Р Е
Ш Е Н
И Е
№
град ТЕТЕВЕН 12.06.2019 година
В ИМЕТО
НА НАРОДА
ТЕТЕВЕНСКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД-четвърти
състав в публично съдебно заседание на тридесети май
През две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАНКО МАРИНОВ
При секретаря:Й Д
Като разгледа докладваното от Председателя НАХ Дело №137 по
описа за 2019 година и за да се произнесе, взе предвид следното:
Обжалвано
е наказателно постановление №1530/18.04.2019 година на Директора на Регионална
дирекция по горите /РДГ/ гр.Ловеч.
В жалбата си жалбодателят твърди,
че не е доволен от обжалваното наказателно постановление /НП/. Твърди, че не е
извършил нарушението посочено в акта и НП, че дървата са били надлежно
маркирани от него. Твърди, че не знае кога е съставен акта за нарушение, че е
нарушена процедурата по съставяне на акта за нарушение. Твърди, че наказващият
орган е извикал своите подчинени, че е установил нарушение, присъствал е на
същото и след това е издал обжалваното НП.
Моли да бъде отменено изцяло обжалваното
наказателно постановление като незаконосъобразно.
За Директора
на Регионална дирекция по горите гр.Ловеч, представител не се явява и не взима
становище по жалбата.
От
приложените по делото акт за установяване на административно нарушение и
издадено въз основа на него наказателно постановление, приетите и приложени
писмени доказателства и показанията на разпитаните свидетели-Ц.Р.П., К.Р.М., Р.
И. И. и М. Н.М., съдът приема за установено следното:
На дата 31.10.2018 година свидетелите
по делото-Ц.П. и К.М.-*** получили телефонно обаждане от Директора на РДГ Ловеч
да се явят веднага в с.Рибарица, Ловешка област във връзка с нарушение по ЗГ.
Свидетелите посетили с.Рибарица, местността „Басарим“ и на место заварили
Директора на РДГ Ловеч г-н Б.и Директора на Дирекция „Охрана и опазване на
горите“ г-н П.. На место заварили също спрян товарен автомобил „Зил“, натоварен
с иглолистна дървесина, свидетеля Р. И. и жалбодателя. От Директора на РДГ
Ловеч свидетелите разбрали, че той и другото лице са били установили, че
жалбодателят е маркирал дървесината в автомобила на главния път
Тетевен-Рибарица, а временния склад по технологичен план бил в местността „Я.дол“.
По нареждане на преките си ръководители свид.П. задържал товарния автомобил и
по път, когато се возел в автомобила установил, че в самия товарен автомобил
имало издаден превозен билет-приложен по делото за съответната дървесина, който
свид.П. взел и показал на Директора на РДГ Ловеч и на г-н П., но въпреки това
същите му разпоредили да състави констативен протокол, както и да състави
актове за нарушение. Свидетелят П. твърди, че акта за нарушение е бил съставен
в лесничейството в гр.Тетевен, че са извикали жалбодателя, че са им били
изпратили цитата на акта и той му прочел каквото са изпратили от Ловеч, но той
казал, че си е забравил очилата, излязъл от стаята и не се върнал, а свид.М.
твърди, че не е разговарял с жалбодателя, че същият е излязъл от стаята и си
заминал и тогава М. се подписал като свидетел на отказа. На жалбодателя бил
съставен акт за установяване на административно нарушение на чл.257 ал.1 т.1 от
ЗГ във връзка с чл.204 предложение второ от ЗГ във връзка с чл.63 ал.1 и ал.2
от Наредба №1 от 30.01.2012 година за контрола и опазване на горските територии,
затова че на дата 31.10.2018 година, в землището на с.Рибарица, местността „Я.дол“
по позволително за сеч №0463494 от 15.10.2018 година, отдел 224, подотдел „х“,
в качеството си на длъжностно лице при Община Тетевен не е изпълнил задължение,
като не е маркирал с контролна горска марка 10 пространствени кубически метра
дърва за огрев, иглолистни от бял бор, натоварени на товарен автомобил
„Зил-130“ с ДК№ ОВ 36 48 ВМ, преди тяхното транспортиране от временен склад. Актът
за нарушение не бил подписан от жалбодателя, тъй като същият не присъствал при
неговото съставяне и съответно не му бил предявен, като е оформен при отказ. Въз
основа на акта било издадено и обжалваното наказателно постановление /НП/, с
което на жалбодателя на основание чл.257 ал.1 т.1 от ЗГ е наложена глоба в
размер на 300 лева.
Предвид изложеното, съдът намира за
безспорно установено по делото, че акта за нарушение е бил съставен от свид.П.
в отсъствието на жалбодателя по делото, а в последствие акта за нарушение
въобще не е предявяван на нарушителя, а е посочено в него, че същият отказва да
го подпише и получи препис от него. Съставянето на акта за нарушение в
присъствието на нарушителя и предявяването на същия за подпис е водещият
принцип, закрепен в разпоредбата на чл.40 ал.1 от ЗАНН. Той е установен с цел
да може нарушителят да се запознае със съдържанието на акта, за да разбере в
извършването на какво административно нарушение е обвинен и да има възможност
да се защити, както с отразяване на възражение при връчване на акта така и с
допълнително писмено такова в 3-дневен срок. В конкретния случай тези права са
нарушени, тъй като е безспорно установено по делото, че акта за нарушение е бил
съставен в отсъствието на жалбодателя по делото и по никакъв начин този акт не
е предявяван за подпис на нарушителя, за да се отбелязва в акта, че нарушителят
е отказал да го подпише и да получи препис от него.
По делото безспорно се установява,
че нарушителят се е явил в сградата на лесничейството в гр.Тетевен, безспорно е
разбрал, че ще му бъде съставен акт и е напуснал, като не е присъствал на съставянето
на акта за нарушение. Безспорно е че акта е съставен в нарушение на чл.40 ал.1
от ЗАНН, която е императивна и след като самите контролни органи по никакъв
начин не са направили опит да възпрепятстват напускането на нарушителя по време
на съставянето на акта са нарушили разпоредбата на същата норма, с което са опорочили
административно наказателното производство още при започването му. Нещо повече
в разпоредбата на чл.40 ал.2 от ЗАНН е предвидена хипотеза за съставяне на акта
за нарушение в отсъствие на нарушителя, която в случая е неприложима. При това
положение личността на нарушителя е била известна на проверяващите, поради
което те са могли да го поканят за съставяне на акта, както предвижда
разпоредбата на чл.40 ал.2 от ЗАНН, едва след което да съставят акта в негово
отсъствие.
Вместо да приложат чл.40 ал.2 от ЗАНН контролните органи са съставили акта в отсъствие на нарушителя. Обстоятелството,
че поведението на нарушителя, който сам е напуснал сградата на лесничейството е
укоримо, но не оправдава нарушаване на императивните норми на чл.40 ал.1 и ал.2
и чл.43 от ЗАНН от контролните органи. По делото е установено, че от една
страна акта е съставен в отсъствие на нарушителя /нарушение на чл.40 ал.1 от ЗАНН/, като от друга страна дори не е правен опит да се приложи чл.40 ал.2 от ЗАНН.
В конкретния случай тези права са
нарушени, а в никоя от изключителните хипотези по чл.40 ал.2 до 4 от ЗАНН тези
права не отпадат /вж.чл.43 ал.4 от ЗАНН/. Нарушаването на реда за съставяне и
връчване на акта за нарушение, регламентиран в чл.40 и чл.43 от ЗАНН, безспорно
ограничава възможността за реализиране защитата на санкционираното лице, както
с оглед произтичащите от връчването на акта права и задължения, свързани именно
с правото на защита, така и с оглед функциите на акта за нарушение в
административно-наказателното производство, а именно значението му на правен
акт, с който се повдига и предявява обвинение в извършване на административно
нарушение. Ненадлежното му съставяне и връчване представлява нарушение на
процесуалните правила, което е съществено и не може да бъде поправено в
съдебната фаза на процеса. Констатираното от съда нарушение по ЗАНН
представлява формална предпоставка за отмяна на обжалваното НП, тъй като
опорочава изцяло производството по ангажиране на административнонаказателната
отговорност на жалбодателя.
Освен посоченото по-горе нарушение,
съдът констатира, че наказателното постановление е издадено от длъжностно лице,
чието участие в разглеждането на административнонаказателната преписка и в
издаването на наказателното постановление е било недопустимо, съгласно нормата
на чл.51 ал.1 б „в“ от ЗАНН. Посочената разпоредба предвижда, че не може да
участва в разглеждането на административнонаказателна преписка и в издаването
на наказателно постановление длъжностно лице, което е заинтересовано от изхода на административното производство или
има с нарушителя или пострадалия особени отношения, които пораждат основателни
съмнения в неговото безпристрастие. Цитираното нормативно предписание, наред с
другите две хипотези в букви „а“ и „б“ на същата разпоредба са израз на
предвидените в закона гаранции за защита правата и законните интереси на
гражданите и организациите-чл.1 от ЗАНН, същностна част, от които са принципите
на законност, обективност и независимост при изследване на фактите от значение
за делото и при оценка на доказателствата, които ги установяват. От материалите
от делото е видно, че обжалваното наказателно постановление е издадено от
Директора на РДГ Ловеч-Павли Б., който реално е установил нарушението, извикал
е своите подчинени-свидетелите П. и М., на които е разпоредил да задържат
товарния автомобил, да съставят констативен протокол и след това актове за нарушение
и по този начин на практика е участвал в установяването на нарушението, поради
което и не е можел да участва в административнонаказателното производство като
наказващ орган, тъй като несъмнено е бил предубеден по отношение факта на
нарушението и не е бил безпристрастен при произнасянето си по преписката,
решавайки въпросите по чл.52-чл.54 от ЗАНН. Макар Павли Б.да не е съставител на
акта за нарушение и да не е посочен в него като свидетел, фактите, че е
разпоредил задържане на автомобила, съставяне на констативен протокол и в
последствие актове за нарушение, че е участвал непосредствено в констатирането
на нарушението, че е формирал предварително вътрешно убеждение, респ. позиция
относно фактически положения, съставляващи предмет на доказване в образуваното
производство са несъвместими с дължимата от наказващия орган обективна и
безпристрастна проверка за законосъобразност и обоснованост на акта за
нарушение по чл.52 ал.4 от ЗАНН със задължението за обективен и независим
анализ и оценка на събраните доказателства, при условията на състезателност на
производството. Очевидно, непосредствените му възприятия за релевантните факти,
непосредствено събраните на мястото на проверката сведения за нарушеното
законово задължение и за отговорното лице са формирали у наказващия орган
предубеденост при разглеждането и решаването на казуса, което е изисквало да се
отведе от производството като наказващ орган по реда на чл.51 ал.2 от ЗАНН на
посоченото основание. Неизпълнението на това задължение води до заключение, че
обжалваният административнонаказателен акт, правораздавателен по същността си,
страда от неотстраним порок относно законността на участието на посоченото длъжностно
лице в издаването му съставляващо безусловно отменително основание.
С оглед изложеното, съдът приема,
че НП е незаконосъобразно и като такова ще следва да бъде изцяло отменено.
Водим от горното и на основание
чл.63 от ЗАНН, съдът
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ наказателно постановление №1530/18.04.2019 година на
Директора на Регионална дирекция по горите гр.Ловеч, издадено въз основа на акт
за установяване на административно нарушение №000938/05.11.2018 година, с което
на М.Т.В., ЕГН ********** *** основание чл.257 ал.1 т.1 от Закона за горите му
е наложено административно наказание ГЛОБА в размер на 300 /триста/ лева, като
незаконосъобразно.
Решението подлежи на касационно
обжалване пред Административен съд гр.Ловеч в 14-дневен срок от съобщението, че
е изготвен.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: