Р Е
Ш Е Н
И Е
Номер 261059 04.04.2021
година град ПЛОВДИВ
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД, IV граждански
състав, в открито съдебно заседание на двадесет и пети февруари две хиляди двадесет
и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ДЕЯН
ВЪТОВ
при участието на секретаря: Елица Колибаровска,
като разгледа докладваното от
съдията гр. дело № 14749 по описа на съда за 2016 г., за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е във фазата по
извършване на делба. Предмет на разглеждане по реда на чл. 346 ГПК са искове по
сметки.
Предявени са обективно
кумулативно съединени искове по чл. 31, ал. 2 ЗС на С.Д.Д., ЕГН **********
против Й.И.И., ЕГН ********** за осъждането на ответницата да заплати на ищцата
сумата от 8 400 лева – представляваща обезщетение за лишаване от ползването на
½ ид.част от имот с
идентификатор № ****** по КККР на гр. *****, одобрени със Заповед РД-*******г.
на ***** на АГКК за периода от ****** г. до ***** г. и сумата от 2430 лева -
представляваща обезщетение за лишаване от ползването на ½ ид. част от
следния имот: ДВОРНО МЯСТО, намиращо се в село ******, обл. ****, община ***., цялото
с площ от 1080 кв.м. застроено и незастроено, съставляващо парцел *** - ******,
пл. № *****, кв. 24, по плана на селото, ведно с построените в него масивна
жилищна сграда, лятна кухня, с навес и навес към жилищна сграда за периода от *****
г. до **** г.
С решение № **** от ***** г.
е допусната съдебна делба на посочените по-горе два имота – апартамент в гр. ******
и дворно място, с къща и стопански пристройки, находящи се в село ****, която
да се извърши между: С.Д.Д., ЕГН ********** и Й.И.И., ЕГН **********, при равни квоти от по ½ ид. част
за всяка от тях. А с постановеното по делото при условията на чл. 351 ГПК решение
№ **** от ***** г. имотите са изнесени на публична продан.
Така предмет на делото са само предявените
от С.Д.Д., ЕГН ********** против Й.И.И., ЕГН ********** искове по сметки, с правно
основание чл. 31, ал. 2 ЗС, за заплащане на обезщетение за лишаване от
ползването на имотите.
С влязло в сила протоколно
определение от ***** г., производството по делото е прекратено частично, поради
заявен отказ от иска по отношение на претенцията за имота, находящ се в село ****.
Съдът, като съобрази наведените
от страните твърдения, оспорвания, доводи, възражения и доказателствата по
делото, преценени по чл. 235, ал. 2 ГПК, приема предявените искове по сметки за
допустими и за частично основателни, като съображенията за това са следните:
Исковите претенции са
неоснователни за периода от ****** г. до *******г. – дата на която ответницата
по исковете по сметки е получила препис от исковата молба за делба, имаща
характер на показана за предоставяне на ползването. Последното се установява от
находящата се по делото /л.**/ разписка.
Според чл. 31, ал. 1 ЗС всеки
съсобственик може да си служи с общата вещ съобразно нейното предназначение и
по начин да не пречи на другите съсобственици да си служат с нея според правата
им. Правото на обезщетение по чл. 31, ал. 2 ЗС е частен случай на принципа за
забрана на неоснователното обогатяване в отношенията между съсобствениците,
което право възниква считано от поканата, в който смисъл са разясненията на ТР
№ 7/2012 г. на ОСГК на ВКС и ТР № 5/2014 г. на ОСГК на ВКС. За да бъде уважен
искът, ищецът следва да докаже, че общата вещ се ползва от ответника, както и
че е поискал предоставяне на ползването, като е отправил покана. Ползване на
общата вещ е налице включително и когато ответникът не си служи пряко и
неспосредствено с цялата обща вещ, но имайки достъп до нея, не допуска друг
съсобственик да си служи с нея - например като държи ключа (в този см.
разяснителните мотиви на ТР № 7/2012 г. на ОСГК на ВКС). Следва да се
подчертае, че поканата може да бъде отправена и с исковата молба за делба. В
този случай процесният исков период, за който може да бъде уважен искът по чл.
31, ал. 2 ЗС е от получаване на препис от исковата молба до първото по делото съдебно
заседание във фазата по извършване на делбата – така решение № **от **** г. по гр. д. № *** / ***
г. на ВКС, I г.о., решение № ***от **** г. по гр.
д. № *** г. на ВКС, I г.о. и др. При
отправена покана, правото на обезщетение се дължи само за времето, през което
съсобственикът е лишен от възможността да си служи с общата вещ съобразно своя
дял. То не възниква, когато съсобственик отказва да приеме предоставената от
ползващия съсобственик част, съответстваща на дела му, или му е дадена
възможност да ползва общата вещ заедно с него. Следователно, за да бъде
отхвърлена исковата претенция, ответникът следва да установи, че е предложил
ползването съответно на притежаваните от неползващия съсобственик права.
В разглежданата хипотеза
ответницата е получила препис от исковата молба за съдебна делба на 27.01.2017
г., като няма данни да е предложила ползването на другия съсобственик. Искът за
делба касае една спорна между страните съсобственост. Ищцата е собственик по
завещание, а ответницата е преживяла съпруга на общия на страните наследодател.
Установява се от приложения по делото /л.****/ отговор на
уведомление, че ответницата е оспорила и извънсъдебно правата на ищцата в
собствеността. Това допълнително подкрепя извода, че ползването на процесните
имоти се е осъществявало от само нея. Само ответницата има достъп до процесните
имоти, в които е живяла заедно със своя покоен съпруг. Без правно значение е
влошеното здравословно състояние и обстоятелството, че към настоящия момент
ответницата живее при своята сестра. Това е така, тъй като непосредственото
ползване не е предпоставка за уважаване
на иска, след като съсобственикът създава пречки за другия собственик да се
ползва от вещта според правата си.
Обезщетението по чл. 31, ал. 2 ЗС
е в размер на средния месечен пазарен наем. Установява се приетата по делото
експертиза, че средният пазарен наем за исковия период възлиза на
претендираните суми. Съдът изцяло кредитира заключението на експерта. Макар
същото да е оспорено, повторна експертиза не поискана, в който смисъл е
изричното изявление на процесуалния представител на ответницата по иска по
сметки. Периодът от ***** г. до **** г. включва общо дванадесет дни, месечният
наем за месец януари **** г. е в размер на ***** лева за имота в гр. ****, за
имота в село **** наемът е 113 лева. Месец януари има 31 дни, т.е. исковите претенции, след изчисления, следва да
бъдат отхвърлени за сумите от 76,49 лева и 21,87 лева.
При този изход на спора, ищцата
има право на разноски съобразно уважената част, а ответницата събрано
отхвърлената, като страните следва да заплатят държавна такса по исковете по
сметки в размер на 4 %, като се съобрази изходът на делото.
Ищцата е направила разноски,
както следва: 1100 лева – възнаграждение за адвокат по исковете по сметки и 300
лева – за депозит за вещо лице по тези исковете. От тях ищцата има право на общо 1386,86 лева,
съобразно уважената част.
Ответницата е направила разноски
за адвокат по исковете по сметки в размер на 700 лева, които не са прекомерни.
От тях има право 6,51 лева, съобразно отхвърлената част.
Държавната такса по исковете по
сметки е в размер на 435,60 лева, тя се разпределя по следния начин 4,05 лева в
тежест на ищцата и 431, 55 лева в тежест на ответницата.
Така мотивиран,
РС-Пловдив
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА по реда на чл. 346 ГПК Й.И.И., ЕГН ********** да заплати на С.Д.Д., ЕГН **********,
по предявения иск с правно основание чл. 31, ал. 2 ЗС, сумата от 8 323,51
(осем хиляди триста двадесет и три лева и 51 ст.) лева, представляваща обезщетение
за лишаване от ползването на ½ ид.част от имот с идентификатор № ******* по КККР на гр.
*****, одобрени със Заповед РД-********г. на *** на АГКК за периода от *****г.
до *****г., като ОТХВЪРЛЯ иска за разлика над
присъдената сума до пълния предявен размер от 8 400 (осем хиляди и
четиристотин) лева и за периода от ******г. до *********г.
ОСЪЖДА по реда на чл. 346 ГПК Й.И.И.,
ЕГН ********** да заплати на С.Д.Д., ЕГН **********, по предявения иск с правно
основание чл. 31, ал. 2 ЗС, сумата от 2 408,13 (две хиляди четиристотин и
осем лева и 13 ст.) лева, представляваща обезщетение за лишаване от ползването
на ½ ид.част от ДВОРНО МЯСТО,
намиращо се в село ****, обл. Пловдив, община ******, цялото с площ от 1080
кв.м. застроено и незастроено, съставляващо парцел **, пл. № ****, кв. **, по
плана на селото, ведно с построените в него масивна жилищна сграда, лятна
кухня, с навес и навес към жилищна сграда за периода от *******г. до *******г.,
като ОТХВЪРЛЯ иска за разлика над присъдената сума до пълния
предявен размер от 2430 (две хиляди четиристотин и тридесет) лева и за периода
от ****** г. до ********* г.
ОСЪЖДА Й.И.И., ЕГН ********** да
заплати на С.Д.Д., ЕГН ********** сумата от 1386,86 (хиляда триста осемдесет и
шест лева и 86 ст.) лева – съдебни и деловодни разноски съобразно уважената
част от исковете.
ОСЪЖДА С.Д.Д., ЕГН ********** да заплати на Й.И.И., ЕГН ********** сумата от 6,
51 ( шест лева и 51 ст.) лева – съдебни и деловодни разноски съобразно отхвърлената
част от исковете.
ОСЪЖДА С.Д.Д., ЕГН ********** да
заплати по сметка на РС-Пловдив сумата от 4,05 (четири лева и 5 ст.) лева –
държавна такса.
ОСЪЖДА Й.И.И., ЕГН ********** да
заплати по сметка на РС-Пловдив сумата от 431,55 (четиристотин тридесет и един
лева и 55 ст.) лева – държавна такса.
Решението подлежи
на обжалване в двуседмичен срок от връчването му на страните пред ОС-Пловдив.
СЪДИЯ:/П/
Вярно с оригинала.
ЕК