О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 260098
гр.Елхово, 26.07.2022г.
ЕЛХОВСКИЯТ районен съд в
закрито съдебно заседание на двадесет и шести юли през две хиляди двадесет и втора
година в състав:
Председател: В. Апостолова
като сложи на разглеждане гр.д.№ 924/2019 г., за да се произнесе
взе в предвид следното:
Производството е
по образува въз основа на молба с правно основание чл.248 ГПК.
С Решение № 260018
от 13.09.2021г., постановено по настоящото гр.дело № 924/2019г. по описа на
ЕРС, съдът е признал за установено на основание чл. 108 от ЗС по отношение на ответниците С.Д.Х.
и А.Я.М., че ищците
В.В.И., Д.В.Б., И.В.А., Е.Г.Д., М.Г.
С. и Д.Г.Д. са собственици на основание наследствено правоприемство
и възстановяване на собствеността общо на
8/15 идеални части от поземлен
имот с идентификатор 69674.32.57 по КК и КР на с. Странджа, община Болярово,
като е осъдил С.Д.Х. да
предаде на ищците владението върху посочените идеални части от описаният
недвижим имот; признал за установено на основание чл. 108 от ЗС по отношение на
ответниците С.Д.Х. и Я.А.М., че ищците В.В.И., Д.В.Б., И.В.А., Е.Г.Д., М.Г.
С. и Д.Г.Д. са собственици на основание наследствено правоприемство
и възстановяване на собствеността общо на
8/15 идеални части от следните недвижими имоти: 1. Поземлен имот с идентификатор 69674.32.26 по КК и КР на с. Странджа, община Болярово, 2. Поземлен имот с идентификатор 69674.23.36 по
КК и КР на с. Странджа, община Болярово и 3.Поземлен имот е идентификатор 69674.18.46 по КК и КР на с.
Странджа, община Болярово, като С.Д.Х.
е осъден да им предаде владението
върху посочените идеални части от описаните три недвижими имота; признал за
установено на основание чл. 108 от ЗС по отношение на ответниците
С.Д.Х. и А.Я.М., че ищците В.В.И., Д.В.Б., И.В.А., Е.Г.Д., М.Г.
С., Д.Г.Д. и Й.Х.Й. са собственици на основание
наследствено правоприемство и възстановяване на
собствеността общо на 31/60 идеални
части от поземлен имот с
идентификатор 69674.32.27 по КК и
КР на с. Странджа, община Болярово, като С.Д.Х. е осъден да
им предаде владението върху посочените идеални части от описаният недвижим имот
и е признал за установено на основание чл. 108 от ЗС по отношение на ответниците С.Д.Х.
и Я.А.М., че ищците В.В.И., Д.В.Б., И.В.А., Е.Г.Д., М.Г.
С., Д.Г.Д. и Й.Х.Й. са собственици на основание
наследствено правоприемство и възстановяване на
собствеността общо на 31/60 идеални
части от поземлен имот с
идентификатор 69674.29.21 по КК и КР на с. Странджа, община Болярово, като
С.Д.Х. е осъден да им предаде владението върху посочените идеални части
от описаният недвижим имот. Със същото решение предявените
от В.В.И., Д.В.Б., И.В.А., Е.Г.Д., М.Г.
С., Д.Г.Д. и Й.Х.Й., против Я.А.М. и А.Я.М. искове по чл. 108 от ЗС за осъждането им да предадат владението върху гореописаните
земеделски земи, са отхвърлени.
Предвид
уважаването на предявените от ищците искове изцяло по отношение на отв. С.Х. на
основание чл. 78, ал.1 от ГПК този ответник е осъден да заплати на ищците В.В.И., И.В.А., Е.Г.Д., М.Г.
С., Д.Г.Д. и Й.Х.Й. направените
по делото разноски в общ размер на 4594.07 лева,
а искането за заплащане на разноски по делото в размер над 4594.07 лева до претендираните 7582.49 лева, като
неоснователно и недоказано не е уважено.
На 23.09.2021 година е постъпило искане от отв. С.Х., чрез неговия проц.представител адв. В. К., за изменение на Решение №
260018 от 13.09.2021 година, постановено по настоящото гр.д. № 924/2019г. по
описа на РС - Елхово в частта на присъдените в полза на ищците разноски.
