Р Е Ш Е Н И Е
№
Гр. Пирдоп, 26.04.2018 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
РАЙОНЕН СЪД - ПИРДОП, трети състав, в публично съдебно заседание, проведено на дванадесети април
две хиляди и осемнадесета година, в състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: ДОНКА ПАРАЛЕЕВА
при секретаря Нели Петрова, като разгледа докладваното от съдията Паралеева
гр. д. № 50 по описа на РС-Пирдоп за 2018 г., за да се произнесе, взе предвид
следното:
Делото е
образувано по искова молба от непълнолетното дете М.И.Р., ЕГН: ********** със
съгласието на неговия баща и законен представител И.Р.Н. и чрез пълномощника
адв.Н.З. от САК срещу С.Ю.Ю., ЕГН: **********, въз основа на която се иска изменение на месечната издръжка, която ответницата е осъдена да заплаща на
сина си от 80 лв. на 200 лв. с оглед изменение на обстоятелствата.
Ищецът в исковата молба твърди, че с решение
№33/15.03.2012 г. по гр.д. №969/2011 г. по описа на РС-Пирдоп С.Ю.Ю. е осъдена
да заплаща на детето си М.И.Р. чрез баща му И.Р.Н. месечна издръжка в размер на
80.00 лв. Сочи се, че от постановяване на решението са изминали повече от пет
години, като потребностите на детето от храна, дрехи, обувки, учебни помагала,
транспорт до АТПГ-гр.Златица, са се увеличили значително.
В срока по чл. 131, ал.1 ГПК, по делото не е постъпил писмен отговор и ответницата не
е взела становище по иска.
В съдебно
заседание ищецът М.И.Р. не се явява, а се представлява от своя баща И.Р.Н. и упълномощения
адв. Н.З. от САК, който поддържа исковата молба и моли искът за издръжка с правно
основание чл.150 СК да бъде уважен, така както е предявен. Адв. З. счита, че са
събрани безспорни и категорични доказателства, че нуждите на детето са
нараснали с оглед възрастта му и с оглед това, че учи в друг град, което налага
пътуване, средства за храна и лични нужди. Сочи, че детето се нуждае още и от
закупуване на дрехи, обувки и помагала, а от предходното дело са изминали осем
години, в които нуждите на детето са нараснали. В интерес на детето било да му
се присъди по-висока издръжка. Бащата на ищеца И.Н. поддържа заявеното от адв.З..
Ответницата С.Ю.Ю.
се явява лично в съдебно заседание, като оспорва предявения иск и заявява, че
не работи, болна е и няма от къде да вземе средства да заплаща издръжка.
Съдът, след преценка на събраните по
делото доказателства, приема за установено следното от фактическа страна:
От приобщеното по делото удостоверение за раждане, издадено на 01.12.2009 г. от длъжностно лице при община
Карлово, е видно, че М.И.Р. е роден на *** г., като според същия документ негови
родители са С.Ю.Ю. и И.Р.Н.- страните по
делото.
Според представеното съдебно решение № 33/15.03.2012
г. по гр.д. № 969/2011 г.
по описа на Районен съд - Пирдоп ответницата С.Ю.Ю.
е осъдена да заплаща издръжка на сина си М.И.Р. в размер на 80 лв. месечно,
считано от 22.11.2011 г., доколкото със същото решение упражняването на
родителските права по отношение на детето е предоставено на бащата И.Р.Н..
Според
представеното удостоверение № 355/09.10.2017
г., издадено от класния ръководител на М.Р. в
Аграрнотехническата професионална гимназия – гр.Златица, М.И.Р. е
бил записан като ученик в 8-ми
клас на учебната 2017-2018 г. в това учебно заведение.
Приложен е по
делото социален доклад от ДСП-Пирдоп с изх. №ПР/Д-СО-ПП/14-005/03.04.2018 г., изготвен на базата на проведена среща-разговор
с бащата на непълнолетното дете, изискана информация за майката от ДСП-Карлово
и анкета в жилището, в което се отглежда детето. По сведение на бащата, двамата
с ответницата не живеят в едно домакинство от месец октомври 2011 г., когато
майката е напуснала семейното жилище и е заминала да живее в с.Розино, община
Карлово, като след напускане на жилището майката не е търсила детето и не се е
интересувала от неговото развитие. Според доклада, присъдената издръжка бащата
получава чрез община Челопеч. Осъществен е контакт от социалните служители с
непълнолетното дете, което твърди, че след раздялата с бащата, майката не го е
търсила. Констатирано е, че детето е облечено с дрехи подходящи за възрастта и
сезона; жизнените потребности от храна, подслон, здравеопазване и образование
на детето са задоволени; детето е здраво и няма установени хронични
заболявания. Осигурена била безопасна и сигурна среда за детето. От анкетата в
жилището в с.Челопеч е установено, че същото се намира извън регулационния план
на населеното място, представлява къща, състояща се от две стаи и коридор, като
едната от двете стаи е обособена за
детска стая и се ползва от М. и по-малкия му брат Радко и съдържа всички
необходими удобства и място за подготовка на учебния материал. Към къщата има
допълнителна постройка, която се ползва от родителите на И.Н., които помагат на
И.Н. за отглеждане на детето, а в кухнята са създадени условия за приготвяне на
храна. Относно трудовата заетост на бащата докладът сочи, че И.Н. е безработен,
с регистрация в „Бюро по труда“- Пирдоп като търсещ работа, а се подпомага от
Дирекция „Социално подпомагане“ – Пирдоп с месечни помощи в размер на 90 лв. за
М. и по-малкия му брат. Изследван е въпросът за отношенията на детето с роднини
и приятели, като е установено, че детето контактува с роднините си по бащина
линия, живеещи в с. Челопеч, а има изграден и приятелски кръг. Детето е
привързано към баща си и по-малкия си брат- Радко и контактува с баба си и дядо
си, с които живеят в едно жилище. Относно учебния процес на детето е изискана
информация от учебното заведение- АТПГ гр. Златица, от където са съобщили, че
детето посещава редовно училище и няма допуснати безпричинни неизвинени
отсъствия, като обаче преподавателите не познават бащата, който не е проявявал
интерес към образователното му развитие, а класният ръководител поддържа
контакт с бабата на ученика. Учителите нямат забележки по отношение на
дисциплината, но детето среща трудности при овладяване на учебния материал. В
заключение социалният доклад сочи, че бащата е пряко ангажиран с грижите,
възпитанието и отглеждането на непълнолетното дете М.И.Р.; бащата полага необходимите
грижи, а към настоящия момент размерът на присъдената издръжка е под определения
в СК минимум и е необходимо да се актуализира.
От
показанията на свидетелката Дочка Иванова Найденова- баба на ищеца М.Р. по
бащина линия, се потвърждава, че детето живее в с.Челопеч с баща си, който се
грижи за него, съвместно със свидетелката. Свидетелката е категорична, че от
7-8 години майката изобщо не е търсила детето и не му е давала никаква
издръжка, а парите се заплащат от общината. Сочи, че издръжката за двете деца е
общо 150 лв., но парите не стигат, тъй като детето е вече голямо и му се дават
всяка сутрин по 5 лв. за храна, а отделно му се купуват дрехи. Бабата заявява,
че внукът и постоянно боледува, тъй като има проблем със сливиците и в тази
връзка се купуват спрейове и хапчета. Сочи още, че поне два пъти в годината
децата биват водени на екскурзии, за които също се дават пари. Според
свидетелката детето обича да яде мляко, храни се с пълноценна и разнообразна
храна и спортува. Разходите на семейството свидетелката калкулира на над 800
лв.
При така установената
фактическа обстановка съдът стигна до следните правни изводи:
Предявен е иск с правна
квалификация чл.150 вр. чл.143, ал.1 СК за увеличаване размера на присъдената
на ищеца издръжка.
Разгледан по същество искът е
ЧАСТИЧНО ОСНОВАТЕЛЕН.
Спорен в настоящото
производство е въпросът налице ли са
предпоставките на чл.150 СК за
изменение на определената с решение № 33/15.03.2012
г. по гр.д. № 969/2011 г.
на Районен съд-Пирдоп издръжка за детето М.Р. в размер на по 80 лв. месечно,
следва ли същата да бъде увеличена и в какъв размер. За да се уважи предявеният
иск по чл.150 СК, следва да се докаже
съществено изменение на условията, при които е присъдена първоначалната
издръжка. В т.19 на ППВС № 5/16.11.1970г. е направено тълкуване на
понятието „изменение на обстоятелствата” като е посочено, че такова ще има,
когато е налице трайно съществено изменение в нуждите на издържания или трайна
и съществена промяна във възможностите на задълженото лице. Предпоставките са
дадени при условията на алтернативност, поради което е достатъчно наличието
само на една от тях, за да се приеме, че искът е доказан по своето основание.
Съдебната практика приема също така, че под „траен характер” следва да се
определи онова ново фактическо състояние, което изключва възможността да се
възвърне състоянието преди изменението на обстоятелствата.
С Постановление № 5/16.11.1970г. на Пленума на ВС и Постановление №
5/31.11.1981 г. на Пленума на ВС, които представляват задължителна съдебна
практика е прието, че възможностите на лицата, които дължат издръжка се
определят от техните доходи, имотно състояние и квалификация, а нуждите на
лицата, които имат право на издръжка се определят съобразно с обикновените
условия за живот на тях, като се вземе предвид възрастта, образованието и други
обстоятелства, които имат значение за случая. Двамата родители дължат издръжка
на своите ненавършили пълнолетие деца съобразно възможностите на всеки от тях
по отделно,
като те дължат издръжка,
независимо от това дали са работоспособни и могат да се издържат от имуществото
си.
Цитираните принципи са
установени и с
разпоредбите на чл.142 СК, чл.143, ал.1
и ал.2 СК и
съдебната практика.
В
чл.142, ал.2 СК е определен минимален размер на издръжката за едно дете. Този
минимален размер се дължи от родителя, независимо дали същият има възможност
да го осигури, тъй като задължението за издръжка на непълнолетен има абсолютен
характер. Това е началната стойност, от която съдът следва да изходи при
определяне размера на дължима издръжка. Следователно до този размер родителят
има дълг към своето дете и не следва да се отчита дали нуждите на детето са
нараснали значително и дали доходите на родителя са се увеличили, т.е. за
присъждане на увеличение до размер на издръжката по чл.142, ал.2 СК е
достатъчно самото завеждане на иск по чл.150 СК. Щом законодателят периодично
изменя размера на минималната работна заплата за страната, спрямо който се
определя и минималната издръжка, това е достатъчно да се приеме, че се
наблюдава изменение и в социално-икономическата обстановка в държавата, което
се отразява и на нуждите на непълнолетното дете. Към настоящия момент, а именно след
01.01.2018
г. минималната работна заплата в Република България е 510 лв., а
¼ от нея се равнява на 127.50 лв. От казаното следва, че увеличението на минималния
размер на дължимата издръжка, следва да бъде съобразено, тъй като то е от значение
за интереса на детето,
за който съдът следи служебно. На детето М.Р. следва да бъде
осигурена издръжка поне от 127.50 лв. месечно. До този размер искът е основателен без нужда от
обсъждане на каквито и да е доказателства.
За
претендираната издръжка над 127.50 лв. в тежест на ищеца е да докаже нарасналата си нужда, каквато
се твърди, че се
наблюдава. Ангажираните
свидетелски показания, както повелява чл.172 ГПК, следва да се преценяват с
оглед всички други данни по делото, доколкото свидетелката е в близка роднинска
връзка с ищеца, а именно- негова баба, с която живее. Отчитайки възможната
заинтересованост на свидетеля от изхода на делото, съдът намира, че нейните
показания са логични, житейски издържани и кореспондират с останалите
доказателства по делото, най-вече с приетия социален доклад. Сумите, които
свидетелката посочва конкретно са за стойността на джобните пари на ищеца /5
лева дневно/ и общия битов разход за цялото семейство, включващ и храна /над
800 лв./. Съдът намира, че за голяма част от посочените в исковата молба разходи-
за учебници, за лекарства, за екскурзии, ищцовата страна е могла да ангажира
писмени доказателства, които да докажат не само съществуването на тези разходи,
но и размера им, доколкото в свидетелските показания липсва конкретика.
Практиката е категорична, че не може да се презюмира
съществуването на факти, без да е изрично доказано съществуването им, тъй като
това би било процесуално нарушение /Решение №469/26.10.2011 г. на ВКС по гр.д. №2/2011
г., IV-то ГО/. Предходното
решение на РС-Пирдоп е постановено на 15.03.2012 г., от която дата са изминали
повече от 6 години, които неминуемо са свързани с физическо съзряване на
детето, което се е превърнало от дете в „млад мъж“ със специфичните за
подрастващия нужди от пълноценна храна, подходящо облекло за възрастни и други необходимости
от бита. При преценка основателността на иск за изменение на издръжката, се
взема предвид възрастта на детето. В
настоящия случай, с промяната във възрастта за 6 години ищецът е преминал от
„детство“ към „юношество“, т.е. настъпили са
промени в обстоятелствата, при които размерът на издръжката е бил формиран. През този 6- годишен
период се
е променила финансовата обстановка в страната и покупателната възможност на
парите е намаляла. Съдът намира още, че към
момента на предходното решение за издръжката, учебниците на детето М.Р. са били
безплатни, тъй като той е бил във 2-ри клас, а според чл.2, ал.1, т.2 от Постановление
№ 104 от 10 май 2003 г. за приемане на наредба за учебниците и учебните
помагала /отм./, за всеки ученик от 1-ви до 4-ти клас се
осигуряват за безвъзмездно ползване по един комплект учебници и учебни
помагала. За класове след 7-ми учебниците са безплатни само за учениците със
сензорни увреждания. Същото е положението и към настоящия момент според
действащата уредба. Според чл.1 от Постановление № 79 на МС
от 13.04.2016 г. за осигуряване на безвъзмездно ползване на познавателни книжки,
учебници и учебни комплекти, безвъзмездно се осигурява за всеки ученик до 7-ми
клас по един комплект учебници. Следователно, след седми клас на учениците и
техните семейства се налага закупуването на всички видове учебници и учебни
помагала, тъй като държавата не ги обезпечава с тях. В този смисъл,
преминаването на детето М.Р. в по-горен клас, само по себе си е довело до
изменение на обстоятелствата, свързани с неговите нужди и съответните разходи
за тях. Доказа се освен това, че учебното заведение, в което М. учи се намира в
друго населено място, различно от с.Челопеч, където той живее и следователно до
гр.Златица, макар да не е отдалечен като разстояние, детето трябва да се
придвижва с транспорт, както и да има налични парични средства, каквито се
установи от свидетелските показания, че му се предоставят в размер на 5 лв.
дневно.
Гореописаните
изменения в живота и нуждите
на момчето- ищец по делото имат траен и продължителен
характер и може да се направи обоснован извод, че няма да се възвърне
състоянието преди настъпването на изменилите се обстоятелства /в този смисъл Р.
№ 2469/1971г. на II г.о. на ВС/. Самото му израстване само по себе си е в логична взаимовръзка
с увеличаването
на нуждите и потребностите му, като
обаче влияние върху тези нужди и потребности имат и останалите, обсъдени
по-горе обстоятелства. Нуждите на М.Р. съдът оценява месечно на около 250 лв.
/без извънредните разходи/, отчитайки, че за детето не се доказа наличието на
никакви специфични нужди. Тази сума е недостатъчна за охолен живот и изключва
задоволяване на нужди над обикновените, но именно „обикновените нужди“ са тези,
които издръжката цели да гарантира. В настоящия случай следва да се отчита грижата
на родителя, при който детето живее, а именно – бащата И.Р.Н., като 140 лв. да се
осигуряват от майката под формата на издръжка, а останалите 110 лв. да се
осигуряват от бащата.
В конкретния случай не са събрани доказателства доходите
на майката да са се увеличили в сравнение с 2012 г., а такова обстоятелство не
се и твърди, следователно не е налице втората алтернативна предпоставка за
уважаване на предявения иск. Независимо от това и доколкото се установи, че е
налице първата и достатъчна предпоставка- увеличени нужди на детето и доколкото
е без значение заявеното от майката обстоятелство, че е безработна и няма
средства да заплаща издръжка, искът следва да бъде уважен до размера от 140 лв.
и отхвърлен в останалата част- до претендираните 200 лв. При определяне на
размера на увеличението съдът е отчел и факта, че ответницата има още едно
дете, което се отглежда от другия родител и на което също дължи издръжка.
С оглед изхода на спора, ответницата С.Ю. следва да бъде
осъдена да заплати държавна такса по сметка на РС-Пирдоп върху увеличения
размер на издръжката(4% върху увеличените платежи за 3 години), а именно: 86.40
лв. Ищецът по иск за издръжка е освободен от заплащане на държавна такса
(чл.83, ал.1, т.2 ГПК), поради което за размера, за който искът е отхвърлен,
държавна такса не се дължи.
С оглед изхода на спора и частичното уважаване на иска
ответницата дължи и част /съразмерно с уважената част на иска – чл.78, ал.1 ГПК/ от сторените разноски за адвокатски хонорар на ищеца, каквото искане за
заплащането им е отправено с исковата молба, макар да не е заявено в съдебно
заседание. Сумата от 150 лв. е припадащата се част от сумата, заплатена от ищца
за адвокатски хонорар, която ищцата следва да заплати.
Следва да бъде допуснато предварително
изпълнение на решението, на основание чл. 242, ал. 1 ГПК в частта за
присъдената издръжка.
Воден от горното,
Съдът
Р Е Ш И :
ИЗМЕНЯ, на осн. чл.150 СК вр.
чл.143, ал.1 СК, размера на издръжката, която С.Ю.Ю. е осъдена по силата на решение № 33/15.03.2012 г. по гр.д. № 969/2011 г. на РС-Пирдоп да заплаща на непълнолетното си дете М.И.Р., ЕГН: ********** като Я УВЕЛИЧАВА от 80 лв. месечно на 140 лв. /сто и четиридесет лева/ месечно и ОСЪЖДА С.Ю.Ю., ЕГН: **********, с адрес ***, ДА ЗАПЛАЩА издръжка в
увеличения й размер - по 140 лв. /СТО И ЧЕТИРИДЕСЕТ ЛЕВА/ МЕСЕЧНО на детето М.И.Р., ЕГН: **********, чрез неговия баща И.Р.Н., ЕГН: **********, считано от предявяване на иска на 18.01.2018 г. до настъпване на
основания за изменяване или прекратяване на издръжката, ведно със законната
лихва върху всяка просрочена вноска, КАТО ОТХВЪРЛЯ иска в останалата му част за горницата от 60.00 лв. до
пълния размер на претенцията от 200.00 лв.
ОСЪЖДА С.Ю.Ю., ЕГН: **********, с адрес ***,
да
заплати в полза на бюджета на съдебната
власт и по сметка на Районен съд-Пирдоп
държавна такса върху увеличения размер на издръжката,
а именно 86.40
лв. /осемдесет и шест лева и четиридесет стотинки/.
ОСЪЖДА, на осн. чл.78, ал.1 ГПК, С.Ю.Ю., ЕГН: **********, с адрес *** да заплати на М.И.Р., ЕГН: ********** чрез неговия баща И.Р.Н., ЕГН: ********** сумата от 150.00
лв. /сто и петдесет лева/, представляваща заплатени от ищеца разноски за
адвокатски хонорар, съразмерно на уважената част от иска.
ДОПУСКА, на основание чл. 242, ал. 1 ГПК,
предварително изпълнение на решението в частта за увеличения размер на издръжката.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано с въззивна жалба в двуседмичен срок,
считано от 26.04.2018 г. пред Софийски окръжен съд.
Препис от решението да се изпрати на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: