ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 290
гр. Габрово , 03.06.2021 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ГАБРОВО, СЪСТАВ II в закрито заседание на трети
юни, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Валентина Генжова
Членове:Галина Косева
Кремена Големанова
като разгледа докладваното от Валентина Генжова Въззивно частно
гражданско дело № 20214200500176 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.413 ал.2 ГПК във връзка с чл. 274 от ГПК.
Образувано е по частна жалба на "Профи Кредит България" Е00Д, ******** против
разпореждане № 348/29.03.2021г. по ч.гр.д. №574/2021г. по описа на РС - Габрово.
С обжалваното разпореждане е отхвърлено заявлението на частния жалбоподател за
издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК за присъждане на сумата от 1279,47 лв.
главница; сумата от 327.85 лева договорна лихва за периода 01.11.2019г.- 01.11..2020г.; за
сумата 1300.52 лв. – неплатено възнаграждение за закупен пакет допълнителни услуги; ; за
сумата 30 лв.- такса за извънсъдебно събиране на вземането; за сумата от 342,28 лв. лихва за
забава за периода 02.12.2018г. – 01.11.2020г., по договор за потребителски кредит №
*********/24.09.2019г., както и за разноските по делото.
Жалбата е подадена в законоустановения срок, същата е с правно основание чл. 413,
ал. 2 от ГПК и е допустима.
Разгледана по същество тя е неоснователна по следните съображения:
Производството по ч. гр. д.№ 574/2021г. по описа на Районен съд – Габрово е
образувано по заявление по чл. 410 ГПК, подадено от "Профи Кредит България" Е00Д,
***** срещу С. П. П. от гр. ********, за парични вземания по договор за потребителски
кредит № **********/05.10.2018г.
С обжалваното разпореждане е отхвърлено изцяло заявлението с мотив: че при
съобразяване характера на правоотношението и посоченото в договора, той противоречи на
разпоредбата на чл. 19,ал.4 от ЗПК, поради което и на осн. чл. 22 ЗПК е недействителен и
съобразно чл. 23 ЗПК потребителят връща само чистата стойност на кредита. Изложени са
1
съображения, че договорените допълнителни услуги представляват разход по отпуснатия
кредит и се включват в общия размер на дължимата сума. Ако тези разходи се включат в
общите разходи по кредита, съобразно чл. 19, ал.1 ЗПК, то размера на ГПР многократно ще
надвиши петкратният размер на законната лихва по просрочени задължения, което от своя
страна води до недействителност на договора на осн. чл. 19, ал.5 ЗПК на клаузите касаещи
ГПР на кредита.Тъй като в случая по данни на заявителя кредитополучателят е заплатил
сумата от 2460,48 лв., която многократно надвишава главницата по кредита, то претенцията
на заявителя следва да се отхвърли изцяло.
В частната жалба се възразява, че уговореното между страните договорно
възнаграждение не противоречи на добрите нрави, предвид неговата същност, свободата на
договаряне между страните, а и всички параметри на договора били ясно и разбираемо
посочени в него. Подписвайки договора кредитополучателят се е съгласил с всички негови
клаузи.Твърди, че уговореният ГПР е в рамките определени от закона и не противоречи на
закона и добрите нрави.Излага подробни аргументи относно размера на ГПР и елементите,
които то включва. Претендира се издаването на заповед за изпълнение на всички заявени
претенции в посочения в заявлението размер. Освен това твърди, че в рамките на
заповедното производство съдът няма правомощие да се произнася по валидността на
сделката, от която заявителят черпи права, като цитира и съдебна практика.
Производството по ч.гр.д.№ 574/2021г. на ГРС по подаденото заявление по чл.410
ГПК от „Профи Кредит България“ ЕООД , е образувано след приетите изменения в чл.411
ГПК , обнародвани в бр. 100/2019г. ДВ, съгласно които заповедният съд следва служебно
да следи освен за наличието на визираното в ал.2,т.2 основание - искането да не
противоречи на закона и на добрите нрави, и за това съгласно чл. 411 ал.2 т.3 ГПК -
искането да не се основава на неравноправна клауза в договора, сключен с потребител или
да е налице обоснована вероятност за това. С оглед на изложеното въззивният съд не
възприема изложените в жалбата доводи, че за заповедния съд не съществува възможност
служебно да констатира наличието на нищожна и/или неравноправна клауза, както и че е
превишил своите правомощия по преценка, като е обсъдил обстоятелство по същество,
което следва да бъде доказано в едно бъдещо исково производство. Цитираната съдебна
практика в частната жалба, касае период преди измененията в ГПК, обнародвани в бр.
100/2019г. ДВ.
Въззивният съд счита, че не е налице обоснована вероятност за неравноправие на
клаузата за размера на претендираната договорната лихва. В случая се претендира
договорната възнаградителна лихва, при която е подписан договора и същата не е
едностранно изменяна от страната, предоставила кредита. С текста на чл. 9 от ЗЗД е
уговорена широка договорна свобода на страните, лимитирана единствено от
непротиворечие с добрите нрави. Като се вземе предвид това, както и факта, че размера на
ГПР е съобразен с разпоредбата на чл. 19 ал.4 ЗПК, не може да се направи извод в
едностранното заповедно производство за вероятно противоречие на клаузата за договорна
2
лихва с добрите нрави. На длъжника е предоставена законовата възможност да защити
интересите си, като подаде пред заповедния съд възражение и в исково производство съдът
вече ще разполага с възможността да преценява точно и подробно клаузите от договорите,
включително да се произнесе и по тяхната нищожност, но след като е уведомил страните за
това. В тази част настоящият състав не възприема мотивите на заповедния съд.
Същевременно счита обжалваното разпореждане за правилно по следните
съображения:
По отношение претенцията за сумата от 1300.52 лв.- неплатено възнаграждение за
закупен пакет допълнителни услуги.
Съставна част в договора за кредит е включен и съответно избран и закупен пакет
от допълнителни услуги, за който кредитополучателя дължи заплащане на възнаграждение,
включено в погасителния план. Следователно в случая се касае за уговорки по сключения
договор за потребителски кредит, доколкото същите са инкорпорирани в него и месечната
погасителната вноска включва и парична сума по тези допълнителни пакети услуги.
Клаузите за заплащане на възнаграждение по допълнителните пакети услуги противоречат
на добрите нрави и директно на нормите на 10а, ал. 2 и ал. 4 ЗПК.
По отношение претенцията от 30 лв.- такса за извънсъдебно събиране на
вземането.Съгласно чл. 33, ал.1 ЗПК при забава на потребителя кредиторът има право само
на лихва върху неплатената в срок сума, за времето на забавата, каквато в случая е
претендирана, наред с вземането за такса разходи. С уговарянето на таксата на практика се
постига заобикаляне на ограничението на чл. 33 от ЗПК и се въвежда допълнително
плащане, чиято дължимост е изцяло свързана с хипотезата на забава на длъжника. Подобна
клауза противоречи на чл. 33 от ЗПК, тъй като преследва забранена от закона цел, да се
присъди още едно обезщетение за забава.
Заявителят изрично е посочил, че длъжникът е заплатил сумата от 2460.48 лв., преди
да спре плащанията. Тъй като главницата по договора за кредит е в размер на 2000 лв., а
договорната лихва в размер на 327,85 лв., то длъжникът е издължил всички свои задължения
по този договор. Тъй като не е останала дължима главница, то и претенциите за лихви за
забава се явяват неоснователни.
Като е достигнал до същия краен извод и е отхвърлил изцяло заявлението,
първоинстанционния съд е постановил правилен съдебен акт, който следва да бъде
потвърден.
Водим от изложеното съдът
ОПРЕДЕЛИ:
3
ПОТВЪРЖДАВА Разпореждане № 348/29.03.2021г. , по ч.гр.д. № 574/2021г. на
Габровския районен съд.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4