РЕШЕНИЕ
№ 2283
гр. Варна, 11.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 12 СЪСТАВ, в публично заседание на
седемнадесети юни през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Десислава Йорданова
при участието на секретаря Станислава Ст. Стоянова
като разгледа докладваното от Десислава Йорданова Гражданско дело №
20223110100214 по описа за 2022 година
С искова молба ищецът „*“ ООД е предявил осъдителен иск с правно основание
чл.266 ЗЗД вр. чл. 79, ал.1 ЗЗД срещу ответника „*“ ЕООД, за осъждане на ответника да
заплати на ищеца сумата от 18274,68 лв. с ДДС, представляваща незаплатения остатък от
възнаграждението по договор от 29.01.2017 г. за извършване на строително монтажни
работи за изграждане на ел. инсталация за обект „жилищна сграда на ул. „*“ *в гр. *“, за
която сума е издадена фактура 925/04.08.2021 г.
Ищецът поддържа, че между страните е сключен договор за извършване на
строително монтажни работи за изграждане на ел. инсталация за обект „жилищна сграда на
ул. „*“ *в гр. *“, на 29.01.2017 г. на стойност 27637,65 лв. без ДДС, който е следвало да се
изпълни на два етапа и е уговорено авансово плащане в размер на 50% от общата стойност.
Излага се, че по договора са извършени две авансови плащания – по фактура 310/28.02.2018
г.-3576,32 лв. без ДДС и по фактура 399/24.08.2018 г.- 10 000 лв. без ДДС. Твърди, че след
приключване на СМР в уговорения обем стойността на работите възлязла на 28805,22 лв.
без ДД, като обектът е предаден на възложителя без възражения и се ползва от него,
въпреки което негов представител не се явил за оформяне на документите. На 04.08.2021 г.
били изготвени протокол обр.19 и фактура 925/04.08.2021 за неплатения остатък от
стойността на дейностите в размер на 18274,68 лв. с ДДС / при съобразяване на вече
извършените плащания/. Ответникът бил поканен с надлежно връчена при отоказ
нотариална покана да заплати сумата, което обаче той не сторил. При изложеното се иска
уважаване на иска. Претендират се разноски. Исковата молба е редовно връчена на
ответника на основание чл.50,ал.4 ГПК.
В срока по чл. 131 не е постъпил отговор на исковата молба от ответника.
Варненският районен съд, като прецени събраните по делото доказателства и
доводите на страните съгласно чл. 235, ал. 2 ГПК, намира следното:
Предявеният иск е с правна квалификация по чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 266 ЗЗД.
За доказването му в тежест на ищеца е да установи наличието на облигационно отношение,
възникнало с ответника, с посоченото в исковата молба съдържание, по което е престирал –
извършил е дейностите, предмет на договора, както и размера на уговорената цена.
В тежест на ответника при доказване на горните факти е да докаже погасяване на
задълженията в уговорения срок.
Договорът за изработка е двустранен, консенсуален, неформален и възмезден, поради
1
което писмената форма не е такава за действителността му. В конкретния случай е
представен писмен договор за изработка от 29.01.2017 г., подписан от двете страни, по който
ищецът е изпълнител, а ответникът -възложител. В договора са посочени предмета на
изработка – строително-монтажни работи / СМР/ съгласно приложена оферта за изграждане
на ел. инсталация на обект „Жилищна сграда на ул. „*“ *, гр. *“, срока на договора,
определеното възнаграждение и срока за плащането му – общо сумата от 27637,65 лв. без
ДДС, разпределени на два етапа – монтаж на захранващи линии, силнотокови и слаботокови
работи, мълниезащита – 18 667,35 лв. и доставка и монтаж на ел табла, контакти, осветители
– 8970,30 лв. От така представения договор безпротиворечиво се установява наличието на
облигационно правоотношение между страните.
Ищецът е представил протокол за установяване на извършването и заплащането на
натурани видове СМР към 04.08.2021 г. за обект „Изграждане на вътрешна ел. инсталация
на жилищна сграда на ул. „*“ *“, в който са описани работи на обща стойност от 28 805,22
лв. Протоколът е подписан само от представител на ищеца.
Към исковата молба са представени фактура 925/04.08.2021 г., издадена от ищеца на
ответника на обща стойност 18274,68 лв. с ДДС / размера на исковата претенция/, която е
получена като разлика между общата цена на дейностите – 28805,22 лв., съгласно протокол
обр. 19 и след приспадане на заплатени два аванса на ответника в общ размер на 13576,32
лв. Фактурата е подписана само от издателя.
Доколкото протоколът за установяване на извършените работи и представената
фактура за сумата от 18274,68 лв. са подписани едностранно от ищеца и представляват
частни документи, изгодни за издателя, те не обвързват съда да приеме за установено
отразените в тях обстоятелства, а следва да се ценят в съвкупност с всички доказателства по
делото.
По искане на ищеца и за установява извършването на възложената работа, са
ангажирани гласни доказателства чрез разпита на двама свидетели.
От показанията на свид. * – главен счетоводител на ищеца и съдружник, се
установява, че в изпълнение на договора от 2017 г. между страните, ищцовото дружество е
започнало работа през 2018 г., като са извършени две авансови плащания от ответника в
общ размер от около 13 500 лв. Работата от страна на ищеца започнала през март 2018 г. с
отделни работи и в пълен обем през юни 2018 г. и приключила през март 2020 г. с
измервания, извършени от лаборатория за ефективни токови защити, монтаж на контактите
и съпротивление на защитната уредба. Сочи, че всичката документация във връзка с
изпълнението е предадена на представител на ответника – * и тези книжа са част от
документите за издаване на акт 16 на сградата, с какъвто последната разполага към момента.
