№ 1210
гр. Варна , 20.09.2021 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА в закрито заседание на двадесети септември,
през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Елина Пл. Карагьозова
като разгледа докладваното от Елина Пл. Карагьозова Търговско дело №
20203100900926 по описа за 2020 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.248 от ГПК.
Постъпила е молба №13234/05.07.2021г. от „Първа инвестиционна
банка“АД, уточнена с молба №153321/30.07.2021г., за допълване на
постановеното по делото Решение №202/28.06.2021г. в частта за разноските,
чрез присъждане на сумата от 20337.45 лева съобразно списък по чл.80 от
ГПК, представен в о.с.з. на 28.05.2021г. и актуален списък, представен с
молба от 30.07.2021г.
В предоставения от съда срок е постъпил отговор от ответницата Д. Й.
АР., в които възразява срещу присъждане на допълнително заплатената от
ищеца сума за държавна такса, с твърдения, че допълнително представения
списък по чл.80 от ГПК е просрочен, както и че сумата е заплатена от трето за
спора лице.
В писмен отговор ответникът „Корпус груп“ ЕООД изразява становище
за основателност на молбата.
Съдът намира, че молбата на ищеца за допълване на постановеното
съдебно решение в частта му за разноските е процесуално допустима. Същата
е депозирана от легитимирана страна с правен интерес в срока по чл.248, ал.1
от ГПК, поради което съдът дължи произнасяне по обективираното в нея
1
искане. Представянето на списък по чл.80 от ГПК е предпоставка за
допустимост единствено на искането за изменение, но не и за допълване на
решението в частта за разноските.
Разгледана по същество молбата за допълване на решението в частта за
разноските се явява основателна, тъй като в крайния съдебен акт липсва
произнасяне по своевременно направеното искане за присъждане на разноски,
подкрепено с доказателства за реалното им заплащане. Доколкото
предявените от ищеца искове са уважени изцяло, на основание чл.78, ал.1 от
ГПК в негова полза се следват сторените в производството разноски в пълен
обем, равняващи се на сумата от 20337.45 лева, представляваща заплатена
държавна такса (9285.45 лева), допълнителна държавна такса (9285.45 лева),
държавна такса по сметка на АВп. – ИР за вписване на ИМ (928.55 лева),
държавна такса по сметка на ВОС за преписи от искова молба за вписване в
АВп. (288 лева), депозит за вещо лице (250 лева), юрисконсултско
възнаграждение (300 лева). Отговорността за разноски включва и
допълнително заплатената след края на устните състезания държавна такса.
Доказателствата за заплащането й не са преклудирани, тъй като
несвоевременното им представяне се дължи на процесуален пропуск на съда,
който не следва да рефлектира неблагоприятно в правната сфера на страните.
В платежното нареждане изрично е посочено, че основанието за банковия
превод е задължение на „ПИБ“АД за допълнителна държавна такса, като е
цитиран съдебният акт, с който е определена, както и номера на делото.
Плащането е с погасителен ефект, независимо, че е извършено от трето за
спора лице, тъй като при посоченото подробно описание на задължението не
се поражда съмнение за грешка по смисъла на чл. 56 от ЗЗД. В случая не се
касае за задължение intuitо personae, поради което съгласно чл.73, ал.1 от ЗЗД
плащането погасява дълга, независимо от волята на кредитора. Дали в
резултат от изпълнението в полза на платеца ще възникнат регресни права
срещу ищеца е въпрос на вътрешни отношения помежду им и е без правно
значение за разпределението на отговорността за разноските.
По изложените съображения съдът намира, че са налице
предпоставките на чл.248 от ГПК за допълване на Решение №202/28.06.2021г.
в частта за разноските, като ответниците бъдат осъдени да заплатят на ищеца
разделно при равни квоти сумата от 20337.45 лева, представляваща сторени
2
съдебно-деловодни разноски.
Постъпила е и молба №14333/16.07.2021г. от ответницата Д. Й. АР. с
правно основание чл.248 от ГПК за допълване на постановеното по делото
решение в частта за разноските.
В предоставения срок не е постъпил отговор от ищцовата страна.
Съдът намира, че молбата на ответника за допълване на постановеното
съдебно решение в частта му за разноските е процесуално допустима, като
подадена от легитимирана страна с правен интерес в срока по чл.248, ал.1 от
ГПК, но разгледана по същество – неоснователна, тъй като изходът от спора
изключва присъждане на разноски в полза на страната, за която решението е
неблагоприятно. По изложените съображения молбата на ответницата с
правно основание чл.248 от ГПК следва да бъде оставена без уважение.
Водим от горното и на основание чл. 248, ал.3 от ГПК , съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ДОПЪЛВА на основание чл.248 от ГПК Решение №202/28.06.2021г.,
постановено по т.д. № 926/2020г. по описа на ВОС, в частта за разноските,
като ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА „Корпус груп“ЕООД с ЕИК ********* със седалище и адрес
на управление област Варна, община Аврен, с.Казашка река 9125,
Оранжериен комплекс и Д. Й. АР. с ЕГН ********** с постоянен адрес
**********, ДА ЗАПЛАТЯТ разделно при равни квоти на „Първа
инвестиционна банка“АД с ЕИК ********* с адрес на управление гр.София,
бул.“Драган Цанков“37, сумата от 20337.45 лева, представляваща сторени в
производството пред първата инстанция съдебно-деловодни разноски, на
основание чл.78, ал.1 от ГПК.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба №14333/16.07.2021г. от
ответницата Д. Й. АР. с правно основание чл.248 от ГПК за допълване на
Решение №202/28.06.2021г., постановено по т.д. № 926/2020г. по описа на
ВОС, в частта за разноските.
3
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Варненски
апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните, на осн.
чл.248, ал.3 ГПК.
Съдия при Окръжен съд – Варна: _______________________
4