О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 458/4.3.2020г.
Град Пловдив, 04.03.2020 година
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД ПЛОВДИВ, І отделение, ІV състав, в открито заседание на дванадесети февруари две
хиляди и двадесета година, в състав:
Административен съдия: Анелия
Харитева
при секретар
Севдалина Дункова, като разгледа докладваното от съдията административно дело № 1435 по описа на съда за 2019 година, за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производство по чл.197 АПК.
Образувано е по жалба на П.Г. *** против отказ, обективиран в писмо изх.№ 19-П-4813 от 24.04.2019 г. на
кмета на община Пловдив, за учредяване на право на строеж на основание § 17,
ал.2 ПЗР ЗУТ върху поземлен имот с идентификатор ****, за който е отреден УПИ
І-обслужваща дейност, кв.2 по плана на „Международен панаир“, град Пловдив.
Според жалбоподателката оспореният отказ е нищожен,
защото кметът на общината няма правомощие да се произнася по искането за
учредяване на право на строеж върху общински имот. Твърди се също, че отказът е незаконосъобразен поради нарушение на
материалния закон. Иска се обявяване на нищожността на оспорения отказ и
присъждане на направените разноски. Съображения по същество са изложени в
представените на 17.02.2020 г. писмени бележки.
Ответникът чрез процесуалния си представител оспорва
жалбата и моли тя да бъде отхвърлена като неоснователна по съображения,
изложени в писменото становище, представено на 18.02.2020 г. Претендира
присъждане на юрисконсултско възнаграждение и прави възражение за прекомерност
на адвокатското възнаграждение.
Заинтересованата страна не взема становище по жалбата.
Съобразявайки определение № 12886 от 01.10.2019 г. по
адм. дело № 10855/2019 г. на ВАС, ІІ о., следва да се приеме, че жалбата
е допустима, като подадена срещу изричен
отказ за издаване на административен акт по отправено до органа искане
за учредяване на право на строеж и в преклузивния срок по чл.197, ал.1 АПК. Разгледана
по същество, тя е основателна поради следните съображения:
От документите по представената административна
преписка се установява, че П.Б. и Х.П. са собственици въз основа на договор №
2023 от 24.11.1995 г. за продажба на обособена част от общинско предприятие(л.70-71)
на ресторант „Моста“ (сега „Малката Марица“), обособена част от „Ритон“ ЕАД,
включващ павилион от метална конструкция с площ 134 кв.м. С решение № 329,
взето с протокол № 30 от 09.11.2000 г. на Общински съвет Пловдив, е допуснато
започване на процедура по изменение на ЗРП с цел създаване на постоянен
градоустройствен статут за този обект (л.69). Със заповед № ОА-260 от
28.02.2001 г. на кмета на община Пловдив е одобрен проект за изменение на ЗРП
на терена южно от кв.166 по плана на МПП Пловдив, заключен между бул. „Марица“
и бул. „Цар Борис ІІІ Обединител“, като се образува нов квартал 166а и нов
парцел І – обсл. дейност, със запазване на
съществуващото едноетажно застрояване, изградено по реда на отменения чл.120,
ал.4 ППЗТСУ. С писмо от 21.11.2001 г. на началник отдел ПУП и главния архитект
на община Пловдив (л.57) П.Б. е уведомена, че е приключила процедурата по
установяване на постоянен градоустройствен статут по реда на § 50а ПЗР ЗИД ЗТСУ
на обект – ресторант, парцел І – обсл. дейност,
кв.166а по плана на МП, изграден по реда на чл.120, ал.4 ППЗТСУ (отм.).
С молба от 13.12.2001 г. (л.32, л.73) П.Б. е поискала
от директора на ОСЖП на основание § 50а ЗИД ЗТСУ и § 17 ПЗР да й бъде продаден
недвижим имот – частна общинска собственост: ресторант „Моста“, кв.166а, бул.
„Цар Борис ІІІ Обединител“ № 37. Няма данни по административна-та преписка за
движението на тази молба и за предприетите от общинската администрация действия
във връзка със заявеното искане за покупка на общинския имот.
С акт за публична общинска собственост № 524 от
12.01.2002 г. (л.62-63), вписан с рег.№ 20785 от 25.03.2002 г., акт № 24, том
70 на Службата по вписванията Пловдив, процесното дворно място, върху което е
построен ресторант „Моста“ или „Малката Марица“, както се нарича и в момента,
застроено и незастроено от 318 кв.м, представляващо УПИ І-обсл.
дейност в кв.166а по плана на Международен панаир, одобрен със заповед №
РД-02-14-2156 от 15.12.2000 г., заповед № ОА-568 от 30.03.2001 г. и заповед №
ОА-260 от 28.02.2001 г., е актувано като публична общинска собственост. Като забележка
от 12.01.2001 г. към графа 3 „Вид и описание на имота“ е допълнено, че в УПИ е
изградена временна постройка по чл.120, ал.4 ППЗТСУ (отм.), за която е създаден
постоянен градоустройствен статут по силата на изменение на ЗРП, одобрено със
заповед № ОА-260 от 28.02.2001 г. и че община Пловдив не е прехвърляла право на
строеж за сградата съгласно § 50а ЗТСУ (отм.) и § 17, ал.2 ЗУТ. В акта е
направена втора забележка на 06.08.2007 г., че със заповед № ОА-145 от
31.01.2007 г. на кмета на община Пловдив е одобрено изменение на ПУП – ПР на
част от плана на „Международен панаир“, като се заличава кв.166а и се образува
нов кв.2, в който попада актуваният с този акт УПИ І – обсл.
дейност. Последната забележка от 25.06.2010 г. е направена във връзка с
одобрените със заповед № РД-18-48 от 03.06.2009 г. на изпълнителния директор на
АГКК кадастрална карта и кадастрални регистри на град Пловдив, като в описанието
на имота са посочени новият идентификатор на имота **** по КККР и новият
идентификатор на сградата ****и другите индивидуализиращи имота и сградата
белези.
Със заявления от 26.09.2017 г. и от 06.12.2017 г. П.Б.
*** и от дирекция УТ при община Пловдив да й бъдат издадени заверени копия от
ПУП – ПЗР за УПИ І-обсл. дейност, кв.166а по плана на
МПП Пловдив и удостоверение, че застрояването в имота е с постоянен
градоустройствен статут. Заявленията са разгледани от ЕСУТ при община Пловдив,
констатирано е, че от наличната документация е невъзможно да се установи
съответствието на съществуващата в УПИ сграда със сградата, на която е даден
устройствен статут, и че предназначението на УПИ е в противоречие с ОУП на град
Пловдив, съответно е взето решение (протокол № 1 от 10.01.2018 г. – л.50-51)
материалите да се изпратят на дирекция „Общинска собственост“ за предприемане
на действия за изпълнение на чл.103а, ал.3 ЗУТ. С писмо от 15.03.2018 г. (л.43)
материалите са изпратени на кмета на район „Северен“ за предприемане на
действия по изменение на ПУП за УПИ І-обсл. дейност,
кв.166а по плана на „Международен панаир“ Пловдив в съответствие с ОУП.
С искане от 15.04.2019 г. (л.24 и л.28) П.Б. и Х.П. са
поискали едновременно от Общински съвет Пловдив и от кмета на община Пловдив да
бъде завършена процедурата по § 17, ал.2 ПЗР ЗУТ по учредяване на право на
строеж за сграда с идентификатор ****, с площ 138 кв.м, получила постоянен
градоустройствен статут и построена върху имот – общинска собственост,
представляващ поземлен имот с идентификатор ****, с площ 333 кв.м.
С оспореното писмо с изх.№ 19П-4813 от 24.04.2019 г. кметът
на община Пловдив е уведомил П.Б. и Х.П., че поземлен имот с идентификатор ****е
актуван с акт № 524 от 12.01.2002 г. за публична общинска собственост и че в
имот публична общинска собственост не може да бъде учредено право на строеж.
