Решение по дело №2643/2019 на Административен съд - Бургас

Р Е Ш Е Н И Е

 

№ 14

 

07.01.2020 г., гр. Б.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД гр. Б., осемнадесети състав, в публично заседание на дванадесети декември две хиляди и деветнадесета година, в състав:

СЪДИЯ:  МАРИНА НИКОЛОВА

 

при секретаря Г.С. и с участието на прокурор при Окръжна прокуратура - гр. Б. – Д.Х., като разгледа докладваното от съдията административно дело № 2643 по описа за 2019 г. на Административен съд - гр. Б. и за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл. 203 и сл. от Административно-процесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 1, ал. 2 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ).

Образувано е по искова молба вх. № 11333 от 04.11.2019 г. по описа на Административен съд Б. от „МАНИЯ КАР 2014“ ЕООД, ЕИК: ***, със седалище и адрес на управление: град Б., ***, представлявано от управителя С.Н.Н., чрез адвокат П.Х. *** против НАЦИОНАЛНА АГЕНЦИЯ ЗА ПРИХОДИТЕ гр. София. Претенцията на ищеца е за осъждане на ответника за изплащане на обезщетение за претърпени имуществени вреди в размер на 328.00 (триста двадесет и осем) лева – заплатено адвокатско възнаграждение и държавна такса за препис от документи във връзка с процесуално представителство по обжалване на НАКАЗАТЕЛНО ПОСТАНОВЛЕНИЕ № 135 – F467186/12.02.2019 г., издадено от заместник-директор на ТД на НАП Б., отменено с решение № 1156/27.09.2019 г. по НАХД № 1460/2019 г. по описа на Районен съд Б., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на влизане на съдебното решение в сила до окончателното изплащане на сумата. Претендират се и направените по настоящото административно делото разноски.

Към исковата молба са приложени копия на НАКАЗАТЕЛНО ПОСТАНОВЛЕНИЕ № 135 – F467186/12.02.2019 г., издадено от заместник-директор на ТД на НАП Б., Договор за правна защита и съдействие от 02.04.2019 г., копие на превод на сума чрез ПОС-терминал в РС-Б. в размер на 8 лева – държавна такса за препис от документи по дело № 1460/2019 год. по описа на съда и Решение № 1156/27.09.2019 г. по НАХД № 1460/2019 г. по описа на Районен съд Б.. Приложен е и договор за правна защита и съдействие от 30.10.2019 год. за заплатено адвокатско възнаграждение по настоящото дело в размер на 320 лева.

По делото, на основание чл. 131 от ГПК, е постъпил отговор на  исковата молба, с който ответната страна оспорва претенцията на ищеца. Намира, че липсват доказателства за заплащане на адвокатско възнаграждение, както и сочи, че основанието за отмяна на НП не е липса на извършено административно нарушение.

В съдебно заседание и ищецът „МАНИЯ КАР 2014“ ЕООД, ЕИК: ***, редовно призован, се представлява от процесуален представител, който поддържа исковата молба и моли за уважаване на претенцията в пълен размер. Претендира разноски.

Ответникът - Национална агенция по приходите гр.София, се представлява от гл. юк. К. - Тодорова, която оспорва исковата молба и моли за присъждане на разноски.

Представителят на Окръжна прокуратура - Б. счита исковата молба за основателна в размер до 300 лева, а в останалата част намира, че иска следва да бъде отхвърлен.

По делото е приобщено НАХД № 1460/2019 г. по описа на Районен съд Б..

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, доводите и възраженията на страните, от фактическа страна намира следното:

С наказателно постановление № 135 – F467186/12.02.2019 г., издадено от заместник-директор на ТД на НАП Б. на „МАНИЯ КАР 2014“ ЕООД, ЕИК: ***, на основание чл. 355, ал. 1 от КСО, е наложено административно наказание – „имуществена санкция” в размер на 500,00 лева, за нарушение на чл. 5, ал. 4, т.2 от КСО във вр. с чл. 2, ал. 2 и чл. 3, ал. 3, т. 1 от Наредба № Н-8/29.12.2005 год. на МФ.

Наказателното постановление е оспорено пред РС – Б., за което е образувано НАХД № 1460/2019 година. С решение № 1156/27.09.2019 година съдът е отменил НП. Решението на районния съд не е обжалвано с касационна жалба и е влязло в сила на 22.10.2019 год.

В образуваното НАХД № 1460/2019 година по описа на БРС, жалбоподателят се е представлявал от надлежно упълномощен процесуален представител – адвокат Х., който е взел участие в проведеното съдебно заседание. Още с подаването на жалбата до БРС, управителят на дружеството е представил договор за правна защита и съдействие от 02.04.2019 г. с адв. Х., в който е уговорено възнаграждение в размер на 320 лв., за което е отбелязано, че е платено изцяло в брой.

 

При така изяснената фактическа обстановка съдът приема от правна страна следното:

Ищецът твърди, че увреждането е настъпило от отменено наказателно постановление, издадено от заместник директор на ТД на НАП - Б. и насочва иска си срещу Национална агенция по приходите, гр.София. От изложеното следва, че искът е процесуално ДОПУСТИМ. Подаден е от надлежна страна срещу пасивно легитимиран ответник по смисъла на  чл. 205 от АПК, отчитайки факта, че ТД на НАП-Б. не е самостоятелно юридическо лице, а такова е НАП със седалище София, съгласно чл.2, ал.2 от Закона за НАП, при спазване на правилата за родова и местна подсъдност.

Разгледан по същество искът е ЧАСТИЧНО ОСНОВАТЕЛЕН.

По делото няма спор, че с НП № 135 – F467186/12.02.2019 г., издадено от заместник-директор на ТД на НАП Б. на „МАНИЯ КАР 2014“ ЕООД, ЕИК: ***, на основание чл. 355, ал. 1 от КСО, е наложено административно наказание – „имуществена санкция” в размер на 500,00 лева, за нарушение на чл. 5, ал. 4, т.2 от КСО във вр. с чл. 2, ал. 2 и чл. 3, ал. 3, т. 1 от Наредба № Н-8/29.12.2005 год. на МФ. С решение № 1156/27.09.2019 година съдът е отменил НП. Решението на районния съд не е обжалвано с касационна жалба и е влязло в сила на 22.10.2019 год. В образуваното НАХД № 1460/2019 година по описа на БРС, жалбоподателят се е представлявал от процесуален представител – адвокат Х..

Съгласно диспозитива на приетото Тълкувателно решение № 1/15.03.2017 г. по тълк. дело № 2/2016 г. на Върховен административен съд, при предявени пред административните съдилища искове по  чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ за имуществени вреди от незаконосъобразни наказателни постановления, изплатените адвокатски възнаграждения в производството по обжалването и отмяната им представляват пряка и непосредствена последица по смисъла на чл. 4 от ЗОДОВ.

Съгласно мотивите на Тълкувателно решение № 1 от 15.03.2017 г. на ВАС по т. д. № 2/2016 г., безспорно, потърсената адвокатска помощ и платения адвокатски хонорар е пряка и непосредствена последица от издаденото наказателно постановление, тъй като обжалването на този акт е законово регламентирано и е единствено средство за защита на лицето, което твърди, че не е виновно и че неговите права са накърнени неправомерно от административния орган.

За да се ангажира отговорността по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ следва да са налице следните предпоставки: 1. Да е налице отменено, като незаконосъобразно наказателно постановление, 2. Да са претърпени реално имуществени вреди, от които да са настъпили обективно негативни последици в правната сфера на ищеца и 3. Да е налице пряка и непосредствена причинна връзка между отмененото НП и вредите.

В тежест на ищеца е да установи наличието на кумулативно изискуемите предпоставки за ангажиране отговорността на държавата на основание чл.1 ал.1 от ЗОДОВ. При липса на който и да е от елементите на посочения фактически състав не може да се реализира отговорността на държавата по този ред.

Съдът приема, че отмененото НП представлява незаконосъобразен административен акт по смисъла на чл.203 ал.1 от АПК и чл.1 ал.1 от ЗОДОВ и вредите, причинени от него могат да се компенсират по реда на чл.1 от ЗОДОВ, с оглед посоченото в Тълкувателно решение № 1 от 15.03.2017г. на ВАС по т.д.№ 2/2016г. Ето защо, е налице първата материалноправна предпоставка за реализиране на тази отговорност, а именно: с влязло в сила съдебно решение е било отменено издаденото срещу ищеца НП, като основанието за отмяна, прието и посочено от съда е ирелевантно.

За наличието на втората материалноправна предпоставка следва да се установи плащане на адвокатско възнаграждение към момента на ползване на адвокатската услуга за процесуално представителство.

Отношенията между адвокат и клиент се уреждат от договор, който се съставя на стандартна бланка, одобрена от адвокатските колегии в страната под формата на кочани. Такъв е и договорът, чиито разноски се претендират като обезщетение. Съобразно т.1 от Тълкувателно решение № 6 от 06.11.2013г. на ВКС по т.д. № 6/2012г., ОСГТК, съдебни разноски за адвокатско възнаграждение се присъждат, когато страната е заплатила възнаграждението. В договора следва да е вписан начина на плащане – ако е по банков път, задължително се представят доказателства за това, а ако е в брой, то тогава вписването за направеното плащане в договора за правна помощ е достатъчно и има характера на разписка.

Ответната страна, в отговора си на исковата молба, е направила възражения, че липсват доказателства за заплащане на адвокатско възнаграждение, както и сочи, че основанието за отмяна на НП не е липса на извършено административно нарушение. Тези възражения съдът намира за неоснователни, тъй като както вече се посочи по-горе основанието за отмяна на НП е ирелевантно, а видно от договора, уговорената сума за адвокатското възнаграждение е в размер на 320 лв., като изрично е записано, че възнаграждението е и изплатено в брой. Предвид изложеното, настоящият съдебен състав приема за доказано, че ищецът е заплатил уговореното с договора адвокатско възнаграждение, от което следва, че е налице и втората материалноправна предпоставка за отговорността на държавата по чл.1 ал.1 от ЗОДОВ.

Изпълнено е и третото условие за реализиране на тази отговорност – причинна връзка между издаденото НП, отменен като незаконосъобразен административен акт по съответния ред и заплатеното във връзка с неговото обжалване адвокатско възнаграждение. Пак според Тълкувателно решение № 6 от 06.11.2013г. на ВКС по т.д. № 6/2012г., ОСГТК, неразделната взаимовръзка между издаденото наказателно постановление и потърсената от наказаното лице адвокатска защита е пряка и непосредствена, тъй като те се намират в отношение на обуславяща причина и следствие – гражданинът не би потърсил адвокатска помощ, ако срещу него не е издаден акт, увреждащ неговите законни права и интереси. Безспорно, потърсената адвокатска помощ и платения адвокатски хонорар е пряка и непосредствена последица от издаденото НП, тъй като обжалването на този акт е законово регламентирано и е единствено средство за защита на лицето, което твърди, че не е виновно и че неговите права са накърнени неправомерно от административно-наказващия орган.

Изложеното мотивира съдът да приеме, че са установени и доказани предпоставките за реализиране на отговорността на държавата по чл.1, ал.1 от ЗОДОВ, поради което исковата претенция е основателна и следва да бъде уважена, а ответникът бъде осъден да заплати на ищеца обезщетение за имуществени вреди в размер на 320 лева, представляващи направени разноски за адвокатско възнаграждение за обжалване на НП.

Относно посочения договорен и заплатен размер от триста и двадесет лева, съдът намира за необходимо да посочи, че съгласно разпоредбата на чл.18, ал.2 от Наредба №1 от 09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, минималният размер за подобни дела е 300 лв., поради което не може да бъде приета за прекомерна сума незначително надхвърляща този размер, а именно - 320 лева, а доколкото е заявено под формата на разписка, пълното й плащане още в хода на разглеждане на делото по обжалване на НП, то категоричен е изводът, че същата следва да бъде възстановена на ищеца в цялост.

С оглед основателността на иска за обезщетение за имуществени вреди за сумата от 320 лева се явява основателна и акцесорната претенция за законната лихва за забава върху главницата, считано от датата на влизане на Решението на БРС в сила -  22.10.2019 год. до окончателното изплащане на сумата. В този смисъл е т. 4 на Тълкувателно решение № 3 от 22.04.2005 г. на ВКС по гр.д. № 3/2004 г. на ОСГК.

Що се касае до претендираната сумата от 8 лева – държавна такса за препис от документи по дело № 1460/2019 год. по описа на съда и Решение № 1156/27.09.2019 г. по НАХД № 1460/2019 г. по описа на Районен съд Б., то съдът намира, че същата не се явява пряка и непосредствена последица от издаденото НП, а представлява съдебно-деловодни разноски за воденето на настоящото дело, поради което искането за присъждането й по този ред се явява неоснователно и като такова следва да бъде отхвърлено. В подкрепа на този извод се явява и факта, че тези разноски са направени на дата 31.10.2019 год. – след влизане на решението за отмяна на НП в сила. Съответно следва да бъде отхвърлена и акцесорната претенция за законната лихва за забава върху тази сума от 8 лева.

По отношение на претендираните съдебно-деловодни разноски за воденето на настоящото дело, в които именно следва да се включи и сумата от 8 лева – държавна такса за препис от документи по дело № 1460/2019 год. по описа на съда и Решение № 1156/27.09.2019 г. по НАХД № 1460/2019 г. по описа на Районен съд Б., то съгласно разпоредбата на чл.10, ал.3 от ЗОДОВ, ако искът бъде уважен изцяло или частично, съдът осъжда ответника да заплати разноските по производството, както и да заплати на ищеца внесената държавна такса, като съдът осъжда ответника да заплати на ищеца и възнаграждението за един адвокат, съразмерно уважената част от иска.

Ищецът е внесъл дължимата държавна такса за образуване на настоящото производство /такава се дължи в размер на 25 лева/, както и 8 лева – държавна такса за препис от документи по дело № 1460/2019 год. по описа на съда и Решение № 1156/27.09.2019 г. по НАХД № 1460/2019 г. по описа на Районен съд Б.. Заплатил е изцяло в брой и договореното адвокатско възнаграждение в размер на 320 лева, съобразно представения договор за правна защита и съдействие от 30.10.2019 год. Ето защо и при този резултат на настоящото дело, тези разноски, всички в общ размер на  353.00 /триста петдесет и три/ лева следва да му бъдат заплатени от ответника.

Мотивиран от това, Административен съд - Б., осемнадесети състав,

Р Е Ш И:

 

ОСЪЖДА  Национална агенция по приходите, гр.София, ***, да заплати на „МАНИЯ КАР 2014“ ЕООД, ЕИК: ***, със седалище и адрес на управление: град Б., ***, обезщетение за имуществени вреди в размер на 320.00 (триста и двадесет) лева, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 22.10.2019 год. до окончателното изплащане на сумата. 

ОТХВЪРЛЯ иска в останалата му част за разликата над 320.00 (триста и двадесет) лева до пълния предявен размер от 328.00 (триста двадесет и осем) лева, ведно със законната лихва, върху тази сума, считано от 22.10.2019 год. до окончателното изплащане на сумата.

ОСЪЖДА Национална агенция по приходите, гр.София, ***, да заплати на „МАНИЯ КАР 2014“ ЕООД, ЕИК: ***, със седалище и адрес на управление: град Б., ***, съдебни разноски в общ размер на 353.00 /триста петдесет и три/ лева.

РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.

 

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: