№ 397
гр. Б. 22.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – Б. ТРЕТИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и шести юни през две хиляди двадесет и пета
година в следния състав:
Председател:Емилия Дончева
Членове:Вера Коева
Милена Каменова
при участието на секретаря Катерина П.
като разгледа докладваното от Вера Коева Въззивно гражданско дело №
20251200500462 по описа за 2025 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК.
Образувано по въззивна жалба с вх.№6775/25.10.2024 г., подадена от „Т.Б.“
ЕАД, ЕИК ************, със седалище и адрес на управление: гр. С., район
„И.“, бул. „П.Ц.Л.“ № 152, чрез юрк. К.В.М., против Решение
№230/20.09.2024г. по гр.д.№1109/2022 г. по описа на РС - Г.Д. в
отхвърлителната част.
С въззивната жалба решението се обжалва в частите, в които предявените
искове са отхвърлени като неоснователни и се иска уважаването им изцяло. В
обжалваните отхвърлителни части решението се определя като неправилно и
необосновано, постановено при допуснати съществени нарушения на
материалния и процесуалния закон. Твърди се неправилна преценка на
събраните доказателства поотделно и в съвкупност и изведени неправилни
правни изводи относно доказателствената сила на актовете за извършена
ревизия на два от обектите на Т. в гр.Б. и гр.Б. Изтъкват се подробни доводи в
насока тълкуване на сключените между страните договори за франчайз и
1
смисъла на постигнатите уговорки и по- специално на т.8.1.4 от договорите.
Сочат се подробни аргументи в насока неправилни изводи на съда относно
връчването на нотариалната покана по реда на чл.50, ал.4 ГПК вр. с чл.47, ал.1
ГПК. При аргументи в горната насока се иска отмяна на решението, в частите,
в които исковете са отхвърлени и уважаването им изцяло на заявеното
основание и размери. Претендират се разноски.
Преписи от въззивната жалба са връчени на ответниците А. М. К. и „Н.
2018“ ЕООД, като в срока по чл. 263, ал.1 ГПК е постъпил писмен отговор
само от А. М. К., чрез процесуалните й представители, упълномощени по реда
на чл.33 ГПК в хода на процеса в с.з. от 18.10.2023г., с който въззивната жалба
се оспорва като неоснователна. Поддържа се оспорването, че ищецът не е
уведомил надлежно франчайзодателя за започване на ревизия, като се
позовават на тезата за неравноправност на клаузата на чл.8.1.4 от договорите
за франчайз. Като правилен и законосъобразен се определя извода на съда за
неспазване на условията на чл.50, ал.4 ГПК вр. с чл.47, ал.1 от ГПК относно
връчване на нотариалната покана. Иска се потвърждаване на решението в
обжалваните части.
Липсват доказателствени искания от страните.
Въззивникът, редовно призован, не се явява представител по закон или по
пълномощие. С писмено становище се поддържа въззивната жалба и
изложените доводи в нея. Не се правят искания за събиране и проверка на
нови доказателства.
Ответните страни, редовно и своевременно призовани, не се явяват. Не
изразяват допълнителни становища по жалбата. Не се сочат доказателства.
При въззивната проверка не са събрани нови доказателства.
За да се произнесе по същество на предявената въззивна жалба, съдът взе
предвид следното от фактическа и правна страна:
Производството пред РС Г.Д. е образувано по искова молба от “Т.Б.” ЕАД,
ЕИК: ************, с която срещу “Н. 2018” ЕООД, ЕИК: ************, със
седалище и адрес на управление в град Г.Д., ул. “П.” № 4, представлявано от
А. К., както и срещу последната в лично качество, са предявени осъдителни
искове – за осъждане на ответниците да заплатят на ищеца при условията на
солидарност сума в общ размер на 16 458,91 лева и 36,58 лева мораторна
2
лихва върху главницата за периода от 09.12.2022г. до подаване на исковата
молба.
Ищецът е обосновал исковата си претенция с твърдението, че между двете
юридически лица, страни по делото, били сключени три договора за франчайз,
по силата на които в полза на “Н. 2018” ЕООД били възложени за управление
три търговски обекта, находящи се в град Г.Д., гр. Б. и град Б. като при
извършена проверка от ищеца в тях били констатирани липси на материални
запаси, както следва: - за обекта в град Г.Д. липси на стойност от 8 838.88 лева
с ДДС (фактура под № 765 от 24.10.22 г.), за обекта в град Б. липси на
стойност 4 468.18 лева с ДДС (фактура под № 766 от 24.10.22 г.), за обекта в
град Б.липси на стойност 3 151.85 лева с ДДС (фактура под № 767 от 24.10.22
г.). Проверките в трите магазина били осъществени в периода 14.10.2022 г. -
24.10.2022 г., като за резултата от същите били издадени нарочни актове за
извършена инвентаризация на материални запаси.
