Р Е Ш Е Н И Е
№ .........
08.08.2016г., гр. София
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, ІV-Д въззивен състав, в публично заседание на десети май две хиляди и шестнадесета година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЗДРАВКА И.
ЧЛЕНОВЕ: ЦВЕТОМИРА КОРДОЛОВСКА
ПЕПА ТОНЕВА
при секретаря В.И.,
като разгледа докладваното от съдия Тонева гр.дело № 2810 по описа за 2016
година, за да постанови решение, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 – 273 вр. чл. 294 ГПК.
С решение № 29/26.02.2016г. по гр.д. № 2841/2015г. на ВКС, ІІІ ГО е
отменено решение № 1315/19.02.2015г. по гр.д. № 14508/2014г. на Софийски
градски съд, ІІ-Г въззивен състав, и делото е върнато за ново разглеждане от
друг състав на същия съд.
С обжалваното решение № ІІ-57-4 от 25.03.2013г. по гр.д. № 10914/2012г.
Софийски районен съд, 57 състав отменил като незаконно на основание чл. 344,
ал. 1, т. 1 КТ уволнението, извършено със заповед № РД-10-3-31/30.12.2011г. на
кмета на СО – район „М.”, с която на основание чл. 328, ал. 1, т. 2 КТ – поради
съкращаване на щата, е прекратено трудовото правоотношение на Б.С.М., ЕГН **********,
възстановил на основание чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ ищцата на заеманата преди
уволнението длъжност „старши специалист” в отдел „Регистрация и контрол на
търговска дейност”, и осъдил на основание чл. 344, ал. 1, т. 3 вр. чл. 225, ал.
1 КТ С.О. – РАЙОН „М.” да заплати на ищцата сумата 3 194.38 лв., представляваща
обезщетение за оставане без работа поради незаконното уволнение за периода
03.01.2012г. – 03.07.2012г., ведно със законната лихва от 29.02.2012г. до
окончателното плащане. На основание чл. 78, ал. 1 и ал. 6 ГПК ответникът е
осъден да заплати на ищцата разноски по делото в размер на 1 200 лв., а по
сметка на СРС – сумата 227.77 лв. – държавна такса.
Срещу решението е подадена въззивна жалба от ответника С.О. – РАЙОН „М.”,
който го обжалва изцяло с оплаквания за неправилност - неправилно приложение на
материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Освен
доводи във връзка с компетентния да вземе решение за съкращаване на щата орган,
които предвид постановеното от ВКС решение не подлежат на обсъждане при
повторното разглеждане на делото, в жалбата се поддържа, че извършеното съкращаване
на щата е реално, тъй като заеманата от ищцата длъжност била трансформирана в
нова такава като същност на извършваната работа. Моли съда да отмени
атакуваното решение и вместо него постанови друго, с което да отхвърли предявените
искове. Претендира разноски и юрисконсултско възнаграждение.
Въззиваемата страна Б.С.М. с отговора по реда на чл. 263, ал. 1 ГПК оспорва
жалбата и моли съда да потвърди атакуваното решение. Поддържа, че не било
извършено реално съкращаване на щата. Действително, от представените длъжностни
характеристики било видно, че има промяна в трудовите функции за длъжността
„старши специалист” в отдел „Образование, култура, социални дейности, екология
и чистота” (ОКСДЕЧ), но представената характеристика на новата длъжност била от
10.01.2012г., т.е. от дата след уволнението, поради което въззиваемата твърдяла
към датата на уволнението трудовите функции и изискванията за заемане на новата
длъжност да са се определяли само от Наредбата за прилагане на Единния
класификатор на длъжностите в администрацията (НПЕКДА). Това се потвърждавало и
от представените от ответника щатни разписания, видно от които за съкратената и
трансформиращата се длъжност се изисквало средно специално образование. В чл.
8, ал. 2, т. 2 от НПЕКДА било посочено, че основната трудова функция на
длъжността „старши специалист” е техническа обработка на преписките,
практическо прилагане на законодателството, систематизиране на информация и
административно обслужване. Ответникът не доказал, че ищцата не притежава
образование или квалификация за заемане на трансформираната длъжност или да е
отказала да я заеме, обратно – установило се, че ищцата има по-висока
квалификация от изискваната. Аргумент в подкрепа на твърдението, че съкращаването
е било фиктивно, било и представеното решение № 184/26.04.2012г. на СОС, с
което била одобрена общата численост и структура на общинската администрация в
район „М.”, като в отдел „Регистрация и контрол на търговската дейност” (РКТД)
числеността била 6 щатни бройки, колкото били и преди уволнението на ищцата. Не
била спазена и процедурата по подбор преди извършване на съкращението съгласно
чл. 329 КТ, въпреки че работодателят бил длъжен да направи такъв. От
представените щатни разписания било видно, че в СО – район „М.” имало 8 щатни
бройки „старши специалист”, между които според въззиваемата работодателят е
имал задължение да извърши подбор. Претендира разноски за въззивното
производство.
Въззивната жалба е процесуално допустима като подадена в срока по чл. 259,
ал. 1 ГПК, от надлежна страна и срещу обжалваем съдебен акт, поради което съдът
следва да се произнесе по основателността й.
Софийски градски съд, като обсъди събраните по делото доказателства,
становищата и доводите на страните съобразно чл. 12 и чл. 235, ал. 2 и 3 ГПК,
намира за установено следното:
Първоинстанционният съд е бил сезиран с обективно кумулативно съединени
искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1, чл. 344, ал. 1, т. 2 и чл. 344,
ал. 1, т. 3 вр. чл. 225, ал. 1 КТ. Производството по предявения с исковата
молба иск с правно основание 344, ал. 1, т. 4 КТ е прекратено с влязло в сила
допълнително решение от 20.06.2014г., което решение не е предмет на въззивна
проверка.
С исковата молба, уточнена с молби от 02.04.2012г., 25.04.2012г. и
10.05.2012г. ищцата твърди, че с ответника били в трудово правоотношение, по
силата на което изпълнявала длъжността „старши специалист” в отдел „Регистрация
и контрол на търговската дейност”. На 30.12.2011г. й била връчена заповед №
РД-10-3-31/30.12.2011г., с която на основание чл. 328, ал. 1, т. 2 КТ – поради
съкращаване на щата, трудовото правоотношение било прекратено, считано от
03.01.2012г. Твърди, че уволнението й е незаконно, тъй като бил нарушен чл.
333, ал. 1, т. 3 КТ – работодателят не изискал информация дали страда от някое
от заболяванията, предвидени в Наредба № 5 на МЗ (което твърдение не се
поддържа във въззивното производство); Решението за съкращаване не било взето
от компетентния орган – СОС; Не било налице реално съкращаване на щата; Работодателят
не извършил подбор, а бил длъжен да извърши такъв, той като имало и други
служители на подобни по функции длъжности – други старши специалисти. Искала е
от съда да постанови решение, с което да признае за незаконно и отмени уволнението,
да я възстанови на заеманата преди уволнението длъжност, както и да осъди ответника
да й заплати обезщетение в размер на 3 194.38 лв. за времето, през което е
останала без работа в резултат на уволнението, за периода 03.01.2012г. - 03.07.2012г.,
ведно със законната лихва върху главницата от завеждане на исковата молба в
съда до окончателното й изплащане. Претендирала е разноски.
С писмения отговор на исковата молба, постъпил в срока по
чл. 131 ГПК, ответникът е оспорил предявените искове с възражения, че е
извършено реално съкращаване в щата, като с оглед целесъобразното организиране
и разпределяне на работата по отдели в районната администрация се наложила трансформация
на длъжността от един отдел в друг; Извършването на подбор в случая било право,
а не задължение на работодателя; Ищцата не била уведомявала работодателя да
страда от някое от заболяванията, даващи закрила по чл. 333 КТ. Искал е от съда
да отхвърли предявените искове, като е претендирал разноски и юрисконсултско
възнаграждение.
Със становище по отговора ищцата е уточнила, че твърди работодателят да не
е спазил процедурата по Наредба № 5 на МЗ, а не че тя страда от някое от
заболяванията по Наредбата, даващи право на закрила; В случаите на
трансформация на длъжности работниците/служителите, заемащи съкращаваните
длъжности следвало да бъдат съкратени, ако не могат по обективни причини (липса
на правоспособност, образование, квалификация и пр.) или не желаят да заемат
новосъздадената длъжност, а в случая ищцата притежавала висше образование, специалност
„Стопанско управление”, специалност „Икономика” и „Икономика на съобщенията”.
Съгласно чл. 269 ГПК, въззивният съд проверява правилността на
първоинстанционното решение само в рамките на релевираните оплаквания, а
служебно следва да ограничи проверката си само за валидност, допустимост на
решението в обжалваната част и
спазване на императивните норми на материалния закон (т. 1 на Тълкувателно
решение № 1/09.12.2013г. по тълк.д. № 1/2013г., ОСГТК на ВКС).
Обжалваното решение е валидно и допустимо, но настоящият състав го намира
за неправилно по следните съображения:
От фактическа страна: Не е било спорно и от приетите трудов договор и
допълнителни споразумения към него се установява, че от 21.04.2010г. между
страните е съществувало безсрочно трудово правоотношение, по силата на което от
08.06.2010г. ищцата е изпълнявала длъжността „старши специалист” в отдел
„Регистрация и контрол на търговската дейност” при СО – район „М.”.
Със заповед № РД-10-3-31/30.12.2011г. на кмета на СО – район „М.”, на основание
чл. 328, ал. 1, т. 2, пр. 2 КТ и промяна в щатното разписание съгласно заповед
№ РД-15-53/29.12.2011г. трудовото правоотношение е прекратено, считано от
03.01.2012г.
С решение № 197/10.04.2008 г. на СОС, на основание чл. 21, ал. 1, т. 2 ЗМСМА е одобрена общата численост и
структурата на общинската администрация в районите на СО, като по т. 14 за
район „М.”, съгласно приложение № 14, общата численост на персонала е 74 бройки.
От приетото щатно разписание от 01.12.2011г. на дейност „Общинска
администрация” на СО - район „М.” се установява, че в отдел „Регистрация и
контрол на търговската дейност” има 6 щатни бройки, от които една щатна бройка
за длъжността „старши специалист”, с изисквано образование за заемане на
длъжността - средно специално. В отдел „ОКЗСДЕЧ” има 6 щатни бройки, няма щатна
бройка за длъжност „старши специалист”.
От приетото щатно разписание от 29.12.2011г. е видно, че в отдел
„Регистрация и контрол на търговската дейност” има 4 щатни бройки, като са
премахнати щатните бройки за „главен специалист” и „старши специалист”. В отдел
„ОКЗСДЕЧ” има 8 щатни бройки, от които една за длъжността „старши специалист”.
Общата численост на персонала и по двете щатни разписания е 74.
Видно от приетата длъжностна характеристика на длъжността „старши
специалист” в отдел „Регистрация и контрол на търговската дейност”, утвърдена
през 2008г., основната цел на длъжността е да познава, следи и прилага
нормативните документи, свързани със стопанската дейност, уреждащи законовото
функциониране на търговските обекти на територията на район „М.”, а преките
задължения включват приемане на документи, подготовка и вписване на уведомления
за извършване на търговска дейност, участие в проверките по повод постъпили
жалби, молби и сигнали относно търговски обекти, по спазване наредбите на СОС
във връзка с осъществяване на същите дейности и съставяне на актове на
нарушители по ЗАНН и пр.
Видно от приетата длъжностна характеристика на длъжността „старши
специалист” в отдел „ОКЗСДЕЧ”, утвърдена на 12.01.2012г., цел на длъжността е
да осъществява политиката на района в областта на спорта, младежките дейности и
туризма, а основните задължения включват участие в разработването и
изпълнението на програми и планове за развитие на спорта, туризма и младежките
дейности в района, координиране дейността в областта на СМД, осъществяване
връзка между СО, районната администрация, училища и детски заведения в района,
оказване на методическа помощ и изпълняване на функция по отношение на спорта,
младежките дейности и туризма, извънкласни и извънучилищни форми на работа и
пр.
С решение № 184/26.04.2012г. на СОС за одобряване на общата численост и
структурата на общинската администрация, на основание чл. 21, ал. 1, т. 2 ЗМСМА, по т. 15, приложение 15 за район „М.”
са предвидени 73 щатни бройки, от които в отдел „Регистрация и контрол на
търговската дейност” - 6.
От правна страна: Съгласно
задължителните указания, дадени с решение решение № 29/26.02.2016г. по гр.д. №
2841/2015г. на ВКС, ІІІ ГО, при настоящото разглеждане на делото въззивният съд
следва да се произнесе по оплакванията във въззивната жалба относно наличието
на реално съкращаване в щата в светлината на измененията в Наредба за прилагане
на Единния класификатор на длъжностите в администрацията в приложимата й
редакция, действала към този момент, както и по твърденията в исковата молба
относно задължението на работодателя да извърши подбор.
Съгласно задължителната практика на ВКС, обективирана в постановените по
реда на чл. 290 ГПК решение № 275/04.06.2012г. по гр.д. № 1369/2010г., ІV ГО, решение
№ 61/15.02.2012г. по гр.д. № 1037/2011г., ІV ГО, решение № 19/18.02.2014г. по
гр.д. № 4322/2013г., ІV ГО, решение № 498/13.01.2012г. по гр.д. № 1561/2010г., IV ГО, решение
№ 189/24.07.2013г. по гр.д.. № 919/2012г., ІV ГО, решение № 34/16.02.2015г. по
гр.д. № 5826/2014г., ІV ГО и др., реално съкращаване на щата може да бъде извършено при
съкращаване на щатна бройка за определена длъжност при едновременно
разкриване на нови или увеличаване на щатните места за съществуващи други
длъжности с различни трудови функции, т.е. при запазване или дори увеличаване
общия брой на работниците. Реално е съкращаването на щата и когато се премахва
щатна бройка за определена длъжност, без да отпаднат трудовите й функции -
когато част от тях се запазват и преминават към друга длъжност или трудовите
функции изцяло се разпределят между други длъжности. Съкращаване на
щата е налице и когато трудовите функции за една или няколко длъжности бъдат
обединени в едно при премахване на щатни бройки. Основанието за прекратяване на
трудовото правоотношение поради съкращаване на щата по смисъла на чл. 328, ал. 1, т. 2 КТ е налице и в случаите на т. нар.
„трансформиране” на длъжности, което съставлява закриване по щатното разписание
на определена длъжност и същевременно създаване на мястото на закритата нова
длъжност в щатното разписание - нова не по наименование, а по трудови функции,
или когато са включени изцяло или част от трудовите функции на закритата
длъжност, но са предвидени и включени съществено нови по своята характеристика
трудови функции.
Когато се преценява реалността на съкращаването, преценката за идентичност
на трудовите функции се извършва с оглед естеството на възложената работа.
Изводът за идентичност не може да се изведе нито само от наименованието на
длъжността, нито от механично сравнение на трудовите задължения по длъжностна
характеристика. Едни и същи трудови задължения по длъжностна характеристика
могат да съдържат същностни различия в зависимост от съответната длъжност, от
йерархичното й място в структурата на работодателя, от предмета на дейност и
организацията на предприятието.
Според цитираното решение № 34/16.02.2015г.
по гр.д. № 5826/2014г., ІV ГО на
ВКС, за установяване на различие между присъщите трудови функции на длъжности
по щатното разписание на работодателя не е задължително да са представени
длъжностни характеристики за тях. Такива може и да не са съставени, това не се
отразява на валидността на трудовото правоотношение, не се отразява също и на
законността на уволнението, ако щатът действително е съкратен. От естеството на възложената работа
следва дали при едновременно закриване и създаване на длъжности е налице
реално съкращаване на щата, като естеството на работата може да се
установява с всички доказателствени средства.
Задължение за извършване на подбор възниква при съкращаване на една
или няколко от съществуващите в щата еднородни длъжности - работодателят следва
да сравни квалификацията и нивото на справяне с работата между всички,
изпълняващи идентични трудови функции, като извършването на подбор обуславя законното
упражняване на правото му да прекрати едностранно трудовото правоотношение.
В случая по делото се установи, че с щатното разписание
от 29.12.2011г. за отдел „Регистрация и контрол на търговската дейност” са
определени 4 щатни бройки, което е в съответствие с изискването на чл. 12, ал.
1, т. 5, б. „б” от Наредбата за прилагане на Единния класификатор на
длъжностите в администрацията (обн. ДВ бр.18/05.03.2004г.,
отм. ДВ бр. 49/29.06.2012г.) в редакцията й към момента на утвърждаването на щатното разписание. Със същото щатно
разписание заеманата от ищцата длъжност „старши специалист” в същия отдел е
съкратена, като едновременно с това е създадена нова щатна бройка за длъжността
„старши специалист”, но в отдел „ОКЗСДЕЧ”. От приетите длъжностни
характеристики на съкратената и новата длъжност е видно, че въпреки еднаквото
им наименование, същите имат съществено различни трудови функции, като
независимо от общо посоченото в щатното разписание изискване за необходимо
образование – средно специално, очевидно е, че за заемането на новата длъжност
не се изисква средно специално икономическо образование, а такова свързано със
спорт и спортна педагогика. Различните трудови функции и различните изисквания
за образование и квалификация за заемане на длъжността обуславят извод, че е
налице съкращаване на щата чрез трансформация на старата длъжност в нова, като
ирелевантно е дали наименованието на новата и на старата длъжност са идентични
или не. Работодателят не е длъжен
още при откриване на новата длъжност да изготви и длъжностна характеристика за
нея, а липсата на такава не се
отразява на трудовите функции на дадена длъжност, поради което съдът намира за
неоснователни доводите на въззиваемата, че представената длъжностна
характеристика на новата длъжност, утвърдена от работодателя непосредствено
след създаването й, била неотносима за
спора.
По тези съображения съдът намира, че извършеното
съкращаване на щата не е фиктивно, а реално предвид установената трансформация
на длъжности, като създадената нова длъжност на мястото на закритата е с
различни трудови функции, а тъй като ищцата няма изискваното за заемането й
специално образование, работодателят не е бил длъжен да й предложи да заеме
новооткритата длъжност. Обстоятелството, че впоследствие, в съответствие с
измененията в Наредбата за прилагане на Единния класификатор на длъжностите в
администрацията СОС е утвърдил нова численост и структура на общинската
администрация в района, при което за отдел „Регистрация и контрол на
търговската дейност” са определени отново 6 щатни бройки, е ирелевантно за
законността на процесното уволнение, щом към момента на извършването му е било
налице реално съкращаване на щата.
Настоящият състав намира за неоснователни и доводите на въззиваемата - ищца
във връзка с неизвършването на подбор от работодателя. Съгласно решение № 306/09.10.2013г
по гр.д. № 1851/2013г., ІV ГО и решение № 249/17.06.2015г. по гр.д. № 294/2015г.,
ІV ГО, постановени по реда на чл. 290 ГПК,
извършването на подбор по чл. 329, ал. 1 КТ при съкращаване на щата задължава
работодателя да съпостави квалификацията и уменията за изпълнение на работата
на всички работници, изпълняващи идентични трудови функции. Този подбор обаче
следва да се извърши не в рамките на цялото предприятие, а измежду работниците
в рамките на обособената структура, в която се извършва съкращаването на щата,
а когато съответното обособено звено се закрива изцяло или се съкращават всички
еднородни длъжности в него, подборът не е задължителен. Обособена структура в
предприятието на работодателя е не само териториално обособено звено или звено,
което е отделено финансово-икономически (отделен източник на приходи, отделна
разходна сметка), но и всяко образувание, което е обособено в
организационно-управленската структура на предприятието - самостоятелна
организационна единица в цялостната структура и организация на предприятието,
каквито са не само клонът на дружеството или негово поделение, но и отделните
отдели и цехове.
