Р Е Ш
Е Н И Е
Номер 03.04.2020 година Град С.З.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
СТАРОЗАГОРСКИЯТ
ОКРЪЖЕН СЪД ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ
На 19.02. 2020 година
В публичното
заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РУМЯНА БОНЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ИВАНЕЛА КАРАДЖОВА
ТРИФОН МИНЧЕВ
Секретар: ДИАНА ИВАНОВА
като разгледа
докладваното от съдията БОНЧЕВА
в.т.д. № 1017
по описа за 2020 година,
за да се
произнесе, взе предвид следното:
Обжалвано е решение № 1537/11.11.2019г.,
постановено по гр.д. №2529/2019г. по описа на Районен съд – гр. С.З., с което „Е.”
ЕАД - гр. П. е осъдено да заплати на „В.” ЕООД - гр. С.З. сумата 1100 лв.,
представляваща недължимо платена сума за такса достъп до ел. разпределителната
мрежа до обект на ниско напрежение - Помпена станция „К.", ИТ № 2939033,
за периода 23.01.2015г. - 21.02.2015г., представляваща разликата между
стойността на енергията, пренесена на ниво ниско напрежение и ниво средно
напрежение по фактура № **********/28.02.2015 г., от общо платена сума за цена
пренос в размер на 1540,56 лв., ведно със законната лихва от 14.05.2019г. до
окончателното изплащане на сумата; сумата от 460 лв., представляваща
обезщетение в размер на законната лихва, считано от датата на плащане на
извършеното плащане по фактура № **********- 12.03.2015г., до датата на
предявяване на молбата в съда 14.05.2019г., както и сумата от 840 лв.,
представляваща направени по делото разноски.
Във въззивната жалба въззивникът „Е.”
ЕАД - гр. П. излага съображения за неправилност, незаконосъобразност и
необоснованост на постановеното решение. Развити са подробни съображения във
връзка с направените оплаквания. Направено е искане да се отмени решението на
РС и да се постанови друго, с което да се отхвърли изцяло иска като неоснователен
и недоказан. Претендират се разноските пред двете инстанции, като е представен
списък. Прави искане на основание чл.78, ал.5 ГПК, в случай, че размерът на
претендираното адвокатско възнаграждение е прекомерно по размер, същото да се
намали до минималните размери съгласно Наредба №1 от 09.07.2004г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения.
В законния срок е постъпил писмен
отговор от страна на въззиваемия „В.” ЕООД - гр. С.З., с който се взима становище,
че жалбата е неоснователна и следва да се отхвърли. Изложени са съображения по
направените във въззивната жалба оплаквания. Моли съда да потвърди обжалваното
решение като законосъобразно и правилно. Претендират се разноските по делото.
Прави възражение за прекомерност на юрисконсултското възнаграждение. Посочва
банкова сметка, ***, в случай, че въззивната жалба е неоснователна.
Окръжен
съд – гр. С.З., в настоящият състав, след като обсъди данните по първоинстанционното
и въззивното производства, намира за установено следното:
Пред
първоинстанционния съд е предявен иск с правно основание чл. 55, ал. 1, пр.1 ЗЗД.
Ищецът
„В.” ЕООД моли съда да постанови решение, с което на основание чл. 55, ал. 1,
предл. 1 ЗЗД да осъди ответника „Е." ЕАД за сумата от 1100 лв.,
представляваща недължимо платена сума за такса достъп до ел. разпределителната
мрежа до обект на ниско напрежение - Помпена станция „К.", ИТ № 2939033,
за периода 23.01.2015 г. - 21.02.2015 г., представляваща разликата между
стойността на енергията, пренесена на ниво ниско напрежение и ниво средно
напрежение по фактура № **********/28.02.2015 г., от общо платена сума за цена
пренос в размер на 1540,56 лв., ведно със законната лихва от 14.05.2019 г. до
окончателното изплащане на сумата; сумата 460 лв., представляваща обезщетение в
размер на законната лихва, считано от датата на извършеното плащане по фактура
№ **********- 12.03.2015 г., до датата на предявяване на молбата в съда
14.05.2019 г. Претендира за направените
по делото разноски.
В срока по
чл.131, ал.1 ГПК ответникът подава подробен писмен отговор, в който оспорва
основателността на предявения иск и моли да бъде отхвърлен като неоснователен.
Безспорно е
установено, че ищецът и ответникът са страни по договор за продажба на ел.