В срока по чл.131 ГПК искът е опорен само от ответника – физическо лице
А. К., представлявана пред първата инстанция чрез особени представители по
реда на чл. 47, ал. 6 ГПК. Възразява се по редовността на исковата молба и по
основателността на исковете. Оспорва се солидарната отговорност на
ответника физическо лице и пасивната легитимация на тази страна. Твърди се
липса на яснота ответните страни да са били уведомени за предстоящата
инвентаризация и за трите обекта. Прави се оспорване на подписите на
физическото лице върху акта за инвентаризация на един от обектите, като
впоследствие това искане е оттеглено. Изтъква се, че клаузата в договорите за
франчайз, според които резултатите от инвентаризацията, оформени в
протокол и подписани от страните са окончателни и обвързващи страните, е
неравноправна и незаконосъобразна. Оспорват се актовете за инвентаризации
и трите уведомления за прекратяване на договорите за франчайз, като се
твърди, че е невъзможно и трите да се връчат едновременно ри условията на
отказ.
С решение № 230/20.09.2024г. предявеният иск е квалифициран по чл. 79,
ал. 1 ЗЗД вр. чл. 121, ал. 1 ЗЗД и на това основание “Н. 2018” ЕООД, ЕИК:
************, и А. М. К. са осъдени да заплатят солидарно на ищеца “Т.Б.”
ЕАД, ЕИК: ************, сума в размер на 8 838,88 лева (осем хиляди
осемстотин тридесет и осем лева и осемдесет и осем стотинки) с ДДС,
3
представляваща стойността на установени липси за обект “Т. - Г.Д.”, съгласно
акт за извършена инвентаризация на материални запаси в този обект за
периода 14.10.2022г. - 19.10.2022г. и договор за франчайз, сключен между
“Т.Б.” ЕАД и “Н. 2018” ЕООД на 01.11.2018г.
С допълнително решение № 279/12.11.2024г., на основаниечл250, ал.1 ГПК,
е допълнен диспозитива на решение № 230/20.09.2024г., като “Н. 2018” ЕООД,
ЕИК: ************, и А. М. К. са осъдени да заплатят солидарно на ищеца
присъдената главица, ведно със законната лихва върху тази сума от датата на
предявяване на исковата молба в съда до окончателното изпращане на
вземането.
Със същото решение са отхвърлени исковете с правно основание чл. 86, ал.
1 ЗЗД вр. чл. 121, ал. 1 ЗЗД, за осъждане на “Н. 2018” ЕООД, ЕИК:
************ и А. М. К. да заплатят солидарно на ищеца сума в размер на
19,64 лева лихва за забава върху уважената сума от 8 838,88 лева, дължима за
периода от 09.12.2022г. - 16.12.2022г., както и осъдителните искове за
осъждане на ответниците солидарно да заплатят на ищеца следните суми и на
следните основания: 4 468,18 лева с ДДС - представляващи констатирани
липси в обект “Т. - Б.”, съгласно акт за извършена инвентаризация на
материални запаси в този обект за периода 14.10.2022г. - 20.10.2022г. и
договор за франчайз, сключен между “Т.Б.” ЕАД и “Н. 2018” ЕООД на
01.03.2020г., както и мораторна лихва за забава в размер на 9,93 лева, дължима
върху така претендираното главно задължение за периода 09.12.2022г. -
16.12.2022г., както и за сумата от 3 151,85 лева с ДДС - представляващи
констатирани липси в обект “Т. - Б., съгласно акт за извършена
инвентаризация на материални запаси в този обект за периода 14.10.2022г. -
24.10.2022г. и договор за франчайз, сключен между “Т.Б.” ЕАД и “Н. 2018”
ЕООД на 01.02.2022г., както и мораторна лихва за забава в размер на 7,00
лева, дължима върху така претендираното главно задължение за периода
09.12.2022г. - 16.12.2022г.
Решението се обжалва само в отхвърлителните части, а в останалата е
влязло в законна сила.