Изложените в
молбата доводи за неправилност на решението в частта за разноските са свързани
с направено от отв. Х. възражение по чл. 78, ал.5 от ГПК за прекомерност на
адв.възнаграждение и според него съдът е следвало да редуцира това
адв.възнаграждение до законовия минимум. Отв. Х.
сочи, че цената на иска е в размер на 2256.19 лева като съгласно Наредбата за
минималните адв. възнаграждения, минималното такова възнаграждение по дела по
чл. 108 от ЗС е 600.00 лева. Като се имат предвид цената на иска, броя на
ищците и на ответниците, съдът би могъл да го завиши на около 800.00 лева, но в
никакъв случай не е следвало да се присъждат суми по –високи от цената на иска.
Желае се съдът да постанови определение, с което да присъди на ищците разноски за адв. възнаграждение в размер на общо 800.00
лева. Сочи се още, че според този ответник най-вероятно сумите за адв.
възнаграждение не са заплатени от ищците на адвоката.
Препис от
молбата на отв. Х. с искане по чл.248, ал.1 от ГПК е бил надлежно връчен на
всеки от ищците, вкл. и на новоконституираните след
произнасяне на съдебното решение такива на мястото на починалите Д.В.Б. –
починал на 14.04.2021г. и Й.Х.Й. - починал на 29.05.2021г., а именно: П.Д.Б.
/наследник На Д.Б./ и М.М.Й., А.Й.Й.
и П.М.И. – тримата наследници по закон
на Й.Й..
В даденият им от
съда едноседмичен срок становище по това искане са изразили само В.В.И., И.В.А., Е.Г.Д., М.Г. С. и Д.Г.Д.,
чрез упълномощената от тях адв. Г., като сочат, че искането е изцяло
неоснователно и не следва да се уважава. Останалите ищци не са изразили
становище по направеното искане.
Искането за
изменение на решението в частта за разноските е направено в срока по чл.248,
ал.1 от ГПК - в срока за обжалване на постановеното решение, поради което съдът
приема същото за допустимо.
Разгледано по
същество, съдът намира направеното искане за неоснователно и счита, че в
конкретния казус не са налице основания за изменение на Решение № 260018 от 13.09.2021г.
в частта относно разноските по следните съображения:
Съгласно чл.81
от ГПК, във всеки акт, с който приключва делото в съответната инстанция, съдът
се произнася и по искането за разноски. Отговорността за разноските е право на
едната страна да иска и задължение на другата страна да плати направените
разноски от страната, в чиято полза съдът е решил делото. Тази отговорност е
винаги с акцесорен характер и макар да зависи от
изхода на делото, тя възниква при кумулативното наличие на няколко
предпоставки: 1. искане, 2.размерът на разноските да е определен и 3.разноските
да са действително направени.
В конкретния
случай при постановяване на решението си съдът е приел искането на ищците за присъждане
на разноски в общ размер на 7582.49 лева съгласно приложен списък, за частично
основателно. Съдът е приел, че по делото са представени доказателства за заплатени от ищците следните
разноски: всеки от ищците /подали ИМ/ е заплатил по 600.00 лева за
адв.възнаграждение за първоначално упълномощеният адв.Б.К.
и по 400.00 лева адв. възнаграждение за упълномощения след отказа им от адв. К.,
друг адвокат – П.Г., както и са направили разноски за платена държавна такса –
300.00 лева, банкова такса 4.07лв. и 90.00 лева – адм.
такси, платени на Община Болярово за снабдяване с у-ние за данъчна оценка на
имотите, или общо платените от ищците разноски по делото, за които са
представени доказателства, са в размер на 7394.07лева. Не са представени
доказателства за сочените в представения списък на разноските по чл. 80 от ГПК
за такса към АВ – 61.52лв. и такса към АГКК – 126.90 лева, поради което съдът
не е взел предвид тези суми при изчисляването на разноските на ищците.
По направеното
от ответника Х. възражение за прекомерност на платеното адв. възнаграждение от
всеки от ищците, съдът е посочил в мотивите към решението си, че намира същото
за основателно. Посочено е в решението, че всеки от ищците е заплатил общо по
1000.00 лева адв. възнаграждение, от която сума 600.00 лева за първ. упълномощения адвокат и след това 400.00 лева за втори упълномощен адвокат след оттегляне
пълномощията на първия такъв. Като се е съобразил с
разпоредбата на чл. 78, ал.1 от ГПК, че на
страната се дължат направените за един адвокат разноски, както и с разпоредбата
на чл. 7, ал. 5 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери
на адвокатските възнаграждения, съгласно която за процесуално представителство, защита и съдействие по искове
по чл. 75, 76 и 108 от ЗС възнаграждението се определя съобразно интереса на представляваната
страна според правилата на ал.
2, но не по-малко от 400 лв. за
движими вещи и не по-малко от
600 лв. за
недвижими имоти или вещни права
върху тях, съдът е приел, че на всеки от ищците следва да се присъди
възнаграждение за адвокат в размер на 600.00 лева. Така общият размер на
разноските на ищците, които отв. Х. следва да им заплати е 4594.07 лева, от
които за адв. възнаграждение 4200.00 лева.
Съдът и към настоящия момент, след като се запозна с
направеното от отв.Х. искане и сочените от него
съображения, споделя направените в решението правни изводи относно дължимите от
този ответник на ищците разноски по делото.
Изложените в молбата съображения на отв.Х.
не водят до изменение на становището на съда по отношение на произнасянето му по
разноските. Доводите на процесуалния пълномощник на отв.Х.,
че съдът не е разгледал направеното възражение за прекомерност на адв.
възнаграждение, не се споделя от съда, тъй като както е посочено и в самото
решение съдът е уважил това възражение по чл. 78, ал.5 от ГПК като не е уважил
искането за заплащане на адв. възнаграждение в размер на 1000.00 лева за всеки
от ищците, за каквато сума са представени доказателства. Именно със соченият и
от проц.представител на отв. Х. минимален размер на
адв.възнаграждение, предвиден в Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения, се е съобразил съда като е
присъдил адв. възнаграждение в размер на 600.00 лева, но за всеки от ищците. В
конкретния случай са предявени множество искове по чл. 108 от ЗС, а не само
един такъв. В случая уважаването на тези искове изцяло като основателни и доказани
по отношение на ответника С.Х.,
според съда дава основание на всеки от ищците да претендира разноски за платено
адвокатско възнаграждение. Тук може само да се отбележи, че и на проц. представител на тримата ответници е било заплатено
поотделно от всеки ответник адвокатско възнаграждение в размер на по 800.00
лева и съответно претендирано в настоящия процес,
поради което буди недоумение искането на адв. К. в качеството й на проц. представител на отв.Х., на
ищците да бъде присъдено адв. възнаграждение само в размер на 800.00 лева.
Съдът намира за
неоснователно направеното от отв. Х. възражение, че най-вероятно сумите за адв. възнаграждение не
са заплатени от ищците на адвоката. Напротив, от представените доказателства е
видно, че всеки от ищците, подали исковата молба, е заплатил първоначално по 600.00 лева за адв. възнаграждение за упълномощеният адв.Б.К.
и по-късно всеки от тези ищци е заплатил и по 400.00 лева адв. възнаграждение
за упълномощения след отказа им от адв. К., друг адвокат – П.Г..
С оглед на
изложените по-горе съображения съдът намира, че не са налице основания за
изменение на Решение № 260018 от 13.09.2021г.
в частта относно разноските.
Воден от
гореизложеното и на основание чл.248 , ал.3 от ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ подадената от С.Д.Х. с ЕГН – **********, с адрес: ***, със съдебен
адрес ***, чрез адв. В.К., молба с правно основание чл. 248, ал.1
от ГПК с искане за изменение на Решение № 260018/13.09.2021г. по настоящото
гр.дело № 924/2019г. в частта относно присъдените в полза на ищците разноски по
делото, които С.Х. да им заплати.
Определението
подлежи на обжалване пред ОС-Ямбол в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
Районен
съдия: …………..
/В. Апостолова/