Решение по дело №10097/2007 на Районен съд - Варна

Р Е Ш Е Н И Е

№ 1123

22.03.2011 г., град  *****

 

В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

ВАРНЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД                                             Гражданска колегия, XXХ-ти състав,

на 10 февруари 2011 г.                                                           Година 2011

в  публично заседание в следния състав:

РАЙОНЕН СЪДИЯ: МАРИЯ КОЮВА

 

при участието на секретар Хр. И.

разгледа докладваното от съдия М. Коюва

гражданско дело № 10097 по описа за 2007 год.

 

Предявен е иск с правно основание чл. 108 от ЗС.

Производството по делото е образувано по повод подадена искова молба с предявен от ищеца И.А.Т. срещу ответниците Т.Д.Ю., Д. Д.Ю., Д.П.Ю., С.С.Ю., П.С.Ю. и Е.Т.Д., пасивно субективно съединен иск с правно основание чл. 108 от ЗС, като се иска ответниците да бъдат осъдени да предадат на ищеца владението върху недвижим имот – реална част от имот № 1078 по ПНИ на СО „*****”, м-ст „*****”, общ. *****, с площ на реалната част от 907 кв.м., при граници на реалната част: имоти №№ 5081, 1102, 1101, 1082 и път, така както е очертан имота на скица на лист 21 от делото. Ищеца в исковата си молба твърди, че е придобил собствеността на процесния имот, по наследствено правоприемство от А. Н. Т., починал на 18.01.1975 г., а от него по реституция, като собствеността е възстановена с Решение №172/28.01.1994 г. на ПК-*****.

В съдебно заседание, ищеца чрез процесуалния си представител поддържат предявения иск.

Ответниците редовно призовани, чрез процесуален представител, оспорват изцяло предявения иск. Твърдят, че имота от техния наследодател е получен по замяна от ТПС комисия по ЗТСП още през 1960 г., а не по ЗСПЗЗ.

СЪДЪТ, след като взе предвид представените по делото доказателства – по отделно и в тяхната съвкупност, съобрази становищата на страните и нормативните актове, регламентиращи процесните отношения, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

С Решение№ 172/28.01.1994 г. на ПК-***** /л.2/ е възстановено правото на собственост на наследниците на А. Н. Т. в съществуващи/възстановими/ стари реални граници на имот – Лозе от 1,200 дка, кв. „****”, м-ст „****” имот № 11081 по КП от 1956 г., като от КП „****” от 1987 г. имотът обхваща част от пл.№1078. В решението е посочено, че имота е заявен с номер 5 в заявлението и установен делбен протокол.

От удостоверения за наследници се установява, че ищеца е наследник на А. Н. Т., починал на 18.01.1975 г./л.3/, като ищеца е единствен син на починалия.

От удостоверение за наследници на Д.Д.Ю. /л.57/ се установява, че е починал на 07.04.1990 г. и е оставил наследници синове – отв. Т.Д.Ю., отв. Д. Д.Ю., и починал на 18.01.2005 г. син С. Д.Ю.. Последния е оставил за наследници съпруга отв.Д.П.Ю., и синове отв.С.С.Ю. и отв.П.с.Ю. /л.84/

От НА№ 38, том VI, дело №1629/ 13.03.1991 г. на ВН /л.153/ е видно, че С. Д.Ю. е дарил на племенника си Е.Т.Д. ***, находящо се в м-ст „*****”, зона за здравни и курортни нужди, при граници: С. П., Д. Д.Ю., път и Б. М., като преди това същия имот е дарен от Д.Д.Ю. на сина му С. Д.Ю. и сделката е обективирана в НА№ 191, том XII, дело №4534/11.12.1971 г. на ВН /л.154/.

От протокол на ТПС-комисия от 10.02.1960 г. /л.155/ се установява, че с имоти на Д.Д.Ю. е извършена замяна, като срещу земя от 3 дка, той е получил друг имот с площ от 2,5 дка в м-ст „*****”. За заменения имот Д.Д.Ю. се е снабдил с НА№ 65/1966 г. /л.157/.

От изготвената СТЕ /л.207-209/ приета от съда като обективна и коректно изготвена, се установява, че имоти №1078, №1081 и №5081 са идентични с имота описан в НА№ 63/1966 г., с който Д.Д.Ю. е признат за собственик на хавра от 2,5 дка в м.”*****” получена по замяна на ТПС-комисия и протокол от 10.02.1960 г. От изготвената и приета от съда СТЕ с участие на три вещи лица /л.232-236/, се установява, че се потвърждават изводите на вещото лице с първоначалната експертиза.

По искане на ответната страна по делото са разпитани свидетелите – Н. И.Т. и Т. В. К.. Показанията на свидетелите съдът преценява и приема до толкова, до колкото са основани на преки впечатления придобити от свидетелите и с оглед кореспондирането на показанията със събрания доказателствен материал по делото и до колкото се релевират относими към делото факти и обстоятелства от значение за правилната преценка на така събрания в цялост доказателствен материал.

Предвид така установеното от фактическа страна, съдът формулира следните изводи от правна страна:

Предявеният иск с правно основание чл. 108 от ЗС е допустим, тъй като ищецът твърди, че е собственик на процесния имот, който се владее от ответника, като се сочи, че това владение се осъществява без правно основание.

За да бъде основателен искът за предаване владението на един недвижим имот с правно основание чл. 108 от Закона за собствеността, е необходимо да са налице посочените в цитираната правна норма предпоставки, а именно: ищците да са собственици на претендирания имот, а ответниците да се намират във владение на същия, без да имат правно основание за това.

Предвид предявения иск в тежест на ищеца е да докаже при главно и пълно доказване, че е придобил собствеността върху процесния имот, както и да докаже, че ответника владее същия без правно основание. Ищеца следва да докажат и способа, по който е придобил собствеността. Твърденията на ищеца е придобиване на собствеността по наследяване и реституция с Решение № 172/28.01.1994 г. на ПК-*****. С оглед оспорването от ответника, че ищеца не е собственик на имота, следва ищеца да докаже правата си върху спорния имот. Тъй като наследяването не е самостоятелен способ за придобиване на собственост, ищеца следва да докаже, че неговия наследодател е бил собственик на имота преди внасянето му в ТКЗС, както и че този имот е идентичен с реституирания имот и че процесния имот, който владее ответника е част от този имот, който е бил собственост на наследодателя на ищеца. Въпреки ангажираните доказателства от страна на ищеца, той не успява по безспорен и категоричен начин да докаже, как неговия наследодател е придобил собственост върху процесния имот, като безспорно е налице наследяване от ищеца /той е син на А. Н. Т.-починал на 18.01.1975 г./. Липсват ангажирани доказателства за идентичност на процесния имот с имота, който е възстановен, не са ангажирани доказателства, че имота, който е притежавал наследодателя на ищеца преди внасянето в ТКЗС е идентичен с имота възстановен на наследниците му по Решение № 172/28.01.1994 г. на ПК-*****. Ищеца не е доказал по какъв начин неговия наследодател е придобил собствеността върху имота преди внасянето му в ТКЗС.  

Предвид събраните доказателства се налага изводът, че ищеца не е собственик на претендирания имот, на наведеното наследяване и реституция в полза на наследниците на А. Н. Т..

Отделно от това се установява по безспорен начин, че процесния имот е получен от наследодателя на ответниците по замяна от ТПС-комисия и с имота са извършени сделки – дарения, поради което сделките остават в сила съгласно чл.18з, ал.3 от ППЗСПЗЗ, поради което ответниците се лигитимират като собственици на валидно правно основание и ищеца не може да им противопостави свои евентуални права придобити чрез реституция.

Предявеният иск за собственост като неоснователен и недоказан следва да бъде отхвърлен.

Ищеца не доказва свои права на собственост върху процесния имот, което прави излишно изследването на другите две предпоставки, които следва да са на лице за да се уважи предявения иск по чл. 108 от ЗС, а именно ответника да владее имота без правно основание, макар че между страните не е спорно, че имота се владее от ответника и това се доказва от разпита на водените от ответника свидетели.

При този изход на спора и тъй като ответника е направил искане за присъждане на реализираните в хода на делото съдебно деловодни разноски, съдът следва да присъди разноските като вземе предвид представен списък от адвоката на ответниците /л.238/, като претендираните разноски по списъка следва да се уважат само за 600,00 лева, защото представените два броя договор за правна помощ на лист 239 и 240 са изготвени под индиго на една и съща дата, липсват номера на самите договори, за да може съда да прецени дали са два договора или два екземпляра на един и същи договор. Тъй като не са представени оригиналите на тези договори съдът приема, че договора е само един и сумата следва да се уважи само за 600,00 лева. Ищеца следва да заплати и сторените разноски от ответниците Т.Ю. и Е.Д. за платените от тях адвокатски хонорар, като съответно за Т.Ю. е сумата от 400,00 лева, а за Е.Д. е 500,00 лева.

Мотивиран от така изложените съображения, Варненски районен съд

 

Р Е Ш И :

 

ОТХВЪРЛЯ предявения иск от ищеца И.А.Т., ЕГН **********,*** срещу ответниците Т.Д.Ю., ЕГН **********,***, Д. Д.Ю., ЕГН **********,***, Д.П.Ю., родена на *** г., С.С.Ю., роден на *** г., П.С.Ю., роден на *** г., последните трима австрийски граждани и тримата с адрес – *********, и Е.Т.Д., ЕГН **********,***, за осъждане на ответниците ДА ПРЕДАДАТ на ищеца владението върху недвижим имот – реална част от имот № 1078 по ПНИ на СО „*****”, м-ст „******”, общ. *****, с площ на реалната част от 907 кв.м., при граници на реалната част: имоти №№ 5081, 1102, 1101, 1082 и път, така както е очертан имота на скица на лист 21 от делото, която приподписана от съда е неразделна част от решението, като ищеца основава придобиване на правото на собственост по наследяване и реституция с Решение №172/28.01.1994 г. в полза на наследниците на А. Н. Т., починал на 18.01.1975 г., на основание чл. 108 от ЗС.

 

ОСЪЖДА И.А.Т., ЕГН **********,*** ДА ЗАПЛАТИ на Т.Д.Ю., ЕГН **********,***, сумата 400,00 лв./четиристотин лева/ сторени от ответника разноски по настоящото дело пред РС-*****, на основание чл.64, ал.2 от ГПК/отм./.

ОСЪЖДА И.А.Т., ЕГН **********,*** ДА ЗАПЛАТИ на Д.П.Ю., родена на *** г., С.С.Ю., роден на *** г., П.С.Ю., роден на *** г., последните трима австрийски граждани и тримата с адрес – ********, сумата 600,00 лв./шестстотин лева/ сторени от ответниците разноски по настоящото дело пред РС-*****, на основание чл.64, ал.2 от ГПК/отм./.

ОСЪЖДА И.А.Т., ЕГН **********,*** ДА ЗАПЛАТИ на Е.Т.Д., ЕГН **********,***, сумата 500,00 лв./петстотин лева/ сторени от ответника разноски по настоящото дело пред РС-*****, на основание чл.64, ал.2 от ГПК/отм./.

 

Скиците и СТЕ приложени на листи 21, 207-209, 232-236 приподписани от съда са неразделна част от настоящото решение.

 

РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано пред Варненски окръжен съд, в четиринадесет дневен срок от получаването на съобщението от страните, че е изготвено  и обявено.

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: