Р Е Ш Е Н И Е
№ 471 гр. Стара Загора 01.12.2022
год.
Старозагорският административен съд, в открито заседание
на петнадесети ноември през две хиляди двадесет и втора година, шести състав:
Административен съдия: МИХАИЛ РУСЕВ
при
участието на секретаря Зорница Делчева като разгледа адм. дело №588 по описа за
2022 год., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.197, ал.2 от
Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК).
Образувано е по жалба, подадена от И.П.А. с
постоянен адрес:***, подадена чрез пълномощника му адв. К.М. против Решение №274/26.07.2022
год. на Директора на ТД на НАП Пловдив, постановено по жалба срещу разпореждане
изх.№С220024-031-0001565/13.06.2022 год., издадено от Ц. П. на длъжност старши
публичен изпълнител при ТД на НАП Пловдив за временно разрешение за неотложни
плащания на основание чл.229, ал.1 от ДОПК, с което решение жалбата е оставена
без разглеждане като недопустима.
С жалбата се твърди, че неправилно е прието от
Директора на ТД на НАП, че жалбата е недопустима. Самото разпореждане
представлявало незаконосъобразен административен акт, удостоверяващ абсолютното
непознаване на материалния закон от страна на издалия го публичен
изпълнител, била подадена жалбата с
искане да бъде отменен и върнат на органа със задължителни указания по
прилагането на закона за да се даде възможност да го измени и да издаде
законосъобразен административен акт. В разпореждането липсва
текст пред кого и в какъв срок подлежи на обжалване. В искането за разрешение
за неотложни плащания от 11.11.2016 год. и в жалбата си против постановения
отказ за издаването му, жалбоподателят
бил посочил какви суми е необходимо да му бъдат разблокирани за да продължи да
осъществява основната си дейност като вещо лице при Окръжен съд Стара Загора и
да плаща задълженията си. Постановеното решение №472/27.12.2016 год. на
Директора на ТД на НАП Пловдив не е било изпълнено, поради което за него били
настъпили тежки стопански последици. С нарочно подадена декларация бил
уведомил, че преустановява дейността си като вещо лице, считано от 20.10.20217
год. Изложени са множество факти и обстоятелства в жалбата, които са неотносими
към настоящето производство. Посочено е също така, че нито Директора на ТД на
НАП Пловдив, нито старши публичния изпълнител са се съобразили с разпоредбата на
чл.144 от действащия Семеен кодекс, като също така не било взето под внимание и
факта, че жалбоподателят живее в чужбина и реално нямал достъп до банковата си
сметка в Алианц банк, тъй като достъпът му до онлайн банкирането е блокиран.
Изложените подробни факти са наведени за доказване, че разпореждането за
временно разрешение за неотложни плащания е издадено некоректно по отношение на
сумата, която се оставя за временно разпореждане на длъжника и по отношение на
срока, за което е издаден. Направено е искане да бъде отменено оспореното
решение на Директора на ТД на НАП, да се разгледа по същество подадената жалба
против разпореждането за разрешение за неотложни плащания, да се върне
преписката на публичния изпълнител, който на основание чл.229, ал.6 от ДОПК да
измени разпореждането си, като размера на оставената на временно разпореждане
да не е в размер на 60.00 лв., а да се съобрази с минималния размер на издръжка
за дете по чл142, ал.2 от СК в размер на 177.50 лв., срокът за действие на
разпореждането да не бъде до 13.08.2022 год. а до настъпване на законно
основание за прекратяване на дължимата от А. издръжка, да се укаже на публичния
изпълнител да уведоми управителя на „Изоблок“ЕООД следващите наемни вноски да
постъпват по сметката на лицето в Алианц банк, както и да се укаже на публичния
изпълнител да разпореди банката да превеждала минималният размер на издръжката
по банковата сметка на майката на детето. В съдебно заседание и в представените
по делото писмени бележки, излага подробни съображения относно казаното от
процесуалния представител на ответника в съдебно заседание и претендира направени
разноски по реда на чл.38 от Закона за адвокатурата.
Ответникът по жалбата – Директора на ТД на НАП
Пловдив, изразява становище за неоснователност на подадената жалба. В
представеното писмено становище и в съдебно заседание, чрез процесуалния си
представител, твърди че при налагането издаването на решението и издаденото
разпореждане не са допуснати съществени процесуални нарушения от една страна, а
от друга страна същите са постановени в съответствия с приложимия материален
закон. Въз основа на това е направено искане за отхвърляне на жалбата като
неоснователна. Претендира и разноски по делото.
Въз основа на събраните доказателства, съдът прие
за установено от фактическа страна следното:
Изпълнително дело №**********/2010 год. е
образувано за събирането на дължими от страна на И.А. публични задължения въз
основа на подадени от негова страна декларации.
