Р Е Ш Е Н И Е
Номер………. 26.06.2019г.
гр.Стара Загора
В ИМЕТО НА НАРОДА
Старозагорски
окръжен съд – търговско отделение, на 05.06.2019г., в публично съдебно заседание, в
следния състав:
Председател:
РУМЯНА БОНЧЕВА
Членове: ИВАНЕЛА КАРАДЖОВА
ХРИСТО СИМИТЧИЕВ
И
секретаря Иванка Г., като разгледа докладваното от съдията Симитчиев въззивно
търговско дело номер 1191 по описа за 2019 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на „Е.” ЕАД против Решение №226 от 18.02.2019г. по гр.дело №5391/2018г.
по описа на С. районен съд, с което се
признава за установено по отношение “Е.” ЕАД, ЕИК:***, със седалище и адрес на
управление гр.П., ул.***, че В.Г.Б. ЕГН **********,***, не му дължи сумата от
424,15лв. по фактура № **********/16.10.2018г. за допълнително начислена
ел.енергия, вследствие установено неизмерване, непълно или неточно измерване за
количеството електрическа енергия за електромер с фабричен № *********/2015,
ИТН 2062898 за периода от 17.11.2016г. до 15.02.2017г. и се осъжда ответника да
заплати на ищеца сумата от 350 лв разноски по делото за възнаграждение на един
адвокат и за държавна такса.
Във въззивната жалба са наведени доводи за неправилност,
незаконосъобразност и необоснованост на обжалваното решение, като са изложени
подробни съображения в тази връзка. Направено е искане съдът да отмени изцяло
обжалваното решение и да се отхвърли предявения иск.
В законния срок е постъпил отговор на въззивната жалба, с
който се изразява мнение за неоснователност на жалбата и се моли въззивният съд
да потвърди първоинстанционното решение.
С.т окръжен съд, като взе предвид становищата и
възраженията на страните, в съвкупност с доказателствата по делото, намира
следното:
Обжалваното решение е валидно и допустимо.
Обжалваното решение е валидно и допустимо.
Предмет на предявения иск е признаване за установено, че В.Г.Б.
ЕГН **********,***, не му дължи сумата от 424,15лв. по фактура №
**********/16.10.2018г. за допълнително начислена ел.енергия, вследствие
установено неизмерване, непълно или неточно измерване за количеството
електрическа енергия за електромер с фабричен № *********/2015, ИТН 2062898 за
периода от 17.11.2016г. до 15.02.2017г.
За да извърши корекция на сметката на ищеца и да му
начисли допълнително горепосочената сума за ел. енергия за минал период,
ответното дружество е приело (в писмо до ищцата изх.№6472931/16.10.2018г.), че
от проверката на СТИ, монтирано в имота й, е установено неизмерване на ел.
енергия, тъй като електромерът е манипулиран и не отчита консумация, което е
основание за корекция на сметката му съгласно чл.48, ал.1 и чл.51, ал.1 от
ПИКЕЕ за периода от 17.11.2016г. до 15.02.2017г., общо 90 дни.
Това твърдение на ответника обаче се опровергава от
доказателствата по делото. Видно от представената метрологична експертиза от
БИМ №481/17.04.2018г., извършена след демонтиране на СТИ на ищеца, при същата
не е установено неизмерване на ел. енергия или неточно измерване, а че е налице
външшен достъп до вътрешността на електромера (монтирано към електрическата схема
допълнително устройство – платка с електронни компоненти, непринадлежащо към
схемата на електромера. Не е отразено проверката да е извършена при включено
устройство. Налице е констатация, че куплунгът Х3 е изваден от електронната
платка на електромера. В заключение е посочено, че електромерът не съответства
на изискванията по т.4.1 (Технически изисквания) и т.5 (техническо състояние на
механизмите, защитени от нерегламентиран достъп).
Въззивният съд счита, че така установеното несъответствие
на СТИ на техническите изисквания и фактът на осъществен външен достъп не
доказват случай на неизмерване на ел. енергия, нито пък действащите нормативни
актове или дори договора между страните позволяват да се презюмира, че в този
или подобен случай е налице неизмерване на ел. енергия (пълно или частично) за
периода, за който е извършена корекцията на сметката на ищеца. Нещо повече, при
експертизата е констатирано, че записаното в протокола за демонтаж – „разпробит
панел до ключа ва клемния блок“, не е установено, което поставя под съмнение
достоверността на констатациите в същия. В експертизата на БИМ липсват
констатации, че електромерът е развален и не отчита, нито е установено при
какви условия и как действа монтираното във вътрешността му допълнително
устройство, респ. дали и как се отразява на отчитането на консумираната от
абоната ел. енергия. В експертизата е посочено, че при проверка за точност, се
установяват грешки в границите на допустимото.
От своя страна, ответното дружество нито твърди, нито е
представило доказателства, че е налице някаква съществена разлика между
консумацията на ищеца през периода, за който е извършена корекцията и
обичайната му консумация в предходни периоди, което да индиция, че вследствие
установеният достъп до вътрешността на СТИ и наличието на устройство, ищецът
или трето злонамерено лице е извършвало манипулации посредством установеното в
СТИ устройство с дистанционно управление, с които да е повлияно на измерването
на консумацията на ел. енергия, респ. с които да е преустановявано измерването
за определени периоди.
В тази връзка, съдът не възприема изводите на приетата по
делото пред първата инстанция СТЕ, че в резултат на монтираното в СТИ
допълнително устройство, електромерът отчита по-малко от консумираната
електроенергия и по двете тарифи, което съставлявало случай на частично
неизмерване на ел. енергия. В заключението не е отразено вещото лице да е
извършвало тест на електромера и отражението на монтираното допълнително
устройство на отчитането консумацията на ел. енергия. Изобщо не е ясно и дали
приложената към заключението снимка на т.нар „манипулирана платка“ е тази,
поставена в процесния електромер. Вещото
лице е коментирало състоянието на СТИ на база констатациите в експертизата на
БИМ, където обаче липсват изводи, че електромерът отчита по-малко и по двете
тарифи, както и как действа допълнително монтираното устройства. Следователно,
при липса на собствени контролни действия относно начина на измерване на
електромера и на допълнителното устройство, каквито не са му и възлагани,
изводите на експерта в заключението са изцяло произволни и поради това - необосновани.
Относно датата на извършване на манипулацията на СТИ, вещото лице се позовало
на неприложени по делото или към заключението документи – извадка от паметта на
СТИ. Още по абсурдно е, че според вещото лице, на 05.09.2016г. е извършена
манипулацията на електромера, а според ответника, това била датата на последния
му регулярен отчет.
По изложените съображения, съдът намира, че извършената
от ответното дружество корекция на сметката на ищцата за процесния период и
допълнителното начисляване на 424,15лв. по фактура № **********/16.10.2018г. за
допълнително начислена ел.енергия, вследствие установено неизмерване, непълно
или неточно измерване за количеството електрическа енергия за електромер с
фабричен № *********/2015, ИТН 2062898 за периода от 17.11.2016г. до
15.02.2017г., е извършено неправомерно, поради което В.Г.Б. не дължи на
ответника посочената сума.
Тъй като
първоинстанционният съд е стигнал до същия извод и е уважил иска изцяло,
обжалваното Решение №226 от 18.02.2019г. по гр.дело №5391/2018г. по описа на С.
районен съд, ще бъде потвърдено изцяло.
На основание чл.272 ГПК, въззивният съд препраща към
мотивите на първоинстанционното решение, които изцяло споделя.
На основание чл.78, ал.1 от ГПК, ответникът следва да
бъде осъден да заплати на ищеца разноските пред настоящата инстанция от 300 лв
за адв. хонорар.
Мотивиран от горното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА изцяло Решение №226 от 18.02.2019г. по
гр.дело №5391/2018г. по описа на С. районен съд.
ОСЪЖДА „Е."ЕАД, ЕИК***, със седалище и адрес на
управление в гр. П., ул.***, представлявано от Й.З. и М.М.М.-Д., да заплати на В.Г.Б.
ЕГН **********,***, разноските по делото пред настоящата инстанция от 300 лв.
за адв. хонорар.
Присъдените суми могат да бъдат заплатени от „Е.”ЕАД по
следната банкова сметка *** „Б.“ЕАД:
IBAN: ***.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.