Сочи, че работата е приета от *, който обаче заявил, че няма право да подписва протокол за
извършените СМР и че ще предаде последния на * – управител. Свидетелят разказва, че е
имал комуникация с *, който е заявил, че е съгласен с протокола, но не може да плати и
предложил да доставя бетон вместо плащане, но и за доставка на такъв не била постигната
конкретна уговорка. Свидетелят сочи, че многократно е изпращал фактурата и протокола
обр. 19 на * на ел. поща, но не е постъпило плащане.
От показанията на свид. *, работещ в ищцовото дружество на длъжност „контрольор
по качеството и ел. монтаж се установява, че в изпълнение на договор между страните
извършили цялостно окабеляване на 11 апартамента, общи части и мазета на ул. „*“ *вкл.
полагане на кабели, изграждане на ел. табла, ключове, контакти, мълниезащитна
инсталация. Сочи, че работата е започнала на през юни 2018 г. до края на 2019 г. излага, че
технически ръководител от страна на възложителя е бил Георги Георгиев, като по негово
искане са отстранени дребни забележки, но като цяло е бил съгласен с работата и тя е била
предадена, като сградата функционира като жилищна такава. Свидетелят разяснява етапите
на пълно окабеляване.
При съвкупна преценка на частните документи, представени от ищеца, събраните
гласни доказателства и процесуалното поведение на ответника, който не е подал отговор на
исковата молба и не е направил никакви оспорвания във връзка с изпълнението или
стойността на работата, съдът намира, че по делото се установява, че уговорения в договора
между страните предмет е изпълнен. Съдът дава вяра на показанията на разпитаните
свидетели, които въпреки, че са служебно обвързани с ищцовото дружество са депозирали
показания, които са логични, вътрешно и помежду си непротиворечиви, основават се на
2
техни възприятия и на професионалната им дейност, която позволява детайлно да се посочи,
какво е извършено в изпълнение на договора. Изпълнението на договора се установява и
при съобразяване събраните по делото доказателства за две авансови плащания от страна на
ответника, които се доказват от банковите извлечение от сметката на ищцовото дружество /
номерата на фактурите в платежното решение съответстват на фактурите по които ищецът е
приспаднал плащания по представената по делото фактура – 925/04.08.2021 г./, извършените
от страната на ответника извънсъдебно плащания следва да се тълкуват като действия за
признаване на изпълнението по договора. При липса на възражения от ответната страна,
съдът намира, че така събраните доказателства установяват изпълнение на договора, от
страна на ищеца. Този извод, касае и допълнителните позиции в акта – обр.19, които
увеличават размера на възнаграждението, спрямо първоначално уговорения с 1515,50 лв.
При липса на оспорване от страна на ответника за извършване на работите, включени в
допълнителните дейности и при приложение на чл.9 от договора между страните, съгласно
който изпълнителят има право да получи стойността на изпълнените СМР, както и
съобразявайки, че тази сума се явява отклонение с около 5% от първоначално уговорената,
което е обичайно при извършване на СМР дейности, с оглед необходимостта от извършване
на непредвидени работи, съдът намира, че след съобразяване на авансовите плащания /
извършени от ответника преди съдебното производство/, искът е изцяло основавателен и
доказан по размер. При изложените мотиви, исковата претенция следва да се уважи изцяло.
По разноските:
С оглед изхода на спора, на основание чл.78, ал.1 ГПК, право на разноски има
ищецът. Същият е доказал заплащането на разноски в настоящото производство в размер на
731,00 лв. – държавна такса и 1770,00 лв. – адвокатско възнаграждение, които изцяло следва
да му бъде присъдени.
Ищецът е направил искане за присъждане и на сумата от 400,00 лв.- адвокатско
възнаграждение по гр.д 7718/2021 г. по описа на ВРС, 21 състав – производство по реда на
чл.390 ГПК, в което е допуснато обезпечение на предявения в настоящото производство иск.
Съгласно разясненията, дадени в т.5 от ТР № 6/2013, отговорността за разноски при
обезпечаване на иска се реализира при постановяване на решението (по обезпечения иск), с
което се разглежда спора по същество и съобразно неговия изход, с оглед на което с
настоящото решение следва да се присъдят и доказано заплатените разноски в
обезпечителното производство.
Ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца сумата от 2901,00 лв. –
разноски в настоящото производство и в производството по гр.д 7718/2021 г. по описа на
ВРС, 21 състав.
По изложените съображения съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА „*“ ЕООД, ЕИК: *, със седалище и адрес на управление: гр. * да заплати
на „*“ ООД, ЕИК: *, със съдебен адрес: гр. * на основание чл.266 ЗЗД вр. чл. 79, ал.1 ЗЗД,
сумата от 18274,68 лв. с ДДС, представляваща незаплатения остатък от възнаграждението
по договор от 29.01.2017 г. за извършване на строително монтажни работи за изграждане на
ел. инсталация за обект жилищна сграда на ул. „*“ *в гр. *, за която сума е издадена фактура
925/04.08.2021 г.
ОСЪЖДА, на основание чл.78, ал.1 ГПК, „**“ ЕООД, ЕИК: *, със седалище и адрес
на управление: гр. *, ж.к. „* да заплати на „*“ ООД, ЕИК: *, със съдебен адрес: гр. *сумата
от 2901,00 лв. - съдебни разноски в настоящото производство и в производството по реда на
чл. 390 ГПК по гр.д 7718/2021 г. по описа на ВРС, 21 състав.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд –Варна в двуседмичен срок от
връчване на препис от него на страните.
Препис от решението да се изпрати на страните.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
3