Пред първата инстанция са събрани писмени и гласни доказателства, от
анализа на които въззивната инстанция прави собствени фактически изводи,
както следва:
4
Между “Т.Б.” ЕАД, ЕИК: ************, в качеството му на франчайзодател,
и “Н. 2018” ЕООД, ЕИК: ************, като франчайзополучател, са
сключени три договора за франчайз, по силата на които франчайзополучателят
се задължил срещу възнаграждение да организира и управлява продажбите на
стоки от името и за сметка на франчайзодателя - "Т.Б." ЕАД в търговските
магазини “Т.”, находящи се в град Б. бул. “Я.С.”, град Б., ул. “В.К.” № 10 - 16 и
град Г.Д., бул. “П.Л.” № 1.
Договорът за франчайз за обекта в гр. Б.е сключен на 01.02.2022г. с четири
броя приложения към него и един анекс, на 01.11.2018г. по отношение на
търговския обект в град Г.Д., ведно с четири приложения и два броя анекса и
на 01.03.2020г., относно намиращия се в град Б. магазин на “Т.Б.”, ведно с
четири броя приложения и един анекс към този договор.
В периода от 14.10.2022г. до 19.10.2022г. била извършена цялостна
инвентаризация на материалните запаси на магазин “Т. Г.Д.”, в която нарочна
комисия, назначена по реда на чл. 8.1.4 от договора за франчайз със заповед №
22-102/29.09.2022г. на изпълнителния директор на “Т.Б.” ЕАД, констатирала
разлики, получени между счетоводната наличност и реално установената
стока с парична равностойност от 7 365.73 лева, като актът за проверка е
подписан от управителя на “Н. 2018” ЕООД А. К., както и от проверяващата
комисия в състав В.Д. - одитор и Д.П.
Същата процедура е проведена и в магазините “Т. Б.” (за периода
14.10.2022г. - 20.10.2022г. - заповед № 22103 от 29.9.2022г. на ИД на “Т.Б.”
ЕАД) и “Т. Б. (за периода от 14.10.2022г. - 24.10.2022г., с оглед заповед №
22104 от 29.09.2022г. на ИД на “Т.Б.” ЕАД), като в първия магазин били
констатирани липси на обща стойност от 22 596,75 лева , излишъци на
стойност 18 873,27 лева, респективно разлика между липса и излишък
3 723,48 лева, а във втория такъв 7 148,24 лева липси, 4 521,70 лева излишъци
и разлика между тях на стойност 2 626,54 лева. Протоколите, отразяващи
резултатите от извършената инвентаризация в магазините, намиращи се в град
Б.и град Б., са подписани от персоналния състав на комисиите, извършили
проверките (тази в град Б. в едноличен състав, а в град Б.в тричленен), но не и
от представител на франчайзополучателя.
След извършените инвентаризации за паричните равностойности на
стоковите липси в магазините са издадени следните фактури: № **********
5
от 24.10.2022г. за обекта в град Г.Д. на стойност 7 365,73 лева, 8 838,88 лева с
вкл. ДДС; фактура № ********** от 24.10.2022г. за магазина в град Б. на
стойност 3 723,48 лева, а с вкл. ДДС - 4 468,18 лева; фактура № ********** от
24.10.2022г. за търговския обект в град Б.на стойност 3 151,85 лв. с ДДС
(2 626,54 лв. без ДДС). Договорите за франчайз, сключени между процесните
страни, били прекратени на основание чл. 10.1.4, т. 1, т. 5, т. 8 и т. 9 с три броя
нарочни уведомления, които А. К. отказала да получи. Отказът е оформен с
подпис на трима свидетели на 24.10.2024г. В същите тези уведомления освен
изявление на франчайзодателят, че прекратява трите договор с
франчайзополучателят, поради неизпълнени уговорки по сключените
договори и неизпълнение на насрещните задължения по него от ответното
дружество, е направено изрично изявление, че и в трите обекта на ищеца в
гр.Г.Д., гр.Б. и гр.Б. се извършват инвентаризации.
И в трите договора за франчайз /касаещ и трите търговски обекти в
градовете Г.Д., Б. и Б. договора страните се съгласили за следното: съгласно
чл. 2.1.3 франчайзодателят предоставя на франчайзополучателя собствено
търговско и техническо оборудване, като получателят се задължава да полага
грижа на добрия търговец за стопанисване на повереното му оборудване и
стоки, като приемането, заприхождането и съхранението на стоките се
осъществявало според инструкциите на франчайзодателя. В чл. 8.1 страните
приели, че Т.Б. може да извършва годишни и извънредни инвентаризации,
като резултатите от същите следвало се отразяват в писмен доклад, подписан и
от двете страни по договора (чл. 8.1.2), като в случай, че
франчайзополучателят не осигури свой представител за извършване на
съвместна инвентаризация, то франчайзодателят придобивал право сам да
извърши инвентаризацията, като резултатите от проверката били окончателни
(чл. 8.1.4). Според чл. 8.2.2 и чл. 8.2.3 франчайзополучателят е отговорен за
пълния размер на установените липси и същият се задължава да обезщети Т.
със сумите от установените липси, като дефиницията за липса страните
уговорили в чл. 8.2.1. В чл. 9.1.4 от договорите относно обектите в град Б.и
град Б. А. К. се съгласила, че отговаря лично, солидарно и безусловно за
задълженията на дружеството франчайзополучател, произтичащи от
договорите за франчайз. С анекс № 5 към договор за франчайз “Т. Г.Д.” и по
отношение на тази облигационна връзка страните се споразумели, че
управителят на “Н. 2018” ЕООД отговаря солидарно със самото юридическо
6
лице по отношение задълженията на първото такова, произтичащи от
договорната му обвързаност с “Т.Б.” ЕООД. Договорът, касаещ търговския
обект в град Б. носи подписите на представителя на франчайзодателя, като А.
К. се разписала веднъж в качеството й на управител на “Н. 2018” ЕООД, втори
път като солидарен длъжник. Управителят на последното дружество
присъствал и респ. подписал акта за инвентаризация, извършен в обекта в град
Г.Д., като оспорването на авторството на този подпис е оттеглено в последното
открито съдебно заседание по делото. По отношение на другите две заповеди
за инвентаризация в обектите в гр.Б. и гр.Б. както и в констативните протокола
за осъществени проверки в тях, липсват подписи от законния представител на
ответника или от физическото лице А. К..
Свидетелят В.Д. сочи в показанията си, че извършва инвентаризации
/ревизии/ при ищеца, като всяка ревизия завършва с акт. Сочи, че през
м.октомври е направил ревизия в магазин „Т.“ в гр.Г.Д. и потвърждава, че
установили ли си в размер на около 7 000 лв. към този момент магазинът се е
обслужвал от франчайз партньора „Н. 2018“ ЕООД. Управителят А. К. е
присъствала и подписала акта без възражения и е запозната с него. Свидетелят
твърди, че за всяка стока се издава документ и има строга отчетност, като
може да се проследи всяка стока не само физически, но и с документи. По
същото време едновременно с това били извършвани проверки в магазините
на Т. в Б. и Б. Свидетелят сочи, че по данни на самата А. К. част от липсващата
стока е била излагана за продажба в платформата „Е.“ с фирмата „Н. 2018“
ЕООД и е поела ангажимент да я заплати с фактура. Твърди, че стоката е
излизала без документ. След приключване на инвентаризацията акта е бил
подписан от А.. Според свидетеля страните по договора за франчайз не са се
разбрали по приключване на отношенията, което наложило отново да се
върнат и да извършат нови ревизии в магазините в Г.Д., Б. и Б. като този път
установили още по-големи липси на стоки в обектите. Свидетелят твърди, че
представители на фирмата не е имало, тъй като служителите получили
телефонно обаждане от неизвестно лице , хвърлили ключовете и персоналът
директно се изнесъл. По-нататък в показанията си свидетелят описва начина,
по което е била изписвана и маркирана една стока, а реално е била предмет на
продажба друга и така се стигало до излишък, но и до липса.
Ищецът и настоящ въззивник е изпратил за връчване до ответното
дружество „Н. 2018“ ЕООД уведомление, с което са изпратени за връчване
7
общо четири броя фактури, в три от които са начислени сумите, които ищецът
твърди, че представляват стойността на отчетените в трите проверявани
обекти в гр.Г.Д., Б. и Б.липси, както и една фактура, в която е начислен
дължим наем за търговски обект Т. Г.Д. и търговски обект Т. Б. В същото
уведомление ищецът е поканил ответното дружество да заплати сумите в
посочен срок – 3 дни от получаване на поканата за заплащане на сумите,
описани в нея.
Уведомлението е връчено от нотариус В.Б. на 09.12.2022г., като видно от
констативен протокол от същата дата, съставен от нотариуса е отразено, че
адресът, посочен в нотариалната покана е посетен неколкократно, но
представител на дружеството или лице, на което да се предаде не е било
намерено, поради това е залепено уведомление по чл.47, ал.1 и 2 от ГПК.
Нотариусът е удостоверил, че адресата е търсен на адреса, съвпадат с този,
вписан като седалище на дружеството в ТР. След изтичане на двуседмичният
срок на залепване нотариусът е счел редовно връчване на уведомлението по
този ред и на 09.12.2022г. е удостоверил това с констативен протокол.
Така установеното от фактическа страна, сочи на следните правни изводи:
Въззивната жалба е постъпила в законоустановения срок по чл. 259, ал. 1
ГПК, от легитимирана страна, с обоснован правен интерес и срещу подлежащ
на инстанционен контрол съдебен акт, поради което е процесуално допустима.
Съгласно чл. 269 ГПК съдът проверява служебно валидността на
решението, а по допустимостта – само в обжалваната част, а по останалите
въпроси е ограничен от посоченото в жалбата, с изключение на случаите,
когато следва да приложи императивна материалноправна норма, както и
когато следи служебно за интереса на някоя от страните.
При служебна проверка въззивният съд установи, че първоинстанционното
решение е валидно и допустимо.
Ето защо, следва да бъдат обсъдени доводите на жалбоподателя, изложени
във въззивната жалба относно правилността му в оспорваната отхвърлителна
част на поддържаните в жалбата основания. В частта, с която един от
осъдителните искове, касаещ присъждане на суми /главница и законна лихва/,
представляващи стойността на констатирани липси в търговски обект Т. Г.Д.,
решението не е обжалвано и влязло в законна сила.
8
По същество:
Правилно и в съответствие с твърденията на ищеца и поддържаното въз
основа на него искане за защита първоинстанционният съд е преквалифицирал
спора като такъв по общия състав за изпълнение на поето с договор
задължение.
Видно от приетите като доказателства три броя договора за франчайз се
установява, че жалбоподателят в качеството на франчайзингодател е
предоставил срещу заплащане правото на въззиваемото дружество „Н. – 2018“
ЕООД правото да организира и управлява продажбата на стоки от името и за
сметка на Т. в негови търговски обекти.
За произнасяне по предявените искове и по възраженията на ответните
страни следва да се определи вида на сключените между страните договори,
приложимото обективно право към тях, както и да изяснят естеството на
възникналите със сключването на договорите права, респективно поетите с
тях задължения по отношения на всяка от страните.
За франчайзингът /още „франчайз“/ няма изрична правна уредба, но има
легално определение, като в § 1, т. 10 от ДР на Закона за корпоративното
подоходно облагане, като – „съвкупност от права на индустриална или
интелектуална собственост, отнасящи се до търговски марки, търговски
имена, фирмени знаци, изработени модели, дизайни, авторско право, ноу-хау
или патенти, предоставени срещу възнаграждение, за да се използват за
продажба на стоки и/или за предоставяне на услуги“. Съответно по отношение
на него следва да се прилагат и отделни разпоредби на Закона за патентите и
Закона за марките и географските означение. Липсва уредба на този вид
правоотношение и в ТЗ. Обичайно обект на договора за франчайз и основен
актив за франчайзополучателя е известна, престижна марка, а заплащането
обикновено се договоря като първоначално твърдо възнаграждение и процент
от печалбите, реализирана от съответната дейност. Този тип ненаименовани
договори са най – разпространени в сферата на търговията на дребно и
услугите.
Франчайзодателят предоставя на другата страна ноу-хау, техническа
помощ, обучение на персонала, рекламни стратегии, концепция за управление
и други характерни за самия бизнес материални и нематериални активи. От
своя страна, франчайзополучателят се задължава да се придържа към
9
зададените от франчайзодателя стандарти на качество на предоставяните
продукти и услуги и да следва неговата маркетингова политика. Тоест
франчайзополучателят е длъжен да изпълнява указанията на другата страна,
като я допуска да прави проверки на качеството.
От изложеното следва, че макар и да липсва изрична нормативна уредба
договорите за франчайз по своя правен характер са двустранни /възникват
задължения и за двете страни/, както по смисъла на облигационното право,
така и на търговското, възмезден, комутативен, консенсуален, неформален с
продължително изпълнение. Той е смесен договор – с елементи на договора за
изработка и на лицензионен договор – договор за лицензия за ползване на
търговската марка на франчайзодателя.
В случая приетите като писмени доказателства и неоспорени от страните
договори за франчайз от 01.02.2022г. за магазин Т. Б.и от 01.03.2020г., относно
намиращия се в град Б. магазин на “Т.Б.” са действителни и като двустранни
сделки обвързват сключилите ги страни със силата на закон – арг. чл. 20а от
ЗЗД.
По същество тези договори са двустранни и търговски, както с оглед на
търговското качество и на двете страни, които са ги сключили, така и с оглед
на предмета им, т.е. и двете сделки са търговски, както по субективни, така и
по обективния критерии за определяне на една сделка като търговска.
Предвид валидността им клаузите на тези договори обвързват страните по
начина, по който са ги сключили. Съгласно разпоредбата на която се позовава
ищецът, настоящ въззивник, за обосноваване на исковете се позовава на –
чл.8.1.4 от всеки от договорите е идентичен по съдържание и гласи, че
франчайзингодателят има право да прави инвентаризации за проверка на
стоковите наличности, като резултатите от тях се оформят в двустранен
протокол, но в случай, че франчайзингополучателят не осигури свой
представител за извършване на съвместна инвентаризация, страните приемат,
че представителят/ите на франчайзингодателя има право сам да извърши
инвентаризацията и резултатите от същата са окончателни и обвързващи за
страните.
Неправилен е правния извод на първоинстанционният съд, с който е
отхвърлил претендираните суми за стойността на липсите, установени при
инвентаризации в обектите на франчайзингодателя в гр.Б. и Б.с довода, че
10
актовете от инвентаризациите не били подписани от представител на
дружеството – франчайздингополучател. Съдът неправилно е приел, че с
разпоредбата на чл. 8.1.4, страните са уговорили доказателствена сила на
документ, какъвто законът не му придава. При спор между страни по
двустранен договор съдът дължи преценка и тълкуване на действителната
обща воля на страните на спорната клауза. В случая с клаузата на чл.8.1.4 от
договора страните не са уговорили доказателствена сила на документ, а са
постигнали уговорка за последиците в резултат на определено поведение на
франчайзингополучателя, изразяващо се в неосигуряване на представител за
извършване на инвентаризации от страната на франчайзингодателя. В този
смисъл страните са уговорил, че страната, която е недобросъвестна не може да
черпи права от собственото си неправомерно поведение. В случая, както от
гласните доказателства – показанията на свидетеля В.Д., така и от трите броя
уведомления, връчени на 24.10.2022г., при условията на отказ от законния
представител на „Н. – 2018“ ЕООД да ги получи и който отказ е оформен с
подпис на трима свидетели, следва да се приеме за установен фактът, че
законният представител на франчайзингополучателят е бил уведомен за
извършващите се едновременно в трите магазина на ищеца в Б. Б. и Г.Д.
инвентаризации на наличните стоки. Свидетелят Д. сочи, че по данни на
проверяващите екипи в останалите обекти в Б. и Б.персоналът се е изнесъл,
след получаване на телефонно обаждане и в този смисъл самият
франчайзингополучател е осуетил възможността да му бъдат връчени
надлежно заповедите за инвентаризации, респ. впоследствие съставените
актове от проверките. В този смисъл франчайзинополучателят е бил наясно,
че в търговските обекти в Б. и Б.се извършва проверка и въпреки това не е
осигурил представител, а напротив – осуетил е възможността надлежно
писмено на него или на негов представител да се връчат съответните за това и
писмени уведомления. Въпросът за уведомяване на франчайзингополучателят
за започване на инвентаризации е фактически и може да се установи с
всякакви допустими по ГПК доказателства, каквото доказване е направено от
въззивника, както с писмени доказателства /трите уведомления, връчени при
отказ/ още и със свидетелски показания – св.Д.. След като от тази страна е
доказано, че франчайзингополучателят не е осигурил представител за
извършване на инвентаризациите, въпреки че преди това е бил уведомен, чрез
управителя си от св.Д. и при условията на отказ да получи уведомленията,
11
следва да се счете, че е доказано условието по чл.8.1.4 от договорите за
франчайз. Ответното дружество само се е поставило в невъзможност да
участва чрез представители при извършване на инвентаризациите и да прави
възражения по констатациите от тях. Ето защо следва да се приложи
визираната в сключената между страните клауза последица от такова
поведение, като съставените два акта за проверките в обектите в Б. и Б.да се
счетат за обвързващи страните.
Ето защо решението, в частта, с която са отхвърлени осъдителните искове за
сумите, представляващи стойността на консатирани липси в търговските
обекти на ищеца в тези два града следва да се отмени и исковете уважат
изцяло за претендираните суми, като доказани по основание и размер.
Правилен и законосъобразен е правният извод на първоинстанционният съд,
че клаузата на чл.8.1.4 от договорите за франчайз не е неравноправна, тъкато е
неприложим ЗЗП с оглед на търговското качество и на двете страни по
сделката /Решение № 308 от 29.01.2019 г. по гр. д. № 2931 от 2017 г. на ВКС/.
Този извод не се опровергава от качеството на задължилия се при условията на
солидарност като физическо лице А. М. К., тъй като обезпечението на дълга
на търговско дружество от нея като физическо не може да се приеме като
дадено за цел извън и независимо от всяка търговска дейност или професия,
тъй като това физическо лице има тесни професионални /функционални/
връзки с посоченото дружество, като негов управител и собственик на
капитала с мажоритарно участие. Клаузата е валидна, обвързва страните, не
противоречи на императивна норма или на добрите нрави и е израз на
принципа, че никой не може да черпи права от собственото си неправомерно
поведение.
Неоснователно възражението на въззивамата страна А. К. във връзка с
пасивната легитимация и по специално липсата на основание за солидарното й
осъждане. Съгласно чл.9.1.4 от договорите за франчайз за обектите в Б. и
Б.въззиваемата страна А. М. е поела задължението да отговаря солидарно за
задълженията на франчайзингополучателят – „Н. – 2018“ ЕООД . Ето защо и
на основание чл.121 ЗЗД физическото лице дължи солидарно горните суми,
заедно с юридическото, с което се е задължило.
Въззивната жалба е основателна и в частта за претендираната лихва за
забава върху трите главни вземания, което акцесорно вземане е изцяло
12
отхвърлено от първоинстанционния съд. Мотивите за това са, че нотариалната
покана до франчаизнгополучателят не била връчена надлежно по реда и
условията н чл.47, ал.1 и ал.2 ГПК. Този извод е неоснователен. В
констативния протокол на нотариуса изрично е посочено, че адресатът е
търсен на посочения адрес, който съвпада с този, след справка в ТР като
седалище и управление. Нотариусът е удостоверил, че адреса е посетен
неколкократно, но не е открит представител на дружеството или лице, на което
да се връчат книжата, поради което е процедирал по реда на чл.47, ал.1 от ГПК
и залепил уведомление. В случая следва да се счете, че поканата е връчена при
условията на чл.50, ал.4 ГПК, тъй като в протокола е отразено, че при
посещенията /няколко на брой/ не е открит представител на дружеството или
лице, което да получи книжата. В чл.50, ал.4 от ГПК не се съдържа изискване
за посещения на няколко пъти. Достатъчно е в случая отразяването, че при
посещение на адреса не е намерено лице, което да получи книжата, което сочи
на извод, че адресата е търсен на адреса, който е неговото управление, но не е
намерен достъп до нея или служител, който да получи книжата. Фактът, че
именно това е адресът на управление на ответното дружество е и
обстоятелството, че и за въззивното производство именно на този адрес
същото е било призовано и книжата са получени лично от управителя.
Следователно правилно нотариусът е отразил, че при посещение на адреса не
е намерил достъп до канцеларията на адресата, за което няма съмнение, че е
именно седалището на дружеството, не е открито лице, което да ги получи,
поради което правилно е процедирано чрез залепване на уведомление.
В същото време обаче – забавата за главниците не настъпва от датата на
получаване на нотариалната покана, а след изтичане на дадения в поканата – 3
- дневен срок за изпълнение. Или в случая забавата е настъпила, считано от
13.12.2022г. до 15.12.2022г. Считано от 16.12.2022г. е подадена исковата молба
и върху всяка от главниците се дължи законна лихва от тази дата до
изплащането.
С оглед изложеното спрямо главницата за обекта в гр.Г.Д. се дължи лихва за
забава от 7,37 лв. за периода от 13.12.2022г. до 15.12.2022г., за същия период за
обекта в Б. се дължи лихва за забава от 3,72 лв., а за обекта в гр.Б.сумата от
2,63 лв. За тези суми и периоди решението, в обжалваната част също следва да
се отмени.
13
По разноските:
Поради основателност на исковете ответните страни дължат на въззивника
направените разноски пред двете инстанции. Пред първата инстанция ищецът
е направил разноски от общо 2042,95 лв., присъдени са по съразмерност само
1014,32 лв., поради което му се дължат по съразмерност още 1025,80 лв.
разноски пред РС. На жалбоподателя се дължат и направените пред въззивния
съд разноски от 427,06 лв., съобразно уважената част при направени разноски
от 227,39 лв. за заплатена държавна такса и 200 лв.- юрисконсултско
възнаграждение. Последното се определя от съда, съгласно чл.78, ал.8 ГПК вр.
с чл.37 от ЗПП вр. с чл.25, ал.1 от НЗПП с оглед вида на делото и реално
свършената работа, която в случая се изразява с единствено с подаване на
въззивна жалба, а делото е приключило в едно заседание без събиране на
доказателства.
Предвид търговския характер на спора и цената на исковете решението не
подлежи на касационно обжалване.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение № 230/20.09.2024г. по гр.д.№ 1109/2022г. по описа на РС
- Г.Д., в частта, с която е отхвърлен като неоснователен предявеният
осъдителен иск за: сумата от 4 468,18 лева с ДДС - представляващи
констатирани липси в обект “Т. - Б.”; за сумата от 3 151,85 лева с ДДС -
представляващи констатирани липси в обект “Т. - Б.; за сумата до 7,37 лв.
лихва за забава върху присъдената главница от 8838,88лв. за липси в магазин
Т. Г.Д.; в частта за лихва за забава до 3,72 лв. върху сумата от 4468,18 лв. и за
сумата до 2,63 лв. лихва за забава върху главницата от 3151,85 лв., както и за
периода от 13.12.2022г. до 15.12.2022г. и вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА “Н. 2018” ЕООД, ЕИК: ************, със седалище и адрес на
управление в град Г.Д., ул. “П.” № 4, представлявано от управителя А. М. К.,
както и А. М. К., с ЕГН: **********, с адрес в град Г.Д., ул. “П.” № 4, да
заплатят при условията на солидарност на “Т.Б.” ЕАД, ЕИК: ************,
със седалище и адрес на управление в град С., бул. “П.Ц.Л.” № 152,
представлявано от Б.З., следните суми:
14
- сума от 4 468,18 лева с ДДС - представляващи констатирани липси в обект
“Т. - Б.”, съгласно акт за извършена инвентаризация на материални запаси в
този обект за периода 14.10.2022г. - 20.10.2022г. и по договор за франчайз,
сключен между “Т.Б.” ЕАД и “Н. 2018” ЕООД на 01.03.2020г., както и сумата
от 3,72 /три лева и седемдесет и две стотинки/ лв. мораторна лихва за забава
върху тази сума за периода 13.12.2022г. - 15.12.2022г., ведно със законната
лихва върху главницата от подаване на иска – 16.12.2022г. до изплащането;
- сума от 3 151,85 лева с ДДС - представляващи констатирани липси в обект
“Т. - Б., съгласно акт за извършена инвентаризация на материални запаси в
този обект за периода 14.10.2022г. - 24.10.2022г. и договор за франчайз,
сключен между “Т.Б.” ЕАД и “Н. 2018” ЕООД на 01.02.2022г., както и сумата
от 2,63 /два лева и шестдесет и три стотинки/ лв. мораторна лихва за забава
върху тази сума за периода от 13.12.2022г. - 15.12.2022г., ведно със законната
лихва върху главницата, считано от подаване на иска – 16.02.2022г. до
изплащането.
- сумата от 7,37 /седем лева и тридесет и седем стотинки/ лв. лихва за забава
върху уважената сума от 8838,88 лв., дължима за периода от 13.12.2022г. до
15.12.2022г.
ПОТВЪРЖДАВА решението в останалата обжалваната част, с която са
отхвърлени исковете за лихва за забава над уважените размери и за периода от
09.12.2022г. до 12.12.2022г.
В необжалваната осъдителна част решението е влязло в законна сила.
ОСЪЖДА “Н. 2018” ЕООД, ЕИК: ************, със седалище и адрес на
управление в град Г.Д., ул. “П.” № 4, представлявано от управителя А. М. К.,
както и А. М. К., с ЕГН: **********, с адрес в град Г.Д., ул. “П.” № 4, да
заплатят на “Т.Б.” ЕАД, ЕИК: ************, със седалище и адрес на
управление в град С., бул. “П.Ц.Л.” № 152, представлявано от Б.З., сумата от
още 1025,80 /хиляда двадесет и пет лева и осемдесет стотинки/ лв. разноски
пред първата инстанция, съобразно уважената част от исковете, както и
сумата от 427,06 /четиристотин двадесет и седем лева и шест стотинки/ лв.
разноски пред въззивната инстанция, съобразно уважената част от исковете.
Решението е окончателно.
15
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
16