енергия, като ищецът е потребител на електрическа енергия на няколко обекта, в
т.ч. и на обект Помпена
станция „К.", ИТН № 2939033.
Процесният
обект на ищеца с ИТН 2939033 – помпена станция „К."
е бил присъединен към електроразпределителната мрежа, собственост на „Е.”
ЕАД на ниво ниско напрежение и на 19.11.2015 г. е променено меренето на ниво
средно напрежение, видно и от констативен протокол за техническа проверка и
подмяна на средства за търговско измерване от 19.11.2015 г.
Видно от
Заповед № 135/12.12.1995г. на Кмета на гр. Т., акт за приемане и предаване на
основни средства, инвентаризационен опис за земя, сгради и съоръжения на ПС „О.",
характеристика на ДМА - Трафопост „О.", акт обр.16 за Електропровод „В."
20 kV, на ПОМПЕНА СТАНЦИЯ „О." с. О., на ПОМПЕНА СТАНЦИЯ „К.", и на
намиращите се в тях ЗРУ и разрешение за ползване № 261/09.08.1995г, ищецът е
собственик на Електропровод „В." 20 kV, на ПОМПЕНА СТАНЦИЯ „О." с. О.,
на ПОМПЕНА СТАНЦИЯ „К." и на намиращите се в тях ЗРУ. Същите са
собственост на дружеството от 29.12.1995г., когато са включени в капитала на
дружеството. За тези обекти е подписан Акт обр.16 и е издадено Разрешение за
ползване № 261/09.09.1995г.
По делото е представена и кореспонденцията между страните
във връзка със собствеността на процесния трафопост и процедурата по смяна на
нивото на мерене, съгласно която „Е." ЕАД с писмо изх. №
6053-30/24.09.2008г. уведомява „В.“ ЕООД С.З., че съгласно решение №Ц-021 от
26.06.2008г. на ДКЕВР тече проект по идентифициране на обекти на клиенти, които
са присъединени със собствени електропроводи към електрически подстанции, чието
мерене се осъществява в подстанцията и че за клиентите, които са изпратили
необходимите документи, Е. вече не начислява цена за пренос за съответните
обекти, считано от влизане на решението на ДКЕВР в сила. В писмото е посочено,
че „Е. АД“ все още не е получило от ищеца документи, удостоверяващи
собствеността му върху електропроводи, присъединени към електрически подстанции.
В отговор на писмото, ищецът е изпратил писмо с изх.№1784/23.10.2008г. относно
идентифициране на обекти, присъединени със собствени електропроводи към
електрически подстанции, чието мерене се осъществява в подстанциите, сред които
и обект, захранен от Подстанция Т. – извод „В.”, като са посочени документите
за собственост, обсъдени по-горе. С писмо до „Е.“ АД с изх.№2013/05.12.2008г.,
ищецът заявява желание да бъде изместено поле мерене от ниско напрежение в
самите обекти на средно напрежение 20 kV в Подстанция гр.Т. на ИТ №2939032 ПС „О.”,
с. О. и на ИТ № 2939033 В. с. К., като е посочено, че обектите се захранват от
ел. провод 20 kV „В.”, собственост на „В.“ ЕООД, за което с писмо
изх.№1784/23.10.2008г. са представени всички необходими документи за
собственост. С писмо изх.№01/09.01.2009г. “Е.“ АД отново изисква документи за
собственост на ел.провод 20 kV извод „В.” и сочи, че след представянето им ще
даде становище за промяна на мястото на мерене от ниско напрежение на средно
напрежение.
Безспорно е
установено, че ищецът „В.” ЕООД гр. С.З. е заплатил на ответника цена за пренос и достъп до
електропреносната мрежа и цена за достъпи
пренос през/до разпределителната мрежа общо в размер на
17 676.73 лв. за периода 01.02.-28.02.2015 г. по фактура №********** от
28.02.2015 г.
От заключението на
назначената съдебно- техническа експертиза, се установява, че през периода 23.01.2015
г. – 21.02.2015 г. измерването на потребената от ищеца ел.енергия по процесната
фактура за обект ПС „К.", ИТ №2939033 се е извършвало на ниво ниско
напрежение в ЗРУ /Закрито разпределително устройство/ 20кУ/400У в ПС /помпена
станция/ „О.", собственост на ищеца.
Ако се приеме, че електропровод „В." 20 kV, изходящ от
подстанция „Т.", е бил собственост на ищеца през процесния период,
границата на собствеността му са изводите на електропровод „В." в ЗРУ на
подстанция „Т." на ниво средно напрежение. „Е.“ ЕАД е трябвало да монтира
в подходящо ел.табло измервателна група на средно напрежение, включваща токови
и напреженови трансформатори за средно напрежение, средство за търговско
измерване и модем за дистанционен отчет, на изводите средно напрежение 20 кУ на
електропровод „В." в подстанция „Т." чрез обособяване на отделно поле
„мерене" или в съществуваща килия.
Вещото лице сочи също, че тъй като измервателната група е
следвало да бъде поставена на ниво средно напрежение 20 kV в ЗРУ на подстанция
„Т.", ищецът не дължи заплащане за пренос на ел.енергия по
ел.разпределителната мрежа средно напрежение 20 kV /електропровод „В."/ до
обект ПС „К.", ИТ №2939033 за съответния период. Заплащането за пренос на
ел.енергия през електроразпределителната мрежа има за цел да компенсира
електроразпределителното предприятие за загубите на ел.енергия по тази мрежа и
за дейностите по поддръжката и ремонтът й. Ако същата е собственост на ищеца,
съответно поддръжката и ремонтът й са за негова сметка, и той заплаща загубите
на ел.енергия по нея чрез показанията на измервателна група, монтирана в
началото й. Тогава електроразпределителното предприятие няма разходи по нея, в
конкретния случай не би имало разходи по електропровод „В." и няма
основание да калкулира на ищеца цена за пренос на ел.енергия през електропровод
„В.".
Дори и измервателната група да е монтирана на страна ниско
напрежение в ЗРУ на ПС" К.“, както е в конкретния случай през процесния
период, то ответникът няма основание да калкулира на ищеца цена за пренос през
електроразпределителната мрежа ниско напрежение в месечните фактури за
потребена ел.енергия, защото в ПС "К." и/или след нея няма
електроразпределителна мрежа ниско напрежение. Дори и да има такава, тя не е
собственост на ответника, той няма разходи по поддръжката и ремонтът й, а
загубите на ел.енергия по нея /или в ел.съоръженията на ПС „К.“/ се заплащат от
ищеца чрез показанията на измервателната група, монтирана в ЗРУ „К." на
страна ниско напрежение.
В заключението си вещото лице сочи, че ако се приеме, че
електропровод „В." 20 кV, изходящ от подстанция „Т.", е бил собственост на ищеца през
процесния период, то ищецът не дължи цена за пренос на ел.енергия през този
електропровод до ПС „К." нито при монтирана измервателна група на страна
ниско напрежение в ПС "К.“, нито при монтирана измервателна група на
страна средно напрежение в подстанция „Т.". Ответникът няма никаква
собствена електроразпределителна мрежа по цялата верига на електроснабдяване на
процесния обект и не може да претендира за такса пренос по електроразпределителната
мрежа до обекта.
От заключението на приетата по делото съдебно икономическа
експертиза се установява, че процесната фактура № ********** от 28.02.2015 г. в
общ размер на 17661.59 лв. с ДДС, издадена от ответното дружество на ищеца е
платена по банков път на 11.03.2015 г. и няма неразплатен остатък по тази
фактура. Начислената във фактурата „такса пренос по ел. разпределителната мрежа
до обект на ниско напрежение" до обект ПС „К.“, ИТ № 2939033, е 1540.56
лв. Вещото лице сочи, че ако се приеме, че ищецът не дължи такса пренос по ел.
разпределителната мрежа до обект на ниско напрежение - Помпена станция „К.“ ,
ИТ № 2939033, за периода 23.01.2015 г. – 21.02.2015 г., а до обект средно
напрежение - Помпена станция „К.“ , ИТ № 2939033, за период
При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни
изводи:
Ищецът „Е.” ЕАД е краен снабдител по смисъла на чл.92, т.2 ЗЕ и като такъв
продава електрическа енергия на клиентите си при публично известни Общи условия
– чл.98а ЗЕ. С решение на ДКЕВР № ОУ-013/10.05.2008 г. Общите условия на „Е.”
ЕАД на договорите за продажба на електрическа енергия са одобрени и на
основание чл. 98а, ал. 4 ЗЕ публикуваните Общи условия влизат в сила за
потребителите, които купуват електрическа енергия от крайния снабдител, без
изрично писмено приемане. С оглед горепосочените норми съдът приема,че Общите
условия са задължителни за потребителите на ел.енергия, какъвто се явява ищеца.
