дело № 380/2017 г. на Административен съд С.е отменено определение за насрочване на делото за разглеждане в открито съдебно заседание, оставена е без разглеждане жалбата на А. В.П. срещу заповед на кмета на Община С., поради недопустимост и е прекратено производството по административно дело № 380/2017 г. на СлАС.

С определение от 23.05.2018 г. по к.адм.дело № 6179/2018 г на ВАС, ІІ отделение е оставено в сила определение от 12.04.2018 г. по  административно дело № 380/2017 г. на Административен съд С..

От показанията на свидетеля П. се установява, че след като недвижимия имот е бил изнесен на публична продан. Във втората публична продан са участвали А. П. и М.Б.. От показанията му е видно, че към този момент А.П. е била студентка в гр. София, а след това се е върнала да живее в гр. С.. От показанията на свидетеля е видно, че в къщата, последно са живели родителите на съпругата му, а свидетеля, съпругата му и дъщеря му са заживели в пристройката, след като са я закупили от А. Б. и М.Б.. От показанията му е видно, че това се е случило преди около 20 години. От показанията на свидетеля се установява, че през 1968 г. е построил жилище към западната страна на имота, което се състои от една стая и коридор и откакто са умрели родителите на съпругата му никой не ползва тази една стая с коридор.

Съдът не кредитира показанията на свидетеля П. по отношение на използването на жилищната сграда, както и постройката в западната част на имота, тъй като противоречат на показанията на свидетеля Попов, свидетеля Стефанов и свидетеля К..

От показанията на свид. С.се установява, че никой не ползва старата къща, а А. П. живее в пристройката, а баща й живее с нея в старата постройка.

От показанията на свид. И. П.се установява, че познава ответницата М.Б. от 1999 г. а А. П. я е виждал по повод на комисия, назначена от кмета за освидетелстване на жилищната сграда. От показанията на свидетеля е видно, че жилищната сграда е стара сграда с гараж откъм пътя, като част от сградата е в по-добро състояние от вътрешната част, ремонтирана е, сменена е дограмата, докато по-голяма част от сградата, която е откъм улицата не е в добро състояние, на тухла е частично измазана. От показанията му е видно, че има поставени дървени прозорци със стъкла по тях откъм двора и откъм улицата, покрива не е в добро състояние, вероятно с разместени и счупени керемиди. От показанията му е видно, че входната врата към дворното място е била затворена и самата врата е била подменена и за извършване на огледа им е отворила А.П.. От показанията му е видно, че на два или три пъти е ходил в имота заедно с М.Б., дори е обикалял имота, когато Б. е пътувала до А. и е била дала ключ на свидетеля. От показанията му е видно, че последно е влизал в имота 2014 г., не е влизал в къщата, правил е оглед отвън, но никой не го е спирал. От показанията на свидетеля е видно, че при извършването на огледа е видял свид. В. П. в двора и старата сграда, когато свидетеля е ходил не е била обитавана и не е имало следи да е живяно в нея. От показанията му е видно, че когато при огледа на комисията М.Б. е поискала ключ и дори е предложила да поеме разходите за монтажа на външната врата, ищцата й е отказала да й даде ключ. От показанията му е видно, че вляво към улицата на къщата е имало закован шперплат. От показанията на свидетеля е видно, че за да се извърши огледа на старата къща е отключвала М.Б..

От показанията на свид. Т. С.се установява, че процесната сграда е много стара и не е поддържана и до скоро сградата не е имала прозорци и дори когато децата са играели на топка и топката е влизала в сградата, свидетеля се притеснявал да не падне вътре някое дете. От показанията на свидетеля е видно, че покрива на жилищната сграда е зле, но децата първо минават по един гараж, който е готов да падне. От показанията му се установява, че в дъното на мястото А. П. е ремонтирала нейната част, но свидетеля не я е виждал да ползва старата част от къщата и гаража и не е виждал бащата на А. – свид. В. П. да прави нещо. От показанията му се установява, че най-често среща в имота свидетеля В. П.. От показанията му е видно, че стените на старата сграда от към неговата част са зле и на покрива на сградата има наслагани камъни, които могат да паднат. От показанията му е видно, че свидетеля е сложил на гаража метални пръчки с бодлива тел заради опасност от крадци, понеже гаража е нисък.

От показанията на свидетеля К. се установява, че ищцата А.П. е живеела заедно с майка си и баща си в апартамент в гр. С., която информация свидетеля знае от сестра си. От показанията на свидетеля е видно, че от около пет-шест години веднъж годишно свидетеля посещава имота заедно със сестра си М.Б.. От показанията му е видно, че ходи в процесния имот със сестра си от края на 90-те години и последно знае, че през 70-те години сестра му е живяла там. От показанията му е видно, че преди три години никой не е  живял в пристройката. Двора е бил изоставен, имало е треволяци, в старата постройка има пръст и в момента изглежда като строителна площадка от събаряне. От показанията му е видно, че жилищната сграда е станала негодна за живеене от 7-8 години, гаража не е годен за ползване, тъй като плочата цялата е наклонена, и не може да се вкара кола в него, но дърва и пясък може. От показанията му е видно, че външната врата я отваряла сестра му с ключ, влизали са вътре двамата, поглеждали са и са се прибирали.

При така установената фактическа обстановка,съдът прави следните ПРАВНИ ИЗВОДИ:

По предявеният иск с правно основание чл. 108 от ЗС във вр. с чл. 124, ал. 1 от ГПК, а именно: да се признае за установено спрямо ответника, че ищецът е собственик на процесния недвижим имот, съдът приема, че предявеният иск е неоснователен. Не се доказа по безспорен и категоричен начин в производството, че ищцата е  завладяла и е владяла повече от 10 години процесния недвижим имот. От показанията на свидетелите И. П., К. и С. се установи, че при връщанията си в Б.ответницата е влизала в имота си, никой не е препятствал достъпа й и никой не е живял в старата жилищна сграда. Не се установи по безспорен и категоричен начин нито владение установено от ищцата върху процесните четири сгради и дворно място, нито непрекъснатост на владението и отблъскване на всякакви претенции на ответницата. Ответницата е станала собственик както на жилищните сгради, така и на дворното място, въз основа на постановление за възлагане на недвижим имот. До момента на влизане в сила на постановлението за възлагане на недвижим имот, ответницата е била съсобственик на четирите сгради и дворното място. В производството безспорно се доказа, че постановлението за възлагане на недвижимия имот е влязло в сила, вписано е в Служба Вписвания. В производството се установи, че ищцата е извършила ремонт и подобряване на сградата само и единствено в частта на пристройката, която е нейна собственост. Не се доказа в производството по безспорен и категоричен начин продължилото 10 години непрекъснато давностно владение на недвижимия имот. По отношение на направените възражения, че не е извършен въвод във владение на купувача, който е бил съсобственик на имота, съдът приема възраженията за неоснователни. Въвод във владение следва да се извърши срещу лице, което се намира във владение на имота, предвид факта, че свидетелите посочват , че имота е необитаем от години и при положение, че ответницата, която е придобила имота чрез постановлението за възлагане е съсобственик, не е необходим въвод във владение на недвижимия имот. В производството не се установи по безспорен и категоричен начин твърдяното владение продължило повече от десет години, а именно на дворното място от 1988 г., а на сградата и гаража от 2005 г. Следва да се отбележи, че през 1988 г. ищцата е била на 15 години. В исковата молба се твърди, че лично ищцата е придобила владението. Не се сочи, че преди нея владение върху дворното място са установили родителите й. От показанията на В. П. – баща на ищцата изрично се установи,че ищцата се е върнала в гр. С.2005 г. , т.е. по никакъв начин не се доказа владение на дворното място от 1988 г. до 2005 г. Следва да се отбележи, че не се доказа по безспорен и категоричен начин и владение на дворното място, къщата и гаража продължило от 2005 г. до датата на подаване на исковата молба, респективно до датата на подаване на ответницата на заявлението за събаряне на сградата. Следва да се отбележи, че самата заповед за събарянето на сградата е индиректно доказателство, че имота е негоден за използване не само като жилищен, но и като склад – имот няма ВиК, ел. инталация и има опасност от само срутване. С оглед изложеното, съдът приема, че следва да отхвърли предявеният иск, като неоснователен и недоказан.

На основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, ще следва да бъде осъдена ищцата да заплати направените по делото разноски  в размер на 2350 лв. съразмерно с отхвърлената част от иска.

Така мотивиран,съдът

 

                                           РЕШИ:

 

ОТХВЪРЛЯ предявеният от  А.В.П. с ЕГН ********** *** иск с правно основание чл.124 от ГПК за признаване на установено спрямо М.Х.Б., ЕГН ********** ***, че А.В.П. е собственик на УПИ ХІХ-42, кв. 186, с идентификатор № 67338.543.64 по плана на гр. С., с площ от 293 кв.м. /по нотариални актове 284 кв.м./ и застроените в него сгради: сграда с №  67338.543.64.1 със застроена площ 17 кв.м. на един етаж с предназначение хангар, депо, гараж; сграда № 67338.543.64.2 със застроена площ 91 кв.м./нот.акт 82.72 кв.м./ на един етаж с предназначение жилищна сграда еднофамилна; сграда с № 67338.543.64.4 със застроена площ 10 кв.м./по нот. акт 8,25 кв.м./ на един етаж с предназначение друг вид сграда за обитаване; сграда№ 67338.543.64.5 със застроена площ 61 кв.м. на един етаж с предназначение жилищна сграда еднофамилна, като неоснователен и недоказан.

ОСЪЖДА А.В.П. с ЕГН ********** *** ДА ЗАПЛАТИ на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК на М.Х.Б., ЕГН ********** *** сумата от 2350 лв. /две хиляди триста и петдесет лева /, представляваща направени по делото разноски, съразмерно на отхвърлената част от иска.

Решението може да бъде обжалвано в двуседмичен срок от връчването му на страните с въззивна жалба пред СлОС.

На основание чл.115,ал.2 от ЗС дава шестмесечен срок от влизането на решението в сила за отбелязването му в Служба вписвания при СлРС.

На основание чл. 105, ал 2  от Правилника за администрацията в съдилищата в седмодневен срок от влизането на решението в сила, заверен препис да се изпрати на АГКК – С..

Препис от решението да се връчи на страните!

         

                                                              РАЙОНЕН СЪДИЯ: