Решение по дело №142/2019 на Окръжен съд - Бургас

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

№ ІІІ - 19                                       11.03.2019 год.                                           гр. Бургас

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Бургаски окръжен съд                                       трети въззивен граждански състав

на двадесет и шести февруари               две хиляди и деветнадесета година

в открито заседание в следния състав:

       

                                 ПРЕДСЕДАТЕЛ :   РОСЕН ПАРАШКЕВОВ

                                   ЧЛЕНОВЕ:   КАЛИНА ПЕНЕВА

                                                                          КРЕМЕНА ЛАЗАРОВА        

секретар Жанета Граматикова,

като разгледа докладваното от съдия Калина Пенева

в.гр.дело номер 142 по описа за 2019 година,

за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по чл.258 и сл. от Гражданския процесуален кодекс.

С решение № 2383/21.11.2018 год. по гр.д. № 6490/2018 год. по описа на Бургаския районен съд е осъдено „Водоснабдяване и канализация“ ЕООД, ЕИК, *********, със седалище и адрес на управление: гр.Ямбол, ул. “Д-р П.Брънеков“, № 20 да заплати на Ц.Д.С., ЕГН **********, с адрес: гр.Б., ж.к.“С.“, бл.**, вх.*, ет.*, сума в размер на 2500 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди /психическо страдание, физически и емоционален дискомфорт/, последица от неизпълнение на договорното задължение на ответника за доставка на услуги ВиК – прекъснато през периода 26.08.2016 год.- 01.05.2018 год. водоснабдяване на собствения на ищеца имот, находящ се в с.Маломирово, Община – Елхово, обл.Ямбол, с аб.№ 425/34 и е отхвърлен иска за горницата над 2500 лв. до 4000 лв. Осъдено е „Водоснабдяване и канализация“ ЕООД, ЕИК, *********, със седалище и адрес на управление: гр.Ямбол, ул. “Д-р П.Брънеков“, № 20 да заплати на Ц.Д.С., ЕГН **********, с адрес: гр.Б., ж.к.“С.“, бл.**, вх.*, ет.*, деловодни разноски в размер на 350 лв. Осъден е Ц.Д.С., ЕГН **********, с адрес: гр.Б., ж.к.“С.“, бл.**, вх.*, ет.*, да заплати на „Водоснабдяване и канализация“ ЕООД, ЕИК, *********, със седалище и адрес на управление: гр.Ямбол, ул. “Д-р П.Брънеков“, № 20 деловодни разноски в размер на 37,50 лв.

Срещу решението в частта, с която е отхвърлен иска за сумата над 2500 лв. до 4000 лв. е постъпила въззивна жалба от Ц.Д.С., ЕГН **********, с адрес: гр.Б., ж.к.“С.“, бл.**, вх.*, ет.*, чрез процесуален представител адв.Ангел Ангелов. Твърди се, че в обжалваната част решението е неправилно като постановено в нарушение на процесуалния и материалния закон. Сочи се, че в случая следва да бъдат обезщетени всички причинени на ищеца от ответника вреди, представляващи негативни емоции, страдания, безпокойство, неудобства, битов дискомфорт, като се присъди и обезщетение за установеното по делото влошено здраве на ответника и преживения от него исхемичен инсулт. Твърди се, че причинно – следствената връзка на влошеното здравословно състояние на ищеца от неизпълнените задълженията на ответника следва да се предположи, макар да не е пряко доказана. Направено е искане за отмяна на решението в обжалваната част, за цялостно уважаване на предявения от ищеца иск и за присъждане на пълния размер на съдебните разноски.

В дадения срок е постъпил отговор от „Водоснабдяване и канализация“ ЕООД-Ямбол, чрез процесуален представител юрисконсулт Кавалджиева, в който е посочено, че решението в обжалваната от ищеца част е правилно и следва да бъде потвърдено, а жалбата – оставена без уважение.

Срещу решението в частта, с която е уважен иска за сумата от 2500 лв. е постъпила въззивна жалба от „Водоснабдяване и канализация“ ЕООД, ЕИК, *********, със седалище и адрес на управление: гр.Ямбол, ул. “Д-р П.Брънеков“, № 20, чрез процесуален представител юрисконсулт Кавалджиева. Твърди се, че по делото не е установено неизпълнение на задължение на ответното дружество, тъй като ищецът не е поискал възстановяване на водоподаването в процесния имот. Посочено е също, че общите условия на ответното дружество са публично известни, поради което непредставянето им пред първата инстанция не би могло да бъде аргумент за уважаване на иска. Направено е искане за отмяна на решението в обжалваната част и за цялостно отхвърляне на претенцията на ищеца. С въззивната жалба са представени общите условия на ответното дружество. Тъй като във въззивната жалба не е направено надлежно искане, въззивният съдът е постановил определение за неприемането им като доказателство по делото.

В дадения срок е постъпил отговор от Ц.Д.С., ЕГН **********, с адрес: гр.Б., ж.к.“С.“, бл.**, вх.*, ет.*, чрез процесуален представител адв.Ангел Ангелов, в който е посочено, че решението в обжалваната от ответника част е правилно и следва да бъде потвърдено от съда. Посочено е, че изводите на съда относно това, че претенцията на ищеца е доказана по основание кореспондират с доказателствата по делото, при събирането на които районният съд не е допуснал процесуални нарушения. Направено е искане за оставяне на въззивната жалба на насрещната страна без уважение и за присъждане на съдебните разноски.

Въззивната жалба е подадена в срока по чл.259, ал.1 от ГПК, от легитимирано лице и е допустима.

Обжалваното решение е постановено по предявения иск с правно основание чл.79, ал.1 от ЗЗД, вр. чл.82 от ЗЗД от Ц.Д.С., ЕГН **********, с адрес: гр.Б., ж.к.“С.“, бл.**, вх.*, ет.* срещу „Водоснабдяване и канализация“ ЕООД, ЕИК, *********, със седалище и адрес на управление: гр.Ямбол, ул. “Д-р П.Брънеков“, № 20, за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 4000 лв. представляваща обезщетение за неимуществени вреди - психическо страдание, физически и емоционален дискомфорт, последица от неизпълнение на договорното задължение на ответника за доставка на услуги ВиК чрез прекъснато през периода 26.08.2016 год.- 01.05.2018 год. водоснабдяване на собствения на ищеца имот, находящ се в с.Маломирово, Община – Елхово, обл.Ямбол, с аб.№ 425/34.

Ищецът твърди, че по отношение на собствения му водоснабден имот, находящ се в с.Маломирово, Община – Елхово, обл.Ямбол, с аб.№ 425/34 за процесния период ответникът не е изпълнил задължението си по съществуващото между страните договорно правоотношение за доставяне на вода, тъй като на 28.06.2018 год. е преустановил водоподаването към имота. Твърди се, че водоподаването е било възстановено през м.04.2018 год. , като за процесния период поради неизпълнението на договорното задължение на ответника ищецът претърпял неимуществени вреди изразяващи се в дискомфорт от липсата на течаща вода при задоволяване на битовите, хигиенни и здравни нужди, причинен стрес, довел до влошаване на здравословното му състояние и претърпян от него на 14.08.2017 год. исхемичен инсулт. Били накърнени достойнството, авторитетът и доброто му име пред неговите съселяни. Ищецът поддържа предявения иск, моли същият да бъде уважен, ангажира доказателства, моли за присъждане на разноските.

Ответникът оспорва иска по основание и размер. Твърди, че не е налице неизпълнение на договорно задължение, тъй като ищецът с нарочна молба от 26.08.2016 год. сам е поискал прекъсване на водоподаването за собствения му имот, а след подадена от него молба на 20.04.2018 год. водоподаването е възстановено. Ответникът моли за отхвърляне на иска и за присъждане на направените по делото разноски, ангажира доказателства.

Бургаският окръжен съд, като взе предвид изложеното по-горе и събраните по делото доказателства, намира от фактическа и правна страна следното :

Установи се по делото от представени документи за собственост и не се спори пред настоящия съд, че ищецът е собственик на водоснабден имот находящ се в с.Маломирово, Община – Елхово, обл.Ямбол, с аб.№ 425/34, като водоподаването към имота се осъществява от ответника, който е В и К оператор на територията на  област Ямбол и по смисъла на чл.1 , ал.1 от Закона за регулиране на водоснабдителните и канализационните услуги по занятие извършва доставки на ВиК услуги - по водоснабдяване и/или канализация, съобразно разпоредбата на чл. 2 от Наредба № 4 от 14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните системи.

Установено е по делото, че с молба подадена на 26.08.2016 год. до ответника, ищецът поради повреда на водомера – измерване със значителна грешка в повече на потребена вода, е поискал извършване на проверка и демонтиране на водомера. Противно на твърдението на ответника с молбата подадена от ищеца-приложена на л.35 от делото, не е поискано прекъсване на водоподаването. 

Съгласно представения протокол съставен от служител на ответното дружество на 26.08.2016 год. е извършен демонтаж на водомера, който е отчитал потребена от ищеца вода за процесния имот.

Страните не спорят, че към момента на демонтажа на водомера – 26.08.2016 год. е било преустановено водоподаването към имота на ищеца, като тръбата е затапена, а спирателният кран е пломбиран от служителя на ответното дружество.

От представените по делото доказателства се установява, че сваленият водомер, който по твърдение на ответника е основен, поради което е негова собственост, е отчитал с голяма грешка потребената за имота вода. В този смисъл са представени свидетелство за проверка №3/08.09.2016 год. на „Акваконтрол груп“ ООД и констативен протокол № 6/12.01.2017 год. на БИМ-София.

Не се установява по делото към момента на спиране на водоподаването в процесния имот да е било налице неизпълнение от страна на ищеца на задължение по облигационното правоотношение с ответника. Издадената по заявление на ответника заповед за изпълнение № 2070/19.05.2017 год. по ч.гр.д.№3472/2017 год. по описа на Бургаският районен съд, за заплащане на потребена вода за процесния имот за периода 20.04.2015 год. - 25.08.2016 год.,  е обезсилена, след което ищецът е получил писмо от ответното дружество, че не дължи сумата по заповедта.

Съгласно свидетелските показания на свидетелката М. – ****** на ищеца, през 2017 год. тя е придружила **** си до гише на ВиК-Ямбол в гр.Елхово, където той устно е поискал да му бъде възстановено водоподаването за имота, но служителката му отговорила, че водоподаването ще бъде възстановено само след заплащане на дължимата от него сума по заповедта за изпълнение /впоследствие обезсилена/. Свидетелката сочи , че нейният баща е високо образован човек и цялата ситуация около спирането на водата му се е отразила негативно, тъй бил афектиран, накърнени били честта и достойнството му.

Свидетелят М. – без родство с ищеца, притежаващ имот в село Маломирово сочи, че всяко лято, когато ищецът идва в имота на село и му се обажда, те се виждат по приятелски. През 2016 год. свидетелят помагал на ищеца за ремонт на покрива и тогава разбрал, че в имота няма вода. Ищецът разказал на свидетеля как от ВиК са му затапили тръбата. Липсата на вода наложило свидетелят и ищецът да отидат с кола до чешма в края на селото за да напълнят вода в туби и бутилки. По късно, отново през 2016 год. свидетелят и ищецът на връщане от гр.Елхово  отишли да напълнят бутилки с вода от чешма до лозята, за да ги занесат в имота на ищеца в селото. Били с две коли, за да напълнят повече вода. Тази ситуация за пълнене на вода се повтаряла и през 2017 год. Според свидетеля ищецът е човек с благ характер, но покрай ситуацията с ВиК получил инсулт. Ищецът бил напрегнат заради липсата на вода, измъчвал се и се затруднявал при снабдяването с вода, а пътят до чешмата в селото бил трудно проходим. Ищецът се оплакал на свидетеля, че изпитва много битови трудности заради липсата на вода, както и, че не може да полива дръвчетата си. Свидетелят сочи, че знае и за друг случай на негов приятел от Елхово, при който ответникът е затапил тръбата за водоподаване и той бил оставен без вода за известен период.

Предвид горното съдът приема, че ищецът установи по делото твърдяното неизпълнение на договорно задължение от ответника, тъй като за прекъсването на водоподаването на ищеца за процесния имот не е било налице валидно правно основание. Ответникът по делото не установи да са налице  предпоставките за спиране на подаването на вода по чл.41 от Наредба № 4 от 14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните системи. Не се установи да са налице основания за спиране на водоподаването и съобразно публично известните общи условия на ответното дружество - чл.38 и сл. от общите условия.  

 Съдът не споделя възраженията на ответника, че ищецът сам е поискал прекъсване на водоподаването. В подадената от ищеца на 26.08.2016 год. молба няма направено искане за спиране на водоподаването, поради което съдът приема, че тези действия на ВиК са извършени по инициатива на ответника и са неправомерни, като представляват неизпълнение на договорното задължение на ответника за доставяне на вода по облигационното отношение с ищеца.

Водоподаването за процесния имот е възстановено на 26.04.2018 год. Не се установи твърдението на ответника, че това е станало след подадена молба от ищеца. Ищецът е оспорил представената с отговора от ответника молба за възстановяване на водоподаване, в която е посочено, че е изходяща от него, а ответникът е признал, че молбата не е подадена от ищеца. Ето защо съдът намира молбата за негодно доказателство и не я цени за установяване на обстоятелства по делото.

Съгласно изложеното по-горе, на базата на свидетелските показания съдът приема за установени твърденията, че в пряка причинно – следствена връзка с установеното неизпълнение на договорното задължение на ответника чрез неправомерното лишаване на ищеца от възможността да полза вода за имота, последният е претърпял неимуществени вреди изразяващи се в дискомфорт и затруднения при задоволяване на битовите, хигиенни и здравни нужди, бил му е причинен стрес, накърнени са било достойнството,  авторитетът и доброто му име пред съселяните.

Съгласно приетото по ТР № 4 / 29.01.2013 год. по т.д. № 4 / 2012 год. на ОСГТК на ВКС в случая отговорността на ответника е договорна, а не деликтна.

На осн. чл.82 от ЗЗД, вр. чл.52 от ЗЗД за обезвъзмездяване на претърпените от ищеца неимуществени вреди, по справедливост съдът определя обезщетение от 2500 лв., което следва да бъде заплатено от ответника на ищеца, поради което искът е основателен до този размер. Неоснователни са претенциите на ищеца за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди в резултат на претърпян от него на 14.08.2017 год. исхемичен инсулт. По делото не се установи с надлежни доказателства пряка причинно–следствена връзка на претърпения инсулт със спирането на водата в процесния имот. Принцип в облигационното право е, че на обезщетение подлежат само доказаните преки вреди, като в този смисъл е и разпоредбата на чл.82 от ЗЗД. Ето защо съдът намира за неоснователно възражението на въззивника-ищец, че причинно – следствената връзка на влошеното му здравословно състояние от неизпълнените задълженията на ответника следва да се предположи, макар да не е пряко доказана. Липсва законово основание причинно – следствената връзка да бъде предположена. Предвид горното и като съобрази вида, характера, продължителността на уврежданията и останалите конкретно установени обстоятелства съдът намира, че за размера над 2500 лв. до предявения размер от 4000 лв. претенцията на ищеца е неоснователна и следва да бъде отхвърлена.

Като е стигнал до идентични прави изводи Бургаският районен съд е постановил валидно, допустимо и правилно съдебно решение, което следва да бъде потвърдено от настоящия съд. Извън изложеното по-горе районният съд е изложи мотиви, към които на осн. чл.272 от ГПК настоящият съд препраща.

С оглед изхода на делото и неоснователността на въззивните жалби подадени и от двете страни разноските пред въззивния съд следва да останат в тяхна тежест така, както са направени.

Мотивиран от горното , Бургаският окръжен съд,

                             

Р        Е        Ш      И       :

                                       

 

ПОТВЪРЖДАВА решение № 2383/21.11.2018 год. по гр.д. № 6490/2018 год. по описа на Бургаския районен съд.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване .

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ :                        ЧЛЕНОВЕ : 1                       2.