В настоящия случай отношенията между страните се регламентират от
нормите на Закона за
енергетиката, Наредба № 6 от
9.06.2004 г. за присъединяване на производители и потребители на електрическа
енергия към преносната и разпределителните електрически мрежи (отм.);НАРЕДБА
№ 6 от 24.02.2014 г. за присъединяване на производители и потребители на електрическа
енергия към преносната и разпределителните електрически мрежи, Правила за
търговия с ел.енергия /ДВ 66/26.07.2013 г./
Съгласно разпоредбата на чл. 55, ал.
1, пр. 1 от ЗЗД полученото без основание подлежи на връщане. С оглед
правилата за разпределение на доказателствената тежест по предявен иск с правно
основание чл. 55, ал.1, пр. 1 от ЗЗД ищецът следва да докаже, че е заплатил
процесната сума, представляваща разлика между платена от него такса "ниско
напрежение" и такса "средно напрежение", каквото според него е
дължима при положение, че собственият му трафопост извършва преобразуването от
средно в ниско напрежение. Въззивният съд споделя изразеното в решение №
227/11.02.2013 г. по т. д. № 1054/2011 г., ВКС, ІІ т. о., становище относно
значението на точката за присъединяване и мястото на правомерно поставяне на
СТИ, а оттук и дължимостта на цената за достъп до електроразпределителната
мрежа и пренос по последната. По тези съображения съдът намира, че релевантният
по делото въпрос е дали потребеното количество ел. енергия е измерено в
местата, определени съобразно Наредба 6/09.06.2004 г. за присъединяване на
производители и потребители на електрическа енергия към преносната и
разпределителните електрически мрежи.
Съгласно решение №75 от 25.03.2013г. по гр.д. №864/2012г. І г.о. на
ВКС, също постановено по реда на чл. 290 ГПК, „границата на собственост върху
електрическите съоръжения“ по смисъла на чл. 120 ал.2 ЗЕ във вр. с чл. 127 ЗЕ и
чл. 28 ал.1 от Наредба №6/09.06.2004г. (отм.) за присъединяване на
производители и потребители на електрическа енергия към преносната и
разпределителната електрическа мрежа визира границата между електрическите
съоръжения, собственост на разпределителното предприятие и тези, собственост на
потребител на електрическа енергия.
Към момента на изграждането си процесният трафопост е бил свързан към
страна ниско напрежение, като към същия момент е липсвала нормативна уредба,
която да определя задължителни места на измерване на доставяната електрическа
енергия.
Впоследствие съгласно Правилата за измерване на количеството
електрическа енергия/ 2007 и
Съгласно разпоредбата на чл. 27 от Наредба № 6 от 09.06.2004г. (отм.)
за присъединяване на производители и потребители на електрическа енергия към
преносната и разпределителната мрежа, границата на собственост между
електрическите съоръжения на преносното предприятие и тези на потребителя се
определя от начина на присъединяване и от вида на съоръженията за
присъединяване. Съгласно чл. 29, ал.1, т.1 от Наредбата границата на
собствеността следва да се определя от мястото на присъединяване на кабелните
накрайници към уредбата. Така в хипотезата на присъединяване на потребител чрез
собствен електропровод от значение за определяне на мястото на търговско
измерване е единствено границата на собственост на електрическите съоръжения.
В настоящия случай от
заключението на съдебно – техническата експертиза се установява, че граница на
собствеността са изводите на електропровод „В.“ в ЗРУ на подстанция „Т.“ на
ниво средно напрежение. Ответникът е трябвало да монтира в подходящо ел. табло
измервателна група на средно напрежение, включваща токови и напреженови
трансформатори за средно напрежение, средство за търговско измерване и модем за
дистанционен отчет, на изводите средно напрежение 20 kV на електропровод „В." в подстанция „Т." чрез обособяване на
отделно поле „мерене" или в съществуваща килия. Поради това въззивният съд
приема, че в случая СТИ, отчитащо в частта ниско напрежение е било неправилно
разположено. Следователно количеството консумирана електрическа енергия,
измерено в места, различни от нормативно установените, не може да обуслови
начисляване на цена за пренос. При това положение съдът намира, че извършеното
от разпределителното дружество измерване е неправомерно, несъобразено с Наредба
6/09.06.2004 г./отм./ и поради това и ищецът не е имал задължение да заплаща
начислената му от ответното дружество цена за пренос през разпределителната
мрежа на ниво ниско напрежение и остойностеното количество ел. енергия по цени
за ниско напрежение. С начисляване цена за "достъп ниско напрежение и пренос
на електрическа енергия през електроразпределителната мрежа" в приложените
фактури, на практика ответникът е получил нещо без основание и се е обогатил за
сметка обедняването на ищеца. „Е.” ЕАД е формирал дължимата от „В.” ЕООД цена
за консумираната от него ел. енергия въз основа на параметри на напрежение,
което не отговаря на установеното от закона. Поради това за ответното дружество
не е налице основание за получаване на такси за посочените услуги, поради което
платената сума е недължима и на основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД подлежи
на връщане.
Настоящият
състав намира, че предявеният иск за сумата от 460 лв., представляваща
обезщетение в размер на законната лихва, считано от датата на плащане на
извършеното плащане по фактура № **********- 12.03.2015 г., до датата на
предявяване на молбата в съда 14.05.2019 г. е неоснователен и следва да
бъде отхвърлен като такъв. Съгласно чл. 86 от ЗЗД при неизпълнение на парично
задължение, длъжникът дължи обезщетение в размер на законната лихва от деня на
забавата. Когато няма определен ден за изпълнение, длъжникът изпада в забава,
след като бъде поканен от кредитора. Съгласно приетото с ТР № 5/21.11.2019г. по
тълк. д. № 5/2017г. на ВКС, ОСГТК при връщане на дадено при начална липса на
основание в хипотезата на чл. 55 ал. 1 предл. 1 от ЗЗД, длъжникът дължи
обезщетение за забава от поканата да изпълни. По делото не са представени
доказателства, от които да е видно, че кредиторът е оправил такава покана към длъжника
преди предявяване на исковата молба, поради което искът за заплащане на
обезщетение за забава като неоснователен следва да бъде отхвърлен.
Предвид гореизложеното въззивният съд намира, че обжалваното решение в
частта, с която е уважен предявеният иск за
сумата 460 лв., представляваща обезщетение в размер на законната лихва, считано
от датата на плащане на извършеното плащане по фактура № **********/ 28.02.2015
г., до датата на предявяване на молбата в съда 14.05.2019 г., като неправилно
следва да бъде отменено и вместо него постановено друго, с което искът бъде
отхвърлен като неоснователен. Решението следва да бъде отменено и в частта, с
която ответникът е осъден да заплати на ищеца сумата от 840 лева направени по делото разноски, като вместо това на ищеца
за първата инстанция бъдат присъдени разноски в размер на 637,43 лева, съразмерно с уважената
част от исковете.
Ищецът „В.” ЕООД следва да заплати на „Е.” ЕАД направените пред
първоинстанционния съд разноски в размер на 117, 94 лв. съразмерно с отхвърлената част от исковете.
В останалата обжалвана част решението е правилно и следва да бъде
потвърдено.
По отговорността за разноските пред въззивната инстанция:
Въззивникът „Е.” ЕАД - гр. П. е поискал присъждане на заплатена
държавна такса в размер на 25 лв. и юрисконсултско възнаграждение в размер на
300 лв.
Съгласно разпоредбата на чл. 78, ал. 8 ГПК в редакцията й след изменението с ДВ бр. 8/24.01.2017 г., в
полза на юридически лица или еднолични търговци се присъжда и възнаграждение в
размер, определен от съда, ако те са били защитавани от юрисконсулт. Размерът
на присъденото възнаграждение не може да надхвърля максималния размер за
съответния вид дело, определен по реда на чл. 37 от
Закона за правната помощ. Нормата на чл. 37, ал. 1 ЗПП предвижда, че заплащането на правната помощ е съобразно с вида и
количеството на извършената дейност и се определя в наредба за заплащане на
правната помощ. Съгласно нормата на чл. 25, ал. 1 от Наредбата за заплащане на
правната помощ, за защита по дела с определен материален интерес възнаграждение
е от 100 до 300 лв. Въззивният съд определя юрисконсултско възнаграждение за
въззивната инстанция в размер на 100 лв.
С оглед изхода на делото „В.” ЕООД - гр. С.З. следва да заплати на „Е.” ЕАД -
гр. П. 36, 85 лв. съразмерно с отхвърлената част от исковете.
Въззиваемият „В.”
ЕООД - гр. С.З. е поискал присъждане на адвокатско възнаграждение в размер на
360 лв.
Въззивникът „Е.” ЕАД е направил възражение за прекомерност на
заплатеното от „В.” ЕООД адвокатско възнаграждение във въззивното производство,
което е в размер на 360 лева с вкл. ДДС.
Съгласно разпоредбата на чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредбата № 1, за
процесуално представителство, защита и съдействие по дела с определен интерес,
възнагражденията са следните: при интерес от 1 000 лв. до 5000 лв. - 300 лв.
+7% за горницата над 1 000 лв. Съгласно разпоредбата на § 2а от ДР на
Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения на
ВАС, за регистрираните адвокати по ЗДДС, дължимият данък
върху добавената стойност се начислява върху възнагражденията по тази наредба и
се счита за неразделна част от дължимото от клиента адвокатско възнаграждение,
което се дължи съобразно разпоредбите на Закона за данъка върху добавената
стойност. В настоящия случай адвокатско дружество “М.” е
регистрирано по ЗДДС и направените разноски във въззивното производство се
претендират с ДДС. Ето защо размерът на дължимото адвокатско възнаграждение,
изчислено при спазването на тези правила е в размер на 339, 20 лв. х 20 %
ДДС = 407, 04 лв. В настоящия случай
въззиваемият „В.” ЕООД е заплатил адвокатско възнаграждение в размер на 360 лв.
Поради това, настоящата съдебна
инстанция намира, че заплатеното от „В.” ЕООД адвокатско възнаграждение в
размер на 360 лв. не е прекомерно и не следва да бъде намалено.
С оглед изхода на делото „Е.” ЕАД - гр. П. следва да заплати на „В.” ЕООД - гр. С.З. направените
пред въззивната инстанция разноски в размер на 253, 84 лв. съразмерно с уважената част от исковете.
Водим от горните мотиви, съдът
Р
Е Ш И :
ОТМЕНЯ решение № 1537/11.11.2019г., постановено по гр.д. №2529/2019г.
по описа на Районен съд – гр. С.З. в частта, с която „Е.” ЕАД е осъдено да заплати на „В.” ЕООД сумата
460 лв., представляваща обезщетение в размер на законната лихва, считано от
датата на извършеното плащане по фактура № **********- 28.02.2015 г., до датата
на предявяване на молбата в съда 14.05.2019 г. както и в частта, с която
„Е.” ЕАД е осъдено да заплати на „В.” ЕООД направените по делото разноски в
размер на 840 лв., вместо което ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявения иск от „В.” ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр. С.З.,
ул. *** против „Е.” ЕАД, ЕИК ***, със седалище
и адрес на управление в гр. П., ул. *** за заплащане на сумата 460 лв., представляваща обезщетение в размер на законната лихва,
считано от датата на извършеното плащане по фактура №**********- 28.02.2015 г.,
до датата на предявяване на молбата в съда 14.05.2019 г. като неоснователен.
ОСЪЖДА “Е.”
ЕАД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление в гр. П., ул. *** да заплати на „В.” ЕООД, ЕИК ***, със
седалище и адрес на управление гр. С.З., ул. *** направените пред първата инстанция разноски в размер на
637, 43 лв., съразмерно с уважената част от исковете по банкова
сметка *** “Ц.” АД, IBAN - ***, BIC - ***.
ОСЪЖДА „В.”
ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр. С.З., ул. *** да заплати на “Е.” ЕАД, ЕИК ***, със
седалище и адрес на управление в гр. П., ул. *** направените пред първата инстанция разноски в размер на
117, 94 лв. съразмерно с отхвърлената
част от исковете.
ПОТВЪРЖДАВА решение № 1537/11.11.2019г., постановено по гр.д. №
2529/2019г. по описа на Районен съд – гр. С.З. в
останалата обжалвана част.
ОСЪЖДА „В.”
ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр. С.З., ул. *** да заплати на “Е.” ЕАД, ЕИК ***, със
седалище и адрес на управление в гр. П., ул. *** направените пред въззивната инстанция разноски в размер
на 36, 85 лв. съразмерно с
отхвърлената част от исковете.
ОСЪЖДА “Е.” ЕАД, ЕИК ***, със
седалище и адрес на управление в гр. П., ул. *** да заплати на „В.” ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление гр. С.З., ул. *** направените пред въззивната инстанция разноски
за адвокатско възнаграждение в размер на 253, 84 по банкова сметка *** “Ц.” АД, IBAN
- ***, BIC - ***.
Решението е окончателно не подлежи
на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: