РЕШЕНИЕ
№ 104
гр. Перник , 05.04.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК, ПЪРВИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в
публично заседание на четвърти март, през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:РЕНИ П. КОВАЧКА
Членове:ТАТЯНА И. ТОДОРОВА
МАРИЕТА С. ДИНЕВА-
ПАЛАЗОВА
като разгледа докладваното от ТАТЯНА И. ТОДОРОВА Въззивно
гражданско дело № 20201700500766 по описа за 2020 година
Производството е по реда на чл.258 – чл.273 от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба от „ЕОС Матрикс“ ЕООД чрез упълномощения
му представител – ю.к. К. против Решение № 260272 от 12.10.2020 г. по гр.д. № 586 по
описа на Районен съд – Перник за 2020 г., с което по предявен отрицателен
установителен иск по чл.439 от ГПК е признато за установено, че Т. И. Ч. не дължи на
„ЕОС Матрикс“ ЕООД сумата от 547,16 лева – главница по договор за издаване на
кредитна карта от *** г., сумата от 139,72 лева – договорна лихва за периода от
07.07.2008 г. до 20.08.2013 г., сумата от 398,54 лева – наказателна лихва за периода от
07.07.2008 г. до 20.08.2013 г., ведно със законната лихва върху главницата 547,16 лева,
считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение –
20.08.2013 г. до окончателното изплащане, както и сумата от 25,00 лева – държавна
такса и 120,00 лева адвокатско възнаграждение, за които суми по ч.гр.д. № 5769/2013 г.
по описа на РС-Перник са издадени изпълнителен лист от *** г. и Заповед № *** г. за
изпълнение на парично задължение по чл.417 от ГПК в полза на „ОББ“ АД и за които е
образувано изп.д. № 1869/2019 г. по описа на ЧСИ С. Б., рег. № *** на КЧСИ и район
на действие Окръжен съд Перник, поради изтекла погасителна давност за вземанията.
Със същото решение „ЕОС Матрикс“ ЕООД са осъдени да заплатят на Т. И. Ч. сумата
от 315,00 лева – разноски пред РС-Перник.
В жалбата се поддържа, че оспореното решение е неправилно и необосновано,
поради извършени процесуални нарушения. Твърди се, че е неправилна констатацията
на първоинстанционния съд относно последиците на погасителната давност по
1
отношение на процесното вземане, тъй като не били обсъдени всички представени по
делото доказателства, както и юридическите факти, довели до спиране и прекъсване на
погасителната давност. Поддържа, че прилагането на процесуална санкция спрямо
страната и приемане в решението за недоказаност на възраженията на ответника, и по
конкретно, че било образувано предходно изпълнително дело № 6871/2013 г. по описа
на ЧСИ – М. Б., поради което било и прието това обстоятелство за несъществуващо,
поради бездействие на въззивника, и същевременно твърди, че в отговора на исковата
молба са наведени твърдения за наличието на предходно образувано изпълнително
дело, в която връзка направил и доказателствено искане. С жалбата се поддържа, че
съгласно чл.157 от ГПК, съдът следва да се произнесе с определение по направените
доказателствени искания, но такова определение не им било връчвано, нито им било
указвано, че следва да заплатят такса за съдебно удостоверение, не им било връчено и
постановено по реда на чл.140 от ГПК определение. Твърди, че поради извършени
процесуални нарушения изводът на първоинстанционния съд за основателност на иска,
бил неправилен.
Въззиваемата страна Т. И. Ч., чрез процесуалния си представител адв. Б., в
срока по чл.263, ал.1 от ГПК, е подала отговор по въззивната жалба, в който е заявила
че жалбата е неоснователна, като правилно първоинстанционният съд с решението си е
отхвърлил изцяло предявените искови претенции, с мотив, че съобразно
разпределената от съда доказателствена тежест изрично дадената възможност на
ответника да представи доказателства за твърдени от него обстоятелства, но същият не
е сторил това в определения от закона срок, като дружеството жалбоподател
своевременно било уведомено за насрочената от съда дата за разглеждане на делото в
открито заседание. Поддържа, че редовното уведомяване за датата на заседание и
неизпращането на представител за участие в същото, не освобождава страната от
отговорността да защити интересите си. Счита, че съдът е дал възможност на
дружеството жалбоподател да докаже твърденията си, направени в отговора на
исковата молба, като не били представени доказателства от страната, сочещи на
прекъсване на давността за заплащане на процесното вземане, поради което правилно
първоинстанционният съд бил уважил изцяло предявените искови претенции. В
отговора се моли да бъде постановено решение, с което да се потвърди решението на
ПРС, като правилно и законосъобразно и да се присъдят, направените пред
въззивната инстанция разноски.
При извършената служебна проверка по реда на чл.269 от ГПК, не се
установяват недостатъци, които да водят до нищожност или недопустимост на
постановения съдебен акт, поради което и атакуваното първоинстанционно решение е
валидно и допустимо. Решението е постановено от надлежен съдебен състав, в рамките
на предоставената му правораздавателна власт и компетентност, поради което е
валидно. Атакуваното решение е постановено при наличие на всички процесуални
предпоставки и при липсата на процесуални пречки за възникването и упражняването
на правото на иск, поради което е и допустимо и следва да бъде извършена проверка
относно правилността му въз основа на наведените в жалбата доводи.
Пред районния съд е разгледан иск с правно основание чл.439, вр. чл.124, ал.1 от
ГПК, предявен от Т. И. Ч. против „ЕОС Матрикс“ ЕООД в качеството му на цесионер
на „Обединена Българска банка“ АД, за признаване за установено, че ищцата не дължи
на ответника сумите от 547.16 лева – главница по договор за издаване на кредитна
карта от *** г., сумата от 139.72 лева – договорна лихва за периода от 07.07.2008 г. до
2
20.08.2013 г., сумата от 398.54 лева – наказателна лихва за периода от 07.07.2008 г. до
20.08.2013 г., ведно със законната лихва върху главницата 547.16 лева, считано от
датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение – 20.08.2013 г.
до окончателното изплащане, както и сумата от 25.00 лева държавна такса и 120.00
лева – адвокатско възнаграждение, за които е образувано изп.д. № 1869/2019 г. по
описа на ЧСИ С. Б., с рег. № *** на КЧСИ и район на действие Окръжен съд Перник,
поради изтекла погасителна давност към момента на повторно образуване на
изпълнителното дело.
„ЕОС Матрикс“ ЕООД е изразил становище за неоснователност на предявения
иск , тъй като за вземанията към ищцата, праводателя му „ОББ“ АД бил инициирал
образуването на изп.д. № 6871/2013 г. по описа на ЧСИ – М. Б., в хода на което били
предприемани множество изпълнителни действия, а изпълнителното дело при ЧСИ –
С. Б. е било образувано преди погасяване на вземанията по давност.
За да уважи предявеният иск, районният съд е приел, че началният момент от
който започва да тече погасителната давност е *** г., тъй като от изпълнителния лист
било видно, че от този момент е започнало начисляването на договорната лихва и
лихва за забава. Приел е, че в хода на делото ответникът не бил доказал
предприемането на каквито и да било действия, водещи до прекъсване или спиране на
давността относно процесното вземане, поради което направил извод, че към момента
на образуване на производството пред ЧСИ С. Б., респ. исковото производство пред
ПРС, давността е изтекла доколкото между м.*** г. и м.*** г. е изминал период,
значително надхвърлящ общата пет годишна погасителна давност, както и три
годишната такава за вземанията за периодични плащания.
В хода на въззивното производство са изискани и приложени изп.д. №
06871/2013 г. по описа на ЧСИ – М. Б., рег. № ***, с район на действие СГС и
изпълнително дело № 01869/2019 г. по описа на ЧСИ-С. Б., с рег. № *** и район на
действие ОС –Перник.
От събраните пред първоинстанционния съд писмени доказателства и
приложените във въззивното производство изпълнителни дела, се установява следното:
Между страните не е спорно, а и се установява от събраните по делото писмени
доказателства, че на *** г. по ч.гр.д. № 5769/2013 г. по описа на ПРС против ищцата по
реда на чл.417 от ГПК били издадени заповед № *** за изпълнение на парично
задължение въз основа на документ от *** г. и изпълнителен лист в полза на
праводателя на „ЕОС Матрикс“ ЕООД – „ОББ“ АД за сумата от 547.16 лева
представляваща главница по договор за издаване на кредитна карта от *** г., сумата от
139.72 лева – договорна лихва за периода от 07.07.2008 г. до 20.08.2013 г., сумата от
398.54 лева – наказателна лихва за периода от 07.07.2008 г. до 20.08.2013 г., ведно със
законната лихва върху главницата от 547.16 лева, считано от датата на постъпване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение – 23.08.2013 г. до окончателното
изплащане на вземането, както и за сумата от 25.00 лева – държавна такса и 120.00
лева – адвокатско възнаграждение.
Въз основа на изпълнителния лист на *** г. било образувано изп.д. № 6871/2013
г. по описа на ЧСИ – М. Б.. На *** г. на ищеца – длъжник е изпратена покана за
доброволно изпълнение с приложени към същата препис от подлежащия на
принудително изпълнение акт, която била получена на *** г. от съпруга на Ч..
3
С молба от *** г. взискателят поискал от ЧСИ изпълнението да бъде насочено
чрез налагане на запор върху всички вземания по банкови сметки на длъжника в „ОББ“
АД, както и да бъде насочено към секвестируемите движими вещи на длъжника,
находящи се на домашния му адрес в ***. По молбата ЧСИ не е предприел никакви
действия.
На *** г. взискателят отново поискал от ЧСИ изпълнението да бъде насочено
към налагане на запор върху банкови сметки на длъжника, но по изпълнителното дело
също няма предприети действия от страна на ЧСИ.
С молба вх. № 07376 от 09.02.2018 г., „ЕОС Матрикс“ ЕООД е поискал по
образуваното при ЧСИ изпълнително дело, на основание чл.429, ал.1 от ГПК да бъде
конституиран като взискател, в качеството му на цесионер, по сключен с „ОББ“ АД
договор за прехвърляне на вземания (цесия) от *** г., като го е уведомил за
извършената цесия. Със същата молба е поискал да бъде наложен запор върху
банковата сметка на длъжника в „ОББ“ АД. Към молбата е приложил и уведомление за
извършено прехвърляне на вземания. По депозираната молба няма предприети
действия от ЧСИ.
По молба на „ЕОС Матрикс“ ЕООД от 18.06.2019 г., с постановление от
01.07.2019 г., ЧСИ – М. Б., на основание чл.433, ал.1, т.2 от ГПК, прекратил
изпълнителното производство по изпълнително дело № 20138380406871.
На основание чл.426 от ГПК, по молба на „ЕОС Матрикс“ ЕООД от 12.11.2019
г., при ЧСИ – С. Б. било образувано изпълнително дело № 1869/2019 г. В молбата
взискателят посочил способ на изпълнение – опис на движими вещи собственост на
длъжника на адреса известен по делото.
С молба от *** г., взискателят поискал от ЧСИ да наложи запор върху банковата
сметка на Ч. в Банка „ДСК“ ЕАД.
С молба от *** г., взискателят отново поискал да бъде наложен запор върху
банковата сметка на длъжника в Банка „ДСК“ ЕАД.
На *** г., бил наложен искания запор върху банковата сметка на длъжника в
Банка „ДСК“ ЕАД.
По молба на „ЕОС Матрикс“ ЕООД на *** г. бил наложен запор върху
трудовото възнаграждение, което получавала Ч. при работодателя ѝ ***.
При така установеното от фактическа страна, се налагат следните правни
изводи:
По силата на чл.439 от ГПК, длъжникът по изпълнителното производство може
да оспори чрез иск изпълняемото право на взискателя, ако възраженията му се основат
на факти, настъпили след издаването на съдебния акт.
Искът по чл.439 от ГПК е отрицателен установителен иск и с него ищецът се
домогва да установи, че изпълняемото право на взискателя по изпълнителното дело,
вследствие на новонастъпили след постановяването на съдебния акт факти, е
престанало да съществува, или че изпълняемостта му не е настъпила.
4
В случая ищцата в исковата молба е навела доводи единствено за изтекла
погасителна давност към момента на второто образувано изпълнително дело при ЧСИ
С. Б., поради което и като предмет на делото не са въведени твърдения за изтекла
давност преди издаване на заповедта за изпълнение, съответно на изпълнителния лист,
преди образуване на изпълнителното производство. Предвид това ищецът се е позовал
на новонастъпили обстоятелства, след издаване на заповедта за изпълнение, респ. след
нейното влизане в сила, поради което предявеният иск е допустим. Доколкото в
исковата молба са наведени единствено обстоятелства за погасяване на вземанията по
давност преди образуване на второто изпълнително дело при ЧСИ – С. Б., то следва да
се приеме, че срещу заповедта за изпълнение не са постъпили възражения и същата е
влязла в сила.
Вземането по изпълнителния лист е относно главница по договор за издаване на
кредитна карта и разноски в заповедното производство. По отношение на главницата,
както и по отношение на разноските (като самостоятелно вземане, което не попада в
приложното поле на чл.119 от ГПК) се прилага общата пет-годишна давност по чл.110
от ЗЗД. Приложимостта на общата пет-годишна давност досежно главницата се
определя от това, че при кредита се касае за едно единно плащане, разсрочено по
волята на страните, а не за периодични плащания по смисъла на чл.111, б.“в“ от ЗЗД.
Изпълнително дело № 6871/2013 г. по описа на ЧСИ – М. Б. е образувано на ***
г., при действието на Постановление № 3/18.11.1980 г. на Пленума на ВС, съгласно
което с образуването на изпълнителното производство на *** г., давността за
процесните вземания е прекъсната на основание чл.116, б.“в“ от ЗЗД. По силата на
даденото тълкуване с ППВС № 3/18.11.1980 г., давността е спряла да тече през време
на изпълнителното производство. От подаването на молбата за образуване на
изпълнителното производството, тъй като взискателя е бездействал и не е поискал
извършване на други изпълнителни действия е започнал да тече срокът по чл.433, ал.1,
т.8 от ГПК. Този срок е изтекъл на *** г., и като последица от бездействието на
взискателя са настъпили последиците по чл.433, ал.1, т.8 от ГПК, и образуваното при
ЧСИ – М. Б. изпълнително дело № 6871/2013 г. е прекратено, считано от *** г.
Преди прекратяването на изп.д. № 6871/2013 г. по описа на ЧСИ – „М. Б., на
26.06.2015 г. е постановено Тълкувателно решение № 2 от 26.06.2015 г. по тълк.д. №
2/2013 г. на ОСГТК на ВКС. Съгласно приетото в т.10 от посоченото Тълкувателно
решение, в изпълнителното производство давността се прекъсва с всяко действие по
принудително изпълнение, като от момента на същото започва да тече нова давност, но
давността не се спира. Приетото Тълкувателно решене се прилага занапред спрямо
неприключилите към момента на обявяването му изпълнителни производства, какъвто
е настоящият случай.
Съгласно ППВС № 3/18.11.1980 г., спряната давност е продължила да тече до
26.06.2015 г., когато е прието Тълкувателно решение № 2 от 26.06.2015 г. по тълк.д. №
2/2013 г. на ОСГТК на ВКС, и съгласно дадените в него разяснения, давността е
прекъсната. От този момент е започнала да тече нова давност, която е прекъсната с
молбата на взискателя от *** г., тъй като с нея е поискано налагането на запор по
банковите сметки на длъжника. Независимо, че тази молба е след настъпване на
перемпцията, то настоящия съдебен състав намира, че същата следва да се вземе
предвид от съда, тъй като когато по изпълнителното дело е направено искане за нов
способ, след като перемпцията е настъпила, съдебният изпълнител не може да откаже
5
да изпълни искания нов способ – той дължи подчинение на представения и намиращ се
все още у него изпълнителен лист. Единствената правна последица от настъпилата
вече перемпция е, че съдебният изпълнител следва да образува новото искане в ново –
отделно изпълнително дело, тъй като старото е прекратено по право. Новото искане на
свой ред прекъсва давността, независимо от това дали съдебният изпълнител го е
образувал в ново дело, или не е образувал ново дело, във всички случаи той е длъжен
да приложи искания изпълнителен способ. Необразуването на изпълнително дело с
нищо не вреди на кредитора нито ползва или вреди на длъжника. В чл.116, б.“в“ от
ЗЗД е изрично установено правилото, че давността се прекъсва с предприемането на
действия за принудително изпълнение. Същинското действие за принудително
изпълнение обаче може да предприеме само съдебният изпълнител и то прекъсва
давността, но давността е свързана с поведението на кредитора – тя не се влияе от
поведението на други лица. Затова, ако искането от кредитора е направено
своевременно, но изпълнителното действие не е предприето от надлежния орган преди
изтичането на давностния срок, по причина, която не зависи от волята на кредитора,
давността се счита прекъсната с искането, дори то да е било нередовно, ако,
нередовността е изправена надлежно по указание на органа на изпълнителното
производство. В този смисъл е решение № 37 от 24.02.2021 г. по гр.д. № 1747/2020 г.
на ВКС, IV г.о.
Предвид изложеното, макар образуваното при ЧСИ – М. Б. изпълнително дело
да е перемирано на основание чл.433, ал.1, т.8 от ГПК, то съгласно приетото по-горе и
т.10 от тълкувателно решение № 2 от 26.06.2015 г. по тълк.д. № 2/2013 г. на ОСГТК на
ВКС, давността е прекъсвана, както с подаването на молба от взискателя – „ОББ“ АД
от *** г., така и с молба на ответника от *** г., с които взискателя, респ. цесионера са
насочили изпълнението чрез конкретен изпълнителен способ, независимо, че ЧСИ не е
предприел действия по направените искания. От постановяване на посоченото по-горе
тълкувателното решение – 26.06.2015 г. е започнала да тече нова давност за
вземанията, която е била прекъсната на *** г., с искането на взискателя „ОББ“ АД за
налагане на запор върху банковите сметки на длъжника, както и на *** г., с
подаденото тогава искане от ответника отново за налагане на запор върху банкови
сметки на длъжника. Между постановяването на ТР № 2/2015 по тълк.д. № 2/2013 г. и
искането за налагане на запор върху банковите сметки на длъжника от *** г., както и
между това искане и искането на ответника от *** г. отново за налагане на запор върху
банковите сметки на длъжника, не е изтекъл давностният срок по чл.111, б.“в“ от ЗЗД,
нито този по чл.110 от ЗЗД.
Новото изпълнително дело е образувано на *** г. при ЧСИ – С. Б., по молба на
ответника от 12.11.2019 г., поради което по отношение на него намира приложение
т.10 от горе цитираното тълкувателно решение. Доколкото в молбата за образуването
му е поискано насрочване на опис на движимите вещи, собственост на длъжника на
адреса известен по делото, то започналата да тече на 02.06.2017 г. погасителна давност
е прекъсната, отново, преди да е изминал петгодишен период, респ. тригодишен
период.
От 12.11.2019 г. е започнала да тече нова давност за вземанията, която
многократно е прекъсвана с искането от *** г. за налагане на запор върху банковите
сметки на длъжника в Банка „ДСК“ ЕАД, с искането от *** г. за налагане на запор
върху банковите сметки на длъжника в Банка „ДСК“ ЕАД, който запор е наложен от
ЧСИ на *** г. Между искането за образуване на изпълнителното дело с посочен способ
6
на изпълнение, както и между това искане и последвалите го две искания за налагане
на запор върху банковите сметки на длъжника, респ. наложения запор, както и между
наложения запор и датата на предявяване на иска по чл.439 от ГПК – *** г. и датата на
приключване на съдебното дирене в производството пред районния съд – *** г., нито
давностния срок по чл.111, б.“в“ от ЗЗД, нито този по чл.110 от ЗЗД е изтекъл, поради
което и процесните вземания не са погасени по давност, а са дължими.
С оглед изложеното, въззивният съд намира, че предявените отрицателни
установителни искове с правно основание чл.439, вр. чл.124, ал.1 от ГПК се явяват
неоснователни, и като такива следва да се отхвърлят изцяло. Тъй като районния съд е
приел противното в обжалваното решение, то следва да бъде отменено изцяло и да
бъде постановено ново, с което предявеният от Т. И. Ч. отрицателен установителен иск
по чл.439, вр.чл.124, ал.1 от ГПК против „ЕОС Матрикс“ ЕООД за признаване за
установено в отношенията между страните, че ищцата не дължи на ответното
дружество процесните суми, се отхвърли.
По отношение на претенцията за присъждане на разноски по производството,
съдът за да се произнесе взе предвид следното:
С оглед резултата от обжалването и уважаването на въззивната жалба на
основание чл.273, във вр. с чл.78 от ГПК на жалбоподателя се дължат, както
направените в хода на въззивното производство разноски, така и направените в хода на
първоинстанционното производство, които са в общ размер на 225.00 лева, и са както
следва: за държавна такса за въззивно обжалване в размер на 25.00 лева, и сумата от
200 лева – юрисконсултско възнаграждение за двете инстанции, определено съобразно
чл.25, ал.1 от Наредбата за заплащането на правната помощ.
Предвид цената на иска въззивното решение не подлежи на касационно
обжалване, съгласно чл.280, ал.3, т.1 във вр. с 69, ал.1, т.1 от ГПК.
Воден от горното, Пернишкият окръжен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 260272 от 12.10.2020 г., постановено по гр.д. № 586 по
описа на Районен съд – Перник за 2020 г., и ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявения от Т. И. Ч., ЕГН **********, с адрес: *** срещу
„ЕОС Матрикс“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище/адрес на управление: ***
отрицателен установителен иск с правно основание чл.439, вр. чл.124, ал.1 от
ГПК, че Т. И. Ч. не дължи на „ЕОС Матрикс“ ЕООД в качеството му на цесионер на
„Обединена Българска банка“ АД, сумата от 547.16 лева – главница по договор за
издаване на кредитна карта от *** г., сумата от 139.72 лева – договорна лихва за
периода от 07.07.2008 г. до 20.08.2013 г., сумата от 398.54 лева – наказателна лихва за
периода от 07.07.2008 г. до 20.08.2013 г ., ведно със законната лихва върху
главницата 547.16 лева, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение – 20.08.2013 г. до окончателното изплащане, както и сумата от
25.00 лева – държавна такса и 120.00 лева – адвокатско възнаграждение, за които суми
по ч.гр.д.д № 5769/2013 г. по описа на РС- Перник са издадени изпълнителен лист от
*** г. и Заповед № *** г. за изпълнение на парично задължение по чл.417 от ГПК в
7
полза на „обединена Българска Банка" АД, и за които суми е образувано изп.д. №
1869/2019 г. по описа на ЧСИ – С. Б., рег. № *** на КЧСИ и район на действие
Окръжен съд Перник, поради изтекла погасителна давност за вземанията.
ОСЪЖДА Т. И. Ч., ЕГН **********, с адрес: *** ДА ЗАПЛАТИ на „ЕОС
Матрикс“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище/адрес на управление: *** сумата от
225.00 (двеста двадесет и пет) лева, представляваща направени разноски пред
първата и въззивна инстанция.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8