Р Е Ш Е Н И Е
гр.София, 05.11.2020г.
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Софийски окръжен съд, гражданско
отделение, първи въззивен състав, в публично заседание на двадесет и осми
октомври две хиляди и двадесета година в състав:
Председател:
Дора Михайлова
Членове:1. Евгения
Генева
2.
Росина Дончева
При участието на секретаря Теодора Вутева
разгледа докладваното от Генева гр.д. №417 /2020г. и за да се
произнесе,взе предвид следното:
Производството
е по чл.258 ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на“Т.Б.“ ЕАД ,ЕИК *********,против
решение №32/20.03.2020г. по гр.д.№ 939/2018г. на РС-Самоков в частта,с която се
отхвърлят претенциите за абонаментни такси и мобилни услуги в общ размер на
200.53лв.Релевират се оплаквания за необоснованост на решението и съществено процесуално
нарушение-недаване на указания за провеждане на пълно доказване с представяне
на доказателства извън наличните в
заповедното производство.Необосновано съдът приел,че не е налице валидно
облигационно правотношение между ответника О.И.Т. и ищеца „Т.Б.“
ЕАД.Абонаментните такси се дължали независимо дали са били предоставени
съответните услуги и задължението било срочно,поради което се дължала лихва за
забава на осн.чл.84, ал.1 ЗЗД.Освен абонаментната такса потребителят дължал
105.91 лв. за изпратени СМС ,гласова поща, международни разговори и пр.по две
фактури.Те били осчетоводени и нямало значение,че не са подписани и
подпечатани.Сумите по фактурите следвало да бъдат заплатени до 15 дни.Иска признаване
за установено,че въззиваемата страна дължи общо 200.53 лв. и да бъде осъдена да
заплати направените съдебни разноски по приложения списък- общо в размер на
1095 лв.-25 лв. д.т. за заповедно
производство,по 360 лв. за заповедно и за исково производство и по 25 лв. д.т.
за двете инстанции на исковото производство,както и 300 лв. за особен представител
на ответника.
Въззиваемата
страна не взема становище.
След
преценка на данните по делото поотделно и в тяхната съвкупност, Софийски
окръжен съд намира въззивната жалба процесуално допустима , но неоснователна.
Производството
е образувано по искова молба вх.№1659 от 23.08.2018г. с правно основание чл.422 ГПК вр.чл.415, ал.1
,т.2 ГПК.Ищецътг твърди,че е сключил с ответника договор за мобилни услуги на
14.09.2015г. със срок 2 години със стандартен месечен абонамент 39.99 лв. За
периоода от 14.09.2015г. до 04.11.2015г. ответникът не изпълнил задължението си
да плати предоставените му услуги.БЛЛила
отправена покана без резултат.По договора се дължала неустойка 731.80 лв.,която
се базирала на месечните табонаментни такси за целия договор.Ищецът счита,че
неустойката следва да се включи в главницата и връху сумата 932.33 лв. да се
начисли законната лихва,считано от датата на подаване на заявлението по заповедното
производство до окончателното плащане на сумата.Инициирал заповедно
производство по ч.гр.д. №235 от 2018г.за
издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК и се снабдил със заповед № 179
от 21.03.2018г. за сумата 932.33 лв. главница,ведно със законната лихва от
13.03.2018г.,както и разноски 25 лв.държавна такса и 360 лв. адвокатско
възнаграждение.
С
атакуваното решение съдът е отхвърлшл исоквете за 200.53 лв. незаплатени такси
и използвани услуги и 731.80 лв.неустойка.Относно последната е приел,че
ответинкът има качество на потребител и клаузата зда неустойка в размер на
всички абонаментни такси за 24-те месеца на договора е неравноправна.В тази
част решението не се обжалва.За да приеме,че не се дължат суми и за ползваните
услуги,включително абонаментна такса до момента на прекратяване на
договора-04.11.2015г., първонистанционният съд е приел,че по договора реално не
са престирани никакви услуги и абонаментните такси са начислени без
основание.Съдът е дал указания за ангажиране на доказателства за сключване на
договор и за реално изпълнение от
страна на ищеца, но последният не се е явил в с.з. и не е
представил доказателства.Указаниятаса ясни и разбираеми,поради което
оплакването на въззивника, че първоинсанционният съд не указал изрично нуждата
от други доказателства освен представените в заповедното производство, са
неоснователни.Действително, по заповедното производство няма никакви доказателства за подписан договор , а
в приложения към исковата молба изобщо липсва подпис на предоставящия мобилните
услуги оператор.Ето защо съдът обосновано е приел,че не е налице валидно облигационно правоотношение между
страните.Обратното би означавало,че от своя страна потребителят по никакъв
начин не би могъл да защити правата си в
случай на неизпълнение или лошо изпълнение от страна на доставчика на
услугата.Настоящият състав споделя крайните изводи на първостепенния съд
,поради което решението следва да бъде потвърдено в обжалваната част.В
останалата част решението не е обжалвано и е влязло в сила..
Водим от
горното, Софийски окръжен съд
Р
Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решение № 32 от
20.03.2020г. по гр.д.№ 939/2018г. на РС-Самоков в частта, с която е отхвърлен
иска на „Т.Б.“ ЕАД за признаване на
установено по отношение на О. И.Т. с ЕГН **********,че дължи сумата200.53
лв. ,произхождаща от месечни абонаменти такси и ползвани услуги за периода от
14.05.2015г. до 04.11.2015г.
В останалата част решението е влязло
в сила.
Решението на Софийски окръжен съд е
окончателно.
Председател:
Членове:1.
2.