Р
Е Ш Е Н И Е
№
9
гр. Разград, 03.02.2020 г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
РАЗГРАДСКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД
в открито съдебно заседание на двадесет и осми януари две хиляди и двадесета
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
СВЕТЛА РОБЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ИВА
КОВАЛАКОВА - СТОЕВА
МАРИН МАРИНОВ
с участието на секретаря Пламена
Михайлова и прокурора ТИХОМИР ТОДОРОВ, като разгледа докладваното от съдия
Робева КАНД № 146 по описа за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е по реда на чл.
63, ал. 1, пр. 2 ЗАНН във вр. с чл. 208 и сл. АПК.
Постъпила
е касационна жалба от „МАКЛЕР КОМЕРС“
ЕООД - гр. София, подадена чрез адв. Е. С. от АК – Разград, против Решение
№ 62 от 23.10.2019 г., постановено по АНД № 207/2019 г. по описа на Районен съд
– Кубрат, с което е потвърдено Наказателно постановление № 26 от 30.07.2019 г.
на Директора на РИОСВ – Русе. С потвърденото наказателно постановление на
жалбоподателя е наложено административно наказание имуществена санкция в размер
на 1500 лв. на основание чл. 34и, ал. 24 от Закона за чистотата на атмосферния
въздух /ЗЧАВ/за извършено нарушение по чл. 34и, ал. 24 във вр. с чл. 17, ал. 2,
т. 1 ЗЧАВ, чл. 35, ал. 1, т. 1 и чл. 36 от Наредба № 1/2017 г. В жалбата се
твърди, че решението на въззивния съд е незаконосъобразно и постановено при съществени процесуални нарушения, за
което се излагат подробни съображения. Иска се отмяна на решението и на
потвърденото с него наказателно постановление.
Ответникът по жалбата я счита за
неоснователна и моли решението да бъде оставено в сила.
Окръжна
прокуратура - Разград дава заключение за неоснователност на касационната жалба.
Разградският административен съд,
като прецени събраните по делото доказателства, констатира следното:
Касационната жалба е допустима. Подадена е
надлежна страна съгласно чл. 210, ал. 1 АПК, в срока по чл. 211, ал.
1 АПК и срещу съдебно решение, подлежащо на касационен контрол.
Разгледана
по същество, жалбата е неоснователна.
Установените от районния съд
факти по делото са следните:
На 21.05.2019 г. експерт при РИОСВ – Русе извършил
преглед на деловодната програма на инспекцията за предоставена от жалбоподателя
информация за оборудването, което съдържа
флуорсъдържащи парникови газове, за периода от 01.01. до 31.12.2018 г.,
при което установил, че дружеството не е предоставило необходимата информация в
срока до 15.02.2019 г. и към момента на извършване на проверката. Не било
постъпило и уведомително писмо за временно спиране или прекратяване на
дейността на млекопреработвателното предприятие на дружеството в с. Брестовене,
ул. „Маршал Толбухин“ № 44. Тези обстоятелства били отразени в Констативен протокол № ИП 14АО/21.05.2019 г.
На 23.05.2019 г. експерти от РИОСВ – Русе извършили планирана
проверка на млекопреработвателното предприятие, при която констатирали, че то
експлоатира оборудване, заредено с флуорсъдържащи парникови газове – 27 бр. стационарно
хладилно оборудване със съдържание на флуорсъдържащ парников газ над 5 тона СО2
еквивалент. От досиетата на хладилните системи е установено, че последните са
заредени при първоначално зареждане, съответно: 18 броя с фреон R404A със
следното количество в килограми флуорсъдържащ газ: 4 бр. по 10 кг, 4 бр. по 15
кг, 2 бр. по 13 кг, 2 бр. по 20 кг, 2 бр. по 25 кг, 2 бр. по 30 кг, 2 бр. по 50
кг; и 9 броя с фреон R407C в следните количества: 6 бр. с по 25 кг. и 3 бр. по
50 кг флуорсъдържащ парников газ. На място хладилните системи са функционирали
и се използвали за технологични нужди при производството на млечни продукти,
както е отразено в съставения при проверката КП № ГК-14/23.05.2019 г.
На 12.06.2019 г. на жалбоподателя е съставен АУАН № 02393
за това, че в качеството си на оператор на оборудване, заредено с
флуорсъдържащи парникови газове в Млекопреработвателно предприятие в с.
Брестовене, и като такъв имащ задължението ежегодно да изготвя годишен отчет,
съгласно формата по приложение № 9 на Наредба № 1 от 17 февруари 2017 г. за
реда и начина за обучение и издаване на документи за правоспособност на лица,
извършващи дейности с оборудване, съдържащо флуорсъдържащи парникови газове,
както и за документирането и отчитането на емисиите на флуорсъдържащи парникови
газове, не е представил в РИОСВ Русе в срок до 15 февруари 2019 г. информация
за оборудването, което съдържа флуорсъдържащи парникови газове за периода от 1
януари до 31 декември на 2018 година. Посочено е, че в деловодството на
РИОСВ-Русе към момента на извършване на проверката не е постъпвало уведомително
писмо за временно спиране или прекратяване на дейността, извършвана в млекопреработвателното
предприятие. Прието е, че с това е нарушена разпоредбата на чл. 34и, ал. 24 във
вр. чл. 17, ал. 2, т. 1 ЗЧАВ и чл. 35, ал. 1, т. 1 и чл. 36 от Наредба №
1/17.02.2017 г. (ДВ, бр. 20/2017 г.).
Актът е бил подписан от управителя на дружеството, който
не е направил възражения срещу него.
Фактическите констатации по АУАН са били изцяло възприети
от наказващия орган, който издал оспореното пред Кубратския районен съд
наказателно постановление.
Приетите от въззивния съд фактически установявания са
доказани от показанията на разпитаните свидетели, участвали в проверката, и от
представените писмени доказателства.
С оспореното по касационен ред решение
Кубратският районен съд е потвърдил наказателното постановление с мотиви, че то е
законосъобразно и отговаря както на изискванията на процесуалния закон – ЗАНН,
така и на материалния закон – ЗЧАВ, а имуществената санкция е съобразена с
критериите по чл. 27 ЗАНН.
Решението е валидно, допустимо и правилно.
Не са налице заявените касационни основания по чл. 348,
ал. 1, т. 1 и т. 2 НПК.
Въззивният
съд е приложил правилно материалния закон. Съгласно чл. 17, ал. 2, т. 1 ЗЧАВ мерките по прилагане на Регламент (ЕС) № 517/2014 на Европейския
парламент и на Съвета от 16 април 2014 г. за флуорсъдържащите парникови газове
и за отмяна на Регламент (ЕО) № 842/2006 (ОВ, L 150/195 от 20 май 2014 г.) по
отношение на стационарното хладилно и климатично оборудване, съдържащо
флуорсъдържащи парникови газове, се установяват с наредба на министъра на околната
среда и водите и на министъра на вътрешните работи – Наредба № 1 от 17.02.2017
г. за реда и начина за обучение и издаване на документи за правоспособност на
лица, извършващи дейности с оборудване, съдържащо флуорсъдържащи парникови
газове, както и за документирането и отчитането на емисиите на флуорсъдържащи
парникови газове.
Съгласно
чл. 35, ал. 1, т. 1 от Наредба № 1/17.02.2017 г. информацията за
флуорсъдържащите парникови газове по приложение № 9 се изготвя от операторите
на стационарно хладилно и климатично оборудване, съдържащо 5 тона CO2
еквивалент, 3 килограма или повече флуорсъдържащи парникови газове;
информацията се изготвя за по-малката стойност в килограми от 5 тона СО2
еквивалент или 3 килограма на съдържащите се в оборудването флуорсъдържащи
парникови газове. Разпоредбата на чл. 36 от наредбата предвижда, че отчетите се
предоставят в РИОСВ, на чиято територия се намират флуорсъдържащите парникови
газове, до 15 февруари на текущата година и се отнасят за периода от 1 януари
до 31 декември на предходната година.
Безспорно
е по делото, че дружеството – жалбоподател е оператор на стационарно хладилно
оборудване, което съдържа флуорсъдържащи парникови газове.
Като такъв то не е изпълнило задължението си да представи в РИОСВ – Русе
информация за това оборудване до 15.02.2019 г., поради което законосъобразно на
основание чл. 34и, ал. 24 ЗЧАВ му е наложена имуществена санкция.
Възражението,
че актосъставителят не е бил компетентен да състави АУАН, е направено пред
въззивния съд, който правилно го е отхвърлил като неоснователно. Съгласно чл.
43, ал. 4 ЗЧАВ актовете за установяване на нарушенията по 34и се съставят от
длъжностни лица, оправомощени от министъра на околната среда и водите или от
директора на съответната РИОСВ. В случая АУАН е съставен от гл.експерт в
Дирекция „КОС“ при РИОС – Русе, а по силата на приложената Заповед №
200/01.06.2017 г. на и.д.директора на РИОСВ – Русе главните експерти са
оправомощени да съставят актове за установяване на административни нарушения,
включително по чл. 34и ЗЧАВ.
Касационната
инстанция споделя извода на въззивния съд, че не е допуснато процесуално
нарушение, изразяващо се в неяснота на описанието на нарушението и противоречие
относно броя на съоръженията, съставляващи стационарното хладилно оборудване в
млекопреработвателното предприятие. В АУАН са описани 27 бр. стационарно
хладилно оборудване, заредено с флуосъдържащи парникови газове, и същият брой е
посочен в наказателното постановление. Вярно е, че в констативния протокол от
23.05.2019 г. са посочени 28 броя, но това несъответствие е ирелевантентно за
административнонаказателната отговорност на жалбоподателя. Тя се ангажира със
съставяне на акта за установяване на административно нарушение и се реализира с
наказателното постановление. Тези актове определят рамките на административното
обвинение, а тяхното съдържание не е противоречиво. Следователно, правото на
жалбоподателя да разбере в какво е обвинен и да упражни правото си на защита,
не е нарушено.
Неоснователен
е и доводът на жалбоподателя, че за него не е възниквало задължението по чл. 35,
ал. 1, т. 1 от Наредба № 1/17.02.2017 г., тъй като заредените количества
флуорсъдържащ газ били под 5 тона СО2 еквивалент. По делото са
представени досиетата на хладилните системи в
млекопреработвателното предприятие – същите, които жалбоподателят е предоставил
на контролните органи, и от тях е видно, че всеки елемент от хладилното
оборудване поотделно е бил зареден с флуорсъдържащ газ многократно повече от 5
тона СО2 еквивалент и повече от 3 килограма флуорсъдържащи парникови
газове.
Противно
на заявеното в касационната жалба, касационният съд не констатира да са
допуснати процесуални нарушения в хода на въззивното производство. Кубратският
районен съд е събрал допустимите и относими доказателства, оценил ги е
обективно, направил е обосновани изводи и е отговорил на направените възражения.
Касационната
жалба следва да бъде отхвърлена, с оглед на което и на основание чл. 63, ал. 3 ЗАНН
във вр. с чл. 228 във вр. с чл. 143, ал. 4 АПК в полза на ответника следва да
бъдат присъдени претендираните от него разноски за адвокатско възнаграждение в
размер на 500 лв.
По изложените съображения и на основание
чл. 63, ал. 1, пр. 2 ЗАНН във вр. с чл. 221, ал.
2 АПК Разградският административен съд
Р Е
Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 62 от 23.10.2019 г., постановено по АНД №
207/2019 г. по описа на Районен съд – Кубрат.
ОСЪЖДА „МАКЛЕР КОМЕРС“ ЕООД - гр.
София да заплати на РИОСВ – Русе за разноски в касационното производство сумата
500 лв.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:/п/
ЧЛЕНОВЕ: 1./п/
2./п/