И.П.А. е депозирал искане за неотложно плащане за
основание чл.229, ал.1 от ДОПК, като е поискал да му бъде разблокирана
банковата му сметка в Алианц банк за сумите над 900.00 лв. месечно, както и за
погасяване на задълженията си по издадените му кредитни карти от ТБ“Алианц
България“АД и „Ти би ай Банка“АД и за дължимата от негова страна издръжка на
детето му. Искането е заведено с №С160024-000-0428650/11.11.2016 год. /лист 96-97
от делото/. Въз основа на така подаденото искане е постановен отказ №С160024-159-000263/01.12.2016
год. /лист 102 от делото/ на старши публичен изпълнител Ц. П.. Този отказ е бил
предмет на административен контрол от страна на Директора на ТД на НАП, който
със свое решение №472/27.12.2016 год. го е отменил и е върнал преписката на
публичния изпълнител с дадени задължителни указания по прилагането на закона.
Не е налице ново произнасяне от страна на публичния изпълнител, поради което е
налице и формиран мълчалив отказ, който няма данни по делото, а и не се твърди
да е бил обжалван. Това е продължило до 13.06.2022 год. когато е издадено
разпореждане за временно разрешение за неотложни плащания на основание чл.229,
ал.1 от ДОПК изх. №С220024-031-0001565/13.06.2022 год. /лист 54 от делото/.
Видно от съдържанието му е разрешено сумата от 60.00 лв. месечно да бъде оставена
на разположение на длъжника съгласно решение от 30.04.2009 год. по гр. дело
№1401/2009 год. по описа на РС Стара Загора, като сумата от 900.00 лв. месечно
да се оставя на разпореждане на длъжника за погасяване на публичните му
задължения по посочената банкова сметка ***. Посочено е също така, че
разрешението е в сила до 13.08.2022 год. Недоволен от така издаденото разпореждане
И.А., чрез пълномощника си адв. К.М. е депозирал жалба против разпореждането,
заведена с вх. №12419/19.07.2022 год. Във връзка с нея е постановено и процесното
Решение №274/26.07.2022 год. на Директора на ТД на НАП Пловдив /лист 37-39 от
делото/, което е предмет и на настоящето дело. В оспореното решение е прието,
че публичния изпълнител който администрира изпълнителното дело при
разрешаването на неотложни плащания действа в условията на оперативна
самостоятелност, защитавайки интересите на държавата като кредитор. Предвид изричната разпоредба на чл.229, ал.6
от ДОПК, следвало да се приеме, че жалбата е недопустима и следва да се остави
без движение. Въпреки всичко е разгледал по същество жалбата, като е обосновал
разпореденото от страна на публичния изпълнител с приложимия материален закон и
с искането, с което е бил сезиран. Изложил е също така доводи за неоснователност
на искането, публичния изпълнител да разпореди на банката да превежда по сметка
на майката на детето дължимата издръжка, както и да укаже на третото лице
„Изоблок“ЕООД да превежда наемната цена по сметка на длъжника в „Алианц банк“.
Що се отнася до разпореждането касаещо погасяването на публични задължения в
размер на 900.00 лв., то същото е съобразено с искането на А.. Това го е
мотивирало да остави без разглеждане жалбата като недопустима.
При така изяснена фактическа обстановка съдът
прави следните правни изводи:
Правният спор по настоящото дело е относно
законосъобразността на Решение №274/26.07.2022 год., с което на основание чл.267,
ал.1 във връзка с чл.267, ал.2, т.6 и чл.229, ал.6 от ДОПК, Директорът на ТД на
НАП гр. Пловдив е оставил без разглеждане жалба с вх. №94-00-4665/20.07.2022
год., подадена от И.П.А. против разпореждане №С220024-031-0001565/13.06.2022
год. за временно разрешение за неотложни плащания, издадено от Ц. П. на длъжност
главен публичен изпълнител. Решението е получено от страна на адв. К.М., като
пълномощник на И.А., на 04.08.2022 год., а жалбата е депозирана на 11.08.2022
год. При така установеното съдът намира жалбата срещу Решение №274/16.04.2021
год. Директорът на ТД на НАП гр. Пловдив за допустима, като подадена срещу акт,
подлежащ на съдебен контрол, от лице, което има правен интерес от оспорването и
като жалбата е подадена в рамките на преклузивния седемдневен срок по чл.197,
ал.2 от ДОПК.
Обжалваното Решение №274/26.07.2022 год. е
постановено от компетентен орган - Директор на ТД на НАП Пловдив. Решението е
издадено в рамките на установения срок в чл.197, ал.1 от ДОПК, в писмена форма,
след обсъждане на наличните в преписката писмени доказателства и оплакванията
на лицето, подало жалбата пред решаващия орган. Обжалваното по административен
ред Разпореждане изх. № №С220024-031-0001565/13.06.2022 год. също е издадено от
компетентен орган - публичен изпълнител в компетентната териториалната дирекция
на НАП гр. Пловдив, определена съгласно чл.8, ал.1, т.1 от ДОПК и в рамките на
правомощията му по чл.167, ал.1 от ДОПК. Същото е издадено и в предвидената в
чл.196 от ДОПК писмена форма и съдържа посочените в ал. 1 задължителни
реквизити.
Разгледана по същество, жалбата е неоснователна по
следните съображения:
На първо място не могат да бъдат споделени доводите на ответника, че
предвид изричната разпоредба на чл.229, ал.6 от ДОПК, то жалбата против
издаденото разпореждане с правно основание чл.229, ал.1 от ДОПК е недопустима.
Разпоредбата на чл.229 от ДОПК, е разположена в глава двадесет и пета
„Принудително изпълнение“, раздел IV Действия. Съгласно чл.266 от ДОПК, действията
на публичния изпълнител могат да се обжалват от длъжника или от третото
задължено лице пред директора на компетентната териториална дирекция чрез
публичния изпълнител, който ги е извършил. Законодателят не е предвидил
изключение от това общо правило, поради което и на общо основание
разпореждането на публичния изпълнител по чл.229, ал.1 от ДОПК подлежи на
обжалване. Не води до обратния извод и цитираната норма на чл.229, ал.6 от ДОПК. Тя само определя компетентния орган, който може да измени така даденото
разрешение, но не представлява забрана за обжалване. При своето произнасяне
Директорът на съответната ТД на НАП е длъжен да се съобрази с тази разпоредба, предвиждаща
забрана за изменение на самото разпореждане. Всъщност тази разпоредба не е била
пречка, да бъде постановено предходното решение №472/27.12.2016 год. по
постановеният отказ за издаване на такова разпореждане с
изх.№С160024-159-0000263/01.12.2016 год. на същия публичен изпълнител, и то по
същото искане от 11.11.2016 год. В образуваното пред него производство по
подадената жалба от Антон, ответника е бил длъжен да съобрази дали
постановеното от публичния изпълнител разпореждане съответства на приложимия
материален закона, като дори в правомощията му е да извърши и контрол по
целесъобразност на разрешените плащания.
Като правно основание за оставянето без
разглеждане на жалбата е посочена разпоредбата на чл.267, ал.2, т.6 от ДОПК,
която предвижда правомощия на Директора на ТД на НАП да остави жалбата без
разглеждане, когато подателят няма интерес от обжалването на действията на
органа на принудителното изпълнение или когато оттегли жалбата. За да се
провери налице ли е или не правилно приложение на материалния закон, е
необходимо да се извърши преценка дали установените по делото факти,
обосновават разпореденото с оспореното решение. В конкретния случай, съдът
намира, че в случая жалбоподателят – И.А. няма правен интерес от направеното
обжалване на разпореждането, тъй като същото е позитивен за него
административен акт, издаден по негово искане и при съобразяване на исканията
му. Публичният изпълнител е удовлетворил изцяло желанията на А., депозирани в
подаденото от неговата страна искане за неотложно плащане на основание чл.229,
ал.1 от ДОПК, като е определил и срок за това до 13.08.2022 год.. При така
установеното, съдът намира, че с оглед удовлетворяването на искането на И.А. за
временното разрешаване на неотложни плащания, и то в размер, който той е
поискал, е налице пълно удовлетворяване на искането с което е сезиран публичния
изпълнител. Ето защо не е налице правен интерес от направеното оспорване. В подадената
жалба се съдържат нови обстоятелства, които се излагат за първи път от страна
на А.. Касае се за факти, които не са били изложени в първоначалното му искане,
поради което и не са били съобразени от публичния изпълнител. Постановяването
на позитивен административен акт от страна на публичниня изпълнител, с който се
удовлетворява в пълнота исканото длъжника, гарантира правата на А. в
образуваното изпълнително производство и обосновава липсата на правен интерес
от подадената жалба до Директора на ТД на НАП Пловдив. Ето защо, съдът намира,
че са налице законовите предпоставки на чл.267, ал.2, т.6, предложение първо от ДОПК за оставянето без разглеждане жалбата на И.П.А. против разпореждане
изх.№С220024-031-0001565/13.06.2022 год. на старши публичен изпълнител Ц. П. и
адресирана до Директора на ТД на НАП. Като е сторил това, ответника е
постановил един законосъобразен акт.
Относно изложеното в жалбата:
-
Не
посочването в разпореждането пред кого и в какъв срок може да бъде обжалвано
същото не представлява съществено процесуално нарушение, което да е
самостоятелно основание за отмяната на същото. От друга страна, предмет на
разглеждане в настоящето производство е решението на Директора на ТД на НАП
Пловдив, а не самото разпореждане.
-
Посоченият
друг размер на дължимата издръжка, е необходимо да бъде сведен до знанието на
публичния изпълнител. Той не получава служебно информация от съда за това
обстоятелство. Ето защо е неоснователно оплакването за не спазването на чл.144
от СК, както от страна на публичния изпълнител, така и от Директора на ТД на
НАП. Следва да се отбележи, че правомощията на публичния изпълнител са
разписани в ДОПК, но не и в Семейния кодекс. В същото време, не се навежда от
страна на А. каквато и да е била конкуренция на задълженията, която да се съобрази
от страна на публичния изпълнител или от директора на ТД на НАП Пловдив.
-
Останалите
оплаквания за действията на публичния изпълнител са ирелевантни за настоящия
спор, тъй като същите подлежат на самостоятелно оспорване и не следва да се
обсъждат в настоящето производство.
За пълнота на изложението, съдът намира, ме следва
да отбележи, че исканията, които са отправени до директора на ТД на НАП
Пловдив, аналогични и с тези до съда, не кореспондират с правомощията на публичния
изпълнител. Същият е орган на принудителното изпълнение и осъществява
действията по обезпечаване и принудително изпълнение на публичните вземания по
реда на този кодекс, съгласно чл.167 от ДОПК. Неговите задължения и правомощия
са свързани основно със събирането на установените публични задължения, но
същият няма правомощия да се намесва в частноправни отношения. Публичният
изпълнител не определя служебно дължимата издръжка от страна на длъжника, както
и не може да разпорежда запорираните суми да постъпват по сметка на трето лице,
респективно по сметка различна от бюджетната сметка за събиране на публични
задължения. Дължимата издръжка се определя със съответното съдебно решение,
като се имат в предвид нуждите на детото и възможностите на бащата. В този
смисъл доколкото исканията не намират опора в закона, в частност ДОПК, то не
следва да бъдат коментирани в настоящето решение.
Не на последно място, с оглед на изричната
разпоредба на чл.229, ал.6 от ДОПК, то развилото се производство по оспорването
на разпореждането за временно разрешаване на неотложни плащания, както пред
Директора на ТД на НАП Пловдив, така и пред настоящия съдебен състав, можеше да
бъде избегнато само с подаването на ново искане от страна на жалбоподателя, с
приложени доказателства, които да бъдат съобразени от страна на публичния
изпълнител при следващо такова разрешаване. Исканата промяна, респективно
целените от А. правни последици, не могат да се реализират по реда на
обжалването, тъй като нито ответника в лицето на Директора на ТД на НАП
Пловдив, нито настоящия съдебен състав могат да разпоредят изменение на
издаденото временно разрешение.
С оглед на гореизложеното съдът намира, че
наведените в жалбата оплаквания са неоснователни, а обжалваното решение е
правилно и законосъобразно.
По делото е направено
искане от страна на ответника по делото за присъждане на направените по делото
разноски. С оглед неоснователността на оспорването, същото е
основателно, поради което следва да му се присъди юрисконсултско възнаграждение
в размер 100.00 лв., съгласно приложения по делото списък на разноските,
определени в съответствие с чл.24 от Наредбата за заплащането на правната помощ
във връзка с чл.78, ал.8 от ГПК и чл.37 от Закона за правната помощ. Размера на
разноските е определен с оглед на фактическата и правна сложност на делото и
осъщественото процесуално представителство.
Водим от горното и на основание чл.197, ал.4 от ДОПК, съдът:
Р Е
Ш И :
ОТХВЪРЛЯ жалбата на И.П.А. от гр. Казанлък
против Решение №274/26.07.2022 год. на Директора на ТД на НАП Пловдив, с което
е оставена без разглеждане като недопустима жалбата му против разпореждане
№С220024-031-0001565/13.06.2022 год. издадено от Ц. П. на длъжност старши
публичен изпълнител при ТД на НАП Пловдив за временно разрешение за неотложни
плащания на основание чл.229, ал.1 от ДОПК, като неоснователна.
ОСЪЖДА И.П.А., ЕГН ********** с
постоянен адрес *** да заплати на Националната агенция за приходите,
ЕИК *********, гр. София, бул.„Княз Дондуков“№52 сумата от 100.00 /сто/ лева,
разноски по делото.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪДИЯ: