МОТИВИ
по присъда № 7/05.03./2019 година, постановена по НОХД
№ 809/17 година по описа на Софийския
окръжен съд
С.о.п. е повдигнала обвинение пред съда на подс. Н.К.А., роден на *** г. в
гр. Ботевград, с ЕГН **********, български гражданин, с начално образование,
неженен, безработен, осъждан, в това, че на 20.07.2015 г. в гр. Ботевград, област София, ул. „Мадара“ №
20, отнел от владението на Р.К.Ц. мобилен телефонен апарат марка „Самсунг“,
модел Дуо сим на стойност 140 лв. и парична сума в размер на 200 лева с
намерение противозаконно да ги присвои, като я е заплашил с нож и с думите
„Млък, ако викнеш, умираш“ и деянието е извършено при условията на опасен
рецидив, след като е бил осъждан за тежко умишлено престъпление на лишаване от
свобода не по-малко от една година, изпълнението на което не е отложено по чл.
66 от НК и след като е бил осъждан два или повече пъти на лишаване от свобода
за умишлени престъпления от общ характер, ако поне за едно от тях изпълнението
на наказанието не е отложено по чл. 66 от НК – престъпление по чл. 199, ал. 1,
т. 4, вр. чл. 198, ал. 1, вр.чл. 29, ал. 1, б. А и б. Б от НК.
В съдебни прения прокурорът счита,
че обвинението е доказано по несъмнен и категоричен начин от събраната
доказателствена съвкупност. Сочи се, че установената в хода на
съдебното следствие фактическа обстановка не се различава от описаната в обвинителния акт, а показанията
на свидетелката Р.Ц. следва да бъдат внимателно ценени в съвкупност с
останалите доказателства, събрани чрез всички доказателствени източници, като показанията
на свидетелите В.В., Г.Г., Ц.Ц., Б.Б., В.С., Г. Балев и М.В. ги подкрепят
напълно, независимо от липсата на очевидци на самото извършване на деянието.
Счита се, че обвинението, повдигнато и предявено срещу
подсъдимия е доказано по категоричен начин, а с действията си той от обективна
и субективна страна е осъществил престъплението по чл. 199, ал. 1, т. 4 от НК,
като е отнел мобилен телефон марка „Самсунг“ и сумата от 200 лева, заплашил с
нож и вербално свидетелката Р.Ц. и деянието извършил при условията на опасен
рецидив по смисъла на чл. 29 от НК.
Като отегчаващи
отговорността обстоятелства се сочат обремененото съдебно минало на подсъдимия,
лошите характеристични данни за него, липсата на поправимост, въпреки всички
предходни осъждания, които не влияят на квалификацията на извършеното, както и
обстоятелството, че част от наложените му наказания са за еднородни
престъпления, които от своя страна сочат на завишена лична степен на обществена
опасност на подсъдимия.
Намира се, че не са налице смекчаващи отговорността на
подсъдимия обстоятелства, а за да се постигнат целите, както на специална така
и на генерална превенция следва да се определи наказание в размер към 6 години
„лишаване от свобода“, който е справедлив и адекватен на тежестта на
обществената опасност на деянието и дееца.
Тъй като са налице
предпоставките за прилагане на чл. 25, във вр. чл. 23 от НК за групиране на наложеното
по настоящото дело наказание с наказанията по последните 3 НОХД дела, а именно
НОХД №208/2016 г. по описа на РС – гр.Ботевград, НОХД № 206/2016 г. по описа на РС –
гр.Ботевград и НОХД № 4/2016 г. по описа на Софийски окръжен съд, се иска групирането
им, като на основание чл. 25, ал. 2 от НК от определеното най-тежко наказание се приспаднат изтърпените части от групираните
наказания.
По
отношение на вещественото доказателство се иска да бъде върнато на правоимащото
лице.
Служебният защитник на подс. А. – адв. Я. от САК, счита, че по делото липсват каквито и да е доказателства за
упражнена принуда спрямо свидетелката Р.К., тъй като единствено тя съобщава, че
подсъдимият я е заплашил с нож и с думите: „…Млък, ако викнеш умираш!“ Сочи се,
че самият нож не е открит, няма никакви доказателства, че изобщо е имало хладно
оръжие и евентуално откъде е дошло то, никой свидетел не е видял подсъдимият да
държи нож или мобилен телефон.
Подчертава се, че първоначално на тел. 112 и пред двамата
полицаи М.З. и Г.Б. пострадалата Р.К. казва, че са откраднати три телефона,
като впоследствие сменя версията и подава сигнал за един телефон и за 200 лева,
като и на тел.112, и пред двамата полицаи тя не споменава за осъществена спрямо
нея принуда. Счита се, че една уплашена и стресната жена не би подгонила
грабителя си, ако той е въоръжен с нож, а тя е с голи ръце. Противоречията в
показанията на свидетелката Р.Ц. както
относно предмета на посегателство, така и относно обстоятелството колко мобилни
телефона е имало в къщата на инкриминираната дата се сочат като основание за
некредитиране на тези гласни доказателства с доверие.
Защитникът намира, че липсват и доказателства от страна
на подсъдимия А. да е извършена кражба на мобилен телефон и пари, тъй като
доказателствата в тази връзка са противоречиви, като видно от показанията на
свидетелката М.В. на няколкократните й въпроси към И.Д. – на който се твърди,
че е предал телефона подсъдимия, той е отрекъл да е взел телефона от него.
Счита се, че събраните по делото доказателства сочат, че
подсъдимият А. е извършил престъпление по чл. 170 от НК, а тъй като липсва
изменение на обвинението в подобна насока подсъдимият следва да бъде изцяло
оправдан по обвинението за извършен при условията на опасен редицив грабеж.
Подсъдимият А. в
съдебни прения се присъединява към становището на защитника си и подчертава, че
е несправедливо обвинен. В последната си дума пред съда заявява, че е невинен.
Съдът, като обсъди доводите на страните и събраните писмени и гласни
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност и съобразно с чл. 14 от НПК, приема за установено
следното:
ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА
Свидетелите Р.Ц. и Б.Б. живеели заедно
с двете си малолетни деца в гр. Ботевград, в едноетажна къща на ул.
„Мадара" № 20. Свидетелят Б. ходел на работа, а свидетелката Р.Ц. била домакиня.
На 20.07.2015 г. свидетелят Б. станал от сън в 05.30 ч. Малко
по-късно той излязъл от дома си и отишъл на работа, като оставил входната врата
незаключена. Свидетелката Р.Ц. останала да спи при децата. Върху нощното шкафче
се зареждал мобилен телефон марка „Самсунг", модел „Дуос", закупен на
разсрочено плащане от „МТел“ на 01.07.2015 г. от свидетелката Ц.Ц.. Мобилният
телефон бил предоставен на свидетелката Р.Ц., която поела и задължението да
заплаща месечните вноски за него. Върху нощното шкафче до мобилния телефон се
намирала сумата от 200 лева, оставена от свидетеля Б..
Малко след като свидетелят Б. напуснал къщата,
подсъдимият Н.А. (по прякор Цигулката) влязъл през незаключената входна врата на
къщата и отишъл в стаята, в която спели свидетелката Р.Ц. и децата, където
започнал да тършува. Свидетелката се
събудила от вдигнатия от него шум и първоначално помислила, че свидетелят Б.
още не е излязъл за работа. След това тя видяла подсъдимия, когото добре
познавала - в клекнало положение до нощното шкафче, в което ровел - и силно извикала.
Подсъдимият А. се изправил, взел от нощното шкафче
мобилен телефон марка „Самсунг", модел „Дуос" и сумата от 200 лв.,
заплашил свидетелката с нож в ръка и с думите: „Млък, ако викнеш, умираш",
след което отворил вратата и избягал.
Свидетелката Ц. започнала силно да вика за помощ и да
гони подсъдимия, като излязла след него на улицата. Виковете ѝ били чути
от свидетелите В. и Г., които видели подсъдимия А. да тича по улицата – първият от тях се намирал
на улицата, а вторият наблюдавал от терасата. Свидетелят В., покрай когото
преминал в бягството си подсъдимият, не успял да реагира своевременно и не
последвал подсъдимия, но забелязал, че в едната си ръка той държи някакъв
предмет – без свидетелят да види какъв точно.
След като не успяла да догони подсъдимия, свидетелката Р.Ц.
се върнала към къщата си. На свидетелите В. и Г. тя споделила, че подсъдимият А.
е влязъл в дома й и взел мобилен телефон и пари.
Свидетелят В. предоставил на Р.Ц. мобилния се телефон, от
който тя се свързала както със свидетеля Б., така и с тел. 112 и съобщила за
случая. За случилото се свидетелката Р.Ц. разказала незабавно по телефона и на
сестрите си – свидетелките В.С. и Ц.Ц..
По депозирания сигнал били изпратени служителите на РУ
МВР Ботевград – свидетелите Б. и З., които посетили адреса на свидетелката Р.Ц..
Впоследствие мобилният телефон се озовал у И.Д., който го
ползвал известно време, след което сестра му А.Д. (по прякор Писана) го дала на
свидетелката М.В. (домашна помощница в семейството) да го ползва. Последната поставила
в телефона СМИ карта на името на Валентин Петров, с когото по това време живеела
на семейни начала, употребявала телефона в продължение на няколко седмици и
след това го върнала на Д..
В хода на досъдебното производство мобилният
телефон бил предаден в РУ МВР Ботевград от И.Д., като Д. записал в протокола, че
го е получил от Н. Цигулката през лятото на 2015 година.
Установява се от заключението по извършената
съдебно-оценителна експертиза, че стойността на отнетия телефон е 140 лв.
Фактическата обстановка се установява от събраните в хода на съдебното следствие писмени и гласни
доказателства и доказателствени средства – показанията на свидетелите Р.Ц., Б.Б.,
В.С., В.В., Г.Г., М.З., Г.Б., М.В. и Ц.Ц.; протокол за доброволно предаване, договор
с МТел, гаранционна карта, касов бон, писма от мобилни оператори; заключенията
на СТЕ и СОЕ експертизи.
Действително, в показанията на свидетелката Р.Ц. са налице известни
противоречия досежно предмета на осъщественото от подсъдимия А. престъпно
посегателство. Така в съобщението на тел. 112 и на свидетелите З. и Б. (видно
от приобщените по реда на чл. 281, ал. 5, вр. ал. 1, т. 2, пр. 2 от НПК техни показания,
депозирани пред орган на досъдебното производство) свидетелката е съобщила за
откраднати от „Цигулката“ три чисто нови телефона; а на свидетелите В. (според
приобщените по реда на чл. 281, ал. 1, т. 2 от НПК показания, депозирани пред
съдия в хода на досъдебното производство) и Г. – че е откраднал телефон и пари.
Съдът приема, че първоначалното съобщение на свидетелката Р.Ц. за откраднати
три телефона е сторено в момент, непосредствено следващ извършеното престъпно
посегателство от подсъдимия А., когато свидетелката все още е била под
въздействието на стреса, възникнал поради неочакваното за нея присъствие на
чужд човек в дома й, който при това е поставил в опасност нейните и на
малолетните й деца живот и здраве, при което е обяснимо първоначално да е
останала с погрешно впечатление за липсващите от дома й вещи. Тъй като
показанията на тази свидетелка, депозирани впоследствие, за липсващи от нощното
шкафче един мобилен телефон и сумата от 200 лева се подкрепят, макар и косвено,
от показанията на свидетелите Б., С., Ц.Ц., В. и Г., на които тя съобщила в
много кратък период от време след инкриминирания случай както кое е лицето,
възприето от нея в стаята, така и отнетите от него инкриминирани вещи, съдът
приема, че показанията следва да бъдат приети за достоверни.
Съдът не се съгласява и с възражението на защитата за
липса на доказателства подсъдимият А. да е разполагал с нож при отнемането на
вещите от пострадалата Р.Ц.. Вярно е, че това обстоятелство е заявено
единствено в показанията на пострадалата, но мястото и времето на извършване на
деянието не предполагат присъствието на свидетели, които да подкрепят или съответно
отрекат версията на пострадалата. Свидетелката Р.Ц. е последователна в хода на
наказателното производство в твърденията си относно наличието на нож у
подсъдимия, а макар и неотносими към деянието, не могат да бъдат изцяло пренебрегнати
и показанията на свидетелката Ц.Ц., че подсъдимият А. имал навика да носи нож у
себе си и дори заплашвал с него в случай на спор. Не се установява, освен това,
подсъдимият А. и пострадалата Р.Ц. преди случая да са се намирали в някакви
особени взаимоотношения, които да предполагат негативна позиция у пострадалата
към него. Напротив, свидетелят Б. и подсъдимият А. са роднини, а заявеното от
подсъдимия, че Б. като баща на Цонка Борисова (дъщеря от предишна връзка на
свидетеля) е разпитван като свидетел в производството по НОХД № 697/12 г. по описа на РС Ботевград, по
което А. е осъден за извършено спрямо нея престъпление, се опровергава от
материалите по посоченото дело, с които настоящият съдебен състав и страните се
запознаха в хода на производството.
Подсъдимият Н.К.А. е роден на *** г. в гр. Ботевград и
живее в същия град, неженен, с начално образование, безработен, многократно
осъждан.
ОТ ПРАВНА
СТРАНА
Авторството на подсъдимия А. в престъплението, в
което са обвинени, се доказва по несъмнен и категоричен начин от доказателствата,
събрани в хода на съдебното следствие. Показанията на посочените по-горе
свидетели, преценени в тяхната съвкупност, очертават в логическа
последователност извършеното от подсъдимия проникване в жилището на
пострадалата и извършените от него действия в стаята, в която се намирали тя и
децата ѝ. Обстоятелството, че И.Д.
не е установен и разпитан в съдебното следствие, не е в състояние да промени изводите на съда
относно авторството на деянието в лицето на подсъдимия, доколкото за него не е
от изключително значение каква е била съдбата на телефона след отнемането му от
владението на свидетелката Р.Ц.. Бягството на подсъдимия А. от дома на
свидетелите Р.Ц. и Б. е възприето от свидетелите В. и Г., за които не се
установява, а за свидетеля Г. не се и твърди наличието на някакви близки
отношения с пострадалата, които да провокират даването на показания в подкрепа
на обвинението. За свидетеля В. от страна на подсъдимия А. в хода на съдебното
следствие е депозирано изявление, че с Р.Ц. „са гаджета“, но това изявление
като изолирано от останалата доказателствена съвкупност не следва да бъде
кредитирано с доверие.
Престъплението
по чл. 198, ал. 1 от НК е съставно
(сложно) престъпление. Изпълнителното му деяние се състои от два акта, всеки един от които сам по себе си е
изпълнително деяние на друг самостоятелен престъпен състав – употребата на физическа или психическа
принуда (чл. 143 от НК) и отнемане на вещ (чл. 194 от НК), но които като цяло
са взаимосвързани и подчинени на една цел
- преодоляване съпротивата на лицето, от което се отнемат вещите,
прекратяване на упражняваната от него фактическа власт върху вещите и
установяване от дееца на собствена трайна фактическа власт върху тях.
От
обективна страна, за да бъде деянието съставомерно, е необходимо вещите да са
движими и чужди на дееца.
От
субективна страна, за да бъде осъществен състава на престъплението грабеж,
деецът следва да е извършил деянието
при пряк умисъл и с намерение
противозаконно да присвои чуждите
движими вещи, което означава деецът да е съзнавал общественоопасния характер на
деянието си, да е предвиждал неговите общественоопасни последици и да е искал
тяхното настъпване, а самото отнемане да
е осъществено с цел присвояване – т. е. деецът да е целял след отнемането на
вещта да се разпорежда с нея като със
своя.
Съдът
намира за безспорно установено авторството на подсъдимия А. както в
извършването на психическа принуда – чрез заплаха с нож и с думите: „Млък, ако
викнеш, умираш“, така и в отнемането след това на инкриминираните мобилен
телефон и парична сума, от показанията на свидетелката Р.Ц., които са подкрепени
от показанията на обсъдените по-горе свидетели. Подсъдимият А. е имал съзнанието
за употребата на заплаха по отношение на пострадалата Р.Ц., както и че е сторил това именно за
преодоляване съпротивата ѝ като лице, от което се отнемат вещите, имал е
и съзнанието за прекратяване на упражняваната от нея фактическа власт върху
вещите и установяване на собствена трайна фактическа власт върху тях.
Ето
защо съдът намира, че подсъдимият по несъмнен
и категоричен начин е участвал във всеки един акт (принуда и отнемане)
от изпълнителното деяние на престъплението грабеж.
Съдът
намира, че от субективна страна подсъдимият А. е действал при пряк умисъл. Той
е съзнавал общественоопасния характер на деянието си, неговите общественоопасни
последици и е искал тяхното настъпване. Доказателство за това е, че след
деянието подсъдимият А. е предприел бягство, при което е бил последван от
пострадалата Р.Ц. и е забелязан от свидетелите В. и Г.. Възражението на
защитата на подсъдимия, че една уплашена и стресната
жена не би подгонила грабителя си, ако той е въоръжен с нож, а тя е с голи ръце,
съдът счита за несъстоятелно, тъй като индивидуалните реакции на всеки човек в
подобна на развилата се ситуация са различни, а и чутите от свидетелите В. и Г.
викове за помощ на пострадалата ясно сочат на нейната уплаха.
Безспорно
е доказано и намерението на подсъдимия А. да присвои мобилния телефон и
паричната сума, тъй като телефонът след това се е озовал у И.Д., следователно
подсъдимият се е разпоредил с тая вещ като със своя, макар това да е станало по
неустановен в хода на съдебното следствие начин,.
В
заключение, събраните доказателства, обсъдени в тяхната взаимовръзка, водят до
единствения обоснован извод, а именно – че подсъдимият Н.А. е автор на престъплението грабеж, за което му е
предявено настоящото обвинение.
По отношение предявеното обвинение спрямо подсъдимия Н.А. за наличието на
квалифициращия признак опасен рецидив, следва да се имат предвид осъжданията на
същия, както следва:
С присъда от 23.03.2005 г. постановена по НОХД № 70/2005
г. по описа на PC - Ботевград, влязла в сила на 08.04.2005 г., А. е осъден за
извършено престъпление по чл. 196, ал. 1, т. 1, вр. чл. 194, ал. 1, вр. чл. 29,
ал. 1, б. „а" и б. „б" от НК, като му е наложено наказание в размер
на 2 години и 6 месеца лишаване от свобода при „строг" режим на
изтърпяване;
С присъда № 9 от 02.02.2005 г. постановена по НОХД №
482/2004 г. по описа на СОС, влязла в сила на 30.10.2006 г., А. е осъден за
извършено престъпление по чл. 199, ал. 1, т. 4 вр. чл. 198, ал. 1, вр. чл. 20,
ал. 2, вр. чл. 29, ал. 1, б. „а" и б. „б" от НК, като му е наложено
наказание в размер на 9 години лишаване от свобода при първоначален
„строг" режим на изтърпяване. С
решение № 405 от 02.02.2006 г. по ВНОХД № 590/2005 г. по описа на САС присъдата
е изменена, като наложеното наказание е намалено на 7 години лишаване от
свобода, а с решение № 843 от 30.10.2006 г. по наказателно дело № 304/2006 г.
на ВКС решението на САС е оставено в сила;
С определение от 19.03.2007 г. по НОХД № 847/2006 г. по
описа на СОС, влязло в сила на 28.05.2007 г. на основание чл. 25, ал. 1, вр. чл.
23, ал. 1 от НК е определено общо наказание от наложените по НОХД № 482/2004 г.
по описа на СОС и НОХД № 70/2005 г. по описа на PC - Ботевград в размер на 7
години лишаване от свобода, което подсъдимият да изтърпи при първоначален
„строг" режим, като наказанието е изтърпяно с начало 05.02.2005 г. и той е
освободен на 17.09.2011 г. (от работа - 2 месеца и 9 дни);
С определение от 16.01.2013 г. по НОХД № 25/2013 г. по
описа на PC - Ботевград, влязло в сила на 16.01.2013 г. е одобрено
споразумение, с което Н.А. е признат за виновен за извършено престъпление по
чл. 196 ал. 1, т. 1 вр. чл. 194, ал. 1, вр. чл. 18, ал. 1, вр. чл. 29, ал. 1 б.
„а" от НК, като му е наложено наказание в размер на 1 година лишаване от
свобода, което да изтърпи при първоначален „строг" режим;
С определение от 16.05.2013 г. по НОХД № 697/2012 г. по
описа на PC Ботевград, влязло в сила на 16.05.2013 г. е одобрено споразумение,
с което Н.А. е признат за виновен за извършено престъпление по чл. 159г, пр. 1,
вр. чл. 159а, ал. 2, т. 1 и т. 2, пр. 1, вр. ал. 1, вр. чл. 29, ал. 1 б.
„а" от НК, като му е наложено наказание лишаване от свобода в размер на 3
години, което да изтърпи при първоначален „строг" режим. Със същото
определение А. е признат за виновен и за извършено престъпление по чл. 144, ал.
3, вр. ал. 1 от НК, като му е наложено наказание 1 година лишаване от свобода
при „строг" режим на изтърпяване. На основание чл. 381, ал. 8 от НПК вр. чл.
23 от НК е определено общо наказание в размер на 3 години лишаване от свобода,
което А. да изтърпи при първоначален „строг" режим;
С определение от 16.05.2013 г. по НОХД № 697/2012 г. по
описа на PC Ботевград, влязло в законна сила на 01.06.2013 г., на основание чл.
25, ал. 1, вр. чл. 23, ал. 1 от НК са групирани наказанията, наложени по НОХД №
697/2012 г. - PC Ботевград в размер на 3 години лишаване от свобода и това по
НОХД № 25/2013 г. по описа на PC Ботевград в размер на 1 година лишаване от
свобода, като е определено общо наказание в размер на 3 години лишаване от
свобода, което да изтърпи при първоначален „строг" режим на изтърпяване.
Видно е, че настоящото деяние е извършено от
подсъдимия, след като е бил осъждан за тежко умишлено престъпление на лишаване
от свобода не по-малко от една година, изпълнението на което не е отложено по
чл. 66 от НК, и след като е бил осъждан два или повече пъти на лишаване от
свобода за умишлени престъпления от общ характер, изпълнението на наказанието за
които не е било отложено по чл. 66 от НК, поради което е налице квалифициращия
признак опасен рецидив, съобразно
разпоредбата на чл. 29, ал. 1, б. А и б. Б от НК.
По
изложените съображения съдът призна подсъдимият А. за виновен по обвинението за извършен при условията на опасен рецидив грабеж на посочените
в обвинителния акт вещи – мобилен телефон и пари.
ОТНОСНО НАКАЗАНИЕТО:
При
решаване на въпроса какво конкретно наказание да бъде наложено на подсъдимия А.,
съдът възприе наличието на отегчаващо отговорността обстоятелство, каквото е
богатото съдебно минало на подсъдимия, сочещо на утвърдени престъпни
наклонности. Освен присъдите, посочени
по-горе като обективиращи квалификацията „опасен рецидив” и които не могат да
бъдат третирани като отегчаващо отговорността обстоятелство, видно от справката
за съдимост подсъдимият е осъждан и за други деяния - по НОХД № 246/1991 г. на Воене съд –
Плевен, НОХД № 16/1995 г. на РС Ботевград, НОХД № 65/1997 г. на РС Ботевград,
НОХД № 197/1999 г. на РС Ботевград, НОХД № 130/2000 г. на РС Ботевград, НОХД №
313/2000 г. на РС Ботевград, НОХД № 204/2001 г. на РС Ботевград, НОХД №
383/2002 г. на РС Ботевград, НОХД № 8/2003 г. на РС Ботевград, НОХД № 595/2003
г. на РС Ботевград, които осъждания предвид разпоредбата на чл. 30 от НК остават
извън правната квалификацията на настоящото деяние, поради което следва да
бъдат отчетени като отегчаващо отговорността обстоятелство.
В
конкретния случай следва да бъде отчетено, че упражнената от подсъдимия А. принуда
се характеризира с нисък интензитет в сравнение с останалите случаи на грабеж.
Физическа принуда не е упражнена от подсъдимия, а вербалната и осъществена
посредством показването на нож принуда е била последвана от бягството на
подсъдимия А. от местопрестъплението, при което негативното чувство на страх свидетелката
Р.Ц. е било преодоляно сравнително бързо.
Настоящият
съдебен състав, в контекста на изложеното, при извършване на преценката дали
едно наказание в размер на минималния лишаване от свобода, съобразно
предвидения от закона диапазон от пет до петнадесет години, ще удовлетвори чувството за справедливост,
намери, че наказание от пет години лишаване от свобода ще е адекватно на
тежестта, обществената опасност, моралната укоримост на осъщественото
престъпление и ще бъде съобразено с конкретния случай и личностния профил на
извършителя.
В
тези си граници, счита съдът, наказанието ще е едновременно справедливо
възмездие за извършеното от подсъдимия А. деяние и средство за постигане целите
на личната и на генералната превенция. Това наказание ще гарантира в личен план
достатъчно време на подсъдимия А. сериозно
да преосмисли поведението си и в същото време ще е предупреждение за останалите
членове на обществото.
На
основание чл. 57, ал. 1, т. 2, б. Б от
ЗИНЗПС съдът определи строг първоначален режим на изтърпяване на наказанието.
На
основание чл. 25, ал. 1, вр. чл. 23, ал. 1 от НК наложи най-тежкото от
настоящото наказание и наказанията по НОХД № 208/2016 г. по описа на РС
Ботевград, НОХД № 206/2016 г. по описа на РС Ботевград и НОХД № 4/2016 г. по
описа на ОС - София, а именно лишаване от свобода за срок от пет години, като
на основание чл. 57, ал. 1, т. 2, б. Б от ЗИНЗПС определи строг първоначален
режим на изтърпяване на наказанието.
Съдът
приспадна на основание чл. 25, ал. 2 от НК изтърпените части от наказанията
лишаване от свобода, групирани с определение от 26.10.2016 г. на СОС по ЧНД №
687/2016 г., в сила от 11.11.2016 г.
ОТНОСНО ВЕЩЕСТВЕНИТЕ
ДОКАЗАТЕЛСТВА
Вещественото доказателство - вещественото доказателство мобилен
апарат марка Самсунг модел SM-G 355 H/DS, съдът постанови да се върне на свидетелката Ц.К., като лице, закупило
телефона по договор с МТел.
ОТНОСНО РАЗНОСКИТЕ
Съобразно разпоредбата на чл. 189, ал.3 от НПК съдът възложи на подсъдимия А. осъществените разноски в хода на
производството в размер на 77.28 лева (седемдесет и седем лева и 28
стотинки) - по сметка на ОДМВР София, ведно с 5 лв. за служебно издаване на
изпълнителен лист, в случай, че не ги внесе доброволно след влизането на
присъдата в сила; както и в размер на 30.00 лева (тридесет лева) по сметка на
ВСС, ведно с 5 лв. за служебно издаване на изпълнителен лист, в случай, че не
ги внесе доброволно след влизането на присъдата в сила.
По изложените съображения съдът
постанови присъдата си.
СЪДИЯ:
(Ан.Игнатова)