В случая по делото се установи, че с новото щатно разписание е закрита
единствената щатна бройка за длъжността „старши специалист” в отдел
„Регистрация и контрол на търговската дейност”, а при съкращаване на единствена
щатна бройка работодателят няма задължение да извърши подбор по реда на чл.
329, ал. 1 КТ. В тази връзка съдът намира за неоснователни доводите на
въззиваемата, че подбор следвало да се извърши между служителите, заемащи
длъжността „старши специалист” в различните отдели на общата и специализираната
общинска администрация. Наличието на идентични по наименование длъжности в
други отдели е ирелевантно за задължението за извършване на подбор, след като
тези длъжности имат различни трудови функции – което е видно от мястото им в
структурата на администрацията и осъществяваните от тях дейности.
Ето защо въззивният съд намира, че уволнението на ищцата е законно, а
исковете за отмяната му, за възстановяването на ищцата
на заеманата преди уволнението длъжност и за заплащане на обезщетение за
оставане без работа са неоснователни.
Крайните изводи на двете инстанции са противоположни,
поради което атакуваното решение следва да бъде отменено изцяло и вместо това
исковете се отхвърлят.
При този изход и изричната претенция на въззивника, на основание чл. 78 ГПК
въззиваемата следва да бъде осъдена да му заплати разноски за първата инстанция
в размер на 310 лв. - юрисконсултско възнаграждение, определено по реда на чл.
7, ал. 1, т. 1 от Наредба № 1/2004г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения (в редакция преди
изменението с ДВ бр. 28/28.03.2014г.), за въззивната инстанция – в размер на 113.88
лв. - държавна такса по жалбата и 873.61 лв. - юрисконсултско възнаграждение,
определено по реда на чл. 7, ал. 1, т. 1 вр. чл. 7, ал. 2 от Наредба № 1/2014г.
(общо 987.49 лв.), както и на основание чл.
294, ал. 2 ГПК - своевременно претендираните пред ВКС разноски за касационното
производство в размер на 123.88 лв. – държавна такса, и 873.61 лв. – юрисконсултско
възнаграждение (общо 997.49 лв.).
Така мотивиран, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ изцяло решение № ІІ-57-4 от 25.03.2013г., постановено по гр.д. №
10914/2012г. на Софийски районен съд, 57 състав, и вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявените от Б.С.М., ЕГН **********,***,
иск с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ за отмяна на уволнението,
извършено със заповед № РД-10-3-31/30.12.2011г. на кмета на СО – район „М.”,
иск с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ за възстановяване на ищцата на
заеманата преди уволнението длъжност „старши специалист” в отдел „Ретистрация и
контрол на търговска дейност”, и иск с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 3
вр. чл. 225, ал. 1 КТ за осъждане на ответника да заплати на ищцата сумата 3
194.38 лв., представляваща обезщетение за оставане без работа в резултат на
уволнението за периода 03.01.2012г. – 03.07.2012г., като неоснователни.
ОСЪЖДА Б.С.М., ЕГН **********,***, да
заплати на С.О. – РАЙОН „М.”, на основание чл. 78 ГПК и чл. 294, ал. 2 ГПК сумата
310 лв. (триста и десет лева),
представляваща юрисконсултско възнаграждение за първоинстанционното производство,
сумата 987.49 лв. (деветстотин
осемдесет и седем лева и 49 ст.) – разноски за въззивното производство, и
сумата 997.49 лв. (деветстотин
деветдесет и седем лева и 49 ст.) – разноски за касационното производство.
Решението подлежи на
касационно обжалване при условията на чл. 280, ал. 1 ГПК пред Върховния
касационен съд в едномесечен срок от връчването му.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.