Съгласно § 17, ал.2 ПР ЗУТ по решение на областния
управител или на общинския съвет, взето в 6-месечен срок от влизане в сила на
този закон, могат да се допуснат процедури за изменение на действащ подробен
устройствен план с цел временни строежи по ал.1 (или това са строежи с временен устройствен
статут, изградени по реда на отменената ал.4 на чл.120 ППЗТСУ върху земя – държавна
или общинска собственост, какъвто е настоящият случай), могат да се запазят до
реализиране на строежите, предвидени с действащ подробен устройствен план да
получат траен устройствен статут в съществуващите им размери и вид, като след
установяване на траен устройствен статут на собствениците на съществуващите
строежи се учредява право на строеж при условията и по реда на Закона за
държавната собственост и Закона за общинската собственост.
Компетентен да се произнесе по искането за учредяване
право на строеж съгласно чл.37, ал.4, т.4 ЗОС е общинският съвет и кметът на
общината не дължи произнасяне по искането на жалбоподателките за учредяване на право на строеж на основание
§ 17, ал.2 ПР ЗУТ, във връзка с чл.37, ал.4, т.4 ЗОС, поради което издаденият
изричен отказ се явява нищожен, тъй като е издаден от некомпетентен орган.
Съответно отказът следва да се отмени и преписката следва да се изпрати на
Общински съвет Пловдив за решаване на искането по същество.
С оглед изхода на делото и направеното искане от
процесуалните представители на жалбоподателката за заплащане на направените съдебни
разноски същото е основателно и е доказано в размер на 2040 лева (10 лева за
държавна такса за образуване на делото, 500 лева за адвокатско възнаграждение –
договор, л.19 от делото, 30 лева за държавна такса за образуване на частното
производство пред ВАС и 1500 лева за адвокатско възнаграждание
– договор, л.8 от адм. д. № 10855/2019 г.), но следва да се присъжда в този
размер с оглед основателността на възражението на процесуалния представител на
ответника за прекомерност на адвокатското възнаграждение. С оглед фактическата
и правна сложност на делото същото следва да бъде намалено до минималния размер
съобразно чл.8, ал.2, т.1 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения в размер на 600 лева за процесуалното
представителство пред ВАС, а за процесуалното представителство пред настоящия
съд следва да бъде в размер на 500 лева, защото само за този размер е налице
доказателство за изплащане на адвокатско възнаграждение. Т.е., искането за
присъждане на разноски следва да бъде уважено в размер на 1140 лева, като в
останалата част до пълния предявен размер от 3050 лева следва да се отхвърли
като неоснователно и недоказано.
Затова и на основание чл.200 и чл.143, ал.1, във
връзка с чл.226, ал.3, във връзка с чл.236 АПК Административен съд Пловдив, І
отделение, ІV състав,
О П Р Е Д Е Л И :
ОТМЕНЯ по жалба на П.Г.Б., ЕГН **********,***, изричния отказ на кмета на община
Пловдив, обективиран в писмо изх.№ 19-П-4813 от
24.04.2019 г.
ИЗПРАЩА преписката на
Общински съвет Пловдив за решаване по същество на искането на П.Г.Б. от
15.04.2019 г. за продължаване на процедурата по § 17, ал.2 ПР ЗУТ.
ОСЪЖДА Община Пловдив да
заплати на П.Г.Б., ЕГН **********,*** (хиляда сто и четиридесет) лева, съдебни
разноски.
ОТХВЪРЛЯ искането на П.Г.Б.,
ЕГН **********,***, за присъждане на съдебни разноски за разликата над
присъдения размер от 1140 лева до пълния предявен размер от 3050 лева.
Определението подлежи на обжалване с
частна жалба пред Върховния административен съд в 7-дневен срок от
съобщаването.
Административен съдия: